Производството е по чл. 59 ЗЗО във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по молба на МБАЛ Проф.Д. К. Ч. Е.-М., чрез управителя Ст. Х., в която се твърди, че същото имало сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 27.02.15г. с НЗОК, чрез РЗОК-Смолян. Според договора, ищецът следвало да оказва болнична помощ на задължително здравно осигурени лица, на здравно неосигурени лица и на лицата по §7, ал.1 ЗБНЗОК от 2015г., да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки, приложение №5 към Наредба № 40/24.11.04г., със съдържание, посочено в приложение № 16 от националния рамков договор. Съответно, ответникът е поел задължението да заплаща осъществените и отчетени от лечебното заведение дейности по конкретно договорени цени с РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
Ищецът твърди, че в периода 01.05.15г.-31.05.15г. извършил дейности по договора при пълно спазване на правата на осигурените лица и пациентите, като за периода извършената т.нар. надлимитна дейност, включително болнична помощ по клинични пътеки, вкл. медицински изделия, извършени амбулаторни и клинични процедури, била на обща стойност 76 887лв., като за извършените дейности била издадена и представена фактура № */08.06.15г., ведно със спецификация към нея. При проверка от РЗОК на извършените дейности по клинични пътеки, не били констатирани нарушения.
В месечно известие за м. май 2015г. до ответника сумата била посочена за плащане, а касата отказала да я плати, като посочила, че стойностите на отчетните документи не следвало да надвишават размера на определените месечни стойности по посоченото приложение № 2 на индивидуалните договори, като от РЗОК били дадени указания да се извършат корекции във финансово- отчетните документи за м. май 2015г.
На 22.10.15г. ищецът подал уведомление до НЗОК с искане за заплащане на посочената сума. При извършената годишна инвентаризация на ищеца, горното вземане било отчетено като неразплатено от ответника.
С покана за доброволно изпълнение от 24.01.18г. ищецът поканил ответника да му заплати горната сума, с позоваване на това, че с влязло в сила решение №493/12.01.18г. по адм. дело №11702/16г. на ВАС било оставено в сила решение на АССГ, с което била прогласена нищожността на решение от 27.01.15г. на НС на НЗОК за определяне на лимит на средствата за болнична медицинска помощ, които следвало да се изразходват през 2015г., като процент от средствата, получени през 2014г.
Ответникът отказал изплащането на сумата със становище от 08.03.18г. с позоваване на чл.11 от Националния рамков договор /НРД/ във вр. с чл.1, ал.2 и чл.45, ал.1 ЗЗО.
Ищецът поддържа, че не бил обвързан от посочения в приложение №2 лимитиран бюджет за м. май 2015г. /поради обявяването за нищожни на ограниченията, свързани с установяване на лимит на дейностите/, затова за извършените, отчетени и приети от ответника дейности, последният дължал заплащане. Моли съда да го осъди да заплати исковата сума от 76 887лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане, както и законната лихва върху нея от 01.07.15г. до предявяване на искав размер на 22 906.99лв. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът бил допустим, но неоснователен. Не се оспорва сключването на договора от 27.02.15г. и извършването на дейностите от ищеца, като се поддържа, че правилата за използване на средствата от резерва на касата, определени по решение от 27.01.15г., били задължителни за изпълнителя на дейностите, и били част от индивидуалните договори с касата. Позовава се на решение №2/22.02.07г. по конст.д.№12/06г. на Конституционния съд на РБългария. Поддържа, че законно определения размер на финансовите средства, предназначен за заплащане на извършените дейности, е намерил израз в приложение №2 към договора. Представен е анализ на действащата и относима към спора нормативна уредба, като изводът от нея според ответника е, че стойностите на разходите, определени за заплащане на извършените медицински дейности, гарантирали заплащане на медицинската помощ, която се реализирала чрез принципа на договаряне в НРД, в рамките на бюджета на НЗОК и индивидуалните договори с изпълнителите.
Затова условие за заплащане на всеки отделен случай по клинична пътека, процедура и вложено медицинско изделие било те да са отчетени по реда на Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, приложение №2Б към ПМС№57/16.03.15г.
Поддържа, че според ищеца основанието за неплащане, надвишение на стойностите по приложение №2 към индивидуалния договор, му станало известно чрез месечните известия, изпратени по установения ред. Едновременно с това твърди, че това било единственото условие за отхвърляне, което не бил изпълнил. Тези условия били със самостоятелно значение и неизпълнението им било основание да се откаже плащането.
Според ответника, основателно претендираните плащания по спесификацията към посочената по-горе фактура не били приети. Не било достатъчно дейностите да се фактурират, за да подлежат на заплащане, а следвало и тези дейности да са възложени и изпълнени по договора между страните. Извън това, те били претендирани плащания без основание, които не били дължими. Твърди, че според чл.20, т.6 от договора между страните, оказването на болнична помощ по клинични пътеки следвало да е в рамките на стойностите, посочени в приложение №2, като условие за заплащането. Тъй като ищецът не изпълнил задължението си да съставя листа на чакащи, съобразно с възможностите на болничния прием, той системно надхвърлял определените стойности по приложение №2, поради което за НЗОК липсвало основание за заплащането им.
Предявен е иск по чл.59 ЗЗО във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, за заплащане на извършени, отчетени и приети, но неплатени медицински дейности по договор между страните от 27.02.15г. Според ищеца, въвеждането на т.нар. лимити в бюджета на НЗОК за финансиране на дейностите по индивидуалните договори било обявено за нищожно, затова извършените дейности подлежали на заплащане. Според ответника, следвало да се заплащат единствено дейностите, посочени като стойности в приложение №2 към договора, останалите дейности се претендирали за плащане без основание.
Не се спори по сключването на договора и извършването на дейностите в посочената фактура и спесификация към нея. Спорът е правен, и е свързан с наличието или липсата на договорно основание за плащане на посочените дейности, т.е. не само дали сумите са над определения лимит по бюджета на ответника, а и дали са в рамките на договорените стойности по клинични пътеки, определени в договора, и следователно дължи ли се заплащането им.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото не са спорни, както се посочи спорът е правен по тълкуването и изпълнението на договора между страните.
Страните, лечебно заведение МБАЛ Проф. Д. К.Ч. Е.-М., и НЗОК, чрез РЗОК, не спорят, че между тях е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.15г. /л.8-23/, както и -допълнителни споразумения към него №№1-24 /л.27-106/, сключени в периода 24.03.15г.–10.03.2016г. Според приложение №2 към договора /л.23/, стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ през месец май 2015г. по договора били в размер на 102 053лв., определени по правилата по чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. /ЗБНЗОК/. Между страните било сключено допълнително споразумение № 2/2015г. към договора, от 06.04.15г. /л.151-154/.
Видно е от допълнителното споразумение към договора № 4/23.04.15г., че стойностите за дейностите, предвидени за м. май 2015г. са били намалени от 102 053лв. на 97 720лв. /л.34/, впоследствие увеличени с допълнително споразумение №5/11.05.15г. на 112 572лв. /л.40/, и впоследствие намалени на 112 456лв. /л.46/ с допълнително споразумение № 6/28.05.15г., като последната сума не е била изменяна до края на годината.
На практика, с допълнително споразумение №6/28.05.15г. /л.44-45/, в § 1 страните са договорили изменение на договора, като от съответните месечни стойности по приложение № 2, за месеците от юни до декември 2015г., се приспадали стойностите за дейности по клинични пътеки за раждане и новородени – КП 141, 279, а с допълнително споразумение № 8/09.06.15г. /л.63-64/, към стойността за м.юни 2015г., определена по споразумение от 28.05.15г., се добавяла стойността по отчетените и потвърдени дейности за м. май по КТ 141 и 279.
Видно е от съпоставката със спесификацията за извършените и отчетени дейности по клинични пътеки в периода 01.05.15г.-31.05.15г. /л.109/, че в този период няма отчетени дейности по КП 141 и 279.
Според спесификация за болнична медицинска помощ по договор № 210238/27.02.15г. /л.109/, за текущата си дейност по предоставяне на болнична помощ в периода 01.05.15г. до 31.05.15г., лечебното заведение предоставило болнична помощ по клинични пътеки на стойност над договорената, в размер на 76 887лв., за която била издадена фактура № 400000003/08.06.15г. /л.108/. Представена е и поименна справка на здравно осигурените лица, получили посочената болнична помощ през м. май 2015г. /л.147-150/.
Според заявление изх.№409/22.10.15г. на директор на МБАЛ Проф. Д. К. Ч. Е.-М. до НЗОК /л.114/, в периода м.март-септември 2015г. болницата предоставила на здравно-осигурени лица медицинска помощ над месечните стойности по приложение №2 към индивидуалния договор за периода, в общ размер на 232 597лв., в това число за спешна медицинска помощ 155 377лв. Посочено е в заявлението, че причините за извършената надлимитна дейност били обективни, в това число: болницата била единствената общинска Б. с отделение УНГ и структура по ортопедия и травматология; близо 40 % от пациентите били от съседни на община М. общини и не можели да бъдат връщани, защото болницата била в труднодостъпен район; над 50 % от надлимитната дейност била прием по спешност; бедността на населението в региона била причина за трудно, дори невъзможно придвижване до големи болници; възрастни хора без близки и нежелаещи да отидат в болници с налични финансови средства, наличието само на две болници с ендокринологични структури в област Смолян.
Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение за исковата сума в срок до 30.01.18г. /л.117/, на която е получил отговор от ответника, че не се предвиждала възможност в действащото законодателство, Националния рамков договор и индивидуалния договор да се заплащат дейностите, надвишаващи стойността, определена в индивидуалния договор /л.120-121/. Безспорно между страните е обстоятелството, че исковата сума не е била платена от ответника.
Безспорно по делото се установява също, че с решение № 493/12.01.18г. по адм.д. № 11702/16г. на VI о. на ВАС, е било оставено в сила решение № 5750/29.08.16г. по адм.д. № 7527/15г. на АССГ, с което е било обявено за нищожно решение № ЗД-НС-04-09/27.01.15г. на НС на НЗОК, в частта му по т. 2 и т.3, с които било прието да се разпределят до 95% от средствата, получени през 2014г., на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които има спешна диагностика и Л., респ. до 90% от средствата, получени през 2014г., на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които няма спешна диагностика и Л..

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Доколкото няма спор по фактите по делото, спорът е чисто правен, и се свежда до това, има ли право лечебното заведение – ищец на заплащане на извършената, отчетена и приета медицинска дейност по клинични пътеки, по договора си с НЗОК, или не. При преценка на основателността на този главен иск, следва и съответното произнасяне по съединения акцесорен иск.
Договорното правоотношение на договора от 27.02.15г. по отношение на здравното осигуряване и правата на пациента, е обект на регулиране както от националното право – чл. 52 от Конституцията на РБългария, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, и съответните подзаконови актове, Националния рамков договор /НРД/, така и от правото на Европейския съюз, Договорът за европейския съюз /ДЕС/ и Договорът за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, Хартата на основните права на Европейския съюз /по-долу Хартата/, както и от наднационалното право, свързано с прилагане на основните социални права, каквото е правото на достъп до медицинска помощ, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията на ООН за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /по-долу Конвенцията/ и Европейската социална харта.
Според чл. 25 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини. Правата на задължително здравноосигурените лица, включително в качеството им на болни /пациенти/, са част от правата на човека, и конкретно на неотменимото право на живот, прокламирано от чл.2, т.1 от Конвенцията – правото на живот на всеки се защитава от закона. Тези права са прокламирани и гарантирани от чл. 12, т. 2, d от Международния пакт за икономически, социални и културни права, като задължение на държавите – страни по пакта да създават условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.
Правото на социална и медицинска помощ е гарантирано от чл. 13, т. 1 от Европейската социална харта, според който с цел да се осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност обезщетения по схема за социално осигуряване, а в случай на болест, да му осигурят грижите, които се изискват от неговото състояние.
Общото задължение за защита на правото на живот по чл. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, може също да се възприеме като имащо допълнително значение във връзка с осигуряването на здравни грижи. Възможното му приложение в този контекст е предмет на разглеждане в делото Кипър с/у Турция, 2001-IV; 35 ЕHRR 731 GС, по което са били поддържани твърдения, че на кипърските гърци и маронитите в Северен Кипър е отказан достъп до съществуващи или адекватни медицински услуги там, или поради ограничения в свободата на придвижване в южен Кипър. Изглежда, съдът смята, че по принцип обхватът на чл. 2 може да се разшири до осигуряване на здравни грижи. Той посочва, че на първо място, отговорност по чл. 2 може да възникне, ако държавата поставя живота на лице в опасност, като му отказва медицинско Л., достъпно за обществото, но отхвърля жалбата, с оглед на конкретните факти. На второ място, в отговор на критиките на държавата-жалбоподател във връзка с нивото на здравните грижи, осигурявани на населението в Северен Кипър, Съдът посочва, че „в случая не смята за необходимо да разглежда степента, до която чл. 2 от Конвенцията може да налага задължение на високо договаряща държава да осигури определен стандарт на здравните грижи“. От думата „степен“ може да се направи извод, че Съдът приема съществуването на задължение до някаква неопределена степен. Потвърждаването на това тълкуване на чл. 2 би разширило гаранцията на задължението по тази разпоредба да се защитава животът по начин, съответстващ на националните здравни стандарти в европейските държави, и косвено би осигурило частична, но приемлива гаранция на правото на здраве, което е утвърдено право на човека, но не е защитено от Конвенцията по друг начин, освен чрез забраната за нечовешко или унизително отношение по чл. 3, която вече в няколко случая е прилагана по отношение на здравните грижи. Така делото Opsahl, in European System, р. 212.
Що се отнася до чл. 2, въпреки че по-голяма част от европейските държави са в по-добро положение в сравнение с повечето други страни, да изпълняват задължение за осигуряване на животоспасяващи здравни грижи както на свои, така и на чужди граждани в рамките на юрисдикцията си, това задължение е донякъде ограничено по финансови съображения. Така Nitecki v. Poland № 65653/01, Hudoc (2005) DA и Pentiacova v. Moldova № 14462/03 Hudoc (2005) DA. Въпросът, дали медицинските грижи трябва да са безплатни е повдигнат, но без да получи отговор, в делата Х. v. Ireland, № 6839/74, 7 DR 78 /1976/, и Scialaqua v. Italy, № 34151/96, Hudoc (1998) DA.
Трябва да може да се очаква от европейските държави, че те ще предоставят основна или спешна медицинска помощ на обществени разноски, като всяко друго задължение по чл. 2 да се осигури по-широкообхватна здравна грижа зависи от "наличните ресурси", какъвто обикновено е случаят в европейското национално законодателство.
Така в N. v. UK-2008-GC, относно разходите за медицинско Л. и чл. 3, както и в делото Panaitesch v. Romania Hudoc (2012) се приема, че чл. 3 е нарушен, защото онкоболен пациент не е получил лекарства, на които има право по закон. Или ролята на съда в последващите дела ще е да се произнесе дали непредоставянето на здравна грижа, необходима за защита на живота – например скъпо лекарство или операция, както например в Христозов и други срещу България, Hudoc (2012), е представлявало разумно използване на ограничени финансови ресурси, като държавата има свобода на преценка относно разпределение на ресурсите си, и дали е нарушена норма на основните права на човека, като например забрана на дискриминация и равенство на гражданите.
Посочените международни договори, ратифицирани от република България и влезли в сила, представляват част от вътрешното право на страната, и имат предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат, според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария.
Съгласно чл. 168, т. 7 ДФЕС, действията на Съюза са съобразени изцяло с отговорностите на държавите-членки, що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Отговорностите на държавите-членки включват управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределението на ресурсите, които са им предоставени.
Съгласно чл. 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве.
Или конкретно, задължителното тълкуване на чл. 168, т. 7 ДФЕС в постоянната практика на Съда на ЕС е, че правото на Съюза не засяга правомощието на държавите-членки да приемат разпоредби, предназначени да организират здравните услуги. При упражняване на това правомощие обаче, държавите-членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно ДФЕС, относно основните свободи, които забраняват на държавите членки да въвеждат или да запазват необосновани ограничения за упражняването на тези свободи в областта на здравните грижи. В този смисъл т. 33 от решение С-419/16 Sabine Simma, т. 54 от решение C-125/16 Malta Dental Technologies Association, както и цитираната там съдебна практика.
По същество това означава, че въпреки суверенната компетентност на държавите-членки по отношение законодателната уредба на здравните грижи, за тях остава общото задължение за спазване на правото на Съюза, включително разпоредбите относно забраната за въвеждане или оставяне в сила на необосновани ограничения за свободното предоставяне на услуги в областта на здравеопазването.
Или още по-просто казано, свободата на държавите-членки да уреждат законодателно предоставянето на здравни грижи, респ. налагане на ограничения за това, се простира дотам, докъдето започват основните свободи на гражданите на ЕС.
Медицинските услуги, предоставяни срещу възнаграждение, без значение от източника на финансиране, включително лечението в болнично заведение, попадат в приложното поле на разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги, по смисъла на чл. 59 и чл. 60 ДФЕС, като поначало чл. 56 ДФЕС не допуска прилагането на Н. правна уредба, вследствие на която предоставянето на услуги между държави-членки се затруднява в по-голяма степен, отколкото предоставянето на услуги само в рамките на определена държава-членка. Така т. 92 от решение С-372/2004, Watts, т. 53 от решение C-444/05, Stamatelaki.
Трябва да се приеме също, че съгласно практиката на Съда, чисто икономически цели не могат да бъдат повод за накърняване на основния принцип на свободно предоставяне на услуги /в този смисъл т. 23 от решение С-398/95 SETG, и т. 41 от решение С-158/96 Kohl/. При все това, доколкото рискът от сериозно засягане на системата за социална сигурност може да има последствия върху цялостното ниво на системата на общественото здраве, той сам по себе си представлява надделяваща причина от общ интерес, способна да оправдае подобно ограничение. Така упоменатите по-горе решения Kohl, т. 41 и решение Smits u Peerbooms, С-157/99. Така т. 72 и 73 от решение С-385/99 V.G.Muller – Faure u Van Riet.
Националното право. Според чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБългария, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон, а според ал. 2 на същия текст, здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници, при условия и по ред, определени със закон.
Този закон е Законът за здравното осигуряване, според чл. 1, ал. 1 /в редакцията му към м. май 2015г./, от който здравното осигуряване е дейност по набиране на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори /НРД/ и в застрахователните договори.
Според чл. 2, ал. 1 ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната З. К. /НЗОК/ и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси /РЗОК/. Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗО, задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗК.
В чл. 32 ЗЗО законодателят постановява, че бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет, а годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от същия. В чл. 24 ЗЗО са посочени дейностите, за които следва да се разходват средствата на НЗОК, като чл. 24, т. 1 ЗЗО, в редакцията му в ДВ бр.107/2014г., в сила към 01.01.15г., предвижда, че тези средства се разходват за заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите.
Както във всеки бюджет, в бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, според чл. 25 ЗЗО, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания.
Въз основа на предвидения в чл. 4 ЗЗО свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, чрез определен по вид, обем и обхват пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, тези лица имат и правата по чл. 35 ЗЗО, някои от които неизчерпателно изброени, са : правото да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, чл. 35, т. 1 ЗЗО; да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, чл. 35, т. 2 ЗЗО; на спешна помощ там, където попаднат, чл. 35, т. 3 ЗЗО. Видовете медицински дейности, които като основен пакет са гарантирани от бюджета на НЗОК, и основният пакет, определен с наредба на министъра на здравеопазването, са регламентирани в чл. 45, ал. 1, т.1-15 ЗЗО и чл. 45, ал. 2 ЗЗО, в редакцията им в ДВ бр. 106 от 2013г., в сила от 01.01.2014г. Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите, според чл. 46, ал. 1 ЗЗО.
Националният рамков договор /НРД/, според чл. 4а ЗЗО е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок, и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Според чл. 53, ал. 1 ЗЗО, за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за денталните дейности, като според чл. 53, ал. 2 ЗЗО НРД по ал. 1 се приемат за срок от 1 година, а при необходимост се актуализират по реда на приемането им по чл. 54.
Съгласно чл. 54, ал. 6 ЗЗО, в редакцията му от ДВ бр. 4 от 2013г., в сила от 15.01.2013г., националните рамкови договори се приемат не по-рано от обнародването на бюджета на НЗОК за следващата година и не по-късно от последния работен ден на текущата година.
Според чл. 55, ал. 2 ЗЗО, националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда на сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3. условията и реда на оказване на помощта по т.2; 4. критерии за качество и достъпност на помощта по т.2; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обема на информация; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.
Според чл. 55, ал. 3, т.2 ЗЗО, националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, да установяват максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, чл. 55, ал. 3, т. 5 ЗЗО, или да въвеждат ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения, чл. 55, ал. 2, т. 6 ЗЗО.
Обемите и цените на медицинската помощ, предвидена в НРД, не са част от същия, а са предмет на самостоятелно ежегодно договаряне, в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година, след внасяне на проекта на закон за бюджета на НЗОК на следващата календарна година за разглеждане от Народното събрание, според чл. 55д, ал. 1 ЗЗО, а според чл. 55д, ал. 8 ЗЗО, обемите и цените, приети по реда на ал. 6, се обнародват в Държавен вестник и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ.
Според чл. 55д, ал. 9 ЗЗО, когато обемите и цените на медицинската помощ по ал. 1 не бъдат приети при условията и в сроковете, определени по този закон, управителят на НЗОК внася одобрените по реда на чл. 55, ал. 4 прогнозни обеми и цени чрез Министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет заедно със становището на Министъра на финансите и на Министъра на здравеопазването, не по-късно от последния работен ден на текущата година.
Редът за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, след приемането и одобряването им, и след като са станали част от типовите договори с изпълнителите, според чл. 24, ал. 3 от НРД за 2015г., се определят по методики, установени с ПМС № 57/16.03.15г., обн. в ДВ бр. 21 от 20.03.15г., в сила от 20.03.15г., попр. бр. 25 от 03.04.15г.
Конкретно, методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, е определена в Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.15г. Според чл. 2, ал. 1 от Приложение № 2Б, НЗОК заплаща договорената и извършена дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40/04г., като в т. 1-11 са изброени съответните медицински дейности. В чл. 4 от Приложение № 2Б се предвижда, че заплащането по чл. 3 се извършва в левове по цени и обем, определени по реда на чл. 55д ЗЗО.
Според чл. 21, ал. 1 от Приложение №2Б, стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ по договорите на изпълнителите на БМП се определят съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2015г. и приетите правила от НС на НЗОК, и са неразделна част от индивидуалните им договори /приложение № 2 към индивидуалните договори/. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Приложение № 2Б, при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и Л., същият формира листа на чакащите, съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
За случаите на спешна диагностика и Л., изпълнителят на БМП може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите на БМП в приложение № 2 от индивидуалния договор, за сметка на: 1. Стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите месеци от тримесечието, в размер на до 5 на сто от стойността за съответното тримесечие, или т. 2 до 5 на сто от утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015г. стойности за следващото тримесечие; тази възможност не се допуска през четвъртото тримесечие.
Съгласно чл. 21, ал. 5 от Приложение № 2Б, при увеличение на размера на стойността на разходите на дейностите в БМП, промените в приложение № 2 към индивидуалния договор се договарят между изпълнителя на БМП и директора на РЗОК в срока за представяне в РЗОК на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец. В чл. 21, ал. 6 от Приложение 2Б законодателят е предвидил, че изпълнителите на БМП задължително спазват разпоредбата на ал. 4. По изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят на БМП информира незабавно директора на съответната РЗОК с писмо, в което излага мотиви за заплащане. Случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за разглеждане от надзорния съвет на НЗОК и от УС на БЛС, като решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
Съгласно чл. 21, ал. 7 и 8 от Приложение 2Б, стойностите на финансовоотчетните документи по чл. 18, 19 и 20 не следва да надвишават размера на определените по ал. 1 и ал. 5 стойности на изпълнителя на БМП, определени в приложение № 2 към индивидуалния договор, а включените в спесификациите по чл. 18, 19 и 20 дейности не следва да съдържат отхвърлената от заплащане медицинска дейност, лекарствени продукти и медицински изделия, посочени в месечното известие по чл. 17, ал. 11.
Или в обобщение, вътрешното национално право поставя заплащането на разходите за болнична медицинска помощ за извършване на спешна диагностика и Л., при достигане на съответните месечни стойности по индивидуалните договори, от следните условия и/или ограничения: а/ на първо място, писмено заявление от изпълнителя до РЗОК за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП по приложение № 2 от договора; б/ на второ място, финансовите ограничения на чл. 21, ал. 4, т. 1 и 2 от Приложение №2Б; на трето място, от сключването на договор между изпълнителя и директора на РЗОК по чл. 21, ал. 5 от Приложение №2Б. Отделно от това, за особено тежките или сложни случаи по медицински показатели, и случаите, свързани с форсмажорни обстоятелства, заплащането се извършва след решение на НС на НЗОК и УС на БЛС, по целесъобразност, при наличие на бюджетни средства, т.е. след административно разрешение и при условие на наличие на средства.
От друга страна, националното право предвижда за случаите извън спешната диагностика и Л., изпълнителят да изготвя листа на чакащи, по реда на чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, за всяка клиника и/или отделение.
В листата на чакащите по ал. 1 от същата наредба се включват всички подлежащи на хоспитализация лица, с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и Л.. Лицата, включени в листата по ал. 1, получават пореден номер и дата на хоспитализаця. Хоспитализацията на лицата се извършва при спазване на последователността на поредните им номера. При осъществяване на хоспитализация на лицата по реда на ал. 4, поредният номер на останалите, включени в листата, се анулира.
Тук въпросите, които се поставят от гледна точка на правата на здравноосиурените лица за достъп до социални услуги, каквото е правото на медицинска помощ и Л., са от една страна предоставянето им в разумен срок и без забавяне, на следващо място, по еднакво ефикасен начин, за да се осигури Л., както и правото на осигурения да избере както лекар, така и лечебно заведение, в което да се лекува.
Правото на договора. Според чл.1, ал.1 от договора /л.8-9/, изпълнителят се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2 ЗБНЗОК за 2015г. и на лицата по 97, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015г., болнична медицинска помощ по клинични пътеки, със съдържание, посочено в приложение № 16 от НРД за 2015г., подробно изброени в договора /л. 8-гръб и л.9/. Задължение на възложителя е за заплащане дейностите по чл.1, ал.1, по реда и при условията законовата, подзаконовата нормативна уредба и НРД, според чл.1, ал.2 и ал.3 от договора. Задължение на възложителя НЗОК е да спазва правата на здравноосигурените лица /ЗОЛ/ и пациента, установени в ЗЗО и Закона за здравето /ЗЗ/, и да ги запознава с тях, както и да следи за спазване на правата на ЗОЛ и на пациента от страна на изпълнителя, а също и да заплаща определените с договор от 29.12.14г. между НЗОК и БЛС обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ, според чл.3, ал.1, т.1-3 от договора /л.10/, а в случай, че не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП в сроковете, определени в методика за заплащане и договора, дължи на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време, според чл.3, ал. 2 от договора.
Съответно правата на изпълнителя по договора са да получи договореното заплащане на извършената, отчетена и потвърдена от възложителя дейност при условията, в сроковете и по реда, определени в Методика за заплащане и договора, според чл.4, т.1 от договора /л.10/.
Задължение на изпълнителя /съответното лечебно заведение/, респ. на лекаря, работещ в него, е да осигурява договорената болнична медицинска помощ /БМП/ на здравноосигурените лица, както и по утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, а при липса на стандарти за съответните специалности, в подписаните или приети от научните дружества за тях консенсусни протоколи за Л., както и да оказва БМП по вид, обем и стойност, съответстващи на договорените, като спазва установените в Приложение №16 към НРД за 2015г., изисквания и правила за провеждане на диагностично и клинично Л. на заболяванията, както и регистриране на извършените дейности, включени в клиничните пътеки, а също да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, и да ги запознава с тях, според чл. 5, т. 1,2 и 14 от договора /л.10 гръб и 11/.
Заплащането на болничната медицинска помощ от възложителя на изпълнителя, по отношение на цените, условията и сроковете за отчитане и заплащане, страните са договорили в р.V, чл. 18-42 от договора. В конкретния случай, за стойностите на БМП, надвишаващи договорените месечни стойности по договора, същите се отчитат като основания за отхвърляне на заплащането, според чл. 32, ал.13, т.6 от договора и същите се заплащат след решение на НС на НЗОК, според чл.42, ал.4 от договора. След изменението на договора по допълнителното споразумение между страните от 06.04.15г., редът за заплащането на стойности на БМП, надвишаващи определените месечни стойности по приложение № 2 от договора, е уреден в новата редакция на чл. 40, ал.8-11 от договора, които възпроизвеждат текстовете на чл.21, ал.4-8 от Приложение №2Б от ПМС № 57/16.03.15г., относно условията и ограниченията за заплащане на болничната помощ.
Или в обобщение, както договорът, така и законът, предвиждат ограничения и условия за заплащането на извършената медицинска помощ за спешна диагностика и Л. /посочени по-горе/, и не предвиждат възможност за заплащане на извършената болнична медицинска помощ, при неспазване на изискването за съставяне на листа на чакащите по чл. 22 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ.
В случая, с оглед на това, че претенцията е за плащане на договорно основание, следва да се прецени доколкото ограниченията и условията за плащане на извършената болнична медицинска помощ в случаите на спешна диагностика и Л., представляват ограничение на основните свободи относно свободното предоставяне на социални услуги, несъвместими с чл.168, т.7 ДФЕС, както и дали останалата част от извършените услуги извън болничната помощ подлежат на заплащане по договора между страните.
На първо място, не може да има съмнение, че суверенното право на държавите-членки по отношение на управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределението на ресурсите, които са им предоставени, според чл.168, т.7 ДФЕС е извън приложното поле на правото на ЕС. Единственото изключение от този принцип е въвеждането на необосновани ограничения за упражняването на социалните права /свободно предоставяне на услуги/ в областта на здравните грижи.
От друга страна, правото на гражданите, пациенти, здравноосигурени лица по чл. 52, ал. 1 от КРБ, също не е неограничено и абсолютно, и според ал. 2 от същия текст също се упражнява при условия и по ред, определени със закон. Това е задължителното тълкуване, дадено с решение №2/22.02.07г. по к.д.№12/2006г. на Конституционния съд на РБългария, като в р.II от решението тълкуването на прилагателното "определен" е дадено като показващо определена мяра /т.е. ограничено, пределно/, като е допълнено, че ако целта на закона е достъпът до здравните услуги да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. По-нататък в решението, в р.V, за случай сходен с процесния, в който при изчерпани лимити от медицински направления, според решение №12098/04.12.06г. по адм. д.№3696/2006г. на ВАС, се въвеждало ограничение на конституционния принцип на достъпност на медицинската помощ, тъй като с налагането на лимити от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ се извършвало нарушение на чл.4 ЗЗО, конституционният съд е приел различно тълкуване, с мотива, че при въпрос за съотношение между върховенството на закона и конституцията, същият се решава в полза на основния закон.
Както се посочи и по-горе, предмет на преценка в случая е дали въвеждането на ограничения и условия за заплащането на извършената болнична медицинска помощ в условията на спешна диагностика и Л., по законодателен и договорен път е съвместимо с правото на ЕС, конкретно с чл. 168, т. 7 ДФЕС, както и дали тези ограничения засягат упражняването на социалните права.
За съда отговорът на първия въпрос е отрицателен, а на втория- положителен. Посочи се по-горе, че определянето на финансова рамка на бюджета на НЗОК, и въвеждането на определени ограничения в договорите с изпълнителите, под формата на пределни месечни стойности на достигната БМП, е икономическа цел, свързана със спазването на бюджетната дисциплина, и съображение от общ интерес да се предпази системата на бюджета на НЗОК от засягане, отражение върху правата на останалите осигурени лица. Посочи се също, че постигането на тази цел не може да води до накърняване на основния принцип на свободно предоставяне на услуги.
На практика посочения ограничения и условия на заплащането на извършената БМП при спешна диагностика и Л. /изискване за писмено заявление за увеличаване на стойността на разходите и сключване на последващ договор- анекс за изменение на договора, в частта за увеличените разходи, като решението за сключване на анекса зависи изцяло от административния орган РЗОК, финансови ограничения за увеличението, изискванията за последващо решение на НС на НЗОК за особено тежките и сложни случаи, и при наличие на бюджетни средства, в чл.21, ал. 4-8 от Приложение 2Б/, при положение, че тези дейности са спешни и/или животоспасяващи, и гарантирани от бюджета на НЗОК, са в състояние да ограничат свободното предоставяне на услугата, и са несъвместими с чл. 168, т.7 ДФЕС и основните права по чл. 35 от Хартата на основните права на ЕС. Затова лечебното заведение, което не може да откаже предоставянето им с оглед правата на пациента, има право на заплащането им, независимо че липсва последващо одобрение и договор за тях с РЗОК.
В конкретния случай по представената спесификация на л.109, случаите на оказана болнична медицинска помощ при условията на спешна диагностика и Л., по смисъла на чл. 2 от Наредба № 25/04.11.99г. за оказване на спешна медицинска помощ, според който спешната медицинска помощ включва всички дейности, посочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане на виталните функции на организма, са следните: исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза за 1240лв.; ендоскопско и медикаментозно Л. при остро кървене от гастроинтестиналния тракт за 3474лв.; нестабилна форма на ангина пекторис /остър миокарден инфаркт без инвазивно изследване и/или интервенционално Л. без насочване за ранна коронарография и минимален болничен престой 3 дни за 600лв., остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с фибринолитик за 2750лв., остра и хранична сърдечна недостатъчност 3 и 4 ф. клас без механична вентилация за 7 140лв., ритъмни и проводни нарушения за 1380лв., с остър и обострен хроничен пиелонефрит за 1 260лв., консервативно Л. на продължителна бъбречна колика за 780лв., бронхопневмония при лица под 18г. възраст за 8 720лв., декомпенсиран захарен диабет при лица над 18г. възраст за 10200лв., стационарни грижи при бременост с повишен риск за 2730лв., диагностични процедури и консервативно Л. на токсо-инфекциозен и анемичен синдром от акущеро-гинеколоичен произход за 3 672лв., оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани само в условията на спешност за 7500лв., спешни състояния в гръдната хирургия за 450лв., оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност за 910лв., малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник за 1 375лв., диагностика и Л. на остри внезапно възникнали състояния в детска възраст за 100лв., са на обща стойност 54 281лв. По изложените по- горе съображения, не може да се откаже заплащането на тези дейности, затова в тази част искът е основателен и доказан, и следва да се уважи.
В останалата част, дейностите по предоставяне на т.нар. надлимитна помощ извън условията на спешна медицинска помощ, относно дейностите: болести на черепно-мозъчните нерви /ЧМН/, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми на стойност 11 064лв., хирургично Л. при заболявания на външно ухо и тъпанчева мембана на стойност 6420лв., хирургично Л. при хронични заболявания на сливиците на стойност 319лв., оперативно Л. на нарушено носно дишане на стойност 760лв., оперативни интервенции чрез долен достъп за остраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи на стойност 1385лв., корекции на тазова /перинеална/ статика и/или незадържане на урината при жената на стойност 806лв., хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство на стойност 1278лв., оперативни процедури при хернии, на стойност 574лв., или общо 22 606лв. Най- напред, вярно е, че за преценката дали тези дейности са спешни или не, са необходими специални знания, за които не е изслушана съдебно- медицинска експертиза, затова посоченото разграничение е изцяло условно. Освен това, изцяло медицински е критерият дали във всеки един случай тези услуги са налагали незабавна хоспитализация през месец май 2015г., или е можело да се поставят в листа на чакащите, за което съображения се излагат по- долу.
На първо място, и в тази си част искът е предявен на договорно основание, и доколкото договорът има силата на закон между страните според чл. 20 ЗЗД и няма валидно изменение на договора между страните по реда на чл.20а, ал. 2 ЗЗД и § 7 от заключителните разпоредби на договора, следва да се прецени, дали има основание тези суми да се претендират от ответника по силата на договора.
Дължимостта им не може да се обосновава с наличието на резерв в бюджета на НЗОК за непредвидени и неотложни случаи, тъй като според чл. 24, т.1 ЗЗО средствата от бюджета на НЗОК следва да се разходват за заплащане на медицинската помощ, посочена в чл. 45 ЗЗО, договорена с НРД и договорите с изпълнителите, каквато посочената болнична помощ не е, защото макар тази болнична помощ да е във вида и обхвата на договорените дейности, тя е извън обема, определен с индивидуалния договор. Т.е. независимо от императивността и задължението за заплащане на извършената болнична помощ във вида, обема и обхвата на чл. 45 ЗЗО, за да е дължимо плащането й от ответника на договорно основание, тя трябва и да е договорена между страните в индивидуалния договор между тях, или евентуално определянето на ограничения в месечните стойности на предоставената помощ /обемът на помощта/ да е било обявено за недействително, за да се приеме, че т.нар. лимит на предоставянето на болнична помощ не е съществувал, и извършената и приета болнична медицинска помощ, извършена при условията на добрата медицинска практика и при отсъствие на нарушение на закона по чл.46, ал.2 и ал.3 ЗЗО, подлежи на заплащане по договора.
За съда такъв е конкретният случай, по следните съображения. Най- напред, съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2015г., според неговия чл.4, ал.1, т.1, в рамките на стойностите по разходната и трансферна част на бюджета, НЗОК определя на всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, определена по месеци. След това всяка РЗОК определя стойността на тези дейности по същата алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от същия закон. Стойностите по ал.1 т.2 и тяхното изменение по алинея 3, се утвърждават с решение на НС на НЗОК, въз основа на законовата делегация по чл.4, ал.4, т.1 и 2 ЗБНЗОК за 2015г. за приемане на правила за определяне на правила за определяне и изменение на стойностите по ал.1 т.1 и 2, и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3. Въз основа на решението на НС на НЗОК №РД-НС-04-9/27.01.15г., по т.2 са били определени да се разпределят до 95 % от средствата, получени през 2014г. на изпълнителите на БМП , при които има спешна диагностика /какъвто е ищецът/. Въз основа на това решение от 27.01.15г. и утвърдените с него правила по т.2 са били определени месечните стойности на разходите за БМП в приложение №2 към договора с ищеца, сключен на 27.02.15г., включително определената месечна стойност на разходите за м. май 2015г. от 102 053лв. С обявяването на нищожността на посоченото решение с цитираните по - горе решения на АССГ и ВАС, тази определена месечна стойност е отпаднала с обратна сила към 27.02.15г., като същото се отнася и за последващите й изменения, съобразно с чл.366 ЗЗД. Тъй като няма данни след обявяването на нищожността на решението на НС на НЗОК, същият да е постановил ново валидно и действително решение, не може да се приложи автоматично императивната законова разпоредба за разпределението по месеци по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от същия закон. Затова основателен е доводът на ищеца, че т.нар. от него отпадане на лимитите, а всъщност обявяване за нищожни на правилата за определяне на месечна стойност на разходите за БМП по договора, означава дължимост на извършената при спазване на правилата за добра медицинска практика и при липса на нарушения болнична медицинска помощ, приета и неплатена от ответника. С оглед на уважаването на иска изцяло, следва да се уважат и акцесорните искове за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху исковата сума от 01.07.15г. до 08.06.18г. в размер на 22 906.99лв., според изчислителния модул на Апис.бг., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане.
За пълнота следва да се изложат и следните допълнителни мотиви. В случая за дейностите извън предоставянето на болничната медицинска помощ в случаите на спешна диагностика и Л., както и след достигането на месечните стойности по индивидуалния договор, изпълнителят е следвало да формира листа на чакащите, ако правилата за добра медицинска практика са позволявали това, според чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, което няма данни да е направено.
Формирането на листа на чакащите не препятства правото на здравноосигурените лица да получат болнична медицинска помощ при избрани от тях лекар и/или лечебно заведение, а единствено регулира достъпа до тях и осъществяването на Л. във времето. Преценката за това, дали тази помощ е следвало да се предостави веднага, или пациентът да се включи в листа на чакащите, следва да е единствено по медицински съображения от гледна точка на конкретното състояние, срока, в който помощта може да се предостави без забавяне по медицински критерии, по еднакво ефективен и ефикасен начин, за да се осъществи реално Л.. Така относно своевременността на лечението т.64 от решение С-385/99.
Тази преценка не представлява ограничение на правото на пациента на свободно предоставяне на социални услуги, по смисъла на чл. 59 и чл. 60 ДФЕС. Приемането на противното би обезмислило въобще бюджета на НЗОК като инструмент за управление на здравните услуги и така би засегнала призната суверенна власт на държавите-членки да управляват своята система на социална сигурност. В това отношение е оправдано съществуването на списъци на чакащи с ограничения характер на наличните финансови ресурси за покриване на здравните услуги и произтичащата от това необходимост за планиране на услугите и тяхното подчинение на приоритети, които трябва строго да се спазват. Така цитираното по-горе, т. 73 от Решение С-385/99 V.G.Muller-Faure и Van Riet, с препращане към решението по делото Kohl, т. 41, и решението по делото Smits и Peerbooms, т. 72.
Предвид на изложеното, ищецът има право на разноски от 3991.76лв., както и 3600лв. адвокатски хонорар, или 7591.76лв.
Затова и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА НЗОК – С., ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Кричим № 1, представлявана от К. П., чрез РЗОК – Смолян, ЕИК *591, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. България № 7, представлявана от К. Г., на основание чл. 59 ЗЗО, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, дължима сума по фактура № 400000003/08.06.15г. и спесификация към нея за извършена болнична помощ по договор № 210238/27.02.15г., представляваща неразплатена част от извършената болнична помощ в периода 01.05.15г.-31.05.15г. в размер на 76 887.00лв., обезщетение за забава върху тази сума за периода 01.07.15г.- 08.06.18г. в размер на 22 906.99лв., както и законната лихва върху главницата от 76 887лв. от 08.06.2018г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА НЗОК – С. да заплати на МБАЛ Проф. Д. К. Ч. Е. разноски по делото от 7 591,76лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :