Производството е по реда на чл.317 във вр. с чл.312 във вр. с чл.310,ал.1,т.1 от ГПК.
С Решение № 583/02.01.2019г., постановено по гр.д.№ 982/2018г. по описа на С.районен съд е отменена Заповед № */19.06.2018г. на управителя на „. пост” О.,с ЕИК175157550,със седалище и адрес на управление Г. ул.”Ч.В.” №., с която на ищцата С. И. К., с ЕГН *, с адрес Г. ул.”З.” №., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1 т.1, предл. трето от Кодекса на труда – неявяване на работа в продължение на 69 последователни работни дни за времето от 01.03.2018г. до 08.06.2018г. включително.Допуснато е извършването на поправка в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на С. И. К.,с ЕГН *, което да се счита по чл.327, ал.1, т.2, предл. първо от КТ- едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника без предизвестие, поради забава за изплащане на трудови възнаграждения от работодателя. Осъден е ответника „. пост” О., с ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление Г. ул.”Ч.В.” №., представлявано от управителя Д. Д.В., да заплати по сметка на Районен съд- С. държавна такса в размер на 80,00 лева, както и 60,00 лева- изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1303/07.02.2018г. от „. П. О., представлявано от Д. В. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът е допуснал съществени процесуалин нарушения като е оставил без уважение искането за представяне на документи от трето лице „С." О., във връзка с товарителница 1-*7792-*110, като е посочил, че същото не е наложително. При запитване за въпросната товарителница от страна на куриера „С." О. е издадено Удостоверение от което е видно, че Товарителница 1-*792 се явява всъщност връщане на пратката на г-жа К. към нея, поради ненамиране на получателя на адреса. Съдът не е обсъдил посоченото удостоверение, като е основал извода си на невярното твърдение на ищцата, че управителят на дружеството е отказал да получи изпратеното до него уведомление и е върнал пратката към получателя неотворена.Този извод е неправилен. Ищцата е изпратила Ч. куриер заявление за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ на 19.02.2018г.На следващия ден куриерът се е свързал с подателката, като я е уведомил, че не открива адресата на посочения адрес. Тогава г-жа К. е поискала връщане на пратката. Връчването е оформено с товарителница 1-*792.С оглед обратното връщане на пратката, още на следващия ден, куриерът не е оставил съобщение на адресата за въпросната пратка, не се установява същият да му е прозвънил или да го е посещавал повторно, каквито са законовите изисквания за практиките, за да се приеме, че работодателят е проявил недобросъвестно поведение отказал да приеме адресирано до него изявление на служителя. Затова неправилен е извода на съда, че заявлението подадено от ищцата следва да се счита редовно получено от работодателя поради неправомерния му отказ да го получи, както и че към момента на връчване на заповед за дисциплинарно уволнение, вече не е съществувало трудово правоотношение, тъй като то е било прекратено с едностранно изявление, считано от 20.02.2018 г. В жалбата се твърди още, че съдът неоснователно е оставил без уважение искането да се изискат платежните ведомости за април, ноември и декември 2017г., приемайки, че документите са изискани от дружеството, но не са представени навреме. Разпореждането на съда за насрочване е получено на 23.11.2018 г. и за това заседание страната не е била редовно призована,но въпреки това съдът е дал ход на делото на проведеното на 28.11.2018 г. съдебно заседание, като е указал изпращане до ответника на указание за представяне на необходимите материали за изготвяне на експертизата. Тези указания са получени в дружеството на 11.12.2018 г., като на проведеното на следващия ден съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответника, който е представил документ, че исканите ведомости не се намират в негово държане и е направил доказателствено искане за изискването им от ОД на МВР С..С огледнатова не е налице неизпълнение на указания на съда, като доказателственото искане, освен необходимо е било и навременно. В жалбата се твърди още, че съдът е обсъдил превратно показанията на св. П., кэойто е посочил , че офисът е бил затворен и служителите са спрели да идват едва след 15.03.2018 г. На ищцата са поискани обяснения за неявяването й на работа за периода от 01.03.2018г. , поради което свидетелят няма как да свидетелства за тези обстоятелства, тъй като договорът за наем със същият е прекратен, считано от 01.03.2018 г., като това имал ли е или не и къде офис ответникът и служителите явявали ли са се в него са обстоятелства, с които същият няма как да е бил наясно.Същият свидетел посочва, че ключът се е намирал в К., като изцяло от нейната воля е зависело дали офисът да бъде отключен или не.В случай, че е имало проблем с отоплението, то ищцата и другият служител в офиса е следвало да уведомят работодателя и ищцата като мениджър на офиса е разполагала с оборотни средства, за да се разплаща с доставчици и при необходимост, но в подаваните от същата отчети липсва искане за суми за покриване на консумативни разходи за ток. Жалбоподатеят твърди, че районният съд не е обсъдил законосъобразността на на заповедта на дисциплинарно уволнение.Сочи, че дисциплинарната процедура е законосъобразно извършена. На ищцата е връчена заповед за даване на обяснения. Същата е изпратена на адреса на служителката, посочен в трудовия й договор и получена от същата. Впоследствие, поради липса на каквито и да е обяснения от страна на служителката, е издадена заповед за дисциплинарно уволнение, като при налагане на дисциплинарното наказание е взета предвид тежестта на извършеното нарушение, съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Не се установява ищцата да е входирала в дружеството обяснения, които да не са взети предвид. Такива не са представени и пред съда, поради което е спазена процедурата и наложеното наказание съответства на нарушението. Моли да бъде отменено обжалваното прещшение и бъдат отхвърлени предявените искове.Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2279/08.03.2019г. от С. И. К. Ч. пълномощника й адв. А.К.-П. с който се оспорва същата като неоснователна.Излагат се доводи, че поддържаните в нея оплаквания са напълно неоснователни, като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо приема искът за основателен. Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не установява виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата С. К., а точно обратното, установява се, че същата е била поставена в невъзможност да изпълнява задълженията си на работното място, поради неосигурени от работодателя условия за полагане на труд след посочената в заповедта за уволнение дата 01.03.2018г., което се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се доказват и твърденията на ответника, че неявяването на работа на ищцата се дължи на нейно виновно поведение. От събраните по делото доказателства се установява,че поради неизпълнение на задълженията на ответника по наемното правоотношение за офиса на „. П. О., ищцата е била поставена в невъзможност да изпълнява работата си. Свидетелят П.твърди в показанията си, че управителят на дружество „. П. О. е била уведомена за затварянето на офиса от наемодателя, което е напарвено поради неизпълнение на договорните задължения от „. П. О. по договора за наем.С оглед на това не може да се приеме твърдяното виновно неизпълнение от страна на ищцата.Разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от КТ регламентира, че уволнението, като най - тежко дисциплинарно наказание се налага в хипотезите по ал. 1, но при съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Визираните от законодателя критерии са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. ВКС в непротиворечивата си практика приема, че при преценката за съразмерността на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени отражението на нарушението върху работата в предприятието, настъпили ли са вредни последици-не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено, поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото на длъжността поведение, в койко смисъл са Решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009г. IV г. о.,Решение № 516/28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. III г. о. , Решение № 227/ 26.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. III г. о. и Решение № 344/ 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012г. III г. о. В случая в издадената заповед ответникът не е отчел критериите на чл. 189, ал.1 от КТ, не е отчел тежестта на нарушението, обстоятествата при които е извършено и поведението на работника. През цялото време ищцата е информирала управителя на ответното дружество за закъсненията за заплащане на наема, за неплащане на тока и въпреки, че офисът е бил запечатан, тя е продължила да работи от вкъщи. Това се потвърждава и от събраните гласни доказателства. В издадена заповед не е изложено нищо по отношение на посочените в съдебната практика критерии. Посочено е само, че нарушението е довело до нарушаване на установения трудов ред, до организационно естество в работата на дружестото, но доказателства в тази насока не се ангажираха от ответната страна. С оглед изложеното работодателят незаконосъобразно е наложил дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение" на ищцата, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отменил заповедта за уволнение. След като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника той не е длъжен да се явява на работа, поради което в случая не е налице дисциплинарно нарушение по чл.187,ал.1,т.1 от КТ, обуславящо дисциплинарно уволнение по чл.190,ал.1,т.2 от КТ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и бъде потвърдено обжалваното решение.
В съдебтно заседание жалбоподателят ,редовно призован не изпраща процесуален представител. От пълномощника му адв.С. Н.е постъпило писмено становище, в което поддържа жалбата си.
Въззиваемата С. К. се явява лично и чпрез пълномощника си А. К.-П.оспорва жаялбата.
С.окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно , допустимо и правилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество „. П. О. на длъжността "куриер" въз основа на трудов договор № */25.02.2011г. с място на работа офис в гр.С..
Със заявление от 19.02.2018г. ищцата С. К. е уведомила управителя на ответното дружество-работодател, че считано от датата на получаване на заявлението прекратява едностранно сключения между тях трудов договор на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовите възнаграждения за м.април 2017г., за м.ноември и м.декември 2017г. и за м.януали 2018г. Заявлението е изпратено с куриер "С." на 19.02.2018г., видно от представената по делото товарителница ** 1 1 заедно със заявлението на И.Д.Ф.и е доставено на получателя на 20.02.2019г.На 20.02.2018г. Ч. същия куриер „С.” пратката е върната без да е отворена с товарителница № ** 10, в която е посочен като подател „. П. О. с управител Д. Д. и получател С. И. К., а като съдържание е отразено 2 бр. заявление за напускане по чл.327.
Със Заповед № */08.06.2018г. управителят на ответното дружество във връзка с неявяване на ищцата на работа без извинителна причина в продължение на 69 работни дни за времето от 01.03.2018г. до 08.06.2018г. е открита процедура на основание чл.193,ал.1 от КТ за преценка на извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,т1, предл.трето от КТ-"неявяване на работа", като е изискано в рамките на работния ден, в който получи уведомителното писмо ищцата да депозира писмени обяснения за извършените нарушения. Заповедта е получена от ищцата на 15.06.2018г. Същата твърди, че в указания й срок е изпратила с писмо с обратна разписка писмените си обяснения, но същото е върнато като непотърсено, което е видно от представения плик с пощенско клеймо от 18.06.2018г. с подател ищцата и получател ответното дужество и обратната разписка, с отбелязване непотърсена.
Със Заповед № */19.06.2018г. на Управителя на ответното дружество на ищцата С. К. е наложено наказание дисциплинаррно уволнение и е прекратено трудовото й правоотношение считано от датата на връчването на заповедта на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.190,ал.1,т.2 във вр. с чл.187,т.1,предл.3 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 27.06.2018г. срещу подпис.
От представеното по делото писмо с изх.№ *20/02.03.2018г., подписано от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"се установява, че по подаден от ищцата сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. по повод неосигуряване от работодателя „. П. О. на здравословни условия на труд в офиса на дружеството, находящ се в Г. ул.“С.“ № * на 22.02.2018г. е извършена проверка и е установено, че температурата на въздуха в работното помещение е 11,3 градуса, поради което работодателят е задължен в срок до 01.03.2018г. да осигури през студения период оптимална температура от 20 до 23 градуса.При извършената повторна проверка във връзка с изпълнение на дадените предписания на 01.03.2018г. е установено, че офисът е запечатан, не работи и в него не се извършва дейност.
От показанията на свидетеля Х.П.се установява, че е собственик на помещението, наето от „. П. О. за офис в Г.като дружеството е било наемател повече от 10 години. Твърди, че след 8-та година са му превеждали наемине на вноскии през м.март 2018г. е прекратил договора за наем, поради неплащане на четири поредни наема. Сочи, че сметките за ел. енергия е плащал той, а след това ги е предоставял на офис-мениджера, която му ги е заплащала с РКО, като за последните месеци преди м.март е имало натрупана сума от 150 лева още от м.декември 2017г. Сочи, че е изпратил писмо за прекратяване на наема, поради неплащане, но след проведен разговор с управителя г-жа Д.са подписали споразумение наема и електричеството да бъдат заплащани на вноски. Твърди, че през м.март в офиса не е имало ток, като след 15 март служите са спрели да идват и той е запечатил офиса. Твърди, че е платил неплатената сума за ток , но е изключил захранването и офисът не е работил поради липса на електричество. Сочи, че ищцата С. К. се е обадила на управителя Д.и я е уведомила, че той запечатва офиса, дори след това свидетелят е разговарял с Д. Когато запечатил офиса сложил лепенки, на които се подписали той и ищцата, тъй като в офиса имало пратки на „. П. и тяхно имущество, което останало до м.април,когато изчистили отношенията си, но в офиса остало бюро и стол, които не идват да си вземат.Въпреки, че след запечатванет оключът останал у ищцата К. в офиса не е имало нормални условия за работа, било студено и нямало ток.
От заключението на вещото лице по надначената ССчЕ се установява, че за м.април, м.ноември и м.декември 2017г. в разчетно-платежната ведомост на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 476,56 лева и чиста сума за получаване в размер на 371,69 лева.В представените копия по мейла на платежните фишове, издадени от работодателя е посочено, че сумите се получават в брой, като няма положен подпис от ищцата. От „. П. О. не са представени разчетно-платежни ведомости с положени подписи на ищцата върху тях, с твърдението, че оригиналите са предоставени на ОД на МВР-С. и нямат направени копия от тях, от които да е видно, че сумите са изплатени. Няма и подписани разходни касови ордели за изплатени от ответника възнаграждения за м.април, м.ноември и м.декември 2017г. по 371,69 лева месечно или общо сумата от 1115,07 лева.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявените искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.4 от КТ и правилно е приел, че същите са основателни. Правилно е разпределил и доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ответника-работодател е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си за налагане на дисциплинарното наказание на посоченото в заповедта основание, а именно - допуснато от ищцата дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1 т.1, предл.ІІІ от КТ-неявяване на работа в продължение на 69 последователни работни дни за времето от 01.03.2018г. до 08.06.2018г. включително, като за дните си на отсъствие не е представила извинителна причина, да докаже още, че законосъобразно е провел процедурата по чл.193 от КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание е изискал обяснения или е изслушал работника за конкретното нарушение, което му се вменява, както и да докаже направените от него възражения, че не е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не се е осъществило основанието на чл.327,ал.1,т.2 от КТ, поради заплащане на посочените трудови възнаграждения.
Правилно районният съд е приел, че работодателят не се е справил с разпределената му доказателствена тежест и не е доказал, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, т.е не е доказал, че ищцата виновно не е изпълнявала трудовите си задължения. От събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищцата, че не е могла да изпълнява трудовите си задължения поради неосигуряването от работодателя на условия за изпълнението им. От приложеното по делото писмо с изх.№ */02.03.2018г. от Дирекция "Инспекция по труда" е видно, че при извършена на 22.02.2018г. проверка в офиса на „. П. О., находящ се в Г. ул.“С.“ № 30 е установено, че температурата на въздуха в работното помещение е 11,3 градуса, поради което работодателят е задължен в срок до 01.03.2018г. да осигури през студения период оптимална температура от 20 до 23 градуса.При извършената повторна проверка във връзка с изпълнение на дадените предписания на 01.03.2018г. е установено, че офисът е запечатан, не работи и в него не се извършва дейност. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на св. Х. П., наемодател на помещението, наето от „. П. О. за офис в Г. който твърди, че през м.март 2018г. е прекратил договора за наем, поради неплащане на четири поредни наема, както и разходите за ел. енергия от м.декември. Сочи, че в офиса не е имало ток, като след 15 март служите са спрели да идват и той е запечатил офиса за което управителят на ответното дружество г-жа Д. е била уведомена по телефона. Въпреки, че работодателят е знаел за запечатването на офиса и за спирането на електричеството в него липсват доказателства да е предприел действия, с които да осигури работно място и здравословни условия за изпълняване на трудовите задължения от служителите му. С оглед на това не може да се вмени във вина на ищцата твърдяното от жалбоподателя допуснато от нея дисциплинарно нарушение-неявяване на работа в продължение на 69 работни дни от 01.03.2018г. до 08.06.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 188,ал.1,т.1 от КТ нарушение на трудовата дисциплина е закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. С случая след като Дирекция "Инспекцията по труда" е констатирала при извършената на 01.03.2018г. проверка, че офисът е запечатан и в него не се извършва дейност, а св.П. като собственик на отдадения под наем офис установява, че е прекъснал електричеството, то дори и при най-добро желание от страна на ищцата същата не е имало къде да се яви на работа и да изпълнява трудовите си задължения. Твърденията на жалбоподатателя, че незабавно е взел мерки и дейността на офиса е възстановена, поради което ищцата е имало къде да престира труда си не се установява с представени по делото доказателства.
Не може да се приеме, че работодателят добросъвестно е изпълнил задължението си по чл.193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изиска обяснения или да изслушал работника за конкретното нарушение, което му се вменява. Действително работодателят формално е изпратил на ищцата посочената по-горе Заповед № */08.06.2018г., с която във връзка с неявяването й на работа без извинителна причина в продължение на 69 работни дни за времето от 01.03.2018г. до 08.06.2018г. е открил процедура на основание чл.193,ал.1 от КТ за преценка на извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,т1, предл.трето от КТ-"неявяване на работа", като е изискал в рамките на работния ден, в който получи уведомителното писмо ищцата да депозира писмени обяснения за извършените нарушения.Писмото е изпратено от гр.С. на 12.06.2018г.,видно от пощенското клеймо и е получено от ищцата на 15.06.2018г., видно от представеното известие за доставяне. Датата на получаването 15.06.2018г. е петък, на известието липсва час на доставяне, но изискването на работодателя до края на работния ден ищцата да представи писмени възражения е трудно изпълнимо, с оглед обстоятелството, че седалището на работодателя се намира в Г. а ищцата живее в гр.С.. Даването на толкова кратък срок фактически лишава работника от единственото средство за защита в рамките на дисциплинарната процедура, без каквато защита е правно недопустимо привличането му към дисциплинарна отговорност. Установената практика приема за разумен срок три дни от получаване на искането за даване на обяснения. В случая в първия работен ден след получаването на заповедта,т.е. на 18.06.2018г./понеделник/ с писмо с обратна разписка ищцата е изпратила до работодателя си писмените си обяснения, но същите са върнати като непотърсени, като същевременно е издадена заповедта за уволнение № */19.06.2018г. С оглед на изложеното въззивният съд счита, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193,ал.1 от КТ преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да вземе писмените му обяснения, поради което само на това основание наложеното дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразно на основание чл.193,ал.2 от КТ.
Заповедта за уволнение е незаконосъобразна и на още едно основание като издадена в нарушение на преклузивния срок ,предвиден в чл.194,ал.1, предл.І от КТ , съгласно която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткия двумесечен срок тече от откриване на нарушението, а едногодишния срок -от неговото извършване. Тези срокове са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност, респективно правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, макар и да не е изтекъл едногодишния срок от извършването му. Под "откриване на нарушението" се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци надеянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В случая от писмото на Инспекцията по труда се установява, че при проверката на 01.03.2018г. офисът е бил запечатан. Същото писмо е издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.С. , в кръга на службата му за извършени от него действия и съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179,ал.1 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила, поради което посоченото от свидетеля П., че запечатването е станало на 15.03.2018г., а не на 01.03.2018г. /както твърди и ответникът, че от тази дата е прекратен наемния договор/ не може да се кредитира. Свидетелят обаче сочи, че при запечатването ищцата е уведомила за това управителя на ответното дружество по телефона , като свидетелят също е разговарял с г-жа Д.и я е уведомил за запечатването на офиса и за изключване на електричеството, поради неплащането му, т.е към този момент работодателят е узнал, че ищцата е в невъзможност да се явява на работа, поради липса на работно място, но е издал заповедта за уволнение след повече от три месеца, след изтичането на преклузивния срок по чл.194,ал.1,предл.І от КТ,поради което и на това основание заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
Не се доказват и възраженията на работодателя, че ищцата не е имала основание да иска прекратяване на трудовия договор по реда на чл.327,ал.1,т.2 от КТ, тъй като за посочените месеци април, ноември и декември 2017г. е заплатено трудовото й възнаграждение. Въпреки указаната му доказателствена тежест с доклада по делото жалбоподателят не представя доказателства, че е заплатил на ищцата полагащото й се трудово възнаграждение. Несъстоятелно е твърдението, че платежните ведомости за посочените месеци са предадени на ОД на МВР-С., за което по делото е представен протокол, но тъй като не са направили копия от тях преди предаването не могат да представят посоченото доказателство. Независимо, че протоколите са предаденина 17.04.2018г. на ОД на МВР-С. не е имало пречка работодателят да се снабди с копия от тях или да поиска съдебно удостоверение за това.Още повече, че от писмото на Инспекцията по труда е видно, че платежните ведомости и личните трудови досиета са представени и при тях, но ищцата е оспорила подписите си върху тези ведомости.
Въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че трудовият договор е прекратен с изпратеното от ищцата заявление за прекратяването му на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ по куриер "С." с товарителница № **11 на 19.02.2018 г., в която е отразено, че пратката съдържа 2 бр. заявление за напускане по чл. 327 от КТ. На 20.02.2018г. Ч. същия куриер „С.” пратката е върната, като в товарителницата №**10 е отразен като подател -управителя на „. П.” О.- Д. Д., а като получател С. И. К. и е посочено същото съдържание. От представеното по делото удостоверение от 12.12.2018г., издадено от "С." се установява, че изпратената от С. К. до „. П. О. пратка на 19.02.2018г. не е доставена на получателя,тъй като на посочения адрес Г. бул."Ч. В." № * при посещението на служителя не е имало никой. Посочено е още, че след съгласуване с подателя пратката е върната. Правилно е прието от районния съд, че такова съгласуване не е доказано, както и че в удостоверението липсват данни освен посещение на адреса дали куриерът се е свързал с получателя „. п.” О. на посочения в товарителницата телефонен номер, каквато е обичайна практика, като свързването с получателя се извършва преди посещението на адреса. След като в представеното удостоверение не се сочи това обстоятелство не може да се приеме, че работодателят не е бил уведомен и с оглед посоченото съдържание на пратката върху товарителницата не е отказал приемането й. Правилно районният съд е приел, че ако работодателят откаже приемането на такава пратка, работникът не би могъл да упражни правото си по чл.327,ал.1,т.2 от КТ. Правилно е прието също, че при изпращане на уведомлението от работника за прекратяване на трудов договор на посоченото основание не е необходимо извършването на каквито и да било действия от страна на работодателя, включително съгласие или становище. След като работодателят е отказал да получи пратката на 20.02.2018г., чието съдържание е отразено върху товарителницата, то следва да се приеме,че изявлението на работника е достигнало до него, поради което е произвело действието на прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбата чл. 335, ал.2, т.3 КТ.
Предвид изложеното към момента на връчването на ищцата на заповедта за уволнение на 27.06.2018г. трудовото й правоотношение със „. П. О. вече е било едностранно прекратено, считано от 20.02.2018г., поради което дисциплинарното наказание уволнение е наложено при несъществуващо трудово правоотношение, поради което подлежи на отмяна.
Правилно е прието от районният съд, че и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ е основателен.Основателността на иска за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение и издадената въз основа на същата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, и факта, на прекратяване на трудовото правоотношение с едностранно предизвестие, обосновават извода за основателност на иска за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение отразено от работодателя в трудовата книжка . В случая след като работодателят е уволнил ищцата, поради неявяването й на работа, въпреки отправеното от нея уведомление по чл.327, ал.1 т.2 от КТ, на което основание е прекратено едностранно трудовото правоотношение, то искането се явява основателно и съгласно чл.346, ал.2 от КТ работодателят следва да извърши вписването в трудовата книжка.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплатина въззиваемата направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното С.окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 583/02.01.2019г., постановено по гр.д.№ 982/2018г. по описа на С.районен съд.
ОСЪЖДА „. пост” О., с ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление Г. ул.”Ч. В.” №. да заплатина С. И. К., с ЕГН *, с адрес Г. ул.”З.” №. разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от 12.04.2019г. от която дата съдът е обявил, че ще се произнесе, съгласно чл.315,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: