Производството е по чл. 463 вр. с 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника - М. А. У. против разпределение от 15.07.2019 по изпълнително дело № *0667 на ЧСИ-Соня Димитрова, рег. № 917, район на действие ОС-С.. С него е извършено разпределение на сумата от 11 680 лева, постъпила от публична продан на два поземлени имота, предмет на уважен иск на взискателя –Ч. К. С., с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпределение, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което сумата да бъде разпределена в полза на Държавата, чрез ТД на Н.-Пловдив - офис С., в качеството ѝ на присъединен по право взискател за публични вземания. Изложено е, че неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че постъпилата по изпълнителното дело сума следва да бъде разпределена единствено в полза на взискателя - Ч. К. С..
В срок е постъпил отговор от взискателя Ч. К. С., представляван от адв. Монева, с който се оспорва жалбата и се иска оставянето ѝ без уважение. Възразява се, че единствено взискателят С. успешно е провел иск по чл. 135 ЗЗД спрямо изнесените на публична продан недвижими имоти, поради което сумата, получена от проданта на същите, следва да бъде разпределена в негова полза. Спрямо Държавата, в лицето на ТД на Н.-Пловдив-офис С., извършената от длъжника разпоредителна сделка с имотите, върху които е насочено изпълнението е действителна. Недопустимо е удовлетворението на Държавата от сумата получена от публичната продан на имотите, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Отговори на въззивната жалба от ТД на Н.-Пловдив - офис С. и от Община Девин, в качеството им на присъединени взискатели, не са постъпили.
Постъпило е мотивирано становище на частния съдебен изпълнител, с което се обосновава неоснователност на жалбата. Изложено е, че съгласно практиката на ВКС, искът по чл. 135 ЗЗД е конститутивен, като целта му е да се запази от намаляване длъжниковото имущество и да се приготви за изпълнение, като се върне спрямо кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримониума на длъжника, т.е. искът е вид обезпечение. Спрямо обезпечения по реда на чл. 135 ЗЗД кредитор, имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и положението, в които е бил при сключване на увреждащата сделка. Спрямо кредитора - ищец (взискателят Ч. К. С.), длъжникът се поставя в положението преди сделката. Между сключилите я страни и за всички други лица, сделката е действителна (в този смисъл Решение № 207/09.06.2014 г. по гр. д. № 6217/2013 г.). Т.е. спрямо взискателя Н. Пловдив - офис С., разпоредителната сделка, сключена между длъжника М. А. У. и „Елица Т. 2005“ ЕООД, е действителна, породила е правни последици, поради което не е налице сума, получена от продажбата на имущество на длъжника М. У. (лично и като едноличен търговец), която да бъде разпределена сума за удовлетворяване на вземането на Държавата, чрез ТД на Н.-Пловдив-офис С..
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител – разпределение, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на Ч. К. С. срещу М. А. У. въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2016г. по. ч.гр.д. №37/2015г. на РС-Девин, изпълнителен лист от 16.06.2016 г. по ч.гр.д. № 154/2016 г. на РС-Девин и изпълнителен лист от 10.06.2016 г. по гр.д. № 92 от 2015 г. на РС- Девин. С влязло в сила решение 340 от 29.06.2015 г. по в.гр.д. № 197/2015 г. на ОС-С. по предявен иск по чл. 135 ЗЗД на Ч. К. С. против прехвърлителя - М. А. У. и приобретателя - „Елица Т. 2005“ ЕООД са обявени за недействителни спрямо ищеца, взискател в изпълнителния процес, общо тринадесет разпоредителни сделки с недвижими имоти, прехвърлени от М. А. У. на „Елица Т. 2005“ ЕООД. Изпълнението е насочено върху имотите, предмет на уважения отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, като два от тях са продадени на публична продан, от която е постъпила подлежащата на разпределение сума от 11 680 лева.
В хода на делото като присъединен по право взискател е конституирана Държава в лицето на ТД на Н.-Пловдив - офис С. за публично вземане в размер на 14 114, 41 лева спрямо длъжника У., както и Община Девин за вземане в размер на 24,89 лева, спрямо „Елица Т. 2005“ ЕООД, представляващо неплатена такса за битови отпадъци за един от изнесените на публична продан имоти.
С обжалваното разпределение частният съдебен изпълнител е разпределил на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза на взискателя Ч. К. С. сумата от 3 479, 13 лева, представляваща разноски за изпълнителното производство, от който 979,14 лева – разноски авансирани от взискателя и 2 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, като е начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 169,99 лева и тридесет и 36,00 лева неавансирани от взискателя разноски за предявяване на разпределението по т. 13 от ТТРЗЧСИ. Остатъкът от сумата, а именно сумата от 7 994,87 лева, е прието, че не следва да бъде разпределен в полза на присъединените взискатели - Община Девин и Н.-Пловдив - офис С., тъй като спрямо тях сключените между М. А. У. на „Елица Т. 2005“ ЕООД разпоредителни сделки са действителни, т.е. изнесеното на публична продан имущество не представлява имущество на длъжника. Ето защо сумата от 7 994,87 лева е разпределена като следва: 7830.04 лева за първоначалния взискател и 164,83 лева – разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на частния съдебен изпълнител. В обобщение в полза на Ч. К. С. е разпределена сумата от 11 309,18 лева, а в полза на ЧСИ сумата от 370,82 лева, имаща характер на неавансирани от взискателя разноски.
Настоящият съдебен състав приема, че разпределението е неправилно, следва да бъде отменено изцяло и постановено друго, в съответствие с привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД.
На първо място следва да се изтъкне, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон като присъединен по право взискател по делото е конституирана Община Девин. Изводимо от приложено по делото уведомление, задължено лице за вземането за такса битови отпадъци е не длъжникът М. А. У., а дружеството „Елица Т. 2005“ ЕООД. Според чл. 456, ал. 1 ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. В тази аспект е пределно ясно, че процесуалният закон под – „други кредитори на същия длъжник“ визира именно другите кредитори на длъжника, спрямо който е образувано изпълнителното дело, а не кредиторите на трети лица, спрямо които не е насочено изпълнението. След като вземането на общината за такса битови отпадъци е спрямо лице, различно от длъжника, то не може да се приеме, че общината въобще е следвало да бъде конституирана като взискател в това производство. В случая вземане против длъжника от Община Девин не е предявено, а предявеното против „Елица Т. 2005“ ЕООД вземане за такса битови отпадъци ще следва да се изключи от разпределението.
Изложените от частния съдебен изпълнител доводи, че единствено лицето, което успешно е провело иск по чл. 135 ЗЗД има право да се удовлетвори от стойността на имота, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, доколкото спрямо останалите кредитори тази сделка е действителна, са изградени в противоречие с материалния и процесуалния закон и са незаконосъобразни. В тази връзка в съдебната практика няма спор, че решението по предявен иск по чл. 135 ЗЗД има действие спрямо ограничен кръг лица, като единствено кредиторът по успешно проведен павлов иск би могъл да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на атакуваната с този иск разпоредителна сделка. Последното, обаче, не означава, че в хода на изпълнителното производство не могат да участват и други кредитори на същия длъжник като присъединени взискатели. Според чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, а извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Ето защо, когато кредитор по уважен иск по чл. 135 ЗЗД инициира изпълнителен процес, то в този процес могат да участват и други кредитори на длъжника. Последните се ползват от изпълнителните действия на първоначалния взискател. Именно поради тази причина в полза на кредитора по уважен павлов иск е предвидена привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - за разноските по делото по иска по чл. 135 ЗЗД, която не случайно е първа по ред привилегия, именно защото от изпълнението върху имуществото по уважения иск по чл. 135 ЗЗД се ползват и останалите присъединени в хода на изпълнителното дело взискатели, които не са сторили разноски по отмяна на увреждащата всички кредитори сделка. Това е смисълът, вложен в закона, тъй като ако се приеме, че единствено кредиторът по иска по чл. 135 ЗЗД би могъл да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащата разпоредителна сделка, то привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД за разноските по иска по чл. 135 ЗЗД би била безпредметна, защото не би имало предпоставка да възникне конкуренция между кредитори в изпълнението върху това имущество. В случая, следва да се отпележи, че разноските по иска по чл. 135 ЗЗД не са предмет на изпълнителния процес.
Правилно частният съдебен изпълнител е приел, че в полза на първоначалния взискател следва да бъдат разпределени разноските по изпълнителното дело, като в този смисъл са разясненията на т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които с право на предпочитателно удовлетворение и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В случая това са авансираните от първоначалния взискател разноски и разноските за адвокатско възнаграждение, които не са оспорени от длъжника. В разноските се включват също и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и неавансираната от взискателя такса по т.13 ТТРЗЧСИ. Остатъчната сума, в размер на 7 994,87 лева, следва да се разпредели като следва: 7830.04 лева за ТД на Н.-Пловдив - офис С., на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД; 164,83 лева – разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ, в полза на частния съдебен изпълнител.
В обобщение в полза на Ч. К. С., на основание чл. 136, ал.1,т.1 ЗЗД, следва да се разпредели сумата от 3 479,13 лева - авансирани такси от взискател и разноски за адвокатско възнаграждение; в полза на частния съдебен изпълнител - сумата от 370,82 лева, представляваща неавансирани от взискателя разноски по т. 26 и т. 13 от ТТРЗЧСИ и в полза на ТД на Н.-Пловдив - офис С., на основание чл. 136, ал.1, т.6 ЗЗД, сумата от 7830.04 лева – публични вземания против длъжника М. А. У.. В полза на Община Девин не следва да бъде извършено разпределение на суми.
Така мотивиран ОС-С.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло разпределение от 15.07.2019 по изпълнително дело № *0667 на ЧСИ-Соня Димитрова, рег. № 917, район на действие ОС-С., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 11 680 лева, както следва:
- 3 479,13 лева за взискателя Ч. К. С. - авансирани такси от взискателя и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес;
- 370,82 лева за частния съдебен изпълнител - неавансирани от взискателя такси по т.13 и т.26 от ТТРЗЧСИ;
- 7830.04 лева за ТД на Н.-Пловдив - офис С. - публични вземания против длъжника М. А. У..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: