Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 4/04.01.2018 г. по гр. д. № 68/2018 г. Мадански районен съд е осъдил М. С. Б. да заплати на Е. Г. К. сумата от 800 лева и на К. В. К. сумата от 400 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 170 ал. 2 пр. 1, във вр. с ал. 1 пр. 1 от НК, извършено на 27.09.2017 г., за което със Споразумение от 24.01.2018 г. по НОХД № 168/2017 г. на РС – Мадан на ответника М. С. Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 27.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете над 800 лева за К. и над 400 лева за К. до претендираните размери от по 1 000 лева като неоснователни.
Със същото решение ответникът Б. е осъден да заплати на Е. и К. К. сумата 148, 48 лева претърпени от гореописаното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 627, 64 лева. Ответникът е осъден да заплати ДТ в размер на 150 лева, а ищците са осъдени да заплатят на адв. М. О. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА сумата от 141, 64 лева адвокатско възнаграждение.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът М. С. Б., чрез пълномощник адв. М. О., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени исковете, алтернативно да бъдат намалени присъдените обезщетения.
Във въззивната жалба се твърди необоснованост на фактическите изводи на съда. Твърди се, че не са доказани по безспорен начин твърденията на ищците, че вследствие извършеното от Б. престъпление двамата ищци са претърпели неимуществени вреди и че в резултат на двамата ищци са поставени описаните диагнози; липсва причинно-следствена връзка между деянието и „поставените диагнози“.
Твърди се, че версията на ищците се опровергава от обясненията на вещото лице по двете съдебно-психиатрични експертизи Д. К. с оглед заявеното от него, че заключенията са изготвени единствено по преразказ от ищците; липсват медицински документи, които да установяват, че на двамата ищци са били поставени посочените диагнози и че те са били лекувани в тази връзка. Излагат се доводи, че състоянието на К. е констатирано два месеца след инцидента.
Твърди се, че съдът не е направил анализ на доказателствата, както и липсват мотиви относно начина на формиране на вътрешното убеждение относно така присъдения размер на обезщетенията.
При условията на евентуалност се излагат доводи, с които се оспорва размера на присъдените обезщетения като необосновано високи.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищците Е. Г. К. и К. В. К., чрез пълномощник адв. В. З., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Изразява се становище, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, законосъобразно и обосновано, като не са нарушени и процесуални правила. В отговора се излагат доводи, че причинените на ищците неимуществени вреди и поставените им диагнози се установяват от заключенията на съдебно-психиатричната експертиза и амбулаторните листи; от експертизите се установява и причинната връзка между инцидента на 27.09.2017 г. и състоянието, в което са изпаднали ищците. Сочи се, че експертизата се базира и на медицинска документация – представени са 12 броя амбулаторни листове. Прави се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. М. О. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът им адв. З. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и взе предвид становищата на страните, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
С протоколно определение № 18/24.01.2018 г. по НОХД № 168/2017 г. Мадански районен съд е одобрил Споразумение, с което за извършено престъпление по чл. 170 ал. 2 предл. І-во, във вр. с ал. 1 предл. І-во от НК, за това, че на 27.09.2017 г. за времето от 05. 00 ч. до 05. 30 ч. в гр. Р., влязъл в чуждо жилище – апартамент № 16, находящ се на ул. „Ст. С., жилищен блок № 1, вх. „В“, . 3, собственост и обитаван от Е. Г. К. и К. В. К., като употребил за това сила, изразяваща се в разбиване на входната врата на жилището, чрез блъскане и нанасяне на удари по нея, като деянието е извършено нощем, на М. С. Б. е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.
Според разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение има последици на влязла в сила присъда. Според разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящото производство Е. Г. К. и К. В. К., спрямо които М. С. Б. е извършил гореописаното престъпление, предявяват иск за нанесени им неимуществени вреди.
От Амбулаторен лист от 27.09.2017 г. се установява, че ищцата К. е посетила в деня на инцидента личния си лекар, тъй като се почувствала неспокойна, със задух, стягане в гърлото и треперене. Констатирано е тахикардия, АН 140/80, психомоторно напрегната, с тремор на горните крайници. На ищцата е предписана терапия с „Ксанакс“.
На 25.01.2018 г. ищцата посетила писхиатър, който констатирал, че е видимо напрегната, тревожна, емоционално лабилна; хиподепресивна симптоматика; панически атаки с богата вегетативна симтоматика; нормобулична. На ищцата е предписано медикаментозно лечение. Впоследствие неколкократно ищцата е преглеждана от психиатър, предложено й било хоспитализиране в психиатрично заведение, което тя и близките отказали. В този период на ищцата е предписвано медикаментозно лечение.
На 17.11.2017 г. на ищеца К. е предявено досъдебното производство, а на 23.11.2017 г. К. посетил психиатър с оплаквания, че след инцидента се чувства напрегнат, тревожен, постоянно мислел, че ще се случи нещо лошо с него и близките му; не може да работи спокойно, непрекъснато звънял на съпругата си, не се чувствал добре в дома си, не се хранел. Констатирано е за ищеца – психомоторно видимо напрегнат, тревожен, емоционално лабилен; страхово напрегнат, идеи от депресивния кръг за безизходност; инсомния; изразен синдром на раздразнителна слабост. На К. е предписана терапия с описаните в Амбулаторен лист от 23.11.2017 г. медикаменти, като е бил в отпуск по болест от 23.11.2017 г. до 06.12.2017 г.. При прегледи на 04.12.2017 г. и на 10.01.2018 г. е предписано продължаване на медикаментозното лечение.
Съдебно-психиатричната експертиза дава заключение, че извършеното от ответникът Б. престъпление за ищцата е имало характер на тежка психотравма, с изразено въздействие на два етапа: На първо място остра психотравмена реакция, който е възникнала непосредствено след инцидента и с кличина картина на силно безпокойство, напрегнатост, интензивен страх, раздразнителност, безсъние, лесно стряскане и др. Вещото лице сочи, че на следващо място, поради интензивния афективен заряд на преживяната психотравма и поради специфичния лисностов профил на К., за нея не е било възможно психотравмата да бъде преработена за кратко време, поради което през следващите няколко месеца разгъва картина на посттравматично стресово разстройство – настойчиво, повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно оживяване на случилото се, сънища, кошмари.
Съдебно-психиатричната експертиза дава заключение, че извършеното от ответникът Б. престъпление за ищеца К. е имало характер на тежка психотравма, с изразено въздействие на два етапа: На първо място остра психотравмена реакция, който е възникнала непосредствено след инцидента и с клинична картина на силно безпокойство, напрегнатост, интензивен страх, раздразнителност, безсъние, лесно стряскане и др. Вещото лице сочи, че на следващо място, поради интензивния афективен заряд на преживяната психотравма К. през следващите няколко месеца разгъва картина на посттравматично стресово разстройство – настойчиво, повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно оживяване на случилото се, сънища, кошмари.
Неправилна е интерпретацията във въззивната жалба на заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, базирайки се на заявеното от вещото лице в съдебно заседание. Както се сочи и в заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, същите се основават както на отразеното от психиатъра при прегледите на ищците, така и на установеното от свидетелските показания относно състоянието на ищците след инцидента. Поради това превратно се интерпретира изявлението на Д. Карагеуров и се твърди в жалбата, че заключенията се основават единствено на заявените от ищците симптоми и оплаквания. Напротив, признаците и симптомите на остра психотравмена реакция и постравматично стресово разстройство у ищците са констатирани и лекувани от специалист – психиатър, а проявяването на техните признаци външно при ищците, видими и от неспециалист, се установяват от свидетелските показания.
Както сочи в мотивите си и районният съд, налице е причинна връзка между осъщественото от ответника престъпление и нанесените на ищците неимуществени и имуществени вреди, като неимуществените вреди се установяват по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания и от заключенията на съдебно-техническата експертиза.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за присъждане на завишен размер на обезщетенията за нанесени на ищците неимуществени вреди. Касае се за последици от деянието на ответника, които са се отразили в немалка степен на психическото състояние на ищците за един не малък период от време. С оглед принципа за обезщетяване по справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите така присъдените обезщетения дори са занижени, но срещу отхвърлителната част на решението не е подадена жалба.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Поради това Смолянски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 4/04.01.2019 г. по гр. д. № 68/2018 г. на Мадански районен съд.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН *, гр. Р., ул. „Кап. П. В. № 33, вх. „Б“, ап. 30, да заплати на Е. Г. К. и К. В. К. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.