Производството е по чл. 288-286 във вр. с чл. 327 във вр. с чл. 318 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по молба на Систем Г. – България О. – П. в която се твърди, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка и решение за избор на изпълнител, бил сключен договор с ответника О. Д. за доставка на полиетиленови тръби с висока плътност за питейно водоснабдяване и гофрирани двуслойни тръби за канализация от 24.02.2015г. Според чл. 3 от договора доставките следвало да се извършват по цени, посочени във финансовото предложение с изпълнителя, съответно Приложение №1 и №2. Според чл.5 от същия, разплащанията следвало да се извършват с платежно нареждане в срок до 90 дни след датата на доставка и издадената фактура. Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните си задължения извършил поетапно възложените му доставки, без никакви възражения от ответника относно вида, количество, качеството и единичните цени на вещите. За извършените доставки били съставени 6 броя данъчни фактури на обща стойност 169 791, 78 лв. с ДДС, а именно: 1. фактура № */ 04.05.2015г. на стойност от 52 200.31 лв. с ДДС; 2. фактура № */28.05.2015 год. за 36 297.26 лв.; 3. фактура № */ 30.07.2015г. за 5 065.20 лв. с ДДС; 4. фактура № */18.08.2015г. за 14 970.07лв. с ДДС; 5. фактура № */07.09.2015г. за 2 329.20лв. с ДДС. Твърди се, че до края на 2015г. ответникът О. Д. извършил изцяло плащането по фактура № */04.05.15г. на стойност 52 200,31лв. с ДДС в определения 90-дневен срок, и по фактура № */18.08.15г. за 24970,07лв. с ДДС, платена с платежно нареждане от 16.12.15г. и с едномесечна забава, считано от нейния падеж- В същия ден с второ платежно нареждане от 16.12.15г. ответникът О. Д. заплатил отново частично и със забава задълженията си по фактура № */30.07.15г., на стойност 5 065,20лв. с ДДС, като размерът й бил намален до 695,27лв., която сума останала неразплатена и към датата на предявяване на иска. До края на 2016г., с платежно нареждане от 26.05.16г. О. Д. извършила едно частично плащане в размер на 17 000лв. по фактура № */28.05.15г. до остатъчна стойност 19 297,26лв.
В началото на 2017г. паричните задължения на ответника по договора възлизали на 81 191,47лв. с ДДС, от които 19 297,26лв. по фактура № */28.05.15г.; 58 929,74лв. и по фактура № */14.07.15г.; 635,27лв. по фактура № */30.07.15г.; 2 329,20лв. по фактура № */07.09.15г. Този размер на задълженията бил потвърден на 13.01.17г. от главния счетоводител на ответника, О. Д. чрез писмено потвърждение за разчети, но не последвало плащане. Затова ищецът изпратил покана за плащане до ответника, получена от последния на 17.02.17г., което било видно от последващия писмен отговор. С поканата ищецът предоставил 30-дневен срок за заплащане на дължимите суми изцяло, като направил предложение за плащане на части.
С писмен отговор от 27.02.17г. ответникът отново потвърдил размера на задължението, посочил затрудненото финансово състояние и причините за липса на плащания, предложил схема за погасяване на задължението, както следва: еднократно плащане от 21 191,47лв. в срок до 31.03.17г.; плащане на остатъка от 60 000лв. на 6 равни вноски по 10 000лв. ежемесечно от м. април до м. септември 2017г. включително.
Ищецът приел предложената схема за плащане при условие, че същите ще се изпълняват в предвидените срокове и вноски. Последвали плащания, които поради липса на заявяване от страна на длъжника-ответник били погасявани по реда на чл. 79, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, а именно: първа вноска от 21 191,47лв., чрез платежно нареждане от 29.03.17г., с която била погасена изцяло остатъчната стойност в размер 19 297,26лв. по фактура № */28.05.15г., и частично сумата от 1 894,21лв. по фактура № */14.07.15г. до остатъчна стойност от 57 035,53лв., и втора вноска от 10 000лв. с платежно нареждане от 26.04.17г., с която било погасено частично задължението по фактура № */14.07.15г. до остатъчна стойност от 47 035,53лв.; трета вноска от 10 000лв. чрез платежно нареждане от 02.06.17г., с която било погасено частично задължението по фактура № */14.07.15г. до остатъчна стойност от 37 035,53лв; четвърта вноска от 10 000лв. с платежно нареждане от 26.07.17г., с която било погасено частично задължението по фактура № *//14.07.15г. до остатъчна стойност от 27 035,53лв.
Въпреки забавата на четвърта вноска с падеж 30.06.17г. ищецът не бил предприел допълнителни действия спрямо О. Д. до 01.11.17г., като дал възможност на ответника за погасяване на останалите задължения, но не последвало друго плащане. В резултат ответникът оставал задължен за главници по фактури, както следва: 27 035,53лв. с ДДС по фактура № */14.07.15г.; 635,27лв. по фактура № */30.07.15г.; 2 329,20лв. по фактура № */07.09.15г. Ищецът изпратил втора покана за плащане от 01.11.17г. ответникът отново потвърдил задълженията си, но не извършил плащания по тях.
Независимо от забавените и частични плащания по посочените четири фактури, на основание чл. 15, т.3 от договора от 24.02.15г. и на основание чл. 92 ЗЗД, ответникът дължал неустойка за забавено плащане по тях в общ размер 3 527,75лв. /0,2% на ден, но не повече от 3%/, по периоди, както следва: по фактура № */28.05.15г. за 36 297,26лв., за периода от 27.08.15г. до 10.09.15г., неустойка в размер на 3% или 1088,92лв.; по фактура № */14.07.15г. за 58 929,74лв., за периода от 13.10.15г. до 27.10.15г. неустойка в размер на 3% или 1767,89лв.; по фактура № */30.07.15г. за 5 065,20лв. за периода от 29.10.15г. до 12.11.15г., неустойка от 3% или 152,96лв., по фактура № */18.08.15г. на стойност 14 970,07лв. за периода 08.12.15г. до 22.12.15г. неустойка 3 % или 449,10лв.; по фактура № */07.09.15г. на стойност 2 329,20лв. за периода 08.12.15г. до 22.12.15г., неустойка в размер на 69,88лв.
Тъй като страните не били договорили изрично в договора вида на неустойката, която достигала максимума си от 3% след 15 дни от забавата след падежа на съответната фактура, както и че страните не били изключили изрично възможността да се кумулира неустойката за забава с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, затова ищецът претендира и законна лихва върху главниците на посочените четири фактури, както следва: № */28.05.15г. от 36 297,26лв. за периода 11.09.15г. до 26.05.16г. в размер на 2 615,23лв.; по фактура № */28.07.15г. на остатъчна стойност от 19 297,26лв., за периода 26.05.16г. до 06.03.17г. от 1 528,03лв.; по фактура № */14.07.15г. от 58 924,74лв., за периода 28.10.15г. до 06.03.17г. от 8 124,29лв.; № */14.07.15г. на остатъчна стойност от 27 035,53лв. от 01.08.15г. до 08.12.15г. от 976,36лв.; по фактура № */30.07.15г. на стойност 5 065,20лв., за периода 13.11.15г. до 16.12.15г. обезщетение в размер 47,93лв.; по същата фактура № */30.07.15г. на остатъчна стойност от 635,27лв. дължима и непогасена главница за периода 16.12.15г. до 08.12.17г. обезщетение за забава в размер на законната лихва от 127.81лв.; по фактура № */18.08.15г. от 14 970,07лв. за периода 02.12.15г. до 16.12.15г. обезщетение за забава в размер на 62,49лв.; по фактура № */07.09.15г. на стойност 2 329,20лв. за периода 23.12.15г. до 08.12.17г. обезщетение за забава в размер на 464,07лв.. моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях от предявяване на иска до окончателното им плащане, ведно с направените по делото разноски.
Постъпил е отговор в срок от ответника О. Д.. В отговора частично се признава основателността на предявените искове, а в останалата част исковете се оспорват. Ответникът признава исковете в частта за неплатените главници по фактурите, както и в частта за мораторните неустойки върху тях в размер на 1 989,73лв. Поддържа, че за разликата над тази сума до претендираната сума от 3 527,75лв. искът бил неоснователен, както и изцяло неоснователен бил искът за обезщетението за забава в размер на законната лихва от 13 146,91лв. Съображенията за това били следните: на първо място, в договора имало определена неустойка за забава от 0,2% на ден, но не повече от 3% на ден. Тъй като неустойката била договорена като изключителна, можело да се претендира само тя, а не и други вреди над неустойката. Освен това не можело да се кумулират две санкции за едно и също неизпълнение, в случая забавено изпълнение, като неустойка и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. Алтернативно, претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва била неоснователна, къй като се претендирали лихви по фактури, една част от които били платени изцяло или частично, а след това кредиторът бил приел без възражение плащанията по тях, а правото му да потърси обезщетение за забава в размер на законната лихва било преклудирано. Съображенията за оспорване на мораторната неустойка по лв., размер били следните: сумата, представляваща разликата над 1 981,73лв. о 3 527,75лв., представлявала неустойка по фактури, които били вече платени. Така, претендирала се неустойка по фактура № */28.03.15г. в размер на 3%, или 1088,92лв.; по фактура № */18.08.15г. с преклудирана неустойка от 3% в размер на 449,10лв., като по първата имало плащане от 29.03.17г., а по втората плащането било от 16.12.15г., или макар плащанията да били след падежа, те били приети от кредитора без възражения и без претенции към момента на плащането за лихви и неустойки. Затова тези претенции били преклудирани. Претендират се разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. По реда на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за плащане на цената на продадени и доставени стоки, въз основа на договор за продажба и доставка след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, съединени с искове за плащане на неустойки за забава, поради неизпълнение в срок на горните задължения, а също и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД искове по чл. 288-286 във вр. с чл. 327 във вр. с чл. 318 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 309 и чл. 92 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е сключването на договора, предаването на стоките, както и извършените частични плащания. Безспорни са задълженията за главниците по посочените в исковата молба фактури, затова тези факти не подлежат на доказване. Оспорват се задълженията за неустойка и обезщетенията за забава по чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже вземането за неустойка по основание и размер. Той следва да установи наличието на забава в плащането на цената, след падежа по договора – 90 дни след предаване на всяка закупена стока и издаване на фактура, периода на забава и размера на неустойката, изчислена като процент върху цената /респ. остатъка от нея/, пропорционално на дните на забава. Той следва да установи основанието и размера на претенцията за обезщетение за забава, дните на просрочието, размера на обезщетението и допустимостта да се кумулира вземането за неустойка и обезщетението за забава за същото неизпълнение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, свързани с недължимостта на част от вземането за неустойка, както и възражението си, че е недопустимо кумулирането на лихва и неустойка за едно и също неизпълнение. Той следва да докаже и възражението си, че тези вземания били преклудирани, поради това, че ищецът приел без възражение частичните плащания по задължението за цената. Претендира и направените разноски по делото.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото не са спорни, спорна е правната им интерпретация. Така не е спорно, че между страните О. Д. и С. Г. България О. – П. след проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки, е бил сключен договор от 24.02.15г. /л.14-20/, с предмет доставка на полиетиленови тръби с висока плътност за питейно водоснабдяване и гофрирани двуслойни тръби за канализация, като според чл. 1 от договора общината, като възложител, възлагала на дружеството, като изпълнител, приемало да извърши доставка на полиетиленови тръби с висока плътност /PEND/ - РЕ100 за питейно водоснабдяване и канализация, съгласно изискванията на възложителя, прието от изпълнителя. Доставките следвало да се извършат в складовата база на възложителя в Г. Д. в срок до 15 дни след получаване на заявката на възложителя за периодичните доставки, и в срок до 2 дни след получаване на заявката за бързите аварийни доставки според чл. 2 от договора. Доставките следвало да се извършат по цени, посочени във финансовото предложение на изпълнителя, което било неразделна част от договора, според чл. 3 от същия. Според чл. 4 от договора, цената на същия била определена на обща стойност от 1 480,42лв. без ДДС на линеен метър, като цената за доставка на тръби, предназначени за питейно водоснабдяване била определена на 642,18лв. без ДДС на линеен метър, а цената за доставка на тръби, предназначени за канализация на 838,24лв. без ДДС на линеен метър. Разплащанията следвало да се извършват с платежно нареждане до обслужващата банка в срок 90 дни след датата на доставка и издадена фактура.
Страните са договорили правата и задълженията си по договора, както следва: право на възложителя било да получи доставките по договора в срокове и по цени, уточнени в него, според чл. 6, а в негова тежест били задълженията да разтовари стоката по заявката само на указаните от него места, в базата на О. Д. да осигури правилното й съхранение, да оформи документите след получаване на стоката на всяка заявка и да заплати на изпълнителя дължимата сума по всяка доставка, съгласно чл. 1 и чл. 5 от договора /чл.7/. изпълнителят, от друга страна, се задължавал да доставя материали, съгласно предложените в офертата /чл.8/, и имал право да получи заплащане след всяка доставка, съобразно условията на този договор и на основание издадена данъчна фактура /чл.9/. По отношение на приемането, страните са договорили в чл. 12 от договора, че при предаването на всяка доставка на възложителя, изпълнителят предоставял спесификация, в която се описвала доставената стока по вид, количество и единична цена. Двете страни подписвали приемо-предавателен протокол след одобрение на доставката /количества и номенклатура/, които трябвало да отговарят на номенклатурата и на изискванията на обществената поръчка. В случай на забава за плащане на доставка в уговорените срокове, възложителят дължал неустойка в размер на 0,2% от стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 3%. Между страните няма спор, че договорените тръби били доставени в срок на О. Д. след което са били приети от нея без възражения. За това свидетелстват представените по делото стокови разписки, издадени фактури и платежни нареждания, както и осчетоводяването на тези доставки и продажби от двете страни, съответно включването им в дневниците за покупко-продажби, оборотните ведомости и дневниците по ДДС, както и в инвентаризационните описи и книгите за дълготрайни материални активи. В този смисъл е и заключението на съдебно-икономическата експертиза /л. 108-111/, което съответства на посочените доказателства, не е оспорено от страните и се приема от съда като изцяло обективно, компетентно, правилно и обосновано.
Според заключението /л.109/, за извършените доставки били издадени 6бр. фактури на обща стойност 169 791,78лв, в това число фактура № */04.05.15г. за 52 200,31лв., № */28.05.15г. за 36 297,26л, № */14.07.15г. за 58 929,74лв., № */30.07.15г. за 5 065,20лв., № */08.08.15г. за 14 970,07лв. и № */07.09.15г. за 2 329,20лв. Посочено е, че фактурите били придружени от първични документи – стокови разписки, подписани от представители на двете страни. В счетоводството на ищеца фактурите били осчетоводени като вземане по сметка 411 Клиенти, аналитична партида О. Д. и по кредит на сметка 702 Приходи от продажба стоки и 4532 Начислен ДДС на продажбите. Фактурите били описани в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС, съответно през месеците май, юли, август и септември 2015г.
Фактурите били осчетоводени и от ответника като разход, по дебит на сметка 6076 Основен ремонт на инфраструктурни обекти чрез външни доставки и като задължение към ищеца по кредит на сметка 4010 Доставчици от страната. Като организация от бюджетната сфера, общината дължала осчетоводяването на задълженията по сключени договори, като сумата от 169 791.78лв. била осчетоводена и по задбалансова сметка 9200 поети задължения по договори. Според Счетоводните стандарти в публичния сектор, О. Д. като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, имала задължение да извърши допълнителни счетоводни записвания, свързани с просрочените вземания и задължения. Остатъкът по сметка 4010 Доставчици от страната, аналитична партида Систем Г. България О. в края на съответната година бил посочен и по сметка 9923 Просрочени задължения към доставчици.
По отношение на платените главници по процесните фактури, съдебно-икономическата експертиза ги е посочила подробно в таблица 1 на л. 110, като е налице съвпадение между констатациите на вещото лице, представените писмени доказателства и твърденията в исковата молба. Затова е обосновано заключението по т. 2 от експертизата, че остатъкът от сметка 411 Клиенти в счетоводството на С. Г. – Б. О. и по сметка 4010 Доставчици от страната в счетоводството на О. Д. е в размер на 30 000лв., от които по фактура № 1357/14.07.15г. 27 035,53лв., по фактура № 1367/30.07.15г. 635,27лв., по фактура № 1287/07.09.15г. 2 329,20лв.Тъй като е налице и признание на иска в тази му част, съдът приема твърдените от ищеца факти в исковата молба относно остатъка за плащане на главниците по фактурите, за безспорно установени при пълно и главно доказване.
По отношение на размера на претендираната неустойка, експертизата, съобразно с чл. 15.3 от договора, е посочила, че договорените при просрочие размер от 0,2% на ден е бил надхвърлен, поради което е изчислен максималният размер на неустойката от 3% върху дължимия остатък. Дължимите суми са посочени в таблица 2 на л.110, като съответно те са, както следва: по фактура № */28.05.15г. на стойност 36 297,26лв. за периода 27.08.15г.-10.09.15г. неустойката е 1 088,92лв., по фактура № */14.01.15г. на стойност 58 929,74лв. за периода 13.10.15г. – 27.10.15г. неустойката е 1 767,89лв., по фактура № */30.07.15г. на стойност 5 065,20лв., неустойка в размер от 151,96лв. за периода 29.10.15г.-12.11.15г., по фактура № */08.08.15г. на стойност 14 970,07лв. неустойка в размер от 449.10лв. за периода 17.11.15-02.12.15г., по фактура № */07.09.15г. на стойност 2 329,20лв. неустойка в размер на 69.88лв. за периода 08.12.15г.-22.12.15г., или общо 3 527,75лв.
Експертизата е определила и обезщетението за забава върху посочените суми в размер на законната лихва, считано от последния ден на начислената максимална договорна неустойка, по периоди, посочени в исковата молба и съобразно дните на плащане, както следва в таблицата на л. 111, а именно : по фактура № */28.05.15г. върху сумата от 36 297,26лв. за периода 11.09.15г. – 26.05.16г. законна лихва от 2 616,61лв., както и върху остатъка от 19 927,26лв. за периода 27.05.15.-06.03.17г. законна лихва от 1 575,18, или общо по тази фактура 4 191,79лв.; по фактура № */14.07.15г. върху сумата 58 929,74лв. за периода 28.10.15г.-06.03.17г. законна лихва от 8 135,45лв., както и върху остатъка от 27 035,53лв. за периода 01.08.17г.-08.12.17г. законна лихва от 978,24лв., или общо 9 113,69лв.; и фактура № */30.07.15г. върху сумата от 5 065,20лв. за периода 13.11.15г. – 16.12.15г. законна лихва от 47.93лв., а върху остатъка от 635.27лв. за периода 17.12.15г.-08.12.17г. законна лихва от 127.84лв., или общо 175.74лв.; по фактура № */18.08.15г. върху сумата от 14 970.07лв.за периода 02.12.15г.-16.12.15г. законна лихва от 62.50лв.; по фактура № */07.09.15г. за 2 329,20лв. за периода 23.12.15-08.12.17г. законна лихва от 464.83лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявени са, по реда на обективното кумулативно съединяване, искове за цената на продадени стоки /главници/, мораторни неустойки предявени в максимален размер, предвиден в договора от 3%, както и обезщетения за забава в размер на законната лихва върху изцяло или частично неплатените цени по периоди в исковата молба, както и законните лихви върху всички суми от предявяване на иска до окончателното им плащане.
За изцяло или частично неплатените цени е налице признание на исковете, затова и с оглед всички събрани доказателства, те са изцяло основателни и следва да се уважат изцяло.
Изцяло основателни са и претенциите за неустойка в максималния размер, предвиден в договора от 3%, тъй като забавата за плащане по всяка фактура е надхвърлила максимално предвидения срок от 15 дни, затова и неустойката по всяка фактура следва да се присъди в максималния предвиден в договора процент, по заключението на приетата експертиза.
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД.
Тези искове са всъщност претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва, които са допустими и основателни за разликите между по-големия размер на законната лихва и мораторните неустойки. Това е така, защото те представляват вреди от забавата в по-голям размер от неустойката. Затова няма пречка да се претендират, доказват и присъждат, в който смисъл е и задължителната практиката по решение № 68/9.07.12г. по т.д. 450/11г., І т.о на ВКС.
В останалата част, за сумите над разликата между по-големия размер на законната лихва и неустойката, исковете са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят. Трябва да се направи уточнението, че в случая страните не са договорили неустойка за забава като алтернативна /т.е. да предоставя избор на кредитора да иска или неустойката, или обезщетение за забава /като кумулативна/ неустойката да се дължи заедно с обезщетението за вреди или още като наказателна неустойка/, като изключителна /при която длъжникът е освободен от отговорност за действителните вреди/ или евентуална /която може да се претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите/, тъй като няма такива изрични условия в договора. В конкретния случай страните единствено са включили клауза за неустойка в договора, но без допълнителни уговорки, от които да може да се направи извод за съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, затова последиците от неизпълнението трябва да се уредят съобразно с чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Или конкретно, случаите, в които е налице разлика, с която законната лихва надхвърля договорената мораторна неустойка, и подлежи на присъждане са следните: по фактура № 1326/28.05.15г. законната лихва върху главница от 36 297,26лв. е 2 616,61лв. и разликата между тази сума и максималната договорна неустойка от 1088,92лв. е 1 527,69лв. в тази част искът за законната лихва като обезщетение за забава, като вреда на д мораторната неустойка е основателен, а за разликата в размер на 1 087,54л до предявения иск от 2 615,23лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. По същата фактура № 1326/28.05.15г. върху главница от 19 927,26лв. за периода 27.05.16г. – 06.03.17г. законната лихва е 1 575,18лв. и разликата между тази сума и максималната договорна неустойка е 486,26лв., затова за тази сума, като обезщетение за забава над мораторната неустойка искът е основателен, а в останалата част за разликата в размер на 1 098,72лв. до предявения иск от 1 575,18лв. е неоснователен и следва да се отхвърли; по фактура № 1357/14.07.15г. върху главница от 58 929,74лв. за периода 28.12.15г. – 06.03.17г. законната лихва е 8 135,45лв., а разликата между нея и максималната договорна неустойка по същата фактура от 1 767,89лв. е 6 367,56лв., като в тази част предявеният иск е основателен, а за разликата над уважения размер до предявения от 8 124,99лв., в размер на 1 757,43лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли; единствената друга фактура, по която е налице разлика между законната лихва, която надхвърля максималната договорна мораторна неустойка, е фактура № 1387/07.03.15г. за главница 2 329,20лв. при законна лихва в периода 23.12.15г.-08.12.17г. от 464,83лв., а разликата между тази сума и максималната договорна мораторна неустойка по същата фактура от 69.88лв. е 394.55лв., като в тази част искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до предявения иск от 464.07лв. от 69.12лв. следва да се отхвърли. Останалите искове при които законните лихви по фактурите не надхвърлят мораторните неустойки също са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като не представляват причинени вреди над договорения размер на неустойката.
Следва да се уважат исковете за присъждане на законната лихва върху уважените главници по фактурите от предявяване на иска до окончателното им плащане. Следва да се отхвърлят исковете за заплащане на законна лихва върху уважените искове за неустойки с оглед на изр. 1 от решение № 68/09.07.12г. по т.д. 450/11г. на І т.о. на ВКС, според ……/стр.34/ по чл. 92 и чл. 86 ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава на парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение. Следва да се отхвърли и претенцията за законната лихва върху уважените искове за лихви, поради това, че макар сделката между страните да е търговска, възможността да се начисляват лихви върху лихви не е изрично уговорена, по смисъла на чл. 294, ал. 2 ТЗ, затова начисляването, а и присъждането й би било анатоцизъм, което е недопустимо.
Следва да се присъдят на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска, от 2 939,70лв.
Следва да се присъдят на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 0,01лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. Д. Е. 0., със С. и адрес на управление Г. Д. 4831, обл. С., ул. Първи май № 3, представлявана от кмета Ел.Р., да заплати на С. Г. - Б. О., Е. 1., съдебен адрес Г. П. 4003, район Северен, ул. Д. № 2. С. на С. Г. – Б. О., представлявано от Ал. В., на основание чл. 288-286 във вр. с чл. 327 във вр. с чл. 318 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, следните суми, а именно : 27 035,53 лв.с ДДС остатъчна цена по фактура № 1357/14.07.15г. и договор от 24.02.15г; 1 767,89лв. неустойка по фактура № 1357/14.07.15г. върху сумата 58 929,74лв. от 13.10.15г. до 27.10.15г.; 6 367,56лв., обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането по фактура № 1357/14.07.15г. за 58 929,74лв. от 28.10.15г. до 06.03.17г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 8 124,99лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на С. Г. – Б. О. да се обсъди О. Д. да му заплати сумата от 976,36лв., обезщетение за забава в плащането по фактура № 1357/14.07.15г. върху остатъчна стойност от 27 035,53лв. от 01.08.17г. до 08.12.17г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на С. Г. – Б. О. – П. следните суми, а именно: 635,27лв. с ДДС дължима остатъчна цена по фактура № 1367/30.07.15г. и договор от 24.01.15г.; 151.96лв. неустойка по фактура № 1367/30.07.15г. за забава в плащането на сумата от 5 065,20лв. от 29.10.15г. до 12.11.15г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на С Г. – Б. О. – П. да се осъди О. Д. да му заплати сумата от 47.93лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва в плащането по фактура № 1367/30.07.15 г. за сумата от 5 065,20лв. от 13.11.15 г. до 16.12.15 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на С. Г. – Б. О. – П. да се осъди О. Д. да му заплати сумата от 127.81лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва в плащането фактура № 1367/30.07.15г. върху остатъчна стойност от 635.07лв. от 16.12.15г. до 08.12.17г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати в полза на С. Г. – Б. О. – П. 2 329,20 лв. с ДДС остатъчна цена по актура № 1387/07.09.15г. и договор от 24.02.15г.; 69,88 лв. неустойка за забава в плащането по фактура № 1387/07.09.15г. за 2 329,20лв. от 08.12.15г. до 22.12.15г.; 394,95лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането по фактура № 1387/07.09.17г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 464,07лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на С. Г. – Б. О. 1 088,92 лв. неустойка за забава в плащанията по фактура № 1326/28.05.15г. за 36 297,26лв. от 27.08.15г. до 10.09.15г.; 1 527,69лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането по фактура № 1326/28.05.15г. до 36 297,26лв. от 11.09.15г. до 26.05.16г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до 2 615,23лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на С. Г. – Б. О. 486,26л. обезщетение в размер на законтата лихва за забава в плащането по фактура № 1326/28.05.15г. на остатъчна стойност 19 297,26 лв. от 26.05.16г. до 06.03.17г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 1 528,03лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на С. Г. – Б. О. – П. 449,10лв. неустойка за забава в плащането по фактура № 1375/18.08.15г. за 14 970,07лв. от 08.12.15г. до 22.12.15г.
ОХВЪРЛЯ изцяло иска на С. Г. – Б. О. да се осъди О. Д. да му заплати 62,49лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва в плащането по фактура № 1375/18.0815г. от 14 970,07лв. от 02.12.15г. до 16.12.15г., като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на С. Г. – Б. О. – П. разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска от 2 939,70лв.
ОСЪЖДА С. Г. Б. О. – П. да заплати на О. Д. разноски по делото от 0,01лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – П..


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :