Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №385/23.07.2018г. по Г.д. №535/2017г. Смолянски районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца „. Ти Б. Е., ЕИК 200952564, със седалище и адрес на управление Г. С., представлявано от О.П.Д. срещу ответника Ю. Д. У. от Г.С. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 287,60 лева, представляваща главница за неизпълнение на договорно задължение по Договор за поддръжка на прилежащите и общите части на База за отдих „Стената“, местност С., к.к. П., от 27.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2017 г. до окончателното заплащане на задължението и 643,80 лв. неустойка за периода 27.12.2011 – 27.12.2016 г. и е осъдил „. Ти Б. Е. да заплати на Ю. Д. У. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№8409/02.10.2018г. от“. Ти България " Е. Г.С. ,представлявано от управителя О.П.Д. против решение № 385/23.07.2018 г. по Г.д.№ 535/2017 г.по описа на районен съд -С.„ с което е отхвърлен предявеният от „. ТИ Б. Е., иск с правна квалификация чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл. 6, ал.1, т.1 ЗУЕС и чл.92 ЗЗД срещу Ю. Д. У. от Г.С.,Счита ,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС ч,същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано съобразно доказателствата, събрани по делото, както и счита ,че са допуснати процесуални нарушения.Моли съда да обърне внимание ,че районен съд С. не е обсъдил всичките доводи на ощеца за валидността на Договора за поддръжка на прилежащите и общите части на База за отдих „С.", П., както и приложените по делото от ищеца документи, като всички въпроси, които са обсъждани по делото, счита ,че са породили погрешни изводи в решението по делото за действителността на задълженията на собствениците на жилищни и търговски площи в сградата, респективно и отнасящо се до ответника - Ю. Д.У., и са довели до неправилността на съдебното решение.Намира ,че са неправилни мотивите на районния съд , довели до решението за отхвърляне на ищцовата претенция, тъй като „съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС собствениците, ползвателите и обитателите на боекти в етажната собственост дължат ежемесечни вноски за поддържане на общите части в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание."Счита ,че ако е взето решение на Общото събрание на етажната собственост , с което е уговорен методът на разпределение на разноските, същото това решение не е отменено по съответния ред от съда като незаконосъобразно и противоречащо на закона и то поражда своите правни последици. Счита ,че обжалването на решението на общото събрание на етажната собственост не спира неговото изпълнение, освен ако съдът изрично не постанови спиране на решението на Общото събрание на етажните собственици,/каквото решение няма/. Счита , че дължимостта на сумите за поддръжка и управление на имота изхожда от закона, а не от решението на Общото събрание на етажните собственици.Намира ,че тези разноски се дължат независимо какъв ще бъде метода на тяхното разпределение. Счита ,че след като няма решение на съда, с което да е отменено взетото решение и е подписан договора от 27.12.2011 г. за поддръжка на прилежащите и общите части на сградата, с което то поражда своята правна сила. Счита ,че е пропуснат и 30- дневния срок за отмяна, което води до преклузия на това право.Моли съда да обърне внимание ,че независимо от начина на определяне на вноските, всеки собственик е длъжен да плаща своята част от разноските по общите части. Това задължение произтича от закона /чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС/, а не от решението на Общото събрание за определяне размера на вноската.Отказът да се заплаща такава такса е особено сериозен проблем, който освен до някои по тривиални неудобства в Етажната собственост може да доведе и до неизпълнение на съществени законови изисквания - като например задължението да се поддържа асансьора в изправност, да се почистват прилежащите площи от сняг, да се ремонтира покрива и т.н., което от своя страна е свързано със санкции и потенциален риск за здравето на хората.Счита че е неправилно решението и по отношение на неустойката за забава, която е договорена в договора за поддръжка, чл.1, раздел VII.Неправилно е решението и по отношение на разноските.Поради това моли съда да отмени обжалваното решение на районен съд Г.С. и постанови друго , с което да уважи исковите претенции ,ведно с всички законни покследици.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№9841/13.11.2018г. от Ю. Д. У.,която намира въззивната жалба за неоснователна по подробни доводи изложени в отговора и моли съда да потвърди изцяло като законосъобразно и обосновано обжалваното решениеНамира ,че договора е сключен без съгласието на етажната собственост и не поражда права и задължения за страните , тъй като е нищожен Моли съда в този смисъл да се произнесе.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят „. Ти България " Е. Г.С. редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата Ю. Д. У. редовно призована , не се явява.Вместо нея пълномощникът и адв.Д. С. поддържа становище че въззивната жалба е бланкова и същата е неоснователна Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение Претендира за разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е в законният срок ,от надлежна страна в процеса , с внесена държавна такса , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Смолянски районен съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.51,ал.1 ЗУЕС и чл.92 и чл.86,ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено,че ищеца „. ТИ Б.Е., с ЕИК 200952564, със седалище и адрес на управление Г.С., има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника Ю. Д. У. от Г.С., изразяващо се в заплащане на дължими разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост на База за отдих "С. ",м.С. ,к.к.П. ,за сумата от 1 287,60 лева главница, 643,80 лева- неустойка за периода 27.12.2011-27.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на претендираната главница от 06.04.2017 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното и изплащане, дължими на основание фактура № */27.12.2016 г., издадена за дължими суми по Договор за поддръжка на прилежащи и общи части от 27.12.2011г.
Ищецът следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответника е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че на етажната собственост на сградата се дължат парични разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на етажната собственост и 3) размерът на частта от разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите. За тези правно-релевантни обстоятелства в правилно приложение на процесуалния закон, първоинстанционният съд е разпределил доказателствена тежест относно установяването на предпоставките на спорното право
Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1т.5 ЗУЕС в правомощията на общото събрание е възложено определянето на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Веднъж определен от общото събрание, размерът на вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да доказва конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за общите части за всеки конкретен период.
Видно е че по ч.Г.д. №432/2017г. по описа на районен съд Г.С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжницата Ю. Д. У. да заплати на кредитора ЕЛ Ти България " Е. Г.С. сумата 1 931,40 лева ,от които 1 287,60 лева дължими за поддръжка на общите части на етажната собственост на База за отдих "С. ",м.С.,к.к.П. за периода 27.12.2011-27.12.2016 г.,643,80 лева- неустойка за периода 27.12.2011-27.12.2016 г., ведно ведно със законната лихва върху сумата на претендираната главница от 06.04.2017 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно заплащане на задължението и 38,63 държавна такса
Ищецът „.Ти България "Е.,обосновава вземането си с издадена приложена по делото фактура № */ 26.12.2016 г. в размер на 1 287,60 лева.
Не се спори ,че между управителя на етажната собственост "С."П. /в качеството си на възложител/ и ЕЛ Ти България "Е. Г.С./в качеството на изпълнител/ е сключен на 27.12.2011г. договор за поддръжка на прилежащите части на база за отдих "С." в м.С." к.к.П..
Не се спори ,че Ю. Д. У. е собственик на обекти и идеални части от сградата в ж.к. "С. " к.к.П. ,за което има представени доказателства по делото.
Съгласно чл.17,ал.7т.4 ЗУЕС компетентността на Общото събрание на собствениците в етажната собственост, е да приема решения с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В случая ищецът не доказва наличието на такова решение на общото събрание, взето с предвиденото квалифицирано мнозинство, с което да е възложено на управителя на етажната собственост да сключи договор за поддръжка на прилежащите и общите части на сградата База за отдих „Стената“.Поради това законосъобразно и обосновано районен съд Г.С. е приел ,че договорът от 27.12.2011г.е сключен без необходимото съгласие на етажните собственици .Този договор не е породил задължение за Ю. Д. У. като физическо лице и съсобственик на обект в режим на етажна собственост в посочената База за отдих"Стената" за заплащане на суми на „. Ти България " Е..
Закона за управление на етажната собственост урежда обществените отношения,свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост,както и правата и задълженията на собствениците,ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях За да има валиден договор за възлагане на дейности по поддържането на общите части в сграда в режим на етажна собственост съгласно ЗУЕС чл.11 ал.1 т. 11 следва да има взето решение на Общо събрание на етажната собственост ,което да предхожда датата на сключване на договора.По делото липсват доказателства в тази насока
Договорът е нищожен и поради противоречие с .чл.11 ал.1 т.5 и чл. 51 от ЗУЕС ,тъй като в раздел III се сочи,че за изпълнение на задълженията поети от изпълнителя , съгласно т.1\той ще получи за всяка календарна година възнаграждение в размер на 8.71 (осем цяло и седемдесет и една десети евро) с ДДС за всеки квадратен метър от застроената площ на всеки търговски или хотелски обект ведно с идеалните части от общите части от сградата; 4.36€(четирн цяло и тридесет и шестдесети евро) с ДДС за всеки квадратен метър от застроената площ на всеки жилищен обект ведно с идеалните части от общите части на сградата; 2.8€ (две цяло и осемнадесет десети евро) с ДДС за всеки квадратен метър от застроената площ за гараж и складово помещение ведно с идеалните части от общите части на сградата.,Съдът намира ,че тази клауза е в противоречие с императивните разпоредби на чл. 11 ал. 1 т.5 и чл.51 от ЗУЕС, предвиждащи определяне на размера на вноските за управление и поддържане на общите части на сградата, от общото събрание на етажната собственост, а не от управителя .По делото не са приложени като доказателство решения на общото събрание на етажните собственици за определяне стойността на услугата за годините 2012, 2013,2015,2016г.
Законосъобразно и обосновано районен съд Г.С. е приел ,че възражението на ответницата Ю. У. за изтекла 3-годишна погасителна давност на вземанията е неоснователно ,тъй като не са налице хипотезата на чл.111,б"в" ЗЗД за "периодични плащания" .
В този смисъл , тъй като съдът изцяло следва да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Ю. Д. У. поисканите своевременно и направени разноски за въззивната инстанция , представляващи адв. възнаграждение за адв.С. в размер на 450 лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №385/23.07.2018г. по Г.д. №535/2017г. по описа на районен съд Г.С. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА „. Ти Б. Е., ЕИК 200952564, със седалище и адрес на управление Г. С. - 1616, К. Б. У. „. В. № 1, представлявано от О.П.Д. да заплати на Ю. Д. У., ЕГН *, с постоянен адрес Г. С., У. „. З.“ № 14, . 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените във въззивната инстанция разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет /лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

.