Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с вх.№ 2894/02.07.2013г., изпратена по пощата на 01.07.2013г. от Г. М. М. от Г., У. Д. № 33 срещу Определение № 419/20.06.2013г., постановено по гр.д.№ 458/2013г. по описа на Смолянския районен съд, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите по нея и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и молба да бъде отменено.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща превен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разглежада по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА , а обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
С разпореждане № 1037/20.05.2013г., постановено по гр.д.№ 458/2013г. Смолянският районен съд е оставил без движение подадената от Г. М. М. исковата молба с вх.№ 3726/23.04.2013г., като му е указал в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по нея като посочи: трите имена на ответника, фактическите твърдения защо смята, че адв. Х. му дължи заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като конкретизира с какви свои конкретни действия или бездействия адв. Х. му е причинил вреди, кои са страните по соченото адм.д. № 202/2012 г. на АС – С., уточни какви са претендираните неимуществени вреди и какви са имуществените такива като ги опише конкретно по размер и в какво се изразяват те, въведе фактически твърдения за предявения иск, като уточни дали се претендира обезщетение на договорно или извъндоговорно основание или нещо различно и приведе петитума на исковата молба в съответствие с фактическите твърдения, да посочи и представи в препис за ответната страна всички необходими, относими и допустими доказателствени средства, като му указва, че съдържащите се в адм.д. № 202/2012 г. на АС – С. следва да се представят в заверени преписи от ищеца по настоящото дело, да посочи в каква връзка се иска допускане на свидетел и какви обстоятелства ще се установяват, да представи доказателство за платена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на СмРС. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на разпореждането в срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.
Разпореждането е връчено на ищеца на 11.06.2013 г. чрез неговия брат А.М. М., който поел задължението да му го предаде. В указания едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба, който е изтекъл на 18.06.2013 г., ищецът е изпратил по пощата на 17.06.2013г. писмена молба, с която не е отстранил всички нередовности по исковата молба, а именно не е внесъл определената от районен съд дължима държавна такса в размер на 50 лв. и не е уточнил какви имуществени вреди освен адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. претендира, както и не е уточнил на какво основание – договорно или друго претендира имуществените и неимуществените вреди.
С обжалваното определение Смолянският районен съд е върнал исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите по нея и е прекратил производството по делото. Тези изводи на районния съд са правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ищецът е посочил, че предявява иск за имуществени вреди в размер на 200 лв. и за неимуществени вреди в размер на 600 лв., като е посочил, че имуществените вреди произлизат от небрежно изпълнение на служебните задължения от адв.Х., тъй като не е вписал, че е получил адвокатския си хонорар в брой, а неимуществените вреди се "изразяват в стрес, обида и допълнителни транспортни разходи за най-малко 6 броя пътувания от София до С., за телефонни разговори с адв.Х., за консултации с адвокати от Пловдив и др. многобройни непредвидени нематериални разходи...". Ищецът е посочил също, че вредите се претендират на договорно основание - по договор за правна защита и съдействие с адв.Х. по адм.д.№ 202/2012г. по описа на Адм.съд-С., а от друга страна е посочил като правно основание чл.45 от ЗЗД, която разпоредба урежда института на непозволеното увреждане и представлява извъндоговорно основание. Следователно правилно районният съд е приел, че ищецът не е отстранил всички нередовностите по исковата молба, като не е посочил конкретно на какво основание претендира имуществени и неимуществени вреди, смесвайки в изложението си в претенцията за неимуществени вреди и имуществени такива, посочвайки освен стрес и обида и "допълнителни транспортни разходи за най-малко 6 броя пътувания от София до С., за телефонни разговори с адв.Х., за консултации с адвокати от Пловдив...", които представляват имуществени вреди, но не е посочен конкретния им размер.Гражданският процес е формален и ГПК урежда в чл.127 формалните изисквания, на които следва да отговаря исковата молба. С представената молба с вх.№ 5301/19.06.2013г. ищецът не е отстранил нередовностите по чл.127,ал.1,т.3, 4 и 5 и ал.2 от ГПК. Предявеният от него иск е паричен и следователно оценяем. В изложението си ищецът веднъж сочи, че претендира 200 лв. имуществени вреди и 600 лв. неимуществени, в които включва и имуществени вреди, след което сочи, че иска ответникът да му върне "поне 250 лв., а колко лева отгоре съдът да прецени", на трето място сочи, че реалните му разходи са над 2000-3000 лв. От многословното изложение може да са направи извод, че са предявени два обективно съединени иска за имуществени и за неимуществени вреди, но не може да се направи категоричен извод за цената на всеки от тези искове, което е нередовност по т.3. Противоречие има и в соченото основание за всеки от исковете-дали ищецът претендира вреди от неизпълнение на Договор за правна защита и съдействие или счита, че претенцията му е основана на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД , като не са посочени конкретните действия или бездействия и причинната връзка между тях и причинените вреди. Ищецът не е формулирал конкретно и какво е искането му, с което не е отстранил нередовностите по т.4 и т.5 на чл.127,ал.1 от ГПК. Съгласно императивното изискване на чл.127,ал.2 от ГПК ищецът е длъжен в исковата молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Принципът на служебното начало залегнал в чл.7,ал.1 от ГПК не означава съдът служебно да събира доказателства вместо страната по причина, че същата ще направи разходи за събирането им.
За пълнота на информацията от направената служебна справка по адм.д.№ 202/2012г. и адм.д.№ 73/2013г. по описа на Адм.съд-С. е видно, че и по двете дела жалбите са уважени като съответно е отменен мълчалив и изричен отказ на Кмета на община Чепеларе за предоставяне на информация по заявление на ищеца по Закона за достъп до обществена информация. С Определение № 1722/06.02.2013г., постановено по адм.д.№ 1334/2013г. по описа на ВАС, Vотд., е оставено в сила определение № 218/18.012.2012г., постановено по адм.д.№ 202/2012г по описа на Административен съд -С., с което е оставена без уважение подадената по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК молба за присъждане на разноски по делото.
Освен посочените по-горе нередовности по исковата молба, които ищецът не е отстранил в законния едноседмичен срок, същият не е внесъл и дължимата държавна такса определена от районния съд в размер на 50 лв. Съгласно императивната разпоредба на чл.128,т.3 от ГПК към исковата молба се представя документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат. В случая са предявени два обективно съединени иска за имуществени вреди и за неимуществени вреди, които искове са оценяеми и по тях се дължи държавна такса, а съгласно чл.72,ал.1 от ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск, т.е в конкретния случай ищецът дължи държавна такса по всеки от предявените искове, която на основание чл.1 от Тарифата за държаните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. за всеки от исковете или общо 100 лв., но районният съд неправилно е указал на ищеца да внесе ДТ в размер на 50 лв. Такава изобщо не е внесена в указания и законно определен едноседмичен срок от съобщението, поради което правилно е прието, че тази нередовност на исковата молба не е отстранена. Неоснователно е искането на ищеца да заплати държавната такса след като се увери, че районният съд приеме, че е отстранил нередовностите по исковата молба. В ГПК такава възможност не е предвидена и държавната такса се дължи още с подаване на исковата молба съгласно чл.128,т.1, а при нередовност-в едноседмичен срок от съобщението, съгласно чл.129,ал.1 от ГПК.
След като ищецът не е отстранил посочените нередовности, правилно районният съд на основание чл.129,ал.2 от ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ПОТВЪРЖДАВА Определение № 419/20.06.2013г., постановено по гр.д.№ 458/2013г. по описа на Смолянския районен съд като ПРАВИЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС по реда на чл.274, ал.3,т.1 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: