Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 82 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Е.Ф. Г. ЕООД - С. представлявано от А. С., а последният чрез А. В.Т., в която се поддържа, че основният предмет на дейност на ищеца бил преработка на дървесни трупи и изработване на фасониран материал - дъски, талпи, греди и др., в зависимост от търсенето на пазара и заявките на клиентите на дружеството. През 2015г. ищецът установил контакти и трайни търговски отношения с Б.П.- Т. чрез Р.Н., собственик на 2/3 от капитала на последното. През м. август 2015г. между тези двама търговци било постигнато споразумение с подписан писмен договор, ищецът Е.Ф. Г.ЕООД да произведе и достави 800 куб.м. фасониран дървен материал. Първоначалната уговорена цена била 155 евро на кубичен метър. Поради промените на пазара, с допълнителни споразумения към договора цената била повишена от 155 евро на 170 евро на кубик, а впоследствие от 170 евро на 180 евро. Б.П.- Т.превел гаранция по договора в размер на 10000лв. Поръчката била изпълнена точно, след което гаранцията била върната. С оглед на доброто партньорство и коректните взаимоотношения била направена уговорка за доставката на 2200 куб. м. фасониран дървен материал за направа на заготовки за дървени палети.
Уговорена цена, която Б.П. трябвало да заплаща, била 180 евро на кубичен метър дървен материал. Предвид поетия ангажимент, възникнала необходимост от снабдяване със суровина - дървени иглолистни трупи, от които да бъде произведен фасонираният дървен материал.
След подписване на договори за закупуване на трупи по споразумението, щял да бъде подписан договор между Е.Ф. Г.ЕООД и Б.П., в който да се уговори обема материал, сроковете за доставка, мястото, където да се доставят материалите, цена на куб.м., права и задължения на страните, като междувременно такъв договор бил подписан на 01.04.17г.
Преди сключване на договора Б.П. превел авансово на ищеца Е.Ф. Г.ЕООД сумата от 10 000лв.
В началото на 2017г. ответникът ТП ДГС - М. обявил търгове за продажба на реално добита дървесина. Ищецът взел участие в процедурите и предвид необходимостта от суровина - дървени трупи, предложил цена за закупуване на материалите с около 20 % по-висока от първоначално заявената.
След обявяване на ценовите предложения на участниците ищецът бил обявен за купувач на дървесината от три обекта, единият от които 1715, включвал 2700 куб.м. елитна иглолистна дървесина.
Междувременно, на 01.04.17г. бил подписан договор между Е.Ф. Г.ЕООД и Б. П. - Т. за доставка на 2200куб.м. фасониран дървен материал, първо качество.
На 28.04.17г. между ищеца и ответника ТП ДГС М. бил сключен договор №396 за покупко- продажба на прогнозни количества дървесина. При сключване на договора купувачът - ищец внесъл гаранция за изпълнение на договора от 15 235лв.
С уведомление изх.№2601/19.10.17г. ищецът бил уведомен от ответника, че: 1. ответникът прекратявал договор №396/28.04.17г. за продажба на дървесина от обект №1715, подотдели 10б, 224б, 224в, поради отказ на купувача да заплати наличната на временен склад дървесина в договорените срокове и отказ на купувача да приеме наличната на временен склад дървесина в договорените срокове и 2. ответникът задържал внесената от купувача- ищец гаранция за изпълнение на договор №396/28.04.17г., посочена по- горе.
Според клаузата на т.12.5 от договора № 396/28.04.17г., продавачът бил длъжен да осигури на купувача достъп с подходяща техника, съобразена с теренните условия за товарене и транспортиране на предадената на склад дървесина. Това условие на договора не било изпълнено от продавача и такъв достъп не бил осигурен.
Според т.12.1. от същия договор, продавачът бил длъжен да предостави на купувача договорените прогнозни количества дървесина по график на тримесечия и минимални количества, които през първите две тримесечия не били осигурени.
Съгласно т.12.2. от договора №396/28.04.17г., продавачът би длъжен да уведоми писмено купувача за наличното количество дървесина на склад, предмет на договора. Ответникът не изпълнил и това си задължение за своевременно уведомяване на ищеца за налични материали на склад, поради което към м. ІХ. 2017г. се били натрупали почти 1000куб.м. дървен материал, след което вече извършил дължимото по договора уведомяване на ищеца. По този начин, с неизпълнението на задължението си по т.12.2. от договора, ответникът направил невъзможно изпълнението на задължението на купувача - ищец по т.14.4. от договора, да организира транспортирането на платената дървесина в 10-дневен срок.
Предвид на изложените обстоятелства, ищецът Е.Ф. Г.ЕООД счел, че договорът №396/28.04.17г. бил прекратен неправомерно от ответника и платената гаранция за изпълнение в размер на 15 325лв. била неправилно задържана. Затова предявил срещу ответника иск за неоснователно обогатяване с посочената сума. С решение №94/04.06.18г. по Г.д.№42/18г. на РС-Девин този иск бил уважен, като в мотивите за уважаване на иска съдът приел, че неизпълнението на купувача на задълженията му по договора се дължало на неизпълнение на задълженията на продавача, затова задържането на гаранцията за изпълнение представлявало неоснователно обогатяване.Това решение било потвърдено с решение №384/18.10.18г. по в.Г.д.№264/18г. на ОС-С..
Поради неправомерното прекратяване на договора №396/28.04.17г., сключен между страните по делото, и неизпълнение на задълженията на продавача- ответник по него, ищецът не могъл да изкупи уговорените 2700 куб.м. иглолистна дървесина - трупи за бичене. За това обстоятелство било уведомено третото лице Б.П. - Т., а договорът за доставка между него и ищеца от 01.04.17г. бил прекратен по взаимно съгласие. Поради невъзможността да преработи и реализира 2700 куб.м. дървесина и да изпълни доставката към третото лице Б.П. - Т. ищецът не успял да реализира печалба в размер на 227 678.50лв.
При рандеман от 70 % от преработката на 2700 куб.м. дървени трупи щял да бъде произведен 1890 куб.м. фасониран материал, готов за продажба. Общата себестойност на готовия материал възлизала на 437 696лв. Тази себестойност включвала: себестойност на 2700 куб.м. материал - 304 700лв.; горива - 1000лв.; транспорт от обекта до базата на Е.Ф. Г.ЕООД - 54 000 лв.; разходи за ел. енергия- 4750лв.; разходи за труд плюс осигуровки - 67 176лв.; разходи за опаковъчни ленти, чембери и скоби - 890лв.; разходи за банциг-ленти - 2000лв.; разходи за труд, обслужващ персонал - 1330лв.; други административни консумативи - 200лв.; разходи за телефон, интернет, мобилни телефони - 150лв.; заплати, охрана, чистачка, счетоводство - 1500лв. Крайната сума при продажбата на 1890 куб.м. фасониран материал по предложената от Б.П. цена от 180 евро или 352.05лв., възлизала на 665 374.05лв. Разликата между себестойността на преработените материали и получената продажна цена щяла да бъде печалбата на ищеца и възлизала на 227 678.50лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000лв., частичен иск от 227 678.50лв., представляваща пропусната полза от неправомерното прекратяване и неизпълнение на задълженията му по договор №396/28.04.17г. за продажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законната лихва върху тази сума /на частичния иск/ от предявяване на иска до окончателното им плащане. Претендират се направените по делото разноски.
От ответника е постъпил писмен отговор в срок. Поддържа, че искът бил допустим, но неоснователен и недоказан. По делото нямало спор, че според договор от 01.04.17г. за доставка, сключен между ищеца, като доставчик, и Б. П.-Т., представляван от Р.Н., като купувач, доставчикът, доставчикът се задължавал да произведе и достави, а купувачът да приеме и заплати фасониран дървен материал, греди и дъски от иглолистна дървесина, първо качество, с размер по заявки от купувача, представляващи заготовки и направа на екопалети, като договореното между страните количество, съгласно т.2. Предмет на договора била доставката на 2200 куб.м., при цена 180 евро/куб., без ДДС. Плащането щяло да се извърши разсрочено по банкова сметка на доставчика, както следва: 30 % авансово при заявяване на поръчката и 70 % след разтоварване на контейнерите в Т.. При сключване на договора купувачът предоставил на доставчика авансово сумата от 10 000лв.
Безспорно било също, че с допълнително споразумение от 02.01.18г. между страните по договора за доставка, същите се споразумели за прекратяване на този договор, на основание чл.18 от договора и предвид на обстоятелството, че доставчикът не можел да се снабди със суровина / иглолистна строителна дървесина - трупи от първи клас /.
Безспорно било, че страните по делото имали сключен договор №396/28.04.17г. за покупко- продажба на прогнозни количества дървесина, като според т.2 от договора дървесината била от обект №1715, подотдел 10б, 224б и 224в, на територията на ответника ТП ДГС- М. като срокът на договора бил 30.09.18г.
Ответникът поддържа, че продажбата на прогнозните количества дървесина по договора му с ищеца №396/28.04.17г. от обект №1715, подотдел 10б, 224б и 224в, била предмет на заповед №87/21.03.17г. на в.и.д. директор на ТП ДГС-М. инж. С. К. - Ч.. С тази заповед, на основание чл.67, ал.1, т.2 и по реда на чл.66, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за възлагането на изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, както и на основание заповед №30/26.01.17г. на директора на ЮЦДП-С. била открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване, с предмет Продажба на прогнозни количества дървесина от обект №1713е, 1715, 1716 и 1718, както следва: .... №1713, 1715, подотдели 10б, 224б, 224в, ... 2700 куб.м., на цена 252 290лв., без ДДС.
Или според ответника договор №396/28.04.17г. и договор за доставка от 01.04.17г. били сключени на основание посочената заповед №87/21.03.17г. Това не се оспорвало и от ищеца, същото обстоятелство било и предмет на обсъждане и решаване в посочените по-горе съдебни решения по Г.д.№42/18г. на РС-Девин и в.Г.д.№264/18г. на ОС-С..
Ответникът правел възражение, че договор №396/28.04.17г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, въз основа на който бил сключен договорът за доставка от 01.04.17г. между ищеца и Б.П.- Т., бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като административния акт, въз основа на който били сключени договорите, а именно заповед №87/21.03.17г. на в.и.д. директор на ТП ДГС-М. била нищожен административен акт, като издадена от некомпетентен орган. Затова тръжната процедура била опорочена, поради нарушение на чл.4, ал.1, т.2 НУРВИГТДОСПДНГП /по-долу Наредбата/ и чл.172 от Закона за горите.
Съображенията за това били следните. С пълномощно изх.№ 16-ИЗХ-886/05.12.16г. директорът на ЮЦДП - С. упълномощил инж. С.К.-Ч.а, на длъжност зам. директор в ТП ДГС-М. да осъществява временно ръководство и представлява предприятието. Въз основа на това пълномощно, на основание чл.67, ал.1, т.2 и по реда на чл.66, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Наредбата, и заповед №30/26.01.17г. на директора на ЮЦДП-С. била открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на дървесина от обектите, цитирани по-горе.
Търгът бил изначално опорочен по следните съображения. Според чл.4, ал.1, т.2 и чл.67, ал.1, т.2 от Наредбата, процедурата за продажба на дървесина можела да бъде организирана и проведена от директора на териториалното поделение, в случая директора на ЮЦДП - С.. Принципното дефиниране на понятието делегиране на правомощия или оправомощаване било дадено в ТР №4/12.04.04г. на ОС на ВАС. В случая делегирането представлявало предвидена в закона възможност временно, за определен случай или период от време, съобразно конкретната обстановка или по преценка на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените органи. При такава хипотеза подчиненият орган издавал административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност било предоставено издаването на съответния акт.
Организирането и провеждането на търговете по Наредбата било правомощие изрично предоставено на държавните предприятия. Възможността за делегиране на това правомощие било нормативно уредена в чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал.1, т.2 от Наредбата, като законодателят изрично бил предвидил това да става само с изрично оправомощаване от директора на държавното предприятие на директора на териториалното поделение.
В конкретния случай не било налице такова оправомощаване по силата на пълномощно изх.№16-ИЗХ-8861/05.12.16г. От съдържанието на същото било видно, че директорът на ЮЦДП упълномощил инж. К. Ч. временно да ръководи и представлява ДГС-М. сред които правомощия обаче не попадали тези по чл.74, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно пълномощното не съдържало изрично волеизявление на възлагащия орган за делегиране на правомощията му, свързани с организирането и провеждането на тръжни процедури по цитираната наредба. Нещо повече, съгласно процедурата на чл.172, ал.2 ЗГ, директорът на държавното предприятие, в случая директорът на ЮЦДП-С. можел да делегира някои от своите правомощия по ал.1 на други служители на държавното предприятие /ДП/, като в изпълнение на правомощията си издавал индивидуални административни актове, според чл.172, ал.3 ЗГ, какъвто посоченото пълномощно не било. Заповед №87/21.03.17г. на в.и.д. директор на ТП ДГС-М. била издадена от некомпетентен орган, тъй като директорът на териториалното поделение можел да организира и проведе търг за продажба на дървесина, само ако бил изрично оправомощен за това от директора на ДП. След като такова изрично оправмощаване не било налице, издадената заповед №154/11.04.17г. от в.и.д. директор на ответника също била издадена от материално некомпетентен орган и на това основание също било нищожна. По изложените съображения, тръжната процедура била изначално опорочена.
Цитира се константна практика на ВКС, според която опорочената процедура по провеждането на търг за продажба на дървесина, издадената последваща заповед и договор за продажба на дървесина, водели до нищожност на договора за доставка на дървен материал, от който ищецът претендирал да черпи права за исковата си претенция.
Сключването на договора за доставка на фасониран дървен материал - греди и дъски от иглолистна дървесина, първо качество, между ищеца и третото лице Б.П. - Тунис, представлявал смесен фактически състав, който съдържал административни и гражданско- правни елементи. Предпоставка за неговото сключване била проведена процедура за търг с тайно наддаване за добив на прогнозни количества дървесина по заповед №87/21.03.17г. на в.и.д. директор на ТП ДГС-М. и относимите към това норми на Наредбата и Закона за горите, които били императивни.
Съдържанието на договора за доставка се определяло преди всичко от изявленията на страните по сключването му и съществените елементи на гражданско-правния договор за продажба на дървен материал. Нищожността на предхождащите договора административни актове щяла да доведе до нищожност и на самия договор, сключен въз основа на тях, като нищожността на договора за продажба на дървен материал не можела да бъде санирана.
Ответникът поддържа, че в случая изброените по - горе правни норми, посочени в Наредбата и Закона за горите, действащи към момента на откриване на процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на дървесина, били императивни. Затова при нарушаването им договорът за доставка от 01.04.17г. бил нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.4, ал.1, т.2 и чл.67, ал.1, т.2 от Наредбата и чл.172, ал.2 ЗГ. Затова искът следвало да се отхвърли, а на ответника се присъдят направените по делото разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца. Оспорва се твърдението в отговора, че провеждането на процедура - търг с тайно наддаване за продажба на дървен материал било предпоставка за сключване на договора за доставка от 01.04.17г. Обратно, ангажиментите за доставка на фасониран дървен материал и предхождащите ги добри отношения на ищеца с Б.П. - Т. били причината ищецът да участва в процедурата, да предложи цена с 20% по-висока от първоначално обявената и да сключи договор за продажба с ответника. Договорът за доставка бил самостоятелна сделка, която не била обвързана с проведената от ответника процедура и по никакъв начин не противоречала на закона, нито на императивна законова разпоредба.
Поддържа се, че ответникът неправилно интерпретирал цитираните от него законови текстове. Инж. С.К.Ч. била в.и.д. директор на ТП ДГС-М.. Със заповед №80/26.01.17г. директорът на ЮЦДП, която била индивидуален административен акт, оправомощил директорите на териториалните поделения - държавни горски стопанства, да възлагат добив и да извършват продажба на дървесина по реда на Наредбата, в периода 26.01.17г. - 31.12.17г. На база цитираната заповед, инж.К.- Ч. издала заповед № 87/21.03.17г. за провеждане на търг с тайно наддаване, с предмет продажба на прогнозни количества дървесина от обект №1715 на територията на ДГС-М.. Тази заповед, а не пълномощното, поддържано от ответника, била основанието за провеждане на търга, назначаването на комисия за оценка на предложенията, издаване на заповед за определяне на купувач и сключване на договор за продажба с него. Затова процедурата не била опорочена, а сключеният въз основа на нея договор за продажба на дървен материал бил действителен.
Производството е по чл.288- 286 ТЗ във вр. с чл.82 във вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, че недобросъвестното поведение на ответника ТП ДГС-М. довело до неизпълнение на задълженията му по договора за продажба на дървен материал №396/28.04.17г. между него и ищеца и прекратяването му. Последното довело до невъзможност за ищеца да изпълни задълженията си по договор за доставка от 01.04.17г. с трето лице, който по тази причина също бил прекратен. По такъв начин поведението на ответника, свързано с неизпълнение на задълженията му по договора с ищеца от 28.04.17г., довело до пропусната полза, под формата на нереализирана печалба за последния, по договора му с трето лице от 01.04.17г.
Ответникът не оспорва фактите, твърдени от ищеца. Оспорва правната им интерпретация, като защитата му е в насока, че поради изначално опорочаване на процедурата по провеждане на търга за продажба на дървесина /като инициирана от некомпетентен орган/, сключеният въз основа на нея договор за продажба бил нищожен, поради противоречие със закона, по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. След като упълномощаването на временно изпълняващия длъжността директор на ДГС и издадените от него заповеди за провеждане на търга, определяне на спечелил участник и сключване на договор за продажба били нищожни, нищожен бил и самият договор за продажба на дървен материал. Тъй като както неговото сключване, така и сключването на договора за доставка на ищеца с третото лице били смесени гражданско-правни фактически състави с административен елемент, нищожността на административните актове по провеждане на търга, водела до нищожност и на последващите гражданско-правни сделки. Доколкото ответникът не оспорва фактите, свързани с неизпълнението на договора му с ищеца, твърдени с исковата молба, те се приемат за безспорни.
Поради безспорността на фактите в производството, в тежест на страните е да установят единствено релевантните им последици, респ. основателността на възраженията срещу тях. Ищецът следва да докаже сключването на договорите с ответника и третото лице, неизпълнението на задълженията на ответника и причината за това, прекратяването на договора с третото лице, както и причинната връзка между неизпълнението на ответника и пропуснатата полза /нереализирана печалба/ от прекратяване на договора с третото лице. Той следва да докаже иска и по размер, относно компонентите на пропусната полза, които твърди.
Ответникът, от своя страна, следва да докаже правоунищожаващите си възражения, свързани с нищожността както на договора си с ищеца, така и на неговия договор с третото лице.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Както се посочи по-горе, фактите по делото са безспорни. Едновременно с това, съдът дължи да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства.
Безспорно е, че пълномощно изх. № 16-ИЗХ-886/05.12.16г. /л.74/ директорът на ЮЦДП инж. Б.А., на основание чл. 172, ал. 1, т. 2 ЗГ е упълномощил С.К.-Ч., на длъжност зам.директор на ДГС-М. да осъществява временно ръководство и представителство на стопанството, с изброени в същото правомощия. Няма спор, че сред тях не е възложено изрично правомощието по провеждане на търгове за продажба на дървесина. Не е спорно, по-нататък, че със заповед № 30/26.01.17г. /л.75/ същият директор на ЮЦДП е упълномощил директорите на териториалните поделения – държавни горски стопанства и ловни стопанства, попадащи в териториалния обхват на ЮЦДП, да извършват добив и продажба на дървесина по реда на Наредбата, като организират и провеждат процедури, сключват договори и т.н..
Страните не спорят също, че със заповед № 87/21.03.17. на в.и.д. директор на ТП ДГС – М. инж. С.К.-Ч. /л.76-78/ е била открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване с предмет продажба на прогнозни количества дървесина от обект… № 175, подотдели 10б, 224б, 224в – 2700куб.м. на цена 252 290лв. с ДДС, обявяване на информационното табло на ТП ДГС-М. и на интернет-страницата на ЮЦДП /л.78/.
Няма спор също, че въз основа на проведената процедура по провеждане на търг за продажба на дървесина и Заповед № 154/11.04.17г. на директора на ТП ДГС-М. за определяне на участник в процедурата, спечелил търга, между страните по делото е бил сключен договор № 396/28.04.17г. /л. 39-44/, по силата на който ответникът се задължил чл. 12.1. /л.40/, да предостави на ищеца прогнозни количества дървесина през 2017г. и 2018г. от обект № 1715, от 2 700куб.м.
Страните не спорят също, че договорът № 396/28.04.17г. бил прекратен едностранно от ответника на 19.10.17г., което следва от доказателствената сила на мотивите на решение № 94/04.06.19г. по Г.д. № 41/18г. на РС-Девин /л.33/, потвърдено с решение № 384/18.10.18г. на в.Г.д. № 264/18г. на ОС-С..
Към този момент ищецът безспорно е бил сключил с третото лице Б.П. – Т.договор за доставка от 01.04.17г. /л.15-18/ на фасониран дървен материал – греди и дъски от иглолистна дървесина първо качество от 2200куб.м., впоследствие прекратен по взаимно съгласие между страните по него, поради това, че доставчикът-ищец не можел да се снабди със суровината, предмет на договора /иглолистна дървесина – трупи от първи клас/ л.19/.
Според т.4 от неоспореното заключение на допуснатата съдебно-икономическа и лесотехническа експертиза /л.26/, евентуалната печалба на ищеца Е.Ф. Г.ЕООД от закупуването, преработването и реализацията на готовия продукт от 2 538куб.м. иглолистни трупи би възлязла на 212 840,95лв.
Съдът приема заключението за обективно, компетентно и правилно и го кредитира изцяло.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Както се посочи по-горе спорът е чисто правен, и е концентриран основно в това какви са последиците от поддържаното опорочаване на тръжната процедура и рефлексното й действие върху сключения въз основа на нея договор № 396/28.04.17г., респ. договора за доставка от 01.04.17г.
Изводите относно тези последици имат пряко преюдициално значение относно отговора на въпроса действителни ли са тези договори, респ. има ли право ищецът да претендира обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи /нереализирана печалба / по чл. 82 ЗЗД от неизпълнението и/или прекратяването им.
На първо място, при изясняването на тези въпроси трябва да се отговори дали сключването на договор № 396/28.04.17г. е резултат от действието на смесен фактически състав – граждански с административни елементи, както възразява ответникът, състоящ се от делегирането на правомощия на директора на ЮЦДП по провеждането на тръжната процедура по Наредбата със заповед или по упълномощаване на зам.директора на ТП ДГС-М. постановяване на заповед, с която се упълномощават директорите на ДГС за провеждане на тръжни процедури, заповед на в.и.д. на ДГС – М. за провеждане на търг за продажба на дървесина от обект № 1715 от стопанството и в последна сметка сключване на договора № 396/28.04.17г. със спечелилия търга ищец. Същото е от значение за преценка по действителността на договора, респ. на правните му последици.
Тезата, че фактическият състав по сключване на договорите въз основа на проведена административна процедура по възлагане на обществена поръчка /а в случая чрез провеждане на тръжна процедура/ представлява смесен фактически състав – граждански с административно-правни елементи, е основателна. Тя произлиза от отдавнашната, но актуална публикация на проф. В.Таджер „Смесени гражданскоправни фактически състави“, публикувана в Годишника на Софийския университет, т. VІІІ. 1972г. Тази теза е приета и в съдебната практика, напр. решение № 44/28.04.09г. пот.д. № 509/07г. на ВКС, Іт.о., според което договорът за обществена поръчка е договор със смесен фактически състав, който включва административни елементи по обявяване и провеждане на обществената поръчка, обявяване на изпълнителя на обществената поръчка, и гражданскоправни елементи /сключване на граждански или търговски договор/. В цитираната публикация са очертани елементите на смесения фактически състав: а/ преди всичко трябва да е налице фактически състав, т.е. сложен юридически факт; б/ фактическият състав трябва да съдържа поне един гражданскоправен елемент, напр. правна сделка; в/ във фактическия състав да е включен поне един негражданскоправен елемент, обикновено административен, финансовоправен или друг държавен акт; г/ действието на фактическия състав трябва да е гражданскоправно, т.е. да предизвиква пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения. Във временно отношение гражданскоправните елементи обикновено предхождат останалите, което следва от природата на гражданскоправните отношения, възникващи от инициативата на равнопоставени гражданскоправни субекти.
Може да се приеме за безспорно, че тезата на смесения фактически състав, граждански с административни елементи, на договора за обществена поръчка, е приета в съдебната практика на ВКС. Така решение № 1029/10.01.06г. по т.д. № 325/05г. на ІІт.о. , решение № 19/23.02.09г. по т.д. № 474/08г., І т.о., решение № 183/02.11.11г. по т.д. № 209/11г. на ІІ т.о., решение № 82/29.07.11г. по т.д. № 658/2010г. Іт.о., решение № 138/08.11.13г. по т.д. № 103/12г. на І т.о., решение № 92/22.08.13г. по т.д. № 1107/11г. на ІІт.о., решение № 772/15.08.05г. по Г.д. № 37/05г. ІІ т.о. Тази практика отразява няколко принципа и критерия при оценката на възраженията за нищожност, поради противоречие със закона на договора за обществена поръчка, в резултат на нарушения на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с разпоредби на ЗОП или НВМОП. Те са следните: а/ под противоречие на сделката със закона се разбира противоречие на съществени клаузи на сделката с императивни правила на всякакъв нормативен акт; процедурата по сключването й е установена императивно, както с оглед на предпоставките, при които трябва да се приложи, така и с оглед на последователността на действията, които трябва да се извършат; в процедурата възложителят издава два акта – решение за откриване на процедурата и решение за определяне на изпълнител; б/ съдържанието на договора за обществена поръчка се определя преди всичко от волеизявлението на страните по време на процедурата по възлагане, оттам решението за откриване на процедурата съдържа предмета на обществената поръчка и съществените условия на договора за възлагане на обществена поръчка; нищожността на предхождащите договора административни актове ще доведе и до нищожност на договора, сключен въз основа на тях; тази нищожност не може да се санира; в/ опорочената процедура, съответно непровеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, води до нищожност на сключения договор; г/ недопустимо е изменение на параметрите на сключен по ЗОП договор, несъответстваща на параметрите на обществената поръчка, в изпълнение на която е сключен; д/ позоваването на нищожността на договора не е злоупотреба с право.
Може обосновано да се приеме, че тази постоянна практика е относима и към провеждането на тръжни процедури по посочената наредба, доколкото обвяването на процедурите, определянето на комисии, спечелил участник и сключването на договори с него също се извършва с индивидуални административни актове, а сключените договори са гражданскоправни или търговски сделки.
В светлината на разгледаните принципи и критерии, твърдените нарушения имат следните последици.
Относно нарушението на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, т. 2, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 74, ал. 1, т. 1 от Наредбата и чл. 172, ал. 3 ЗГ.
Най-напред, основателно е възражението на ответника, че с пълномощното изх. № 16-ИЗХ-886/05.12.16г. /л.74/, директорът на ЮЦДП изрично не е оправомощил зам.- директора на ТП ДГС – М. да провежда процедури и сключва договори за продажба на дървесина по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, в редакцията й от ДВ бр. 96 от 2016г., в сила 02.12.16г.
Такова изрично оправомощаване се изисква от императивните разпоредби на чл. 2, т. 2, чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 54, чл. 55, чл. 56, чл. 60, чл. 62, чл. 64, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, т. 2 и чл. 74, ал. 1, т. 1 от Наредбата, както и от чл. 172, ал. 1 , т. 14, чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Въз основа на това пълномощно зам.-директорът на ТП ДГС-М. не може да се превърне в директор на териториалното поделение, тъй като са налице специални изисквания за това в чл. 173, ал. 2 и ал. 3 ЗГ, които предвиждат сключване на договор за управление, като директорът следва да отговаря на изискванията на чл. 173, ал. 4 ЗГ.
Затова и не може да се приеме, че с последващата заповед № 30/26.01.17г. на директора на ЮЦДП /л.75/, зам. -директорът на ТП ДГС – М. е бил надлежно оправомощен да възлага добив, извършва продажба на дървесина и провежда процедури за провеждане на търгове за това на територията на поделението, както основателно възразява ответникът.
По тази причина и заповедта № 87/21.03.17г. /л.76-78/ за откриване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване с предмет продажба на прогнозни количества дървесина от обект 1715 е била издадена от некомпетентен по степен орган, и поради това е нищожна. Оттук следва, че е налице и нищожност на сключения въз основа на нея договор с ищеца № 396/28.04.17г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тъй като нищожният договор не е породил последици, не могат да се търсят вреди под формата на пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД от неизпълнението или прекратяването му, което налага отхвърляне на предявения частичен иск. Впрочем в същия смисъл, макар за друга заповед по друг търг на същото длъжностно лице, с решение за нищожност се е произнесъл и ВАС, при касационното обжалване по адм.д. №318/18г. на Административен съд- С..
Наред с това не може да се приеме, че сключеният от ищеца с трето лице договор за доставка от 01.04.17г. е нищожен, тъй като той представлява търговска сделка между частно- правни субекти, в която отсъства какъвто и да е административен елемент, затова за нея са неприложими посочените по - горе съображения за смесения фактически състав. Вярно е обаче, че прекратяването на последната сделка по взаимно съгласие между страните по нея и претърпяната от ищеца пропусната полза, са в причинна връзка с нищожния договор №396/28.04.17г. Тази причинна връзка и нищожността на същия договор обаче не могат да се субсумират по чл.82 ЗЗД с последици от неизпълнението и/ или неправомерното прекратяване на последния договор.
Не могат да не се посочат още и следните съображения. Касае се за мнимо представителство на принципала ЮЦДП, в резултат на което е бил проведен публичен търг и сключен договор на значителна стойност с добросъвестно трето лице, в случая ищеца Е.Ф. Г.ЕООД. Този договор е създал у това трето лице основателни правни очаквания за изпълнението му, в резултат на което то е поело съответни задължения към други лица, при изпълнение на които би получило печалба. Поради нищожността на посочения договор той представлява липсващо основание, по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въз основа на което в рамките на давността могат да се претендират всички преки и непосредствени вреди, включително пропуснати ползи от изначалната му нищожност.
Допълнително следва да се посочи, че според р. ІІ, т. 3 от ТР №5/12.12.16г. по т.д. № 5/14г. ОСГТК, възможността за позоваване на последиците от действията без представителна власт е единствено за мнимо представлявания, в случая ЮЦДП, а тези действия водят до т.нар. висяща недействителност, а не изначална нищожност във всички случаи, но поради спецификата на случая нищожността е последица от нарушения на чл. 26, ал. 1, пр. 1, а не на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли иска за законната лихва.
С оглед резултата от делото, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски от 1 430лв. адвокатски хонорар.
С оглед на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Ф. Г.ЕООД – С. Е. 2., представлявано от А. С., съдебен адрес Г. С. А.бюро ул. Арх.П. Петров № 1, В. Г, А. 34, А. В. Т., да се осъди на основание чл. 82 ЗЗД ТП Държавно Г. С. – М. Е. **, с. М. представлявано от А.Ч., да му заплати 30 000лв., частичен иск от 227 678,05лв. пропуснати ползи от неправомерното прекратяване и неизпълнение на договор № 396/28.04.17г. ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2020г. до окончателното им плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.Ф. Г.ЕООД – С. Е. 2. да заплати на ТП ДГС – М. разноски по делото от 1 430лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд – Пловдив.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :