и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК .
С решение №303/15.07.2019г. по Г.д. №1095/2018г. районен съд Г.С. е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, предявен от „Г. и С. О., ЕИК 120561814, със седалище и адрес на управление Г. С. У. „Спартак“ № 49, представлявано от И. Тодоров Г. срещу О. Б., ЕИК 000614952, със седалище и адрес на управление с. Б., У. „Стефан Стамболов“ № 3, представлявана от кмета М. Д. Б., за сумата от 10 990,18 лева., представляваща неплатено задължение по писмено споразумение от 23.09.2013 г. за изпълнени проекти по част „Конструктивна“ през 2008 и 2009 г., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2018 г. до окончателното заплащане на задължението и е осъдил„Г. и С. О. да заплати на О. Б., представлявана от кмета М. Д. Б. сумата от 1 440 лв., представляваща направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с В.№6661/30.07.2019г. от "Г. И С. чрез адв.Д. К. против решение №303/15.07.2019г. по Г.д. №1095/2018г. по описа на районен съдГ.С..Счита ,че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила.Намира ,че е правилен изводът на съда, че между страните е съществувало договорно правоотношение за възложените работи по проектиране, които отношения са възникнали по силата на устни договорки, без да са обективирани в писмена форма.Намира ,че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че възложените проектантски услуги са извършени и са приети от О. Б., като част от тях са фактурирани, а за друга част не са съставени фактури. Извършени са плащания по издадените фактури, с изключение на остатъка по фактура № 36/12.11.2008 г. в размер на 290,18, лева .По приетите, но нефактурирани проектански услуги плащане не е извършвано, поради липса на средства в бюджета на общината.С оглед на това обстоятелство твърди ,че със споразумение от 23.09.2013 г. страните са констатирали съществуването на вземанията по договорите за изработка и са уговорили срокове за плащане на остатъка от сумите по издадените фактури /т.1 от споразумението/ и нефактурираните проектантски услуги от 2009 г., за които няма издадени фактури /т.2, 3, 4 и 5 от споразумението/.Счита,че правилно състава на съда е приел, че процесното споразумение не носи белезите на обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, но неоснователно не е изложил съображения за неговия характер като договор за спогодба, по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Поради това и основния извод, че искът е изцяло неоснователен, тъй като исковата молба е подадена на 04.10.2018 г., след изтичане на общата погасителна 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД на 23.09.2018 г.счита ,че е неоснователен и немотивиран.Моли съда да обърне внимание ,че със сключването на споразумението (договора за спогодба) давността за признатите задължения се прекъсва /чл. 116, б.„а“ ЗЗД/ и за тези задължения по спогодбата тече общата петгодишна давност от изискуемостта им /чл.114, ал.1 ЗЗД/. Твърди ,че иска е предявен от „Г. и С. О. Г.С. на 04.10.2018 год. Моли съда да има предвид ,че в споразумението е посочено, че вземанията на ишеца по т.1 следва да се изплатят до 30.03.2014 год., съгласно т. 6 от споразумението. Т.е. те са станали изискуеми на 30.03.2014 год. и към датата на предявяване на иска в съда общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД за тези вземания счита ,че не е изтекла. От ССчЕ е установено, че по тази точка от споразумението и към момента ответника дължи сума в размер на 290,18 лв.Твърди ,че двете страни са се съгласили,че за извършените услуги по т.2-5 от споразумението фактури не са издавани, ето защо и такива не са осчетоводени от страните по делото. За тези дейности е нямало средства за финансирането им, както към момента на възлагането им от ответника, така и към момента на приемането им. Съгласно т.14 от споразумението за задълженията по т.2,3,4 и 5 ще бъде сключено допълнително споразумение за изплащането им след приемане на бюджета за 2014 год. на О. Б.. Т.е. изискуемостта на тези задължения е уговорена под отлагателно условие-бъдещо несигурно събитие. Съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Последното е условие по сделката, което представлява част от волеизявлението, уговорка в сделката, по силата на която настъпването, изменението или прекратяването на правните и последици се поставя в зависимост от едно бъдещо обстоятелство. Допустимо е страните да се съгласят и да поставят заплащането на възнаграждението по сключен помежду им договор в зависимост от осъществяването на едно бъдещо несигурно събитие. Счита ,че с тази уговорка страните са поставили изпълнението на задължението на възложителя О. Б. да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършените и приети услуги пс договори за изработка, в зависимост от приетия бюджет на О. Б. за 2014 година Тази клауза от споразумението счита ,че е действителна, постигната в рамките н договорната свобода, поради което е произвела правно действие. Счита ,че в случая изискуемостта на задълженията по т.2-т.5 от споразумението е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - сключване на допълнително споразумение след приемане на бюджета на О. Б. за 2014 год. От представеното решение №253, взето по протокол №31 от редовно заседание на Общински съвет с.Б., проведено на 27.01.2014 год., счита ,че се установява, че с това решение е приет бюджета на О. Б. за 2014 год. След тази дата страните не са сключили допълнително споразумение за изплащане на задълженията по т.2-т.5 от споразумението. Съгласно чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД се смята, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. В случая счита ,че ответника О. Б. има интерес от несбъдването на това условие-сключване на допълнително споразумение за изплащане на задълженията и затова тя недобросъвестно не е предприела действия по сключване на допълнително споразумение, поради което следва да се приеме, че условието се е сбъднало с приемането на бюджета на О. Б. за 2014 год. Или задълженията по т.2-т. 5 от споразумението от 23.09.2013 год. са изискуеми, считано от 27.01.2014 год., като към датата на предявяване на иска в съда -04.10.2018 год. не е изтекъл давностния срок по чл. 110 ЗЗД за тези задължения.Поради това моли съда да постанови решение,с което да отмени решение № 303/15.07.2019 г., постановено по Г.дело №1095/2018 г. по описа на Смолянски районен съд и уважи предявеният от „Г. и С. О. Г. С.иск.Претендира за направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Г.С.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия О. с.Б. .
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят "Г. и С. О. гр С. се представлява от адв.Д.Кисьов, който поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението на районен съд Г.С. .Счита ,че основният порок на първоинстанционното решение е неправилното тълкуване на приложеното по делото споразумение между страните , което има силата на договор за спогодба и в което са определени сроковете ,в които следва да бъдат изпълнени задълженията по предоставените от доверителя му проектански услуги Моли съда да обърне внимание ,че първоинстанционния съд неправилно е приел ,че е налице изтекла погасителна давност с оглед датата на сключване на споразумението , а не е коментирал сроковете ,от които става изискуемо вземането и сроковете ,в които изтича тази погасителна давност Претендира разноски по представен списък
Въззиваемият О. Б. се представлява от адв.Захари Сираков ,който поддържа становище ,че първоинстанционното решение е правилно и моли съда да го потвърди като присъди на доверителя му разноски по представен списък по чл.80 ГПК
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител в законният срок , с внесена държавна такса , при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Ищецът „Г. и С. О. С. представлявано от И. Тодоров Г. е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О. Б., представлявана от кмета М. Д. Б., с които иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца след допуснато изменение на иска по реда на чл.214 ГПК сумата по главния иск в размер на 10990,18 лева , представляваща неизплатено задължение по писмено споразумение от 23.09.2013 г., за изпълнени проекти по част "Конструктивна през 2008г. и 2009г. ,ведно със законната лихва, считано от 04.10.2018 г. до окончателното заплащане на задължението и разноски .Ищецът твърди в исковата си молба ,че през 2008 г. и 2009 г. О. Б. му е възложила на да изготви проекти по част „Конструктивна” за обектите:
1. Подпорна стена на У. „Първи май“ в с. Давидково, кв. Енчевска;
2. Плочест водосток на р. Тикла на път Давидково - Дебеляново;
3. Подпорна стена между о.т. 171 и 172, кв. 25 с. Малка Арда, общ.Б.;
4. Пропадане на общински път Б. - Гълъбово при км.7.00-общ.Б.;
5. Подпорна стена между о.т. 71 и 73. с. Горна Дрянка. общ.Б.;
6. Подпорна стена между о.т. 259 и 257. кв. 11, с. Горна Дрянка, общ.Б.;
7. Подпорна стена на улица в кв.48 по ЗРП на с. Оряховец (зад Търговската сграда);
8. Укрепване на скат и изграждане на укрепителна подпорна стена в кв.100 с. Б., оБ. С.;
9. Възстановяване подпорна стена в мах. Парунска между о.т 84.85,86 с. Стърница, О. Б.;
10. Възстановяване покрив на Битов комбинат с.Б..
Разпоредбата на чл.160 ЗУТ изисква императивно взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмени договори, т. е. формата на такава сделка е ad solemnitatem (за валидност)Правните нормите, с които се урежда формата на сделките, като условие за тяхната действителност, респективно режима на недействителността на сделките, са с повелителен характер. Отклонението на правните субекти от императивната правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици. Процесния договор за за изготвяне на проекти по част "Конструктивна " на гореописаните обекти, между страните не е сключен в писмената форма по правилата на чл.160,ал.2 ЗУТ. Устната уговорка за извършване на тази работа, съставлява нищожно съглашение, поради липса на изискуемата от закона форма -чл.26,ал.2 предложение 3 ЗЗД. Общото правило за договора за изработка го определя, като неформален, но когато се касае за такива договори, които включват в предмета си на изпълнение изготвяне на технически проекти , какъвто е разглеждания случай, то приложение би следвало да намери изискването на чл.160,ал.2 ЗУТ, а именно писмена форма за действителност на договора. . Липсата на подобна форма прави съглашението между страните в тази му част нищожно, а оттам и непроизвеждащо каквито и да е било правни последици, включително за заплащане на договорено възнаграждение.Договорът за изработка е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден договор, с предмет – трудов резултат/ което разграничава този вид договори от договора за поръчка/. Договорът за проектиране съставлява вид договор за изработка, но при него е установена писмена форма за действителност . В чл.160 ЗУТ е предвидено, че участници в процеса на строителството се възложител, строител, проектант, консултант физическо лице, упражняващо технически контрол по част конструктивна, технически ръководител и доставчик на машини съоръжения и технологично оборудване. Изрично обаче е установено, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори -чл.160,ал.2 ЗУТ Разпоредбата е от императивен порядък, поради което следва да се приеме, че предвидената в нея писмена форма е ad solemnitatem. Нищожният договор не поражда правни последици и не създава облигационна връзка между страните, въз основа на която ищецът да може да търси изпълнение чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД.
В писмената си защита пред районен съд Г.С. ответникът О. Б. чрез адв.З. С. прави възражение ,което се подкрепя и от съдебно -техническата експертиза ,че между страните не е налице сключен писмен договор ,с който да е възложено на "Г. и С. О. извършването на услугите ,за които претендира заплащане и да е определено тяхното възнаграждение ,срок на изпълнение и начин на приемане
Съдът намира ,че липсата на писмен договор води до нищожност на договора за строително монтажните работи поради неспазване на предвидената императивна разпоредба в чл.160,ал.2 ЗУТ за писмена форма на договора Следва да се отбележи, че този довод не е преклудиран, той може да бъде направен за първи път и във въззивната инстанция ,доколкото става дума за оплакване за нарушаване на императивна материално правна норма
Смолянският окръжен съд в настоящият си състав приема ,че само на това основание е следвало да бъде отхвърлен главният иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.258 ЗЗД на ищеца "Г. и Сие "О. Г.|С. против О. Б. с цена на иска 10 990,18 лева ,представляващ неизплатено задължение по писмено споразумение от 23.09. 2013г. за изпълнени проекти по част "Конструктивна" през 2008г. и 2009г. По тези съображения след като е неоснователен главният иск , въззивният съд намира ,че е необоснователен и акцесорния иск за законна лихва върху главницата от 10 990,18 лева считано от 04.10.2018г. до окончателно изплащане на задължението
Няма съмнение, че договорът за проектиране е специфичен вид договор за изработка, при който е въведена по силата на специалния закон- ЗУТ, както форма за действителност – писмена, така и други изисквания в подзаконовите нормативни актове съобразно предмета на този договор.В насока на специфичните особености на договора за проектиране съдът възприема и изискванията на чл.13 и чл.14 от наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти Договорът за проектиране/задание за проектиране/ е от значение за формиране на облигационните отношения между страните, тъй като той определя и изискванията към обекта, фазите на проектиране, необходимите проектни части. От друга страна той има законовоустановено съдържание –чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/2001 г., тъй като следва да включва основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта и основни функционални и композиционни параметри на обекта, в т. ч. оразмеряване на застроените площи и обеми; вид, характер, специфика на обекта и свързаните с него основни, спомагателни и обслужващи подобекти; функционални и/или технологични връзки между отделните обекти и подобекти; площи на отделните обекти и подобекти; застроени обеми за обекта и по отделни подобекти; брой етажи според допустимата височина на застрояване; общ капацитет и/или необходим брой на обслужващия персонал - общо и по подобекти; специфични изисквания за топлосъхранение и икономия на енергия. Не на последно място обхватът на проектите и съдържанието на проектните части, които не са посочени в Наредбата, се определят от договора за проектиране - пар. 2 от ПЗР на Наредба № 4/2001 г. и от това се подкрепя становището на съдебния състав, че се касае до специален вид договор за изработка, чиито основни елементи са нормативно установени и значими относно индивидуализация на предмета му и поради това следва чрез писмената форма да се установи неговото сключване и обхват. В този смисъл ищецът е имал възможност да съобрази разпоредбата на чл.160 ЗУТ , която предвижда взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмени договори и чл.170 ,ал 1 ЗУШ, съгласно която всички обстоятелства, свързани със строежа, се документират от представителите на страните по сключените договори, като си осигурят пълно доказателство за своевременно уведомяване на строителя чрез съставен документ с достоверна дата
Извършването и възстановяването на подпорни стени на улици в населените места и селищните образувания са съоръжения от техническата инфраструктура и се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините и експлоатационните дружества, съгласно разпоредбите на чл.64 и следващите от ЗУТ. Те се изграждат в съответствие с предвижданията на общите и подробни устройствени планове, обвързано със структурата на територията. Взаимоотношенията между участниците в такъв вид строителство, каквито са възложителят и изпълнителят, се уреждат с писмени договори съгласно императивната норма на чл.160 ЗУТ като в случая изискването на форма е условие за валидност.В този смисъл е решение №297/24.06.2016г. по в.т.д. №264/2016г. на ПАС
Въззивният съд намира ,че в случая не е съществувала облигационна връзка по силата на устен договор за проектиране от 2008г и 2009г.. между страните и предвид само на тези съображения предявения иск е следвало да бъде отхвърлен от районен съд Г.С. .
Дори съдът да приеме ,че устните уговорки между страните са породили облигационни задължения ,то правилно районният съд е приел ,че главният иск е погасен по давност
От приложеното по делото споразумение се установява ,че "Г. и С. О. претендира заплащане на вземания,възникнали през 2008г. и такива възникнали през 2009г. ,дължими от О. Б. за извършени проектански услуги ,извършени от търговец /ищеца и публичен възложител -О. Б. Съгласно чл.303а,ал.2 ТЗ когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Видно от показанията на св.Ф. Е. в първата инстанция се установява ,че уговарянето на по-дълъг срок за заплащане на възнаграждение за извършените услуги, се дължи на обстоятелството, че това са обекти по "Бедствия и аварии", за които общината не е разполагала със средства за финансиране.Съдът намира ,че писмена форма на договора за проектиране е задължителна,не само за доказване на договори над 5 000 лева,но и поради това ,че е предписана от закона -чл.160,ал.2 ЗУТ тъй като възложителят и проектантът са са участници в строителството и взаимоотношенията им се уреждат с писмени договори .В този смисъл е нормата на чл.29,ал.1 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Въззивният съд констатира ,че по първоначално устно договорените проектирания О. Б. е заплатила стойността на всички строителни работи по всички издадени фактури,с изключение на на остатъка от 290,18 лева по фактура №36/12.11.2008г. Това е видно от назначената , изслушана и неоспорена СИЕ пред първата инстанция.По делото е приложено споразумение относно допълнително възникнали дейности по проектиране които са на обща стойност 10 700 лева ,за които няма сключени писмени договори,нито са издавани фактури и не са извършвани плащания от страна на ответника възложител -О. Б.
Правилно районен съд Г.С. е приел ,че представеното по делото споразумение между страните с дата 23.09.2013г. , не е новирало задължението на ответника,тъй като волята на договарящите страни за подновяване на задължението следва да е изразена изрично и недвусмислено в договора/споразумението между тях,а не да бъде изведена по тълкувателен път/ .За действителността на новирането е необходимо кумулативното присъствие на следните четири предпоставки: - наличие на действително предшестващо задължение; - да бъде създадено действително ново правоотношение на мястото на старото; - наличие на разлика между старото и новото правоотношение - договорът следва да изразява ясно и точно волята на страните за прекратяването на стария дълг и заместването му от новото задължение.За да представлява едно споразумение новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е необходимо съгласие на страните старото задължение да се погаси и на негово място да се учреди ново, различаващо се по някой от съществените си елементи - основание или съдържание,каквото съгласие не е изразено в споразумението ,още повече ,че въобще не е имало първоначален писмен договор между страните .Споразумението между страните е подписано на 23.09.2013г. Исковата молба е депозирана в районен съд Г.С. на 04.10.2018г. ,т.е. след изтичане на общата петгодишна погасителна давност на 23.09.2018г.
Предвид изложеното и на основание чл.272 ГПК , настоящият състав препраща към мотивите на районен съд – Г. С. изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответника по жалба О. Б. договорени и заплатени разноски,представляващи адв. възнаграждение за адв.Сираков на основание чл.78,ал.3 ГПК в размер на 1 440 лева.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №303/15.07.2019г. по Г.д. №1095/2018г. по описа на районен съд Г.С. като законосъобарзно и обосновано постановено
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Г. и С. О., ЕИК 120561814, със седалище и адрес на управление Г. С. У. „С.“ № 49, представлявано от И. Т. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на О. Б., ЕИК 000614952, със седалище и адрес на управление с. Б., У. „Ст. Ст.“ № 3, представлявана от кмета Милен Дафинов Белчев сумата от 1 440/хиляда четиристотин и четиридисет /лева , представляваща направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване-чл.280, ал.3 предложение второ ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :