И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството по делото е след постановяване на Решение №112 от 29.10.2018година, постановено по Г.д.№4681/2017година по описа на ВКС,Іг.о, с което е отменено Решение № 231 от 18.05.2017 г. по в.Г.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, както и определения № 701 от 20.07.2017 г. и № 940 от 03.10.2017 г. по същото дело, с които решението от 18.05.2017 г. е изменено в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд, с указания да бъде назначена съдебно-техническа експертиза,вещото лице по която да даде заключение налице ли са основанията на чл.17 ЗУТ за присъединяване на спорните 59 кв.м.
При новото разглеждане на делото жалбоподателката С. Б. редовно и своевременно призована не се явява и не се ангажира със становище.
Лично се явява жалбоподателят З. Б., който поддържа жалбата изцяло и предлага съдът да я уважи, в каквато насока е представената по делото писмена защита от пълномощника му А.А.
Въззиваемият Г. К. лично и Ч. пълномощника си А.В. поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага окръжният съд да потвърди атакуваното съдебно решение,като в писмено становище излага пространни съображения за неоснователност.
Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбите оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
С атакуваното решение е отхвърлен иска да бъде признато за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, по отношение на Г. З. К., че З. К. Б. и С. Р. Б. като съсобственици на УПИ ІV-660 в кв. 95 по плана на Г. Н. от 1987 г., са собственици по силата на давностно владение, упражнявано от 1990 г. до настоящия момент, на площ от 59 кв.м., която площ от 59 кв.м. е обозначена на Скица № 1 към заключението на СТЕ, повдигната в син цвят, върху която площ са изградени бетонни стълбище, площадка и стена, както и иска, че е налице грешка в кадастралната карта на Г. Н. от 1987 г., която площ от 59 кв.м. неправилно е заснета като част от УПИ V-667 вместо в УПИ ІV-660 в кв. 95 – като неоснователен и недоказан.
Районен съд е мотивирал отказа да уважи предявеният установителен иск за собственост, приемайки,че ищците не са могли да придобият собствеността върху процесния имот на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС, с оглед забраните на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ. Излага съображения,че след изменението на чл. 59 от ЗСТУ (отм.) през 2000 г. и с приемането на ЗУТ – в сила от 31.03.2001 г. е предвидена възможност за придобиване на реално определени части от поземлени имоти но при условие, че са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 (чл. 200 ал. 1 от ЗУТ) , а площта от 14 кв.м. не отговоря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот, а от друга страна разпоредбата на чл. 17 от ЗУТ визира неурегулирани до този момент поземлени имоти, а процесните са урегулирани още с плана на Г. Н. от 1974 г., както и с последващия план от 1987 г. и направен краен извод,обоснован с цитираните законови ограничения, че ищците не са могли да придобият собствеността на площта от 14 кв.м. както от 1990 г. при действието на чл. 59 от ЗТСУ (отм.), така и от 31.03.2001 г. при действието на чл. 200 от ЗУТ.
При разглеждане на делото от районен съд е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л.П. местоположението на изградените от ищците площадка и стълбище по плана от 1987 г., и по предходния план от 1974 г. ,както и е посочено, че процесната площ е с размери 59 кв.м., от нея попадат в имот пл. № 660 - 33 кв.м, в имот пл. № 667 площ от 16 кв.м., а разликата от 10 кв.м. се намира на изток, извън имотите на страните и навлиза в уличната регулация.Според вещото лице по плана от 1974 г. от процесната площ в имот № 908 попадат 28 кв.м. и в имот № 912 попадат 14 кв.м.
Пред окръжен съд С.,при първоначално разглеждане на делото вещото лице И. М. установява ,че имоти пл.№660 и имот пл.№667 по плана на Г.Н. от 1987г. са части от имоти с пл.№390 и имот пл.№389 по плана на Г.Н. от 1950г., показани на приложената към заключението скица №5.Според експертизата отредените за тях парцели ІІ-390 и ІІІ-389 имат за уреждане на регулационни сметки, за които няма данни да са уредени. Вещото лице сочи още,че парцелните граници не са трансформирани в имотни в следващия ЗРКП на Г.Н. от 1974година,както и няма друг подход към настоящия момент към жилищната сграда на З. и С. Бабачеви.
При новото разглеждане на делото от окръжният съд, във връзка дадените задължителни указания от ВКС с отменителното решение е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена, неоспорена от страните по делото, вещото лице по която дава заключение, че настоящият ЗРКП на Г.Н. от 1987 год. е трети за града. Вещото лице отразява регулационното положение на процесните имоти по предишните планове от 1974 г. и 1950 год. на приложените скици №4 (лист 59) и №5 (лист 60) по в.Г.дело №41/2017 год. на Смолянски окръжен С. Според експертизата по двата плана е имало за уреждане на регулационни сметки на отредените за тях парцели, за което няма представени данни по делата. Вещото лице дава заключение, че по същия начин стои въпросът относно повдигнатата в жълто част от имот с план.№667 с площ от 18 кв.м., част от имот 908 по предходния план. Границата между парцели Ш-908,909 и 1У-912 в кв.77 по плана от 1974 год. не е трансформирана в имотна такава по плана от 1987 год. Според вещото лице въпросната площ е в размер на 18 кв.м.,съгласно скицата, неразделна част от Решение №231 от 18.05.2018 год., постановено по в.Г.дело №41/2017 год. по описа на Смолянския окръжен съд, върху която площ са изградени бетонни стълбища, площадка и стена към имота на ищците З. К. Б. и С. Р. Б..
Експертизата сочи още,че УПИ (парцел) У-667 в кв.95 по плана на Г.Н. от 1987 год., собственост на ответника Г. З. К. е в размер (графично определен) на 386 кв.м. Без заетата площ от изпълнените бетонни стълбища, площадка и подпорна стена в размер на 17 кв.м. остават 369 кв.м. площ и 18.80 м.лице,която площ и лице значително превишават минимално допустимите определени в чл. 19, ал.1,т.1 от ЗУТ.
От показанията на разпитаните пред районен съд свидетели К. и Г. се установява, че бащата на ищеца К. Б. е дарил на сина си на сватбата му дворното място и ищецът през 1977 г. започнал да подготвя строителни материали, като за около 2 – 3 години построил къщата. Според свидетелите между имота на ищците и имота на К. при започване на строежа имало ограда от дървени колове, а ищецът и баща му на нейно място поставили ограда с бетонни колове и телена мрежа, Е.К. помагал при изграждането на новата ограда,която и понастоящем съществува. Свидетелите сочат, че при изграждането на първата плоча на къщата е изградено и процесното стълбище, през което се осъществява достъпа до сградата. Според свидетелите Е. К. не се е противопоставял на изграждането на стълбището и площадката от ищците, а споровете между ответниците и ищците възникнали преди около година.
Свидетелите К. и Б. установяват, че стълбището, площадката и бетонната ограда са изградени от ищците десет години след построяване на къщата – през 1990 г., а според З. К. той и майка му се противопоставяли при изграждане бетоновата ограда, подали жалба в общината, но не им обърнали внимание, много пъти заявявал на Б., че навлиза в имота на К.. Според свидетелката Б., леля на ответника, къщата на ищците е изградена след 1985 г. и нейната майка винаги ходела да се кара, защото ищците навлезли в техния имот, както и твърди,че цялото стълбище е в имота на К..
При така установеното настоящата инстанция споделя извода направен от районен съд,че от 1977 – 1978 г. ищецът е започнал да изгражда жилищната си сграда, в югоизточната част на парцел ІІІ-908 по плана от 1974 г., който по действащия план от 1987 г. е УПИ ІV-660,в която част показанията на свидетелите К. и Г. съответстват на представените по делото писмени доказателства – декларация № 5/13.02.1979 г., писмо за документи за архитектурен проект от 26.02.1979 г., обявление от 18.06.1979 г. Декларацията от Е. К. е подписана на 20.03.1980 г.,строително разрешение № 14 (л. 18),без да е ясна датата на издаването му, но видно от представеното писмо от 16.01.1981 г. З. Б. е поканен да се яви за получаване на строителното разрешение. Законосъобразно е прието също така,че няма категорични данни за момента на построяване жилищната сграда на ищците, но е установено,че същата е нанесена по плана от 1987 г.,което налага извода,че към този момент вече е била изградена.
В декларацията си по § 184 ал. 8 от ПЗР на ЗИД ЗУТ ищецът З. К. Б. е посочил, че бетоновото стълбище е построено заедно с гаражите през 1990 г.
При така установеното настоящата инстанция се солидаризира с извода направен от районен съд,че бетонното стълбище, площадката пред него и бетонната стена са изградени от ищците в периода 1987 г. - 1990 г. и е установено от тях владение на площта, върху която те са изградени,като ответникът или други лица нямат достъп до нея. От доказателствата по делото не е категорично установено твърдението,че праводателите на ответника са се противопоставяли на изграждането на стълбището, площадката и стената от ищците, като има данна, че едва след дарението от 15.02.2016 г., приобретателят Г. З. К. е поискал заснемане на УПИ V-667 л. 42 и е предприета процедура относно установяване незаконността на изграждане на процесните стълбище, площадка и стена.
В исковата молба са изложени твърдения и е допуснатото уточнение на иска, че част от претендираното спорно място неправилно при условията на кадастрална грешка и непълнота е нанесена по плана от 1987г. към имота на ответника ПИ-V667, от който е образуван УПИ V-667, без да е съобразена съществуващата бетонна ограда,изграденото от ищците стълбище и бетонна пътека и бетонна площадка.
Установено е по категоричен начин от заключението на в.л.М.,проследило регулационното положение на имота при първоначалното разглеждане на делото пред окръжен съд и разпитаните свидетели, че целият имот (УПИ ІV-660,в който се включва и спорната част винаги е бил собственост най-напред на бащата на ищеца З. Б.-Кузман Б., а последният след построяването на къщата, бетонна ограда, стълбище, бетонна пътека и бетонна площадка владее със съпругата 18 кв.м от претендираните 59 кв.м. площ,която част неправилно е заснета като част от УПИ V-667 ,вместо в УПИ ІV-660,в кв.95 по плана на Г.Н. от 1987г.
Освен това при първоначалното разглеждане на делото от окръжния съд,проследявайки регулационното положение на имота -на комбинирана скица № 1(стр.76) и на комбинирана скица № 2 (стр.57)в.л.М. е нанесъл съществуваща ограда със зелен цвят, а имотната граница по скица № 1 с розов цвят е нанесъл границата между имоти 908 и 912 по плана от 1974 г., от което е видно какво е съвпадението между съществуващата ограда повдигната в зелен цвят с границата с розов цвят.
На скица № 2 с оранжев цвят вещото лице е посочил границата между имоти 389 и 390 по плана от 1950 г.на Г.Н. Тази ограда, която е източна граница на имот 660, всъщност източно от нея има път, който се придава към парцела. Вещото лице установява, че ищците фактически със строителството на гаража са завзели този общински подход без да са налице данни, че са го уредили като придаваема част. Според вещото лице парцелните граници не са се трансформирали в имотни такива по плана от 1974г. на Г.-Н.. Инж М. е категоричен,че повдигнатата в жълто част площ от 24 кв. м. е част от имот 908 по плана от 1974 г., който имот е частично идентичен с имот 660 по плана от 1987 г., като тази част повдигната в жълто попада в имот 667 по плана от 1987 година. Според вещото лице част от стълбището въобще не попада нито в имот 667, нито в имота на жалбоподателя 660,а попада в улична регулация.
В доуточнението направено в съдебно заседание сочи,че поради липса на данни за уредени регулационни сметки приема, че имотните граници са запазени такива,каквито са и ги нанася на комбинирана скица. Според вещото лице повдигнатото с мустачките е част от имот №912 и част от стълбището е в този имот, повдигнатата в жълт цвят на комбинираната скица е частта от имот пл.№667,представляваща част от имот пл.№908 по плана от 1974година, който имот е частично идентичен с имот пл.№660 по плана от1987 година и която част,(повдигната в жълто) попада в имот №667 по плана от 1987година.
При така установената фактическа обстановка от правна страна настоящият състав приема следното:
Разглежданият спор е за установяване право на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот, като ищците желаят да бъде установено спрямо ответника, че са били собственици на въпросната част от имота към един минал момент – този на одобряване на последния действащ подробен устройствен план от 1987година, която неправилно при условията на кадастрална грешка и непълнота е нанесена по плана от 1987г. към имота на ответника ПИ-V667, от който е образуван УПИ V-667, без да е съобразена съществуващата бетонна ограда,изграденото от ищците стълбище, бетонна пътека и бетонна площадка.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че се касае за придаваемо място, което с плана на Н. от 1974г. по силата на регулацията е било предадено към съседния имот, собственост на бащата на ищеца, от значение за изхода на спора е отговорът на въпроса дали въпросната регулация е била приложена и правилно ли е заснета границата между двата имота в следващия регулационен план от 1987г., приет при действието на ЗТСУ(отм.).
Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ(отм.) местата,които се придават съгласно влезлия в сила план към дворищно-регулационния парцел се считат отчуждени с влизане в сила на плана, тъй като в тази насока планът има отчуждително действие, а собственикът на имот,за който е отреден парцел се счита още от влизане в сила на плана за собственик и на придаваемите към този парцел места - съседни имоти или части от тях, т.е собствеността му се разпростиравърху очертанията на урегулирания парцел. Този собственик обаче не може да пристъпи към завземане придаваемите към парцела места, без да ги заплати по влязла в сила оценка, което съставлява завземането им по законоустановен ред и означава приложение на регулацията на парцела.
За предвидените по реда на ЗТСУ (отм.) условия за приложение на дворищнорегулационния план намират приложение постулатите, приети с ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВКС. Според това решение дворищнорегулационния план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. При хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ условия за това са придаденият имот да е бил зает по законоустановения ред – Ч. доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ или Ч. въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик, след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ(отм.), респективно Ч. заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части, като в хипотезата на чл.33, ал.1 ЗТСУ(отм.) освен заемане на имота по предвидения ред е необходимо и същият да е бил владян минимум 10 години.
По делото не се установява изпълнение на изискванията за заемане на придадения имот по смисъла на гореизложеното. Последното е било в тежест на ответната страна, която не установява заплащане на регулационно обезщетение, не твърди и не представя доказателства за надлежно извършен въвод във владение въз основа нотариален акт за придобиване по регулация или пък доказателства за доброволно предаване на имота.
Изправени сме в случая пред хипотеза, в която придадения имот продължава да се владее от собственика му до регулацията и се касае до владение на реална част от урегулиран дворищно регулационен парцел от страна на несобственик.
До изменението на чл.59 от ЗТСУ(д.в.бр.34 2000г.) (отм.)- в сила от 01.01.2001година до 30.03.2001 година,нещата се уреждат от конверсионната норма на чл.181 от ЗТСУ(отм.), която остава непроменена до края на действието на ЗТСУ. С това изменение се внасят значителни промени(особено с ал.2 на чл.59 от ЗТСУ отм.), в правната уредба на придобиването по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, възпроизведени и уточнени в чл.200 от ЗУТ.
Според тази нова правна уредба реална част от дворищно-регулационен парцел, съответно урегулиран поземлен имот може да бъде предмет на сделка или придобивна давност в случаите,когато тази част се присъединява към съседен имот при условията на чл.28 от ЗТСУ( отм.-в ред. Д.в.бр.34 от 2000г.), а оставащата част от поземления имот, от който тази част се отделя, отговаря на изискванията за лице и повърхност по чл.54,ал.1-3 ППЗТСУ,респ.чл.19 от ЗУТ. За прецизност следва да се отбележи,че макари неуреден изрично в чл.181 от ЗТСУ(отм.),случаят на присъединяване на реална част от дворищно регулационен парцел към съседен парцел е възприет и в практиката(Р.1262/1979-І-Спр.1979/10,с.15).
Следователно в случаите, когато собственикът до регулацията на придаден имот владее същия повече от десет години, този собственик може да придобие тази реално определена част от дворищнорегулационен парцел. За целта наред с владението за себе си е необходимо още този собственик да има урегулиран поземлен имот(евентуално дворищнорегулационен парцел отреден за същия имот, от който е отнета придадената към съседен парцел част, какъвто е настоящия случай), принадлежащ към упоменатия придаден имот, както и остатъкът от поземления имот, от който се отделя по този начин придадения имот да отговаря на изискванията за лице иповърхност за урегулиран поземлен имот.
Тази възможност- за придобиване на част от парцел по давност, (а не на придадено място по дворищнорегулационния план) при приложен план се обяснява в правната литература и със становището,че при ефективното приложение на плана кадастралната основа изчезва и възниква нова имотна граница (в този смисъл - Кр.Цончев,Кадастрална основа и парцел в Съдебна делба,с.102,за правната индивдуалност на имотите-Р1419/1971-ІІІ-сб.,с.193-194.Срв.Р 1957/95-ІV-сб.с.230;Р598/96-ІV-сб.,с.156).
Тази нова имотна граница се покрива с регулационната линия на урегулирания с придаване на имот дворищнорегулационен парцел към имота,от който е придадена част към същия парцел. Оттук и правната последица - парцел по приложен дворищнорегулационен план, става кадастрална основа - имот за последващ план,тъй като с приложението на плана регулационната линия се трансформира в имотна граница,(указанията на ТР3/1993година-ОСГК).
За това следва да се приеме в случая, че процесната придадена с плана от 1974г. част от имот пл.№908 не е била заета по законоустановения ред от праводателите на ответника и не е било изпълнено едно от кумулативно предвидените изисквания за приложение на регулацията към меродавния момент.
В конкретната хипотеза, предвид гореизложеното и факта на доказаното от ищците непрекъснато владение на процесните площадка, стълбище и бетонна ограда на част с площ от 18 кв.м от общо претендираните с исковата молба 59 кв.м от 1990 година до настоящия момент се налага извода, че спорната част от УПИ V-667 е присъединена фактически към недвижимия имот на ищците-УПИ ІV- 660, придобита е от тях по давностно владение, като оставащата част от УПИ V-667 (след приспадане на част от претендираните спорни 18 кв.м. - повърхността на имота остава 369 кв.м., а лицето на имота е 18.80 метра ) отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ.
В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение № 687 от 15.10.2009 г. на ВКС по Г. д. № 2166/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 102 от 30.05.2016 година, по Г.дело № 5728/2015 година на ВКС;Решение 225 от 10.12.2013година,Г.д.2253/2013година Іг.о; Решение №649/23.06.2009година на ВКС,по Г.д.№1042/2008година ,Іг.о.;Решение №195 от 30.06.2014година на ВКС,по Г.д.№1279/2013година ,ІІг.о;Решение №113 от 03.09.2012година,постановено по Г.д.№889/2011година,ІІг.о; Решение №40 от 13.03.2012година на ВКс,по Г.д.№1242/2011година,ІІг.о;Решение №1008/14.09.2009година на ВКс,по Г.д.№3645/2007година,Іг.о;|Решение №174/26.06.2013 година,Іг.о и други, която решаващия състав споделя и се съобразява.
При така изложеното настоящият въззивен състав счита,че решението в частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост по отношение на 18 кв.м,върху която площ са изградени бетонни стълбища,площадка и стена(масивна ограда) към имота на ищците З. Б. и С. Б. се явява основателен и доказан, поради което решението в тази част е незаконосъобразно постановено и ще следва да бъде отменено,както и постановено друго,с което иска следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и частично уважаване на иска, незаконосъобразно е постановеното от районен съд решение в частта относно присъдените на Г. З. К. разноски над 300 до 450 лева, в която част следва съдебния акт да бъде отменен като незаконосъобразно постановен.
В останалата отхвърлителна част атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да се потвърди, а въззивната жалба на З. и С. Бабачеви се явява неоснователна. В тази част искът се явява недоказан, поради което законосъобразно е отхвърлен.
С оглед частичното уважаване въззивната жалба се дължат и направените от ищците разноски пред районен съд, както и при първоначалното и настоящето разглеждане делото от окръжния съд, следва да се съобразят и направените такива пред ВКС.
Пред районен съд ищците съгласно представения списък на стр.105 са направили разноски,своевременно поискани и надлежно документирани,както и е представен списък по чл.80 от ГПК - общо в размер на 1441.50 лева, като предвид частичното уважаване на иска следва да се възложи в тежест на ответника сумата 480.50 лева .
При първоначалното разглеждане пред окръжния съд са направени разноски общо в размер на 877.20лева(съгласно представения списък на стр.83 и 85), при повторното разглеждане делото от настоящия съд са направени разноски в общ размер на 500 лева, от които 300лева за заплатено адвокатско възнаграждение на А.А.и 200 лева възнаграждение на вещото лице И.М. или общо направените пред въззивния съд разноски са в размер на 1377.20 лева, като с оглед изхода на спора въззиваемия дължи на въззивниците сумата 459.07лева.
Следователно ще следва да бъде осъден Г. З. К. да заплати на З. К. Б. и С. Р. Б. направените разноски пред районен и окръжен съд общо в размер на сумата 939.57 лева.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани,надлежно документирани и е представен списък по чл.80 от ГПК се дължат направените от ответниците разноски, съразмерно отхвърлената част на жалбата на З. Б. и С. Б.. Пред районен съд с атакуваното решение,коригирано с настоящето разноски са присъдени.
При двете разглеждания от окръжен съд Г. К. е направил разноски съответно 450 лева(стр.32) по в.Г.д.№41/2017година и на стр.29лева от настоящето дело – 500лева или общо 950 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора следва в тежест на въззивниците да се възложи сумата 633.34 лева. Пред ВКС съразмерно уважената част от касационната жалба се дължи сумата 200 лева или общо направените разноски в размер на 833.34 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд ,


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение №197 от 09.12.2016година, постановено по Г.д.№ 159/2016година по описа на Златоградски районен съд в частта,с която е отхвърлен иска да бъде признато за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 54 ал. 2 от ЗКИР по отношение на Г. З. К., ЕГН *, от Г. Н., У. „. № 79, че З. К. Б., ЕГН * и С. Р. Б., ЕГН *, и двамата от Г. Н., У. „. № 81А, като съсобственици на УПИ ІV-660 в кв. 95 по плана на Г. Н. от 1987 г. са собственици по силата на давностно владение, упражнявано от 1990 г. до настоящия момент, на площ от 18 кв.м., която площ е обозначена на комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ,повдигната в жълт, върху която площ са изградени бетонни стълбище, площадка и стена и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, по отношение на Г. З. К., с ЕГН *, от Г. Н., У. „. № 79, че З. К. Б., ЕГН *, и С. Р. Б., ЕГН *, и двамата живущи в Г. Н., У. „. № 81А, като съсобственици на УПИ ІV-660 в кв. 95 по плана на Г. Н. от 1987 г., са собственици по силата на давностно владение, упражнявано от 1981 г. до настоящия момент, на площ от 18 кв.м., която площ е обозначена на комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ,повдигната в жълт цвят, върху която площ са изградени бетонни стълбище, площадка и стена,която площ неправилно е заснета като част от ПИ 667 вместо в ПИ 660 ,в кв. 95,която да се счита неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Г. З. К. да заплати на З. К. Б. и С. Р. Б. направените разноски пред районен и окръжен съд общо в размер на сумата 939.57 (деветстотин тридесет и девет лева,петдесет и седем стотинки)лева.
ОСЪЖДА З. К. Б. и С. Р. Б. да заплатят на Г. З. К. направените разноски по делото пред окръжен и върховен съд в размер на сумата 833.34 лева(осемстотин тридесет и три лева,тридесет и четири стотинки).
ОТМЕНЯ Решение №197 от 09.12.2016година, постановено по Г.д.№ 159/2016година по описа на Златоградски районен съд в частта,с която са осъдени З. К. Б. и С. Р. Б. да заплатят на Г. З. К. направените разноски в разликата над 300(триста) до 450(четиристотин и петдесет) лева, като незаконосъобразно постановено.
ПОТВЪРЖДАВА решение №92/07.032018година,постановено по Г.д.№1234/2016година по описа на Смлянски районен съд в останалата част, като правилно и законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :