Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 170/08.01.2019г.,постановено по Г.д.№ 65/2018г. по описа на ВКС, І г.о. е отменено въззивно решение № 414/04.10.2017г., постановено по в.Г.д.№ 245/2017г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 55/12.05.2017г. по Г.д.№ 212/2016г. по описа на Чепеларския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С първоинстанционното решение № 55/12.05.2017г. по Г.д.№ 212/2016г. по описа на Чепеларския районен съд е осъден ответника А. „. И., БУЛСТАТ *129, с А. Г., бул. „Македония“ №3, П. от Д. А., в качеството му на председател на У. С., да премахне изградените от него състояния, а именно бетонна трапецовидна канавка, с дължина 30.50м. и ширина в горната си част от 1.70м., която попада в Поземлен имот с идентификатор №80371.161.52 и пречи на ищеца „. Х. Е., ЕИК 202496860, С. седалище и А. на У. Г., ул. „. № 1. П. от В. К., да упражнява правото си на собственост върху построената в Поземлен имот с идентификатор №80371.161.52 сграда с идентификатор №80371.161.52.1 - „Заведение за бързо хранене“, на един етаж, с площ от 59.40кв.м., съгласно одобрения инвестиционен проект на 21.03.2013г. и разрешение за строеж №18/21.03.2014г. на главния архитект на Община Ч., както и следващото го право на ползване по чл.64 ЗС върху Поземлен имот с идентификатор №80371.161.52, на основание чл.109 ЗС.Осъдена е А. „. И.Г. да заплати на „. Х. Е. Г. на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1220.20 лв. Осъден е „. Х. Е. Г. да заплати на А. „. И.Г. разноски по делото в размер на 100 лева на основание чл.74,ал.4 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение за прекратената част.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1826/01.06.2017г. от Агенция „. И. Г. С., Ч. пълномощник адв. С. М., с оплаквания, че е неправилно поради противоречие С. закона и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Излагат се доводи, че от писмените и гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че процесната канавка реално възпрепятства ищеца да упражнява правата си върху имота в пълен обем. Твърди се, че процесната канавка е изпълнена съгласно издадената и одобрена проектна документация за обект „Рехабилитация на път ІІ-86 Ч. – Соколовци“, в каквато насока е и заключението на вещото лице инж. Щерев. Разрешението за строеж от 02.04.2013 г. е обявено на заинтересованите лица и не е оспорено в срока по чл. 149 ал. 3 от ЗУТ. Позовава се на на чл. 41 от Закона за пътищата, съгласно който собствениците или наематели на имоти, намиращи се на по-ниско от земното платно, са длъжни да осигурят нормално функциониране на водоотводните съоръжения, като собствениците на имоти, в които са изградени подобни отводнителни системи, са длъжни да ги търпят, както и да осигурят тяхното нормално функциониране. Твърди се още, че реализирането на инвестиционния проект на „. Х. Е. и конкретно изграждането на локално платно съгласно проекта, е несигурно бъдещо събитие, което К. момента на реализирането на обекта „Рехабилитация на път ІІ-86 Ч. – Соколовци“, все още не е започнало. К. същия момент момент е имало вероятност суперфициара да не изгради локално платно, което включва в себе си и изграждане на водоотводнително съоръжение и по този начин да увреди целостта на пътната инфраструктура в този участък. Твърди се също, че не се доказва по категоричен начин, че ответникът осъществява такива действия, с които пречи на собственика да упражнява своето право в пълен обем.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищецът „. Х. Е. Г. Ч., Ч. пълномощника му адв. Т. Д., в който се оспорва същата като неоснователна и се иска да бъде потвърдено обжалваното решение. Излагат се доводи за основателност на исковата претенция, като се сочи, че правилно районният съд е приел, че изграденото и поддържано от ответника съоръжение – канавка, възпрепятства изграждането на локално платно, Ч. което да има транспортен достъп до сградата в имота, респективно въвеждане на същата в експлоатация, поради което се твърди,че се смущава правото на ищеца да ползва изградената от него сграда, както и следващото го право по чл. 64 от ЗС. Сочи се, че тези изводи на районния съд се основават както на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, които установяват, че канавката е изпълнена като местоположение на мястото, на което според ПУП и одобрените инвестиционни проекти е предвидено да бъде изпълнена локалната лента с ширина 3 м., както и на свидетелските показания. Търди се също, че са опровергани твърденията на ответника, че канавката е изградена в имота преди реконструкцията на пътя през 2014 г., тъй като от заключениет она вещото лице инж. С. се се установява, че К. 2010г. и 2013 г. отводнително съоръжение – канавка в ПИ с идентификатор 80371.161.52 не е съществувало., в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите Сарджов и Пищалов, а според заключението на вещото лице инж. Щ. се установява, че изграждането и поддържането на процесното отводнително съоръжение именно на мястото, предвидено за изграждане на локално платно, което да обслужва транспортно ПИ с идентификатор 80371.161.52, съставлява обективна пречка за реализиране предвижданията на ПУП и одобрените инвестиционни проекти, а вследствие на това води и до невъзможност сградата за бързо хранене да бъде въведена в експлоатация и ползвана от ищеца.Сочи се, че одобрените проекти за ремонт и реконструкция на пътя са в противоречие с одобрения ПУП през 2010 г. за този имот, което несъответствие е достатъчно основание да се направи извода за незаконност на извършеното строителство. Позовава се на чл. 37 от Закона за пътищата, съгласно който когато реконструкцията на пътя налага да се изграждат негови части, в това число и водоотводнителни съоръжения, в имоти, собственост на физически или юридически лица, то тези имоти или съответни части от тях следва да се отчуждят по реда на ЗДС или ЗОС, а в случая такова отчуждаване не е проведено и понастоящем поддържаното от ответникът състояние в чужд имот се държи в него без правно основание.
В съдебно заседание жалбоподателят „. И.Г.,редовно призован не изпраща процесуален представител.
Въззиваемият „. Х. Е. Г. Ч. пълномощника си адв.Т. Д. оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните поделото писмени доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
По делото не е спорно обстоятелството, че С. Заповед № 35/01.02.2010г. на Кмета на Община Ч. за поземлен имот с идентификатор 80371.161.44 е одобрен ПУП-ПРЗ, като от имота са образувани УПИ І-161.44-Къщи за почивка, УПИ ІІ-161.44-Къщи за почивка и УПИ ІІІ-161.44-Къщи за почивка по регулационните линии показани с червен цвят на графичната част К. заповедта, като е определена линия на застрояване на 20 м от републикански път ІІ-86, показана с червен пунктир. С. Заповед № 57/12.02.2010г. на Кмета на Община Ч. е изменена посочената по-горе заповед в частта й относно линията на застрояване, като същата е определена на 25 м от републикански път ІІ-86, и корекцията е показана С. зелен пунктир. След влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП-ПЗР за имот с идентификатор 80371.161.44 и в съответствие с него С. Заповед № КД-14-21-103/22.04.2019г. на Началника на СГКК-Солян е Иземена КККР на Г., като от частта от имот с идентификатор 80371.161.44, отредена за УПИ І-161.44-Къщи за почивка, е обособен самостоятелен поземлен имот с идентификатор 80371.161.52.
Не е спорно и обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество В. С. К. в качеството й на физическо лице е закупила с нотариален акт № 144, т.I, дело № 99/22.04.2010г. обособения самостоятелен поземлен имот с идентификатор № 80371.161.52 с площ от 1000 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имот с идентификатори №80371.161.2. 80371.164.18, 80371.164.13, 80371.164.16, 80371.0.764 и 80371.161.53.
С нотариален акт за учредяване право на строеж № 90, т.II, дело № 234/17.09.2014г. В. С. К. е учредила на ищцовото дружество „. Х. Е. право на строеж върху закупения от нея поземлен имот с идентификатор № 80371.161.52, за построяването на "Заведение за бързо хранене", съгласно одобрения на 21.03.2013г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 18/21.03.2014г. ,издадено от Главния архитект на Община Ч., влязло в сила на 10.04.2014г. В одобрения инвестиционен проект се съдържа част „Транспортен план“, в която част е предвидено транспортното обслужване на поземления имот и сградата да се осъществява Ч. локална лента с ширина 3 м, отделена от републикански път ІІ-86 Ч. остров с ширина 1,5 м. Транспортния план е съгласуван с Обласно П. уплавление-Смолян с протокол на ТС от 20.12.2013г.Преди товап от О. П. У. Г. е издадено становище с изх.№ РД-13-1414/11.11.2009г., в което е посочено, че прилагането на транспортно комуникационната схема К. обект :"ПУП-ПЗР за промяна предназначението на ПИ 80371.161.44 в м.“. Х., землището на Г.", тангиращ с републикански пътІІ-86 Асеновград-Ч.-С. при кв 81 +515 в дясно може да се приложи.
С протокол от 23.04.2015г. е открита строителна площадка и е определена строителната линия и ниво на строежа. С констативен акт обр.3 от 24.09.2015г. е установено съответствието на строежа с издадените строителни книжа и че подробния устройствен план е приложен по отношение на застрояването. С Акт обр.14 от 04.08.2015г. е установено, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и не са налице недостатъци при изпълнението. От Удостоверение № 26-00-50(1)/25.01.2017г. се установява, че строежът: "Заведение за бързо хранене" с възложител „. Х. Е. е завършен в груб строеж, съгласно констативен протокол от 20.01.2017г., изготвен на основание чл.181,ал.2 от ЗУТ.
По делото не е спорно и обстоятелството, че на А. "П. И. Г. в качеството й на възложител е издадено Разрешение за строеж № 25/02.04.2013г. за извършване на строителството на обект "Рехабилитация на Път II – 86 Ч. – Соколовци от км 80+200 до км 94+200 (по задание) и 94+372.44 (по проект) с дължина 14,172 км, влязло в сила на 29.04.2013г. Издадено е и Разрешение за ползване на извършения строеж № СТ-05-1869/15.12.2014г.на ДНСК, с което строежът е въведен в експлоатация.
Не е спорно също, че при извършване на рехабилитацията в поземлен имот с идентификатор 80371.161.52 е изпълнена канавка, попадаща в имота, в която съгласно действащия ПУП – ПРЗ и одобрените инвестиционни проекти е следвало да бъде изпълнена локална лента с ширина 3м., отделена от републиканския път II-86 Ч. остров с ширина 1.5м.
Ищецът твърди, че с изграждането на посочената канавка ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост върху имота и построената върху него сграда, която не може да бъде въведена в експлоатация, поради неизпълнението на част "Транспортен план" от одобрените инвестиционни проекти.
От показанията на свидетеля Кр. И. С. се установява, че познава имота, за който спорят страните, тъй като често зарежда на бензиностанция "Круиз", която е в непосредствена близост. Сочи, че имотът преди е бил ливада, като впоследствие преди 3-4 години е направена канавка и подпорна стена и едва след това не си спомня точно но след 2014г. е построена сградата.Сградата понастоящем е в груб строеж и не може да се довърши, тъй като не може да се минава през канавката, която е доста голяма.
Свидетелят Н. Г. П. твърдив показанията си, че познава спорния имот още от детските си години. През 2010г. имотът е закупен от В. К., с идеята да направи постойка - закусвалня, като започнала процедура по изготвяне на ПУП. Свидетелят сочи, че бил нает от нея да следи какво се случва с имота, като в тази връзка му станало известно изграждането на пътното съоръжение по Европейска програма, като уведомил В. К. за това. Сочи, че изграждането на подпорната стена и канавката е извършено около 4 години след изготвяне на ПУП през пролеттна на 2014г. Канавката е с трапецовидна форма с дълбочина около 80 см и ширина около 1 метър, изградена от бетон. Твърди, че същата е представлявала голямо препятствие по време на строителството, тъй като пречела на бетоновозите и камионите, които возели желязо да влязат в имота. След изграждането на сградата в груб строеж дейността спряла, поради наличието на канавка, която изцяло възпрепятства изграждането на превиденото локално платно.
От заключението на вещо лице инж. Щ. по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пред лицето на УПИ I -161.44 по плана на Г., в имот с идентификатор № 80371.161.52, на мястото на локалната лента с широчина по проект 3 м. е изпълнена канавка на км 81+515, с широчина 0.80м. и дълбочина 0.60м., която попада в обхвата на строеж „Рехабилитация на път II -86 Ч. – С. от км 80+200 до км 94+372.44“ с възложител А. П. инфраструктура К. МРРБ. Същата е изпълнена в съответствие с одобрения технически проект и разрешение за строеж №25/02.04.2013г. на Областен управител на област С.. Съгласно ПУП, одобрен С. Заповед №35/01.02.2010г. на Кмета на Община Ч., поправена С. Заповед № 57/12.02.2010г. на Кмета на Община Ч. на мястото на изпълненото съоръжение е предвидена локална лента с широчина 3м., отделена от републикански път II -86 Ч. остров с ширина 1.5м., като според предвиждането на ПУП и одобрените инвестиционни проекти за обект „Заведение за бързо хранене“, осъществяването на транспортния подход К. заведението следва да става през локалното платно. Локалната лента обслужва и трите УПИ – УПИ I -161.44, УПИ II – 161.44 и УПИ III - 161.44. Част П.-транспортен план, съгласуван на 21.03.2014г. от Община Ч., е съобразен с действащия ПУП от 2010г. за имота. Вещото лице сочи още, че при извършване на проектно-проучвателните дейности, свързани с изработването на техническите работни проекти за обект „Рехабилитация на път II -86 Ч. – С. от км 80+200 до км 94+372.44“ при км 81+515, не е взет предвид одобрения ПУП С. Заповед №35/01.02.2010г. и Заповед №57/12.02.2010г. ПУП – ПЗР за УПИ I -161.44, който е действащ от 2010г. С оглед на това не е възможно осъществаване на транспортен достъп до сградата в имота, респективно въвеждане на последната в експлоатация.
От заключението на вещото лице А. С. по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по геодезическото заснемане на ПУП от 2010г. /л.144/, депозирано от Община Ч., където процесният имот с ид. № 80371.161.52 е бил част от имот с ид. № 80371.161.44 по КК на Г. изградена канавка по лицето на процесният имот не е отбелязана. К. 03.2012г., позовавайки се на снимка от Google earth, също не се забелязва изградена канавка. По геодезическо заснемане, направено през 03.2013г. също няма такава канавка. Във връзка с получена актуална информация за процесния имот, вещото лице заявява, че понастоящем има изградена бетонна трапецовидна канавка, която попада в процесния имот с дължина 30.50м. и ширина в горната си част от 1.70м.
От заключението на вещото лице инж.Г. К. по назначената,съгласно дадените указания в отменителното решение на ВКС и приета от настоящата въззивна инстанция съдебно-техническа експертиза, се установява, че е възможно да бъде преработен проектът за изграждане на процесната канавка в закрито съоръжение С. същите функции, като са възможни два варианта:1/ съществуващото съоръжение (открита бетонова канавка) да не функционира,т.е. да не е нужна за отводняване на пътното платно и 2/ съществуващото съоръжение да е функциониращо,т.е. да е в готовност да отвежда атмосферните води, но коя от възможностите е валидна може да се докаже Ч. експертното становище на проектанта на пътя. При първия вариант канавката може да се елиминира без последствия за функционирането на пътя, а при втория вариант е необходимо премахване на съществуващото съоръжение и извършване на СМР за изграждане на покрит окоп или тръбен колектор в зависимост от бъдещото проектно решение, като вещото лице подробно посочва необходимите СМР. В допълнително заключение вещото лице установява след запознаване с представената от жалбоподателя екзекутивна документация /лист 107/ и направените проучвания на проектната документация в О.-С. че процесното съоръжение (канавка от открит тип) не е било предвидено в одобрения проект във вида, в който е изпълнено по време на строителството, като промяната е отразена в екзекутивната документация. В съдебно заседание вещото лице допълва,че процесния имот е на километър 81+515, а канавката е от 81+ 523 до 81+539 и върху проекта няма означена канавка. В екзекутива е записано "облицован окоп", който е изпълнен по време на строителството, като този окоп е удължен и в двете посоки, но по проект не е предвиден. Ако канавката е необходима има възможност да се покрие с решетка, като от разговор с компетентните служители от О.-С. е изразено становище, че канавката може и да не е необходима,тъй като вече има изградена подпорна стена. Одобрен проект за изменение на вече изградената канавка в О. няма. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.109 от ЗС и правилно е приел, че същият е основателен и доказан.
Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Правилно е прието от районния съд, че по делото ищецът „. Х. Е. безспорно е доказал правото си на собственост върху построената в груб строеж сграда- заведение за бързо хранене на основание отстъпено му право на строеж с нотариален акт №32/17.09.2014г., том ІІ, рег. №1455, дело №227/2014г. Безспорно се установява от посочените по-горе писмени доказателства, че сградата е построена съгласно одобрените строителни книжа и одобрения ПУП-ПРЗ, а съгласно чл.64 от ЗС като собственик на постройката може да ползува и земята върху която е построена, доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение.
Безспорно се установява също от заключенията на вещите лица, че пред лицето на УПИ І-161.44, за който е отреден закупения от К. имот с идентификатор 80371.161.52, в който същата е отстъпила право на строеж на ищцовото дружество, има изградена бетонна канавка на мястото на предвидената по проект локална лента с ширина 3 м, която канавка е с дължина 30,5 м, ширина в горната част 1,7 м и дълбочина 0,6 м. Същата е изградена от ответника при стоежа на обект:„Рехабилитация на път II -86 Ч. – С. от км 80+200 до км 94+372.44“. Вещото лице Щ. сочи, че при извършване на проектно-проучванелните дейности, свързани с изработването на техническите работни проекти за обект „Рехабилитация на път II -86 Ч. – С. от км 80+200 до км 94+372.44“ при км 81+515, не е взет предвид одобрения С. Заповед №35/01.02.2010г. и Заповед № 57/12.02.2010г. ПУП – ПЗР за УПИ I -161.44, който е действащ от 2010г. Вещото лице К. установява, че процесното съоръжение (канавка от открит тип) не е било предвидено в одобрения проект „Рехабилитация на път II -86 Ч. – С. от км 80+200 до км 94+372.44“ във вида, в който е изпълнено по време на строителството като промяната е отразена в екзекутивната документация. Ако канавката е необходима има възможност да се покрие с решетка, като от разговор С. служители на О. е изразено становище, че канавката може и да не е необходима,тъй като вече има изградена подпорна стена. Одобрен проект за изменение на вече изградената канавка в О. няма, въпреки че въззивният съд е указал на А. "П. И. да представи проект за изменение на процесното съоръжение (канавка) още с Определение № 80/21.01.2019г., получено на 23.01.2019г. Настоящият състав счита, че следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено заключението на вещото лице инж.К., която е инженер проектант в областта на пътното строителство относно обстоятелството, че процесната канавка, не е предвидена в одобрения проект във вида, в който е изпълнена, а решението за изграждането й е взето по време на строителството. С оглед на това въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице Щ., в частта му, с която е приела, че канавката е изпълнена съгласно одобрената проектна документация.
За да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже, че в резултат на действията на ответника се ограничава и смущава упражняването в пълен обем на правото му на собственост в частност на някое от правомощията на собственика да владее, ползва вещта или да се разпорежда с нея. В настоящия случай както с показанията на разпитаните свидетели, така и С. заключенията на вещите лица ищцовото дружество безспорно доказва, че изградената от ответника в имота на В. К. канавка възпрепятства изграждането на локално платно, Ч. което да се осъществава транспортен достъп до сградата в имота, съгласно одобрените проекти относно транспортния план, респективно възпрепятства въвеждане на сградата в експлоатация. Следователно с изграждането на това съоръжение ответникът ограничава правото на ищеца „. Х. Е. да ползва изградената от него сграда на основание отстъпено му право на строеж с идентификатор № 80371.161.52.1, както и следващото го право по чл.64 ЗС с оглед редназначението на постройката.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че процесната канавка е изградена по проектът „Рехабилитация на път II -86 Ч. – С. от км 80+200 до км 94+372.44“, който е реализиран въз основа влязло в сила разрешение за строеж, като жалбоподателят се позовава на чл.30 от Закона за пътищата, съгласно който А. осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища и на чл.41 от Закона за пътищата, съгласно който собствениците или наемателите на имоти, намиращи се по-ниско от земното платно, са длъжни да осигурят нормално функциониране на водоотводните съоръжения,т.е са длъжни да търпят изградените съоръжения, както и да осигурят тяхното нормално функциониране.Разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти определят само техническата допустимост на строежите, но не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат чужди права, поради което засегнатият носител на правото на собственост не може да бъде лишен от правна защита на своето неоснователно засегнато право Ч. негаторния иск по чл.109 ЗС, в който смисъл е ТР №31/84 г. Неотносимо е и възражението, че издаденото разрешение за строеж не било оспорено в срока по чл.149, ал.3 от ЗУТ.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че ищецът не е доказал, че с изграждането на съоръжение-канавка ответникът му пречи да осъществява правото си на собственост в пълен обем. Посочената канавка възпрепятства транспортния достъп до собствената на ищеца сграда, което е пречка за въвеждане на обекта в експлоатация и ползването му по предназначение като заведение за бързо хранене.
Въпреки дадената възможност на жалбоподателя да представи проект за изменение на процесното съоръжение (канавка) по начин, който да осигури транспортен достъп до сградата, такъв проект не е представен по делото и вещото лице е установило че няма наличен в О.-С.. Жалбоподателят не излага категорични твърдения, че изграденото съоръжение е необходимо и функциониращо, а от разговор с компетентните длъжностни лица в О. вещото лице сочи, че не са сигурни дали канавката е необходима, след като е изградена подпорна стена.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК като валидно допустимо и правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 1250 лева ,от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 750 лева за експертиза.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/12.05.2017г., постановено по Г.д.№ 212/2016г. по описа на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА А. „. И., БУЛСТАТ *129, с А. Г., бул. „Македония“ № 3, П. от Д. Ат. да заплати на „. Х. Е., ЕИК 202496860, С. седалище и А. на У. Г., ул. „. № 1. П. от В. К. на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК разноски по делото за въззивна инстанция в размер на на 1250 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 750 лева за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: