И да се произнесе , взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите от ГПК.
С решение № 107 от 23.05.2018 година, постановено по Г.д. дело №452 съгласно описа на Девински районен съд за 2017г. са отхвърлени предявените от Р. М., Ч. А. Ж. Г. Ж. против В. М. В. и К. Р. В. искове, за приемане за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищеца сумата от 1400.84 лева, от които: 900 лева, представляваща платената от ищеца сума по Фактура № 775/17.05.2017 г. за извършената на 13.04.2017 г. в Г. С. услуга по транспорт и товаро-разтоварна дейност на лични вещи, мебели и електроуреди, собственост на ответниците; сумата oт 166.16 лева, представляваща платената от ищеца сума по Фактура № 6601/16.05.2017 г. за предоставените в периода от 13.04.2017 г. до 30.04.2017 г. логистични услуги по съхраняване на личните вещи, мебели и електроуреди на ответниците; както и сумата от 334.68 лева, представляваща платената от ищеца сума по Фактура № 6658/01.06.2017 г. за предоставените през месец май 2017 г. логистични услуги по съхраняване на личните вещи, мебели и електроуреди на ответниците, ведно със законната лихва върху главницата от 1400.84 лева, за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 221/29.09.2017 г. по ч.Г.д. № 359/2017 г. по описа на РС- Д., както и сумата от 528.02 лева – разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът. С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно решение на районен съд изцяло,като се излагат пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт,поради неговата материална незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила.Относно оплакването за допуснати от районен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила се поддържа,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поддържа оплакване, че в случая е налице житейски логична и разумна причина за жалбоподателя да премести вещите на въззиваемите, а именно, за да не подлежат същите на повреда или развала, бил е с ясното съзнание и конкретно е целял да обслужи интереса на въззиваемите като премести вещите им, за да не бъдат същите повредени или изгубени. Обстоятелството, че вътре са се намирали вещи на въззиваемите, е било ново обстоятелство за жалбоподателя, който установява това когато влиза в имота. В този смисъл, а и с оглед последващото поведение на въззиваемите те не са се отнесли с грижата на добрия стопанин по отношение на оставените от тях в имота техни вещи, като не са ги потърсили дори към настоящия момент,които обстоятелства не са обсъдени от първоинстанционния съд. Моли съдът да отмени изцяло Решение № 107 от 22.06.2018 г„ постановено по горното дело, като постановите друго, с което да уважи предявените от искове изцяло на основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 32 от СК, както и да присъди разноски в полза на въззивника за две съдебни инстанции (за първата - съобразно представената по делото справка по чл. 80 от ГПК).
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си А.Ж.,който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.
Въззиваемите В. В. и К. В. редовно и своевременно призовани не се явяват.В писмена молба пълномощника им А.К. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба,поддържано и в писмения отговор.
Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – депозирана в съответствие с на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че решението е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По делото няма спор и е установено от фактическа страна,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, peг. № 693, нот. дело № 39/23.02.2017 г. на Нотариус Цветанка Димитрова, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 350, вписан в Служба по вписванията под акт № 157, том XVII, дело № 5837/2017 г., вх. peг. № 8801 от 23.02.2017 г., В. С. В. и И. С. В. продават недвижим имот, придобит по време на брака в Г. С. апартамент в Г. на Р. М..
Установено е също така,че на 13.04.2017г. в Г. С. между „МИМИ- ДМ“ ЕООД, с управител Д.М. и Р. М. М.,Ч. пълномощника му В. Т. И. е сключен договор за логистични услуги, по силата на който дружеството да извършва логистични услуги на Р. М. М. в складова база, намираща се в с. Мировяне, Стопански двор, за срок от една година, считано от 13.04.2017г. ,при цени на логистичните услуги съгласно ценова листа, приложена към договора.
За извършените логистични услуги са издадени фактури № 6601/16.05.2017г. за сумата от 138.47 лева, ДДС 20 %- 27.69 лева, обща сума 166.16 лева за периода от 13.04.2017г. до 30.04.2017г.; № 6658/01.06.2017г. за сумата от 278.00 лева, ДДС 20 %- 55.78 лева, обща сума- 334.68 лева за м. май 2017г., а за извършения транспорт и товаро- разтоварна дейност от „Джой Транспорт“ ЕООД е издадена на Р. М. М. фактура № 775/17.05.2017г. за сумата от 750.00 лева, ДДС 20 %- 150.00 лева, обща сума 900.00 лева.
Няма спор също така,че ищецът е изпратил до В. В. В., В. М. В. и К. Р. В. нотариална покана рег. № 1869, том I, № 148 от 31.03.2017г., с която ги уведомява, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се на .7, вх. А, бл. 105, в Ж. Обеля, район Връбница, в Г. С., заедно с припадащите се към него избено помещение № 18, съгласно сключения на 23.02.2017г. с В. С. В. и И. С. В. договор за покупко - продажба, който апартамент се ползва от тях и в 7- дневен срок, считано от датата на получаването й да му предадат Ч. А. Е. С. от САК, с посочен съдебен адрес, посочения по- горе недвижим имот, като го опразнят и предадат ключовете и държането на същия, с надлежно оформен приемо - предавателен протокол, изготвен след извършен оглед на място, като при неизпълнение ще потърси правата си по съдебен ред. Според разписка за връчване № 11 лицето не е открито, залепено е уведомление, а съгласно разписка за връчване № 11А на 19.04.2017г. на В. В. е връчена нотариална покана рег. № 1896, том I, № 148 от 31.03.2017г.
С покана от 20.04.2017г. ищеца е уведомил ответника В. М. В.- експерт в Държавен фонд „Земеделие“, Дирекция „Оторизация на плащанията“ (вх. № 02-6500/2488 от 24.04.2017г. на ДФ “Земеделие“), че поради неизпълнение на задълженията му да опразни процесния недвижим имот, изоставените и неизнесени от имота вещи са предадени в склад на отговорно пазене. Поканен е да получи вещите си по опис, така както са предадени за съхранение на посочен адрес в с. Мировяне . Уведомил го, че за превоза и съхранението на вещите до момента е заплатил разходи (вкл. товаро - разтоварни дейности, транспорт и складови площи до 30.04.2017г.) в размер на общо 1154.16 лева, които следва да възстанови незабавно по посочена банкова сметка.
Според удостоверение изх. № *4006/27.07.2017г. на Агенция по вписванията в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето В. М. В. с ЕГН * към 27.07.2017г. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
Установено е също така,че на 31.01.2017г. между В. С. В. и И. С. В. - в качеството им на продавачи- от една страна, действащи Ч. А. Е. С. от САК и В. В. В. в качеството й на купувач е сключен предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, като страните са договорили прехвърлянето на собствеността върху имота във формата на нотариален акт да бъде извършено в срок до 28.02.2017г.
От В. М. В. е подадена жалба до Софийска районна прокуратура против Р. М. М., В. С. В. и И. С. В. с правно основание чл. 209, ал.1 от НК, чл. 213а ал.2 т.1 от НК, чл. 323 ал.1 от НК, чл. 199 ал.1 т.2 от НК.
От Софийска районна прокуратура е внесен обвинителен акт по ДП № 3384 ЗМК 1420/2017г. по описа на 09 РУ- СДВР по пр. пр. № 14980/17 по описа на СРП срещу Р. М. М., за извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК за това, че на 13.04.2017г. в Г. С., Ж. Обеля, бл. 105, вх. А, ап.18, самоволно, не по установения от закона ред – Ч. предявяване на искове по чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС е осъществил едно оспорвано от другиго- от В. М. В., свое действително право- правото да влезе във владение на собствения си недвижим имот- апартамент, находящ се в Г. С., Ж. Обеля, бл. 105, вх. А, ап. 18, като подменил заключващото устройство на входната врата на жилището и по този начин преустановил достъпа до него на В. М. В. и случаят е немаловажен.
Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №2383/2018година по описа на Софийски районен съд,производството по което дело е приключило с присъда от 17.09.2018година,по която подсъдимият Р. М. М. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е оправдан. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение №1271 от 10.12.2018година по ВНОХД№4947 по описа на 2018година на СГС,н.о.,прието като доказателство пред настоящата инстанция.
В ДРС е образувано ч. Г. дело № 359/2017г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 221/29.09.2017г. и е разпоредено длъжниците В. М. В. и К. Р. В. да заплатят солидарно на кредитора Р. М. М. 1400.84 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата 1400.84 лева от подаване на заявлението в съда – 28.07.2017г. до изплащане на задължението и разноски по делото в размер 28.02 лева - държавна такса като вземането произтича от следните обстоятелства: 900.00 лева за транспорт и товаро - разтоварна дейност на лични вещи, мебели и електроуреди, собственост на длъжниците, като дейността е извършена на 13.04.2017г. в Г. С., за което е съставена фактура № 775/17.05.2017г.; 166.16 лева за логистични услуги (съхраняване на вещи, мебели и електроуреди на длъжниците), предоставени в периода от 13.04.2017г. до 30.04.2017г., за което е съставена фактура № 6601/16.05.2017г. и 334.68 лева за логистични услуги (съхраняване на вещи, мебели и електроуреди на длъжниците), предоставена през месец май 2017г., за което е съставена фактура № 6658/01.06.2017г.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. Т. И. се установява възлагане от ищеца М., (негов началник), да се срещне с ответника В. за да го уведоми, че апартамента е собственост на М., по който повод се срещнали два пъти. В. му казал, че ще се разберат с Р. М.. Свидетеля четири пъти (в работни дни и почивен ден, през деня и през вечерта) е ходил на въпросното жилище, по нареждане на М., за да разбере дали живее някой в апартамента.Според свидетеля един ден преди Великденските празници 2017г., с помощта на ключар отключили апартамента, имало представители и на охранителна фирма. Съставил се протокол, подписан от комисия от четири човека, всички вещи били описани, дребните вещи- слагали в чували и изнасяли,както и транспортирали в микробус от наета фирма, до склад. Втория път, когато посещавали апартамента К. В., придружена от друг човек ги попитала какво правят, те обяснили, че изнасят багаж, след което се обадили на полицията.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. П. С., чийто работодател е ищеца по делото.
Разпитаният по делото свидетелите Р. А. С. и К. Р. Б. установяват,че през м. април 2017г. ответника В. им се обадил с молба да придружат съпругата му, тъй като някакви хора изнасяли покъщнината му от апартамента. Според свидетелите отвън имало бус - товарен, в който се товарила покъщнината от бригада момчета.
С обжалваното решение РС Д. е отхвърлил предявените искове от Р. М. М. против В. М. В. и К. Р. В. за приемане за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат сумата от 1400.84 лева, от които: 900 лева, представляваща платената от ищеца сума по Фактура № 775/17.05.2017 г. за извършената на 13.04.2017 г. в Г. С. услуга по транспорт и товаро-разтоварна дейност на лични вещи, мебели и електроуреди, собственост на ответниците; 166.16 лева, представляваща платената от ищеца сума по Фактура № 6601/16.05.2017 г. за предоставените в периода от 13.04.2017 г. до 30.04.2017 г. логистични услуги по съхраняване на личните вещи, мебели и електроуреди на ответниците; както и сумата от 334.68 лева, представляваща платената от ищеца сума по Фактура № 6658/01.06.2017 г. за предоставените през месец май 2017 г. логистични услуги по съхраняване на личните вещи, мебели и електроуреди на ответниците, ведно със законната лихва върху главницата от 1400.84 лева, за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 221/29.09.2017 г. по ч.Г.д. № 359/2017 г. по описа на РС- Д., както и сумата от 528.02 лева – разноски,като неоснователни и недоказани.
За да се установи дали ответниците дължат заплащане на претендираната от ищеца сума, следва да са налице кумулативните предпоставки на чл. 61 ЗЗД.
Фактическият състав на гестията, правопораждащ вземането за необходими и полезни разноски е извъндоговорен източник на облигационно правоотношение и по дефиниция предполага липсата на постигнато съгласие за извършването на действия, полезният ефект от които да се отрази в чужда правна сфера. Водене на чужда работа без мандат е налице тогава, когато някой предприема една работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен с извършването й. За да се приеме, че е реализирана такава хипотеза е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: да е предприета работа (правни или фактически действия) в чужд интерес, т. е. благоприятните последици от тези действия да настъпват не в правната сфера на извършилото ги лице; действията да са предприети с намерение да се управлява чужда работа и доброволно - без съществуването на правоотношение (независимо от правопораждащия го фактически състав), което да поражда задължение за извършването им.
При тези предпоставки заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им (чл. 61, ал. 1 ЗЗД). Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване наличието на посочените елементи от фактическия състав на предявеното вземане.
В действителност в случая няма спор и е установено,че ответниците са владеели имота на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот,сключен между дъщеря им В. В.(купувач) и праводателите на ищеца по договора за покупко-продажба на същия имот В. В. и И. В.. В тази връзка основателно е възражението на въззиваемите, че по силата на чл.70,ал.3 от ЗС имат качество на добросъвестни владелци и в това им качество е призната възможността им да ползват имота и да получават добивите им от него до предявяване на иск за връщането му по чл.71 от ЗС, а по силата на разпоредбата на чл.72,ал.3 от ЗС добросъвестния подобрител има право на задържане на имота,което право може да бъде упражнено не само спрямо собствениците на имота по време на извършване подобренията,но и по отношение приобретателя на имота след извършване на подобренията до заплащане тяхната стойност,още повече,че има твърдения в писмения отговор за образувано Г.д.№8836/2017година по описа на СГС срещу Р. М. и И. В. и В. В.,неоспорен от жалбоподателя.
Този извод не се опровергава и от факта,че вещите в апратамента са приготвени за изнасяне,в каквато насока се правят твърдения от жалбоподателя,обосновани с показанията на неговите служители, преценени по реда на чл.172 от ГПК -свидетелите И. и С..
Неоснователно е и изразеното несъгласие относно изводите направени от районен съд,че представените по делото доказателства не обосновават извод,че чуждата работа е била уместно водена.В тази връзка не може да бъде споделено твърдението,че гесторът е действал в интерес на въззиваемите и е изнесъл вещите им от процесния апартамент,с цел тяхното запазване от развала и повреда.От доказателствата по делото е видно,че Р. М. е действал в свой интерес, като с поведението си е осъществил едно свое оспорено право не по установения ред. Предвид изложеното по –горе наличие на право на задържане върху имота предмет на продажба, по никакъв начин не може да се приеме,че действията по освобождаване апартамента - изнасянето на вещите на ответниците, транспортирането и предаването им на съхранение в склад са предприети в техен интерес. Не е налице и твърдяната с жалбата разумна причина, оправдаваща предприетите действия по преместване на вещите,още повече, че повреда или развала на същите може да настъпи единствено при изнасянето и транспонтирането им, като жалбоподателят не е целял с по този начин да обслужи интересите на въззиваемите, а по-скоро своите интереси. Следва да бъде отбелязано също така,че изпратената покана за освобождаване на имота ответникът В. В. е получил след освобождаването му на 19.04.2017година,в каквато насока е представената по делото разписка за връчване№11А.
Голословно и в разрез с доказателствата по делото е и оплакването за липса на доказателства относно правната връзка между продавачите по договор и въззиваемите или между купувача по договора и въззиваемите. По делото няма спор относно обстоятелството,че В. В. е дъщеря на В. и К. Войнови. В тази връзка не може да бъде игнорирано направеното от въззивника твърдене в исковата молба,където се сочи,че В. В. и К. В. са родители на В. В., което пък от своя страна не налага доказване на правна връзка,обосноваваща правото на въззиваемите да ползват процесния апартамент.
Следователно настоящият състав се съгласява с извода направен и от районен съд, че изнасянето на вещите на ответниците не е извършено в техен интерес, а на гестора и затова не е налице една от задължителните предпоставки от фактическия състав на геситята, което изключва приложимостта на института на водене на чужда работа без пълномощие, както и този на неоснователното обогатяване, приложим само в случаите, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити (чл. 59, ал. 2 ЗЗД).
От друга страна не може да се приеме и поддържаното в жалбата,че не е налице противопоставяне от страна на въззиваемите за изнасяне на вещите,с което се обосновава и извод,че не е налице одобрение на извършената работа.Тази позиция се опровергава от показанията на свидетеля И., очевидец на изнасянето на вещите,както и тези на свидетеля Байрактаров,очевидец на изнасянето и който установява,че на въззиваемата В. е отказано да си вземе необходими вещи. Освен това въззиваемият В. е потърсил съдействие от посочените свидетели, които подкрепили съпругата му при изнасяне на вещите на два пъти, а и е установено,че полицията също е сигнализирана и идвала на място,но предвид предоставения договор за покупка не е осуетила предприетите действия по изнасяне на вещите.
Без значение за изхода на спора е и позоваване на обстоятелството, че към момента на отключване апартамента от ключар в него не са намерени обитателите му, както и на твърдяното от свидетеля И.,че около датата на изнасяне на вещите ответниците не живеели в апартамента от около две-три седмици.
С атакуваното решение са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, обсъдени са всички искания и възражения на страните по делото, поради което и направените от районен съд изводи са законосъобразни и обосновани. Съдебният акт е мотивиран и е установено,че ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от неустановяване на правопораждащите претендираното право факти, поради което предявените искове законосъобразно са отхвърлени като неоснователни.
С оглед съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху жалбоподателя, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемите направените такива,които са своевременно поискани, надлежно документирани и представен списък по чл.80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Смолянски окръжен съд ,в настоящия си състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №107/22.06.2018 година,постановено по Г.д.№ 452/2017година по описа на районен съд Г.Д.,като правилно и законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Р. М. М. да заплати на В. М. В. и К. Р. В. сумата от 350.00 лева (триста и петдесет лева) направени разноски пред въззивната инстанция за ползвана адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно ограничението на чл.280,ал.2,пр.2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ :