Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 207/10.06.2015г., постановено по Г.д.№ 788/2014г. по описа на Смолянския районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н. Ж. К. с ЕГН * с адрес Г.С., У. №. Б. №. В. А. иск за признаване за установено по отношение на ответника А. Я. Б. с ЕГН *, с адрес Г.С., ул.”. №. В. .2, А. на основание чл.422 от ГПК, че същата му сумата от 8 500,00 лв., представляваща неустойка за периода 01.06.2009г. до 31.05.2014г. по договор за паричен заем от 01.04.2009г. върху главницата от 7 000 лв., представляваща част от неизплатена главница по договора за паричен заем от 01.04.2009г., за която сума по ч.Г.д.№628/2014г. на СмРС е из 4955/25.06.2015г. от Н. Ж. К. от Г.С. с ЕГН * срещу Решение № 207/10.06.2015г., постановено по Г.д.№ 788/2014г. по описана Смолянския районен съд.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с В.№ 4955/25.06.2015г. от Н. Ж. К. с оплакване за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е отхвърлил искането за неустойка като е приел, че дължимостта на главното задължение,а именно частта от главницата в размер на 7 000,00 лв.,за забавеното изпълнение на което се претендира в настоящото производство неустойка от 8 500,00 лв. за периода 01.06.2009г до 31.05.2014Г. е отречена със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила № Решение №469/20.11.2014г. по Г.д.№394/2014г. на СмОС. В мотивите си съдът е посочил, че след като ищецът не е установил, че има вземане за главното задължение -за частта от главницата от 7 000,00 лв. по договора за заем от 01.04.2009г., то неоснователна е и претенцията за акцесорното задължение за неустойка по чл.10 от договора за заем за процесния период.Твърди се още, че в мотивите на решението си Смолянския окръжен съд е приел, че е налице признание от страна на ищеца в исковата му молба по друго Г. д. № 838/2013 г. на неблагоприятно за него обстоятелство, тъй като е заявил, че ответницата в срок е погасила сумата от 7 000 лева от заетите общо 10 000 лева и остава да дължи главница от 3 000 лева. Тези изводи съдът е направил без да съобрази, че това е изявление на процесуалния представител, за което жалбоподателят твърди, че не го е упълномощавал, тъй като правомощията му в иска по чл.422 от ГПК са били само за сумата от 3000 лв., поради което не е налице негово лично признание на неблагоприятен за него факт. В протокола от с.з. на 28.07.2014 г. по Г.д. № 764/ 2014г. по описа на СмРС ответницата е признала пред съда,че е получила сумата по договора за заем. В жалбата се твърди още, че във връзка с тези противоречия е предявил иск пред районен съд С. за установяване на факта,че не му е върната сумата от А. Б..
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Я. Б..
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, становището на въззиваемата в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Не се оспорва, че по подадено от настоящият жалбоподател Н. Ж. К. заявление с В.№ 4814/05.06.2014г. е образувано ч.Г.д.№ 628/2014г., по което Смолянският районен съд е издал Заповед №352/10.06.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. Я. Б. да заплати на кредитора Н. Ж. К. сумата от 8 500 лева, представляваща неустойка за периода 01.06.2009г. до 31.05.2014г. по договор за заем от 01.04.2009г. върху главницата от 7 000,00 лв., представляваща част от неизплатена главница по договор за заем от 01.04.2009г., както и 750 лв. разноски по делото, от които 170,00лв. за ДТ и 580,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника по нея А. Я. Б., че не дължи изпълнение по издадената заповед, с Разпореждане №1450/01.07.2014г. съдът е указал на заявителя Н. Ж. К., че в едномесечен срок от съобщението може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е получено от заявителя на 11.07.2014г. и същият в указаният му срок на 18.07.2014г. е предявил настоящият иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
От представения по делото Договор за паричен заем от 01.04.1009г. се установява, че същият е сключен между Н. Ж. К., като заемодател и А. Я. Б. –като заемател, по силата на който заемателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 10 000 лв., а заемателят се е задължил да върне заемната сума и да плати възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на законната лихва, определена по реда на чл.86 от ЗЗД с срок до 31.05.2009г. В чл.10 от договора, страните са уговорили неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, при забава на заемателя да върне в срок заемната сума.
От приложеното към настоящето дело ч.Г.д.№ 600/2013г. по описа на СмРС се установява, че е образувано по подадено от Н. Ж. К. заявление с В.№ 4563/27.05.2013г. срещу длъжника А. Я. Б. за сумата от 3000 лв. главница, представляваща част от неизплатена главница по договор за заем от 01.04.2009г. в общ размер от 10 000 лв. и неустойка за забава в размер на 16 440 лв. за периода от 26.05.2010г. до 26.05.2013г., ведно с разноски в размер на 1038,80 лв.За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 327/31.05.2013г. Поради подадено в срок възражение от длъжника заявителят е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. В исковата си молба, в пети абзац ищецът е посочил, че "в уговорения срок беше върната сумата от 7000 лв. и остана само част от главницата в размер на 3000 лв." По образуваното Г.д.№ 838/2013г. по описа на СмРС е постановено Решение № 21/08.01.2014г., с което е признато за установено по отношение на А. Б., че в полза на Н. К. е налице вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение № 327/31.05.2013г. по ч.Г.д.№ 600/2013г.относно сумата от 3000 лв. главница и 4000 лв. неустойка за периода от 26.05.2010г. до 26.05.2013г., произтичащо от неизпълнението на сключен между кредитора и длъжника договор за заем от 01.04.2009г., а в останалата част до предявеният размер искът е отхвърлен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От приложеното ч.Г.д.№ 359/2014г. по описа на СмРС се установява, че е образувано по подадено от Н. Ж. К. заявление В.№ 2824/28.03.2014г.срещу длъжника А. Я. Б. за сумата от 7000 лв. главница, представляваща част от неизплатена главница по договор за заем от 01.04.2009г. в общ размер от 10 000 лв. и неустойка за забава в размер на 8 500 лв. , ведно с разноски по делото в размер на 1070 лв.За претендираната главница в размер на 7000 лв. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 208/03.04.2014г., ведно с разноски съразмерно на нея в размер на 483,22 лв., а за претендираната неустойка от 8 500 лв. и съразмерно за разноските с Разпореждане № 788/03.04.2014г. заявлението е отхвърлено като нередовно, поради непосочване на периода , за който се дължи. Поради подадено в срок възражение от длъжника заявителят е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
По образуваното Г.д.№ 564/2014г. по описа на СмРС е постановено Решение № 391/30.07.2014г., с което е признато за установено по отношение на А. Б., че същата дължи на Н. К. сумата от 7000 лв., представляваща част от задължението й по договор за заем от 01.04.2009г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 359/30.07.2014г.Същата е осъдена да заплати и разноски по делото в размер на 820 лв. Посоченото първоинстанционно решение е обжалвано от длъжника и с Решение №469/20.11.2014г. по В.Г.д.№39482014г. на СмОС е отменено и предявеният иск по чл.422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С Определение №521/17.04.2015г. по Г.д.№1432/2015г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила на 17.04.2015г.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.422 от ГПК е правилно въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че същият е неоснователен и недоказан.
След като от посочените по-горе съдебни решения се установява, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен установителния иск по чл.422 от ГПК на заявителя Н. Ж. К. за признаване за установено по отношение на длъжника А. Я. Б., че същата му дължи частта от главницата в размер на 7 000,00 лв. по договор за заем от 01.04.2009г., то неоснователна е и претенцията в настоящето производство в размер на 8 500 лв., представляваща неустойка за забавеното изпълнение за периода 01.06.2009г до 31.05.2014г. върху главницата от 7000 лв.
Правилно районният съд е приел, че неустойката по своята правна същност е акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Основното правило при неизпълнението на договорите е това по чл.79,ал.1 от ЗЗД, съгласно което изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнението, като когато е уговорена неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се търси само когато елементите от фактическия състав, който я поражда, са осъществени. След като ищецът в исковата си молба по Г.д.№ 838/2013г. по описа на СмРС е направил неизгодно за него твърдение, че в уговорения по договора срок сумата от 7000 лв. му е върната и остава дължима само сума от 3000 лв. и след като е налице влязло на 17.04.2015г. в сила съдебно решение, с което е отречена дължимостта на тази сума от 7000 лв. като част от главницата по договора за заем от 01.04.2009г., то не са се осъществили елементите от фактическия състав, които пораждат дължимостта на неустойката, тъй като не е налице забава на заемателят при връщане на заемната сума съгласно чл.10 от договора.
С оглед изложеното правилно районният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК като неоснователен и недоказан, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемата не е направила искане за присъждане на разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207/10.06.2015г., постановено по Г.д.№ 788/2014г. по описа на Смолянския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: