И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба от „. за К. за П. задължения”Е., ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: Г. У.П. В. №. .3, представлявано от Т. Я. К., чрез юрисконсулт Д. А., срещу Разпореждане № 1272 от 21.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 557/2019г. на Районен съд – С., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за сумите: 192,54 лв. главница, представляваща разликата между претендираната главница в размер на 200,02 лв. и уважения размер от 7,48 лв.; 7,02 лв. договорна лихва; 91,98 лв. за неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчител и 26,91 лв. законна лихва за периода 22.01.2018 – 30.05.2019 г., както и за разликата над уважения размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв.
Излагат се оплаквания, че обжалвания съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. Твърди, че заявлението отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, като в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Сочи, че в заповедното производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.Твърди също,че съдът следва да провери формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права следва да се решат по исков ред, при подадено възражение по чл.414 от ГПК.на следващо място при констатирана нередовност на подаденото заявление се сочи,че съгласно чл.411,ал.1,т.1 от ГПК съдът следва да укаже на заявителя да отстрани констатирани нередовности,което изискване районен съд не е изпълнил.
С оглед на едностранния характер на заповедното производство всички обстоятелства свързани със сключването на договора следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков процес при постъпило от страна на длъжника възражение.
Заключава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Тя се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален исков процес. Твърди, че в този смисъл заповедния съд е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверката в настоящето производство.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и бъде издадена заповед за изпълнение за сумите претендирани със заявлението.
Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът приема следното:
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№557/2019г. по описа на Районен съд – С. е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „. за К. за П. задължения”Е., ЕИК 202527341 за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Я. Б., ЕГН * за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № 3022209 от 24.08.2017година, по силата на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 500.00 лева със задължение да бъде върната получената парична сума на 21 седмични погасителни вноски, ведно с дължима договорна лихва в размер на 43.48 лева.
В обстоятелствата изложени в т.12 се сочи, че в договора изрично е уредено, че кредиторът има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. На 01.01.2019г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Изи Асет Мениджмънт” и „. за К. за П. задължения”Е., по силата на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземане с писмо с обратна разписка.
Заявителят не е посочил размера на всяка погасителна вноска и твърди, че длъжникът е извършил плащания в общ размер на 536.00 лева, като след приспадането остава да дължи сума в общ размер на 325.33 лева, от които главница 200.02 лева, договорна лихва 7.02 лева за периода от датата на първата вноска 03.09.2017г. до 21.01.2018г. – датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение задължението в размер на 91.98лева, разходи за извън съдебно събиране на задължението 0 лева, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата 26.91 за периода от датата на настъпване на забавата, а именно от 22.01.2018г. до 30.05.2019г., както и законна лихва от момента на подаване на заявлението 05.06.2019година до окончателното изплащане на дължимите суми. Със заявлението са претендирани и съдебни разноски – държавна такса 25.00 лева и 200.00 лева за процесуално представителство.
Районен съд С. е издал Заповед №190 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 21.06.2019г., с което разпоредил длъжникът М. Я. Б. да заплати на кредитора „. за К. на П. задължения”ООД сумата 7.48 лева – главница, представляваща дължим остатък по договор за паричен заем № 3022209/24.08.2017 г., сключен между М. Я. Б. и „Изи асет мениджмънт“ , прехвърлена в полза на „. за К. на П. задължения” ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и приложение 1 към договора от 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на задължението, както и 75 лeва за направените деловодни разноски, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В частта, с която е отхвърлено заявлението за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 75.00 лева и до 200.00 лева, същото не е обжалвано.
С атакуваното разпореждане инициирало настоящето производство е прието, че с изплатената сума от длъжника в размер на 536 лева се покрива уговорената договорна лихва и по-голямата част от главницата, като остава за плащане единствено сумата от 7,48 лв. за главница. Приета е неоснователност на заявлението в частта за претенидраната неустойка с мотив, че неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като договорена неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита.Съдът обосновава изводите си с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 от ТР № 1/09 г. на ВКС, ОСТК/. Прие ма неяснота какви по вид вреди са причинени на кредитора, които неустойката следва да обезпечи, както и че размерът на неустойката – 246,54 лв. - начислен, респ. 91,98 лв. - претендиран е несъразмерен с размера на отпуснатия кредит от 500 лв., респективно с неиздължената част от кредита от 200,02 лв., представляващ почти половината от главницата, като начисляването на неустойката оскъпява кредата, включена като елемент от месечните погасителни вноски.
На следващо място е прието,че в изложените в заявлението твърдения не се обосновава дължимостта на главницата, претендираните лихви, като заявителят не сочи по какъв ред е погасявано задължението чрез платените 536 лв. Според районен съд няма на твърдения между страните по договора за заем да е договорена лихва за забава и е направен извод, че лихва за забава не се дължи. Прието е с оглед изложеното, че с изплатената сума от длъжника в размер на 536 лева се покрива уговорената договорна лихва и по-голямата част от главницата и е дължима за плащане единствено сумата от 7,48 лв. за главница.
Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение е приета основателност до размера от 50 лв., както и че неправомерно заявителят претендира освен възнаграждение – за подготовка на документи за завеждане на делото възнаграждение за защита по заповедното производство, тъй като в заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК не се изисква представянето на документи, освен заявление и пълномощно, когато страната се представлява от пълномощник и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е съобразена с минималния размер, предвиден в чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При така установеното съдът съобрази следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция, като се е произнесъл по спорно право, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство, при положение, че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.
В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, в какъвто смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о., както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Доколкото в случая главницата по процесния договор за паричен заем № 3022209/24.09.2017г.възлиза на сумата от 500.00 лв.,респективно се претендира неиздължена част от кредита сума в размер 200.02лв., правилен е извода на заповедния съд, че неустойка в размер на 246.54лв., респективно 91.98лева претендирана за неиздължената част от кредита е необосновано висока - половината от главницата, поради което договорната клауза, предвиждаща дължимостта й е неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза се явява нищожна.
Клаузата за неустойка по договора е нищожна и поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора. Това лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести,които би понесъл,ако сключи договора. Налице е противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като установените към поръчителите изисквания са утежнени и осигуряването им в договорения срок е практически неизпълнимо. Би следвало кредитодателя предварително да се убеди относно кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предостави искания кредит. Горното обосновава извод, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и е нищожна, като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение и заявлението в тази част подлежи на отхвърляне.
В заповедното производство не е законово регламентирана възможността за даване указания за поправяне на недостатъци на заявлението, с изключение на случая при неизползвано заявление по образец или неправилен образец,каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. В този смисъл е и трайната съдебна практика. В Определение № 431/09.12.2008г.по ч.т.д.№ 414/2008г.,ІІ т.о. не само се споделя разбирането, че редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение изисква пълна индивидуализация на същото с оглед на конкретния произход и белези на вземането, но изрично е отбелязано, че с оглед принципа на равенство на страните в процеса е недопустимо длъжникът да бъде поставен в положение на неяснота или съмнения за произхода на кредиторовото вземане. Следователно,за да бъде спазено гарантираното от законодателя право на защита на длъжника,заявеното в заповедното производство вземане на кредитора трябва да е определено и индивидуализирано в достатъчна степен.
Заявителят е посочил, че по договора за заем длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 536 лева. Предоставения кредит е в размер на 500 лева и договорена лихва в размер на 43.48 лева, като общо дължимата сума е 543.48 лева. Заплатените суми следва да бъдат отнесени за плащане съобразно чл.76, ал.2 ЗЗД – погасяване първо на възнаградителната лихва, а след нея на главницата. Съобразно решение №211/26.01.2017г. по гр.дело №958/2016г. на Трето ГО на ВКС, по чл.290 ГПК, разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД има предвид само възнаградителната лихва /не и мораторната такава/, без задължението за неустойка, лихва за забава по чл.86 ЗЗД, които имат обезщетителен характер. При частично плащане, което не покрива задължението за главница и лихва за забава /поради нищожност и недължимост на неустойката / по чл.86 ЗЗД, поредността на погасяване е по чл.76, ал.1 ЗЗД като се погасява първо по-обременителното задължение – главницата. Или в конкретния случай, след погасяване от платените 536 лева първо на възнаградителната лихва по договора на основание чл.76, ал.2 ЗЗД, остатъка от платената от потребителя сума следва да приспадне частта от главницата , като остава задължение за главница в размер на 7.48 лева. В останалата част, исковете на ищеца са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
За прецизност следва да се отбележи въпреки строгата формалност на заповедното производство по чл. 410 ГПК, с оглед проверката редовността на заявлението и това дали претендираните вземания са надлежно индивидуализирани по основание и размер и имайки предвид, че уважаването на заявлението е поставено единствено в зависимост от фактическите твърдения на заявителя, без необходимост от представяне на доказателства към него, то с оглед защитата на длъжника, за последния следва да бъде ясно на какво основание и въз основа на какви обстоятелства се претендират съответните суми от него. Именно затова всяко вземане следва да бъде индивидуализирано в достатъчна степен, с ясно посочване на неговото основание, източник, начин на формиране на съответната сума и пр.
В конкретния случай заявителят не сочи какви плащания и кога са извършени от длъжника, колко вноски са П. и за какъв период от време, нито по какъв ред е погасяван дълга, нито какви елементи са включени в погасителните вноски, няма твърдения да е договорена лихва за забава по процесния договор за заем, поради което законосъобразно е прието от районен съд, че лихва за забава не се дължи, изплатената сума от длъжника покрива договорената лихва по-голямата част от главницата, поради което е дължима за плащане единствено сумата 7.48 лева, представляваща неизплатена част от главницата.
Настоящата въззивна инстанция намира, че изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд – С. е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1272 от 21.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№557/2019г. на Районен съд – С., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от заявителя „. за К. на П. задължения” Е., ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София 1. У. „П. В. № 2. . 3, представлявано от И. Ц. К. В ЧАСТТА, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Я. Б., ЕГН *, с постоянен адрес гр. С., У. „И.“ № 27, за сумите: 192,54 лв. главница, представляваща разликата между претендираната главница в размер на 200,02 лв. и уважения размер от 7,48 лв.; 7,02 лв. договорна лихва; 91,98 лв. за неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчител и 26,91 лв. законна лихва за периода 22.01.2018 – 30.05.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: