Производството е по реда на чл. 126, ал. 1, във връзка с чл. 377 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Постъпила е искова молба на Р. В. К., с ЕГН *, с адрес: гр. Смолян, ул. „Евридика“ № 13, вх. Б, . 1, ап. 2 срещу „. България” , с Е. 0., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „. път” № 2., представлявана от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни директори, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № HL 44072/02.10.2008 г., както и присъждане на разноските по делото, която искова молба е предмет на образуваното т. д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Смолян.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № HL 44072/02.10.2008 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 30 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Излага доводи, че този договор е нищожен, тъй като клаузите, които уреждат неговия предмет – чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 23 относно валутата на кредита и чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по кредита са нищожни, поради неравноправност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Ответникът оспорва иска като недопустим, респективно неоснователен, навеждайки подробни съображения за това.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор, както и последващите уточнения, и обсъди представените към тях доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили Договор за потребителски кредит № HL 44072/02.10.2008 г.
С Решение от 09.08.2019 г. по в. гр. д. № 14227/2017 по описа на СГС е потвърдено Решение от 20.08.2015 г. по гр. д. № 26967/2012 г. по описа на РС – С. в обжалваната част, с която е осъден ответника /“. България” , с Е. 0., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „. път” № 2./ да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 на Р. В. К., с ЕГН * сумата от 4 466.65 лв. – платени без основание вследствие на едностранно увеличение на лихвения процент за периода от м. август 2008 г. до м. март 2012 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33842/20.02.2008 г. и сумата от 2 977.40 лв. - платени без основание вследствие на едностранно увеличение на лихвения процент за периода от м. ноември 2008 г. до м. март 2012 г. по Договор за потребителски кредит № HL 44072/02.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането. Решението е постановено по предявените от Р. В. К. искове за извършено от банката в изпълнение на неравноправни клаузи по двата договора за кредит едностранно увеличаване на размера на дължимите месечни анюитетни вноски, което е породило вземания в полза на ищцата на извъндоговорно основание. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че в представените договори за банкови кредити липсват клаузи, в които да са уговорени обективни критерии за промяна на базисния лихвен процент, както и че липсва яснота относно методиката и конкретния алгоритъм за начина на формиране на едностранно променливата лихва. Въззивният съд е възприел изложените в атакуваното решение мотиви, като е направил препращане към тях.
На следващо място с Решение № 148/18.04.2019 г. по в. гр. д. № 389/2018 г. по описа на ОС – Смолян е отменено Решение № 408/30.07.2018 г. по гр. д. № 1411/2017 г. по описа на РС – Смолян, в частта, с която за сумата от 6 828.44 швейцарски франка е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск на „. България” , с Е. 0., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „. път” № 2. срещу Р. В. К., с ЕГН *, като вместо него е прието за установено, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Р. В. К. дължи на банката сумата от 6 828.44 швейцарски франка, представляващи главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит № HL 44072/02.10.2008 г. и Анекс от 08.08.2013 г. в периода от 14.10.2013 г. до 09.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. В мотивите на решението съдебният състав на окръжния съд е посочил, че възражението за нищожност на сключения договор за банков кредит не може да се приеме за основателно, тъй като не е налице пълна нищожност на договора, защото вземането за главница представлява съществен елемент за този вид сделка и възниква въз основа на напълно действителна договорна клауза, която няма основание да се счита за неравноправна в степен, обуславяща нищожност на целия договор. На следващо място съдът е приел за неравноправни клаузите, уреждащи договарянето на изпълнение в чуждестранна валута и изпълнение чрез директен дебит от сметки в лева и евро на кредитополучателя по курс „продава“ на банката за валутата швейцарски франк – чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 2 и чл. 7 и чл. 7, ал. 1, както и чл. 6, ал. от договора за кредит.
Цитираните по-горе две решения на СГС и на ОС – Смолян не са влезли в сила, тъй като към настоящия момент липсват твърдения и представени доказателства в обратния смисъл.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковата претенция за недопустима, тъй като са налице още две висящи дела между същите страни, на същото основание и със същото искане, което обуславя прекратяване на производството по настоящото дело, явяващо се по-късно заведеното дело, поради следните основания:
Предмет на настоящото дело е установяване нищожността на процесния договор за кредит, предвид неравноправността на клаузите досежно валутата на кредита /чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 23/ и относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по кредита /чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1/.
Въпросът досежно действителността на същия договор за кредит, вкл. и по отношение неравноправността на отделни негови клаузи, е бил разглеждан и в производствата по делата, образувани пред РС – С., респективно СГС, както и пред РС – Смолян, респективно ОС – Смолян, като обуславящ изхода на делата. Възраженията на ищцата в настоящото производство за нищожност на договора, предвид налични неравноправни клаузи, са били разглеждани и в производствата по другите две дела. Въпреки липсата на произнасяне с отделен съдебен акт и с изричен диспозитив досежно нередовността на клаузите и нищожността на целия договор, същите са били взети предвид при решаване на спора по същество и по тези въпроси /действителността на договора/ постановените съдебни решения ще формират сила на пресъдено нещо. В този смисъл е съдебната практика - Решение № 115/10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т.о. и др.
Следователно в случая са налице три висящи дела – настоящото дело, в. гр. д. № 14227/2017 по описа на СГС и в. гр. д. № 389/2018 г. по описа на ОС – Смолян, които дела са между същите страни - Р. В. К., с ЕГН * и „. България” , с Е. 0., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „. път” № 2.. Идентитетът на основанията и исканията по цитираните дела следва да бъде обусловен от включените в предмета на делата правни въпроси, по които се формира сила на пресъдено нещо. В случая не е налице един и същ спорен предмет, респективно правна квалификация и по трите дела, но предметът на настоящото дело /валидността на процесния договор за кредит, поради неравноправни клаузи досежно главницата и досежно лихвата/ е инкорпориран в предмета и на останалите две дела. В тази насока следва да бъдат съобразени и разясненията на т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС досежно въпроса кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 307, ал. 4 от ГПК.
Решенията по предходните две дела /на РС – С. и СГС, респективно на РС – Смолян и ОС – Смолян/ не са влезли в сила и не са формирали сила на пресъдено нещо към настоящия момент. Предметът на тези две дела обаче е идентичен с предмета по настоящото дело и продължаването на производството по последното е в противоречие както с разпоредбата на чл. 126, ал. 1, така и евентуално с тази на чл. 299, ал. 1 от ГПК след влизане в сила на решенията по двете предходни дела, тъй като би могло да се стигне до пререшаемост на спора.
Наличието на висящи процеси, както е в настоящия случай – в. гр. д. № 14227/2017 по описа на СГС и в. гр. д. № 389/2018 г. по описа на ОС – Смолян представлява абсолютна отрицателна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и обуславя недопустимостта на по-късно образуваното производство – по т. д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Смолян, което следва да бъде прекратено служебно от съда на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Смолян, като недопустимо, поради наличие на още две висящи дела между същите страни, на същото основание и със същото искане - в. гр. д. № 14227/2017 по описа на СГС и в. гр. д. № 389/2018 г. по описа на ОС – Смолян.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: