Производството е по чл.248ал.1 ГПК.
Постъпила е молба В.№20211011/16.VІІІ.2021год. от ищеца „. Д.Г.С.,ЕИК830134963,представляван от Н.В.Д.,чрез пълномощника му А. К. Б.,с която моли съда да измени решение№21047/9.VІІ.2021год. по Г.д.№25/2017год. на Смолянски окръжен С. в частта му за разноските,присъдени на процесуалните представители на ответниците.Счита,че неправилно съдът е присъдил на ответниците ВАС и НАП по 450лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение,тъй като процесуалните им представители не са представили доказателства за ефективното заплащане на претендираните разноски за представителството им.Освен това юрисконсултите към държавните органи са назначени на редовна заплата и присъдените юрисконсултски възнаграждения няма да им бъдат изплатени като допълнително възнаграждение.Тези разноски ще постъпят в бюджетите на държавните органи,като „награда“ за спечеленото дело,а не като компенсация за разходите,направени за осъществяване на правната им защита по делото.
В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК ответникът Н. АЕГНЦИЯ ПО П. Г.С.,чрез процесуалния му представител юрисконсулт З.Х., подава отговор В.№20211126/4.Х.2021год. на молбата по чл.248ал.1 ГПК.Счита,че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна,а обжалваното решение е правилно и законосъобразно в частта му за разноските,присъдени на ответниците за юрисконсултско възнаграждение.Счита изложените от ищеца доводи в молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските,за неоснователно.НАП е ответник по Г.д.№25/2017год. по описа на СОС.Същата,съгласно чл.2ал.2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка,а съгласно чл.4ал.2 ЗНАП се представлява от изпълнителния директор на НА.Съгласно чл.30ал.1 във връзка с чл.32т.3 ГПК, юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата,които ги представляват по закон или според устройствените им правила,а по пълномощие-от юрисконсулти или други служители с юридическо образование в учрежденията,предприятията и юридическите лица.Съществено изискване относно процесуалния представител на юридическото лице е той да се намира в служебни или трудови правоотношения с представляваното юридическо лице или държавно учреждение,но това правоотношение е неотносимо към правото на присъждане на разноски в съдебното производство.Това право произтича от разпоредбата на чл.78ал.8 ГПК,според която в полза на юридическото лице или държавното учреждение се присъжда юрисконсултско възнаграждение,в размер,определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулти.Т.е. възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице,а не на юрисконсулта.Ответникът,съгласно чл.78ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения от ищеца иск.В настоящият случай искът на „. Д.Г.С. е отхвърлен изцяло,поради което и правилно и законосъобразно съдът е присъдил на ответниците разноски за юрисконсултско възнаграждение,което е в съответствие с изискванията на чл.78ал.3 и 8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25ал.2 от Наредбата за заплащате на правна помощ.Горепосочените разпоредби са приложими и в хипотезата на чл.10ал.2 ЗОДОВ,тъй като са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10ал.4 ЗОДОВ.В този смисъл е постановено и Определение№2/20.ІV.2021год. по т.д.№1/2019год. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС.
В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК ответникът В. А. С.,представляван от председателя Георги Чолаков,чрез пълномощника му юрисконсулт П.Д.подава отговор В.№20211153/11.Х.2021год. /с дата на пощенското клеймо 8.Х.2021год./ на молбата по чл.248 ГПК.Счита,че молбата е допустима,но по същество неоснователна.Съгласно чл.78ал.3 ГПК ответникът ВАС има право да иска заплащане на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл.10ал.4 ЗОДОВ,чиито разрешения са приложими и по отношение на заварените дела с оглед тълкуването,дадено в мотивите на Определение№2/20.ІV.2021год. по т.д.І1/2019год. на ВКС и ВАС.В последната е предвидено,че в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение,ако те са били представлявани от юрисконсулт,чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПП.В настоящето производство ВАС е бил представляван от служител с юридическо образование,на основание чл.32т.3 ГПК.Своевременно е заявена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с представен списък.С оглед изхода по спора е възникнало и основанието за неговото присъждане със съдебното решение.
Смолянският окръжен С. счита,че молбата по чл.248ал.1 ГПК е процесуално допустима,но неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване,а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му,съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
С решение№21047/9.VІІ.2021год. по Г.д.№25/2017год. Смолянският окръжен С. е отхвърлил предявеният от „. Д.Г.С.,ЕИК830134963,представляван от Н.В.Д.срещу НАЦИОНАЛНАТА А. ПО П. Г.С. и ВЪРХОВНИЯ А. С. Г.С. иск с правно основание чл.4§3 от Договора за Европейския съюз и чл.7 от Конституцията на Република България,във връзка със ЗОДОВ,за заплащане на сумата 69 260.81лв.,представляваща обезщетение за претърпените от „. Д.Г.С. имуществени вреди,от които 42 620.40лв. допълнително начислен ДДС, 23 110.79лв. лихви и 3 529.62лв. юрисконсултско възнаграждение,които вреди са причинени от съвместните действия на НАП и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год./,тъй като разпоредбите на първичното право на ЕС и основните принципи,от които се ръководи правото на ЕС,имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на обществените отношения в Република България,ведно със законната лихва върху сумата 69 260.81лв.,начислена от момента на внасянето и в бюджета-17.Х.2012год. до окончателното изплащане на обезщетението,като неоснователен и недоказан. Осъдил е „. Д.Г.С.,ЕИК830134963 да заплати на Н. А. ПО П. Г.С. сумата 450лв. разноски по делото в настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.Осъдил е „. Д.Г.С.,ЕИК830134963 да заплати на ВЪРХОВНИЯ А. С. Г.С. сумата 450лв. разноски по делото в настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
По правило ищецът и ответникът имат право да претендират разноските,които са направили в процеса.Отговорността да бъдат понесени направените разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса.Отговорността за разноски е определена и от допълнителни изисквания: първо- съдът да бъде сезиран с искане в тази насока, второ- искането да бъде подкрепено с доказателства за действително направени разноски и трето- да бъде представен списък на разноските.
В настоящият случай предявеният от ищеца „. Д.Г.С. иск по чл.4§3 от Договора за ЕС във връзка с чл.7 от Конституцията на Република България във връзка със ЗОДОВ е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан спрямо ответниците НАП и ВАС.Поради което ответниците имат право,съгласно чл.78ал.3 ГПК,да искат заплащане на направените от тях разноски съобразно уважената част от иска.Съгласно императивната разпоредба на чл.78ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда,ако те са били защитаван от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.В настоящето производство ответникът НАП е бил защитаван от юрисконсулт Златка Хаджийска,надлежно упълномощена от изпълнителния директор на НА.А ответникът ВАС е бил защитаван от съдебния помощник П.Я.,надлежно упълномощена от председателя на ВАС Георги Чолаков.Съгласно разпоредбата на чл.30ал.1 от ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата,които ги представляват по закон или според устройствените им правила.А съгласно чл.32т.3 от ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията,предприятията,юридическите лица и на .Или в настоящия случай законосъобразно ответниците са били представлявани по пълномощие: НАП-от юрисконсулт,а ВАС-от служител с юридическо образование.Поради което законосъобразно съдът е осъдил ответника да им заплати по 450лв. за юрисконсултско възнаграждение,опердеелно по реда на чл.37 ЗПП във връзка с чл.25ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ,към които препраща разпоредбата на чл.78ал.8 ГПК,след изменението ДВбр.8/2017год.
В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл.10ал.4 ЗОДОВ /обн. ДВ бр.94/2019год./,чиито разрешения са приложими и по отношение на заварените дела с оглед тълкуването,което е дадено в мотивите на Определение№2/20.ІV.2021год. по т.д.№1/2019год. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС,според което „съгласно §6ал.1 от ЗИДЗОДОВ /обн. ДВ бр.94/29.ХІ.2019год./ новата ал.4 на чл.10 от ЗОДОВ се прилага по делата,образувани по искови молби,подадени след влизането му в сила.Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос,а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения различаващи се единствено по време.След влизане в сила на чл.10ал.4 ЗОДОВ, поставеният на тълкуване въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба,приложение по тях следва да намерят нормите на чл.78ал.3 и ал.8 ГПК,които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10ал.4 ЗОДОВ“.
Незаконосъобразно е възражението на ищеца,че ответниците не са представили доказателства за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.78ал.8 от ГПК, юрисконсултското възнаграждение се присъжда на юридическите лица,които са били защитавани по пълномощие от юрисконсулт или от лице с юридическо образование,които са в служебни или трудови правоотношения с представляваното юридическо лице,като съдът определя размера на възраграждението,по реда на чл.37 от ЗПП, съобразно вида на делото.Или в настоящият случай ответниците не са длъжни да представят доказателства за заплатени юрисконсултски възнаграждения,което е различната правна уредба от защита на страна по делото от процесуално представителство от адвокат.
По гореизложените съображения съдът счита,че молбата на ищеца по чл.248ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е неоснователна и като такава ще следва да я отхвърли.
На основание гореизложеното и чл.248ал.1 ГПК Смолянският окръжен С.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба В.№20211011/16.VІІІ.2021год. /с дата на куриерското клеймо 13.VІІІ.2021год./ на ищеца „. Д.Г.С.,ЕИК830134963 за изменение на решение№21047/9.VІІ.2021год. по Г.д.№25/2017год. на Смолянски окръжен С. в частта му за разноските,присъдени на ответниците за юрисконсултско възнаграждение,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА!
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС-чл.248ал.3 ГПК!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: