за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 193/31.07.2019 г. по Г.дело № 168/2019 г. Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. П. искове за осъждане на ТП Д. Л. С. „И.“ - Г. Д. да и заплати суми в общ размер от 6 253,07 лева, представляващи: допълнително трудово възнаграждение за III-то тримесечие на 2018 г. – 2 084.75 лева, ведно със законна лихва върху него, считано от завеждане на делото 10.04.2019 г. до окончателното изплащане; както и част от обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 от КТ - 4 168,32 лева, представляващи разлика над получените от ищцата 14 421,42 лева до пълния размер на обезщетението от 18 589,74 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 4 168,32 лева, считано от завеждането на делото на 10.04.2019 г. до окончателното изплащане; ОСЪЖДА Е. П. да заплати на ТП ДЛС „И.-Д.“-Г.Д. 643 лв. разноски за юр.възнаграждение.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от Е. А. П., Ч. пълномощника А.Н. П., с искане да бъде отменено и исковете и - уважени, като и се присъдят и направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и с пълномощника си А.П. поддържа жалбата.
Въззиваемият ТП Д. Л. С. "И." - Г.Д. оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК и моли решението да бъде потвърдено, както и да се присъдят на стопанството разноски за юр.възнаграждение за въззивното производство.
В съдебно заседание за въззиваемия юр. С. продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението е неправилно и следва да се отмени, като се уважат изцяло исковете на Е. П., с допуснатото от съда увеличение, съобразно установеното от заключението по счетоводната експертиза.
Е. П. работи в ТП ДЛС „.Г.Д. като ** до 01.10.2018 г., когато със заповед № 8/28.09.2018 г. на директора на стопанството трудовото и правоотношение е прекратено на осн.чл.326 КТ по взаимно съгласие с оглед придобиване от ищцата на право на пенсия. Със същата заповед е постановено на П. да се изплати обезщетение от 6 брутни заплати на осн.чл.222, ал.3 КТ; както и обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2018 г. на осн.чл. 224, ал.1 КТ. Не се спори и е видно от представените документи, че полученото от П. обезщетение по чл.222, ал.3 КТ възлиза на 14 421,42 лв., а това по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск – на 1 477,67 лв. Също така, за м.септември 2018 г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 2 403,57 лв.
Ищцата счита, че от работодателя следва да и се изплати пълният размер на дължимото трудово възнаграждение за третото тримесечие на 2018 г., в който размер са включени сумите, определени като допълнително трудово възнаграждение съобразно заповедта на директора на стопанството от 17.10.2018 г. Счита също така, че обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да е в искания от нея размер, тъй като трябва да се определено на база, в която се включва и допълнителното месечно възнаграждение за м.септември 2018 г., което не и е начислено и изплатено.
Ответникът оспорва исковете по съображение, че в случая е съблюдавано правилото на ал.2 от чл.16 от ВП, поради което на ищцата, която вече не е на работа към 17.10.2018 г. – датата на издаване на горната заповед на директора на ДЛС за разпределяне на допълнителното възнаграждение, не се дължи допълнително възнаграждение за третото тримесечие на 2018 г. и съответно – то не се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.
От директора на ЮЦДП-С. е изпратено до директора на ДЛС „И.“ писмо с изх.№ 18-Йх-7263-02/11.10.2018 г., че за ДЛС „И.“ са одобрени допълнителни средства за ФРЗ /без заплата на директора/ и осигурителни вноски за третото тримесечие на 2018 г. в размер на 87 895 лв., в това число с полагащите се осигурителни вноски за сметка на работодателя и в това число и сумата от 1 040 лв., разпределени по 20 лв. съобразно отработени човекодни персонално за лицата, участвали в изграждане на оградно съоръжение по протежение на сухопътната граница с Румъния и полагащите се осигурителни вноски. Посочено е в писмото, че сумата се одобрява на осн.чл.3, ал.1 във вр. с чл.1, ал.5 и 6 от Наредба № 22/14.12.2012 г., както и на осн.чл.8 от Вътрешните правила на самото ЮЦДП за организация на работната заплата. За тази сума от 87 895 лв. е издадена заповед № 262/17.10.2018 г. на директора на ДЛС „И.“, с която той разрешава да се изплати на работещите в стопанството допълнително брутно трудово възнаграждение за трето тримесечие на 2018 г., като изплащането стане съгласно утвърдената от директора Я. справка-неразделна част от заповедта и валидно за третото тримесечие на 2018 г. Представена е в табличен вид тази „Справка за образуване на допълнителното брутно трудово възнаграждение на работещите в ТПС ДЛС “И.“ за третото тримесечие на 2018 г., в която поименно са посочени работниците и служителите на стопанството, между които се разпределя горната сума /л.89-90 от делото на РС/. Ищцата не попада в тази справка.
Според неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице Й. К. по назначената ССчЕ, размерът на допълнителното трудово възнаграждение, полагащо се на ищцата за работата и при ответника през ІІІ-то тримесечие на 2018 г., ако не се взема предвид ал.2 на чл.16 от Вътрешните правила на ДЛС „И.“, възлиза на 2 084,75 лв., получен след прилагане на намерения от вещото лице коефициент по чл.22, ал.4 от ВП/Вътрешните правила/, който е 1,345. Вещото лице установява от описаната по-горе справка, че този коефициент е бил еднакъв за всички работещи за третото тримесечие на 2018 г.
От същото заключение се изяснява, че размерът на неплатената част от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, ако при определянето му на осн.чл.228 КТ се включи и горното допълнително трудово възнаграждение, е 4 168,32 лв.
От същото заключение се установява също така, че лицето М.Г., работила в ответното предприятие на длъжност „деловодител“, през април 2016 г. се пенсионира, т.е., при действието на Вътрешните правила от 2016 г., в които чл.16, ал.2 е със съдържание, идентично с това на чл.16, ал.2 от ВП от 2018 г. Въпреки това обаче, на Г.е начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение за първото тримесечие на 2016 г. По отношение на Г.също така 1/3 от начисленото и и изплатено трудово възнаграждение за тримесечието преди придобиването от нея на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е включено в базата за изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ и то и е изплатено.
Съгласно чл.175, ал.1 от Закона за горите, с последно изменение в сила от август 2018 г., средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл.163, както и в техните териториални поделения, се определят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите, съгласувана с министъра на труда и социалната политика. Ал.3 на същия член предвижда, че средствата за работна заплата в териториалните поделения на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в конкретното поделение. Посочената в ал.1 наредба е Наредба № 22 от 14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните териториални поделения.
Съгласно чл.1, ал.3 от същата наредба, средствата за работна заплата в териториалните поделения на държавното предприятие се определят в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в съответното поделение. Чл.3, ал.1 от наредбата разпорежда, че държавните предприятия, които приключват предходната година с положителен финансов резултат и през всяко от отделните тримесечия на текущата календарна година имат положителен финансов резултат от началото на годината и нямат просрочени задължения към края на отчетното тримесечие, образуват средствата си за работна заплата в съответствие с финансово-икономическото си състояние. Според чл.1, ал.5 и 6 от нея, окончателният размер на средствата за работна заплата за съответното тримесечие в държавните предприятия и в техните териториални поделения се одобрява от директора на съответното Д. предприятие/ал.5/; и образуването на окончателния размер на средствата по ал. 5 се извършва само в последния месец от тримесечието, като за първите два месеца на отчетното тримесечие възнаграждението на персонала на държавните предприятия и на техните териториални поделения се изплаща по утвърдените поименни щатни разписания/ал.6/.
Представени са Вътрешни правила за организация на работната заплата в ЮЦДП-С., в сила от 2017 г. Съгласно чл.8 от тях, в зависимост от постигнатите финансови резултати на тримесечие за ЮЦДП ДП, размерът на фонд работна заплата се определя по реда на Наредба N 22 от 14 декември 2012 г./ал.1/; след прилагане на наредбата Управителният съвет на ЮЦДП ДП определя общия размер на средствата за работна заплата на всички териториалните поделения, които се разпределят от директора на ЮЦДП, Г.С. по стопанства по следните критерии: изпълнение на натуралните показатели, съгласно утвърдените от директора на ЮЦДП ДП, графици за изпълнение на основните дейности, заложени във финансовия план по тримесечие; изпълнение на финансовия резултат по Финансов План с натрупване, съответстващо на процента реализация на дървесина съгласно одобрен график, отчитане на специфични фактори /ал.2/; директорът на ЮЦДП ДП може да определя максимален праг на средствата по
ал.2. Съгл.ал.3, определените средства по ал.2 за регулиране на работната заплата на всяко ТП ДГС/ДЛС, се разпределят със заповед от директора на ТП ДГС/ДЛС поименно на всеки работещ за доплащане към работната заплата.
Представени са и Вътрешни правила за организиране на работната заплата в ТП Д. Л. С. „.Г.Д., в сила от 01.01.2018 г./ чл.25 от ЗР/. Ал.1 на чл.16 от тях разпорежда, че, за постигнати добри производствени и финансово-стопански резултати, при наличие на средства, при спазване изискванията на горната Наредба № 22 от 14.12.2012 г., със заповед на директора на заетите се заплащат допълнителни брутни месечни и тримесечни трудови възнаграждения. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение се конкретизира за всеки работник, специалист и служител в съответствие с неговия личен принос с предложение на ресорния отговорник и решение на директора.
Според ал.2 на същия чл.16 от посочените Вътрешни правила, допълнителните трудови възнаграждения по чл.16/1/ се заплащат само на работещите в стопанството към датата на издаване заповедта на директора. Изр.второ на същата алинея предвижда, че напусналите или освободени работници и служители не получават допълнителни месечни и тримесечни индивидуални трудови възнаграждения.
Текстът на чл.16, ал.2 от действалите преди това Вътрешни правила в стопанството, съответно от 01.01.2016 г. и от 10.10.2016 г., е идентичен с така посочения чл.16 от ВП от 2018 г.
Въззивният съд намира, че ал.2 на чл.16 от Вътрешните правила от 2018 г. противоречи на чл.242 КТ, на Вътрешните правила за организация на работната заплата от 2017 г. на ЮЦДП-С., на от Наредба № 22 от 14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните териториални поделения. Предвиденото в чл.16, ал.2 от ВП ограничение не се съдържа Закона за горите, в Наредба № 22 и във ВП от 2017 г. на ЮЦДП. Съгласно чл.9, ал.4 и 5 от ВП на ЮЦДП-С. от 2017 г., доплащане на такова възнаграждение не се полага само на дисциплинарно наказаните и уволнените през съответния отчетен период/ал.5/ и на намиращите се по шест групи причини в платен и неплатен отпуск /ал.4/, напр. поради общо заболяване, раждане, отглеждане на дете и т.н. Ищцата не е ползвала такива отпуски и не е наказвана или уволнена дисциплинарно.
Чл.8, ал.2 от същите правила не поставя подобно ограничение, защото формулировката „всеки работещ“ касае всеки работещ през съответното тримесечие, за което се разпределят допълнителните средства, а не всеки работещ към момента на издаване заповедта на директора, както недопустимо е уредено във ВП на ДЛС.
Ограничението е несправедливо и противоречи и на чл.242 КТ. Това е така, защото за добрия финансов резултат на предприятието за съответното тримесечие очевидно принос имат лицата, които са работили в предприятието пред този период /с изключение на тези, за които например са издадени заповеди в обратен смисъл по чл.22, ал.2 или по чл.21 във връзка с чл.18 и 19 от същите ВП/, но каквито заповеди не са издавани по отн. на ищцата/. Независимо, че имат такъв принос, на лицата, които вече не са на работа в предприятието след изтичането на съответното тримесечие, не се полага такова допълнително трудово възнаграждение според ал.2 на чл.16. Т.е., те са ощетени само поради това, че към датата на издаване на заповедта на директора за разпределяне на допълнителните възнаграждения са напуснали или са освободени. Липсва основание за подобно разрешение, защото всъщност техният труд, допринесъл за това да могат да се разпределят допълнителни средства за трудово възнаграждение, остава неовъзмезден с допълнителното възнаграждение, а това нарушава основополагащия принцип по чл.242 КТ, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. По този начин се стига и до неоснователно обогатяване на предприятието или на останалите на работа лица. Ч. правилото на ал.2 се отрича автоматично приносът на даденото лице само по причина, че към датата на заповедта на директора вече не е на работа в предприятието.
Неправилен се явява също така изводът в обжалваното решение, че допълнителното трудово възнаграждение, за което претендира ищцата, няма постоянен характер, ето защо не следва да се включва при определяне размера на обезщетението по чл.22, ал.3 КТ.
Въззивният съд продължава да счита за правилно изразеното от него по аналогичен случай становище в решение № 422/21.10.2014 г. по В.Г.дело № 266/2014 г. на СмОС, недопуснато до касационно обжалване от ВКС с определение № 490/14.04.2015 г. по Г.дело № 266/2015 г., ІV г.о., че спорното допълнително трудово възнаграждение има постоянен характер и следва да се включи в базата, на която се определя обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Това е така, защото се прилага както чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, така и чл.17, ал.1, т.2 от тази наредба. Това възнаграждение е предвидимо и сигурно, променлива величина е само неговият размер.
Изводът се основава на съвкупното обсъждане на разпоредбите на целия раздел ІІІ и ІV от ВП на ДЛС от 2018 г., на Наредба № 22, на целия раздел ІІІ, включващ чл.8 и 9 от ВП от 2017 г. на ЮЦДП. Спорното допълнително възнаграждение не представлява персонална парична или предметна награда, защото последните са уредени по друг начин в чл.13 от ВП от 2018 г. на ДЛС. В чл.22, ал.6 от същите ВП е посочено, че определената чиста сума след прибавянето и приспадането на суми по ал.4, се умножава с еднакъв коефициент за всички работещи/в случая е установеният от вещото лице 1,384/. Размерът на коефициента е съобразен с финансовите възможности на стопанството за съответния отчетен период, Наредба № 22 и утвърдената от ЮЦДП-С. сума за допълнителен фонд работна заплата за съответното тримесечие. Именно по този начин е образувано и разпределено допълнителното възнаграждение с постоянен характер, за което ищцата претендира.
Неслучайно за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните териториални поделения е издадена специалната Наредба № 22 – при тяхната специфична дейност и структура се постига съответен финансов резултат, който има за последица плащане на всяко тримесечие на допълнително трудово възнаграждение. По тази причина и средствата за работна заплата се планират и тримесечно съгласно Наредба № 22 – Глава втора, раздел І от нея - постоянно, на всеки три месеца, с оглед финансово-икономическото състояние на държавното предприятие по чл.163 от ЗГ, се разпределят допълнителни възнаграждения на персонала, като се променя само размерът на това възнаграждение. Продължава да е верен изводът, че формирането на заплатата в държавните предприятия и техните поделения е от два компонента. Първият е възнаграждението по утвърдените щатни разписания, които могат условно да се нарекат основна заплата, която се изплаща пред първите два месеца от съответното тримесечие. Вторият компонент е възнаграждението, формирано в зависимост от постигнатия финансов резултат на предприятието, което се коментира по-горе.
В подкрепа на изводите за неприложимост на ал.2 от чл.16 от ВП от 2018 г. на ДЛС и за постоянния характер на спорното допълнително трудово възнаграждение е установеното Ч. ССчЕ плащане през 2016 г. на лицето М.Г.на допълнително трудово възнаграждение за първото тримесечие на 2016 г., макар, че тя се пенсионира през април 2016 г., и включването на 1/3 от него в базата за изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Т.е, чл.16, ал.2 от Вътрешните правила, действащи в стопанството през 2016-2018 г., е разпоредба, която не е прилагана от самия работодател в някои случаи, както е този с М. Г., т.е., не следва изобщо да бъде спазвана и неправилно е приведена в действие по отношение на ищцата. Освен това, самият работодател е приел в случая с Г., че допълнителното възнаграждение има постоянен характер.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение и експертиза общо в размер на 1 475 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 193/31.07.2019 г. по Г.дело № 168/2019 г. на Девинския районен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ТП Д. Л. С. „И.“ – Г.Д., ЕИК *278, със седалище и адрес на управление: Г.Д., оБ.С., У. О. № *, представлявано от директора инж. Н. Я., да заплати на Е. А. П., с ЕГН *, от Г. Д., оБ. С., У. Р. № *, В. А, . *, А.*, сумата от общо 2 084,75 лв./две хиляди осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ представляващи допълнително трудово възнаграждение за III-то тримесечие на 2018 г., ведно със законната лихва върху него, считано от завеждане на делото на 10.04.2019 г. до окончателното им изплащане; сумата от 4 168,32 лв. /четири хиляди сто шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ допълнително обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, представляващи разлика над получените от ищцата 14 421,42 лева до пълния дължим размер от 18 589,74 лв. на същото обезщетение, ведно със законната лихва върху 4 168,32 лева, считано от завеждане на делото на 10.04.2019 г. до окончателното им изплащане; както и разноски за двете инстанции от общо 1 475 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева/ за адвокатско възнаграждение и експертиза.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.