за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 20/16.01.2015 г. по Г.дело № 247/2014 г. Смолянският районен съд ОСЪЖДА А. А. К. да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Д. А. К. да упражнява правото си на собственост на ½ ид.ч. от подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор **, като му предостави ключ от входната врата за постоянен достъп до подпокривното пространство, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която се иска алтернативно ответникът да изгради самостоятелен вход към подпокривното пространство; ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. К. иск да бъде осъден А. А. К. да му заплати обезщетение под формата на наем за ползването от негова страна на собствената му ½ ид.ч. от подпокривно пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор ** в размер на 35 лева на месец за периода от 01.03.2011 г. до 01.03.2014 г. или общо 1 440 лв.; РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО на ПОЛЗВАНЕ между Д. А. К. и А. А. К. на подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор ** построена в ПИ с идентификатор *** целият с площ от 351 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г.С. одобрени със заповед № 300-5-26 от 28.04.2004 г. на ИД на АГКК -София, с адм.адрес на поземления имот: Г. С. У. „. П. № 71, по варианта В, отразен на скицата към заключението на вещото лице К. У., като:
-Д. А. К. ползва дял І –Западна ½ ид.ч. с площ от 28,6 кв. м./ защрихована в червен цвят на скицата към вариант В/.
-А. А. К. ползва дял ІІ –Източна ½ ид.ч. с площ от 28,6 кв. м./ защрихована в син цвят на скицата към вариант В/.
-ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д. А. К. и А. А. К. остава частта с площ от 17,10 кв.м. /незащрихована в цвят на скицата към вариант В/, която скица е неразделна част от решението;
ОСЪЖДА А. А. К. да заплати на Д. А. К. разноски по делото в размер на 712,40 лв. съобразно уважената част от исковете; ОСЪЖДА Д. А. К. да заплати на А. А. К. разноски по делото в размер на 396,20 лв. според отхвърлената част от исковете.
Подадена е допустима въззивна жалба от А.
А. К. срещу решението в частта, с която СмРС:
ОСЪЖДА А. К. да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на Д. К. да упражнява правото си на собственост на 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор №** по кад.карта и регистри на Г.С. одобрени със Заповед № 300-5-26/28.04.2004 г. на ИД на АГКК-София, с адм.адрес на ПИ: Г.С. У.”. П. № 71, като му предостави ключ от входната врата за постоянен достъп до подпокривното пространство; РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ между Д. А. К. и А. А. К. с ЕГН същото на подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор № ** по вариант В, отразен в скицата към заключението на вещото лице К.У., като: Д. А. К. ползва дял I –
Западна 1/2 ид.ч. с площ 28.6 кв.м. /защрихована в червен цвят на скицата към вариант В/., А. А. К. ползва дял II - Източна 1/2 ид.ч. с площ 28.6 кв.м. /защрихована в син цвят на скицата към вариант В/, а за ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д. А. К. и А. А. К. остава частта с площ 17.10 кв.м. /незащрихована в цвят на скицата към вариант В/;
ОСЪЖДА А. А. К. да заплати на Д. А. К. разноски по делото в размер на 712,40 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и с пълномощника си поддържа въззивната жалба.
От ищеца-въззиваем Д. А. К. е подаден отговор по чл.263, ал.1 ГПК срещу въззивната жалба с искане тя да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за въззивното производство. В съдебно заседание за него пълномощникът му оспорва въззивната жалба и предлага решението да се потвърди.
Съдът установява следното:
Ищецът Д. К. и ответникът А. К. са братя, като имат и трети брат-СА. К., и живеят в обща къща в Г.С. кв.Райково, в ПИ с идентификатор ** Д. К. със семейството си обитава първия жилищен етаж от къщата, а А. К. и обитава със семейството си втория жилищен етаж. Приземният етаж, където са живели родителите на страните, понастоящем се ползва и от двамата братя и е съсобствен при равни части – по ½, съгласно влязло в сила решение № 537/23.01.06г., по Г.дело № 600/05г. на СмРС.
Страните не спорят, че всеки от тях е собственик съответно на първия и на втория етажи и че приземният е съсобствен. Тези обстоятелства се установяват от представените НА № 68/07.10.1973 г., том ХV, дело № 277/1973 г. на Смолянския районен съд, с който М.К. отстъпва на бащата на страните А.Р. К. правото да построи върху собственото му дворно място – парцел ІІ-1057, кв.25, източната половина от сградата-близнак по утвърден арх.план; НА № 78/13.11.1973 г., том ХV, дело № 317/1973 г. на СмРС, с който А.Р. К. пък отстъпва на двама от синовете си А. и М./Д./ К. правото на строеж върху същия парцел, като А. К. ще построи първия етаж от източния близнак, А. К. – втория етаж, а М.К. – третия етаж; Договор за доброволна делба на отстъпено право на строеж от 28.02.1990 г., с нот.заверка на подписите, по силата на който, освен друго А. и Д. К. остават собственици на парцел **, като върху приземния етаж А.К. си запазва правото на ползване; НА № 167/22.05.1990 г., том І, дело № 302/1990 г. на СмРС, с който А. К. е признат за собственик на втория жилищен етаж от описаната жил.сграда; влязло в сила на 19.08.2014 г. решение № 344/11.07.2014 г. по Г.дело № 427/2014 г. на СмРС и НА № 22/10.09.2014 г., том ІІ, рег.№ 2603, дело № 186/2014 г. на нотариус Кулишева, с който Д. К. е признат за собственик на първия етаж.
Според удостоверение № 527/25.04.1990 г. на ОбНС-С. А., А.и М.К.са построили жилищна сграда от сутерен и два етажа, със застроена площ от 86 кв.м., съгласно одобрен арх.проект от 24.03.1974 г. и посочения НА № 78/1973 г.
Въззивният съд извърши оглед на сградата, на таванското помещение и достъпа до него и до първия и втория жилищни етажи. При огледа се установи следното: достъпът отвън до първия и втория етажи, в които живеят съответно Д. К. и А. К., и до тавана, първоначално е бил от един общ вход на нивото на първия етаж, чрез вътрешно за сградата стълбище, с площадка пред всеки от етажите. Понастоящем на стълбищните площадки пред двата етажа са иззидани преграждащи стълбището стени и са оформени ниши, като достъпът по вътрешното стълбище от първия етаж нагоре е преустановен. Образуваното на първия етаж килерче от остатъка от стълбището се използва за склад от семейството на Д. К.. Достъпът до неговия етаж продължава да става от съществувалия преди вход от двора.
Понастоящем достъпът до втория етаж, на А. К., става чрез изградено външно бетоново стълбище от северната част на сградата, което в долния си край е поставено на дворче, намиращо се по-високо от това на нивото на входовете за приземния и първия етажи, за което страните посочват, че е направено от самия А. К.. От този нов вход до тавана достъпът е през три стълбищни рамена, част от предишното вътрешно стълбище, като пред външния вход има отделна външна входна врата и оформена напълно закрита стълбищна площадка с ниша. Пред входа за самия етаж на А. К. също има останала от старото стълбище площадка. Самият етаж на А. К. е отделен от тази втора стълбищна площадка с масивна врата и ленти срещу насекоми, намираща се накрая на антрето, с което завършват жилищните помещения. Тази врата е различна от вратата, закриваща входа отвън на долната стълбищна площадка. На тези площадки, както и на съвсем малката площадка преди стъпалата на рамото до тавана не се виждат уреди/ тела за отопление.
Таванското помещение е подпокривно пространство, ограничено от последната плоча отдолу и покривната конструкция от дървени греди, летви и керемиди отгоре, липсват обособени помещения. То е изцяло запълнено от вещи, вкл. дървен материал и керемиди, за последните ответникът обясни на съда, че са от стария покрив, ремонтиран от него, били на родителите на страните. Виждат се три комина, един широк към средата на тавана, към който е прилепен по-тесен комин от по-нови коминни тела, за който ответникът обясни на съда, че е иззидан от него допълнително, обслужва само неговия етаж, тъй като по-широкият комин, до който е новият, е бил димоотвод за три етажа и това е затруднявало горенето на печките и отвеждането на дима. За третия отдалечен в източната част на помещението комин няма данни да се използва понастощем от някоя от страните.
От заключенията по назначената СТЕ се изясняват същите обстоятелства, както и ред други, а именно: площта на подпокривното пространство е 74,30 кв.м. Тя е изчислена, като от общата “светла” площ на тавана са извадени площите при стълбището, осигуряващо достъп, и на комините. Вещото лице е предложило със скици общо триа варианта за разпределяне на ползването, като се е ръководило от правилата: да има достъп до стълбището, равенство по площ, приблизително равенство на обемите на дяловете, предвид покривното било и височините, осветеност, съобразяване с осите на основните опорни греди-колоните на покривната конструкция. По третия представен вариант В се е съобразило и с изискването всяка страна да има достъп до капандурата, която е с размери 53 х 64 см и би могла да служи за излаз на покрива само при ремонт. Вход за подпокривното пространство може да се изгради, ако капандурата се преустрои в т.нар.”табакера”. Местоположението на този външен вход би могло да е на поне още 2-3 различни места от тази страна на покрива. Вещото лице сочи, че е възможен достъп от терена до плочата под покрива, показано в план и в разрез. Дали реално е изпълнима такава стълба е въпрос, на който следва да даде отговор инженер-конструктор. В съдебно заседание експертът обяснява, че е възможен достъпът и с подвижна външна стълба и влизане през капандурата.
При избрания в обжалваното решение Вариант В определените за ползване площи, защриховани съответно с червено и синьо, площта за ползване е по равно – по 28,60 кв.м.; всяка от страните има еднакъв достъп до капандурата; за общо ползване са определени стълбището и комините, с обща площ 17,10 кв.м.
От извършения оглед, от заключенията на вещото лице У. по СТЕ, показанията на свидетелите В. Кехайова, Д. Ч., А.К. и Б.К., и обсъдените документи, се налага извод, че решението в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди.
Подпокривното пространство е обща част по см. на чл.38, ал.1 ЗС, тъй като е в сграда, в която е възникнала етажна собственост. Правата на страните в него са равни, предвид собствеността им върху отделните еднакви етажи и съсобственост по ½ ид.ч. от приземния етаж, за което вече няма спор. В тази връзка следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд, които настоящият споделя напълно. Подпокривното пространство се ползва изцяло от ответника, който е складирал там свои и от родителите му вещи и материали. Ищецът няма достъп до това пространство и до покрива, нито възможност да чисти комините или да им слага т.нар. “шапки”. При запалване в предходна година на комина след запушване, не му е даден от ответника достъп да го почисти. Ответникът е изградил допълнително комин, ползван само от него, поради което не му се налага да почиства общия комин, ползван от ищеца и обитаващите приземния етаж.
Противно на твърдяното във въззивната жалба, жилищният етаж на ответника е изцяло отделен, отграничен, с масивна врата и площадка, от стълбищната клетка, от която става достъпът до тавана. Предоставянето на ключ от вратата, която разделя стълбищната клетка от тавана, по никакъв начин не засяга правото на собственост на ответника върху втория етаж, тъй като последният е обособен и предпазван от друга врата, външна входна само за този етаж, за ключ от която ищецът не претендира, и по този начин ищецът няма достъп до втория етаж.
Изграждането на друг подход към тавана и покрива извън сградата, дори и да е реално изпълнимо, което обаче не е установено от инженер-конструктор; или чрез подвижна външна стълба през капандурата, е напълно ненужно и излишно утежняващо, а и трудно осъществимо например при наличие на сняг върху покрива, след като достъпът до тавана и покрива може да стане през стълбищната клетка, водеща до тях от етажа на ответника. С това неговите права по никакъв начин няма да бъдат засегнати.
След като спорният обект е съсобствен на страните при равни права, ответникът без основание препятства както ползването му от ищеца, така и възможността му да поддържа напр. комините, следва, че негаторният иск по чл.109 ЗС е основателен и правилно и уважен, като ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си върху ½ ид.част от подпокривното пространство, и му предостави ключ от входната врата за постоянен достъп до тавана.
Установи се от доказателствата, а и се признава във въззивната жалба, че преграждането на вътрешното стълбище е направено по общо съгласие на страните, поради което е неоснователно оплакването, че сам ищецът се поставил в положение да няма достъп до подпокривното пространство. Това положение е резултат от отказ на ответника да му предостави достъп до стълбищната клетка извън своя етаж, и от заключването на вратата към тавана. С обжалваното решение се възстановява именно състоянието, при което ищецът е имал достъп до тях, за което не пречи изграденото допълнително от ответника външно стълбище.
Подпокривното пространство не е “обща” част само към етажа на ответника, както се твърди във въззивната жалба. Бидейки обща част от сградата, съобр.чл.38, ал.1 ЗС и т.1 от ТР № 34/83 г., подпокривното пространство не може да се придобие само от един от съсобствениците по давност – т.4 от ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по Г. д. № 11/83 г., ОСГК на ВС, дори да се приеме, че частите от преградената стълбищна клетка са присъединени към етажите.
Правилно е уважен и искът за разпределяне ползването на подпокривното пространство и то именно по третия вариант В, който осигурява равни площи и достъп на страните до капандурата, с минимална технически необходима обща площ за ползване. Както предявеният иск по чл.32, ал.2 ЗС, така и уважаващото го решение, са напълно допустими. Нито е искана съдебна намеса за изменение предназначението на подпокривното пространство или накърняване субстанцията му, или за заместване на недадено съгласие от съсобственик, нито такава е разпоредена с обжалваното решение. С последното посредством разпределението на ползването и уважаването на негаторния иск е дадена защита на правото на собственост на ищеца, без да се накърнява това на ответника.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК А. К. следва да бъде осъден да заплати на Д. К. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА № 20/16.01.2015 г. по Г.дело № 247/2014 г. Смолянският районен съд в обжалваните части, с които: е уважен негаторния иск по чл.109 ЗС на Д. К. и А. К. е осъден да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Д. К. да упражнява правото си на собственост на ½ ид.ч. от подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор*** като му предостави ключ от входната врата за постоянен достъп до подпокривното пространство; и е разпределено ПРАВОТО на ПОЛЗВАНЕ между Д. и А. К. на същото подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор *** с адм.адрес на поземления имот: Г. С. У. „. П. № 71, по варианта В, отразен на скицата към заключението на вещото лице К. У., като: Д. К. ползва дял І –Западна ½ ид.ч. с площ от 28,6 кв. м./ защрихована в червен цвят на скицата към вариант В/; А. К. ползва дял ІІ –Източна ½ ид.ч. с площ от 28,6 кв. м./ защрихована в син цвят на скицата към вариант В/, а за общо ползване на двамата остава частта с площ от 17,10 кв.м. /незащрихована в цвят на скицата към вариант В/, която скица е неразделна част от решението; е осъден А. К. да плати на Д. К. 712,40 лв. разноски според уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН *, да заплати на Д. А. К., ЕГН *, двамата с А. Г.С. У.”. П. № 7, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв./четиристотин и петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради
ограничението по чл.280, ал.2, пр.второ ГПК в частта по негаторния иск; и подлежи на обжалване в частта по иска за разпределяне ползването в едномесечен срок от връчване на решението на страните, което да се извърши чрез пълномощниците.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.