Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 от ТЗ.
С Решение № 175/11.06.2018 г. по в. т. д. № 196/2018 г. по описа на АС – П. е обезсилено Решение № 407/28.09.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. по описа на ОС – С. в обжалваната част, с която са осъдени Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * да заплатят солидарно на „. И. Банка” , с Е. 831094393 сумата от 5 845.09 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, която е настъпила с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя с връчване на препис от исковата молба на 25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по първоначално предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск в тази му част. Освен това, първоинстанционното решение е отменено в друга част и частните жалби са оставени без уважение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е само искът по чл. 422 от ГПК в частта досежно сумата от 5 845.09 евро, във връзка с горецитираното обезсилване.
Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за кредит № */22.05.2012 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 7 800 евро за погасяване на съществуващи задължения и който е усвоен изцяло преди крайния срок за усвояване – 25.05.2012 г. На следващо място са наведени доводи, че на 22.05.2012 г. между банката и вторият ответник е сключен Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на Р. Е. Х., произтичащи от отпуснатия банков кредит, описан по-горе. Посочено е, че кредитът е погасяван частично по главници и лихви, като същият е в просрочие, считано от 05.07.2014 г., поради което до кредитополучателя и до поръчителя са изпратени нотариални покани, съответно с рег. №№ 872/19.04.2016 г. и 871/19.04.2016 г. по описа на З.И. – Нотариус с рег. № 555 в регистъра на НК, които са били връчени на 05.05.2016 г. Изложени са аргументи, че поради бездействието на длъжниците кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.07.2016 г., за което те са били уведомени чрез същия нотариус на 28.07.2016 г., както и че в случая е приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл.
С допълнителната искова молба е направено уточнение, че част от претендираната сума, а именно: 5 845.09 евро представлява непадежирала към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение главница, предвид обстоятелството, че нотариалните покани до длъжниците са връчени при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК и с оглед Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС и съдебната практика на ВКС.
На следващо място е посочено, че банката се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени на 14.09.2016 г. по ч. Г. д. № 279/2016 г. по описа на РС – С. за дължимите от ответниците суми, срещу които длъжниците – ответници в настоящото производство са депозирали възражения и на банката е предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземанията си.
Ответниците с писмените си отговори, депозирани в срок, считат исковата молба за неоснователна, като оспорват предсрочната изискуемост на кредита, поради неуведомяването им и поради липса на изрично волеизявление на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Също така те релевират възражение и за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на претендираните вземания, дължими за периода 10.09.2012 г. – 10.09.2013 г.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмените отговори, становището на страните по делото и обсъди събраните в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
„. И. Банка” , Г. С. е сключила с Р. Е. Х. в качеството на кредитополучател и С. Р. Х. в качеството на поръчител Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, за сумата от 7 800 евро, с краен срок за погасяване на кредита 10.05.2022 г., по месечни вноски, съгласно Погасителен план. Сумата по кредита е усвоена изцяло на 22.05.2012 г.
На 13.09.2016 г. банката е депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение № 135/14.09.2016 г. и Изпълнителен лист от 14.09.2016 г. по ч. Г. д. № 279/2016 г. по описа на РС – Д. за подробно описаните в тях суми, срещу които длъжниците – ответници в настоящото производство са депозирали възражения и банката е предявила искове за установяване на вземанията си.
С Решение № 407/28.09.2017 г., постановено по т. д. № 72/2016 г. по описа на ОС – С., по иск с правно основание чл. 422 от ГПК са признати за установени по отношение на ответниците Р. Е. Х. и С. Р. Х., вземанията на „. И. Б. , Г. С. произтичащи от отпуснат кредит по Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, включващи вземане за месечни погасителни вноски с настъпил падеж към 13.09.2016 г. включително - датата на иницииране на заповедното производство, от които главница в размер на 1 837.96 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва върху редовна главница в размер на 4 533.75 евро, наказателна лихва за просрочие в размер на 885.75 евро и разноски за връчване на нотариални покани и уведомления в размер на 182.40 лв., като искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за разликата над 4 533.75 евро до предявения размер от 4 715.50 евро, представляваща договорна лихва върху редовна главница, е отхвърлен. Със същото решение в полза на страните по делото са присъдени направените от тях разноски, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска. В тези части решението е влязло в сила.
Освен това, с цитираното решение Р. Е. Х. и С. Р. Х. са осъдени да заплатят солидарно на „. И. Б. , Г. С. сумата от 5 845.09 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, която е настъпила с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя с връчване на препис от исковата молба на 25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане. В тази част решението е обезсилено от въззивната инстанция и е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Следователно присъдените в полза на банката вземания касаят месечните погасителни вноски с настъпил падеж към 13.09.2016 г. вкл.
Съгласно заключенията на вещото лице по назначената от настоящия съдебен състав съдебно-счетоводна акспартиза, кредитът не е обслужван, считано от края на м. август 2012 г., като направените плащания са били за погасяване за три месеца на главница – 116.95 евро, договорни лихви – 283.79 евро и наказателни лихви за просрочена главница – 4. 59 евро. На следващо място вещото лице е констатирало, че банката не е извършвала едностранна промяна на размера на договорената лихва и отделните дължими вноски и е направило изчисления на задълженията, вкл. и тези, изискуеми към 05.06.2019 г. /датата на съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене пред настоящата инстанция/, а именно: главница в размер на общо 2 078.95 евро, договорна лихва в размер на общо 2 195.74 евро и наказателна лихва в размер на общо 2 340.62 евро.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковата претенция в разглежданата й част за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежни насрещни страни. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят частичната основателност на предявения иск:
Банката – ищец е установила валидните облигационни правоотношения по смисъла на чл. 430 от ТЗ, произтичащи от Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, по които ответниците са преустановили плащанията от края на м. август 2012 г., като писмената форма за действителност е спазена.
Усвояването на сумата от страна на кредитополучателя в размер на общо 7 800 евро, както и размерът на претендираните вземания по отделни пера са установени с помощта на специалните знания на вещото лице по назначената в настоящото производство съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно константната съдебна практика и даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. При първоначалното разглеждане на делото са изложени аргументи, че за главницата в размер на 5 845.09 евро не е бил настъпил падежа на плащане към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което е направено изменение на иска от установителен в осъдителен.
Настоящият съдебен състав също намира, че към момента на депозиране на заявлението предсрочната изискуемост на кредита не е била настъпила, тъй като волеизявлението на банката - кредитор не е достигнало до длъжниците. В случая адресът на Р. Х. и С. Х. /Г. Д., ул. „. Л. № 2. . 1, А. 1/ е посетен на 20.04.2016, т. е. само един път, като е залепено и уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на апартамента, респективно поставено е и в пощенската кутия.
Съгласно константната съдебна практика отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса, в продължение на повече от един месец. Когато при първото посещение на посочения адрес връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там, които следва да удостовери в протокола. В случаите, при които се установи, че адресатът пребивава на адреса, връчителят трябва да положи усилия да узнае, по кое време адресатът може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. В този смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 14/20.04.2015 г. на ВКС по Г. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 233/3.07.2014 г. на ВКС по Г. д. № 7723/2013 г., IV г. о., ГК и др.
На следващо място в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС – Решение № 7/19.05.2017 г. по Г. д. № 60053/2016 г., II г. о., Решение № 15/09.05.2017 г. по Г. д. № 60034/2016 г., I г. о., Решение № 6/12.06.2017 г. по Г. д. № 50203/2016 г., II г. о., Решение № 184/04.07.2017 г. по Г. д. № 60361/2016 г., IV г. о. и др.
Следователно в настоящия случай следва да бъде съобразена липсата на точно изпълнение по процесните договори, без настъпилите последици на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, т. е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания в настоящото производство, по аргумент на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Съгласно допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, погасителните вноски с настъпил падеж след 13.09.2016 г. /датата, до която дължимите погасителни вноски са присъдени с влязлото в сила решение/ до 05.06.2010 г. /датата на съдебното заседание пред настоящата инстанция, в което устните състезания са обявени за приключили/, а именно: от 10.10.2016 г. до 10.05.2019 г., са както следва: главница в размер на общо 2 078.95 евро, договорна лихва в размер на 2 195.74 евро и наказателна лихва в размер на 2 340.62 евро.
Предмет на разглеждане в настоящото производство обаче са само вземанията в размер на 5 845.09 евро, представляващи част от главницата по процесния договор за кредит.
Що се отнася до възражението на ответниците за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на претендираните вземания, дължими за периода 10.09.2012 г. – 10.09.2013 г., същото се явява ирелевантно, тъй като с влязло в сила решение е разрешен въпросът досежно дължимостта на погасителни вноски с настъпил падеж към 13.09.2016 г. вкл. Следователно това възражение не касае предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъде разглеждано.
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че вземането на „. И. Банка” , с Е. 831094393, дължимо от Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * солидарно по Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, в размер на 2 078.95 евро главница, включващо вземане за месечни погасителни вноски за периода 10.09.2012 г. – 10.09.2013 г., които са с настъпил падеж, ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от съответната дата, на която изискуемостта е настъпила, до окончателното изплащане на задължението, съществува, което от своя страна и с оглед последиците от доказателствената тежест за ищеца обуславя основателността на исковата претенция в посочения размер, респективно същата следва да бъде уважена в този размер, като искът за разликата над 2 078.95 евро до претендирания размер от 5 845.09 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради ненастъпила изискуемост.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * солидарно следва да заплатят на „. И. Банка” , с Е. 831094393 направените от нея разноски в размер на 124.49 лв., представляващи внесен депозит за вещо лице в настоящото инстанция, съответни на уважената част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски „. И. Банка” , с Е. 831094393 следва да заплати на Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * направените от тях разноски в размер на по 1 190.90 лв. за всеки един от тях, представляващи заплатена държавна такса за въззивното производство /общо 228.64 лв./ и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /общо 1 309.44 лв./, както и адвокатското възнаграждение за настоящото производство, определено по същия ред и съответно на отхвърлената част от исковата претенция /общо 843.71 лв./.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „. И. Банка” , с Е. 831094393, дължимо от Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * солидарно по Договор за банков кредит № */22.05.2012 г. и Договор за поръчителство от 22.05.2012 г. към него, в размер на 2 078.95 евро /две хиляди седемдесет и осем евро и деветдесет и пет цента/ главница, включващо вземане за месечни погасителни вноски за периода 10.09.2012 г. – 10.09.2013 г., които са с настъпил падеж, ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от съответната дата, на която изискуемостта е настъпила, до окончателното изплащане на задължението, съществува, като отхвърля иска за разликата над 2 078.95 евро /две хиляди седемдесет и осем евро и деветдесет и пет цента/ до претендирания размер от 5 845.09 евро /пет хиляди осемстотин четиридесет и пет евро и девет цента/ като неоснователен, поради ненастъпила изискуемост.
ОСЪЖДА Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * солидарно да заплатят на „. И. Банка” , с Е. 831094393 направените от нея разноски в размер на 124.49 лв. /сто двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, съответни на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „. И. Банка” , с Е. 831094393 да заплати на Р. Е. Х., с ЕГН * и С. Р. Х., с ЕГН * направените от тях във въззивното производство разноски, както и тези в настоящото производство, съответни на отхвърлената част от исковата претенция, а именно: в размер на по 1 190.90 лв. /хиляда сто и деветдесет лева и деветдесет стотинки/ за всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П.в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: