Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 135/17.08.2018 г. по Г. д. № 202/2017 г. Мадански районен съд е осъдил „Л. – Р. С. „. – Г. М. да заплати на „С. на Л. и Р. – Л. Р. дружество „. - Г. С. сумата от 3 457, 56 лева, представляваща натрупани парични средства на Л.-рибарска дружинка „Ф.“, които се държат от ответника на отпаднало основание, поради прекратено членство на Л. „Ф.“, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 1 315 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Л. – Р. С. „. – Г. М., Ч. пълномощник А. В. Р., с оплаквания, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Във въззивната жалба се излагат доводи за липса на предпоставките на чл. 55 ал. 1 пр. ІІІ-то от ЗЗД, като иска не е доказан нито по основание, нито по размер. Твърди се, че ищецът не е престирал нищо в полза на ответника, за да се приеме, че има разместване на блага; щом ищецът не се е обеднил, няма как за негова сметка ответникът да се е обогатил. Твърди се, че процесната сума е престирана от членовете на сдружението или от други лица за разрешителни за лов и ако се дължи нещо, то е на престиралите, които се имали основание да дадат средствата, което впоследствие е отпаднало. По-нататък в жалбата се излагат доводи, че претендираните средства не стават собственост на Ловната дружина – ловните дружини не са самостоятелни правни субекти, не се разпореждат със средствата, независимо от произхода на тези средства.
Твърди се във въззивната жалба, че напускането на определен брой членове от ответното С., макар и обединени в ловна дружинка, не може да има за последица придобиването на средствата от ЮЛ, към което дружинката преминава, като подобно разбиране противоречи на редица императивни норми, в т. ч. на ЗЮЛНЦ; изискването за водене на самостоятелна сметка е само счетоводно изискване, което няма за последица придобиването на средства в патримониума на тази дружинка. Излагат се доводи, че не е налице хипотезата на чл. 12 ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Твърди се, че е неприложима по аналогия и разпоредбата на чл. 14 от ЗЮЛНЦ, тъй като не е налице прекратяване на ответното дружество.
По-нататък във въззивната жалба се твърди, че приетата от съда като дължима сума всъщност е само предполагаем размер на средствата от членски вноски и от разрешителни за лов; по делото не са събрани доказателства, че присъдената сума представлява събраната сума, която следва да е на разположение на Ловна дружинка „Ф.“ за осъществяване на Л.-стопански мероприятия за времето 2013 г. до 2017 г.; установено е по делото, че отделни сметки на ловните дружини не са водени, но това не е основание определянето на наличността по предположение. Сочат се части от заключението на СИЕ, основаващи се на предположения, както и показанията на свид. Т., в които също се съдържат предположения.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С. на Л. и Р. – Л. Р. дружество „. - Г. С., Ч. пълномощник А. И. Г., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Прави се преглед на правната уредба на Л.-рибарските дружинки и сдружения; обосновава се предявяване на иска от сдружението, в което понастоящем членува Л. „Ф.“. По повод доводите в жалба за липса на престация от ищеца се сочи, че понастоящем Л. „Ф.“ членува в ищцовото С., а средствата, платени от всеки един от членовете, престават да бъдат индивидуални средства на всеки един от тях след плащането им, като могат да се изразходват единствено за нормативно определени дейности, свързани с опазване, З. и възпроизводство на дивеча и които дейности могат да се извършват от членовете на дружинката единствено в Л.-стопанския район, предоставен й за стопанисване. Твърди се в отговора, че след преминаване на Л. „Фабрика“ в ищцовото С. и сключения между него и ТП „ДГС“ – З. договор, ответното дружество няма основание да разходва суми за дейностите, свързани с опазване, З. и възпроизводство на дивеча в Л.-стопански район „Ф.“ и тези средства се държат на отпаднало основание от ответното С..
По-нататък в отговора се излагат твърдения, че без присъждане на процесната сума в полза на ищцовото С. не е възможно тази сума да се изразходва според предназначението й, а и ще е налице противоречие с нормативната уредба, регламентираща начина за събиране и разходване на сумите от членски вноски и такси за издадени разрешителни за лов, ако се приеме тезата на жалбоподателя, че натрупаните средства са индивидуална собственост на всеки един от Л. от ловната дружинка, още повече, че дружинката съществува и продължава да стопанисва Л.-стопански район „Ф.“; при преминаване на Л. „Ф.а“ и стопанисвания от нея ЛСР „Фабрика“ в ищцовото С. не отпада основанието за разходване на събраните средства, но правото да бъдат разходвани преминавана в ищцовото С. и ответното С. ги държи на отпаднало основание.
По отношение установяване размера на претенцията в отговора се сочи, че поради неизпълнение от страна на ответното С. да бъдат водени отделни парти за отделните Л. и тъй като сумата е под 5 000 лева, разпита на свид. Т. е единствения начин за установяване размера на натрупаните суми. Сочи се, че ако ответното дружество е имало възражения, е следвало да представи намиращите се у него счетоводни документи.
С отговора се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание за жалбоподателя председателят на сдружението С. Кременов и пълномощник А. В. Р. поддържат въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът А. И. Г. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество на въззивната жалба съобрази следното:
Установява се от доказателствата по делото, че Общото събрание на Л.-рибарска дружинка „Ф.“, проведено на 28.01.2017 г., е взело решение за преминаване на Л. „Ф.“, ведно с предоставения й за стопанисване Л.-рибарски район, в С.-Л. „. Г. С. и прекратяване на досегашното членство на дружината в ответното С. „Л. С. – М.“.
Налице е валидно приемане на Л. „Фабрика“ в ищцовото С., както и е сключен на 16.03.2017 г. договор между ТП „ДГС З.“ и „С.-Л. С.“ Г. С., по силата на който ТП „ДГС З.“ възлага и „С.-Л. С.“ приема да извършва стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район „Ф.“.
Основателни са доводите на ищцовото С., че претендираната сума се държи от ответното С. на отпаднало основание. След като ловностопански район „Ф.“ е предоставен за стопанисване и ползване на дивеча по силата на горецитирания договор на ищеца, средствата, които са внасяни като такси за разрешителни за лов и такси за стопанисване на дивеча, следват ловностопански район, за който са набирани – ловностопански район „Ф.“. Тези средства не могат да се използват от „Л. – М.“ за дейности в друг лавностопански район.
Не се касае за средства, с които едно Л. С. може да се разпорежда за други цели. Съгласно чл. 65 ал. 1 от ППЗЛОД годишната вноска за ползване на дивеча е в зависимост от одобрения план за ползване на дивеча за всеки ловностопански район и се формира на базата на броя на издадените разрешителни за ловуване през календарната година. Съгласно чл. 65 ал. 4 т. 3 от ППЗЛОД тези средства се събират от ловните дружини – за лавностопанските райони на тези дружини. Според разпоредбата на чл. 65б ал. 1 от ППЗЛОД лицата по чл. 23 от ЗЛОД заплащат в ловното С., където членуват, годишна вноска за стопанисване на дивеча по чл. 37а ал. 2 от ЗЛОД, като тези вноски, ведно със средствата от разрешителните за ловуване съгласно разпоредбата на чл. 65б ал. 3 от ППЗЛОД постъпват по сметка на сдружението.
Категорична е разпоредбата на чл. 65в от ЗЛОД, регламентираща, че събраните средства по чл. 65б ал. 3 от ППЗЛОД се изразходват за дейностите по чл. 37 ал. 1 от ЗЛОД – организиране и извършване подхранването на дивеча, създаването е поддържането на специализирана фуражна база за дивеча, изграждането на ловностопански съоръжения, регулиране числеността на дивеча, участие в таксацията на дивеча, опазване на дивеча и участие в неговата охрана.
Видно е, че е налице категорична правна уредба относно начина на набиране и начина на изразходване на средствата, формиращи паричната претенция в настоящото производство, поради което са неоснователни доводите във въззивната жалба, че ищецът не е престирал нещо на ответника, за да дължи предаването му ответника поради отпаднало основание. Както се посочи по-горе, средствата от разрешителни и такси се набират по сметка на сдружението, но тези средства са предназначени за посочените в закона дейности по отношение определен ловностопански район, поради което тези средства следва да се изразходват именно за този ловностопански район. Тъй като ловностопански район „Ф.“ се стопанисва от ищцовото С., именно то е легитимирано да предяви иска, а не отделните членове на ловна дружина „Ф.“, каквото становище неоснователно се застъпва във въззивната жалба.
Неоснователни са и доводите за недоказаност по размер на исковата претенция. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че „Л. М.“ не изпълнява задълженията си да води отчет на приходите и разходите на ловните дружини по отделни партиди, което действително затруднява установяване размера на задължението. В случая с оглед цената на иска не е налице законова забрана размера на претенцията да се установява и със свидетелски показания. При съвкупния анализ на показанията на свид. Т., които не се опровергават от други доказателства, и установеното от основната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза, се установява основателност на исковата претенция за сумата от 3 457, 56 лева.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия – възнаграждението /с включен ДДС/ незначително надхвърля минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд





Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 135/17.08.2018 г. по Г. д. № 202/2017 г. на Мадански районен съд.
ОСЪЖДА „Л. С. – М.“, с БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление Г. М., ул. „О.“ № 36, да заплати на „С. на Л. и Р. – Л. „. Г. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.