Постъпила е възивна жалба вх.№ 408/4.03.2013 год. от В. И. Ч. и Н. М. Ч. и двамата от гр.Н. срещу решение № 24/12.02.2013 год. по гр.дело № 222/2012 год. по описа на Златоградски районен съд с молба да бъде обезсилено и прекрати производството по същото поради неговата недопустимост и се постанови друго решение, с което да се отхвърли предявения негаторен иск по чл.109 ал.1 от ЗС. Излагат се съображения, че иска е недопустим, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за неговото предявяване и са налице основания за обезсилване. За същото спорно право е налице влязло в сила решение по гр.дело № 267/2011 год. на същия съд, с което е отхвърлен негаторния иск по чл.109 ал.1 от ЗС. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум по гр.дело № 222/2012 год. и в заявения петитум на настоящата искова малба е налице тъждество на страните, основанието и предмета на делото по гр.дело № 267/2011 год. по описа на ЗлРС. Решаващият съд неправилно не възприема възраженията за недопустимост, като излага довод, че исковата претенция по делото е за премахване на подпорната стена в североизточната част на ПИ ***, върху който са извършили строителни работи върху площ от 11 кв.м. Прието е, че по гр.дело № 267/2011 год. предмет на разглеждане са извършените строителни работи в югоизточната част на имота, а не на строителните работи в северозападната част, които са предмет на исковата претенция по гр.дело № 222/2012 год. От обстоятелствената част на исковата молба по гр.дело № 268/2011 год.е видно, че се иска премахване на всички строителни работи, които сме извършили в ПИ ***, който е собственост на ищеца. В същата не е посочено в коя част на имота са извършени те , а е употребен израза "строителни работи" който обхваща всички строителни работи, извършени в имота. В мотивите на решението по гр.дело № 267/2011 год. ЗлРС е изразил становище, че предмет на разглеждане на строителнте работи в югоизточната част на имота няма необходимата доказателствена стойност. Съгласно установената практика мотивите на решението не се ползват със силата на присъдено нещо, а само диспозитива.
По основателността на предявения иск по чл.109 ал.1 от ГПК. Неправилен е извода на решаващия съд, че ние като собственици на ПИ 581 сме извършили действия, които смущават правото на собственост на ищеца. Фактическите твърдения в исковата молба, не намират подкрепа в доказателствата по делото, че сме построили бетонна ограда с височина 0,95 см. и дължина 5,30 м. плюс 6,70м. Св.Г. установява, че през 1996 год. ние сме премахнали съществуващата дървена ограда и върху нея сме построили бетонна ограда и не е имало никакви възражения от наследодателя на ищеца. Същият установява, че споровете са възникнали едва през 2008 год.когато сме предприели реконструкция и преустройство на съществуващата жилищна сграда в ПИ ***, която е на границата с ПИ***. С решението по гр.дело № 186/1979 год. по описа на ЗлРС е установено, че бетонната стена в североизточната част е изградена изцяло в очертанията на имот пл.№ ***, който е част и идентичен с ПИ *** по плана на гр.Н. от 1987 год. Същото се установява и от заключението на вещото лице по скица № 2 по плана на Н. от 1987 год. със син цвят е нанесена изградената бетонна ограда в североизточната част на ПИ 580.
Община гр.Н. е била страна по гр.дело № 186/79 год. на ЗлРС и е била длъжна да попълни кадастралната основа на имотите на страните с верните имотни граници. Обстоятелството, че общината не е изпълнила това решение не може да бъде аргумент, че оградата е построена в имота на ищеца. Това би означавало, че не се зачита силата на присъдено нещо по посоченото дело и би довело до повторно пререшаване на това материално право.
В мотивите си съдът е приел, че въпреки, че стената е изградена през 1966 год. върху дървената ограда, която е била границата между двата имота ние сме заели имота с нейното построяване и че не е изтекъл 10 годишния срок по чл.33 ал.1 от ЗТСУ. Тази разпоредба има предвид парцелните граници на недвижимите имоти. Спора за материалното право е разрешен с влязлото в сила решение по гр.дело № 186/1979 год. на ЗлРС и неговото действие не би могло да бъде игнорирано.
В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 557/21.03.2013 год. от П. Г. С. чрез А.П. със становище, че решението не страда от пороците предмет на възивната жалба..
Фактите и доказателствата по делото. По силата на наследяването П. С. е един от съсобствениците на двуетажна паянтова жилищна сграда с площ от 90,12 кв.м., паянтова сграда с площ 45,12 кв.м. и 3/3 паянтова жилищна сграда с площ от 47,54 кв.м. в ПИ ***в кв.** по ПУП на гр.Н., целият с площ от 538,4 кв.м. при определени идеални части за всеки съсобственост, като С. притежава 3/36 ид.части. ПИ №*** собственост на ответниците граничи с техния имот. На първия ответник с разрешение за строеж е разрешено да извърши "реконструкция и преустройство на съществуваща жилищна сграда" и ответника е реализирал сграда от бутобетон с височита 0.95 см. и с дължина 5.30м. плюс 6.70м., разположена североизточно от имот пл.№***, която сграда изцяло е разположена в съсобствения ми имот ***и заема площ от 15,50 кв.м. Ответниците не притежават строителни книжа и строежа е незаконен. От назначената СТЕ по делото е установено, че не е попълнена кадастралната основа на основание решението по гр.дело № 186/1995 год. на ЗлРС и няма образувана преписка от бившите собственици на имот пл.№***, които следва да инициират попълването по плана от 1974 година.
Правни изводи. Моля да се уважи исковата претенция съгласно заключението на вещото лице, тъй като в имота е извършено строителство на ограда и заема от имот пл.№ ***в кв.**по ПУП на гр.Н. 11 кв.м. За оградата ответниците не притежават строителни книжа и това съставлява "неоснователни действия" по смисъла на чл.109 от ЗС. Ответниците пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Моли да не се уважава искането на ответниците да се прекрати производството поради недопустимост. Предмет на гр.дело № 267/2012 год. по описа на ЗлРС е иск по чл.109 от ЗС за определяне на граница между имоти с пл.№ *** и *** по ПУП на Н.. Не е налице тъждество между предмета на спора и страните, поради което искането е несъстоятелно.
Моли да не се уважава възражението на ответниците, че оградата е построена в техен имот пл.№ *** кв.** по ПУП на гр.Н. предвид влязлото в сила решение по гр.дело № 186/1995 год. по описа на ЗлРС, тъй като не е попълнена кадастралната основа по плана от 1974 год. От заключението на вещото лице става ясно, че дворищнорегулационните граници на стария план от 1974 год.са кадастрални по новия от 1987 год., поради което и оградата е построена в имота на ищеца. Положение на имотите на страните към последния влязъл в сила план е този от 1987 год. се е определяло от положението им в предходните регулационни планове, а това е плана от 1974 год. Решението на ЗлРС от 1979 год. не е приложено, собствеността се е запазила такава каквато е била при първоначалното му положение.
Моли да не се обсъждат показанията на разпитания свидетел относно обстоятелството в кой имот е построена оградата, тъй като това е правен въпрос и той се установява със заключението на СТЕ.
Моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт и присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбподателите се представляват от А.Х., който подържа жалбана.
Ответникът чрез А.П. взе становище да се потвърди обжалваното решение.
Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба, становището на възиваемата страна и след прценка на събранте по делото доказателства, намира, че възивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интрес, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлжен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.
По същество възивната жалба е неоснователна.
С решение № 24/12.02.013 год. по гр.дело № 222/2012 год. Златоградският районен съд ОСЪЖДА В. И. Ч. с ЕГН * и Н. М. Ч. с ЕГН * и двамата от гр.Н., У. "Й. Н." № 2А на основание чл.109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия , с които пречат на П. Г. С. с ЕГН * от гр.Н., У.”. № 2А да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот № ** в кв.** по ЗРП на гр.Н., утвърден със Заповед № РД-23/12.01.1987г., целият с площ от 538,4 кв.м., при граници:на изток-ПИ № ***, записан на Г. С. Р. на запад - № ***, записан на В. И. Ч., на север-ПИ №**, записан на З. Р.С. и улица, на юг-свободна площ, като ПРЕМАХНАТ незаконно построената от тях ограда от бутобетон с височина 0,95 м и дължина 12м /5,30м + 6,70м/ , построена в североизточната част на описания поземлен имот № ***в кв.** по ЗРП на гр.Н. за тяхна сметка.
В мотивите си съдът е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти № ** и ** в кв.** по плана на гр.Н. и че ответникът е изградил бетонна стена.Спорен е въпроса оградата попада ли в имота на ищеца и пречи ли му да си осъществява в пълен обем правото на собственост. С решението по гр.дело № 276/2011 год. съдът не се е произнесъл по въпроса относно процесната ограда и иска по чл.109 от ЗС е допустим. Установено е от вещото лице,че процесната бетонна ограда е построена изцяло в имота на ищеца №*** по плана от 1987 год. и заема 11 кв.м. от него. Праводателят на ответниците след влизане в сила на решението по гр.дело № 186/1979 год. е следвало да завърши административната процедура по поправка на кадастралната грешка и като не е направено регулацията не е приложена. преди влизане в сила на новия план от 1987 год. Ако бетонната ограда е поставена на мястото на съществуващата дървена ограда през 1996 год ответникът не се е съобразил с действащия план от 1987 год и не са изтекли 10 години до 1996 година и за построяването на оградата, липсва строително разрешение. и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Сградата е незаконна, построена в имота на ищеца като отнема 11 кв.м. от него.
Възивният съд изцяло възприема изложените мотиви в първоинстанционното решение, поради което не се налага тяхното преповтаряне и препраща към разпоредбата на чл.272 от ГПК. Видно от заключението на вещото лице, което е обективно и компетентно изготвено изградената ограда от ответниците попада изцяло в имот № *** собственост на ищеца по последния план на гр.Н. от 1987 год. От приложената скица към заключението № 1 се вижда къде минава границата между имоти пл.№ *** и *** /отбелязано със син цвят/ съгласно решение № 220/23.11.1979 год. по гр.дело № 186/1979 год. по описа на ЗлРС с предмет на спора чл.32 ал.1 т.2 от ЗТСУ . Следвало е въз основа на това решение да се допусне поправка на кадастралната основа по плана по искане на ищеца по делото от 1979 год. В. Ч.. Неправилно е становището на защитата на ответниците по настоящото дело, че след като общината е участвувала като страна по гр.дело № 186/1979 год. тя е следвало да отрази тази промяна в кадастралната основа. От тук произтичат последиците, за това, че за тази част от имота регулацията не е приложена, тъй като имота продължава да се ползва от ищеца, а спрямо ответниците не са изтекли 10 години от влизане на решението в сила през 1980 год. до плана през 1987 година, за да се приеме. Като се нанесат двете скици приложение № 1 и приложение № 2 към заключението на вещото лице, се вижда, че спорната ограда е построена точно в този триъгълник, който се предава към имот пл.№ *** на ответниците и затова ответниците били със съзнанието, че са построили оградата в техен имот. Но след като не е приложена регулацията имота си остава към имот пл.№ *** собственост на ищеца. В този смисъл е без значение и обстоятелството, че оградата е построена на мястото на старата ограда, както установява св.Г.. Неизпълнението на административната процедура за нанасяне върху плана на установената кадастрална грешка със съдебно решение е пречка за приложение на регулацията и предаване на имота към имот пл.№ ***.
В тази връзка са неоснователни възраженита на възивниците, че бетонната ограда е изградена в североизточвата част на собствения им ПИ*** и не навлиза в имот № *** съгласно влязлото в сила решение по гр.дело № 186/1979 год. по описа на ЗлРС, по изложените по-горе съображения, че общината като страна по делото е била длъжна да попълни кадастралната основа на имотите на страните с верните граници. Това, че има решение със сила на присъдено нещо не променя фактическата обстановка. Спора за материалното право е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 186/79 год. по описа на ЗлРС, но решението не е изпълнено по вина на самите ищци.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите и относно недопустимостта на иска., тъй като е налице влязло в сила решение по гр.дело № 222/2012 год. по описа на ЗлРС със същия предмет на спора и между същите страни. Ако се прочете внимателно исковата молба и петитума по това дело, ще се види, че иска по чл.109 от ЗС се води във връзка с издаденото разрешение за строеж на "реконструкция и преустройство на съществуваща жилищна сграда" в УПИ *** в кв.** по плана на гр.Н. и че ответника извършва ново мащабно строителство непосредствено до имота на ищеца. Никъде не се говори за въпросната ограда и с диспозитива по цитираното решение се отхвърля иска по чл.109 от ЗС да се преустанови ново мащабно строителство /разрешение за строеж № 26/26.08.2008 год. на гл.архитект на Община Н./ непосредствено на имотната граница между ПИ ***и ПИ*** по действащия план на гр.Н.. Докато в настоящото дело жалбоподателите не твърдят е не представят строителни книжа за оградата - разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, касае се за незаконен строеж, който не е включен в разрешението за строеж на "Реконструкция и преустройство на съществуваща жилищна сграда".
Поради изложените съображения ще следва да се остави без уважение възивната жалба и потвърди обжалваното решение № 24/12.02.2013 год. по гр.дело № 222/2012 год. по описа на ЗлРС.
Ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят разноските за възивната инстанция в размер на 500 лв. А.възнаграждение в полза на П. Г. С..
Поради изложеното съдът

Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/12.02.2013 год. по гр.дело № 222/2012 год. по описа на Златоградски районен съд.
ОСЪЖДА В. И. Ч. и Н. М. Ч. и двамата от гр.Н. У."Й. Н." № 2А да заплатят на П. Г. С. от гр.Н. У.”. 2а. разноски за възивната инстанция в размер на 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.