Производството е по чл.27.ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с В.№ 245/27.02.2019г. от „. Ф. Б. Е., П. от Изпълнителния директор И. Г. Д. и прокуриста Е. Д. К., Ч. П. им Ю. В. Д. срещу Определение № 36/14.02.2019г., постановено по Г.д.№ 19/2019г. по описа на Ч.районен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с което е прекратено производството в частта, относно предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Б. Б. К. дължи на „. Ф. Б. Е. сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 36/13.05.2016г.по ч.Г.д.№ 77/2017г. по описа на ЧРС и в частта, с която е обезсилена същата заповед. Излагат се доводи, че са налице предпоставките за надлежно упражняване правото на иск, предвид даденото разрешение в т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при прехвърляне на вземането с договор за цесия, в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е цесионерът, ако е спазил срока по чл.415,ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди още, че активната процесуална легитимация на цесионера да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК се обосновава с евентуалното бездействие на цедента, който няма интерес да води установителен иск за вземане, което е прехвърлил, което би увредило цесионера.Затова пряко заинтересован да предяви иск е цесионерът, който придобива всички съпътстващи вземането права. Сочи се също, че практиката по чл.290 от ГПК вече не е задължителна, поради което Решение №1/01.02.2017г. не следва да се прилага срещу „. Ф. Б. Е., което е вписано в Регистъра на БНБ за финансови институции под № ***, като основния му предмет на дейност е придобиване на вземания по кредити.Твърди се още, че след като кредитът е вече усвоен е без значение качеството на лицето, което ще събира вземането дали е банка или финасова институция.Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото бъде върнато на Ч.районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С.окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита ,че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледна по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Със заявление с В.№ 1288/12.05.2016г. заявителят“. Д. Е. е поискал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-извлечение от счетоводни книги срещу длъжника Б. Б. К., по което е образувано ч.Г.д.№ 77/2016г. по описа на ЧРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № */13.05.2016г. за претендираните със заявлението суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление № *** от 19.02.2014г. н размер на 473,01 лева, от които: главница в размер на 304,14 лева, неплатена редовна лихва в размер на 35,45 лева за периода от 05.07.2015г. до 11.05.2016г., неплатена наказателна лихва в размер на 13,42 лева за периода от 05.07.2015г. до 11.05.2016г., заемни такси в размер на 120 лева към 11.05.2016г., законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2016г. и съдебни разноски в размер на 325 лева.
С договор за покупко-продажба на вземания от 17.10.2016г. „. Д. Е. е прехвърлила вземането си срещу длъжника Б. Б. К. на „. Ф. Б. Е.. Последното дружество в качеството си на цесионер е предявило иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Правилно с обжалваното определение районният съд е приел, че искът е недопустим по следните съображения:
Относно процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, както и кои са легитимираните страни в производството е дадено разрешение в т.10б от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, като това е общият принцип, а съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ. Противното би означавало да се заобиколи закона Ч. издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради изложеното, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК.
С оглед на горното правилно районният съд е приел, че „. Ф. Б. Е. не разполага със специалното качество на лицата по чл.417,т.2 от ГПК, вземанията на които се установяват с документ или извлечение от счетоводни книги, а именно държавни учреждения, общини и банки, поради което за него не важи предвидения облекчен ред, искът му по чл.422 ,ал.1 от ГПК е недопустим и прозводството по делото подлежи на прекратяване. Правилно и с оглед на прекратеното производство в съответствие с т.13 от ТР № 4//18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е обезсилена издадената заповед за изпълнение.
В случая ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е вписан в регистъра на БНБ за финансови институции след като не е банка, поради което неоснователни са твърденията в жалбата, че няма значение дали лицето, което ще събира кредита е банка или финансова инстатуция.
Неоснователно е и твърдението в частната жалба, че Решение № 1 /01.02.2017г., постановено по Г.д.№ 3228/2015г. на ІІт.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК вече не е задължително с оглед изменението на разпоредбата и създаването на нова ал.3, обнародвано в ДВ, бр.86/2017г. Дори това да е така,съгласно чл.280,ал.1 ,т.1 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие не само със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, но и в противоречие с практиката на ВКС, каквото е и посоченото Решение № 1 /01.02.2017г., постановено по Г.д.№ 3228/2015г. на ІІт.о. на ВКС.
Мотивиран от горното С.окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Определение № 36/14.02.2019г., постановено по Г.д.№ 19/2019г. по описа на Ч.районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда на чл.27.ал.3,т.1 във вр. с чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: