за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.235 ГПК.
Ищците С. М. Х., К. М. Р., М. Р. Р., Д. Е. М., Е. Ф. М., Т. К., Т. Д. О’С., Т. П., Б. Д. М. и Д. Л. Г. са предявили искове срещу „. Т. 2. О.-Г.Ч. и “Ив Г. Е.-Г.А.: да се признае за установено по реда на чл.694 ТЗ, че приетите с Определение № 54/13.10.2014 г. по търг.дело № 211/2012 г. на Окръжен съд-С. вземания на „. Г. Е.-Г.А. спрямо „. Т. 2. О.-Г.Ч. в размер на 426 709 евро договорна неустойка, 5 000 евро задатък и законна лихва от 02.03.2012 г. до окончателно плащане, не съществуват; да се признае за установено спрямо „. Т. 2. О.-Г.Ч. и “Ив Г. Е.-Г.А. че „. Г. Е.-Г.А. няма заложно право върху търговското предприятие на „. Т. 2. О.-Г.Ч. по Договор за особен залог от 02.05.2012 г., вписан в Търговския регистър под № *0431.
Ищците твърдят, че спрямо „. Т. 2. О.-Г.Ч. е открито производство по несъстоятелност с решение от 30.04.2013 г. по търг.дело № 211/2012 г. на Смолянския окръжен съд и те са кредитори на същото дружество с приети вземания по определение от 13.01.2014 г. по същото търг.дело, постановено на осн.чл.692 ТЗ. Те оспорват на осн.чл.690, ал.1 ТЗ изцяло предявеното и прието от синдика вземане на „. Г. Е.-Г.А. както и привилегията на същото вземане-особен залог върху търговското предприятие на “Н. Т. 2. О., но, въпреки това, вземанията са включени като приети в Списъка на приетите от синдика вземания под № 16. Възраженията им също така не са приети от съда по несъстоятелността с Определение № 54/13.01.2014 г. и дори СмОС постановява вземанията да бъдат приети като привилегировани-обезпечени със залога върху търговското предприятие на първия ответник.
Ищците поддържат, че представеният от “И.Г. Е. предварителен договор е изцяло симулативен – целящ да се създаде привиден кредитор с вземане, по-голямо от това на “Райфайзенбанк” , който да контролира производството по несъстоятелност. Схемата е замислена няколко месеца преди „. Т. 2. О. да подаде молба по чл.625 ТЗ, с цел да се осигури нейната “достоверност” чрез вписването на договор за особен залог.
Годишните отчети и данъчни декларации на втория ответник не съдържат данни за подобно вземане. Има и очевидно разминаване в размера на главницата по предварителния договор и тази по договора за особен залог. Видно е също така, че "платеният" задатък се отклонява драстично от обичайната практика с оглед на размера - при подобна сделка платеният задатък би трябвало да бъде поне 10 % от цената, още повече с оглед на поетите от продавача задължения по чл.5, ал.2 от предварителния договор, чието изпълнение изисква разходване на значителни парични средства. Така размерът на "задатъка" е съзнателно подбран, за да бъдат избегнати ограниченията на Закона за ограничаване на плащанията в брой и свързаните с него доказателствени трудности за доказване на по-големи плащания. В действителност, подобен задатък никога не е бил заплащан от втория ответник.
Финансовото състояние на продавача отдавна е
било силно влошено и същият не е разполагал нито с парични средства, нито с кредит за покриването на огромните разходи, необходими за изпълнението на задължението по чл. 5, ал. 2 от договора и най-вече - за заличаване на ипотеките върху продаваните недвижими имоти. Нелогично е да се приеме, че длъжникът сериозно е поел задължение да заличи учредени от него ипотеки за милиони левове в кратки срокове, без да разполага с необходимия финансов ресурс за това.
Ищците поддържат още, че не са представени
никакви доказателства за неизпълнението на задължението на продавача по чл.5, ал.2 от предварителния договор, както и самият обем на твърдяното неизпълнение. Претендираната неустойка предполага действащ (неразвален) договор. Ако обаче продавачът действително е в неизпълнение на задължението си по чл.5, ал.2 от предварителния договор, то същият е развален по право на осн.чл.5, ал. 3 от договора. Неустойката по чл.12 от предварителния договор не е уговорена за хипотезата на разваляне на договора, а за тази на неговото неизпълнение; а и според чл.1 от договора за залог, падежът на задължението за неустойка е 17.02.2012 г. Такъв падеж обаче е обективно възможен единствено при действащ договор. Ако договорът е бил развален по право на осн. чл.5, ал. 3, падежът на задължението за неустойка не би могъл да е 02.03.2012 г., тъй като развалянето на договора е настъпило на 28.02.2012 г.
Според ищците, претендираните задатък и
неустойка са взаимно несъвместими от правно гледище. Задатъкът се дължи само в случай, че изправната страна се откаже от договора, но няма данни “Ив Г. Е. да е извършило отказ от договора. Задатък пък не се дължи при отказ от договора на неизправната страна, каквато функция има единствено отметнината.
Ищците смятат чл.12 от договора за нищожен
поради противоречие със закона (чл. 93 ЗЗД) и липса на основание, защото урежда едновременната дължимост на неустойка и задържането на задатъка при отказ на неизправната страна. По един и същи договор не би могло да се дължи едновременно и неустойка, и задатък. Задатъкът не се дължи при отказ от неизправната страна, а чл.12 не урежда и отметнина.
В исковата молба се твърди още, че няма данни
продавачът да се е отказал от предварителния договор, с което условие чл.12 свързва плащането на неустойка. Продавачът обаче не би могъл и да се откаже от договор, който е развален по право на осн.чл.5, ал.3.
При условията на евентуалност ищците оспорват
претендираните вземания поради: нищожност на чл.5, ал.2 заради противоречие с повелителните ал.1 и 2 на чл.87 ЗЗД, договорът не е развален на осн.чл.5, ал.2, нито някоя от страните се е отказала от договора, като се търси неустойка по непрекратен договор; на осн. чл.617, ал.2 ТЗ, считано от 30.04.2013 г., „. Г. Е. вече няма непарично вземане за сключването на окончателен договор, като непаричното вземане е трансформирано по право в парично - за пазарната стойност на недвижимите имоти по предварителния договор към датата на откриването на производството по несъстоятелност. От това следва, че към настоящия момент не съществува задължение на „. Т. 2. О. за прехвърляне право на собственост съгласно предварителния договор. И тъй като неустойката по чл.12 е санкция за неизпълнение на непаричните задължения по предварителния договор, тя не се дължи при неизпълнение на евентуални парични задължения на продавача. С отпадането на главното задължение поради ефекта на чл. 617, ал. 2 ТЗ и трансформирането му от непарично в парично, отпада и акцесорното вземане на неустойка.
Ищците считат също така, че предварителният договор е нищожен на основание чл.40 ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД (противоречие с добрите нрави), тъй като представлява съзнателно договаряне във вреда на представлявания длъжник „. Т. 2. О. и противоречи на добрите нрави, тъй като е сключен с цел да бъдат увредени останалите кредитори.
По претенцията си за липса на заложно право
ищците поддържат, че то не съществува защото няма каквото и да било обезпечено вземане. Наред с това, договорът за залог е с нотариална заверка от 22.05.2012 г., т.е., сключен в едногодишния подозрителен период по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ и на това основание е порочен. Синдикът не е следвало да приема предявеното вземане като обезпечено, а е трябвало да подаде конститутивен иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за обявяването на залога за относително недействителен спрямо кредиторите на „. Т. 2. О.. Посочените в чл.1 от договора за особен залог вземания обективно не биха могли да съществуват, тъй като имат договорен характер, а предварителният договор е развален по право, считано от 28.02.2012 г., поради което купувачът не би могъл да има каквито и да било договорни вземания спрямо продавача, а само извъндоговорни, но такива в чл.1 не са посочени.
В съдебно заседание за ищците пълномощникът поддържа исковете.
От ответника „. Т. 2. О.-Г.Ч. е подаден отговор на исковата молба, в който сочи, че не оспорва задълженията си към „. Г. Е.-Г.А. произтичащи от сключените между тях предварителен договор и то от 16.01.2012 г. и договор за особен залог на търговско предприятие от 02.05.2012 г., които задължения са включени в търговските му книги. Твърди, че не успява да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността върху имотите, поради което дължи договорената неустойка и връщането на авансово платената сума. Двете дружества постигат споразумение задълженията да се обезпечат чрез договор за особен залог, макар и трети по ред, като така е избегнато предявяването на съдебен иск от втория ответник. Не приема довода на ищците за симулативност на договора.
В съдебно заседание за този ответник не се явява представител.
От ответника “Ив Г. Е.-Г.А. също е подаден отговор на исковата молба. В него се поддържа, че искът за установяване липсата на заложно право върху търговското предприятие на “Найс Т. 2. О. е недопустим, защото следва първо да се проведе конститутивният иск по чл.646 ТЗ, чието уважаване създава сила на пресъдено нещо спрямо всички кредитори на несъстоятелността, което лишава ищците от правен интерес да водят отделен установителен иск за липсата на заложно право.
Този ответник оспорва исковете по чл.694 ТЗ . Счита, че знанието на страните по предварителния договор за наличието на вещни или облигационни тежести върху имотите не е юридическа или икономическа пречка да са предмет на сделка. Само хипотетично разсъждение, а не правен аргумент, е дали е било възможно да се освободят от тежести имотите. Страните по сделката единствени могат да преценяват дали и доколко определена правна реалност отговаря на икономическите им цели или не. Никое трето лице не може да се намесва в правната им сфера и да ограничава принципа на свобода на договарянето.
Посочва се в отговора, че „. -Г. Е.
не за първи път сключва сделка с „. Т. 2. О., те са дълготрайни партньори, а конкретната сделка с недвижими имоти в същия ваканционен К. не е единствена – изброени са в отговора нотариални актове за покупко-продажба с номера № *, том *, рег. № *, дело № * от 12.11.2010 г., № 9, том *, рег. № *, дело № * от 11.03.2011 г., № *, том *, рег. № *, дело № * от 11.03.2011г. на Андон Великов - нотариус рег. № 531 по регистъра на Нотариалната камара, с които Е. закупува апартаменти в този К.. Собствените му търговски възможности и анализите на пазарната ситуация мотивират втория ответник да придобие още собственост в комплекса.
Излага се още в отговора, че претендираното и
прието от синдика вземане не само не е по-голямо, а дори е неколкократно по-малко от това на „Райфайзен банк (България)" ЕАД -видно от обявения в ТР окончателен списък на кредиторите с приети предявени вземания. От друга страна пък, вземането не се ползва с предпочтително удовлетворяване спрямо това на банката, така че липсва логическо обяснение да се симулира вземане, което не би могло да се противопостави на значителното по размер вземане на ипотекарен кредитор. Тези кредитори нямат правен интерес и процесуална легитимация да бранят „накърнените" интереси на банката, защото никой, освен в предвидените от закона случаи, не може да упражнява чужди права. Смята, че не са правен аргумент разсъжденията относно уговорения между страните размер на задатъка, който е предмет на свободно договаряне и не би могъл да се коментира от трети лица, незапознати с конкретни търговски отношения.
Според „. Г. Е., не е негова грижа
как продавачът „. Т. 2.е възнамерявал да изпълни задълженията си по чл.5, ал.2 от предварителния договор. Въпросът е поставен и твърде хипотетично и не търси конкретен отговор, а цели да се внуши определена теза.
Вторият ответник намира за неоснователно и
възражението за липса на доказателства относно неизпълнението на договорните задължения на продавача по предварителния договор. Неизпълнението е пълно и е обективен факт, установим от вписванията в имотния регистър, и не се отрича от продавача. Уговореното между страните в чл.12 от договора е най-нормалното и логично разрешение на предвидената там хипотеза и не само, че не противоречи на никоя повелителна правна норма, а е и общоприета в широка практика в оборота. Счита, че неизпълнението на чл.5, ал.2 е изрично приравнено на отказ от договора - чл.12.
В съдебно заседание за това ответно дружество не се явява представител.
Съдът установява следното:
На 27.01.2012 г. „. Т. 2. О.-Г.Ч. сключва с „. Г. Е.-Г.А. предварителен договор, по силата на който “Н. Т. 2. О. се задължава да продаде, като сключи на 01.03.2012 г. /около месец по-късно/ окончателен договор, с който да прехвърли собствеността върху 41 обекта-недвижими имоти – 32 апартамента, ателие, магазин, 3 заведения за общ.хранене, за делова дейност, за обществено обслужване, намиращи се на П. във Ваканционен К. “С. Х. 2” и “С. Х. 3”, а купувачът „. Г. Е. – да заплати цената им, която възлиза общо на 1 422 364 евро без ДДС. В чл.3, ал.2 от договора е записано, че при сключването му купувачът е заплатил на продавача в брой сумата от 5 000 евро задатък, с който продажната цена е намалена и ще бъде заплатена в деня на вписването на нотариалния акт за продажба в СлВп. Продавачът се задължава също така най-късно до 27.02.2012 г. да погаси всички дължими местни данъци и такси и да освободи имотите, предмет на договора, от каквито и да било тежести – възбрани, ипотеки, права на ползване, наемни договори и т.н. /чл.5, ал.2/. Ал.3 на същия член предвижда, че, ако продавачът не изпълни задължението си по ал.2, договорът се счита автоматично развален по вина на продавача, без страните да си дължат уведомления за това.
Чл.12 разпорежда, че, ако продавачът се откаже без основание от сключването на окончателен договор, включително и при неизпълнение на посоченото задължение по чл.5, ал.2, дължи на купувача връщане на задатъка и неустойка в размер на 30% от уговорената в чл.3, ал.1 продажна цена, т.е., 426 709,20 евро.
Между същите страни е сключен на 02.05.2012 г., с нотариална заверка на подписите от 18.05.2012 г., и договор за обезпечаване вземането на заложния кредитор „. Г. Е., произтичащи от неизпълнение задълженията на “Н. Т. 2. О. като продавач по описания предварителен договор от 27.01.2012 г. в размер на главница от 426 709,20 евро с падеж 02.03.2012 г., и законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2012 г. до окончателното и плащане. С договора “Н. Т. 2. О. учредява в полза на „. Г. Е. трети по ред особен залог върху търговското си предприятие, без предаване управлението на предприятието и държането на материалните активи, включени в него.
Договорът за особен залог на търговското предприятие е вписан в Централния регистър на особените залози на 01.08.2012 г. /уд-е на л.69/.
По търг.дело № 211/2012 г. на Смолянския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност срещу „. Т. 2. О. с решение № 192/30.04.2013 г. по реда на чл.630, ал.1 във вр. с чл.608 и чл.607а, ал.1 ТЗ, като с него, освен друго, е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 03.12.2008 г. Решението е вписано в ТР на 08.05.2013 г. Това дело е образувано по молба от 13.11.2012 г. на кредитора “Р. Б.” ЕАД. Служебно известно на съда е, че е образувано преди това, по молба по чл.625, ал.1, пр.първо ТЗ от 26.09.2012 г. на самия длъжник „. Т. 2. О., търг.дело № 177/2012 г. по описа на Смолянския окръжен съд, което дело с протоколно определение от 14.11.2012 г. е спряно на осн.чл.629, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ.
С определение № 54/13.01.2014 г. по търг.дело № 211/2012 г. Смолянският окръжен съд, постановено по реда на чл.692, ал.4 във вр. с ал.3 ТЗ, освен друго, одобрява списъка на синдика на приетите вземания, предявени по чл.685, ал.1 ТЗ и депозиран в съда с вх.рег.№ 2679/19.06.2013 г., с направените със същото определение промени, сред които по т.ІV е вписването на обстоятелството, че вземанията и на „. Г. Е.-Г.А. са обезпечени с особен залог. Съдът по направените от настоящите ищци възражения, сред които и възражение от 02.07.2013 г. срещу приетите вземания на „. Г. Е.-Г.А. спорни по настоящото дело, е приел, че не могат да се разглеждат в онова производство, а в производство по искове по чл.694 ТЗ, и списъкът на вземанията на този кредитор, както и на други кредитори: “С. П.” О.-Г.Варна и “Г.” Е.-С., следва да се одобри по начина, по който са приети от синдика – като вземания за неустойки и платени задатъци. Настоящите искове са предявени от легитимирани лица в рамките на седмодневния срок от обявяване на определението в Търговския регистър на 16.01.2014 г.
В Смолянския окръжен съд е образувано на 17.04.2014 г. и търг.дело № 49/2014 г., по искове на постоянния синдик К. П. И. на „. Т. 2. О.-в несъстоятелност, против “Н. Т. 2. О. /н/ и „. Г. Е.-Г.А. по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността по търг.дело № 211/2012 г. на СмОС, на сключения на 02.05.2012 г. между „. Т. 2. О. и „. Г. Е. договор за особен залог, с който „. Т. 2. О. е учредил в полза на другото дружество особен залог върху търговското си предприятие, вписан по партидата на първия ответник в ТР под № *0431.
С решение № 115/11.03.2015 г. по същото дело СмОС обявява за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Н. Т. 2. О. /н/ сключения на 02.05.2012 г. между същото дружество и „. Г. Е.-Г. А. Договор за особен залог на търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите от 18.05.2012 г. и от 22.05.2012 г., с който „. Т. 2. О. /н/, като залогодател, е учредил в полза на „. Г. Е., като заложен кредитор, особен залог върху търговското си предприятие, вписан по партидата на залогодателя в Търговския регистър под № *0431. Решението е обжалвано пред ПАС, който го потвърждава с решение № 229/24.06.2015 г. по В.търг.дело № 298/2015 г., което не е обжалвано.
Вещото лице по назначената счетоводна експертиза изготвя заключение въз основа на материалите по настоящото дело, счетоводните документи на “Н. Т. 2. О. и публикуваните в Търговския регистър Годишни финансови отчети за 2011 г. и 2012 г. на “И.-Г. Е.. Вещото лице Н. не успява да извърши проверка на счетоводните документи на същото Е., тъй като цялата му счетоводна документация се намира при новоизбрания управител на дружеството, с когото, въпреки положените усилия, не успява да се свърже.
Експертизата установява, че към 31.12.2011 г. „. Т. 2. О. разполага с дълготрайни материални активи на стойност 523 000 лева и краткотрайни активи за 5 908 000 лева, в това число парични средства-30 000 лева. В актива на баланса са посочени и разходи за бъдещи периоди на стойност 12 535 000 лева. Това са извършени разходи за производство на строителна продукция, за които през текущата година не са признати съответните приходи.
В актива на баланса на „. Г.Е. са
посочени 100 000 лева краткотрайни материални активи под формата на парични средства.
Вещото лице обяснява, че, за да се направи анализ на структурата на пасивите по кредитори и да се изследват отделните задължения, е необходимо да бъдат предоставени аналитични извлечения от счетоводните сметки, по които се отчитат заемните средства - дългосрочни и краткосрочни, сметките за публичните задължения, задълженията към доставчици, персонала и други кредитори. Такава информация за „. Г.Е. не е посочена, тъй като на вещото лице не е осигурен достъп до счетоводните документи на предприятието.
От таблицата на л.311 е видно, че в перото „Задължение към финансови предприятия" на „. Т. 2. О. е включено само задължението към “Р.”, което е в размер на 9 258 лева. „. Г. Е. няма задължения към финансови институции.
Анализът на балансовите позиции и на отчетите за
приходи и разходи показва, че двете дружества реализират загуба от стопанска дейност.
Към 31.12.2011 г. коефициентът за обща ликвид-
ност и в двете предприятия е под общоприетия в практиката за граничен - около 1.00. Коефициентът за незабавна ликвидност на „. Т. 2. О. е много нисък - 0,003 и показва невъзможността на предприятието да погасява текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Коефициентът за незабавна ликвидност на „. Г.Е. е сравнително висок - 0,97, при приет за граничен 0,20, но с наличните си парични средства е далеч от възможността да посрещне поетия финансов ангажимент с предварителния договор от 27.01.2012 г.
Към 31.12.2011г. собственият капитал и на двете дружества е отрицателна величина, което означава че са декапитализирани. Установените задължения надхвърлят собствения капитал на дружествата, което е индикация за високата им зависимост от привлечен капитал.
През периода от 01.07.2011 г. - 31.07.2012 г. в „. Т. 2. О. са извършени парични плащания в размер на 43 109,71 лева или средно по 3 316,13 лева на месец. От общата сума 16 950,96 лева са платени на доставчици, 23 101,23 лева са платени на персонала и 3 057,52 лева са плащания по други задължения. По-голяма част от плащанията, в размер на 40 686,69 лева, са извършени през периода 01.07.2011 г. - 31.12.2011 г. От началото на 2012 г. до 31.07.2012 г. са извършени плащания общо за 2 423,02. По разплащателните сметки на „. Т. 2. О. няма движение. Всички плащания са извършени от касата на предприятието.
Извършените плащания от „. Г. “Е. през 2011 г. са в размер на 125 000 лева, в т.ч. към търговски контрагенти - 47 000 лева и други парични плащания за основна дейност - 78 000 лева. През 2012 г. в отчета на „. Г. Е. не са посочени парични плащания.
Проверката на счетоводните документи на „. Т. 2. О. показва, че предвиденото в чл.3, ал.2 от процесния договор получаване на задатък в размер на 5000 евро или 9 779,15 левова равностойност, не е осчетоводено. Не е осчетоводено съответно и неговото евентуално връщане в двоен размер. Вещото лице обяснява, че, ако получаването на задатъка беше осчетоводено, то щеше да намери отражение в Годишния отчет за дейността за 2012 г. в Счетоводния баланс и в Отчета за паричните потоци. Полученият задатък следва да бъде посочен в актива на баланса, Раздел “В.Текущи/краткотрайни/ активи”, т.ІV. Парични средства и в пасива на баланса, раздел В.”Задължения, перо Други задължения”. В Отчета за паричните потоци следва да бъде посочен като постъпление по перо „Парични потоци, свързани с търговски контрагенти".
В Отчета за паричните потоци на „. Г. Е. за 2012 г. не е посочено движение на паричните потоци, което показва, че задатъкът от 5 000 евро също не е осчетоводен.
През м.май 2012 г. в „. Т. 2. О. е осчетоводена сумата от 834 570,26 лева - левовата равностойност на 426 709 евро. Тази сума е отнесена по дебита на сметка 692 "Разходи за глоби и неустойки" и по кредита /като задължение/ по сметка 499 "Други кредитори", аналитична партида „. Г. Е.. В края на годината, в съответствие със счетоводното законодателство, сумата от 834 570,26 лв. е отнесена по дебита на сметка 651 “Нестопански разходи за бъдещи периоди" и по кредита на сметка 692 "Разходи за глоби и неустойки". Тази сума е посочена в актива на баланса към 31.12.2012 г. на „. Т. 2. О. Раздел Г "Разходи за бъдещи периоди". В годишната данъчна декларация за 2012 г. начисляването на неустойката не намира отражение, защото не е част от текущите разходи за 2012 г. Тя ще бъде отразена в годишната данъчна декларация за годината, през която се осъществи нейното плащане. Връщането на задатъка не е осчетоводено и не е отразено в Годишния финансов отчет за 2012 г.
Неустойката в размер на 834 570,26, лв. според Баланса за 2012 г. на „. Г. Е. не е осчетоводена, като в основното заключение вещото лице счита, че и не би следвало да се осчетоводява, защото един от основните принципи на счетоводството - „Принципът за предпазливостта", изисква да се оценят всички рискове и очакваните евентуални загуби. Този принцип изисква да се прояви професионален консерватизъм и песимизъм. Начисляването на несигурни приходи, какъвто е случаят с евентуалното начисляване на неустойката в „. Г. Е., би довело до изкривяване на финансовия резултат и вярното и честно представяне на финансовото състояние на предприятието.
От друга страна, в „. Т. 2. О., според същия принцип, начисляването на неустойката е задължително, защото всички потребители на финансови отчети, каквито са съдружниците, кредиторите и други, следва да бъдат своевременно уведомени за рисковете и загубите, застрашаващи предприятието.
Вещото лице изготвя по своя инициатива допълнително заключение от 23.09.2015 г., с което внася следните уточнения във връзка с осчетоводяване на неустойката в „. Г. " Е., променящи част от изводите:
Неустойката в размер на 834 570,26 лв., видно от Баланса за 2012 г. на „. Г. Е., не е осчетоводена и съответно не е намерила отражение в ГФО и в Годишната данъчна декларация за 2012 г. Осчетоводяването на приходи от глоби и неустойки е регламентирано в Счетоводен стандарт № 18 "Приходи". При вземане на решение за осчетоводяване на приходите от неустойка следва да се извърши задълбочен анализ на всички обстоятелства и прилагането на счетоводните принципи за "Текущо начисляване" и „Предпазливост" в конкретния случай. От една страна, след започване делото за обявяване в несъстоятелност на „. Т. 2. О., съществува голяма вероятност този приход да не бъде събран и отразяването в счетоводния баланс да доведе до изкривяване на финансовия резултат и вярното и честно представяне на финансовото състояние на предприятието. От друга страна, съгласно процесния договор, вземането на „. Г. Е. за неустойка от 834 570,26 лева, като изискуемо през 2012 г., следва да бъде начислено по дебита на сметка 498"Други дебитори", аналитична партида „. Т. 2. О., и по кредита на сметка 792 "Приходи от глоби и неустойки". Тъй като не се очаква да бъдат събрани приходите през текущата година, следва да се отнесат по сметка 751 "Нефинансови приходи за бъдещи периоди" и да намерят отражение в Пасива на баланса за 2012 г. Раздел Г "Финансирания и приходи за бъдещи периоди". Във връзка с прилагането на принципа за предпазливост, в приложението към ГФО за 2012 г. следва да бъде оповестен характерът и произходът на тези приходи и всички рискове, свързани с тяхното събиране.
В съдебно заседание от 22.10.2015 г. вещото лице разяснява, че изводът и в основното и заключение относно осчетоводяването на неустойката при „. Г. Е., отразява какво е положението по Международните счетоводни стандарти – в тях принципът на справедливостта е преди принципа на счетоводните начислявания, особено след 2008 г., когато се сриват международните финансови пазари, но „. Г. Е. е малко предприятие и организира счетоводното си отчетност по Националните счетоводни стандарти, в които принципът за счетоводните начислявания е по-важен, има приоритет пред принципа за предпазливост. По тези причини счита, че „. Г. Е. е следвало да начисли неустойката; както и че, към момента, когато е следвало да стане закупуването на имотите, при балансово число 103 000 лв., „. Г. няма собствени средства да закупи имотите и нещо повече – никое финансово предприятие при такъв баланс не би му отпуснало кредит за закупуването им.
В обобщение, от заключенията по счетоводната експертиза става ясно, че, както през 2011 г., така и към момента на сключване на предварителния договор на 27.01.2012 г., към 27.02.2012 г., към която дата обещателят „. Т. 2020” О. е следвало да е погасил всички дължими местни данъци и такси и да освободи имотите по договора от възбрани, ипотеки и т.н., така и към 01.03.2012 г., когато е следвало да се сключи окончателният договор за прехвърляне по нотариален ред правото на собственост върху 41 имота, както бъдещият продавач, така и бъдещият купувач изобщо не са разполагали с необходимите средства за това, нито е имало каквато и да е възможност за близкото им набавяне, като на купувача „.-Г. Е. са Б. нужни 1 417 364 евро за покупната цена, и то без ДДС, плюс средства за нотариална такса, държавни такси и местен данък, съгл.чл.7, ал.2 от договора. Неплатежоспособността на бъдещия продавач пък е с начална дата 03.12.2008 г.
Изяснява се още, че в счетоводствата и на двете ответни дружества липсва отразяване както на получаването, така и на евентуалното връщане в двоен размер на задатъка от 5 000 евро; неустойката от 834 570,26 лв. не е осчетоводявана изобщо при “И. Г. Е., а при първия ответник - чак през май 2012 г., но тук следва да се отчете, че на 02.05.2012 г. е сключен и спорният договор за особен залог на търговското предприятие на първия ответник, вписан през август 2012 г.
Действително, „.-Г. Е. е закупило през 2010 г. два имота, а на 11.03.2011 г. – още два имота, от „. Т. 2. О., намиращи се във Ваканционния К. “С. Х.“ в П.. Това обаче са не 41 обекта, а само три апартамента, с квадратури от 25,72 кв.м., 63,90 кв.м. и 87,70 кв.м., и еднофамилна жил.сграда от 66,80 кв.м., като няма данни за цените, на които са закупени, дали и кога са платени.
Служебно известно на съда е обстоятелството, че в Смолянския окръжен съд, освен настоящото, е образувано и търг.дело № 12/2014 г., по искове по чл.694, ал.1 ТЗ, предявени от настоящите ищци, отново срещу първия ответник и срещу друго дружество “Г.” Е.-Г.С., отново за признаване несъщуствуването на приети от синдика и съда вземания на последното дружество спрямо „. Т. 2. О., отново за неустойка /от 900 287,71 лв./ и задатък /12 000 лв./, отново от предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сключен с “Глаза” Е. и то около десет дни преди спорния по настоящото дело - на 16.01.2012 г., и отново произтичащи от неизпълнение на задълженията на „. Т. 2. О., като продавач по онзи договор, да прехвърли на “Г.” Е. 48 недвижими имота в с.Топола, общ.Каварна, като ги освободи от ипотеки. Поради това за бъдещия купувач са възникнали вземанията за неустойка отново от 30 % от уговорената продажна цена по чл.12 и за връщане на платен задатък от 12 000 лв. по чл.5, ал.2.
С решение № 499/16.10.2015 г. по търг.дело № 12/2014 г. тези искове, както и другите за признаване несъществуването на заложно право в полза на “Г.” Е. по договор за особен залог на търговското предприятие на “Н. Т. 2. О. отново от 02.05.2012 г., са уважени, като е признато, че вземанията и обзпечаващото ги заложно право не съществуват, защото предварителният договор от 16.01.2012 г. е симулативен. Установено е в решението, че двете дружества са Б. във финансова невъзможност съответно: първото-да освободи имотите от ипотеки, а в второто – да плати уговорената продажна цена от 1 534 366 евро без ДДС.
Следователно, „. Т. 2. О. сключва на 16 и на 27 януари 2012 г. два предварителни договора, с които обещава да продаде съответно 48 и 41 недвижими имота, за цени, надвишаващи 1 милион евро без ДДС, с две дружества, които изобщо не са в състояние да посрещнат подобни плащания като купувачи; с които дружества уговаря и че ще им плати по 30 % неустойка от продажната цена, ако не изпълни задълженията си по договора, което значи – и да освободи същите имоти от ипотеки, възбрани и т.н. в много кратки срокове; като е записано и в двата договора, че е получило съответно и 12 000 лв. и 5 000 евро задатъци, които също трябва да върне, ако не изпълни задълженията си по договорите.
Лицата, представлявали двамата ответници при сключването на предварителния договор – В. А. и И. Г., са задължени да се явят пред съда и да отговорят по реда на чл.176 ГПК на съответно десет и пет въпроса, описани във връченото им определение № 552/19.05.2015 г. Тези лица не са се явили да отговорят на въпросите. Тъй като обаче не им е надлежно разяснено какви точно ще бъдат последиците от неизпълнението на това задължение - кои точно обстоятелства ще бъдат приети за доказани при липсата на отговор на всеки един от въпросите, а в призовките на л.278 и 279 само е възпроизведена р-бата ал.2 на чл.176 ГПК, не може да се приложи ал.3 на същия чл.176 ГПК.
Независимо от това, от събраните доказателства е ясно, че представителите и на двете ответни дружества преди, при сключването на предварителния договор и впоследствие са имали достатъчна възможност да си изяснят какво е финансовото състояние на съдоговорителя им, предвид публикуваните в ТР финансови отчети. Т.е., всеки от ответниците е знаел, естествено, собственото си финансово положение, имал е и достатъчна представа за това на другата страна, и въпреки това е подписан предварителният договор, при неизпълнимите за тях условия: бъдещият продавач да изпълни задълженията си по чл.5, ал.2 в толкова краткия едномесечен срок-до27.02.2012 г., като аналогично задължение е имал и по договора с “Г.” О. от 16.01.2012 г.; бъдещият купувач „. Г. Е. – да плати на 01.03.2012 г. цената от над 1 милион евро, с естествен резултат – несключване на окончателен договор. Не може да се приеме, че „. Т. 2. О., предвид собственото му плачевно финансово състояние, би се нагърбило да понесе в действителност и изключително тежката последица по чл.12 от договора – да дължи на купувача както връщане на 5 000 евро “задатък”, независимо дали в двоен размер, така и неустойка в размер на цели 30% от уговорената продажна цена или 426 709 евро, още повече, че такива последици е имало и по договора с “Г.” О.. Същият извод важи и за “Ив Г. Е., предвид изключително тежките последици и за него, предвидени в чл.11 от договора - да загуби 5 000 евро “задатък” и да дължи на продавача същия размер на неустойка, както и в чл.10 от договора.
Дори и спорният тук договор от 27.01.2012 г. да беше единственият, отново не би могло в никакъв случай да се приеме, че „. Т. 2. О. наистина би се наело посрещне изключително тежките за него условия по чл.12 от договора, след като е наясно, че няма финансов ресурс да изпълни задълженията си до степен на сключване на окончателен договор.
Всичко изложено води до категоричния извод, че договорът е симулативен – страните изобщо не са искали да настъпят предвидените в него последици; създали са го, за да се възникне привиден кредитор в лицето на „. Г. Е.-Г.А. с привидни вземания за неустойката, задатъка и законната лихва върху тях, с противоречащо на добрите нрави предназначение да “отделят” средства и така да намалят възможностите на другите действителни кредитори да съберат вземанията си от изпадналия още от 2008 г. в неплатежоспособност първи ответник, поради което се явява нищожен. Тъй като останалите основания са предявени евентуално, съдът не дължи произнасяне по тях. Не отговаря на действителното положение и отразеното в чл.3, ал.2 от договора, че бъдещият купувач е заплатил, и то в брой, което е показателно, с оглед ограниченията на ЗОПБ, на бъдещия продавач 5 000 евро “задатък” при сключването на договора – такова плащане не извършвано. Така вземанията за 426 709 евро неустойка и връщане на задатък от 5 000 по чл.12 от същия договор в полза на „. Г. Е.-Г.А. не съществуват, не съществуват и акцесорните вземания за законната лихва върху тях от 02.03.2012 г., което следва да се признае за установено по реда на чл.694, ал.1 ТЗ.
Исковете по чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че „. Г. Е. няма заложно право върху търговското предприятие на “Н.Т. 2. О.-Г.Ч. по Договор за особен залог от 02.05.2012 г., вписан в Търговския регистър под № *0431, са недопустими поради липса на правен интерес. Защитата на ищците е постигната, тъй като решение № 115/11.03.2015 г. по търг.дело № 49/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което по реда на чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Н. Т. 2. О. /н/ същият договор за особен залог, има действие и по отношение на настоящите ищци, в качеството им на кредитори на несъстоятелността на “Н. Т. 2. О./н/.
По арг. от чл.78, ал.6 и чл.694, ал.2 ТЗ ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса от 33 794,18 лева.
По изложените съображения Смолянският
окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл.694, ал.1 ТЗ, предявени от С. М.Х., родена на * г. в Таунтън, Англия, гражданка на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на 03.08.2009 г., валиден до 03.05.2020 г., с адрес: Г. вю 17, К. С. Л., ТА4 1JH, Самърсет, Англия; К. М. Р., роден на * г. в Уалей, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на 10.01.2013 г., валиден до 10.01.2023 г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: М. Д. 16, С., К., РL12 4РХ, Великобритания; М. Р. Р., роден на * г. в Г. Х., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на * г., валиден до 08.03.2016 г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: А.у.1. С., К., РL12 6JE, Великобритания; Д. Е. М., роден на * г. в Лурган, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на 19.07.2005 г., валиден до 19.07. 2015 г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Х. А.11, Л., К. А.ВТ66 6SР, Северна Ирландия; Е. Ф. М., родена на * г. в Лурган, гражданка на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на 19.07.2005 г., валиден до 19.07.2015г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: Х. А. 11, Л., К. А. ВТ66 6SР, Северна Ирландия; Т. К., роден на * г. в Кливдън, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на * г., валиден до 16.01.2014 г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: С.р. 107, Н., Б., С. ВS48 1ТВ, Великобритания; Т. Д. O'С., роден на * г. в К., гражданин на Ирландия, с адрес: Л., К.., Б., К.. К., И.; Т. П., роден на * г. в Дълуич, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на * г., валиден до 13.11.2013 г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: С., С. Р., К., Р., Кент МЕ3 7RN. В.; Б. Д. М., роден на * г. в Дълуич, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на * г., валиден до 13.06.2023г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: П. Д. 142, Х. Б., К., СТ6 7QB, В.; и Д. Л. Г., роден на * г. в Хамрун, гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, паспорт № *, изд. на * г., валиден до 15.06.2018 г., от Паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес: П. Д. 142, Х. Б., К., СТ6 7QB, Великобритания, всички представлявани от А. Г. Б., и А.С. С., от СфАК, бул. “Ц. О.” № 23, срещу “Н. Т. 2. О.-Г.Ч., К. П., К. “С. Х. 1”-П., Е. *, понастоящем несъстоятелност и „. Г. Е.-Г.А. ул.”. № 28, Е. 2., че НЕ съществуват вземанията на „. Г. Е.-Г.А. Е. 2., спрямо „. Т. 2. О. /н/-Г.Ч., за: неустойка в размер на 426 709 /четиристотин двадесет и шест хиляди седемстотин и девет/ евро, за задатък от 5 000 /пет хиляди/ евро, двете по чл.12 от сключен 27.01.2012 г. предварителен договор между „. Т. 2. О.-Г.Ч. и „. Г. Е.-Г.А. за прехвърляне на недвижими имоти, както и за законната лихва върху тези суми за неустойка и за задатък, считано от 02.03.2012 г. до окончателното им плащане, които вземания са включени като приети в Списъка на приетите от синдика вземания под № 16, обявен в Търговския регистър под № *2235, и одобрени с Определение № 54/13.01.2014 г. по търг.дело № 211/2013 г. на Смолянския окръжен съд, обявено в Търговския регистър на 16.01.2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими исковете, предявени от С. М. Х., К. М. Р., М. Р. Р., Д. Е. М., Е. Ф. М., Т. К., Т. Д. О’С., Т. П., Б. Д. М. и Д. Л. Г., представлявани от А.Г. Б. и А.С. С., СфАК, за признаване за установено спрямо „. Т. 2. О. -Г.Ч., Е. *, и “Ив Г. Е.-Г.А. Е. 2., че „. Г. Е.-Г.А. Е. 2., няма заложно право върху търговското предприятие на „. Т. 2. О., Е. *, по договор за особен залог на търговското предприятие на “Н. Т. 2. О. от 02.05.2012 г. между тях, вписан в Търговския регистър под № *0431, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тези искове.
ОСЪЖДА „. Т. 2. О. /н/-Г.Ч., К. П., К. “С. Х. 1”-П., Е. *, и “И. Г. Е.-Г.А. ул.”. № 28, Е. 2., солидарно да заплатят по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса в размер на 33 794,18 лв. /тридесет и три хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: