за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 129/20.07.2018 г. по Г.дело № 389/2017 г. Златоградският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. А. иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС срещу А. В. Н. и О. З. за признаване за установено спрямо ответниците, че И. А. е собственик по давностно владение на следния недвижим имот в с. Е. Р., О. З., а именно: имот с площ 31 кв.м., представляващ обособена част от целия имот на ответника Н. – имот пл. № 75, който е част от УПИ III – 74,72,75, кв. 46 и от улична регулация по плана на с. Е. Р., при граници: на север - имот пл. № 75, кв. 46 на А. В. Н.; на изток – недвижим имот с пл. № 454, кв. 46, ползван от Ст. М. А. и Юр. Ст. А.; на юг – УПИ I-77, кв. 46 на наследници на А. М. и В. М.; на запад – улица/пътека; ОСЪЖДА И. А. да заплати на А. Н. сумата от 400 лева разноски. Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от И. М. А. с искане да бъде отменено, исковете му да се уважат и да му се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И. А. лично и с пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемите А. В. Н. и О. З. не подават отговори по чл.263, ал.1 ГПК на жалбата.
В съдебно заседание въззиваемият А. Н. не се явява. За него пълномощникът му продължава да оспорва жалбата.
Въззиваемата О. З. не изпраща представител в съдебно заседание и не дава становище по жалбата.
Съдът установява следното:
От представените нотариални актове с № 24/06.02.2007 г., дело № 24/2007 г., с № 29/08.02.2007 г., нот.дело № 29/2007 г., № 118 от 15.07.2011 г./том І, рег.№ 1462, дело № 108/2015 г., всички по описа на нотариус Мая Димитрова, действала в района на Златоградския районен съд, удостоверението с № 279 от 11.07.2016 г. за регулационно положение, скицата на л.8 от делото на РС е видно, че ответникът А. В. Н. е собственик на имот пл.№ 75, попадащ с други в УПИ ІІІ-74,72,75, кв.46 по кадастралния и регулационен план от 1987 г. на с.Е. Р., О.З.. Имот пл.№ 75 по разписната книга към същия план е записан на Вл.В. Н., за който няма спор, че е бил баща на ответника А. В. Н..
От заключенията по СТЕ, изслушани от първоинстанционния и въззивния съд, става ясно, че първият план на с.Е. Р. е от 1957 г. и е само кадастрален /топографо-геодезически/, по който спорният имот, оцветен в жълто на скицата на л.38 от въззивното дело/и в зелено и розово на скицата към настоящото решение/, представлява парче от по-голям имот с пл.№ 29, записан на майката на ищеца Ф. М. Ал.. Първият регулационен план на селото е утвърден със Заповед № РД-24/12.01.1987 г. По него спорният имот, повдигнат в жълто на скицата на л.39 от въззивното дело, съответно на л.186 от делото на РС, е част с площ от 23 кв.м. от имот пл.№ 75, записан на Вл. Н., за който имот е отреден УПИ ІІІ-74,72,75, кв.46, и част с площ от 8 кв.м. от улична регулация/пътека, стълби/. На спорния имот е даден проектен № 455, с площ от 31 кв.м., като от него част с площ от 8 кв.м. е означена като участваща в улична регулация, а остатъкът от 23 кв.м. – като част от УПИ ІІІ-74,72,75.
Вещото лице установява още, че в процесния имот има застроен дървен навес, покрит с ламарина, със застроена площ от 14 кв.м., отворен само на юг. Останалата част от имота е градина, засадена с царевица, и е оградена с каменен зид, висок около 1 метър, циментова шапка и телена мрежа, закрепена за стоманобетонен, метален и дървени колове. Мрежата опира до навеса. На север навесът опира в каменна стена, по-висока от него. В имота се влиза през вратата на навеса от запад.
Същото се установява и от огледа на място, извършен на 31.05.2017 г. от първоинстанционния съд, за което е съставен протоколът на л.172 и сл. от делото на РС; както и от протокол № 1/31.10.2017 г. на комисия от О. З. на л.25 и 26 от делото на РС.
От показанията на свидетелите Б. К. и Ц. Х. се изяснява, че спорният имот се владее от ищеца И. А. – той упражнява върху него фактическата власт с намерение за своене, още от 60-те години/св.К./ и от над 50 години/св.Х./. Имотът е ограден от И. А. с масивна ограда и с мрежа, в него е направил паянтова постройка за селскостопански нужди, а останалата част обработва като градина. Това означава, че поне от 1968 година И. А. владее имота. Т.е., около 9 години преди създаване на първия кадастрален и регулационен план през 1987 г. на с.Е. Р., от когато спорният имот е урегулиран и попада в УПИ ІІІ-74,72,75, кв.46, като част от имот пл.№ 75, записан първо на Вл. Н., а после-на ответника, негов син, същият имот вече е придобит по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години след 1968 г. и досега, от ищеца И. А. на осн.чл.79, ал.1 ЗС.
При това положение, макар понастоящем част отспорното място да представлява реална част от УПИ ІІІ-74,72,75 по плана на с.Е. Р., владелецът И. А. следва да бъде признат за негов собственик спрямо ответника А. Н. – на попадащата сега в имот пл.№ 75 част /от 18 кв.м. заради пътека от юг, както ще се обясни по-долу/, защото фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен преди урегулирането на територията. Т.е., не са били налице ограниченията по чл.59 ЗТСУ/отм./, съответно сега-ЗУТ. В този смисъл е Решение № 67 от 16.06.2017 г. по Г. д. № 3533/2016 г., II г. о. на ВКС, в което се приема, че „фактическият състав на придобивната давност, на която се основава исковата претенция, е бил осъществен още в периода, когато имотът е бил извън регулация и като такъв е могъл да се придобива по давност /забраната на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ се отнася до придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, а не части от неурегулирани имоти/. В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно задължителните указания на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е., няма пречка да се признае владелецът за собственик по давност на реална част от поземлен имот, който към момента на позоваването на давността вече е урегулиран, щом фактическият състав на чл. 79 ЗС се е осъществил преди урегулирането на територията.“
За частите – триъгълника от 8 кв.м. от имота, който попада в улична регулация откъм югозапад, както и за правоъгълника от 5 кв.м. в южната част на проектния имот пл.№ 455, която вече също попада в улична регулация-пътека, съобразно влязлата в сила Заповед № 373/20.09.2016 г. на кмета на О. З., оцветени в зелено на скицата, представляваща неразделна част от настоящото решение, също следва да се признае за установено спрямо общината, че техен собственик е ищецът И. А..
Общината изобщо не оспорва иска на И. А. за този триъгълник от югозапад, дори по преписката за попълване по неговото заявление на новообразуван имот с проектен № 455 тази част е отразена да попада в този проектен имот и общината няма възражение относно това.
Не се твърди, нито има събрани доказателства тези части от спорния имот, които също са влизали в имот пл.№ 29 на майката на ищеца Ф. Ал., някога да са отчуждавани от ищеца, съответно – от майка му, те фактически не са и завземани от държавата или общината, тъй като И. А. ги владее заедно с останалата площ от спорния имот поне от 1968 г., оградени са заедно, т.е., владението се осъществява по този начин отпреди урегулирането на имота с регулационния план от 1987 г., като се обясни по-горе.
По отношение на пътеката с площ от 5 кв.м., която се вижда на скиците на л.53 и 54 от делото на РС, както и на л.40 от делото на въззивния съд, се съобразява и следното:
Със заповед на кмета на О. З. с № 373/20.09.2016 г. е одобрено допълване и поправка на действащия кадастрален план на с.Е. Р., като се нанасят границите на:
1.имот с нов пл.№ 454 с площ от 26 кв.м., включващ паянтова постройка с площ от 13 кв.м. и
2. пътека с площ 5 кв.м. за сметка на югоизточната и южна части от имот с пл.№ 75, кв.46, собственост на А. В. Н., съгласно приложения проект за поправка.
Не е спорно, че имот пл.№ 454 е нанесен и записан на брата на ищеца Ст. А., съотв. на неговия син Юр. А..
Пътеката от 5 кв.м. също е част от спорния имот с проектен пл.№ 455- тя представлява един правоъгълник в южната му част, като ясно се вижда на скицата на л.54 от делото на РС. Нейното обособяване се налага, тъй като не се осъществява проектът по заявлението на Алендарови пътеката за обслужване на имот пл.№ 454 да е част от имот пл.№ 77 на М./М./, съседите от юг, както е посочено на ръчната скица на л.103 от делото на РС/по т.1,2,3,10 и 4/ и както е фактическото положение от много години, заради представено от М./М./ решение № 367/07.07.1999 г. по Г.дело № 96/1999 г. на Златоградския районен съд. С това решение е отхвърлен иск на Ст. А., брат на ищеца, срещу съседите от юг М. /М./ на по спор за собственост именно на тази част, където има и бетонова плоча и по която плоча и досега фактически се осъществява достъпът до имот пл.№ 454.
Тъй като 5-те кв.м. всъщност се „отнемат“ от спорния имот, за който ищецът претендира да е негов, той не е съгласен с тази заповед и не се довършва и процедурата по неговото заявление с вх.№ 94-00-741/29.02.2016 г. за обособяване и попълване на неговия имот с проектен № 455/писмо на л.78 от делото на РС/. Подава до кмета на общината възражение от 24.06.2016 г.-л.63, на което общината му отговаря с писмо от 14.07.2016 г. – л.65, че той не се легитимира като собственик на частта от имот пл.№ 75, от която се отделя пътеката от 5 кв.м. По същата причина-липса на легитимация като собственик, е оставена от Смолянския административен съд без разглеждане жалбата на И. А. против заповедта с № 373 от 20.09.2016 г. на кмета на общината и производството по образуваното адм.дело № 230/2016 г. е прекратено – определение № 421/21.12.2016 г. на л.169 от делото на РС. То е влязло в сила.
Ответникът А. Н. като собственик на имот пл.№ 75, част от който е спорният и съответно-5те кв.м. за пътеката, дава съгласие за нейното обособяване.
Понастоящем заповедта от 20.09.2016 г. е влязла в сила, което не се оспорва от страните и се установява от констативния протокол на л.47 от делото на РС и от заключението по СТЕ пред въззивния съд. На скицата към него на л.40, както и от тази на л.35, е видно как тази пътека в южната част на спорния имот вече е отразена като улична регулация. За тази пътека важат изводите, направени по отношение на попадащия в улична регулация триъгълник от югозапад и е съобразено обстоятелството, че е обособена от имот, чийто собственик всъщност е ищецът, без той да е дал съгласие за това и без да е налице надлежно отчуждаване.
В обобщение, обжалваното решение следва да се отмени изцяло и да се признае, че И. А. е собственик на оцветената в розово част с площ от 18 кв.м. спрямо ответника А. Н., и на оцветената в зелено част с площ от общо 13 кв.м. спрямо О. З., които части са отразени на скицата, представляваща неразделна част от настоящото решение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 129/20.07.2018 г. по Г.дело № 389/2017 г. на Златоградския районен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124, ал.1 ГПК спрямо А. В. Н., ЕГН *, от с.Е. Р., О.З., У.Р. № 9а, че И. М. А., ЕГН *, от с.Е. Р., У.Р. № 1. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС на недвижим имот с площ от 18 кв.м., оцветен в розово на скицата, представляваща неразделна част от настоящото решение, и попадащ в проектен имот пл. № 455, който представлява част от имот пл.№ 75, за който е отреден УПИ ІІІ-74,72,75, кв.46 по кадастралния и регулационен план на с.Е. Р. от 1987 г., при граници на спорния имот: изток - имот пл. № 454, записан на Ст.А./Ю. А./, запад – улична регулация, представляваща стълбищен подход, север – имот пл.№ 75, юг – улична регулация/пътека/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124, ал.1 ГПК спрямо О. З., Булстат 000614938, че И. М. А., ЕГН *, от с.Е. Р., У.Р. № 1. е собственик на недвижим имот с площ от общо 13 кв.м., оцветени в зелено на скицата, представляваща неразделна част от настоящото решение, и попадащ в улична регулация /триъгълник от 8 кв.м. от югозапад и пътека от 5 кв.м. от юг като части от проектен имот пл.№ 455/ при граници на спорния имот: североизток-оцветената в розово част от имот пл.№ 75, изток - имот пл. № 454, записан на Ст. А./Ю. А./, запад – улична регулация, представляваща стълбищен подход, юг – имот пл.№ 77, за който е отреден УПИ І-77 по плана на с.Е. Р..
Скицата, озаглавена „Ръчна скица за попълване на новообразуван ПИ с проектен № 454, кв.46 по ПУП на с.Е. Р., О. З.“, изчертана от И.В. Д., приподписана от членовете на въззивния съдебен състав, е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците им.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.