за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 189/28.12.2018 г. по гр.дело № 376/2014 г. М.районен съд ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН нива от 0,596 дка, находяща се в строителните граници на с.Л., общ.М., в м."Г.", с пл.№ 291 по кадастралния план на с.Л., одобрен със Заповед № 12/02.09.2014 г. на Кмета на Община М., при граници: изток-имот пл.№ 183, запад-части от имоти без кадастрален номер, север-имот пл.№ 182а, юг-път и УПИ І в кв.28 по плана на с.Л., с пазарна стойност 4 768 лева.
Със същото решение са осъдени С. Х., М. Ч., Я. Х., Ф. Х., А. Ч., С. Х., С. С., З. А. и В. Б. да заплатят по сметка на Районен съд-М. държавна такса съобразно стойността на дела им по 15,89 лева за всеки.
Също така, са осъдени Х. Б. и Х. Л. да заплатят по сметка на Районен съд-М. държавна такса в размер на по 31,25 лева за всеки съобразно стойността на дела им.
Отделно са осъдени С. Х., Я. Х., Ф. Х., А. Ч., С. Х., С. С., З. А. и В. Б. да заплатят на М. Ч. всеки по 20,84 лева, представляващи разноски за СТЕ съобразно дела им.
Накрая са осъдени Х. Б. и Х. Л. да заплатят на М. Ч. всеки по 31,25 лева, представляващи разноски за СТЕ съобразно дела им.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х., Ч. пълномощника им А. М., с искане да бъде отменено и да бъде прекратено производството по делбата, тъй като обектът е негоден за делба заради липсата на технически изисквания на ЗУТ за самостоятелно обособен имот. Жалбоподателите се оплакват и че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазено изискването на община М. делото да бъде изпратено в цялост за преценка по реда на чл.201 и сл.ЗУТ относно наличието на технически изисквания за поделяемост на имота.
В съдебно заседание жалбоподателката С. Х. се явява лично и с пълномощника си, който се явява и за останалите редовно призовани жалбоподатели М. Ч. и Я. Х.. Те поддържат въззивната жалба.
Въззиваемите страни С. И. Х., Ф. И. Х., А. И. Ч., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. с отговор по чл.263, ал.1 ГПК, подаден Ч. пълномощника им А. О., оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено, като им се присъдят и направените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание за въззиваемите, от които се явява лично само С. Х., пълномощникът им моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът установява следното:
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. В допълнение, с оглед оплакванията в жалбата, въззивният съд съобразява следното:
Неоснователно се явява поддържаното от жалбоподателите становище, че, след като настоящият делбен имот се намира в строителните граници на населено място, в урбанизирана територия, този имот, независимо, че не е УПИ, трябва да отговаря на изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ, за да бъде годен обект за делба.
Безспорно е в случая, че изнесеният на публична продан имот пл.№ 291 не представлява УПИ по смисъла на §5, т.11 от ДР на ЗУТ. Той е поземлен имот с кадастрален номер по одобрен със заповед от 2014 г. проект за частичен кадастрален план. Този имот няма да се създава тепърва заради делбата, нито е реално определена част по смисъла на чл.200, ал.1. ЗУТ, а целият сам представлява един цял имот пл.291 по частичен кадастрален план. След като е надлежно обособена кадастрална единица, при липса на ограничения от друго естество, каквито не са посочени от страните, нито се откриват по делото, няма никаква пречка да бъде предмет на делба, без значение дали отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т.5 ЗУТ, която разпоредба се отнася до урегулирането на имотите.
Решенията на ВКС, представени от жалбоподателите, въобще не се отнасят до настоящата хипотеза. С Решение 196/10.10.2014 г. по гр. д. № 2362/2014 г., I г. о., е разяснено, че делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти (дворните места, индивидуализирани Ч. актуалния им териториалноустройствен статут. При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място те индивидуализират поземлените имоти (дворните места), които урегулират. Т. е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират Ч. белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им. Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят собствеността върху тях.
По настоящото дело имотът въобще не е уреждан с дворищно-регулационен план или с ПУП, за да може да бъде индивидуализиран Ч. белезите си на урегулиран поземлени имот, още по-малко, да трябва да отговаря на изискванията за УПИ. Делбата му е съобразена с актуалния му териториалноустройствен статут, който не включва действаща регулация. Не е налице и хипотезата, при която, при действащ (приложен) ПУП или регулационен план по-късно е одобрен кадастрален план, само по който е определен статутът на имота.
С решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2013 г., II г.о, е прието, че предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал. 2 на чл. 200 ЗУТ. Както се отбеляза по-горе, имот пл.№ 291 въобще не е реално определена част от друг имот.
Не е допуснато и твърдяното в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се неизпращане на цялото дело на общинската администрация към Община М., за да даде становище по чл.201 ЗУТ. От общинската администрация е поискано такова становище с писмата от октомври и ноември 2018 г. на л.233 и л.245 от делото на РС, като липсва изискване да се изпраща цялото дело. Преди всичко обаче, подобно становище трябва да бъде искано и давано дадено само в случай на съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти, а тук нито имотът е УПИ, нито се цели образуване на нови УПИ. В същия смисъл е и даденият от община М. отговор с писмото на л.246 от 28.11.2018 г. – че имот пл.№ 291 се намира в урбанизирана територия без регулация, а съдебна делба по смисъла на чл.201, ал.2 ЗУТ се осъществява единствено и само на УПИ.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК С. Х., М. Ч. и Я. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия С. Х. направените от последния разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения С. окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/ 28.12.2018 г. по гр.д. № 376/2014 г. на М. районен съд.
ОСЪЖДА С. С. Х. с ЕГН *, с адрес: с.Л., общ.М., М. Н. Ч., с ЕГН *, с адрес: с.Е., общ.Р., и Я. Е. Х., с ЕГН *, с адрес: с.Л.,общ.М., да заплатят на С. И. Х., с ЕГН *, с адрес: с.Л., общ.М., направените от него разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. техните пълномощници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.