Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 20.07.2015г., Чепеларски районен съд, по НОХД № 74/2015 г. е признал за виновен подсъдимия Л. Бин Д. за това, че на 21.11.2014 г. срещу 22.11.2014 г., в Г. Ч. О. С., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага (неустановени по делото лица – мъж и жена) е направил опит да поддържа заблуждение у Г. И. Д., ЕГН *, от Г. Ч. относно това, че дъщеря му е в „спешното”, в болницата в Г. С., на изкуствено дишане е и се нуждае спешно от поставяне на 6 бр. инжекции, които са внос от Индия, като цялата манипулация струвала 6 000 (шест хиляди) щатски долара, като се явил при Г. И.Д., за да получи сумата от 3 000 (три хиляди) щатски долара ( с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 21.11.2014 г. – 4 723,47 лв.) и 3 500 (три хиляди и петстотин) лева и с това да му причини имотна вреда, общо в размер на 8 223,47 лв. (осем хиляди двеста двадесет и три лева и 47 ст.), като деянието е останало недовършено, поради независеши от волята на дееца причини, а именно задържането му от З. Н. К. – служител при РУ-Г. Ч. поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.
С присъдата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото, представляващи 1 брой мобилен телефон марка „Samsung”, 1 бр. СИМ-карта на мобилен оператор „Виваком”, един брой СИМ-карта на мобилен оператор „Мобилтел” и един брой пластика с надпис “prima”.
Подсъдимият Л. Б. Д. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да плати по сметка на ЧРС, разноски по делото в размер на 107 (сто и седем) лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Л. Б. Д., чрез защитника му А. Н. С., с която се иска нейната отмяна и алтернативно: оправдаване на подсъдимия или налагане на минимално предвиденото в закона наказание или прилагане на чл. 209, ал. 3 НК или на чл. 9 НК.
В разпоредително заседание на 10.08.2015 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите. Доказателствени искания не са направени от страните.
Пред въззивния съд представителят на О. П. – Г. С. посочва, че жалбата е неоснователна. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 209, ал. 3 НК или на чл. 9 НК. Няма допуснати нарушения на материални или процесуалния закон, а наложеното наказание е справедливо.
Защитата на подсъдимия Доунг пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и прилагане на чл. 55 НК
Окръжен съд – Г. С., след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отмяна поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Съдът е обсъдил наличните противоречия в доказателствения материал и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои - не.
Фактическата обстановка се споделя изцяло от въззивната инстанция въз основа на подробна преценка на доказателствата, събрани по делото, които категорично сочат на авторството на деянието от подсъдимия.
От всички доказателства по делото е установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. Б. Д. е роден на ****** г. в Г. С., живее в Г. С., О. С., У. „. № 63, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, ЕГН *.
Подсъдимият Д. работел като таксиметров шофьор в компания „Такси 1” в Г. С.. През м. септември 2014 г. получил заявка да вземе клиент от Г. Р., при което подсъдимият взел от офиса на фирмата телефонният номер на клиента, за да потвърди поръчката, каквато била практиката за услуги за дълго разстояние. Клиентът се представил с името „Т.” и предложил на Д. да му помогне да изкарва пари. Обяснил му, че се обажда по телефона на различни хора и ги въвежда в заблуждение, че техен близък е пострадал и се нуждае от лечение, за което искал определена сума пари. Уточнил, че участието на подсъдимия ще се изразява в превозване на определени пратки, за което ще получава възнаграждение. Д. запаметил в своя мобилен телефон номерата от които му звънял „Т.” с имена „Измама 1” и „Измама 2”
Свидетелите Г. И.Д. и М. В. Б. живеели на У. „О.” № 1, в Г. Ч. на който адрес ползвали стационарен телефон с № ****, по договор за услуга сключен с „Виваком”. На 21.11.2014 г. около 23:30 ч. Д. и Б. били вкъщи заедно, когато се позвънило на телефона. Свидетеля Д.отговорил на повикването, при което чул мъжки глас, който се представил като главен лекар на име П. Д., който се обажда от „Спешното” в Г. С., където е настанена дъщеря му в тежко състояние и е на изкуствено дишане. Свидетелят пожелал да разговаря с дъщеря си, в резултат на което отсреща проплакал женски глас, който му казал, че трябвали 1 000 щатски долара за закупуване на инжекции, внос от Индия. Г. Д. попитал жената: „Ти ли си Светле?”, но не получил отговор. Вместо това отново се обадил мъжът, който този път се представил за министърът на здравеопазването – М. и поискал разрешение от Д., да поставят на дъщеря му въпросните инжекции. Уточнил, че са необходими общо 6 броя инжекции, на стойност 6 000 щатски долара, които могат да бъдат заплатени във всякаква валута. Свидетелят от своя страна отговорил, че не разполага с толкова долари, но може да даде 3 000 долара в банкноти от по 100 долара, като горницата до 6 000 долара, може да даде в левове, в банкноти от по 20 лева. Мъжът обещал на Д.в, че министър М. щял да нареди на Здравната каса още на другия ден да му възстановят сумата и получил указания да чака следващо обаждане. Свидетелят Д. бил осведомен, че дъщеря му е в отлично здраве, поради което се досетил, че се опитват да го измамят и решил да поддържа разговора по телефона. През това време св. Б., която чула разговора, взела мобилния телефон на Д., отишла в кухнята и се обадила на полицията, откъдето получила указания да не прекъсват връзката с лицата, които се опитват да ги измамят. Дежурният полицай в РУ на МВР-Г. Ч. сигнализирал св. К. – полицейски служител, който пристигнал в дома на Г. Д. след около 5-6 минути и слушал разговора, който се водел по стационарния телефон до около 2:40 ч. – 2:50 ч. на 22.11.2014 г. Непознатият мъж разпитвал Д. за номерата на банкнотите, на каква възраст е, какъв е размерът на пенсията му и от къде разполага с толкова пари, като свидетелят отговарял на всички въпроси и по този начин поддържал разговора. Накрая получил инструкции да сложи всички пари в найлонов плик, да ги завърже и да ги предаде на човек, който ще дойде да ги получи. Около 2:40 ч. на 22.11.2014 г., св. Д. получил указания да излезе пред дома си, при което той взел един пакет със салфетки, сложил ги в две черни найлонови чанти и излязъл навън, като застанал между вратата и намиращият се на улицата кафе-автомат. Свидетелят К. го последвал, като се скрил зад дворната врата на къщата и зачакал уговорения сигнал – Д. да се изкашля, за да залови непознатия.
На 21.11.2014 г. подсъдимият Д. бил на работа като таксиметров шофьор, в Г. С.. Около 21:00ч. на същия ден получил обаждане от лицето, представящо се като „Т.“, който го попитал дали работи и къде се намира. Малко по-късно - около 23:30 ч., непознатият мъж отново се обадил на подсъдимия и му казал, че е намерил човек в Г. Ч. от когото ще трябва да отиде и да вземе чанта с пари. Подсъдимият Д. тръгнал с таксиметров автомобил, марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № *****, от Г. С. за Г. Ч. където пристигнал малко след полунощ на 21.11.2014г. срещу 22.11.2014г. Първоначално бил насочван от „Т.“, да шофира към спортното училище в града, след което да тръгне към хотел „Б.“ и накрая бил инструктиран да се отправи към супермаркет „А.“ и в дясно, по улицата нагоре. Подсъдимият знаел, че някъде на улицата го чакал възрастен човек на име „бай Г.“. През това време свидетелят Д. стоял на улицата и чакал. Уличното осветление било включено и светело. Свидетелят видял, че около 02:50 ч. минал жълт таксиметров автомобил, който карал бавно и на горната пресечка, откъдето се намирал той, завил на дясно и затова продължил да чака. Няколко минути след това, от същата посока се появил и подсъдимият Д.. Приближил се и казал на свидетеля Д. – „Добър вечер, бай Г..“. През това време мобилният телефон на обвиняемия звъннал, той отговорил и като се приближил до свидетеля Д. казал: „Кажете г-н Министър, ето давам Ви телефона на бай Г., за да сте сигурен, че съм пристигнал“. Подсъдимият Д. предал своя телефон на свидетеля Д., който от своя страна веднага разпознал по гласа, че отсреща се обажда същият непознат мъж, с когото говорил и по-рано и който се представял за лекар с името – П. Д.в. Неустановеното по делото лице („Тошо”) му благодарил и му казал, че животът ще бъде спасен. Докато двамата разговаряли по телефона, подсъдимия Д. се приближил до кафе – автомата и пуснал монети за кафе. Свидетелят Д. още не му бил предал, носената от него чанта, в която трябвало да има уговорената сума.
В този момент полицейският служител – свидетелят К. изскочил от мястото, където стоял и извикал „Стой! Полиция“, след което задържал подсъдимия и го откарал в РУ на МВР – Г. Ч..
Образувано е досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК. Предприети са необходимите оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителя на деянието, в резултат на които и с оглед извършените процесуално-следствени действия е разкрито авторството на деянието в лицето на Л. Б. Д.. В хода на разследването същият привлечен в качеството на обвнияем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Посочената фактическа обстановка се установява от следните доказателства по делото: обясненията на подсъдимия Д. в съдебна фаза, показанията на св. Д. в съдебна фаза, както и тези, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 03.12.2014 г. (л. 31-л. 33 от ДП), прочетени на основание чл. 281, ал. 5 НПК, извършената на основание чл. 143, ал. 1 НПК очна ставка между подсъдимия Д. и св. Д., показанията на св. К. дадени в съдебна фаза, както и тези, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 22.11.2014 г. (л. 11-л. 13 от ДП), прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, показанията на св. Б. в съдебна фаза.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно авторството на деянието и обстоятелствата по случая, като е подложил на анализ в съвкупност и поотделно доказателствата по делото и посочил на какво се дължат противоречията в тях. Спорният факт касае единствено думите с които подсъдимият се е обърнал към Д., което противоречие е правилно отстранено от районния съд с провеждане на очна ставка между двете лица. Допълнително е направен анализ на този факт в светлината на другите свидетелски показания и с оглед съвкупното поведение и твърдения на подсъдимия, който анализ се споделя от настоящата съдебна инстанция.
При така установена фактическа обстановка изводът на районния съд, че с деянието си подсъдимият Л. Б. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по смисъла на чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК е обоснован и законосъобразен. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на различни изводи от правна страна.
От обективна страна – подсъдимият Л. . Д. на 21.11.2014 г. срещу 22.11.2014 г., в Г. Ч. О. С., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага (неустановени по делото лица – мъж и жена) е направил опит да поддържа заблуждение у Г. И. Д., ЕГН *, от Г. Ч. относно това, че дъщеря му е в „спешното”, в болницата в Г. С., на изкуствено дишане е и се нуждае спешно от поставяне на 6 бр. инжекции, които са внос от Индия, като цялата манипулация струвала 6 000 (шест хиляди) щатски долара, като се явил при Г. И. Д., за да получи сумата от 3 000 (три хиляди) щатски долара ( с левова равностойност по фиксинга на БНБ за 21.11.2014 г. – 4 723,47 лв.) и 3 500 (три хиляди и петстотин) лева и с това да му причини имотна вреда, общо в размер на 8 223,47 лв. (осем хиляди двеста двадесет и три лева и 47 ст.), като деянието е останало недовършено, поради независеши от волята на дееца причини, а именно задържането му от З. Н. К. – служител при РУ-Г. Ч..
От субективна страна - подсъдимият Л. Б. Д. е осъществил деянието си при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. Всички негови действия са били насочени към постигане на престъпната цел. Съзнавал е, че поддържа заблуждение у Г. Драгов, относно обстоятелства, които го мотивират да се разпореди със свои парични средства и по този начин да последва имотна вреда за последния. Самият факт, че Д. е записал телефонните номера на „Т.” с имена „Измама 1” и „Измама 2”, свидетелстват за субективното отношение на подсъдимия относно действията, които предприема след указанията, които получава от това лице.
Подсъдимият е имал за непосредствена цел набави за себе си имотна облага – обещаното възнаграждение за извършване на поръчката. Именно това е основаната причина за извършване на престъплението – желанието на Д. бързо и лесно да се сдобие с пари, в комбинация с ниско правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 209, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” в размер от една до шест години.
Настоящият съдебен състав намира, че наказанието на подсъдимия Д. е индивидуализирано правилно по правилата на чл. 54 НК.
Не могат да бъдат приети възраженията във въззивната жалба за прилагане на чл. 209, ал. 3 НК или чл. 9, ал. 2 НК или на чл. 55, във вр. чл. 58, б. „а” НК.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 209, ал. 3 НК е необходимо да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. По приложението на тази разпоредба и изясняване на понятието „маловажен случай е налице обилна и непротиворечива практика на съдилищата и указанията по приложението на закона в тълкувателната дейност на ВС и на ВКС. Следва да бъде направена съвкупна оценка относно степента на обществена опасност както на деянието така и на дееца. В конкретния случай именно обществената опасност на деянието следва да бъде определена като висока. Имотната вреда, която е цел на процесното деяние възлиза на сума в размер на 8 223,47 лева, независимо от факта че такава реално не е настъпила, поради обстоятелства стоящи извън волята на дееца. Следва да бъде съобразено и силно отрицателното отношение на обществото към този именно вид деяния – телефонните измами, чиито жертви обикновено са възрастни хора, както това е и в конкретния случай (Г. Драгов е на 79 години). Вредни последици действително не са настъпили, но това се дължи единствено на съобразителността и бързата реакция на набелязаната жертва. В никакъв случай не може да се приеме, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Противното би означавало да се пренебрегнат изцяло принципите както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция.
По същите аргументи и на още по-силно основание, следва и неприложимост на нормата на чл. 9, ал. 2, НК за малозначителност на деянието.
Не следва да се приложат и правилата на чл. 55 във вр. чл. 58, б. „а” НК, с оглед задължителната преценка на критериите по чл. 18, ал. 2 НК. Подсъдимият е предприел всички необходими действия, за осъществяване на намеренията си. Действията му в своята логическа последователност са били достатъчни за настъпване на престъпния резултат, като при по-подходящи условия (наивност на набелязания обект, липса на информация за близки хора и пр.) щяха да доведат до настъпване на целения резултат. С други думи причините обусловили престъплението да приключи във фазата на опита, стоят изцяло извън волята на подсъдимия, поради което степента на осъществяване на деянието следва да бъде съобразена единствено при индивидуализиране на наказанието като смекчаващо вината обстоятелство.
По отношение на индивидуализацията на наказанието определено на подсъдимия Д., въззивната съдебна инстанция счита, че същото е правилно индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства. ЧРС е наложил наказание „лишаване от свобода” в размера предвиден за долна граница за процесното деяние, а именно - една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от една три години. Правилно съдът е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия (28 г.), чистото му съдебно минало, направените самопризнания и изразеното самокритично отношение към извършеното деяние.
Така определеното на подсъдимия наказание, отговаря на целите поставени в чл. 36 НК и преди всичко следва да накара подсъдимия да преосмисли поведението си като постигне превъзпитателен ефект към спазване на законите и добрите нрави.
В хода и в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК и в рамките на служебното начало, настоящият съдебен състав не констатира наличието на основания, налагащи изменяване или отмяна на атакуваната присъда, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК вр. чл. 338 НПК‚ Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 20.07.2015г., по НОХД № 74/2015 г. по описа на Чепеларски районен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.