Производството е по иск с правно основание чл.4§3 от Договора за европейския съюз във връзка с ЗОДОВ.
Подадена е искова молба вх.№1146/22.ІІІ.2017год. от ищеца „. Д. ЕЛ С.ООДГ.Ч.ЕИК200383198,представлявано от управителя П. Г. Л.,чрез пълномощника му А. К. Б.,с която срещу ответниците В. А. С. Г.С. и Н. А. ПО П. Г.С.,е предявен иск с правно основание чл.4§3 от Договора за Европейския съюз във връзка със ЗОДОВ,с цена на иска 42 895.92лв.,представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди,от които сумата 33 600лв. е сбор от внесения към датата на подаване на исковата молба в съда-22.ІІІ.2017год., ДДС,начислен с РА и разноските за адвокатски възнаграждения в административното и съдебно производство по обжалване на РА, и лихви в размер на 9 295.92лв. върху сумата 33 600лв.,начислени от датата на заплащането и до датата на исковата молба-20.ІІІ.2017год.,ведно със законните лихви върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.ІІІ.2017год. до окончателното и изплащане,като му се присъдят и съдебните разноски по делото,които вреди са причинени от съвместните действия на ответниците при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год./,тъй като разпоредбите на първичното право на ЕС и основните принципи,от които се ръководи правото на ЕС,имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на обществените отношения в Република България.
ИЩЕЦЪТ „. Д. ЕЛ С.ООДГ.Ч.ЕИК ******** твърди в исковата молба,че е търговско дружество,с основен предмет на дейност-проектиране,доставка,монтаж на отоплителни,слънчеви и енергийни системи,както и друга търговска дейност,незабранена със закон,указ или друг нормативен акт.Твърди,че е кандидатствал и получил безвъзмездно финансиране за проект „Изграждане на фотоволтаична електроцентрала Таванчека“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013год., мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.Във връзка със сключения договор за безвъзмездно финансиране, на 3.ІV.2009год. той отправил запитване за оферта за изработване на проект и изграждане на фотоволтаична централа до „Електро-соларни С.ООДГ.С..На 14.ІV.2009год. е изготвена подробна оферта и въз основа на нея, на 17.ІV.2009год. ищецът е сключил договор№63 за изработване на проект за фотоволтаична система 54 кWр с „Електро-соларни С.ООДГ.С.,като стойността на договора е 3 800 евро без ДДС,а начисленият ДДС върху доставката на услугата е 769евро или 1 486,43лв..След изготвянето на проекта,договорената сума е изплатена от ищеца на доставчика,за което му е издадена фактура№58/8.V.2009год. с основание „плащане по договор№ 63/17.ІV.2009год.".Междувременно, на 5.V.2009 год. „Електро-соларни С.ООДГ.С. и „Монолитно строителство"ЕООДГ.С. сключват договор за консорциум „Фотоволтаични С., с който обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност с цел изграждане на фотоволтаичната централа на ищеца,като целта на сключването на консорциума е „Електро-соларни С.ООДГ.С. да използва регистрацията на „Монолитно строителство"ЕООДГ.С. в Камарата на строителите в България, необходима за изграждането на обекта.Ищецът счита и сочи,че този начин на сключване на консорциум е позволен от Закона за камарата на строителите в България.На 10.VІ.2009год. ищецът е сключил с „Електро-соларни С.ООДГ.С. договор№85 за окомплектовка,доставка,монтаж и въвеждане в експлоатация на проектираната фотоволтаична система.Плащания по този втори договор са извършени в периода октомври 2009год. - май 2010год.,в която връзка „Електро-соларни С.ООДГ.С. е издало десет фактури,в които е отразило,че са свързани с договор №85/10.VІ.2009год..
Ищецът твърди още,че с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 091794/10.ІХ.2009год. на главен инспектор по П. при ТД на НАП Г.С., на ищеца е възстановен ДДС, платен по фактура№58/8.V.2009год. в размер на 1 486,43лв..С АПВ №1004729/5.ІІІ.2010год. на инспектор по П. при ТД на НАП Г.С.,му е възстановен ДДС,платен по фактури,издадени от „Електро-соларни С.ООДГ.С. в периода 1.Х.2009 год. -31.І.2010год. в общ размер на 88 109,53лв.,а с АПВ № 1016662/7.VІІ.2010год. на старши инспектор по П. при ТД на НАП Г.С.,на ищеца е възстановен ДДС,платен по фактури, издадени от „Електро-соларни С.ООДГ.С. в периода 1.ІІІ.2010год. - 31.V.2010год., в общ размер на 9 466,66лв..
Ищецът твърди,че ползването на фотоволтаичната централа е разрешено с Разрешение за ползване№ДК-07-12/ 30.VІІ.2010год. на началник-сектор С. при РДНСК-ЮЦР.
През 2011год. е възложено извършването на ревизия на „. Д. Ел С.ООДГ.Чепеларе по Закона за данъка върху добавената стойност за периода от 17.Х.2008год. до 31.VІІ.2011год.,която ревизия е завършила с издаването на Ревизионен доклад /РД/ №1200507/12.ІІІ.2012год.,въз основа на който е издаден Ревизионен акт /РА/ №211200507/17.ІV.2012год.,с който е установено заплащането на задължения по ЗДДС в общ размер от 123 148,66лв..Ищецът твърди,че данъчните власти не признават „реалността на доставките" на стоки и услуги,извършени от „Електро-соларни С.ООДГ.С. на „. Д. Ел С.ООДГ.Чепеларе и отказват да признаят право на данъчен кредит по издадените от него фактури.Според РД и РА,не „Електро-соларни С.ООДГ.С.,а консорциум „Фотоволтаични С., е изградил обекта по втория договор,тъй като в състава му влиза „Монолитно строителство"ЕООДГ.С.,разполагащо с разрешение за строеж на такива обекти.По време на ревизията данъчните власти са разполагали с данни,че консорциумът между „Електро-соларни С.ООДГ.С. и „Монолитно строителство"ЕООДГ.С. е създаден с цел използване разрешителното на „Монолитно строителство"ЕООДГ.С. в българската строителна камара.Според обясненията на представители на „Монолитно строителство"ЕООДГ.С.,освен че е предоставило разрешението си,това дружество не е взело никакво участие в изграждането на обекта.Консорциумът няма отделно счетоводство.Консортите са се договорили „Електро-соларни С.ООДГ.С. да води пялата документация във връзка с изграждането на фотоволтаичната централа.Що се отнася до първия договор,според данъчните власти „Електро-соларни С.ООДГ.С. е разполагало с капацитета да изготви проекта за фотоволтаична централа,но наетите от него лица са получили възнаграждения,формирани в нарушение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Методиката за определя размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в областта на устройственото планиране и в инвестиционното проектиране.Така, макар резултатът /готов проект/ да е бил налице,не било установено с безспорни доказателства от кого е извършена услугата.
Ревизионният акт е обжалван от „. Д. Ел С.ООДГ.Чепеларе пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" при ТД на НАП Г. П..С Решение№741/25.VІ.2012год. на директора на Дирекция „ОУИ" при ТД на НАП- П. РА е потвърден.“. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе сезира А. С. Г. П. с жалба против РА.В нея е налице специално позоваване на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006год. относно общата система на данъка върху добавената стойност,дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 21 юни 2012 год. по съединени дела С-80/11 и С-142/11,по която жалба е образувано адм.д.№2381/2012год. на АдмС П..С решение№1940/19.VІІІ.2013год. АдмС П. уважава жалбата на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе и отменя РА.Но с Решение №8424/19.VІ.2014год., ВАС отменя решението на АдмС П. и
потвърждава РА. Мотивите на ВАС да не признае данъчен кредит по фактурите,издадени от „Електро-соларни С.ООДГ.С.,са следните:Консорциум „Фотоволтаични С. е осъществил изграждането на фотоволтаичната централа,то извършва независима икономическа дейност и именно то е данъчно-задълженото лице, което е следвало да фактурира доставките към ищеца;всички строителни документи посочват като строител консорциум „Фотоволтаични С.,а ищецът ги е подписал,следователно е знаел кой е реалният изпълнител на строителството на централата.

В исковата молба е направено много подробно изложение за приложимостта на правото на ЕС в казуса с посочване на относимите принципи и правни норми,за задължителността на правото на ЕС; за отговорността на държавите-членки за нарушение на правото на ЕС при причинени вреди и тъй като с оглед изложеното в исковата молба,посочено по-горе,се счита,че „. Д. Ел С.ООДГ.Чепеларе е “претърпяло вреди от нарушения на правата му,произтичащи от административни практики на национални органи,които противоречат на правото на ЕС,както и от неправомерни действия на органи на съдебната власт”,е възникнало и правото му на обезщетение за тях,като се счита,че отговорност следва да понесат допринеслите за нарушението национални органи и че в конкретния случай това са Н. А. за П. и В. А. С..Сочи се,че предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен кредит произтичат от разпоредбите на чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО.Според тях,за да може да приспадне платения ДДС, лицето трябва:1.Да е данъчнозадължено лице за ДДС;2.Стоките/услугите,които е получило,трябва да се използват за последваща облагаема доставка,извършена от данъчнозадълженото лице;3.Стоките/услугите,които е получило,трябва да са доставени от друго данъчнозадължено лице,4.Да притежава фактура;5.ДДС по доставката на стоките/услугите,да е станал „изискуем",по смисъла на чл.63 от Директива 2006/112/ЕО,т.е. стоките/услугите са доставени.При наличието на тези пет предпоставки,право на приспадане може да бъде отказано само ако са налице „обективни данни",че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка,на която то основава правото на приспадане,е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС,извършена нагоре или надолу по веригата.Всъщност фактурирането на несъществуваща доставка и ползването на данъчен кредит, ощетяващо държавния бюджет,винаги би представлявало измама или злоупотреба с ДДС,за която получателят на доставката знае. Отказът за признаване право на данъчен кредит на данъчнозадълженото лице е обоснован от данъчните власти с нарушения,извършени от преките му доставчици-незаконосъобразно формиране на възнаграждението на проектантите на „Електро-соларни С.ООДГ.С. /по отношение на първия договор/ и нарушения на „Електро-соларни С.ООДГ.С. на договора за консорциум,тъй като е действал от свое име и за своя сметка,вместо от името и за сметка на консорциума /по отношение на втория договор/.Ищецът счита,че данъчните власти неправилно,в противоречие с приложимото право на ЕС и с практиката по прилагането му,са отказали право на приспадане на данъчен кредит на „. Д. Ел С.ООДГ.Ч.като от това за дружеството са настъпили значителни вреди",за които вреди НАП носи отговорност.Относно отговорността на ВАС се сочи,че е допуснато “неспазване на върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му”;че "и при постановяване на решението ВАС не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС,цитирани в исковата молба. Следователно ВАС е следвало да съобрази правилата за тълкуване и прилагане на предпоставките за възникване и упражняване на право на данъчен кредит,произтичащи от разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО като ползващи се с приоритет пред противоречащите им норми от националното право.Претърпените имуществени вреди от поведението на националните власти ищецът е съизмерил със сбора от заплатения към датата на подаване на исковата молба ДДС,начислен с РА /включително заплатените лихви върху него/,от заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с процесуалното му представителство в производството по установяване на данъчни задължения и при обжалването на РА по А. и съдебен ред и присъдените юрисконсултски възнаграждения,като вредите общо възлизат на 33 600лв.Допълнително ищецът има право да получи лихвите върху сумата 33 600лв.,считано от датата на заплащането и до датата на подаване на исковата молба в размер на 9 295.92лв.,ведно със законните лихви върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане..С молба вх.№1579/27.ІV.2017год., ищецът е уточнил размера на дължимото обезщетението.
Искът е предявен при условията на солидарност,тъй като било налице непозволено увреждане и съпричиняване на вреди от двамата ответници.Солидарната отговорност е възникнала по силата на закона-чл.53 от ЗЗД,приложим в хипотезите на търсене на отговорност на държавата по ЗОДОВ,на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ.Сочи се съдебна практика-решение№5/24.І.2011год. по Г.д.№855/2010год. на ІV ГО на ВКС и че вредите за ищеца били възникнали от съвместните действия на ответниците,описани подробно в исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ В. А. С. Г.С. в законоустановения срок по чл.131ал.1 ГПК,чрез процесуалния му представител Младен Марков Семов-съдебен помощник във ВАС, е подал писмен отговор вх.№1882/22.V.2017год. на исковата молба.Ответникът счита,че предявеният иск е родово и местно подсъден на СГС,съгласно императивната разпоредба на чл.108ал.1 ГПК.Освен това подадената искова молба е нередовна,тъй като не е внесена дължимата ДТ в размер на 4% от стойността на иска.Предявеният иск е недопустим,защото не е налице солидарна отговорност на ответниците.ВАС е В. административно-правораздавателен орган,който има задължението да гарантира пълния ефект на нормите на правото на ЕС,респ. при противоречие на Н. норма с разпоредба от правото на ЕС,в унисон с принципа на примата на правото на ЕС-да остави националната норма неприложена,като приложи съюзната разпоредба.Или при неяснота на съответната съюзна разпоредба/принцип да поиска тълкуване от съда на ЕС за действието и към съответното правоотношение.Срещу това задължение на съда седи правото на страните на достъп до справедлив и безпристрастен С.- чл.6 ЕКПЧОС и чл.118,чл.121 и сл. КРБ.А НАП е А. орган,със специфично вменени му законови компетенции по попълване на приходната част в бюджета,и законосъобразността на действията му,респ. постъпилата вреда,следва да се преценява именно с оглед характера на осъществяваната дейност и правните последици- събрани средства във фиска.

Ответникът ВАС счита,че така предявеният иск е неоснователен.На първо място- за да е налице нарушение на норма на правото на ЕС от страна на правораздавателен орган,то следва нормата на съюзното право да не е транспонирана в национален закон,т.е. да е директно приложима.В процесният казус ищеца претендира вреди от нарушение на разпоредбите на чл.63,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО.Но Н. изпълнителна мярка по транспониране на Директивата е ЗДДС.В този смисъл претенцията за нарушение на съюзна норма,следва да бъде неразривно свързана с твърдение за противоречие на националният закон със съюзната норма,именно което противоречие съдът не е установил,респ. е приложил националната за сметка на съюзната разпоредба.Само в такава хипотеза е възможно нарушение на съюзна норма в съдебен акт.Тъй като такова твърдение липсва,респ. ищеца няма претенции за противоречие между националният закон и съюзната регламентация,следва единственият извод,че ищецът твърди неправилно приложение на националният закон.В обратната хипотеза освен самостоятелни твърдения за противоречие между Н. и съюзна уредба,ищецът следва да предяви и претенцията си към законодателният орган транспонирал съюзната директива,тъй като негова е на първо място отговорността да приведе националното законодателство в съответствие със съюзното,така,че правоприлагането да се извършва еднакво от всички.В този смисъл процесният иск следва да бъде предявен срещу Народното събрание на Република България.Обратното означава,че практически липсва твърдение за нарушение на съюзно законодателство.Факта,че ищецът претендира нарушение на норма от съюзна директива,транспонирана в национален закон,произтичащо от съдебен акт,без да е налице твърдение за противоречие на националният и съюзният нормативни актове,прави изначално иска му неоснователен.Нещо повече,съдържа имплицитно в себе си твърдението,че съдебният акт на ВАС е в съответствие с националният ЗДДС,който пък е в съответствие с Директива 2006/112/ЕО. Липсата на обратните твърдения и факти,в тежест на ищеца, прави процесният иск изначално неоснователен.Нещо повече- ако е налице противоречие на националният закон със съюзната Директива,то същото следва да бъде установено,като инструмента за установяване ще бъде именно съдебното решение по настоящият казус.Да се твърди,че ВАС и НАП нарушават съюзното законодателство,прилагайки противоречащото му национално,без да се търси промяна на националното означава,че настоящето производство е напълно безпредметно,а противоречащото национално законодателство ще генерира и занапред „нарушения на правото на ЕС“.Поради това ответникът ВАС прави искане за привличане на Народното събрание на Република България като подпомагаща страна.
На второ място- съобразно даденото от СЕС тълкуване на нормата на чл.4§3 ДФЕС, държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила задълженията си, държавата членка трябва a fortiori да предприеме всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. Това включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие от това неизпълнение./в този смисъл Решение от 19 ноември 1991г., съединени дела С-6/90 и С-9/90 и др./Безспорно,както СЕС нееднократно се е произнасял - отговорността за вреди нанесени на частно-правни субекти от орган на публичната власт,представлява принцип,присъщ на системата на УД,налагащ очертаващ и пораждащ задължения за ДЧ.СЕС подчертава условията,при наличието на които отговорността на държавата може да бъде ангажирана,представляващи фактическия състав на отговорността, а именно: 1. Дали съюзната норма,чието нарушение в съдебен акт се твърди,предоставя права на частно-правните субекти, 2. Дали нарушението е достатъчно очевидно и 3.Наличието на пряка причинна връзка между нарушението на нормата и причинената вреда.В процесният иск отделните елементи на отговорността липсват дори като твърдения,а още по-малко - като доказани твърдения.В този смисъл се нарушава правото на защита на ответника ВАС,който следва да изложи възражения,опровергаващи ненаправени твърдения и неустановени факти.И само защото те са част от фактическият състав на отговорността,така,както е очертана в цялостната юриспруденция на СЕС.В този смисъл моли съда да отхвърли иска като голословен и недоказан.В иска липсват елементи от фактическият състав на отговорността,т.е. ищецът не твърди наличието на определени факти,респ. отговорност не може да бъде ангажирана.Счита,че ищецът няма активна легитимация за завеждане на иска и излага подробни съображения за това.Прави възражение и че предявеният иск не е доказан по размер.Претендира за съдебни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.,на основание чл.78ал.8 ГПК във връзка с чл.13т.2 и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОТВЕТНИКЪТ Н. А. ПО П. Г.С. подава писмен отговор на исковата молба вх.№2256/16.VІ.2017год. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Зл. Х.. На първо място прави възражение,че предявеният иск е родово и местно подсъден на СГС,съгласно императивната разпоредба на чл.108 ал.1 ГПК. На второ място-счита предявеният иск за недопустим,тъй като не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ.Съгласно чл.1ал.1 от ЗОДОВ,държавата и общините отговарят за вредите,причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Т.е. задължителна предпоставка за разглеждане и търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ е наличие на незаконосъобразен акт,действие или бездействие на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност.Незаконосъобразен е актът, който е издаден в противоречие със законовите норми,или е издаден извън предвидените в закона хипотези,т.е. без правно основание.Съгласно разпоредбата на чл.204ал.1 от АПК,регламентиращ производствата за обезщетения,е допустимо да се предяви иск за обезщетение,само след отмяната на административния акт по съответния ред.В процесният случай липсва незаконосъобразен акт.В случая в съответствие с вменените чл.12ал.1т.1 от ДОПК правомощия,органите по П. при ТД на НАП Г.П., ИРМ Г.Кърджали и при спазване на установените с ДОПК правила,са извършили ревизия на „. Д. Ел С.ООДГ.С. за периода 17.Х.2008г.-31.VІІ.2011г. по спазване на разпоредбите на ЗДДС. Ревизията е приключила с Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012г.,който е потвърден с Решение№741/25.VІ.2012г. на директора на дирекция „ОДОП" П..Същият е потвърден и с Решение№8424/19.VІ.2014г. по адм.д.№ 13946/2013г. на ВАС.Основните доводи изложени в производството по обжалване на РА,е че същият е незаконосъобразен,необоснован и неправилен.Видно обаче от решенията на директора на ОДОП П. и на ВАС,ревизионният акт е издаден при спазване на процесуалните и материални правила.Или безспорно е в случая,че издаденият на ищеца РА№ 211200507/17.ІV.2012г. е бил предмет на съдебен контрол и със сила на присъдено нещо съдът е постановил,че той е законосъобразен и правилен.Да се повдига отново въпросът за законосъобразността на този РА,означава да се ревизира вече постановено съдебно решение,което се ползва със сила на пресъдено нещо и е равнозначно на отмяна на влязло в сила решение и ново разглеждане на делото.Ако ищецът твърди,че е налице основание за това,то той може да използва специалния ред,който ГПК и АПК предвиждат в тези случаи,но е недопустимо това да се случва в рамките на производството по ЗОДОВ,който ред всъщност за разглеждане на ИМ в процесния случай е неприложим,поради липсата на незаконосъобразен А. акт.
На второ място- счита предявеният иск за неоснователен.Както ЗДДС,така и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,изискват наличие на реално осъществени доставки на стоки или услуги,за да бъде приспаднат начисления ДДС като данъчен кредит.Съгласно чл.167 от Директива 2006/112/ЕО,правото на приспадане на данъчен кредит възниква по времето,когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем.Същият става изискуем според чл.63 от Директивата,когато е настъпило данъчно събитие и стоките или услугите са доставени.За да се приспадне като данъчен кредит начисления ДДС, чл.168 от Директивата поставя като условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми доставки от задълженото лице,а според чл.178 от същата, данъчно задълженото да притежава фактура,съставена в съответствие с посочените разпоредби от директивата.Тези изисквания за приспадане на данъчен кредит са регламентирани и със ЗДДС, и при извършване на ревизия на дружеството са изцяло съобразени от органите по П..Видно от доказателствата по преписката,за да установят наличието на условията за приспадане на данъчен кредит,органите по П. са предприели всички предвидени в ДОПК действия- насрещни проверки,искания от трети лица,анализ на данните в информационната система на НАП и на представените от ревизираното дружество документи.От събраните в ревизионното производство доказателства не се установява именно реалността на извършените доставки,което е изискване за упражняване на правото на приспадане на начисления ДДС като данъчен кредит,както според Директива 2006/112/ЕО на Съвета,така и на ЗДДС /чл.68 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 25ал.1,ал. 2 и ал.6т.1 от ЗДДС/. Така например, от събраните в ревизионното производство доказателства относно доставката, документирана с фактура№58/8.V.2009г.,органите по П. отказват данъчния кредит по фактурата,тъй като „посочената фактура не може да се обоснове реалността на доставката услуга"/стр.27 от РД№ 1200507/12.ІІІ.2012г./. До този извод органите по П. са достигнали след анализ на всички събрани доказателства/стр.27-34 от РД№1200507/12.ІІІ.2012год./, представени от ищеца „. Д. ел С.О., трети лица и от посочения във фактурата като доставчик „Електро-соларни С.О..Имайки предвид договорените условия за извършване на услугата,органите по П. са установили факти и обстоятелства касаещи освен вида на услугата,времето за извършването и,така и наличието/липсата на кадровата обезпеченост на посочения доставчик, включително наличие на изискващата се правоспособност за извършване на проектантски услуги.След анализ на всички относими обстоятелства е направен извод на липса на реална доставка по конкретната фактура и е отказан посочения във фактурата ДДС.В тази връзка, неоснователно е твърдението на ищеца,за отказан данъчен кредит в процесния случай единствено поради „незаконосъобразно формиране на възнаграждението на проектантите на „Електро-соларни С.О..В ИМ ищецът заявява,че е знаел,че „Електро-соларни С.О. полза разрешителното за строителство на „Монолитно строителство"ЕО.за целите на което е сключен договор за консорциум "Фотоволтаични С.,поради което „не е имал повод да се усъмни в съдържанието на строителните книжа,посочващи като строител "Фотоволтаични С..Т.е. ищецът посочва и знае,че доставките по строителство на обекта са осъществени от консорциум "Фотоволтаични С.,който по смисъла на ЗДДС се явява данъчнозадължено лице и доставчик на услугата по изграждане на обект „Фотоволтаичната електроцентрала" в Г.Ч.а не посоченият във фактурите доставчик „Електро-соларни С.О..До този извод са достигнали и органите по П. и са отказали данъчния кредит по фактурите,издадени от „Електро-соларни С.О. на ищеца,именно защото те не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6ал.1 от ЗДДС и чл.9ал.1 от ЗДДС.Съгласно чл.68ал.1т.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон,сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки,които доставчикът,регистрирано по този закон лице,му е доставил или предстои да му достави.Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя както от наличието на фактури,така и от това,дали доставчикът е извършил посочените във фактурата доставки на стоки или услуги,т.е. не е достатъчно наличието на фактура за доставката,която да се включи в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС,а е необходимо отразените във фактурите доставки да са реално осъществени.Безспорно в ревизионното производство е установено,че посоченият в процесиите фактури доставчик „Електро-соларни С.О. не е извършил посочените доставки, поради което законосъобразно е отказан данъчният кредит по фактурите. Освен ЗДДС и законодателството на ЕС,включително Директива 2006/112/ЕО на Съвета,и практиката на СЕС поставят като основано условие за приспадане на данъчен кредит,наличието на реално извършена доставка.Имайки предвид именно законовите изисквания и практиката на СЕС при безспорно установена липса на реални доставки по фактурите,издадени от „Електро-соларни С.О. на „. Д. ел С.О., ВАС е потвърдил издадения на ищеца Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год.
Неоснователно е твърдението на ищеца,че в противоречие на принципа за правната сигурност и пропорционалност,първоначално данъчните власти са приели,че е налице реална доставка с издадените Актове за прихващане и възстановяване.Това е така,тъй като съгласно чл.129ал.3 от ДОПК, АПВ се издава в 30 дневен срок от постъпване на искането,когато в същия срок не е възложена ревизия.Независимо от извършването на прихващане или възстановяване,включително когато АПВ е обжалван,задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.Съгласно чл.118ал.1т.1 от ДОПК, с ревизионният акт се установяват,изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски.Същият се издава след извършване на ревизията,като в ревизионното дело и ревизионния акт се посочват установените факти и обстоятелства,фактическите и правни изводи и основанията за тях,както се определят правата,задълженията и отговорностите на задължените лица.Имайки предвид,че ДОПК е съобразен със законодателството на ЕС/§2б от ДР на ДОПК/,счита за неоснователно и искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт.Вземането по РА касае публични задължения и приложимият ред е ДОПК.Съгласно чл.220ал.1 от ДОПК,когато публичното вземане не е платено в срок се образува изпълнително производство.Същото,на основание чл.222ал.1 от ДОПК се спира при определени условия по реда на ДОПК.
Неоснователен и недоказан според ответника НАП е и размера на иска,като има предвид разпоредбите на чл.169 от ДОПК, и че част от посочените от ищеца вноски са погасили други или предходно възникнали задължения.Ответникът представя справка за задълженията на лицето към 16.VІ.2017год.,както и разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП П.,О. С.,от които е видно,че част от посочените в ИМ и уточнението като внесени суми по РА,са погасили други задължения.Така например, постъпилата на 17.VІ.2015год. сума в размер на 2000лв. е разпределена от публичен изпълнител с Разпореждане№1043/2014/000023/24.VІ.2015г.,както следва: със сума в размер на 1263,21 лв. са погасени задължения по Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012г.,касаещи м.01.2010г.,а с останалата сума са погасени задължения по Закон за корпоративно подоходното облагане за 2014г.,декларирани от дружеството с декларация по чл.92 от ЗКПО №*25842/27.ІІІ.2015г.В тази връзка счита за неоснователна претенцията и за посочената с ИМ дължима лихва.Претендира за съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА О. П. Г.С. чрез заместник окръжния прокурор Д. Стр. подава становище вх.№ вх.№20210805/14.VІ.2021год. по исковата молба, като счита, че предявеният иск е допустим,но неоснователен,тъй като исковите претенции не са доказани по основание и размер.Счита,че ищецът не е представил доказателства за претърпени от него имуществени вреди,които да са в причинна връзка с определени действия на ответниците по настоящето дело.Не са установени и предпоставките от фактическия състав на отговорността по чл.9а ЗОДОВ.
Смолянският окръжен С. като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А. К. Б.,становището на ответниците ВАС и НАП и техните пълномощници юрисконсулт Пр. Д. и главен юрисконсулт Зл. Х.,становището на контролиращата страна О. П. Г.С. чрез заместник окръжния прокурор Д. Стр.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението по ССчЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорни факти по делото:
Безспорно ищецът е едноличното дружество с ограничена отговорност „. Д. Ел С.ЕООД /преди октомври 2021год. е било О./,представлявано от управителя П. Г. Л., със седалище и адрес на управление Г.Ч.ул.“К. и М.“№3,вписано в ТР с ЕИК*******.Неговият основен предмет на дейност е: проектиране, доставка, монтаж на отоплителни, слънчеви и енергийни системи,както и друга търговска дейност,незабранена със закон,указ или друг нормативен акт.
Безспорно е,че „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе е кандидатствало и получило безвъзмездно финансиране за проект „Изграждане на фотоволтаична електроцентрала „Таванчека“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013год., мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.Във връзка със сключения договор за безвъзмездно финансиране, на 3.ІV.2009год. дружеството е отправило запитване за оферта за изработване на проект и изграждане на фотоволтаична централа до „Електро-соларни С.ООДГ.С..На 14.ІV.2009год. е изготвена подробна оферта и въз основа на нея, на 17.ІV.2009год. „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.ЕИК200383198,като възложител е сключило договор№63 за изработване на проект за фотоволтаична система 54 кWр с изпълнителя „Електро-соларни С.ООДГ.С.,ЕИК175387313,като стойността на договора е 3 800евро без ДДС,а начисленият ДДС върху доставката на услугата е 769евро или 1 486,43лв..След изготвянето на проекта,той е предаден на възложителя „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе с Протокол№32/23.ІV.2009год.,на която дата община Чепеларе е издала виза за проектиране на фотоволтаичната електроцентрала.Договорената сума за изготвения проект е изплатена от ищеца на доставчика,за което му е издадена фактура№*/8.V.2009год. на стойност 8 918.58лв. с ДДС,с основание „плащане по договор№ 63/17.ІV.2009год.".
Междувременно, на 1.VІ.2009год. в Г.С., между „Електро-соларни С.ООДГ.С.,ЕИК175387313,представлявано от управителя Вл. С. Т. и „Монолитно строителство"ЕООДГ.С.,ЕИК130879167,представлявано от управителя Пл. Г. Ат., на основание чл.275 и чл.276 ТЗ е сключен договор за консорциум, с наименование „Фотоволтаични С.Г.С., с който обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност със следната стопанска цел- изграждане на обект „Фотоволтаичната електроцентрала“Г.Ч.м.Т., ПИ 80371.70.51 и ПИ 80371.72.51,община Чепеларе.Съгласно чл.1.3 от договора, всеки от партньорите /консортите/ в консорциума ще осъществява дейност в изпълнение на общата цел от свое име,но за сметка на всички съдружници при запазване на своята юридическа и икономическа самостоятелност и без да отговаря за задълженията на консорциума.Срокът на съществуване на консорциума съвпада със срока на изпълнение на договора за строителство,за целите на които е създаден той.С чл.4.1 от договора, консортите са определили за водещ партньор в консорциума „Електро-соларни С.ООДГ.С..“Електро-соларни С.ООДГ.С.,съгласно чл.4.2 от договора,се задължава да води цялата договорна,финансово-счетоводна,банкова,данъчна и друга документация на консорциума.Партньорите са длъжни да оказват необходимото според способностите им съдействие за постигане целта на консорциума-чл.4.4 от договора.Съгласно чл.6.1 от договора, за своята дейност консорциумът води самостоятелно счетоводство,различно от счетоводството на партньорите.Целта на сключването на консорциума е била,според ищеца, „Електро-соларни С.ООДГ.С. да използва регистрацията на „Монолитно строителство"ЕООДГ.С. в Камарата на строителите в България,необходима за изграждането на обекта и този начин на сключване на консорциум е позволен от Закона за камарата на строителите в България.
На 10.VІ.2009год. „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.като възложител е сключил с изпълнителя „Електро-соларни С.ООДГ.С.,ЕИК ******** договор№85 за окомплектовка,доставка,монтаж и въвеждане в експлоатация на слънцеследяща фотоволтаична система,с инсталирана мощност 54 k Wp,съгласно подробната техническа документация от оферта№398/14.ІV.2009год..Плащания по този втори договор са извършени,както следва: по фактура№*/1.Х.2009год. на стойност 5 700лв. с ДДС, по фактура№*/23.Х.2009год. на стойност 156 466.40лв. с ДДС, по фактура№*/2.ХІ.2009год. на стойност 136 900.10лв. с ДДС, по фактура№*/4.ХІ.2009год. на стойност 160 019.49лв. с ДДС, по фактура№*/9.ХІ.2009год. на стойност 39 116.60лв. с ДДС, по фактура№*/2.ХІІ.2009год. на стойност 15 646.64лв. с ДДС, по фактура№*/1.ІV.2010год. на стойност 6 800лв. с ДДС, по фактура№*/17.ІІІ.2010год. на стойност 50 000лв. с ДДС и по фактура№*/2.V.2011год. на стойност 91 896.50лв. с ДДС,които „Електро-соларни С.ООДГ.С. е издало на възложителя-ищец и в които е отразило,че са свързани с договор №85/10.VІ.2009год..
Не се спори по делото,че
Със заповед№1105415/14.Х.2011год. на ТД на НАП- П. е възложено извършването на ревизия на задълженото лице „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.ЕИК ********* за установяване на публични задължения ДДС за периода от 17.Х.2008год. до 31.VІІ.2011год.,приключила с издаване на Ревизионен доклад№1200507/12.ІІІ.2012год. на ТД на НАП Г.П.,въз основа на който е издаден и Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год. на ТД на НАП- П.,с който е отказано на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе правото на данъчен кредит по издадените от доставчика „Електро-соларни С.ООДГ.С. 11 броя фактури,в общ размер на 114 378.70лв. и лихви в размер на 21 501.92лв..Установените задължения, в резултат на отказан данъчен кредит, са както следва: по фактура№026/1.Х.2009год.- ДДС 950.00лв.; по фактура№027/23.Х.2009год.- ДДС 26 077.74лв.; по фактура№028/2.ХІ.2009год.- ДДС 22 818.01лв., по фактура№029/4.ХІ.2009год.- ДДС 28 003.25лв., по фактура№030/9.ХІ.2009год.- ДДС 6 519.43лв., по фактура№031/2.ХІІ.2009год.- ДДС 2 607.77лв., по фактура№058/8.V.2009год.- ДДС 1 486.43лв., по фактура№099/18.ХІІ.2009год.- ДДС 1 133.33лв., по фактура№116/1.ІV.2010год.- ДДС 1 133.33лв., по фактура№150/17.ІІІ.2010год.- ДДС 8 333.33лв. и по фактура№223/2.V.2011год.- ДДС 15 316.08лв.,или общо ДДС в размер на 114 378.70лв.
За да установят обективно задълженията на ревизираното лице,органите по П. са предприели всички предвидени в ДОПК действия за установяване наличието на условията,регламентирани със ЗДДС, за правото на приспадане на данъчен кредит от „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе по процесиите фактури.
Съгласно чл.68ал.1т.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон,сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки,които доставчикът,регистрирано по този закон лице,му е доставил или предстои да му достави.Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя както от наличието на фактури,така и от това,дали доставчикът е извършил посочените във фактурата доставки на стоки или услуги,т.е. не е достатъчно наличието на фактура за доставката,която да се включи в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС,а е необходимо отразените във фактурите доставки да са реално осъществени.Безспорно в ревизионното производство е установено,че посоченият в процесиите фактури доставчик „Електро-соларни С.ООДГ.С. не е извършило посочените доставки,поради което законосъобразно е отказан данъчният кредит по фактурите.Освен ЗДДС и законодателството на ЕС,включително Директива 2006/112/ЕО на Съвета,и практиката на СЕС поставят като основано условие за приспадане на данъчен кредит,наличието на реално извършена доставка.
„. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе е подал жалба срещу Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год. на ТД на НАП-П. до директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“/ОУИ/ при ЦУ на НАП.С Решение№741/25.VІ.2012год. директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП е потвърдил ревизионния акт,като в него е прието,че: по фактура№58/8.V.2009год. на стойност 7 432.15лв. и ДДС 1 486.43лв.,с предмет проектиране,не е осъществена реална доставка.Аргументите за това са,че проектната документация е предадена от „Електро-соларни С.ООДГ.С. на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе с приемо-предавателен протокол от 23.ІV.2009год.А видно от акт образец 16, виза за проектиране е издадена от главния архитект на община Чепеларе също на 23.ІV.2009год.Поради което не е възможно проектирането да е извършено преди да е издадена визата за проектиране.Видно от актове образец 15 и образец 16, проектанти са били: по част „Електромонтажна“- инж. К. К., по част „Конструкции“- инж. Д. Д., по част „Геодезия“- инж. Т. Т.. При насрещна проверка в „Електро-соларни С.ООДГ.С. са представени три граждански договора от 10.ІV.2009год. с Р. К., Д. Д. и К. К., както и диплом за висше образование на Вл. Т.. В гражданските договори били описани задачи,които са с общ характер и не можели да се обвържат с дейностите,изпълнени по конкретната ФВЕЦ в Г.Ч.. Ето защо ревизиращият орган не е приел,че Д. Д. и К. К. са извършили проектиране на част „Конструкции“ и част „Електромонтажна“,а за част „Геодезия“ въобще не били представени документи кой я е извършил.При анализ на плащанията било установено,че плащане по фактура№58/8.V.2009год. не е извършено.След като доставчикът на услугата не е разполагал с кадрови ресурс,то той не е можел да извърши конкретната услуга,ДДС бил неправомерно начислен и на основание чл.70ал.5 ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По останалите 10броя фактури с данъчна основа 564 461.35лв. и ДДС общо 112 892.27лв., и с предмет- изграждане на ФВЕЦГ.Чепеларе съгласно договор№85/10.VІ.2009год., ревизиращият орган също е приел,че не са изпълнени реални доставки,защото в акт образец 15/15.VІ.2010год. и акт образец 16/27.VІІ.2010год.,както и в актовете образец 12/25.VІ.2009год.,като строител на ФВЕЦ Г.Чепеларе е посочен консорциум „Фотоволтаични С.,а не „Електро-соларни С.ООДГ.С.,което е издало процесните фактури.Същото е потвърдено и от дружеството за строителен надзор.Следователно изпълнител на ФВЕЦГ.Чепеларе е консорциумът,а не „Електро-соларни С.ООДГ.С. и фактурите е следвало да се издадат от консорциума,а не от „Електро-соларни С.ООДГ.С..Последният не е реален изпълнител на доставките и поради факта,че не е разполагал с кадрови ресурс за изпълнението им.В дружеството не е имало назначени лица,с изключение на лица на длъжност О. организатор,през периода на извършване на строителството на електроцентралата.
На 12.VІІ.2012год. ищецът „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе е обжалвал ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год. по съдебен ред,като е образувано адм.д.№2381/2012год. по описа на Адм.С П..С решение№1940/19.VІІІ.2013год. по адм.д.№2381/2012год. на Адм.С-П. е отменен Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год. на ТД на НАП-П.,потвърден с решение№741/25.VІ.2012год. на директора на Дирекция „ОУИ“ П.,с който акт не е признат данъчен кредит в размер на 114 378.70лв. и лихви в размер на 21 501.92лв. на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.като НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя 400лв. съдебни разноски.
Директорът на Дирекция „ОДОП“-П. при ЦУ на НАП-С. е подал жалба срещу решението на Адм.С П.,по която е образувано адм.д.№13946/2013год. по описа на ВАС.С решение№8424/19.VІ.2014год. по адм.д.№13946/2013год. на ВАС е отменено решение№1940/19.VІІІ.2013год. по адм.д.№2381/2012год. на Адм.С П. и вместо това е постановено ново решение,с което е отхвърлена жалбата на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе срещу Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год. на ТД на НАП-П.,потвърден с решение№741/25.VІ.2012год. на директора на Дирекция „ОУИ“ П.,с променено наименование „ОДОП“,като „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе е осъдено да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-П. при ЦУ на НАП разноски в размер на 2 130лв.Решението на ВАС е окончателно.Според ВАС, безспорно установен факт е,че учредяването на консорциум „Фотоволтаични С. със съдружници: „Електро-соларни С.ООДГ.С. и „Монолитно строителство“ЕООДГ.С. е с една-единствена цел,за да може да се кандидатства във възлагателната процедура за изграждане на обект „Фотоволтаична централа“ Г.Ч.м.Таванчека,ПИ 80371.70.51 и ПИ 80371.72.51,с възложител „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе.Съдът е изследвал клаузите на договора за учредяване на Консорциум „Фотоволтаични С.,относимите правни разпоредби на ТЗ,ЗЗД,ЗДДС,ЗСч и ДОПК.Във всички актове,съставени по време на строителството на ФВЕЦГ.Ч.като строител е вписан Консорциум „Фотоволтаични С.,така,че в случая безспорно е установено с надлежни документи,че той е доставчик на строителните услуги,който е задължен и да издаде фактурите към получателя на услугите „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе.Всички тези актове са подписани от получателя на услугата „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.при което е безспорно,че получената доставка-строителство на „Фотоволтаична централа“Г.Ч.е осъществена от строителя Консориум „Фотоволтаични С.,който е вписан в цялата документация,от което следва,че и за получателя на услугата е безспорно установен фактът,че доставчикът на услугите по възлагане на строителството на централата е Консорциум „Фотоволтаични С.,от който е следвало да получи съответните фактури за осъществени доставки,по които се ползва данъчен кредит.След като доставчикът на СМР е безспорно установен и е различен от издателя на фактурите,от които се ползва данъчен кредит,решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неотносимо към настоящия спор,поради различната фактическа обстановка и неправилно Адм.С П. се е позовал на нея при постановяване на решението си.При тези безспорни доказателства, ВАС приема,че е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл.70ал.5 ЗДДС,тъй като данъкът по процесните фактури е начислен от издателя неправомерно,в нарушение на императивни правила на ЗДДС,при това са налице редица обективни факти,които установяват знанието и на двете страни по издадените фактури,че същите са неправомерно издадени от един от съдружниците в консорциума,вместо от името на консорциума,който е действителния извършител на строителните услуги по изграждане на фотоволтаичната централа в Г.Чепеларе.Допълнителен аргумент е,че съдружника „Електро-соларни С.ООДГ.С. в нарушение на договора за консорциум „Фотоволтаични С. не е водил отделно счетоводство на консорциума.Това е основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит,както на органите по П. на НАП,така и на ВАС.
Ответникът НАП представя като доказателство по делото Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК,издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-П.,О. С. на 3.VІ.2021год.,с което поради изтичане на 10-годишната погасителна давност,регламентирана в чл.171ал.2 ДОПК,на основание чл.225ал.1т.7 ДОПК във връзка с чл.168т.3 ДОПК е прекратено частично производството по изп.д.№*3/2014год.,в частта за следните вземания по изпълнителни титули:Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год.-период от 1.VІІ.2009-31.VІІ.2009 за лихва в размер на 764.07лв.,период от 1.V.2010-31.V.2010 общо главница в размер на 35 260.45лв. и лихви в размер на 87 460.93лв.,или общо за сумата 123 485.45лв.,дължима от „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.ЕИК200383198.Но ищецът с молба вх.№20210962/30.VІІ.2021год. уточнява,че по данни от счетоводството му,във връзка с РА от 2012год., са заплатени общо 70 588.46лв. за периода от 1.І.2014год. до 27.VІІ.2021год.,тъй като след датата на подаване на исковата молба в съда е продължило принудителното събиране на публични вземания
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза Е. К. в заключението си твърди,че размерът на заплатената сума от „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе по Ревизионен акт№211200507/17.ІV.2012год.,включително чрез прихващане или възстановяване по реда на глава ХVІ раздел І от ДОПК, е 66 386.29лв.,подробно посочена от нея по дати и размер в таблица към заключението.В счетоводството на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе за периода от 22.VІІІ.2014год. до 18.Х.2021год. /датата на извършената проверка/ по процесния РА са осчетоводени суми в общ размер на 75 170.38лв.,подробно посочени от вещото лице по дати и размер в таблицата.Получената разлика в сумите се дължи на факта,че НАП са погасявали и други задължения на дружеството,а в счетоводството на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе всички суми са отнасяни по счетоводна сметка 444-Вземания по съдебни спорове.Размерът на погасената част от задължението-главници по РА,към датата на подаване на исковата молба в съда-22.ІІІ.2017год.,е 28 403.38лв.,подробно посочени по дати и размер в таблицата към заключението.Размерът на лихвата върху сумите,заплатени по РА,считано от датата на заплащането им от ищеца до датата на предявяване на иска в съда-22.ІІІ.2017год., е 4 900.29лв.,подробно посочени по размер и период в таблицата към заключението.Размерът на адвокатските възнаграждения,заплатени от ищеца,във връзка с проведената ревизия и обжалването на РА по А. и съдебен ред е 2 130лв.,заплатени,както следва: на 20.Х.2014год. са платени 1 500.00лв.,а на 1.VІІ.2015год. са платени 630.00лв.Размерът на лихвата върху сумите за адвокатски възнаграждения,за периода от датата на заплащането им от ищеца до датата на подаване на исковата молба в съда-22.ІІІ.2017год., е 479.70лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвено,както и неоспорено от страните по делото. При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск за реализиране извъндоговорната отговорност на държавата за вреди,причинени от нарушаване на правото на ЕС с правно основание чл.4§3 от Договора за ЕС,които подлежат на разглеждане по реда на Глава „Общ исков процес“ на ГПК съгласно §6ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВбр.94/2019год./,според която разпоредба „неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата,пред които са висящи,включително при последвало въззивно и касационно обжалване“.
Отговорността на държавите-членки за вреди в случаите,когато са допуснали нарушение на правото на ЕС е вътрешно присъща на системата на учредителните договори на съюза.Тя се извежда от принципа за лоялно сътрудничество,задължителен за всички органи на държавите-членки,който е закрепен в чл.4§3 от Договора за ЕС.
Принципът за отговорността на държавите-членки е изведен от практиката на Съда на ЕС/СЕС/.Отговорността на държавата-членка за неизпълнение на договорите и актовете на институциите не е уредена изрично нито в договорите,нито във вторичното право на ЕС,но е допустима съгласно решението на СЕС по дела С-6/90 и С-9/90-Andrea Frankovich et Danila Binifaci,според което „принципът на отговорността на държавата за вреди,причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право,за които носи отговорност държавата,е присъщ на системата на договора“.Следователно,нито Договорът за ЕС,нито Договорът за функционирането на ЕС,предвиждат възможност за обезщетяване на вредите,причинени от държавата с извършено от нея нарушение на правото на ЕС,но такава възможност за обезвреда е изведена в практиката на СЕС чрез посочените по-горе дела /т.нар. доктрина Frankovich/.
Правното основание на тази отговорност се определя от нормата на чл.4§3 от Договора на ЕС,която предвижда,че „държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки,общи или специални,за да осигурят изпълнението на задълженията си,произтичащи от договорите и актовете на институциите на съюза“.При неизпълнение,държавата следва да предприеме всички необходими мерки за преустановяването му и да поправи вредите от това неизпълнение,като последното включва и задължението за обезщетяване на вредите,настъпили вследствие на нарушението.СЕС се позовава на произтичащото от принципа за лоялно сътрудничество задължение за заличаване на незаконните последици от нарушено право на ЕС.В своята практика СЕС извежда правилото,че всяка държава-членка на съюза е длъжна да поправи вредите от нарушение на правото на ЕС,извършени от държавен орган,включително от национален С.,действащ като последна инстанция.Посоченото становище е възприето и от ВКС-определение№269/8.V.2015год. по ч.Г.д.№1867/2015год. на ІІІ ГО на ВКС и определение№45/3.ІІ.2016год. по ч.Г.д.№4823/2015год. на ІІІ ГО на ВКС.
В правото на ЕС не се съдържат разпоредби относно реда за ангажиране на отговорността на държавата-членка по чл.4§3 от Договора на ЕС,поради което и в съответствие с принципа за процесуална автономия,процесуалният ред за разглеждане на исковете се определя от националната правна уредба,респективно действа принципът на процесуалната автономия на държавите-членки.
Предявеният при търсене на солидарна отговорност от двамата ответници иск е допустим,като основанието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата се извлича от горепосочените решения на СЕС,допускащи реализиране на такава при липсата на уредба във вътрешното законодателство.Националните съдилища са съдилища по правото на ЕС и те са длъжни да разгледат исковете,основани на норми с директен ефект,с които са сезирани.Според принципа на ефективната съдебна защита /чл.4§3 от ДЕС/,всяка държава-членка има свободата да предвиди вътрешноправен ред за реализиране на нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС,и той следва да не е по-неблагоприятен от реда,който урежда подобни съдебни производства,основани на вътрешното право /принцип на равностойност/ и доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,предвидени от правния ред на ЕС/принцип на ефективността/.
Въпросът относно компетентния С. и приложимия процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл.4§3 от Договора на ЕС за вреди от нарушение на правото на ЕС е разрешен с изменението и допълнението на ЗОДОВ чрез ЗИДЗОДОВ /обн. ДВбр.94/29.ХІ.2019год./,като е създаден нов чл.2в,с който законодателят предвижда изрично ред и процедура,по които да се разглеждат исковете за нарушение на правото на ЕС,какъвто е и предявеният в настоящето производство иск.
Извъндоговорната отговорност на държавата по чл.4§3 ДЕС е особена деликтна отговорност,която е обективна по характер,а основанието за нейното възникване е предпоставена от наличието на няколко елемента,обединени от един фактически състав.Първият от елементите на фактическия състав е да е налице нарушение на правна норма на ЕС,която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти.Вторият елемент е нарушението да е достатъчно съществено,като е необходимо да се установи наличието на обективно настъпил вредоносен резултат /който следва да бъде установен като проявление и като обем/.За да се реализира отговорността на държавата важно значение има установяването и на третия елемент от фактическия състав на деликта,изразяващ се в съществуването на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и допуснатото нарушение.В този смисъл дори да съществува косвена връзка между неправомерното поведение и настъпилия резултат,няма правно значение като предпоставка за реализиране на деликтната отговорност.
Основанието на исковата претенция са нарушения,допуснати при извършваната от ответниците административна и правораздавателна дейност, на правото на ищеца „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.като частноправен субект,предоставено му от правни норми на ЕС /чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 на Директива 2005/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год./,което е достатъчно съществено и претърпените от него имуществени вреди в общ размер на 42 895.92лв. /начислен с РА ДДС за внасяне в размер на 33 600.00лв., начислена лихва в размер на 9 295.92лв./ са в причинна връзка с нарушението.
Тази отговорност се реализира и когато твърдяното нарушение,произтича от С.,действащ като последна инстанция.Този принцип не е в противоречие и не нарушава принципа на силата на присъдено нещо,тъй като настоящето производство не цели ревизия на постановеното съдебно решение.По силата на същия се предоставя /при определени условия/, право да се получи обезщетение за вредните последици от погрешно съдебно решение на засегнатите лица /решение от 30.ІХ.2003год. по дело С-224/01 на СЕС Коблер-т.38,т.39,т.40 и т.50/.От това следва,че отговорността на държавата за вреди,причинени от Н. юрисдикция,действаща като последна инстанция се реализира от една страна-при зачитане на принципа на силата на присъдено нещо на съдебните решения и невъзможността за оспорването им,а от друга-при точно определени предпоставки,посочени в т.51 и т.52 на цитираното решение на СЕС-при изключителни случаи,когато съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право,като обаче освен при посочените предпоставки,отговорност на държавата при по-малко стриктни условия,би могла да възникне единствено на базата на националното право,ако то предвижда такова-т.57 от решението на СЕС.
В исковата молба ищецът твърди,че трите предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди,допуснати от нарушение на норми на ЕС,в случая са налице,тъй като НАП е действала неправомерно,като му е отказала право на данъчен кредит по фактурите,издадени от доставчика му „Електро-соларни С.ООДГ.С. с издадения РА,а ВАС е постановил решението си в противоречие с разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год.,уреждаща спорните взаимоотношения към релевантния период.
Твърди,че е нарушено субективното му право на данъчно задължено лице за приспадане на данъчен кредит,при определени условия,поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав за отговорността на държавата.В случая ответниците не са оспорвали,че с оглед данните по делото първата предпоставка за основателност на иска е налице,тъй като безспорно разпоредбите на чл.167 и чл.168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год.,на които се позовава ищеца,са насочени към създаване на права на частноправни субекти-право на приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка.
Втората предпоставка от фактическия състав,че неправомерните действия на НАП,с които е отказано право на приспадане на данъчен кредит и решението на ВАС,с което е потвърден РА,издаден срещу търговското дружество,с който му е отказано право на приспадане на данъчен кредит,представляват очевидно съществено нарушение на правото на ЕС,не се доказва по делото.
С решението по дело С-224/01 СЕС е посочил,при преценка за наличие на това условие и приложението му при установяване на възможната отговорност на държавата,поради решение на национален С. от последна инстанция,трябва да се има предвид специфичния характер на съдебната функция и законовите изисквания за правна сигурност.
По втората предпоставка, съдът счита,че не е налице нарушение на съюзна правна норма,тъй като правото на данъчен кредит е отказано съгласно разпоредби на ЗДДС,в които са транспонирани нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год.,т.е. нормите от вътрешното право /ЗДДС/ са изцяло в синхрон със съюзното право в областна на данъчното облагане.Видно от Решение№741/25.VІ.2012год. на директора на Дирекция „ОУИ“ П.,че при указана доказателствена тежест на носителя на правото „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе за доказване на правото на приспадане на данъчен кредит,не е доказана реалността на доставките по процесиите фактури,защото въпреки,че услугите са били доставени,се установява,че те не са били действително извършени от този доставчик или от негов подизпълнител.Така е и според Решение№8424/19.VІ.2014год. по адм.д.№13946/2013год. на ВАС,с който е потвърден издадения на ищеца РА,според което „правото на данъчен кредит е отказано поради безспорно установени с надлежни документи обективни данни за доставчика на услугите,който е различен от издателя на фактурите,и това е факт,безспорно установен като известен и на двете страни по фактурите,като издателят на фактурите „Електро-соларни С.ООДГ.С. неправилно е вписан като доставчик в самостоятелно качество на търговски субект,вместо в качеството му на съдружник в Консорциум „Фотоволтаични С. и действащ от името на консорциума,който е действителния доставчик на услугите“.
Доказване на реалността на извършените доставки, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, е изискване и на законодателството на ЕС,както и на практиката на СЕС.
Съгласно чл.167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год. относно общата система на данъка върху добавената стойност, правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем.Съгласно чл.63 от горепосочената Директива, данъчното събитие възниква и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съгласно чл.168 същата, данъчнозадълженото лице има право да приспадне дължимия или платен ДДС по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена от друго данъчно задължено лице, при условие, че стоките или услугите се използват за извършване на облагаеми доставки. Съгласно чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, за да може да упражни правото си на приспадане за доставка на стоки или услуги, данъчнозадълженото лице, трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с посочените разпоредби на директивата.С тези разпоредби са съобразени и разпоредбите на ЗДДС, в сила от 1.І.2007год.,/§ 26 на ПЗР на ЗДДС/, а последващите му изменения са съобразени с промяна на разпоредби от Директивите,регламентиращи ДДС./§1 от ДР на ЗДДС/. Имайки предвид именно законодателството на ЕС, горепосочените разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета са транспонирани, съответно в разпоредбите на чл.68 ал.2 от ЗДДС, чл. 25ал.2 от ЗДДС, чл.69ал.1 от ЗДДС и чл.71т.1 от ЗДДС.
Трайна и непротиворечива е практиката на СЕС,според която Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция, в рамките на съдебен спор между данъчнозадълженото лице и данъчния орган по повод отказа на правото на приспадане, да провери въз основа на цялостна преценка на всички събрани доказателства по спора, дали издателят на фактурите е осъществил доставката,с която данъчно задълженото лице обосновава правото си на приспадане на ДДС. Тълкуването на СЕС,дадено в Решение от 6.ІХ.2012год. по дело С-324/11, Решение от 6.ХІІ.2012год. по дело С-285/11 и Решение от 13.ІІ.2014год. по дело С-18/13 на СЕС,които са приложими към настоящия случай поради сходството на фактическия състав, е ,че „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска данъчно задължено лице да извърши приспадане на ДДС,начислен в издадените от доставчик фактури,когато въпреки,че услугата е доставена,се установи,че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител,стига да са изпълнени следните две условия:посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективни данни,представени от органите по П.,да се установява,че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае,че сделката,на която основава правото на приспадане,е част от тази измама-нещо,което запитващата юрисдикция следва да провери“.От друга страна,според практиката на СЕС,съставянето на фактури или документи с невярно съдържание,както и всяко друго манипулиране на доказателства,се счита за данъчна измама,в която участва самото данъчнозадължено лице /Решение от 7.ХІІ.2010год. по дело С-285/09,т.48 и т.49/.Тези мотиви не са в колизия с тълкуванията,дадени с решението по съединените дела С-80/11 и С-142/11,тъй като разрешенията по него се отнасят до различен фактически състав,при който обективното осъществяване на доставката е установено.Решение№8424/19.VІ.2014год. по адм.д.№13946/2013год. на ВАС е изцяло съобразено с горепосочената практика на СЕС.При съвкупна преценка на всички доказателства по делото, ВАС е приел за доказано,че процесните доставки са извършени не от посочения във фактурите издател „Електро-соларни С.ООДГ.С. или негов подизпълнител,а от друг стопански субект-Консорциум „Фотоволтаични С.,в който консорциум „Електро-соларни С.ООДГ.С. е съдружник.Доколкото, издадените от „Електро-соларни С.ООДГ.С. фактури, не отразяват действително извършена доставка между дружеството и „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.то тези фактури са с невярно съдържание.Въз основа на обективни данни- актове образец 12,образец 15 и образец 16,съставяни в хода на строителството на „Фотоволтаична електроцентрала“ Г.Ч.са били подписани от възложителя „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.а в тези актове като строител е посочен Консорциум „Фотоволтаични С., ВАС е приел за установен и факта на знание у ищеца,че фактурите са неправомерно издадени от друго лице-„Електро-соларни С.ООДГ.С..,а не от реалния доставчик на услугата.Т.е. ВАС е приел,че данъчнозадълженото лице е недобросъвестно и именно въз основа на така установената фактическа обстановка и с оглед тълкуването на СЕС по горепосочените дела, е обосновал извода си,че в случая напълно законосъобразно на ищеца е отказано право на данъчен кредит. Право на приспадане на данъчен кредит би възникнало,ако другите предпоставки са налице,единствено в патримониума на Консорциум „Фотоволтаични С.,а не и на съдружниците в него,чиято правосубектност е на самостоятелни юридически лица и които уреждат отношенията помежду си в рамките на консорциума на последващ етап.Но не и от негово име,а още по-малко- вместо него.Така постановеното решение от ВАС напълно се припокрива с тълкуването на относимите разпоредби на вторичното право на ЕС-чл.167,чл.168 и чл.178 на Директива 2006/112,което дава СЕС,поради което твърдението за противоречие на националния съдебен акт с практиката на СЕС е не само неоснователно,но и невярно.
Отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС чрез решение на национален С. от последна инстанция,може да възникне само в изключителни случаи,където съдът явно е нарушил приложимия закон.При извършване на преценка за осъществяването на тази предпоставка,съдът следва да съобрази всички фактори характеризиращи случая.Нарушението ще е явно съществено,когато се извършва въпреки постановяването на решение,установяващо твърдяното неизпълнение на задължение,въпреки решение по преюдициално запитване или в нарушение на задължението на съда да отправи такова,или на трайно установената практика на съда на ЕС.В настоящия случай ищецът се позована на нарушение на НАП и ВАС,свързано с несъобразяване с постоянната практика на СЕС.
Решение№8424/19.VІ.2014год. по адм.д.№ 13946/2013год. на ВАС представлява влязъл в сила,окончателен съдебен акт.В Решението от 16.ІІІ.2006год. по дело С-234/04 Розмари Капферер, СЕС категорично отбелязва,че общностното право не налага на националните юрисдикции да нарушават приложението на вътрешните процесуални правила въздигащи силата на присъдено нещо на едно решение,дори ако това би позволило да се избегне нарушение на общностното право допуснато с национално съдебно решение.С цел да се гарантира стабилността на правото и на обществените отношения,следва,че съдебните решения, станали окончателни след изчерпване средствата за обжалване или сроковете предвидени за това,не могат да бъдат оспорени /Решение по дело С-224/01, Коблер, т.38/.Т.е. в рамките на настоящето производство,всяка преценка за материално-правна законосъобразност на акта,постановен от ВАС,който е влезнал в сила,е изключена и валидността,допустимостта и правилността на решението не може да бъде оспорено.
В рамките на настоящето производство следва да се установи наличието на очевидно нарушение.За да установи дали едно нарушение от държава-членка представлява явно,очевидно нарушение,националният С. сезиран с молба за обезщетение,трябва да установи всички елементи характеризиращи спора.Нарушението е очевидно,"когато националният С. е дал погрешно тълкуване на съюзна правна норма,с оглед практиката на СЕС в материята" /Решение на СЕС по дело С-173/03/.
По делото безспорно се установи,че на 1.VІ.2009год. в между „Електро-соларни С.ООДГ.С.,ЕИК175387313,представлявано от управителя Вл. С. Т. и „Монолитно строителство"ЕООДГ.С.,ЕИК *******,представлявано от управителя Пл. Г. Ат., е сключен договор за консорциум, с наименование „Фотоволтаични С., с който обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност със следната стопанска цел- изграждане на обект „Фотоволтаичната електроцентрала“Г.Ч.м.Т., ПИ 80371.70.51 и ПИ 80371.72.51,община Чепеларе.Съгласно чл.1.3 от договора, всеки от партньорите /консортите/ в консорциума ще осъществява дейност в изпълнение на общата цел от свое име,но за сметка на всички съдружници при запазване на своята юридическа и икономическа самостоятелност и без да отговаря за задълженията на консорциума.С чл.4.1 от договора,консортите са определили за водещ партньор в консорциума „Електро-соларни С.ООДГ.С.,който съгласно чл.4.2 от договора,се задължава да води цялата договорна,финансово-счетоводна,банкова,данъчна и друга документация на консорциума.Съгласно чл.6.1 от договора, за своята дейност консорциумът води самостоятелно счетоводство,различно от счетоводството на партньорите.
Съгласно чл.275 ТЗ и чл.276 ТЗ, консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяването на определена дейност, за което се прилагат правилата на гражданското дружество уредени в ЗЗД, освен ако страните не са го организирали във формата на друго дружество.Гражданското дружество по смисъла на чл.357 и сл. от ЗЗД представлява неперсонифщирано дружество,което извършва стопанска дейност различна от дейността на своите членове /съдружници/,но от името на някой от съдружниците си.
За целите на данъчното облагане и счетоводната отчетност, консорциумът е самостоятелно задължено лице.Съгласно чл.9ал.2 ДОПК, в производствата по кодекса, неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица,а съгласно чл.1ал.2 от ЗСч, неперсонифицираните дружества са предприятия и съответно имат задължение за водене на счетоводна отчетност,т.е. за целите на данъчното облагане консорциумът е самостоятелно задължено лице.
Доколкото същото осъществява независима икономическа дейност, съгласно чл.3 ЗДДС,консорциумът е данъчно задължено лице и по смисъла на ЗДДС,а за доставките извършени от Консорциума към трети лица се прилагат общите правила на ЗДДС.
Именно Консорциумът „ Фотоволтаични С. е данъчно-задълженото лице, което следва да фактурира тези доставки към възложителя на строежа „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе.Страни във всички взаимоотношения и документи,свързани с възлагането и изграждането на фотоволтаичната електроцентрала са: „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.като възложител и собственик на терена в Г.Ч.в който се изгражда електроцентралата и Консорциумът „Фотоволтаични С.,като изпълнител на строежа.
Предвид качеството на консорциума на самостоятелно задължено лице,за всички извършвани от консорциума доставки на стоки и услуги спрямо трети лица се прилагат общите правила на ЗДДС, т.е. получателят по такива доставки има право на данъчен кредит.
Консорциумът е създаден с цел използване на регистрацията на „ Монолитно строителство"ЕООДГ.С. в Камарата на строителите,което се потвърждава и от писмените обяснения на управителя на „Монолитно строителство"ЕООДГ.С. - Пл.Ат..Съгласно чл.3ал.2 от Закона за камарата на строителите, строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл.137ал.1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи,посочени в Националната класификация на икономическите дейности,позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя.По аргумент от чл.14ал.2 от ЗКС, единствено строежите на жилищни и смесени сгради с ниско застрояване,на вилни сгради и строежи по чл.137ал.1т.5,букви "в" и "г" от ЗУТ могат да се изпълняват и от строители,които не са вписани в регистъра.Така към 2009год. и до изменението на ЗКС /ДВ, бр.15/ 2010год., в сила от 23.ІІ.2010год.), всички строежи,освен изрично посочените в чл.14ал.2 от ЗКС могат да се изпълняват единствено от строители,вписани в ЦПРС,какъвто е „Монолитно строителство“ ЕООДГ.С.,включен като съдружник в Консорциум „Фотоволтаични С.,за да може последният да ползва регистрацията на това дружество в камарата на строителите и да кандидатства за възлагане на строеж:на фотоволтаична централа.
Вторият съдружник в Консорциума- „Електро-соларни С.ООДГ.С. е участвал в предоставянето на услугата по строителството,чрез подизпълнители.В качеството си на съдружник в Консорциум „Фотоволтаични С. и като задължен съдружник, „Електро-соларни С.ООДГ.С. е следвало да води цялата договорна, финансово-счетоводна, банкова, данъчна и друга документация на Консорциума,съгласно чл.6.1. от Договора за учредяване на Консорциума.За своята дейност Консорциумът следва да води самостоятелно счетоводство, различно от съдружниците.
Консорциумът „ Фотоволтаични системи " е посочен като строител във всички строителни документи,а именно: Актовете и протоколите, ъставяни по време на строителството на „Фотоволтаична централа" Г.Ч. Протокол за установяване на годността за ползване на строежа, Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж „Фотоволтаична електроцентрала ",Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,удостоверяващи,че са постигнати изискванията на проекта и редица други,приложени по делото. Актовете и протоколите,съставени по време на строителството, са съставени съгласно изискванията на Наредба№3/31.VІІ.2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно чл.1ал.2 от Наредба№3/2003год., актовете и протоколите имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване,изпълнение и въвеждане в експлоатация /приемане/ на строежите. Съответствието на актовете и протоколите, съставени за „Фотоволтаична централа"Г.Ч. с изискванията на Наредба№3 е установено от компетентния за това държавен орган,а именно Дирекцията за национален строителен контрол,която е издала Разрешение за ползване№ДК-07-12/30.VІІ.2010год. на строеж: Фотоволтаична централа.
Във всички изброени актове като строител е вписан консорциумът „Фотоволтаични С.,така че в случая е безспорно установено с надлежните документи,че това е действителният доставчик на строителните услуги, който е задължен и да издаде фактурите към получателя на услугите „. Д. Ел Системи "ЕООДГ.Чепеларе.Всички тези актове са подписани от получателя на услугата. „. Д. Ел С.ЕООДГ.Ч.при което е безспорно,че получената доставка-строителство на „Фотоволтаична централа" Г.Ч. е осъществена от строителя Консорциум „ Фотоволтаични системи ", който е вписан в цялата документация,от което следва,че и за получателя на услугите е безспорно установен фактът,че доставчик на услугите по възлагане и строителство на централата е Консорциум „ Фотоволтаични С.,от който е следвало да получи съответните фактури за осъществени доставки, о които да ползва данъчен кредит.
При тази безспорно установена фактическа обстановка по делото,при която доставчикът на услугите СМР е безспорно установен и е различен от издателя на фактурите,по които е ползван данъчния кредит,решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неотносимо към настоящия спор,поради различната фактическа обстановка и неправилно Адм.С П. се е позовал на тази практика на СЕС.
Не се доказва реално извършена доставка и по първия договор№63/17.ІV.2009год.,за което е издадена фактура№58/23.ІV.2009год.,тъй като с този договор „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе възлага на „Електро-соларни С.ООДГ.С. изработване на проект за „Фотоволтаична система 54 KWp.С протокол№32/23.ІV.2009год. „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе приема изработения от „Електро-соларни С.ООДГ.С. проект,без за това да има издадена виза за проектиране,тъй като виза за проектиране е издадена от главния архитект на община Чепеларе на 23.ІV.2009год.,т.е. в деня,когато проекта вече е изготвен и предаден на възложителя.Имайки предвид предмета на доставката по договор№63,за изпълнение на който се изискват специални знания,и от събраните по делото доказателства,не се установява реално извършване на тази доставка.
При тези безспорни доказателства,е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл.70ал.5 ЗДДС,тъй като данъкът по процесиите фактури е начислен от издателя им неправомерно,в нарушение на императивните правила на закона, при това са налице редица обективни факти,които установяват знанието и на двете страните по издадените фактури,че същите са неправомерно издадени от един от съдружниците в консорциума, вместо от името на консорциума,който е действителния извършител на строителните услуги по изграждане на фотоволтаичната централа в Г.Чепеларе.Допълнителен аргумент е,че съдружникът „Електро-соларни С.ООДГ.С. в нарушение на задължението си по Договора за учредяване на консорциума не е водил счетоводство от името на консорциума.В случая са налице безспорно установени с надлежни документи обективни данни за доставчика на услугите, който е различен от издателя на фактурите,и това е факт,безспорно установен като известен и на двете страни по фактурите,както издателя на фактурите,който неправилно е вписан като доставчик в самостоятелно качество на търговски субект,вместо в качеството си на съдружник в консорциума и действащ от името на консорциума.При така създадената търговска конфигурация, получателят на услугите е възложил изпълнението на строителните услуги на консорциума,който е вписан като такъв в цялата документация на централата,поради което същият е и доставчикът на строителните услуги по смисъла на ЗДДС.Постановеното Решение№8424/19.VІ.2014год. по адм.д.№13946/2013год. на ВАС напълно се припокрива с тълкуването на посочените от ищеца разпоредби на вторичното право на ЕС - чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112,което дава СЕС,поради което всяко твърдение за противоречие на националния съдебен акт с практиката на СЕС е неоснователното и невярно.
В случая съдът приема,че не се доказва от ищеца допуснато явно съществено нарушение на правото на ЕС и практиката на СЕС.Нарушение на националния съдебен акт,постановен от ВАС,не е налице,тъй като е постановен в унисон с практиката на СЕС,която приема,че наличието на реално осъществена доставка,преценено на базата на обективни критерии,представлява основание да се откаже или признае право на приспадане на ДДС.
По гореизложените съображения съдът счита,че не е налице втората предпоставка-нарушение на правото на ЕС,изразяващо се в несъобразяване с практиката на СЕС.
Ищецът твърди,че ВАС е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС,след като е изпитвал съмнения относно приложимостта на цитираното решение по съединените дела С-80/11 и С-132/11 на СЕС към случая на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе.Действащият като последна инстанция национален С. е длъжен да отправи такова питане до СЕС винаги,когато пред него е повдигнат въпрос,свързан с тълкуване на определена общностна норма или за нейната валидност.Изключения от това задължение се допускат в следните случаи:1.когато правната норма,която следва да се приложи е ясна и недвусмислена,поради което и няма никакво съмнение относно начина,по който следва да бъде решен поставения въпрос, 2.когато съдът на ЕС вече е отговорил на идентичен въпрос,както и 3.когато отговорът произтича по очевиден начин от съдебната практика.Съдът счита,че в случая ВАС не е бил длъжен да отправи такова искане за даване на преюдициално заключение поради факта,че по въпроса дали има реално извършена доставка,отговорът произтича по очевиден начин от съдебната практика /решения по дела С-152/02, съединени дела С-439/04 и С-440/04 и по дело С-587/10 на СЕС/.Това изключение от задължението на съда да отправи преюдициално запитване е установено и с решението по дело С-293/81 на СЕС.Освен това,за да се приеме,че спорният въпрос е ясен,не е необходимо да е отправян сходен такъв,нито решенията да са постановени при отправяне на преюдициално запитване.Достатъчно е отговорът да следва по очевиден начин от практиката на съда.В настоящия случай са налице множество решения,в които при отговори на различни въпроси,свързани с данъчната политика на съда,е дадено разрешението,че,за да възникне правото на приспадане на данъка,следва да са налице положителните материалноправни предпоставки за това-наличие на реално извършена доставка и наличие на фактура или друг,документ,който я удостоверява.
В настоящето дело, основният въпрос е дали е налице реално извършена доставка на услуги по договор№63/17.ІV.2009год. и по договор№85/10.VІ.2009год.,тъй като това е причината за отказа на право на приспадане на данъчен кредит на „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе по процесните фактури,издадени от доставчика „Електро-соларни С.ООДГ.С..За да е налице явно и сериозно /съществено/ нарушение на нормите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год.,следва да са нарушени принципите залегнали в тях.Тези принципи обаче се проявяват само когато са налице съответните предпоставки за това- правото на приспадане се упражнява по отношение на данъчния период,през който са изпълнени двете условия,изисквани от тези разпоредби-стоките да са били доставени или услугите извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ,който може да служи за такава.След като с решението на ВАС е прието,че не е налице една от предпоставките за упражняване на правото на приспадане и отказът за признаване на същото е мотивиран именно с това обстоятелство /липса на реално извършена доставка от издателя на фактурите/,то не може да се приеме,че има съществено нарушение на посочените разпоредби на общностното право.
Независимо,че в проведеното административно и съдебно производство по обжалване на РА, ревизираното лице не представя доказателства /не доказва реално извършване на строителството на фотоволтаична електроцентрала в Г.Чепеларе от „Електро-соларни С.ООДГ.С.,което е издало процесните фактури,в резултат на което са определени задължения за ДДС с РА, за което е налице и влязло в сила съдебно решение/, ищецът „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе претендира вреди,обосноваващи ги с твърдения за несъобразяване от НАП с върховенството на правото на ЕС и на задължителната и практиката на СЕС по прилагането му, чрез посочване на решения на СЕС,при които производства са налице данни за отказан данъчен кредит,поради установени нередности при предходните доставчици или поради данни за данъчна измама.Но ищецът изрично потвърждава,че НАП не твърди,че са налице данни за тези обстоятелства,и с РА данъчният кредит не е отказан на това основание.Поради изложеното,включително и различните обстоятелства и предмет,които се разглеждат в делата по посочената от ищеца съдебна практика на СЕС, съдът счита,че е неотносима към настоящия правен спор.
Съдът счита,че по делото не се обосновава и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение на правото на ЕС и описаните от ищеца вреди като следствие на отказаното право на признаване на данъчен кредит,поради което така предявеният иск ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78ал.3 и 8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника НАП разноски в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение,както и на ответника ВАС да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
По правило ищецът и ответникът имат право да претендират разноските,които са направили в процеса.Отговорността да бъдат понесени направените разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса.Отговорността за разноски е определена и от допълнителни изисквания: първо- съдът да бъде сезиран с искане в тази насока, второ- искането да бъде подкрепено с доказателства за действително направени разноски и трето- да бъде представен списък на разноските.
В случая предявеният от ищеца „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе иск по чл.4§3 от Договора за ЕС във връзка със ЗОДОВ е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан спрямо ответниците НАП и ВАС.Поради което ответниците имат право,съгласно чл.78ал.3 ГПК,да искат заплащане на направените от тях разноски съобразно уважената част от иска.Съгласно императивната разпоредба на чл.78ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда,ако те са били защитаван от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.В настоящето производство ответникът НАП е бил защитаван от главен юрисконсулт Златка Хаджийска,надлежно упълномощена от изпълнителния директор на НАП.А ответникът ВАС е бил защитаван от съдебния помощник Преслава Янкова,надлежно упълномощена от председателя на ВАС Георги Чолаков.Съгласно разпоредбата на чл.30ал.1 от ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата,които ги представляват по закон или според устройствените им правила.А съгласно чл.32т.3 от ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията,предприятията,юридическите лица и на .Или в настоящия случай законосъобразно ответниците са били представлявани по пълномощие: НАП-от юрисконсулт,а ВАС-от служител с юридическо образование /отговора на исковата молба е депозиран от съдебен помощник,надлежно упълномощен от председателя на ВАС,който е с юридическо образование/,а след това от юрисконсулт.Поради което съдът следва да им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение,оперделено по реда на чл.37 ЗПП във връзка с чл.25ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ,към които препраща разпоредбата на чл.78ал.8 ГПК,след изменението ДВбр.8/2017год.
В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл.10ал.4 ЗОДОВ /обн. ДВ бр.94/2019год./,чиито разрешения са приложими и по отношение на заварените дела с оглед тълкуването,което е дадено в мотивите на Определение№2/20.ІV.2021год. по т.д.№1/2019год. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС,според което „съгласно §6ал.1 от ЗИДЗОДОВ /обн. ДВ бр.94/29.ХІ.2019год./ новата ал.4 на чл.10 от ЗОДОВ се прилага по делата,образувани по искови молби,подадени след влизането му в сила.Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос,а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения различаващи се единствено по време.След влизане в сила на чл.10ал.4 ЗОДОВ, поставеният на тълкуване въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба,приложение по тях следва да намерят нормите на чл.78ал.3 и ал.8 ГПК,които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10ал.4 ЗОДОВ“.
Незаконосъобразно е възражението на ищеца,че ответниците не са представили доказателства за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.78ал.8 от ГПК, юрисконсултското възнаграждение се присъжда на юридическите лица,които са били защитавани по пълномощие от юрисконсулт или от лице с юридическо образование,които са в служебни или трудови правоотношения с представляваното юридическо лице,като съдът определя размера на възраграждението,по реда на чл.37 от ЗПП, съобразно вида на делото.Или в настоящият случай ответниците не са длъжни да представят доказателства за заплатени юрисконсултски възнаграждения,което е различната правна уредба от защита на страна по делото от процесуално представителство от адвокат.
На основание гореизложеното и чл.4§3 от Договора за ЕС и §6ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ Смолянският окръжен С.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. Д. ЕЛ С.ЕООДГ.Ч.ЕИК ********, представлявано от управителя П. Г. Л. срещу НАЦИОНАЛНАТА А. ПО П. Г.С. и ВЪРХОВНИЯ А. С. Г.С. иск с правно основание чл.4§3 от Договора за Европейския съюз във връзка със ЗОДОВ,за заплащане на сумата 42 895.92лв.,представляваща обезщетение за претърпените от „. Д. Ел С.ЕООДГ.Чепеларе имуществени вреди,от които 33 600лв. заплатен към датата на подаване на исковата молба в съда-22.ІІІ.2017год. ДДС,начислен с РА№211200507/17.ІV.2012год.,заплатени адвокатски възнаграждения в административното и съдебно производство по обжалване на РА и 9 295.92лв. лихви,които вреди са причинени от съвместните действия на НАП и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006год./,тъй като разпоредбите на първичното право на ЕС и основните принципи,от които се ръководи правото на ЕС,имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на обществените отношения в Република България,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.ІІІ.2017год. до окончателното и изплащане,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА „. Д. ЕЛ С.ЕООДГ.Ч.ЕИК ********* да заплати на Н. А. ПО П. Г.С. 300лв. /триста лева/ разноски по делото в настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „. Д. ЕЛ С.ЕООДГ.Ч.ЕИК ********** да заплати на ВЪРХОВНИЯ А. С. Г.С. 300лв. /триста лева/ разноски по делото в настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „. Д. ЕЛ С.ЕООДГ.Ч.ЕИК ******** да заплати по сметката на Смолянски окръжен С. разноските за изготвяне на ССчЕ в размер на 350лв. /триста и петдесет лева/,съгласно чл.9а от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: