за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С Определение № 13/16.01.2017 г. по Г.дело № 390/2016 г. Д.районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от „М. Т. С.“ Е.-Г. Д. против О. Д. за издаване на разрешение по Договор № */18.08.2015 г. да продаде на публична продан вложения в депо с идентификатор № *** инертен материал – баластра, в количество от 8000 куб.м., като от получената цена да се заплатят вземанията на влогоприемателя, представляващи обезщетения за разноски, а остатъкът да се вложи в банка на името на влогодателя- О. Д., като неоснователна.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „М. Т.“ Е.-Г.Д. с искане да бъде отменено и да се уважи молбата му за даване разрешение да продаде баластрата и заплати от продажната цена разходите си за обезщетения, а остатъка вложи в банка на името на влогодателя О. Д..
От О. Д. не е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът установява следното:
На 18.08.2015 г. е сключен договор № * между О. Д. и „М. Т. С.“ Е.-Г.Д., по силата на който изпълнителят „М. Т. С.“ Е.-Г.Д. приема да предостави на възложителя О. Д. под наем 1 бр.верижен багер, 1 бр.самосвал до 12 тона, 1 бр.самосвал до 25 тона, необходими за „Почистване на опашката на язовир „Ц. к.“, в зоната на вливането на река В. и река Д., по приложен проект. Уредено е в чл.2, че машините ще се използват в срок до 15.10.2015 г. Макар в предмета на договора по чл.1 да няма нищо друго уговорено, освен отдаването на машините под наем от 4М. Т. С.“ Е. на О. Д., в чл.4 е заложено в т.2 и т.3, че изпълнителят се задължава всеки ден представители на възложителя и изпълнителя да изготвят протокол за извършената работа и в 7-дневен срок от извършване на дейностите по чл.1 да представи доклад на възложителя за извършената работа. В останалите т.1 и т.4 е вменено задължение на дружеството да предостави собствена или наета техника и работници/т.1/ и да уведомява незабавно в писмена форма общината за всички обстоятелства от съществено значение по изпълнението на договора/т.4/. В подобен смисъл е и чл.5 от договора.
Съгл. чл.6 от договора, иззетият инертен материал вследствие почистването на опашката на язовир „Ц.к.“ в зоната на вливане на река В. и река Д., ще се депонира в следните депа: 1. ПИ с идентификатор № *** и 2. № ***. С Допълнително споразумение от 26.08.2015 г. към договора е уточнено, че първият ПИ е с погрешно посочен идентификатор, като верният номер е ***. Наред с това, е уговорено в чл.3, че депата –ПИ с идентификатор *** и депо, намиращо се в УПИ *, кв.* по ПУП на Д. се предоставят от „М. Т. С.“ Е.-Г.Д. – ползвател, на О. Д. за безвъзмездно временно ползване за периода и нуждите на Договор № ***.
Представени са два договора за наем от 19.08.2015 г. с „Р. А.“ -Г.Д. и от 01.10.2015 г. с „ Е.У.“ Е*-Г.Б., по силата на които тези лица отдават под наем на молителя два имота – съответно 5 000 кв. м. открита площ, намираща се на У.“О.“ № 2 в Д., и ПИ с идентификатор ***.
Представено е копие от покана от молителя до О. Д., получена от общината на 24.08.2016 г., с вх.№ 91-1452-3. С нея дружеството кани общината да погаси доброволно паричното си задължение към него в размер на 38 400 лв. по посочена банкова сметка. Описано е в поканата, че вземането е обезщетение, равно на сбора от платените от молителя на трети лица наемни вноски за двата имота-депа по горния договор, които дружеството ползва под наем от трети лица, на които ги е заплатило. Сочи се още в поканата, че с писмо № 91-1452-4/18.11.2015 г. Е. е поканило общината в срок от 5 дни да извози складирания в тях инертен материал, като освободи депата; а, ако не стори това, ще трябва да заплати обезщетение за ползването им на молителя, който плаща наеми за тях. От това писмо също се вижда как на общината е отправено предупреждение, че ще трябва да плати на молителя наем, ако не си извози до 5 дни инертния материал от депото на У.“О.“ 2 в Д..
Представена е още една покана – входирана под № 91-1452-4/28.11.2016 г.в О. Д., но само първата страница от нея, останалите липсват. Там се твърди вече, че в договора от 18.08.2015 г. има съглашение и за влог, като общината следва да вдигне своя инертен материал от депата.
В С. окръжен съд са образувани две дела - търг.дело № 43 и търг.дело № 46, двете от 2016 г. Впоследствие те са съединени и се движат под № 43/2016 г., като второто е прекратено поради съединяването. Образувани са били по искове на „М. Т. С.“ Е.-Д. за осъждане на О. Д. да му заплати обезщетения и възнаграждения по горния договор, сред които и 38 400 лв. с ДДС извършени от молителя разходи по пазене и съхранение, в качеството му вече на влогоприемател по горния договор, на добитите от почистването инертни материали, които разходи са платените наемни вноски на горните две лица-наемодатели по договорите за наем, описани в предходен абзац.
В молбата до РС-Д. за даване разрешение по реда на чл.255, ал.2 ЗЗД молителят „М. Т. С.“ Е.-Г.Д. твърди, че договорът, освен за наем и изработка, е още и за влог, тъй като: дружеството е държател на депото-ПИ с идентификатор *** по силата на наемен договор с трето лице; вследствие реално депонираната в същия имот баластра дружеството е придобило качеството на влогоприемател, а общината – на влогодател, като собственик на инертния материал; постигнато е съгласие тази баластра от 8 000 куб.м. да се съхранява и пази от Е. от депонирането и на 19.08.2015 г. до изтичане срока на договора на 15.10.2015 г., след което тя да се върне на общината на последната дата, без да се дължи възнаграждение от влогодателя на влогоприемателя.
Същото се подържа като обстоятелства, на които се основава искът за заплащане на 38 400 лв. обезщетение за разходи на молителят в качеството му на влогоприемател. В отговор на тази искова молба общината оспорва изобщо между страните да съществува договор за влог на инертните материали в ПИ, посочени като депа за добитото от почистването на опашката на язовира.
При служебна справка се изяснява, че търг.дело № 43/2016 г. е висящо, като предстоят разпити на още свидетели, изслушване на назначени експертизи и др.
При това фактическо положение молбата е неоснователна и правилно е оставена без уважение с обжалваното определение.
Съгласно чл.250, ал.1 ЗЗД, с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Чл.255, ал.1 ЗЗД предвижда, че, ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта. Според ал.2 на същия член, ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.
При събраните в настоящото производство доказателства не може да се приеме, че в договора от 18.08.2015 г. се съдържа и такъв за влог, по силата на който влогодател /твърди се да е О. Д./ е предала движима вещ на влогоприемател /молителят „М. Т. С.“ Е./, получил я със задължение да я пази и върне. Свързаното тълкуване на чл.6 от основния договор и чл.3 от допълнителното споразумение сочат само, че иззетият инертен материал е трябвало да се депонира в точно посочените ПИ /макар в договора да липсва текст, че именно дружеството трябва да прави това-да извърши почистването на опашката на язовира и да складира добития материал на определено място, дружеството е изпълнило тези дейности, видно от приложените констативни протоколи, фактури, писма и чл.4 и 5 договора/; а тези два имота дружеството-молител предоставя на общината за безвъзмездно временно ползване за периода и нуждите на договор № ***. В писмата и поканите до общината преди завеждане на търговските спорове дружеството разумно настоява, че общината следва да извози материалите, тъй като продължава да ползва имотите без основание, държейки там баластрата. Няма по настоящото дело доказателства общината да предава материали на дружеството именно с негово задължение да ги пази и върне по см. на чл.250, ал.1 ЗЗД. Ползването на имота от общината Ч. държане там на нейна баластра след срока на договора би могло да се преустанови по друг начин.
След като по настоящото дело не се установява между страните да е бил сключен договор именно за влог на добити от почистване на язовир „Ц.к.“ инертни материали, то няма основание да се иска и дава от съда по реда на чл.255, ал.2 ЗЗД на молителя разрешение да продаде вложената вещ – баластра от 8 000 куб.м., намираща се в имот с идентификатор ***, на публична продан.
По изложените съображения С. окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13/16.01.2017 г.по Г.дело № 390/2016 г. на Д. районен С.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.