и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК .
С решение №202.01.2018г. по Г.д. №662/2017г. Смолянският районен съд е отхвърлил предявеният от М. К. Я., от Г. Ч. срещу ответника М. К. К. от с. М. обл.С. иск с правното основание на чл.59, ал.9 от СК, за изменение на режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Й. М. Я. ЕГН *, определен с Решение №.8/25.03.2015г. по Г.дело №877/2014г. по описа на районен съд - С., като родителските права бъдат предоставени на бащата М. К. Я., местоживеенето на детето Й. М. Я. да бъде определено при бащата М. К. Я. с адрес Г. Ч., ул. „. А." № 1, да се определи режим на лични отношения на майката М. К. К., ЕГН * с детето Й. М. Я., както и майката М. К. К. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето Й. М. Я. в размер на 140, 00 лв. , считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване,като неоснователен и недоказан ,изменил е размера на издръжката, която М. К. Я. е осъден да заплаща на М. К. К. в качеството й на майка и законен представител на детето Й. М. Я. ЕГН *, с Решение №.8/25.03.2015г. по Г.дело №877/2014г. по описа на РС- С., като я увеличил от 140,00 лева на 200,00 лева месечно, считано от 11.07.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,осъдил е М. К. Я. да заплати на М. К. К. съдебни разноски по делото в размер на 705 лева и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъден увеличен размер на издръжката.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№911/29.01.2018г. от М. К. Я. от Г.Ч. Ч. А. В. против решение №2/02.01.2018г. по Г.д. №662/2017г. по описа на районен съд Г.С. ,което счита ,че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост, постановено в противоречие с приетия и приобщен доказателствен материал по делото.Намира ,че решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, но превратно тълкуване на приетия по делото доказателствен материал.За да отхвърли предявения иск от М. Я. по чл. чл. 59, ал. 9 от СК счита ,че първоинституционния съд неправилно и незаконосъобразно е приел ,че детето не е подготвено за исканата промяна, тъй като според съда е липсвала връзка между детето и неговия баща. Счита ,че съда неправилно и незаконосъобразно е приел, че за Йордан няма да бъде подходящо да живее с баща си в Г. Ч. ,тъй като там нямало социална среда. Възразява в жалбата си ,че тези изводи на съда са неправилни и незаконосъобразни и не кореспондират с доказателствения материал по делото.
Моли съда да обърне внимание ,че от доказателствения материал по делото е прието, че при Й. М. Я. ЕГН * е налице синдром на родителското отчуждение. Счита ,че е установена причината за горепосочения синдром, а именно това М. К. ,която е оказала влияние за липсата на създадена връзка между детето и неговия баща, у детето се е изградил отрицателен образ спрямо доверителя му, но счита ,че причината за това е именно поведението на майката, която към настоящия момент упражнява родителските права. Счита ,че майката е тази, която осъзнавайки вредните последици върху психиката на детето съзнателно е изградила един лош образ спрямо бащата в съзнанието на детето Й.. Счита ,че доверителя му е бил лишен от възможността да вижда и контактува с детето.Въпреки наличието на родителски капацитет и у двете страни по производството, счита че следва да се отбележат и някои нюанси в тази насока, които са игнорирани от първоинституционния съд при постановяване на своето решение.
Счита ,че майката е ограничавала контактите на детето с бащата, досега, въпреки че детето следва де има необходимото време с бащата.Намира ,че няма съмнение, че поддържането на пълноценни лични отношения на детето с неговия баща, е изцяло в интерес детето, тъй като дава възможност за запазване на родствената връзка баща и син и за запълване на липсата на този родител, която детето несъмнено изпитва в ежедневието си.Счита ,че поддържането на такава връзка с бащата е наложително и с оглед възрастта и пола на детето.Моли съда да обърне внимание на допуснатата и приета съдебно -психологическа експертиза от извършеното изследване Йордан заявява
„Познавам татко, но не искам да бъда с него. Той е лош. На въпроса на ВЛ защо мислиш така Й. мълчи, неказва нищо, поглежда към майка си, после надолу, започва да мърда нервно на стола и не отговаря“
Счита ,че нежеланието на детето, неговата квалификация че баща му е лош ,не е негов израз,не е негово мнение ,а е продиктувано от факта, че неговата майка демонстрира оценъчно, негативно и осъдително отношение спрямо бащата на детето, което отношение не тушира и не спестява пред детето. Възразява ,че в детето Й. са насадени отрицателни оценки, които майката дава за бащата и детето приема нейната интерпретация за нещата.Моли съда да обърне внимание ,че вещото лице е категорично че върху психиката на детето има вмешателство от страна на майката, което е създало среда за формиране на синдрома на родителското отчуждение.Вещото лице е посочило, че синдрома на родителското отчуждение се отразява върху психиката на детето и че този, който отглежда детето би следвало не само да не насажда такива отношения, а и да се стреми да ги корегира."Синдромът на родителско отчуждение", което категорично е налице в този случай, е форма на психическо насилие спрямо детето. Настройването против бащата влияят отрицателно върху развитието на детето. То има нужда да излезе от тази затворена среда, да има мъжки модел на поведение /предвид своя пол/, да създаде контакти с други свои роднини /не само майката и нейните родители/, да разшири кръга на контакти в цялост. Счита категорично, че това може да бъде извършено при една целенасочена грижа от страна на бащата.
В дългосрочен план предоставянето на родителските права на доверителя му счита ,че ще се отрази благоприятно на детето. В дългосрочен план горното е в интерес на детето, детето ще бъде изведено от трудна за него ситуация, в която в момента се намира и ще бъде освободено от натиска на които му се оказва.
Намира,че неоснователно е прието, че в Г. Ч. Й. нямал познати и социална среда. По делото е разпитана свидетелката Х., която е майка на дете близко до възрастта на Й.. Тя е заявила , че децата се познават, ходили са на почивка заедно и са си играли. Тоест за Й. има приятели и в Г. Ч.. Детето според приетата по делото експертиза е общително и е С. интегрирано. Тоест при предоставянето на родителските права на доверителя му детето ще се интегрира, ще му бъде осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и С. развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот
Счита ,че първоинституционното производство са доказали по един безспорен начин с всички относими и допустими доказателствени средства че е налице промяна в първоначалния определен режим на упражняванетона родителски права спрямо Й., съда е възприел тези твърдения за доказани и въпреки това е отхвърлил иска по чл. 59, ал. 9 от СК. Счита ,че съда не е изследвал всички критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, С. обкръжение и материалните възможности.
По отношение на решението в частта ,с която първоинституционния съд е изменил размера на издръжката, която М. К. Я. е осъден да заплаща на М. К. К. в качеството й на майка и законен представител на Й. М. Я. ЕГН * като я е увеличил от 140 лв. на 200 лв. на месец ,считано от 11.07.2017 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката счита същото за неправилно и незаконосъобразно.Възразява ,че по делото не се доказа че са налице предпоставките на чл. 150 от СК за изменение на присъдената с предходното решение издръжка.Моли съда да обърне внимание ,че по делото не се доказва детето Й. да е в лошо здравословното състояние ,не се твърди и не са събрани доказателства да има трайни или хронични заболявания, които изискват ежемесечно отделяне на средства.Не се представят каквито и да е било писмени или гласни доказателства, по отношение на наведеното твърдение в исковата молба че следва да се измени размера на издръжката от 140 лв. на 200 лв. предвид факта ,че детето на доверителя му е записано на танци които струват 20 лв. на месец, записано на курс по английски език който също струва по 20 лв. на месец както и че е записано на плуване която карта струва 25 лв. на месец, считам че същото не може да бъде основание и да обоснови изменение на издръжката от 140 лв. на месец до претендирания размер от 200 лв. на месец, тъй като за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка. Счита ,че нито един от разпитаните свидетели включително и тези водени от г-жа К. не потвърждават горните факти ,че детето посещава танци които се заплащат, че детето ходи на уроци по английски език, че ходи на плуване, както и счита ,че не се доказва да се платата някакви допълнителни разходи за Й.. В случая, счита ,че единственото ново обстоятелство което се доказа по делото е изминалия период от две години, който сам по себе си не може да обоснове, че разходите за детето с оглед възрастта му за облекло и храна са нараснали, и то при условие че с Решение № 108/25.03.2015 г. постановено по Г. д. № 877/2014 г. по описа на Районен съд С. размер на издръжка от 140 лв. е над минималния размер.Твърди ,че единственото ново обстоятелство е ,че малкия Й. е записан в предучилищна група. Но горното отново неможе да обоснове факта за изменение на издръжката от 140 лв. на 200 лв.начин обществените отношения, касаещи финансирането на дейностите в системата на предучилищното образование. Моли съда да има предвид правото на безплатно образование,което се упражнява в страната ни , като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет.Моли съда да окнастира ,че на проведеното последно заседание пред първоинституционния съд, процесуалния представител на М. К. категорично заявява ,че същата е освободена от заплащането на каквито и да е било такси за детска градина на малкия Й..
Моли съда да има предвид ,че при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания нлн трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
По делото категорично не се доказа, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. По делото е представено удостоверение за доходите на доверителя му, видно от което след приспадане на нормативно дължащите се данъци, доверителя му получава доход от 650 лв. така след като заплати дължащата се издръжка от 140 лв. както и 50 лв. издръжка за минало време за доверителя ми остава доход за преживяване от 460 лв. в тази връзка моли съда да има предвид ,че доверителя му погасява и кредит съгласно договор за кредит ,приложен към делото.Поради това моли съда да постанови съдебен акт с който отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение и постанови друг съдебен акт по същество на спора, с който упражняването на родителските права по отношение на Й. М. Я. да бъде предоставено изцяло на бащата М. К. Я., ЕГН *, с адрес обл. С., общ. Ч., Г. Ч., ул. „. А.“ № 1.Моли съда да постанови съдебен акт ,с който местоживеенето на детето Й. М. Я. ЕГН * да бъде при неговия баща М. К. Я., ЕГН *, с адрес обл. С., общ. Ч., Г. Ч., ул. „. А.“ № 1.Моли да бъде определен режим на лични отношения на майката М. К. К., по отношение на Й. М. Я. ЕГН *, като майката да има право да осъществява лични контакти детето Й. М. Я. , два пъти месечно - всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, като през лятото да има право да взема при себе си за 30 дни Й. М. Я. ЕГН *, когато бащата не е в платен годишен отпуск.Моли съда да постанови съдебен акт, с който осъди М. К. К., да заплаща на детето Й. М. Я. месечна издръжка в размер на по 140. лв. , платима Ч. неговия баща и законен представител М. К. Я., ЕГН *, с адрес обл. С., общ. Ч., Г. Ч., ул. „. А.“ № 1, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.Моли съда да постанови съдебен акт ,с който отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана исковата претенция на М. К. К. за изменение на присъдената с обжалваното решение издръжка Претендира за направените от доверителя му разноски за двете съдебни инстанции.Няма направени искания за допускане на нови доказателства.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2239/12.03.2018г. от от М. К. К. Ч. адв.Р.И. ,която моли съда да оставите без уважение депозираната въззивна жалба от М. Я. от Г. Ч. срещу решение № 2 / 02.01.2018 година постановено по Г.д. 662/2017 година на районен съд - С. и потвърди решението изцяло като правилно и законосъобразно.Претендира за направените пред въззивната инстанция разноски.Счита ,че при постановяване на своето решение съдът е обсъдил изцяло и задълбочено събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е изложил изключително подробни и задълбочени мотиви при постановяване на своето решение.Преценил е в съвкупност както изслушаните по делото гласни доказателства, писмените представени такива и най-вече изслушаната и приета по делото експертиза на вещото лице.Счита ,че от целия доказателствен материал по делото по безспорен и категоричен начин се установява , че вина за наличните индикации за симптоми на синдрома на родителското отчуждение на Й. спрямо баща му огромна вина има самият жалбоподател. Това намира че е така, тъй като от фактическата раздяла на родителите бащата Я. се е дистанцирал не само от доверителката и, но и от сина си.Твърди ,че рядко е проявявал инициатива да посещава и да общува с детето, като в случаите ,когато го е правил, тези срещи са се превръщали в ситуации, генерираща огромен стрес, страх и нежелание на детето да тръгне с баща си, в следствие именно на поведението на Я.. Моли съда да обърне внимание ,че за тези стресови ситуации свидетелстват и приетите и приобщени по делото писмени доказателства, а именно прокурорската преписка относно поведението на бащата, сигналите за помощ до 112 и намесата на полицията в тези случаи.Твърди ,че раздялата между родителите се е случила, когато Й. е бил на 3 години и в следващите 3 години, той е живял изцяло с майка си, която е полагала и грижи за него.Твърди ,че бащата не е предприел стъпки да вижда или общува със сина си, за да може детето да не губи връзката си с него.Поради тази причина Й. е отвикнал от баща си, за което огромна вина има самият Я.. Моли съда да обърне внимание ,че изключително редките посещения на бащата са били съпътствани със скандали, посещение от полиция, идване с адвоката му, заплахи и разправии, което допълнително счита ,че е създало у детето стрес и страх.
С оглед на горното, както и предвид ниската възраст на Й., намира че няма да е в негов интерес детето да се отдели от майка си и да отиде в дома на баща си в Г.Ч. ,който дом детето не познава.Счита ,че в тази насока е заключението на вещото лице ,което установява , че детето е силно емоционално привързано към майка си и дядо си /по майчина линия/, с които живее от раждането си и до момента. Те присъстват изцяло и изключително активно в цялото му ежедневие. Детето припознава като свой дом родната къща в с. М. където е роден, израсъл и живее. Целият му съзнателен живот е преминал в М. това е естествената му среда, която е свързана със спомени и преживявания, в които не присъства фигурата на бащата.Счита ,че от страна на бащата не е имало активна комуникация и грижа, контактите му с детето са били редки и ограничени във времето и това не е дало възможност да се изгради привързаност и да се развие устойчива емоционална връзка между тях. .Счита , че по делото категорично се установява , че при бащата липсва бащина загриженост и постоянство в отношението му с детето. Установи се, че преди завеждане на самото дело бащата е преустановил контактите си с детето и цяло година нито го е виждал, нито го чувал. Детето не е получавало нито поздравления за свои лични празници - като рожден ден или имен ден от баща си, нито подаръци, нито обаждане, а при дете в такава ниска възраст трябва постоянство иначе то губи връзката си с теб, което и се случи. Твърди ,че бащата не е контактувал продължителен период от време с детето си , тъй като не е намирал правилен подход за осъществяване на този контакт с цел детето да се приобщи към нето. Поради тази причина намира ,че и самият М. Я. с способствал и допринесъл за отчуждаването на детето от него. Поради тази причина правилно съдът е приел, че на този етап без да беда възстановен пълноценният и спокоен контакт между детето и бащата не е в интерес на детето и не би могло родителските права да се упражняват от бащата.Счита първоинстанционното решение за правилно и в частта на увеличеният размер на издръжката.Моли съда да има предвид ,че присъдения размер на издръжката от 140 лева е почти равен на минималният размер издръжка с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК и предвид увеличеният размер на минималната работна заплата за страната считано от 01.01.2018 година. Освен това увеличеният размер на издръжката е в размер на 60 лева, което няма да затрудни или натовари по никакъв начин бащата. Счита ,че по делото безспорно се установява , че бащата получава много добри доходи, няма други деца, на които да плаща издръжка, живее в собствено жилище, не страда от някакви болести, за които да плаща скъпо лечение, работоспособен е, поради което , намира ,че законосъобразно съдът е приел, че за него основен приоретит трябва да бъде детето.Претендира за разноски за настоящата инстанция.Няма направени искания за допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. М. К. Я. се явява лично и с адв.В. поддържа депозираната въззивна жалба Установено е по делото ,че е налице синдром на родителско отчуждение между бащата и детето Й. Но на какво се дължи този синдром на родителско отчуждение?Моли съда да обърне внимание ,че г-жа К. не спестява на детето нейното отрицателно отношение към бившия си партньор.Тя говори явно и открито ,че бащата е лош и пияница.,че бащата го е изоставил и не се интересува от него.Счита ,че такава среда не може да бъде подходяща за малкия Й. Счита и е съгласен с доверителя му ,че рязка промяна обстановката в която живее детето Й. не би му се отразила добре Моли съда да има предвид ,че след като бе образувано настоящото дело доверителят му може да контактува с детето и детето вече го нарича "тати",като този факт е посочен и в социалния доклад.Счита ,че по делото категорично се установява ,че дядото по майчина линия е изграден авторите за детето Натяква се непрекъснато по делото ,че доверителя му е този ,който не се интересува от детето.Твърди ,че са правени опити детето да се вземе Ч. частен съдебен изпълнител П. М., но доверителя му ,виждайки ,че детето се стресира ,не е правил повече опити Моли съда да обърне внимание ,че когато М. Я. отива да види сина си ,това трябва да стане в двора на къщата в с.М. ,в присъствие на майката и дядото по майчина линия Счита ,че това не е добра среда ,за развитие на детската психика и детето трябва да се откъсне от нея Счита ,че по отношение на иска по чл.150 СК ,с който е изменен размера на издръжката за детето ,решението на районен съд Г.С. е незаконосъобразно и неправилно Счита ,че липсват каквито и да било доказателства ,че е налице съществено изменение на обстоятелствата от първоначално определената издръжка Наведените твърдения ,че детето ходи на плуване,записано в детска градина ,но не са представени доказателсдтва да са извършвани разходи за това.Счита ,че това увеличение размера на издръжката поставя доверителя му в едно положение ,в което той да живее под прага на бедността .Твърди ,че е вярно ,че той получава бонуси ,но тези бонуси не са с постоянен характер .Моли в този смисъл съдът да се произнесе със своя съдебен акт.Представя подробна писмена защита.
Въззиваемата М. К. К. се явява лично и с адв.Р.И.,надлежно упълномощена ,която моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд Г.С. като законосъобразно и обосновано постановено.Моли съда да обърне внимание ,че вещото лице психолог заявява в съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. ,че да се изкара едно дете от средата , която познава ,в която се чувства добре обгрижвано ,обичано и в която е израсло ,не би било в негов интерес Вещото лице установява ,че колкото по-чести са контактите между бащата и детето Й., колкото по-голяма инициативност проявява бащата при срещи и контакти с детето ,толкова по -бързо ще се стопят ледовете и комуникацията между баща и дете ще стане адекватна .Но това не може да стане изведнъж.Счита ,че законосъобразно районен съд Г.С. е приел ,че на този етап детето все още не е готово нито да се откъсне от познатата си среда ,нито да се премести на място където не познава никой и няма приятели По отношение на издръжката моли съда да потвърди обжалваното решение , тъй като районният съд законосъобразно и обосновано я е увеличил от 140 лева на 200 лева месечно ,тъй като детето Й. расте и през есента ще бъде в първи клас Счита ,че е вярно ,че учебниците са безплатни за първи клас , но нищо друго не е безплатно.В предходно съдебно заседание М. Я. заяви ,че получава 1 000.00 лева месечна заплата и бонуси ,които може да не са с постоянен характер но ги има ,още повече ,че жалбоподателя няма други непълнолетни деца,няма установени заболявания ,които да обосновават нетрудоспособност Претендира за разноски за въззивната инстанция по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От М. К. Я. от Г. Ч. е предявен иск с правно основание чл.59,ал.9 СК срещу М. К. К. от с. М. обл. С. , с които иска съдът да постанови изменение на упражняването на родителските права по отношение на детето Й. М. Я.,роден на 18.04.2011г. , постановено с решение по Г.дело №877/2014г. по описа на Ррайонен съд Г. С., като моли съда упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на него, както и местоживеенето на детето да бъде определено при бащата М. К. Я., с адрес Г. Ч., ул. „. Анреева" № 1, съдът да определи режим на лични отношения на майката М. К. К. с детето Й.М. Я., като майката да има право да осъществява лични контакти с детето Й. М. Я. два пъти месечно - всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, от 9:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя и през лятото да има право да взема при себе си за 30 дни Й. М. Я., когато бащата не е в платен годишен отпуск. Претендира ответницата М. К. К. да бъде осъдена да заплаща на детето Й. М. Я. месечна издръжка в размер на 140 лева , платима Ч. неговия баща и законен представител М. К. Я., считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.
От М. К. е предявен насрещен иск , с който моли съда да бъде постановено решение за изменение размера на присъдената с влязлото в сила на 16.10.2015 г. решение № 108/25.03.2015 г. по Г. дело № 877/2014 г. по описа на районен съд Г.С. издръжка за детето Й., като същата да бъде увеличена от 140 лева на 200 лева, считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до настъпване на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване.
Смолянският окръжен съд констатира ,че М. Я. и М. К. от м. октомври 2011г. са живеели на съпружески начала в дома на М. К. в с.Момчиловци и от фактическото им съжителство имат дете Й., роден на 15.04.2011г.
Няма спор ,че с влязло в сила на 16.10.2015г. решение №.8/25.03.2015г., постановено по Г.дело №877/2014г. по описа на районен съд Г. С. упражняването на родителските права по отношение на детето Й. е представено на майката М. К. К.. Определен е режим за лични контакти между детето Й. и бащата М. К. Я.- всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, като бащата да взема детето от дома на майката в петък в 17:00ч. и го връща в 16:00ч. в неделя, 20 дни през лятото, всяка нечетна година по време на почивните дни на Коледа, Великден, Трети март, четните години в почивните дни на Нова година, както и по всяко друго време при наличие на съгласие между страните. Със същото решение М. Я. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 140 лева.
Предмет на спор между страните е дали е налице изменение на обстоятелствата, което да обуславя промяна на определените със съдебно решение мерки относно упражняването на родителските права.
Смолянският окръжен съд констатира ,че от приложените гласни и писмени доказателства по делото- социални доклади и назначената ,изслушана и неоспорена в първата инстанция психологическа експертиза е налице среда за създаване на синдром на родителско отчуждение между бащата М. Я. и детето Й. .Поради това въззивният съд призова за изслушване вещото лице психолог Д. Т. ,която в открито съдебно заседание на 11.05.2018г. по в.Г.д. №.2/2018г. по описа на окръжен съд Г.С. установява ,че качеството на общуване на двамата родители е било различно. Установява ,че детето е родено, израсло и към момента на изготвяне на психологическата експертиза в дома на майката, който се намира в Момчиловци. Прави заключение ,че непрекъснато в неговото ежедневие и физически и емоционално са присъствали майката, дядото, който за него е безспорен авторитет, както и баба му, по майчина линия. Естествено е детето да бъде по-силно привързано към тях и те са за него значимите възрастни. Вещото лице установява ,че е факт ,че фигурата на бащата не е присъствала активно в ежедневието на детето. Към момента на раздялата на родителите,детето е било на около 3 години .Счита ,че ежедневно общуване, взаимодействието, игрите, физическият досег, всичко това дава отражение върху връзката родител – дете. Установява ,че за да изготви заключението си е разговаряла и с тримата. Счита че причините за това отчуждение между бащата и детето са няколко и са комплексни. Първата причина е физическото отсъствие на бащата. Инициирането на контакти и осъществяването на тези контакти не е било особено интензивно от страна на бащата. Вещото лице установява ,че не би била категорична в отговора, че няма никакво въздействие върху психиката на детето от страна на майката, тъй като волно или неволно възрастните предават оценъчно отношение към партньорите и много често не се съобразяват дали дават тези оценки в присъствието на детето и колкото то да е малко, то има вътрешно емоционално счетоводство, с което регистрира промяна на тона, репликите и си прави съответните заключения, така че,счита ,че подобен вид вмешателство върху психиката на детето е имало. В комбинацията с липсата на интензивни контакти с бащата,счита ,че това вече е един сериозен фактор, който допринася за развитие на синдрома на родителска отчужденост.Счита ,че за да се стопи този синдром на отчужденост между бащата и детето, нещата няма как да се случат изведнъж, защото една рязка промяна би имала отрицателно въздействие. Ако детето се извади отведнъж от средата, която му осигурява сигурност, в която се чувства обгрижвано и прието, то го приема като наказание, наказание за нещо, което то не е извършило. Така че, по-вероятно е не да изпита симпатия и привързаност към другия родител, а по-скоро гняв и отхвърляне, заради тази рязка промяна, за която то не е готово. Както отдалечаването е станало постепенно, така с много малки стъпки бавно, постепенно и с много търпение счита ,че трябва да се спечели доверие на детето и неговото топло чувство, желанието за това да прекарва време с отсъстващия родител.Вещото лице счита ,че следва да се спазва един добър тон при общуването на родителите , да има взаимно разбиране за това, че това дете не е само на един от тях двамата, а е плод на съвместното им съжителство и някакви чувства.Установява ,че добър вариант би било да се осъществяват чести телефонни контакти, ежедневни телефонни контакти, като бащата в случая, като отсъстващ родител проявява жив интерес към ежедневието на детето, неговите чувства, мисли и преживявания и усвои неговия език, защото едно дете на 6-7 годишна възраст има определен речник и речников запас, който то разбира и осъзнава. Би следвало всички лични празници на детето да се празнуват в присъствието на двамата родителиВещото лице е категорично , че е добре бащата да осъществява самостоятелен контакт, без присъствие на майката. Докато в началото, когато са започнали тези контакти, нямам представа кога е било това и каква е била чистотата на тези контакти, детето все още е изпитвало недоверие, за него бащата не е бил близкият човек, докато то го приеме и свикне с негово присъствие, с оглед на това, да бъде по-спокойно, е нормално да присъстват някои от членовете на семейството, с което то е свикнало, т.е.с членовете на семейството на майката или самата майка, това да става постепенно. Впоследствие обаче, счита ,че ако се държи някой от тях да присъства, това вече е форма на упражняване на контрол и оценяване на възможността на детето и бащата да осъществят тези близки отношения. .
Вещото лице установява ,че на Й. не му липсва мъжката фигура в живота, всеки има потребност от майката и бащата. До към шестата година целият свят на детето се ограничава в мама и тате. Фигурата на дядото е бил естественият заместител на мъжкия авторитет в семейството.Вещото лице установява,че това което и направило впечатление при разпита на детето , че то като най-голям авторитет поставя не майка си, а дядо си по майчина линия. В рисунката това е фигурата на дядото, на която то е отделило специално внимание. Вещото лице установява ,че детето Й. не е нарисувал баща си, когато рисувал членовете на семейството си.Вещото лице установява,че ако бащата М. има желание ледовете да се разчупят по-бързо, той трябва научи какви са интересите на детето към този момент, какво за него е вълнуващо, с какво обича да играе, какво печели вниманието и интереса му, колко дълго може да ги задържи, да положи усилие да вникне в особеностите на възрастта и да отиграе, отрепетира това общуване, дори да стане дете заедно с него. Трябва му помощ от майката в основната информация, майката е тази, която най-добре познава детето. Те трябва между себе си да поизгладят отношенията си Ако двамата родители не намерят общ език ,вещото лице счита ,че няма как да произтече нещо добро по-нататък в тяхното взаимодействие и в отношението с детето, а това има неблагоприятно отражение върху психиката на детето.
Бабата и дядото по бащина линия са членове на разширеното семейство на бащата и най–нормално нещо е детето да познава своите близки и роднини, както от страна на майката, така и от страна на бащата. Може би те също могат да имат положителен принос в развитието на тези отношения. Във взаимодействието между децата и възрастните, винаги възрастните са тези, които задават характера на отношението, те трябва да са инициативни.
Вещото лице установява ,че върху психиката на детето е оказано вмешателство, вследствие на огорчението или на натрупаното напрежение между двамата родители. Каквото и да е произтекло обаче, в никакъв случай не може да се каже, че заслугата за отчуждаването между бащата и детето е само и изключително на майката. За тази ситуация вещото лице счита ,че отговорност имат и двамата родители, единият за това, че е бил ограничен,че вероятно не се е съобразявал, как се държи пред детето и какви думи казва , а другият за това, че не е проявявал достатъчно инициативност, настоятелност за контакти с него,т.е. всеки е бил в собствения си свят, изживявайки собствените си чувства, без да осъзнава, че тези чувства рефлектират върху психиката на детето.Вещото лице установява ,че трябва да има контролирано сближаване между бащата М. и детето Й., но не може да даде отговор на въпроса, в какъв период от време вижда това сближаване, тъй като всичко е много относително, в зависимост от усилията ,които полагат двамата родители, от реакциите на детето, важното е да не се упражнява прекалено голям натиск върху детето , да бъде дозиран дотолкова доколкото то може да го приеме, без да има отрицателни последствия.Препоръката на вещото лице -психолог към двамата родители е да посещават специалисти, да посещават тези социални програми,
Вещото лице установява ,че бащата М. е по-пасивен като натура, но ако това негово желание е силно и той иска да е част от живота на детето си,счита ,че той може да се справи.Вещото лице установява ,че детето и е разказало че е ходило само един път в Г.Ч., то е израсло и С. интегрирано в дома в с.М. там се чувства добре, сигурно, обичано, защитено, прието, подсигурени са му всички условия, има приятелски кръг, има режим на контакти, които осъществява. Вещото лице счита ,че на този етап драстичната промяна няма да е в негов интерес. Към този момент бащата и разширеното семейство на бащата не се възприемат като част от семейството от детето.Вещото лице установява ,че от контактите, които имала с детето и родителите му е видно , че бащата не проявява достатъчна инициатива за осъществяване на срещи с детето.
Съдът намира ,че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по параграф 1т.5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето , които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето - възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. М. Я. установява ,че е на 38 години и в момента работи във фабриката за ски в Г.Ч. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и получава месечно трудово възнаграждение около 1 000 лева с добавки .Установява ,че от предишното дело доста пъти се е виждал с детето Й. в присъствието на майката ,като само веднъж са останали сами с детето.Счита ,че в Г.Ч. има по добри условия за живот и за образование на детето Самият той заявява ,че не е сигурен дали детето е готово да напусне дома на майката и да заживее при него ,мисли ,че трябва време за това Счита ,че развитие в отношенията със сина му има като в началото Й. не е искал въобще да го вижда ,а сега вече си играе с него.Установява ,че е имало периоди ,когато въобще не е спазвал режима за лични контакти ,тъй като детето не е искало въобще да го вижда и се е криело от него Напълно му е ясно ,че като не ходи да вижда и общува с детето ,то се отчуждава Установява ,че е бил включен в програма на ЦОП,като според него няма ефект от тази програма .Счита ,че подобряване на отношенията с детето се е случило като му купил телефон,освен издръжката ,която заплаща му купува и подаръци.Установява ,че детето ходи на плуване , танци и изучава англииски език .Установява ,че детето не познава неговите родители .Установява че с М. К. са обмисляли вариант тя с детето да отидат в Г.Ч. но М. К. казва ,че детето не иска да ходи в Г.Ч. .
Разпитана по реда на чл.59,ал.6 СК М. К. установява ,че е със средно специално образование ,в момента е маникюристка като почасово работи и получава месечно възнаграждение около 400 лева .Установява ,че когато бащата М. Я. идва в с.Момчиловци винаги тя предразполага детето да си играе с баща си и първата реакция на Й. е радостна , но след това бащата става пасивен ,сяда на стола и не си играе с детето .Установява ,че тя оставя бащата и детето сами да си общуват .Обяснявала е на детето ,че то има и други баба и дядо -родителите на баща му М. Я. и е склонна да заведе детето в Г.Ч. при тях.Но установява ,че се притеснява ,че родителите на М. Я. не я приемат още от самото начало на фактическото им съжителство.
Въззивният съд напълно споделя изодите на районен съд Г.С. ,че отношенията между родителите са силно изострени и от поведението им се установява ,че липсва разбиране ,че положението в което поставят детето Й. е силно травматизиращо.
Видно от приложеният по делото социален доклад от 05.05.2016г. се установява ,че за последен път бащата е видял детето през януари 2016г. Проведени са общо шест срещи като от извършената социална работа става ясно ,че М. Я. не е склонен да поддържа контакти с М. К. -майката на детето и не спазва дадените от социалния работник съвети .Дори в съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. на 17.04.2018г. заявява ,че няма ефект от срещи със социален работник и от включването му в програма на ЦОП.
По делото е приложен доклад от 06.07.2016г. относно предоставяне на социална услуга "Подкрепа и консултиране на семейства в общността ",от който се установява ,че детето има желание да се вижда с баща си ,но все още напълно не го е приел и търси присъствието на близките си -майка си и дядо си по майчина линия.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. на 17.04.2018г. М. Я. категорично заявява ,че не е имало случай да предложи ,когато отиде в с.Момчиловци да вземе детето и да отидат на стадиона и М. К. да му каже "не тук трябва да си ".Установява ,че проблема е ,че детето Й. не иска да тръгва с него ,но той винаги е бил внимателен с него.
Представен е и Социален доклад от 09.11.2017г. на Д. "С. подпомагане "Г.С. ,който установява ,че бащата М. Я. е загрижен и отговорен родител,който не абдикира от родителските си задължения,изразява желание и готовност да отглежда и възпитава сина си ,притежава добри жилищно-битови условия и финансови възможности.В момента детето се отглежда и възпитава в дома на майката-М. К. в с.Момчиловци.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд направи следните правни изводи :
Законосъобразно и обосновано районен съд Г.С. е отхвърли предявеният от М. Я. против М. К. иск с правно основание чл.59,ал.9 СК да бъде изменен режима на упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете Й. М. Я. ,определен с решение №.8/25.03.2015г. по Г.д. №877/2014г. по описа на районен съд Г.С. като родителските права бъдат предоставени на бащата М. Я. ,местоживеенето на детето Й. Я. да бъде определено при бащата в Г.Ч. ,ул“. А. " №1 и да бъде определен режим за лични контаксти между майката М. К. и детето Й. както и майката М. К. да заплаща 140 лева месечна издръжка за детето Й.,считано от подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжката.
Видно от гласните и писмени доказателства приложени по делото и особено от изслушването на вещото лице психолог се установява по категоричен начин ,че на този етап ако детето напусне средата ,в която е живяло до сега и да отиде да заживее с баща си в Г.Ч. ,няма да се чувства добре и самото дете ще приеме тази промяна като наказание ,не като възможност.Това е така ,защото към този момент бащата и родителите му не се възприемат от детето като част от семейството му. В този смисъл от обясненията на бащата М. Я. също се установява ,че той е съгласен че тази промяна не може да стане изведнъж ,и че се изисква инициатива от негова страна да общува много по често по възможност насаме със сина си дори и извън режима за лични контакти ,за да може детето да свикне да общува с него.Самото вещо лице не може да уточни какъв ще бъде този период на адаптиране на детето към бащата и разширения му кръг от семейството,защото това много зависи от тук нататък как бащата ще общува с него и ако проявява пасивност както до сега не би могло да има добри резултати в общуването им.
Неоснователно е възражението в жалбата и в пледоарията на пълномощника на М. Я. ,че в основата на този синдром на родителска отчужденост между бащата и детето се явява поведението на майката ,която била настройвала детето против бащата кога съзнателно или несъзнателно.Вещото лице е категорично ,че в никакъв случай не може да се каже ,че заслугата за отчуждаването между бащата и детето е само и изключително майката .За това имат отговорност и двамата родители ,единият родител за това ,че не се е съобразявал как се държи пред детето ,а другият родител ,за това че не е проявявал достатъчно инициативност,настоятелност за по-чести контакти с детето
В този случай съдът намира ,че родителите следва да потърсят помощ като се срещат със специалисти ,да посещават социални програми ,с оглед на това да се промени поведението на всеки един от тях ,което да е в интерес на детето.
В съдебната практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между дете и родител; да се осигури възможност за достатъчно време, през което детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич. При съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и Ч. телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване.Установи се ,че бащата е закупил мобилен телефон на детето и често му се обажда. Възможността на едно малолетно дете да контактува Ч. съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена. Несъмнено е, че при възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител. Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ - то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря както майката , която упражнява родителските права ,така и бащата.Родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания (усвояване на чужди езици, спортни тренировки, художествени занимания и пр. дейности, свързани с пълноценната му подготовка за живот след излизане от детската възраст). В детето трябва да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права. Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес/В този смисъл е чл.12 от Закона за закрила на детето/и това мнение следва да бъде съобразено от родителя, доколкото то е в интерес на малолетния. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува Ч. съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето./ В този смисъл е решение №291/07.11.2012г. по Г.д. №115/2012г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.
Законосъобразно и обосновано районен съд Г.С. е изменил размера на издръжката ,която М. Я. е бил осъден да заплаща на М. К. К. в качеството и на майка и законен представител на детето Й.М. Я. от 140 лева на 200 лева ,считано от 11.07.2017г. датата на предявяване на иска по чл.150 СК до ведно със законна лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпване на обстоятелства които изменяват или прекратяват издръжката .Съгласно постановките в ППВС №5/16.11.1970г. ,доразвити с ППВС №5/30.11.1981г. , нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването и и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице.Съгласно чл.27 от Конвенцията за правата на детето, в сила за Р България от 1991 г./, на всяко дете се признава правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и С. развитие, а родителите имат първостепенна отговорност да осигуряват в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Установи се ,че бащата М. Я. получава месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева и получава бонуси във фабрика за ски в Г.Ч. ,а майката М. К. работи като маникюрист и почасово по интернет без трудов договор и получава около 400 лева месечно като работи от дома си в с.Момчиловци и получава пенсия за инвалидност 390,05 лева.Установи се ,а и бащата не отрича факта ,че детето ходи на плуване ,на танци и учи англ. език ,за което преимуществено се грижи и заплаща майката.Детето през септември 2018г. ще бъде в първи клас ,като освен учебниците ,които ще са безплатни ,за всичко останало следва да се грижи преимуществено майката.Първоинстанционният съд правилно е отчел ,че М. Я. е в трудоспособна възраст ,няма данни да има здравословни проблеми ,грижи се единствено за себе си ,не е създал друго семейство .Поради това правилно районният съд е приел ,че след постановяване на решението по Г.д. №877/2014г. по описа на районен съд Г.С. е изтекъл дълъг период като нуждите на детето значително са се увеличили ,а за отглеждането и възпитанието му преимуществено се грижи майката.
Поради това и в тази част решението на районен съд Г.Смлян следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено.
Правилно районният съд с оглед изхода на делото се е произнесъл и по въпроса за разноските ,поради което и в тази част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящото производство ще следва да бъде осъден жалбоподателят М. Я. да заплати на М. К. К. поисканите в срок и направени разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лева ,представляващи адв. възнаграждение за А. И. .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2/02.01.2018г. по Г.д. №662/2017г. Смолянският районен съд като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА М. К. Я. с ЕГН-* от Г.Ч. ,ул“. А. " №1 да заплати на М. К. К. ,с ЕГН-* от с .Момчиловци обл.С. ,ул М.в. " №59 разноски за въззивната инстанция в размер на 700/седемстотин /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл.280,ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците им пред ВКС на Република България .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :