за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 105/17.03.2016 г. по Г.дело № 991/2015 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от „. -Г.С. искове да бъде признато за установено по отношение на М. Е. С., че дължи заплащане на „. сумите в размер на 15 000 лв. главница, представляваща част от непогасена главница по договор за БУЛБАНК кредитна карта тип Revolving № 49Р от 27.07.2005 г. и Анекс от 26.04.2011 г., сключен с "УниКредит Булбанк" , като М. Е. С. е кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени на „. с договор за цесия от 04.12.2012 г.; 4 156,48 лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 05.12.2012 г. - 26.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лева, считано от 28.08.2015 г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА „. -Г.С. да заплати на М. Е. С., разноски по делото в размер на 1 290 лв.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от „. – Г.С. с искане да бъде отменено, да се уважат предявените от това дружество искове и да му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява представител.
Въззиваемият М. Е. С. оспорва въззивната жалба с отговор по чл.263, ал.1 ГПК, като настоява и да му се присъдят разноските за настоящото производство.
В съдебно заседание за въззиваемия пълномощникът предлага решението да се потвърди.
Съдът установява следното:
На 27.07.2005 г. „УниКредит Булбанк“ -Г.С. сключва с М. С.-картодържател и З. С.-солидарен длъжник, договор с № *** за Булбанк кредитна карта тип Revolving, по силата на който банката открива на името на С. картова сметка и му издава международна кредитна карта Мастъркард Стандартна, чрез която да ползва кредитен лимит до 20 000 лв., като С. се задължава да ползва картата, като усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и възстановява на 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания, поне минималната погасителна вноска от 1 600 лв., ведно с начислените лихви и комисионни, в срок до 07.10.2005 г. Номерът на картовата сметка, посочен в т.1 от договора, е № *.
На 26.04.2011 г. е подписан между „УниКредит Булбанк“ -Г.С., от една страна, и М. С.-кредитополучател, З. С.-солидарен длъжник и „Тераком“ ООД-Г.С. – солидарен длъжник, анекс, в който е посочено, че е анекс към друг договор - за кредитна карта с № *** от 07.10.2004 г., който на друго място в анекса е посочен не като договор за кредитна карта, а като договор за банков кредит с № *** от 07.10.2004 г. На следващо място в анекса – в т.І „Предмет и условия на договора“ пък се сочи друго – че кредиторът е предоставил на кредитополучателите кредит в размер, валута и предназначение съгласно Договор за банков кредит № 68 от 30.09.2004 г. С подписването на анекса кредитополучателят заявява, че кредитът е усвоен, ще се усвоява и ползва съгласно условията на Договор за кредитна карта № 49 Р/07.10.2004 г., променени с анекса. Кредитополучателят се задължава да върне кредита, ведно с начислените лихви, комисионни, такси и други разходи, в сроковете за погасяване по т.12 – 20.03.2021 г., по погасителен план, като разрешеният и усвоен размер на кредита е 20 000 лв., дългът към датата на анекса е 21 346,63 лв., от които 20 000 лв. главница и 1 346,63 лв. лихва. Посочено е още, че Кредиторът се съгласява да преоформи формираното задължение по непогасената главница при условие, че кредитополучателят/ите погаси/ят дължимите лихви и такси по договор за кредитна карта № ***/07.10.2004 г., което е условие за влизане в сила на анекса. В т.7 от анекса, където е уговорен срокът за погасяване по т.12.1, съгласно погасителен план, е записано и „от сметка № BG75UNCR*9968“.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г., според който „УниКредит Булбанк“ -Г.С. прехвърля на „. -Г.С. портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от банката-цедент с физически лица. В т.2.1, е записано, че продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение 1, което е неразделна част от договора, като те се прехвърлят към цесионера в състоянието им към датата на оценка, а именно – 30.09.2012 г. Съгласно т.4.1. от договора, продажбата е прехвърлянето на вземанията има действие и влиза в сила към датата на прехвърляне /на влизане в сила на договора, която пък е датата на пълно заплащане на покупната цена – т.1.8 и т.1.4/, но единствено в случай, че покупната цена е заплатена напълно и в срока по Анекс № 1 от цесионера. Към исковата молба и в течение на първоинстанционното производство не е представен този анекс, нито доказателства дали, кога и дали в пълен размер е платена покупната цена.
Представено е Приложение № 1 към договора за цесия от 04.12.2012 г. В него под № 2751 е отразено името на клиента М. Е. С., с ЕГН, и за него посочен номер на кредит 952LRS*, с актуален към 30.09.2012 г. размер на дълга от 24 178,22 лв. Веднага под следващия № 2752 отново е отразено името на М. С., с номер на кредит 952LRS*1 с актуален размер на дълга от 65 411,67 лв.
Съгласно пълномощно на л.10 от делото на РС, в което няма посочена дата, нито е видно заверяване подписите на упълномощителите от нотариус, за да се установи по заверката датата, изпълнителните директори на „УниКредит Булбанк“ -Г.С. Ха. и К. упълномощават „. -Г.С. да уведоми от името на банката всички длъжници по всички вземания на банката, възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката е цедирала с договори за продажба и прехвърляне на вземанията, сключени между банката, като цедент, и „. като цесионер. Отбелязано е, че пълномощното следва да намира приложение във връзка с договори за продажба и прехвърляне на вземания, сключени на или след 04.12.2012 г.
На л.11 от делото на РС се намира Уведомление изх.№ ...922 до М. С. от „УниКредит Булбанк“ -Г.С., чрез „. -Г.С., с което С. бива уведомен от името на цедента, че банката е прехвърлила на „. с договор за цесия от 04.12.2012 г. изцяло вземането си към С., „произтичащо от договор за банков кредит, отчитан в счетоводната система на „. под № МА*9012, ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията, визирани в договора за кредит.“
Посочено е още, че към момента на сключване на договора за цесия дължимата от М. С. сума по договора за кредит включва 20 000 лв. главница, 4 957,83 лв. лихва и 0 съдебни разноски. Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД, кредитор на С. по вземането е „. .
Уведомлението е получено на 12.02.2013 г. от М. С., видно от куриерската разписка на л.12.
От това уведомление изобщо не става ясно за кой точно кредит на С. към банката, който очевидно не е само един, се отнася уведомлението, тъй като посочването на номера, под който кредитът се води в счетоводната система, и то не на банката, а на ищцвото дружество, не е достатъчно нито за длъжника, нито за съда да разбере дали касае именно процесния договор.
По-късно дружеството изпраща на М. С. и покана за доброволно изпълнение с изх. № 8846/10.08.2015 г., получена от него на 17.08.2015 г. В нея на С. е указано да плати доброволно главница от 20 000 лв., лихви, начислени от предишен кредитор до дата на цесия 04.12.22012 г. – 4 057,83 лв., означено и с думи /т.е., с 900 лв. по-малко, отколкото е посочено в предходното уведомление от 2013 г./, 5 447,33 лв. законна лихва от 05.12.2012 г. до 09.08.2015 г.
На първо място обаче в поканата отново е налице уведомление до С., че, съгласно сключен Договор за цесия от 04.12.2012 г. между цедента УниКредит Булбанк“ -Г.С., и цесионера „. -Г.С., последното дружество действайки от името на цедента, че банката му е прехвърлила изцяло вземането си към С., произтичащо от договор за банков кредит, отчитан в счетоводната система на „. под № МА*9012, ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията, визирани в договора за кредит. В изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД С. е уведомен отново, че, считано от датата на получаване на уведомлението, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД, кредитор на С. по „гореописаното парично вземане“ е „. .
По-нататък в поканата е записано, че поради неплащане в договорените срокове на дължимите суми, което било съществено нарушение на сключения с Булбанк договор за кредитна карта от 27.07.2005 г. и анекс от 26.04.2011 г. към него, представляващо съгласно чл.15.4 от анекса основание за настъпване на предсрочна изискуемост, дружеството уведомява С., че задължението му е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо.
Служебно известно на настоящия състав е постановеното от него и влязло в сила през януари 2015 г. Решение № 471/07.11.2014 г. по В.Г.дело № 401/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 363/17.07.2014г. по Г.д. № 439/2014 г. на Смолянския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от „. - Г.С. срещу ответниците З. С.и М. С. субективно съединени искове по чл.422,ал.1 ГПК за установяване вземането, предмет на издадената по ч.Г.д.№ 113/2014 г. на Смолянския районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 75/05.02.2014 г., за сумата от 13 040,09 лв., от които главница в размер на 10 000 лв. и мораторна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 29.01.2014 г. в размер на 3 040,09 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лв. считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. За да отхвърли исковете, СмРС приема, освен друго, и че не е доказано претендираните от ищцовото дружество права да произтичат от неизпълнение задълженията на ответниците С. по договор за "Булбанк кредитна карта" № .. сключен на 30.09.2004 г., Анекс към договора от 26.04.2011 г., като според обсъдените в онова решения уведомления до длъжниците дългът възлиза на 17 747,27 лв., от които 15 000 лв. главница и 2 747,27 лв. лихва, а по делото са били претендирани други суми - 13 040,09 лв., от които главница в размер на 10 000 лв. и мораторна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 29.01.2014 г. в размер на 3 040,09 лв. Т.е., М. С. и съпругата му са имали договорни отношения с банката не само по един договор, като и по друг договор е твърдяно да има анекс от 26.04.2011 г.
При това положение обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Не са доказани претенциите на ищеца, че вземанията му произтичат от неизпълнение на задължения на М. С. именно от договор за Булбанк кредитна карта, револвираща, от 27.07.2005 г. с № ***, тъй като не се установи Анексът от 26.04.2011 г. да се отнася за преструктуриране в договор за потребителски кредит именно на договора със С. от 27.07.2005 г – в анекса са посочени два други договора с различни дати, както бе обяснено по-горе.
Показателно е в тази връзка, че в самата искова молба ищецът прави противоречиви твърдения – на стр.2 в абз.втори и четвърти се поддържа, че вземанията произтичат от договора от 27.07.2005 г., а в абз.последен, преминаващ на стр.3 – че произтичат от договор за кредитна карта № 68/30.09.2004 г,. за която се отнасял същият анекс от 26.04.2011 г. Освен това, установи се, че М. С. и съпругата му са имали отношения с банката не само по спорния по настоящото дело договор, за да се приеме, че това може да са само печатни технически грешки в текста на анекса.
Не е доказано и твърдението в исковата молба, че задълженията на Симови по договора от 27.07.2005 г. са станали предсрочно изискуеми на 31.05.2011 г., тъй като основанието за това ищецът черпи от чл.15.4 от анекса, за който не се установи да се отнася до договора от 27.07.2005 г. Съвпадението в крайните цифри между посочения в договора за кредитна карта от 27.07.2005 г. номер на картовата сметка по т.7 и по т.7 от анекса също не може да обоснове извод, че последният преурежда именно договора от 27.07.2005 г., защото останалите елементи, разгледани по-горе в съвкупност, не съвпадат.
Заключението по назначената ССчЕ изобщо не може да обоснове извод за основателност на исковете, тъй като на вещото лице са поставени за отговор правни въпроси, каквато компетентност то няма – на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката, произтичащо от договор за кредитна карта 49Р от 27.07.2005 г. и Анекса от 26.04.2011 г. към него; че анексът се отнася именно към този договор за кредитна карта от 27.07.2007 г., че по силата на договора от 04.12.2012 г. банката прехвърля на ищеца вземанията си спрямо длъжниците М. С. и З. С. произтичащи от договора за Булбанк кредитна карта револвираща с № ... от 27.07.2005 г. и анекс от 26.04.2011 г. към него.
В заключението са изложени факти, приети за установени от вещото лице не въз основа на документите по делото, а явно след справка при ищеца – посочено е, че от м.ноември 2009 г. картодържателят допуска просрочване в плащането на задълженията си по кредитната карта; както и че в тази връзка и на основание писмено искане за преструктуриране с В.№ 331/22.03.2011 г. за промени в договора за кредитна карта, откритото задължение по нея е преструктурирано в потребителски кредит по силата на анекс от 26.04.2011 г. Последният извод отново е правен, за което експертът няма компетентност. Също така, не е представено по делото това писмено искане, за да може съдът сам да прецени за какво точно се отнася, от кого изхожда и какво точно иска отправилият го.
По отношение на писменото искане в самия анекс от 26.04.2011 г. е записано на л.16 от делото на РС, че анексът се сключва на основание и писмено Искане за преструктуриране с В.№ 331/22.03.2011 г. за промени, обаче по друг договор - Договор за кредитна карта № ***/07.10.2004 г., сключен между „Булбанк“ и М. Е. С., а не по Договор за кредитна карта с М. Е. С. от 27.07.2005 г.
Вещото лице сочи на л.42 от делото на РС, че за периода 29.04.2011 г. – 20.09.2011 г. от общата сума за лихви били платени само 4,11 лв., а за периода 18.10.2011 г – 09.04.2012 г. погасените лихви за просрочена главница били 2 690 лв., с изпълнени плащания на двете дати. След 09.04.2012 г. плащане не е извършвано по кредитното задължение на ответника към банката или към цесионера по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г.-ищеца. Тези изводи на вещото лице отново са основани на направения от самото него правен извод, че анексът касае договора от 27.07.2005 г. и че вземането на банката по този договор е прехвърлено на ищеца с цесията от 04.12.2012 г.
Също така, ищецът не установява договорът за цесия да е произвел действие, тъй като не са представени доказателства, че са настъпили предвидените в т.4.1. от договора от 04.12.2012 г. условия – дали и кога е заплатена изцяло покупната цена от цесионера на цедента, от който момент продажбата и прехвърлянето изобщо имат действие.
Дори да се приеме, че анексът би могъл да се отнася до договора за кредитна карта от 27.07.2005 г., чрез поканата за доброволно изпълнение всъщност не е надлежно упражнено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е така, защото не е доказано от ищеца, че той може да упражни това право в качеството на приобретател на вземанията на банката срещу ответника – както поради липсата на доказателства, че са прехвърлени с договора от 04.12.2012 г. именно вземанията срещу С. точно по договора за кредитна карта № **от 27.07.2005 г./записан е само номер на кредит, от който номер не става ясно дали касае именно този за кредитна карта от 27.07.2005 г./ и дали цесията е произвела действие; така и поради това, че в поканата за доброволно изпълнение само е посочено, че има неплащане в договорените срокове на дължимите суми, което съгласно чл.15.4 от анекса било основание за настъпване на предсрочна изискуемост, без да е посочено, предвид общата формулировка на чл.15.4, кои точно суми за вноски, главница, лихва и с какъв падеж, не са платени от С., за да се провери дали наистина е настъпила предсрочна изискуемост и то на 31.05.2011 г.
В обобщение, обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/17.03.2016 г. по Г.дело № 991/2015 г. на Смолянския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.2, т.1, пр.второ ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.