Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 109/14.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 455/2017г. по описа на Смолянския районен съд е отхвърлен предявеният от „. Б. Е.” Е. Е. 1., седалище и адрес на управление гр. П., ул. „. Г. Д.” № *, против Д. М. К., ЕГН *, адрес Г. ул.“. М. №* иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 219,37 лева., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя с ИТН ** електрическа енергия за периода 27.12.2015г. - 26.03.2016г. и сумата от 48,73 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 26.02.2016г- 20.05.2018г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.05.2018 г., до окончателното ѝ изплащане , за които суми по ч.гр.д.№583/2018г. на РС-С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК..

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5727/02.08.2018г. от „. Б. Е.” Е. чрез юрисконсулт П. с оплакване за неправилност, поради неточна преценка на събраните доказателства и направените от страните твърдения и наведени факти. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил исковете поради недоказване наличието на облигационна връзка между страните по делото. Този извод не кореспондира с представените по делото и приети писмени доказателства. Към исковата молба са представени заявление - декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата от 03.05.2016г., както и нотариален акт № 163, том I, дело № 366/1994г. В посоченото заявление-декларация Д. К. е заявила нейният собствен обект с ИТН **, находящ се в гр. С. ул. „. М. № и представляващ избен етаж, да бъде снабдяван с ел. енергия,като към заявление - декларация е приложен и посоченият нотариален акт, с който Д. К. доказва, че е собственик на процесния обект. Този обект е заведен по нейния клиентски номер от крайния снабдител. При посочената по-горе фактическа обстановка, която се потвърждава от всички представени и неоспорени писмени доказателства, и при липса на подобни твърдения от ответната страна съдът е направил неправилния извод,че обект на потребление с ИТН*** представлява цялата сградата, от която е част избеното помещение. Неясно откъде съдът е направил такова заключение, след като липсват такива твърдения, от която и да е от страните по делото, а писмените доказателства противоречат и не навеждат на такъв извод. Твърди се, че този извод на съда не почива на изложената фактическа обстановка от ищеца, нито на направените оспорвания и твърдения от ответника. Действително с отговора на исковата молба ответникът е оспорил съществуването на облигационна връзка между страните и то по отношение на едно конкретно основание, а именно липсата на заявление и декларация за достъп до мрежата. Такива документи са представени по делото и не са оспорени. От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че страните се намират в облигационни отношения по доставка на ел. енергия, че такава е доставена до обекта в претендираните количества и че обектът на потребление представлява избен етаж, находящ се в гр. С. ул. „. М. № *, като относно вида на обекта по делото спор няма, няма и противоречиви твърдения.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове като основателни. Претендира за разноски по делото за двете съдебни инстанции за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. М. К..

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща процесуален представител.От юрисконсулт П.е постъпила писмена молба, с която поддържа жалбата си.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. От назначения му особен представител адв.П. е постъпило е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли дабъде потвърдено обжалваното решение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и становището на насрещната страна и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледанa по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл. 269 от ГПК е валидно, процесуално допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго за уважаване на предявения иск по следните съображения:

По делото не се оспорва, че със заявление вх.№ 8566/05.10.2018 г. на „. Б. Е.” Е. Е. 1. е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. М. К. за сумата от 219,37 лева., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя с ИТН 11281171 електрическа енергия за периода 27.12.2015г. - 26.03.2016г. и сумата от 48,73 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 26.02.2016г- 20.05.2018г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.05.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 583/2018 г. по описа на Смолянския районен съд и е издадена Заповед за изпълнениe по чл. 410 от ГПК №254/25.05.2017 г. за претендиранитe суми. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление и с разпореждане № 1967/28.08.2018г., съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на 12.09.2018г. В указания срок на 05.10.2018г. заявителят е предявил иск по реда чл. 422 от ГПК за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, като на длъжника е назначен особен представител.

От изложеното следва, че предявеният установителен иск е процесуално допустим. Вземанията предмет на иска по реда на чл. 422 ГПК съвпадат по своя размер и основание с вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Съдът като прецени събраните пред първата и въззивната инстанция доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,т.*, д.№ */1994г. се установява, че ответницата Д. К. е придобила собствеността върху избен етаж от къща, преустроен в жилищен, на 01.04.1994г. от своите родители. Със заявление-декларация с вх.№ 17410969/03.05.2016г. Д. М. К. е поискала смяна на партидата, без промяна на параметрите на съществуващото присъединяване към разпределителната електрическа мрежа и предназначението на обекта, със смяна на титуляр по документи, като е представила притежавания от нея титул за собственост. В заявлението- декларация са посочени ИТН** и адреса на електроснабдения обект- Г. ул.“. М. № *, както и това, че същият е избен етаж. Подписана е И отделна декларация за достъп до мрежата и постоянно захранване и са приети общите условия на доставчика на ел. енергия от 10.05.2008 г.

От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ се установява, че за процесния период от 27.12.2015г. до 26.03.2016г. до обект с ИТН*** е доставена електрическата енергия в размер на 1285 kWh, което количество по периоди съвпада с фактурираните такива по приложените по делото фактури.

От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че по процесните три фактури на обща стойност 219,37 лева не е извършено плащане от ответника, като дължимото на основание чл.27,ал.1 от Общите условия обезщетение за забава в размерна законната лихва ,изчислено от деня на забавата по всяка отделна неплатена фактура до датата на подаване на заявлението -21.05.2018г. е в общ размер на 48,73 лева. Вещото лице е посочило също, че цената на фактурираното количество ел.енергия в процесните фактури е изчислено съгласно утвърдените от КЕВР цени за съотвения период.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел за недоказано наличието на облигационно отношение за продажба на ел. енергия между страните, като е изложил мотиви, че за процесния имот няма отделен електромер, доколкото притежавания от ответницата К. етаж е избен етаж, както и че претендираните от ищцовата страна суми са за период, предхождащ декларацията за промяна в титуляря на партидата, т.е. за исковия период ответницата не е доказано дa е страна по договор за покупко-продажба на ел. енергия.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост във фактическите изводи на съда.

По делото не е спорно, че ответницата Д. К. е собственик по покупко -продажба на избен етаж, преустроен в жилищен, снабден с ел.енергия, като собствеността е придобита на 01.04.1994г. От приетата и неоспорена по делото СТЕ се установява начина на отчитане на данните от електромера за този обект и количеството изразходвана ел.енергия. Фактът, че имотът е снабден с ел. енергия не е спорен между страните по делото, като изводите на първата инстанция са изградени в разрез с доказателствата по делото. От подадената от ответницата декларацията за промяна на партидата може да се направи извода, че по ясен и недвусмислен начин е индивидуализиран обектът, за който се доставя ел. енергия, посредством ИТН (Измервателна Точка Номер), уникален 7-цифрен номер, в случая, посочен от ответника в подадената декларация - 1128171 за избен етаж. Ето защо не може да се приеме в случая, че приземният етаж като обект не е предмет на отделен договор за покупко-продажба на ел. енергия, както по същество е приел първоинстанционният съд. В случая няма значение, дали този обект е избен етаж, а това дали разполага с отделен електромер.

При така установената фактическа обстановка неправилно районният съд е приел, че страните не са страни по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за процесния период.

Правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. В разглежданата хипотеза, ответницата е придобила процесния имот по силата на покупко-продажба на 01.04.1994 г., при действието на Закона за електростопанството(отм.), като изводимо от представения по делото титул за собственост, имотът е преустроен от избен в жилищен, т.е. същият е бил електроснабден към датата на неговото придобиване. При действащата към 1994 г. нормативна уредба, покупко-продажбата на електрическа енергия се е осъществява в условията на държавен монопол, при липса на свободен пазар. Според чл.3,ал.2 от Закона за електростопанството(отм.) Асоциация "Енергетика" осигурява непрекъснато доброкачествено и икономично снабдяване на социалистическите организации и гражданите с електрическа енергия, а според чл. 14 , ал. 2 електрическата енергия се използува от гражданите при условия, определени в правилника за прилагане на този закон. При действието на Закона за електростопанството(отм.) доставчикът на ел. енергия, съдържанието и възникването на облигационната връзка с ползвателите – потребители на ел. енергия са нормативно установени. Ползвателят на ел. енергия е имал право или да встъпи в облигационни отношения, или да прекрати възникналото облигационно отношение, като поиска да бъде преустановено електроподаването.

При този закон за съществуване на облигационната връзка водещ критерий е собствеността на снабдения с електрическа енергия имот, а не на чие име се води партидата. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. чл. 52, ал. 1 от ППЗЕ(отм.) според, която при промяна на потребителя новият потребител подава молба за Е. и отчитане първоначалното показание на електромера. Ако не направи това, той заплаща електрическата енергия по показанията на електромера, считано от предшествуващото плащане. С цитираната разпоредба, при промяна на собствеността, страна по облигационното отношение е новия собственик, който, ако не поиска отчитане на електромера, замества стария потребител в облигационното отношение с доставчика и дължи сумата за консумираната от него ел. енергия. Ето защо като е придобила имота през 1994 г., ответницата е станала страна по договора за покупко-продажба на ел. енергия, макар по делото да няма доказателства за промяна в титуляря на партидата към онзи момент.

Възникналото облигационно отношение се е запазило при действието на ЗЕЕЕ(отм.), ЗЕЕ(отм.) и действащия ЗЕ, като обстоятелството, че титуляря на партидата е променен в един по-късен момент, а именно с подаване на декларация от 03.05.2016 г. е ирелевантно. С заявлението-декларация само е констатирано съществуването на едно вече възникнало облигационно отношение, като са конкретизирани неговите параметри съобразно приетите от страните общи условия.

По делото е установено, че отвеницата е собственик на снабдения с ел. енергия имот и че за този имот е доставена ел. енергия на стойност, съответна на претендираната с исковата молба сума. Именно в качеството на собственик на електроснабден имот, при действието на Закона за електростопанството(отм.), ответницата е станала страна по облигационното отношение за покупко-продажба на ел. енергия. С приемането на ЗЕЕЕ(отм.) се отменя Закона за електростопанството от 1975 г., а според § 6, ал. 1 от ПРЗ - заварените търговски отношения в електроенергетиката се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от определянето на общите условия на договорите, но не по-късно от 18 месеца от влизането в сила на закона, т.е. с приемането на новия закон отношенията в електроенергетиката се привеждат в съответствие с изискванията на закона, но не възникват нови и не се прекратяват вече възникналите отношения по покупко-продажба на ел. енергия, какъвто е случаят. Ето защо ответницата е страна е облигационното отношение с ищеца, тъй като захранването с електрическа енергия на притежавания от нея имот е продължило да се осъществява от ищцовото дружество, след влизане в сила на ЗЕЕЕ(отм.), негота отмяна със ЗЕЕ(отм.) и при действието на ЗЕ.

С оглед изложеното въззиванта жалба е основателна , а обжалваното решение като неправилно ще следвада бъде отменено и ще следва да бъде уважен предявения иск.

При този изход на спора право на разноски за заповедно и исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представил, държавни такси и вещи лица има ищцовата страна. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на спора пред съответната инстанция. Съгласно разясненията на ТР 6/2013 г. на ОСГТК присъждат се действително направените и доказани разноски. В разглежданата хипотеза за заповедното производство разноските възлизат на 25 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение; за първата съдебна инстанция следва да се присъдят 25 лева за държана такса, въпреки че държавната такса е надвнесена в размер на 75 лева, поради което ответникът не дължи разликата над 25 до 75 лева; 300 лева за особен представител, 360 лева – възнаграждение за вещи лица и 100 лева – юрк. възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗПП; за въззивната инстанция 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрк. възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗППили общо 985 лева.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 266/20.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 1103/2018г. по описа на Смолянския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. М. К., ЕГН *, адрес Г. ул.“. М. №*, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи на „. Б. Е.” Е. Е. 1., седалище и адрес на управление гр. П., ул. „. Г. Д.” № * сумата от 219,37 / двеста и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки / лева., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя, с ИТН ** електрическа енергия за периода 27.12.2015г. - 26.03.2016г. и сумата от 48,73/четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 26.02.2016г- 20.05.2018г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.05.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч.гр.д.№583/2018г. на РС-С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. М. К., ЕГН *, адрес Г. ул.“. М. №* да заплати на „. Б. Е.” Е. Е. 1., седалище и адрес на управление гр. П., ул. „. Г. Д.” № 37 сумата от 985 /деветстотин осемдесет и пет/ лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производство в двете съдебни инстанции - за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представил, държавни такси и депозит за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: