Производството пред Окръжен съд-Смолян е образувано по частна жалба на СНЦ "Т. Д. „. Г. Ч. срещу определение № 235/18.11.2013г., постановено по Г.д. № 197/2013г. по описа на Районен съд-Ч.. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото поради липса на представителна власт на секретаря на дружеството.
С частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Счита се на първо място, че по силата на чл. 22, ал.2 вр. ал.3 от Устава на ТД „. Г. П. в качеството му на С. на сдружението може да извърши оправомощаване на адвокат и да представлява дружеството по повод образуване на гражданско дело. Отделно от това по делото било представено изрично пълномощно с което Председателя на СНЦ упълномощава П. да го замества.
Отделно от това на свое заседание на 29.11.2013г. УС оправомощава Г. П. да изпълнява функциите на Заместник председател.
В тази връзка моли съда да отмени обжалвания съдебен акт.
След преценка на изложеното в частната жалба съдът направи следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване на прекратителното определение при наличие на правен интерес от търсената защита, при което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд-Ч.. Това е така по следните съображения: Поначало нормата на чл. 30 ГПК урежда два вида представителство на юридическите лица: От техните представители по закон и от други лица съобразно устройствените им правила. Поначало нормите на ЗЮЛНЦ предполага представителството на ЮЛНЦ да се извършва от УС, без да отрича възможността те да се представляват от управител. Изисквайки удостоверение за актуално състояние на дружеството и прекратявайки производството по делото въз основа на отразеното в него първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, ограничавайки правото на защита на ищеца. Следва да се заяви категорично, че само въз основа на нормата на чл. 22, ал.2 вр. ал.3 от Устава на сдружението секретаря на дружеството не може да го представлява. Дружеството се представлява по устав от Председателя и само при негово отсъствие- от друго лице. Подобна форма на дуалистично представителство не е уредена в устройствените правила на сдружението. По делото обаче е представено пълномощно, с което Председателя на сдружението Тасева е упълномощила П. при нейно отсъствие или обективна невъзможност да представлява СНЦ, то да бъде П. от П., вкл и да упълномощава адвокати във връзка със съдебни спорове. Тази възможност изобщо не е изследвана от първостепенния съд. Той не е изискал доказателства от страната дали към датата на подаване на исковата молба Тасева не е отсъствала и на това основание да е била замествана от П..Макар и да е коментирал това пълномощно, районният съд е достигнал до твърде крайни изводи в посока че не било доказано П. да е сред членовете на УС. Очевидно е от самия Устав на сдружението, че секретарят е самостоятелна фигура извън членовете на УС, със специфична длъжностна характеристика. Това само по себе си не изключва изначалната възможност той при определени хипотези свързани с отсъствието на Председателя на СНЦ да представлява дружеството. Тази възможност изобщо не е изследвана. Отделен е въпроса, че председателя със нарочно заявление присъответните указания на районния съд да валидира извършените без представителна власт действия от П.. Но съдът не е указал на страната да представи доказателства за представителната власт на секретаря, единствено е изискал удостоверение за актуално състояние, като по този начин не е отчел другите възможни хипотези за възникване на представителна власт.
По отношение на представеите пред въззивната инстанция доказателства- протоколно решение на УС следва да се отбележи, че то е ирелевантно в този случай, тъй като касае събития настъпили след постановяване на обжалваното определение.
След връщане на делото районния съд следва да изпрати конкретни указания до ищеца за представяне на доказателства, дали към момента на подаване на исковата молба П. е имал право да представлява СНЦ в контекста на посочените в пълномощното хипотези. Едва след събилане на тези доказателства първостепенния съд може да гради изводи дали е била налице представителна власт или не по отношение на П..
Отделно от това, но за прецизност следва да се отбележи, че след като производството по делото е прекратено още в т.нар. стадии "процес относно процеса", т.е преди размяна на книжа, неправилно на ответника е дадена възможност да взема отнощение по основателността на частната жалба, тъй като към този момент той още не е страна по делото.
Мотивиран от горното Окръжен съд-Смолян в настоящия си съдебен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 235/18.11.2013г., постановено по Г.д. № 197/2013г. по описа на Районен съд-Ч..
ВРЪЩА делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно обстоятелствената част на определението, свързани със събиране на доказателства за наличие на представителна власт на секретаря към момента на подаване на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: