И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Веселин Георгиев – прокурор при Р. П. гр.М. срещу присъда № 16/24.10.2014г. постановена по НОХД № 41/2014 год. по описа на районен съд М., в частта, с която подсъдимия В. С. Ч. от гр.Р. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.280, ал.1 във вр. чл.20, ал.3 във вр. ал.1 от НК и е оправдан по това обвинение.
Също така е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. Ф. Б., чрез служебния му защитник А. Е. срещу присъда № 16/24.10.2014г. постановена по НОХД № 41/2014 год. по описа на районен съд М., в частта, с която подсъдимия е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.280, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на осн. чл.66 от НК е отложено изтърпяването му, с изпитателен срок от три години, а също така му е наложено наказание глоба в размер на 500.00лв.
В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в протестираната част. Същата не съответства на събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на присъдата в протестирана част, като подсъдимия В. Ч. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, с приложението на чл.66 от НК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, тъй като не почива на безспорно установените доказателства. Обвинението не е доказано по несъмнен начин, като се прави искане да бъде отменена в обжалваната част, като се постанови нова, с която подсъдимия бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Представителят на О. П. С. намира протеста на РП М. за основателен и предлага да бъде уважен, като прави алтернативни искания, а именно да се отмени присъдата и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правата на обвинението или да са отмени оправдателната присъда и подсъдимия В. Ч. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му се наложи наказанието поискано от прокурора на РП М.. Предлага жалбата на подсъдимия С. Б. да бъде оставена без уважение, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.
Пред съда подсъдимият С. Б. се явява лично и с А. Ф. Е., назначен за негов служебен защитник, който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Подсъдимия Б. в последната си дума заявява, че не е прекарвал хора през границата.
Подсъдимият В. Ч. се явява лично и със защитника си А. Ф. Т., който оспорва протеста като неоснователен и моли същият да бъде оставен без уважение.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в протеста и във въззивната жалба, становището на страните изразено в с.з., както и след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С присъда № 16/24.10.2014г. постановена по НОХД № 41/2014 год. по описа на районен съд М. подсъдимият В. С. Ч. с ЕГН * е признат за невиновен в това, че на 10.12.2012г. в гр.Р., чрез телефонни разговори, целящи убеждаването му да извърши превеждане през границата, умишлено е подбудил С. Ф. Б. да преведе през границата на страната от Р. България в Р. Гърция едно отделно лице – Р. К. К. с ЕГН *, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като превеждането е осъществено на 11.12.2012 г. в района на връх „Б. ч.”, землището на с.П., общ.Р., между 48-ма и 49-та гранични пирамиди - престъплението по чл.280, ал.1, във вр.с чл.20, ал.3, във вр.с ал.1 от НК, поради което е оправдан по така повдигнатото обвинение.
Със същата присъда подсъдимият С. Ф. Б. с ЕГН * е признат за виновен в това, че на 11.12.2012г. в района на връх „Б. ч.”, землището на с.П., общ.Р., между 48-ма и 49-та гранични пирамиди е превел през границата на страната от Р. България в Р. Гърция едно отделно лице – Р. К. К. с ЕГН * от гр.С., без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места - престъпление по чл.280, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.280, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и да заплати глоба в полза на държавата в размер на 500 /петстотин/ лева. С. Б. е осъден да заплати 40 лв. по сметка на РС М. за направените разноски.
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец декември 2012 г. свидетелите М. М. и Р. К. извършили кражба на четири коня и едно муле от с.П. С., общ.С., които били собственост на Т. Х. и Х. М.. Двамата започнали да търсят пазар на животните, за да ги продадат. Закарали животните в гр.Р. и ги вързали в гората над ул.”****”. Когато били в гр.Р., свидетеля М. се обадил на гръцкия гражданин Х. Х. И. и се уговорили животните да бъдат преведени на територията на Република Гърция.
На 10.12.2012 г. била проведена среща между свидетелите М., К. и подсъдимия Б. в с.В., като Б. бил уговорен да води животните, като свидетеля М. обещал да му заплати за превеждането на животните по 50 евро на кон. К. и М. били закарани до с.В. с таксиметровия автомобил на св.Д. К.. Последният се прибрал в гр.С. и бил уговорен на другия ден отново да отиде в гр.Р.. Вечерта свидетелите М. и К. спали в апартамента на ул.”7-ма” на подсъдимия В. Ч.. Там те и вечеряли. Вечерта към 23 часа бил проведен разговор от телефона на Ч., като с Б. разговаряли Ч. и М.. На Б. му било съобщено, че на другата сутрин ще го вземат, за да преведе конете.
На 11.12.2012г. към 07.00 часа таксито било докарано от св.К. в гр.Р.. К. и Б. се отправили към гората над гр.Р., за да водят животните, а М. М. заедно със св.К. тръгнали с таксито към Гърция.
От показанията на свидетеля К. се установява, че подсъдимия Б. първоначално отишъл с намерение сам да води животните. Наложило се и К. да отиде с Б., за да му помага, тъй като С. Б. знаел първоначално, че ще води три животни, но се оказало, че са повече и му трябва помощник. К. и Б. тръгнали с животните от гр.Р. в посока местността „Б. ч.”, в близост до с.П. и успели да преминат държавната граница в посока Република Гърция между 48-ма и 49-та гранична пирамида. През това време свидетелите М. М. и Д. К. тръгнали с таксито на последния за Република Гърция. Отишли в първите села до границата, където чакали около 4-5 часа, когато при тях отишли подсъдимия Б. и свидетеля К. заедно с животните. Животните били предадени на гръцкия гражданин, като след това подсъдимия Б. и свидетелите К., М. и К. се върнали в България с такси, управлявано от К..
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М., К., К., от обясненията на подсъдимите С. Б. и В. Ч., както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК протоколи и документи.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на всички свидетели, като обективни и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав на въззивния съд намира, че районния съд обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимия В. Ч. не е извършил деянието по повдигнатото му обвинение и го оправдал. От разпитаните свидетели М. и К. се установява, че подсъдимия В. Ч. им е предоставил за ползване апартамент в гр.Р., където те пренощували. Също така се установява, че около 23.00 часа на 10.12.2012г. подсъдимия Ч. се обадил на подсъдимия Б. и му предал, че на другата сутрин ще минат да го вземат, тъй като М. не бил заредил с ваучер телефона си. Подсъдимия Б. в обясненията си сочи, че подсъдимия В. Ч. му се обаждал във връзка с прекарването на конете. Не са събрани свидетелски показания установяващи, че подсъдимия В. Ч. е подбудил подсъдимия С. Б. да преведе през държавната ни граница с Република Гърция свидетеля К.. Свидетели М. и К. сочат, че подсъдимия Б. е бил уговарян да преведе през държавната граница коне, което се потвърждава и от обясненията на подсъдимия Б..
По изложените съображения въззивния съд намира, че протеста е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Не са събрани доказателства, които да опровергаят показанията на разпитаните свидетели М., К. и К., поради което се кредитират и от настоящия състав.
Съдът намира за неоснователно искането за отмяна на присъдата в оправдателната й част и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното дирене, довели до ограничаване правата на обвинението. В с.з. проведено на 16.09.2014г. представителя на обвинението е поискал на осн. чл.281, ал.4 от НПК да бъдат четени показанията на свидетеля Д. К., като не е посочено коя от хипотезите на ал.1 е налице, дали са налице съществени противоречия между показанията на свидетеля дадени в хода на съдебното дирене и тези дадени в хода на досъдебното производство и относно кои обстоятелства или свидетеля твърди, че не си спомня нещо. Съдът е оставил без уважение това искане, като мотивите му за това не се споделят от настоящия състав. Въззивния съд намира, че не са били налице основанията на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като при извършената служебна проверка се установи, че не са налице съществени противоречия между показанията на св.К. дадени в хода на съдебното дирене и тези дадени на досъдебното производство. При разпита на свидетеля К. в хода на съдебното дирене, същият твърди, че не си спомня какво са си говори пътниците по време на пътя. В показанията му дадени на ДП също не е посочил, какво си говорили пътниците, но посочва, че от разговорите им е разбрал, че конете са прекарани нелегално през границата, за което обстоятелство са събрани и други доказателства, поради което съдът намира, че не са нарушени правата на обвинението.
По изложените съображения, въззивния съд намира, че в тази част присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По отношение на обвинението по чл.280, ал.1 от НК.
По делото безспорно е установено, че подсъдимия С. Б., заедно със свидетеля К. са прекарали през държавната ни граница в Република Гърция пет коня, като същите са минали в района на връх “Б. ч.”, в землище на с.П., общ.Р., между 48-ма и 49-та гранични пирамиди, т.е. не са минали през определените за това места и без разрешение на надлежните органи на властта. По делото не са събрани доказателства, че подсъдимия Б. е превел през държавната граница свидетеля К.. Подсъдимия Б. е категоричен, че е имал уговорка с М. да прекара през държавната граница пет коня, а не да превежда свидетеля К.. От свидетелските показания на К. се установява, че той тръгнал с подсъдимия Б., тъй като конете са били пет на брой и подсъдимия не е можел да се справи сам. Освен това, от свидетелските показания на К. и К. се установява, че след като конете били преведени на територия на Република Гърция и оставени при гръцкия гражданин, всички се върнали в България, включително и св.К., което поведение потвърждава, че целта на незаконното преминаване на държавната граница е била именно превеждането на конете, а не на свидетеля К.. При осъществяването на деяние по чл.280 от НК ноторно известно е, че се уговаря заплащане и се заплаща за превеждането на каналджията, докато по делото се установява, че свидетеля Мишурове е обещал на подсъдимия Б. да му заплати по 50 евро на кон, но не се установява да е уговорена или заплатена цена за превеждането на свидетеля К..
От субективна страна подсъдимия е съзнавал, че начина по който са преминали през държавната граница, не е законоустановения, както и това, че мястото през което са преминали не е определено за това, но независимо от това е целял настъпването на обществоноопасните последици от деянието. Подсъдимия е преминал през държавната граница не със съзнанието, че превежда свидетеля К., а със съзнанието, че превежда животните, за което му било обещано заплащане.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че осъщественото деяние от подсъдимия С. Б. изпълнява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Именно по тази правна квалификация първоинстанционният съд е следвало да признае подсъдимия С. Б. за виновен. Като е приел, че деянието на подсъдимия съставлява престъпление по чл.280, ал.1 от НК, първостепенният съд е постановил присъдата си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано от такова по чл.280, ал.1 от НК в такова по чл.279, ал.1 от НК, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление на осн. чл.337, ал.1, т.2, предл. ІІІ-то във вр. чл.334, т.3 от НПК, за което да бъде наложено съответното наказание, като подсъдимият бъде оправдан по първоначалното обвинение по чл.280, ал.1 от НК. Изменение на обвинението с въззивното решение е допустимо и законосъобразно, доколкото престъплението по чл.279, ал.1 от НК е по-леко наказуемо от това по чл.280, ал.1 от НК и наред с това не е налице изменение във фактите, по които подсъдимият се е защитавал.
При определянето на наказанието районния съд правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на дееца и тежкото му семейно положение, но въззивния съд намира, че като такова следва да се отчете и направеното самопризнание, а също следва да се посочи, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази новата правна квалификация, както и обстоятелствата, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства и невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца, въззивния съд прие, че наложените на подсъдимия С. Б. наказания са явно несправедливи и ще следва да бъдат намалени към минимума, както следва наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено на пет месеца и наказанието глоба да бъде намалено на 100.00лв. Въззивния съд намира, че така определените наказания биха действали възпиращо и превъзпитаващо на подсъдимия.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, тъй като са налице всички условия за това.
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.337, ал.1, т.2, предл. ІІІ-то и т.1 във вр. чл.334, т.3 от НПК Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 16/24.10.2014 година, постановена по НОХД № 41/2014 година по описа на районен съд М., в частта, с която подсъдимият С. Ф. Б. с ЕГН * е признат за виновен по чл.280, ал.1 от НК, като преквалифицира извършеното в по-леко наказуемо престъпление, като го признава за ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2012г. в района на връх „Бабина чука”, землището на с.Пловдивци, общ.Р., между 48-ма и 49-та гранични пирамиди е излезнал през държавната границата от Република България в Република Гърция не през определените за това места - престъпление по чл.279, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.280, ал.1 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия С. Ф. Б. наказания както следва: от една година лишаване от свобода на пет месеца лишаване от свобода и от 500.00лв. глоба на 100.00лв. глоба.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :