и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение № 302/14.06.2019г. по дело № 415/2018г. по описа на Районен съд С. е признал за установено по предявени искове от О. С., представлявана от кмета, че А. Д. Т., ЕГН*, с адрес Г. кв.Коматево,ул.”Гешанов” №23, не е собственик на частта от поземлен имот с идентификатор 69345.100.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на С. О. С., с площ от 205 кв.м., както и че не е собственик на частта от поземлен имот с идентификатор 69345.100.129 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Стойките с площ от 34 кв.м., записани и нанесени първоначално като Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.321, а към настоящия момент като Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.1982 по кадастралната карта и кадастралните регистри на С. О. С., оцветени с жълт, розов и оранжев цвят на комбинираната скица №2 към заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническата експертиза с вх.№3474/17.04.2019г. и е осъдил А. Д. Т. да заплати на О. С., представлявана от кмета, съдебни разноски по делото в размер на 1 250,00 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№6792/05.08.2019г. против решение № 302/14.06.2019г. по дело № 415/2018г. по описа на Районен съд С.,което намира за недопустимо , като съставът на съда се е произнесъл по недопустим иск и е постановил недопустим съдебен акт.Първоинстанционното производство е започнало с предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от страна на О. С. за признаване и установяване, че доверителят и не е собственик на Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.68 и Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.129 по КККР на е. Стойките, при липса на какъвто и да е бил правен интерес от предявяване, въпреки разпределената за това доказателствена тежест.Счита ,че е допуснато съществено процесуално нарушение, като решаващият състав не се е съобразил с доклада по делото и разпределената доказателствена тежест и счита,че със съдебното решение се дерогира изцяло доклада Намира ,че в грубо нарушение на процесуалния закон разпределяйки, че в тежест само на ответника е да докаже всички възражения в отговора на искова молба, то в разпределението на доказателствената тежест се разбирало, че се включва и принадлежността на правото на собственост, като счита, че противно на приетия доклад не следва да възлага в тежест на ищеца да доказва какви са неговите собственически права съобразно придобивните способи на които основава правата си, нито счита ,че отчита че ответника по никакъв начин не е успял да се справи с разпределената му в доклада по делото доказателствена тежест. Намира ,че с оглед тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следва да отстрани допуснатото процесуално нарушение, като в случай, че приеме определената правна квалификация и разпределена доказателствена тежест, посочени едва в съдебното решение, то следва да приеме надлежен доклад по делото и да даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства по релевантните за спора факти.Намира ,че ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува, което по настоящото дело изключва възможността за доверителя и да бъде ответник.Моли съда да има предвид тълкувателно решение № 8/2013 - правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Счита , че при защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, и към Държавата, но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.Намира ,че неправилно първоинстанционният съд е разгледал спора по същество, като по този начин се е произнесъл по недопустим иск.Освен това счита ,че липсата на годен самостоятелен предмет на правна защита се явява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на установителния иск ,поради това счита ,че образуваното производство следва да бъде прекратено .Твърди ,че с исковата молба и молбата уточнение се навеждат много неотносими към спорното право факти и обстоятелства, като единственият факт, който през цялото производство не са били оспорвани -това е наличието на предвидената улична регулация, която обаче не е реализирана и не носи признаци на улица, няма оформен надлъжен и напречен профил, не са извършени земни работи и никакви други мероприятия по реализиране на улицата.Счита ,че неправилно първоинстанционния съд приема, че имота в рамките на процесиите части не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като към 1953г. когато действал Закона за плановото изграждане на населените места и когато е одобрен първия план, са били отчуждавани недвижими имоти на частни и обществени организации определени за мероприятия по улично регулационния план.
В процесния случаи счита ,че няма реализирано мероприятие, като не е налице и пряко отчуждително действия на уличната регулация, като отдавна са изминали и предвидените по закон 10 години -чл.208 ал.1 от ЗУТ, в които е възможно реализиране на предвиденото мероприатие и е изтекъл срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост.Моли съда да обърне внимание ,че дори ищеца не твърди да е налице проведена отчуждителна процедура върху процесиите площи, каквато се е изисквала още съгласно ЗПИНМ (отм.), така и по ЗТСУ (отм.), както и във връзка със ЗУТ.
Първоинстанционният съд приема, че и двете процесни части са Ч. от съществуващия на място път на земно легло. Съгласно легалното определение "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, които се определят в НАРЕДБА № 1 от 26.05.2000 г. за проектиране на пътища, а преди нейното приемане в „Указания за проектиране на автомобилни пътища'" от 1977 година, като разпоредбата на чл.5 от Закона за пътищата определя основни елементи на пътя като пътна инфраструктура, като обхват на пътя, пътни съоръжения, пътни принадлежности. В случая счита ,че категорично липсват горепосочените основни елементи, като не е налице проект за изграждането на път върху процесния имот, такъв не е и реализиран като строителство, както това категорично установява вещото лице С. в приетото писмено заключение.
Моли съда да обърне внимание ,че в.л. установява ,че отчуждителна процедура по отношение на процесния имот не е провеждана и не се откриват данни за това. Такива доказателства не се представят и от страна на О. С. като ищец, която би следвало да разполага с тези доказателства при наличие на подобна процедура.В удостоверенията по чл.13 от ППЗСПЗЗ, издадени от О. С. и приложени по преписките от ОСЗ-С. е удостоверено, че подобни отчуждителни процедури не са налице, както и че не са налице данни за наличие на държавна или общинска собственост върху имот кратък номер 321.Моли съда да обърне внимание ,че в случая правата, които претендира О. С. се основават върху отчуждителното действие на регулационните планове от 1953 и съответно от 1983 година по силата на ЗПИНМ и ЗТСУ.Но към 1953г. и към 1983г. общинска собственост не съществува ,тъй като собствеността е държавна такава и ако О. С. претендира собственост по силата на регулацията, то тя претендира права, придобити по силата на правоприемство от страна на държавата след отделянето на общинската собственост като самостоятелен вид право на собственост през 1996 година и приемането на Закона за общинска собственост.Моли съда да обърне внимание ,че доказателства за правоприемство липсват .Счита ,че отреждането на един терен за улица не означава автоматично, че той преминава в собственост на общината или държавата. В тази насока счита ,че следва да се съобразят действащите правни норми към момента на влизане в сила на плановете от 1953 година и от 1983 година. Планът от 1953 година е приет при действието на Закона за планово изграждане на населените места, като относимата правна норма на чл.39 има две редакции - преди 1956 години и след нея,като намира ,че следва да се има предвид правната норма ,действала към влизане в сила на регулационния план, за което твърди ,че няма данни по делото.Счита ,че действалата до 1956 година редакция на чл. 39 от ЗПИНМ гласи, че недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно- регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. А действалата след 1956 година, редакцията на чл.39, Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., гласи: недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. Приобретателят на такива имоти - до обезщетяване на собственика има правата и задълженията на своя праводател.Или улично-регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на дворните места, които по силата на плана са отредени за мероприятия по уличната регулация (чл. 35, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.). Изключение от това правило е уредено в нормата на чл. 74а от ЗПИНМ (отм.) - ако регулацията е влязла в сила до 09.07.1956 г., но недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. В тези случаи законодателят заличава с обратна сила непосредственият и отчуждителен ефект и постановява, че този ефект ще настъпи при новите условия по чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), т. е. след обезщетяване на собственика.Счита ,че дори да се приеме, че регулационния план от 1953г. е влезнал в сила до 1956 година, то разпоредбата на чл.39 ЗПИНМ в редакцията към датата на одобряване на улично-регулационния план, не би могла да намери приложение, тъй като по делото не се установява, а и не се поддържа тази Ч. от имота да е била завзета и съответно улицата да е била реализирана преди влизане в сила на изменението на ЗПИНМ, прието през 1956г.Ако пък планът от 1953 година е влезнал в сила след 1956 година, то съгласно действащата правна норма отчуждителното действие на плана настъпва едва след обезщетяването на собственика, а когато се касае до парично обезщетение, това е плащането на сумата в брой,което в случая не е извършено Намира ,че районния съд неправилно коментира разпоредбата на чл. 39 ал.1 ЗПИНМ, действала до 1956 година, без да обсъди и следващите редакции на същата, както и непосредствено свързаната с нея норма на чл.42 ЗПИНМ, като счита ,че не е обсъдил и обстоятелството, че ищцовата страна по никакъв начин дори не твърди да е налице проведена отчуждителна процедура върху процесиите площи, каквато се е изисквала още съгласно ЗПИНМ (отм.)Намира ,че О. С. не би могла да се позовава и на пряко отчуждително действие и на плана от 1983 година, доколкото такова не се предвижда по силата на ЗТСУ. Моли съда да обърне внимание ,че с тълкувателно решение № 3/1993 г. се приема, че прилагането на регулацията е възможно по три начина - чрез плащане / чл. 33, ал. 1 изр. 1 ЗТСУ /отм./, чрез владение и придобиване по давност на придаваемото място от имот към съседен парцел от този от съседите, който е останал във владение на това място / чл. 33, ал. 1 изр. 2 ЗТСУ /отм./, или чрез издаване на констативен нот. акт на основание чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./ Счита че по делото не са събрани доказателства за нито един от трите възможни начина за прилагане на регулацията, като мероприятието не е и реализирано.
Твърди ,че процесният имот е възстановен на праводателката на доверителя и -Р=И. Т. с решение № 06080 от 25.10.2007 година с изх. № 06080 от 09.11.2007 година на ОС ЗГ С., като въз основа на това решение е издаден нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 102 том VI, рег.№ 10710, дело № 1036 от 2007 година на Нотариус № 366 по регистъра на НК -Анастасия Славкова с район на действие района на РС-С., вписан в Служба по Вписванията - С. с Вх.рег.№ 4922/20.12.2007 г.под акт № 1 том.XIX, дело № 4106/2007г., - за признаване правото на собственост върху недвижим имот- поземлен имот с кадастрален № 69345.100.70.
По силата на Решение № 398 от 07.07.2008г. по гр.д.№ 1326 от 2007 година по описа на районен съд С. е отменено Решение № 06080 от 2007 година на ОС ЗГ С., в частта му с която е отказано възстановяване право на собственост на Р.И. Т. за имот с кадастрален № 100.321 и така с решение № 06080 от 13.08.2008 година на ОС ЗГ С. е възстановено правото на собственост на имот с кадастрален № 100.321 на наследниците на Ружа Илиева Тенева с площ от 235 кв.м.
Твърди ,че въз основа на двете постановени решения на ПК-С., доверителят и и останалите наследници на Р.Т. са се снабдили с Нотариален акт за признаване правото на собственост на недвижим имот с № 39 том V, рег.№ 10915. дело № 780 от 2008 година на Нотариус № 366 по регистъра на НК -Анастасия Славкова с район на действие района на РС-С.. вписан в Служба по Вписванията - С. с Вх.рег.№ 3608 от 18.11.2008 година под акт № 39 том.XIV. дело 3109/2008г„ за признаване правото на собственост на недвижим имот- поземлен имот с кадастрален № 100.321.Непосредствено след това през 2008г. доверителят и е придобил по силата на дарение от останалите наследници 2/3 идеатни части от посочените имоти с № 69345.100.70 и № 69345.100.321 100.321 съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40 том V. рег.№ 10916, дело № 781 от 2008 година на Нотариус № 366 по регистъра на НК -Анастасия Славкова с район на действие района на РС- С., вписан в Служба по Вписванията - С. с Вх.рег. № 3609 от 18.11.2008 година под акт № 40 том.XIV, дело 3101/2008г., и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 том VI, рег.№ 10711, дело № 1037 от 2007 година на Нотариус № 366 по регистъра на НК -Анастасия Славкова с район на действие района на РС- С., вписан в Служба по Вписванията - С. с Вх.рег.№ 4923/20.12.2007 г.под акт № 2 том.XIX. дело № 4107/2007г.,Счита ,че - по наследство и дарение, доверителят и се легитимира като единствен собственик на посочения имот, който впоследствие се преобразува в имот с идентификатор 69345.100.1982 по КК на с.Стойките.Във възстановителните процедури О. С. е издала на доверителя и удостоверения по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 2159/24.10.2007 година, от което е видно, че именно Общината под форма на официален писмен удостоверяващ документ е признала факта, че процесните имоти подлежат на възстановяване поради нереализиране на мероприятие по отношение на тях. Възоснова на горното е постановено и съдебно решение, което приема, че имот 69345.100.321 подлежи на възстановяване в неговата цялост. Като в проведеното съдебно производство по гр.д.№ 1326/2007 година по описа на районен съд -С. е изслушана съдебно- техническа експертиза, която също по категоричен начин е установила, че предвидената улична регулация не е реализирана на терен. Така и в последния абзац на заключението на вещото лице С. същата категорично установява, че спорната Ч. от 205 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.68 по КККР на с.Стойките преди извършените промени от О. С., попада по настоящем в два поземлени имота - с площ от 102 кв.м. в имот 69345.100.1982 и с площ от 103 кв.м. в имот 69345.100.66. От последния имот 63 кв.м. попадат в предвидената улична регулация, а останалите 40 кв.м. попадат в УПИ II-145, кв.25. Поради това счита ,че претендираните 40 кв.м. като Ч. от общите 205 кв.м. от О. С. дори не са предвидени за улична регулация, същите са Ч. от дворното място на доверителя и и не са Ч. и от черния път, както това установява вещото лице, но въпреки това се претендират от О. С.. Основанието е прилагането на регулационните планове, но вещото лице е категорично, че тези 40 кв.м. по регулационен план попадат именно в УПИ II-145, собственост на доверителя и. а не в улична регулация. Намира за несъстоятелно твърдението, че въпросните 40 кв.м. се включват в претенцията на О. С. поради обстоятелството, че същите били Ч. от заснетия път по кадастралната основа към ПУП от 1983 година.Моли съда да обърне внимание че и ЗПИНМ и ЗТСУ говорят за отчуждително действие на регулационния план , а не на кадастралната основа към плана.Счита ,че исковата претенция се явява недопустима, при липсата на правен интерес от предявяването и, тъй като никакви права не биха могли да възникнат или да са възникнали в полза на О. С. по отношение на тези 40 кв.м., включени в УПИ II-145 в кв. 25 по ПУП на с.Стойките.Намира ,че е невярно твърдението, че доверителят и се легитимира като собственик на процесния имот с кратък номер 1982 по силата на нотариален акт за дарение от 2008 година, като се твърди нищожност на същата сделка поради невъзможен предмет. Всъщност предмет на сделката намира ,че е налице - поземлен имот с посочен идентификатор, като от възстановителната преписка, приложена по делото се установява и че няма данни за права на трети лица, включително държава или О. върху този имот. При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като обект на право на собственост. В случая счита ,че в тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт, че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне. Намира ,че в случая дарението е действително и няма основание да се говори за нищожна сделка с невъзможен предмет.Счита ,че в разрез с всички събрани доказателства първоинстанионният съд приема, че чрез частта от имот 69345.100.129, присъединена към имот 69345.100.1982 осигурява път „ обслужващ четири къщи“ . Как решаващия състав стига до този извод, при положение, че не е възможно да се осигури подобен транспортен достъп на посочените имоти, като Ч. от посочените имоти, до които трябвало да се осигури транспортен достъп, всъщност са имоти извън регулация или за същите съществува предвиден друг такъв достъп. Отделно от това категорично от приложените снимки от вещото лице и заключението се установява, че такъв транспортен достъп не е възможен при състоянието на пътя .Твърди ,че през същия се преминава пешеходно, но не и с автомобили, като въпросното последно „уширение“, направено извън спорните части на имотите, са направени непосредствено преди началото на настоящия процес, именно с цел да се обоснове ,.транспортен“ достъп.Моли съда да обърне внимание, че през процесните части от имоти категорично не може да се осигури какъвто и да е било достъп до имоти с кратък номер 71, 243 и 72. Това е така по простата причина, че процесната Ч., защрихована с оранжев и кафяв цвят на комбинираната скица № 1 към заключението на вещото лице, не граничи с имот 245, който осигурява предполагаемия достъп до посочените по-горе имоти. Счита ,че е видно , че защрихованите части всъщност граничат с имот 129, който е собственост на сестри Каранлъкови съгласно описания под № 7 в исковата молба нотариален акт № 44, том III, дело № 398/2015 година на нотариус Ана Шопова.Същевременно от страна на О. С. не се претендира право на собственост върху предвидената улична регулация, попадаща в останалата Ч. на имот 1982, оцветена в жълто на скицата на вещото лице, представляваща имот 70 по кадастралната карта, приета през 2006 година, нито пък се претендира право на собственост върху предвидената улична регулация, попадаща в имот 129. Счита ,че само по себе си наличието или не на траспортен достъп не е Ч. от фактическия състав на правото на собственост и не може да обоснове наличието или липсата на правото на собственост. О. С. представя като доказателство по делото нотариален акт № 44, том III, дело № 398/2015 година на нотариус Ана Шопова, касаеща правото на собственост върху имот 129. Същевременно вещото лице С. в съдебно заседание на 28.04.2019 година (стр.З от протокола) изрично сочи. че процесната Ч., оцветена в оранжево на скица № 1. представлява Ч. от посочения нотариален акт. Следователно за процесната Ч., оцветена в оранжево, са налице документи за собственост както в полза на доверителя и, така и в полза на сестри К., но наличието на право на собственост на сестри К. не се оспорва от страна на О. С..Моли съда да обърне внимание и на следното извънсъдебно признание на факти, направено от страна на О. С..
В съдебно заседание на 28.04.2019 година като доказателство по делото е приета молба-декларация, изпратена с писмо вх.№ 10344/28.11.2018 година на нотариус Шопова, която молба-декларация е основание за издаване на обсъждания по-горе нотариален акт № 44, том III, дело № 398/2015 година на нотариус Ана Шопова, с който се признават права върху имот 129, включваща и оцветената в оранжаво Ч. на скица 1 от заключението на вещото лице (съгласно уточнението на вещото лице в съдебно заседание, отразено на стр.З от протокола от 28.04.2019 година). На гърба на посочената молба-декларация О. С. е удостоверила че към 2015г. имотът не е общинска собственост ,което счита ,че представлява признание на факта, че към 2015 година О. С. не е била и не се е смятала за собственик на процесния имот. като пък от 2015 година до сега не е изтекла нито давност, нито пък са проведени отчуждителни процедури по отношение на процесните части от имоти.Счита ,че тези възражения изобщо не са намерили място при обсъждането на делото от страна на решаващия състав , което процесуално нарушение е довело и до неправилни изводи, обосноваващи съдебния акт.Счита ,че районният съд не е отговорил на въпроса как О. С. е удостоверила, че този имот не е общинска собственост през 2015 година, а през 2018 година, твърди, че е общинска собственост, при това публична видно от гърба на молба-декларация, изпратена с писмо вх.№ 10344/28.11.2018 година на нотариус Шопова, приета като доказателство в с.з. на 28.04.2019 година.Упражнявайки косвен съдебен контрол на възстановителното решение на праводателя на доверителя и счита ,че първоинстанционния съд недопустимо се е произнесъл относно законосъобразността на андминистративния акт при положение, че в случая има налице възстановен със съдебно решение имот, като е недопустимо да се правят възражения от страна на държавата и общините за обстоятелства, съществували преди възстановяването. Счита ,че в тази насока е и тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по тълк.д. № 5/2011 г. Общината, която твърди, че е правоприемник на държавата в исковата молба, е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Намира за недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Намира ,че в случая като правоприемник на държавата, О. С. е обвързана от задължителното действие на решение № 398 от 07.07.2008г. по гр.д.№ 1326 от 2007 година по описа на районен съд гр.С. ,с което се възстановява правото на собственост върху процесния имот
Неотносимо към спора е и обстоятелството за положението на процесния имот към 1953 и 1983 година, както и дали същият е съществувал като самостоятелен имот - при наличието на осъществен пряк съдебен контрол и възстановяване на процесния имот със съдебно решениеСчита ,че е недопустимо в настоящото производство да се изследват въпросите за правото на доверителят и и неговите праводатели да възстановят собствеността си върху процесния имот.Намира ,че О. С. е трето лице по отношение на процедурата по възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ и като такова няма правна възможност да прави възражения, свързани със собствеността и статута на имота преди възстановяването му, в каквато насока има утвърдена съдебна практика. В случая кадастралната карта на с.Стойките е от 2006 година, а възстановяването на имотите е постановено след тази дата,поради това установяването на това дали даден имот е нанесен в предходни планове и на кого е записан в разписен лист, са въпроси напълно неотносими и недопустими за установяване в настоящото производство.Намира ,че неправилно са оценени и събраните свидетелски показания, като изводите за наличие на път още от 1921 година, възприети от разпитания по делото свидетел, роден далеч след тази дата, са несъстоятелни. Що се касае до писмените сведения, то счита ,че същите не са конкретизирани и по никакъв начин не се съотнасят с процесните части от така наречената улица. А наличието на място за минаване, по никакъв начин не превръща това място за минаване в път по смисъла на закона, още по-малко го превръща в публична общинска собственост.Намира ,че е неоснователно и оставянето без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като прави оплакване и в тази насока за неправилност на постановения съдебен акт.Поради това моли съда да обезсили решение № 302/14.06.2019г. по дело № 415/2018г. по описа на районен съд С. и да прекрати производството, алтернативно да отмени решение № 302/14.06.2019г. по дело № 415/2018г. по описа на районен съд С., като неправилно постановено и вместо него постанови съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявения иск от О. С., като присъди направените и пред двете съдебни инстанции разноски
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№4042/27.09.2019г. от О. С. чрез адв.Д. К. ,който намира ,че същата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Намира ,че правилно и в съответствие с Тълкувателно решение №8/2013г. районният съд е приел ,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове Намира ,че от представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на в.л. по СТЕ се установява ,че пътя е нанесен още с плана от 1953 г. и след това във всички последващи регулационни и кадастрални планове В.л. е установило ,че на място има път на земно легло като и двете процесните части са именно Ч. от съществуващ път на земно легло ,който представлява улица "Стефан Ч." и обслужва жилищните сгради в района и има разклонение за горната Ч. на квартала Имот 100.68 в.л. установява ,че е записан като второстепенна улица ,а процесната Ч. от имот №100.129 е включена в предвидената улична регулация.Моли съда да вземе предвид обстоятелството ,че по силата на закона -чл.39 ЗПИНМ процесните имоти са станали държавна собственост която по -късно се е трансформирала в общинска собственост на основание параграф7,т.4 ПЗР на ЗМСМА.Твърди че с влизане в сила на Закона за общинската собственост -1996г.-в полза на О. С. е започнал да тече 10 годишен срок за придобивна давност върху процесните имоти ,който към датата на одобряване на кадастралната карта на с.Стойките от 2006г. е изтекъл включително и за частта от имот 100.129 Поради това счита ,че доверителя му О. С. има правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.Моли съда да обърне внимание ,че в.л.С. установява ,чи имот с номер 69345.100.321 не е съществувал нито като форма ,нито като стар номер по плановете на с.Стойките от 1953г. и от 1983г. След като не е съществувал ,той не би могъл да бъде отчуждаван. И след като е налице незаконосъобразно попълване на кадастралната карта с този несъществуващ поземлен имот счита ,че всъщност реституцията му в полза на наследодателя на А. Т. не е завършена.Моли в този смисъл за съдебен акт .Претендира разноски.Представя писмена защита .
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.С. жалбоподателят А. Д. Т. редовно призован не се явява .Вместо него пълномощникът му адв.Е.Р. моли съда да отмени обжалваното решение на Смолянски районен съд и да постанови друго , с което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана като поддържа доводите , изложени във въззивната жалба .Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Представя писмена защита.
Въззиваемият О. С. се представлява от адв.Д.К. , който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено Претендира разноски Представя писмена защита.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител ,в законният срок , с внесена държавна такса , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищецът О. С. е предявил отрицателни установителни искове срещу ответника А. Д. Т. да бъде признато за установено,че последния не е собственик на Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.68 с площ от 205 кв.м. /целият с площ от 1467 кв.м./ и Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.129 с площ от 34 кв.м. /целият с площ от 409 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Стойките ,които неправилно са записани и нанесени като Ч. от поземлен имот с идентификатор 69345.100.1982 на КККР на с.Стойките ,О. С. Ищецът О. С. твърди в исковата си молба и направеното уточнение че на място тези части от имоти са Ч. от общински път -улица "Стефан Ч. ,която фактически е основен път от центъра на с.Стойките до махала" М.о ".О. С. претендира права на собственост върху тези части на основание настъпило отмеждително действие по ЗПИНМ /отм/ и по давност започнала от 23.05.1953г.,коаго е бил одобрен регулационния план на с.Стойките със заповед №2625/23.05.1953г.
След като ответникът А. Д. Т. оспорва тези права ,за ищеца О. С. е налице правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.Всяка страна ,независимо от процесуалното си качество ,следва да установи фактите и обстоятелствата , на които основава своите искания и възражения.В случая ищецът О. С. следва да докаже твърденията ,с които обосновава правния си интерес от предявяване на исковете А ответникъте е длъжен да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост и да изчепи всички основания ,на които то е могло да се породи .В случая отрицателните установителни искове са допустими и предявени при наличие на правен интерес тъй като се касае за засягане правната сфера на ищеца О. С. като се изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.Поради това законосъобразно и обосновано районен съд гр.С. е приел ,че за ищеца О. С. е налице правен интерес от предявяване на тези отрицателни установителни искове , тъй като с отричане на правата на ответника А. Т. ще може установи своите права, включително и срещу третите лица - В.К., М.М. и Н.К..
Вещото лице по назначената , изслушана и неоспорена СТЕ в първата инстанция установява ,че на място има път на земно легло, който се отклонява от друга улица, която е отклонка от главната улица на С. или пътя С. - Девин.Пътят, представлява ул."Стефан Ч." и обслужва жилищните сгради в района, като има и друго разклонение за горната Ч. на квартала.Установява ,че в кадастралната карта е заснет като имоти 69345.100.68 и 69345.100.245, а останалата Ч. от пътя, или връзката между тези два имота представляват части от имот 69345.100.1982 и имот 69345.100.129.
Имот с идентификатор 69345.100.68, с площ 1262 кв.м. по кадастралната карта на С. одобрена със Заповед РД-18- 8/16.02.2006 год., изменена със Заповед КД-14-21-334/ 13.07.2011 год. е записан на О. С. ,за второстепенна улица.
Имот с идентификатор 69345.100.129 по кадастралната карта на С. с площ 375 кв.м. е записан на В.К. /н-ци В.К., М.С., Г.К. и П.К./
Имот с идентификатор 69345.100.321 по кадастралната карта на С. към момента няма. Имотът, записан на Р.Т. е бил с площ 300 кв.м., като Ч. от него е нанесен към имот идентификатор 69345.100.67, а останалата Ч., ведно с имот идентификатор 69345.100.70, ведно с Ч. от имот с идентификатор69345.100.68 с площ 205 кв.м. и Ч. от имот с идентификатор69345.100.129 с площ 34 кв.м. е нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор 69345.100.1982.
Имот с идентификатор 69345.100.1982 по кадастралната карта на С. с площ 563 кв.м. е записан на А. Т..
Вещото лице установява ,че първият план на с.Стойките е одобрен със Заповед №2625/23.05.1953 год.По този план, имот с идентификатор 69345.100.129, идентичен с имот пл.№296 /не пълна идентичност/, е Ч. от парцел ІІ-296, кв.8. Целият парцел е изключен от регулацията.По плана на С. одобрен със Заповед РД 1336/01.11. 1983 год. Ч. от имот с идентификатор 69345.100.129 попада в улична регулация, а останалата извън регулация.Вещото лице установява ,че плана на с.Стойките от 1983 год. е изменен в тази си Ч. със Заповед №127/22.07.1997 год., с която е направена поправка на кадастралната основа с нанасяне верните граници на имот пл.№127 и е допълнена същата с нанасяне на границите и поставяне на пл.№№ 407 и 408 на новозаснетите имоти и във връзка с това се променя уличната и дворищна регулация в участъка на о.т.267 и о.т. 270, като Ч. от улицата тупик отпада и се образува нов парцел VI- Озеленяване и се променят границите на 1-Водоем, II, II и 1У-128, кв.27, както и парцели 1-127, Н-127, който се разделя и се образуват нови парцели Н-408 и ХХШ-408, а така също промяна на границите на парцели Ш-141 и 1\/-134 в кв.26, промяна на уличната регулация в участъка между о.т.264 и о.т. 263а/нова/ и о.т. 263г /нова/, като се образува нов парцел Х1\/-407 в кв.25.
По това изменение имот с идентификатор 69345.100.129 попада в улична регулация /о.т.263 и о.т.264/, в парцел Х1У-407 и една Ч. извън регулация.
Има последваща Заповед за изменение №76/17.05.2001 год., с която, на база Решение №КЗЗ-7 от 18.11.1999 год. на МЗГАР за промяна предназначението на земеделските земи, е одобрена поправка на кадастралната основа с нанасяне вярната северна граница на имот пл.№407 с включване на допълнително земеделска земя, представляваща Ч. от парцел Н-296, кв.8 по плана на с.Стойките от 1953 год. с променено предназначение и промяна на дворищната регулация на парцел Х1Х/.407, кв.25 по плана на с.Стойките.По тази промяна имот с идентификатор 69345.100.129 попад в улична регулация и парцел Х1Ч/-407, кв.25.Вещото лице установява ,че разписна книга към плана от 1953 год. не е налична /имало е пожар в с.Стойките/.
Вещото лице Денка С. дава заключение ,че при съвместяване на уличната регулация по действащия ПУП и действащата кадастрална карта се установява , че уличната регулация заема 34 кв.м. от имот с идентификатор 69345.100.129, заснети към момента към имот 69345.100.1982 и 205 кв.м. от имот с идентификатор 69345.100.1982 и имот 69345.100.66 посочени на комбинираната скица.
Транспортният достъп до имоти с идентификатори 69345.100.245, 69345.100.71, 69345.9.81 и 69345.100.72 се осъществява по черен път, който е Ч. от тази улична регулация, като имот 69345.100.245 попада изцяло в уличната регулация,69345.100.71и 69345.100.72 са застроени с жилищни сгради имоти, а 69345.9.81 е земеделски имот, до който в момента достъпът се осъществява от уличната регулация, през имот 69345.9.169- селскостопански път.
Вещото лице установява ,че имот пл.№321 по предходните планове на с.Стойките не е съществувал.Този имот е нанесен в кадастралната карта на с.Стойките със Заповед №КД-14-21-113/10.10.2008 год. на Началника на СГКК по заявление от А. Д. Т., но заповедта е отменена по съдебен ред.Със Заявление №01-364166/12.12.2015 год. А. Т. е поискал съединяване на имоти 69345.100.70 и 69345.100.321. Имотите са обединени в нов имот 69345.100.1982 без издаване на заповед, на основание чл.53а, т.2 от ЗКИР.Със Заявление №01-39579/11.02.2016 год. от А. Т. е заявено изменение на границите на имоти 69345.100.1982 и 69345.100.66. Промяната е направена без издаване на заповед, на основание чл.53а, във връзка с чл.52, ал.1, т.З и ал.2 от ЗКИР.Преди тази промяна имот 69345.100.1982 е бил с площ 730 кв.м., а имот 69345.100.66 е бил с площ 393 кв.м. След промяната имот 69345.100.1982 става 563 кв.м.
По закона за планово изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима. До изменението на чл. 39 съгласно бр. 54 от 6.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на самия улично-регулационен план. След това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл.74а от ПР на ЗПИНМ- Нов, И., бр. 54 от 6.07.1956 г., е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл.39,ал.1 ЗПИНМ се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е бил зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено.С нормата на чл.74а ЗПИНМ /ДВ, бр. 54 от 06.07.1956 г./ е изяснено, че ако до влизане в сила на изменението от 1956 г., имотите не са завзети по установения ред и за тях не е изплатено обезщетение, ще се прилага новата редакция на чл.39,ал.1 ЗПИНМ /отм/ В този смисъл е Решение № 447 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 333/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев.
Следователно два са въпросите , на които се дължи отговор,а именно било ли е извършено плащане на обезщетение и имота бил ли е завзет до 06.07.1956г.
Смолянския окръжен съд намира , че установяването на собствеността зависи от отговора на въпроса дали е настъпил отчуждителният ефект на улично-регулационният план, действащ през 1953 г. след като липсват данни и това не се оспорва от страните по делото за заплащане на обезщетение за отчуждения имот.Доказателствената тежест за установяването на тези факти е била възложена на общината, тъй като тя е подържала, че е станала собственик по силата на отчуждаването за мероприятие по улично регулационният план от 23.05.1953г.В случай, че имотът е бил завзет от държавата дори и без обезщетяване на собственика до 1956 г. той запазва своя държавен или общински характер. В този смисъл решение № 1295 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2007 г., IV г. о., ГК, /Н
Неоснователно е възражението на жалбоподателя , че първоинстанционния съд неправилно е приел разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ, действала до 1956 г., без да обсъди и следващите редакции на същата, както и непосредствено свързаната с нея норма на чл.42 ЗПИНМ. Жалбоподателят счита ,че след като липсва проведена отчуждителна процедура върху процесните площи ,то не е налице пряко отчуждително действие на уличната регулация по плана от 1953 г.
Видно от първоначалната редакция на чл. 39 от ЗПИНМ (Обн. - Изв., бр. 227 от 1949 г.) недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно- регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. С последващата разпоредба на чл.74а от Закона за благоустройство на населените места, отчуждителното действие на улично регулационният план е поставено в зависимост от заплащането на дължимото обезщетение /чл.39, ал.1 ЗПИНМ/ като са изключени тези случаи при които имотите са били завзети, каквато е настоящата хипотеза. В конкретния случай безспорно е установено, че към момента на одобряване на първият регулационен и кадастрален план на с.Стойките (Заповед №2625/23.05.1953г.) процесният път е съществувал, бил е заснет като път и е Ч. от предвидената регулация за улица (чл. 35, ал. 1 от ЗПИНМ /отм.). По този план имот с идентификатор 69345.100.68 е имот без кадастрален номер - път, очертан на плана с черна линия, а имот с идентификатор 69345.100.129 е Ч. от имот пл.№296 и също е очертан на плана с черна линия като пъ. Поради това още с одобряването на плана от 23.05.1953г. и преди 06.07.1956г. имота е бил завзет и предвидената по него улична регулация е била реализирана и плана в частта за процесните имоти е бил приложен. Приложението на даден регулационен план е фактическо обстоятелство и в настоящия случай това обстоятелство е установено с конкретни данни по делото - както с писмени доказателства ( представена е извадка от ПУП на с.Стойките от 1953 г., исторически справки, Протокол №33/15.11.1921 г., СТЕ), така и с гласни доказателства- св.А. Т. Ч. и Н. С. К..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената строително-техническа експертиза се установява, че пътят е нанесен още с плана от 1953 г. и съществува във всички последващи регулационни и кадастрални планове. Вещото лице инж.Денка С. е проследила регулационното и кадастрално положение на процесиите имоти, изготвила е комбинирани скици към две заключения и е констатирала следното:
Първият план на с.Стойките е одобрен със Заповед №2625/23.05.1953 г. По този план имот с идентификатор 69345.100.68 по КК от 2006 г., и към момента е идентичен /непълна идентичност/ с имот без кадастрален номер - път, очертан на плана с черна линия.От 1953 година има заснет път, като имот без номер и има и регулация за улица. В кадастралната карта има повдигнат път към 1953 година,и е заснет, имот като път...”. По плана от 1953 г. имот с идентификатор 69345.100.129 който е идентичен с имот пл.№296 /не пълна идентичност/ и е Ч. от парцел II - 296, кв.8, който е изключен от регулация.
При извършен оглед вещото лице е установило, че на място има път на земно легло, който се отклонява от друга улица, която е отклонка от главната улица на с. Стойките, или пътя С. - Девин. Пътят представлява улица „Стефан Ч.” и обслужва жилищните сгради в района, като има и друго разклонение за горната Ч. на квартала. Имот 69345.100.68 по кадастралната карта е записан второстепенна улица, реално е път на земно легло, черен път. Процесната Ч. от имот 69345.100.129 е включена в предвидената улична регулация по план и на място там също този път си продължава до обръщало, до имот 69345.100.245, който е записан второстепенна улица, и се връща към имоти 69345.100.245, 69345.100.341 до 69345.100.72. .
В съдебно заседание от 24.04.2019г. пред районен съд гр.С. в.л. С. установява ,че първото предвиждане за улица е от 1953г. и 1983г. ,но през 1953 г. има заснет път като имот без номер и има и регулация за улица Вещото лице установява ,че по плана на с.Стойките от 1953 и 1983г. имот с идентификатор 69345.100.321 няма Такъв номер не е съществувал нито като форма , нито като стар номер ,дори и под друг номер ,като този номер 69345.100.321 е нанесен едва през 2008г.
Следователно е бил изпълнен изцяло фактическият състав на отчуждаването и валидно е настъпил вещно-правният ефект на отчуждаването в полза на О. С. ,тъй като реално е променен носителят на правото на собственост върху имота, който е станал в последствие общинска собственост на основание § 7 от ЗМСМА . С текста на посочената норма отчуждителното действие на улично регулационният план , влязъл в сила преди 9.07.1956 г. е поставен в зависимост от завземането на имота,което завземане се доказва от ищеца по делото. С влизане в сила на Закона за общинската собственост /1996 г./ в полза на общината е започнал да тече 10 годишния срок за придобивна давност върху процесните имоти, който към датата на одобряване на кадастралната карта през 2006 г. е изтекъл и тези имоти са придобити от общината и на основание чл.79, ал.1 ЗС
Неоснователно е и възражението, че първоинстанционния съд упражнявайки косвен съдебен контрол на възстановителното решение на праводателя на ответника, се е произнесъл недопустимо относно законосъобразността на административния акт. Видно от т.2 - Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК е прието, че решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите и, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДГФ . Затова в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/10.05.2006 г.по т.д. . №6/2006г. на ОСГК е изгубило силата си,когато е проведен пряк съдебен контрол ог гражданския съд,не само по възражение за нищожност ,но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. В случая процедурата по реституирането в полза на праводателката на ответника -- Ружа Илиева Тенева на имот 100.321 съдът намира ,че е незаконосъобразна. Вещото лице е установило, че имот 69345.100.321 не е съществувал нито като форма, нито като стар номер, дори и под друг номер в плановете от 1953 г. и 1983 година. Този имот 69345.100.321 е нанесен едва през 2008 г. със Заповед № КД-14-21-113/10.10.2008 г. на началника на СГКК С., която в последствие е отменена с Решение №71/12.05.2014 г. по адм.д.№42/2014 г. по описа на Смолянския административен съд. След като е установено, че поземлен имот е идентификатор 69345.100.321 при одобряване на кадастралната карта през 2006 г., както и в предходните регулационни и кадастрални планове не съществува, а представлява път/улица - имот публична общинска собственост, то съгласно чл. 7 от Закона за общинската собственост договорът, обективиран в нотариален акт за дарение №40, том XIV, дело 3101, рег.№3609 от 18.11.2008 г. на СВ С., с който са дарени 2/3 идеални части от имот, Ч. от който е публична общинска собственост - улица с площ от 239 кв.м., е нищожен на основание чл. 26, ал.2 предл.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет.
Предвид гореизложеното ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд гр.С. като законосъобразно и обосновано постановено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответникът А. Д. Т. да заплати в полза на О. С. разноснки представляващи ,договорено и изплатено адв.възнаграждение в размер на 500 лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖАДАВА изцяло решение №302/15.07.2019г. по гр.д. №415 /2018г. по описа на районен съд гр.С. като законосъобразно и обосновано постановено
ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН*, с адрес Г. кв.Коматево, ул.”Гешанов” №23,да заплати в полза на О. С., представлявана от кмета, съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 500/петстотин /лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :