Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 68/28.02.2019 г. по гр. д. № 364/2018 г. Девински районен съд е отхвърлил предявения от С. И. Л. против С. К. Р. иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че той е собственик на нейната една втора идеална част от процесните застроени и незастроени имоти в с. Любча, общ. Доспат, обл. С., както следва: дворно място – имот пл. № 166 с площ 225 кв.м., участващ в парцел ІХ-166, 165 кв. 36; дворно място – имот пл. № 256 с площ 830 кв.м., участващ в парцел ІІІ-256, 257 и парцел ІV-256 в кв. 33; дворно място – имот пл. № 234 с площ 480 кв.м., участващ в парцел Х-234 кв. 40; стопанска сграда /обор с плевня/ със застроена в основите площ 84 кв.м., построена върху имот пл. № 234 – придобити от него на основание чл. 77, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС Ч. непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в продължение на повече от 10 години, считано от 21.12.2007 г. и досега – като неоснователен и недоказан; ищецът е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 700 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът С. И. Л., Ч. пълномощник А. Н. П., с оплаквания, че е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което така предявения иск да бъде уважен.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че неправилно районният съд е позовал на практика по отменената разпоредба на чл. 290 ал. 3 от ГПК, а е следвало да приложи Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Прави се позоваване на показанията на свидетелите Кичуков и Корчев, които не са роднини и не са заинтересовани от изхода на делото. Твърди се, че показанията на водените от ответницата свидетели Д. Л. – син на страните и Б. Р. – брат на ответницата, следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Сочи се в кои части следва да се приемат показанията на свид. Д. Л. и тези на свид. Р., които преценени заедно със заповедта от 2009 г. на Директора на ЦДГ – с. Любча установяват, че след раздялата между страните въззиваемата е напуснала с. Любча и не се е връщала в жилището там, повече от 10 години не е полагала грижи за поддържане и ремонта на сградите, а живее и работи в гр. Стара Загора; тези обстоятелства се установяват и от прокурорската преписка.
Излагат се твърдения относно полаганите от ищеца грижи за поддържане на имотите, за извършване на ремонти, за започналото от ищеца строителство, както и за заплащаните от него такси и данъци за процесните имоти.
Твърди се във въззивната жалба, че доказателствата по делото установяват, че от момента на фактическата раздяла на страните от 21.12.2007 г. до завеждане на иска ищецът е извършил редица едностранни действия, с които е обективирал спрямо въззиваемата намерението си да владее нейната 1/2 ид. ч. от процесните имоти за себе си – изгонил я от дома в с. Любча и не я допускал в него, направил ремонти, заплащал данъци и сметки, а след къщата изгоряла, започнал ново строителство. Твърди се, че по този начин ищецът е придобил имотите по давностно владение.
Жалбоподателят претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответницата С. К. Р., Ч. пълномощник А. В. Р., с който се иска да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Излагат се доводи за недоказаност на исковата претенция. Твърди се, че твърденията на ищеца сочат за държане от него, установено по насилствен начин. Сочи се, че ответницата не е давала съгласие за извършваните ремонти, още повече че те касаят вече погиналата сграда, поради което е и неотносимо плащането на данъци, такси и сметки за нея. Сочи се по отношения започнатия нов строеж, че след като ответницата е узнала за него, е депозирала жалба.
Излагат се доводи по отношение периода от фактическата раздяла до влизане в сила на бракоразводното решение давностния срок не тече, тъй като тогава имотите са бездялова съсобственост и давност между съпрузи не тече. Прави се позоваване на приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГТК – презумпцията по чл. 69 от ЗС се прилага и в отношенията между сособственици, независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, като в този случай действията, които сочат на преобръщането на държането във владение за себе си следва да се недвусмислени.
Сочат се причините, поради които ответницата не е могла да ползва и посещава процесните имоти, което според нея не означава, че е загубила правата си на собственост. Прави се позоваване на установеното от прокурорската преписка от 2008 г. Твърди се, че ищцовите свидетели не установяват индивидуализиращи белези на процесните имоти, както и действия, Ч. които да е осъществявано владение именно от ищеца и отблъскване явно на владение на съсобственика – ответницата.
Твърди се в отговора, че ищецът не доказва да е демонстрирал пред ответницата, че се счита за единствен собственик, като се позоваване на показанията на свид. Л., който установява, че баща му е настоявал Ч. него майката да подпише документи, с които да прехвърли своята 1/2 ид. ч., което обстоятелство се признава и от ищеца. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му А. П. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемата пълномощникът й А. В. Р. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и взе предвид становищата на страните, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Страните са сключили граждански брак на 19.11.1987 г., който е прекратен с влязло на 12.03.2009 г. Решение № 12/19.02.2009 г. по гр. д. № 177/2008 г. на Девински районен съд.
С Нотариален акт № 46 от 17.03.1999 г. бащата на ищеца му продава следните недвижими имоти: дворно място – имот пл. № 166, участващ в парцел ІХ-166, 165 с площ 225 кв.м., ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 96 кв.м.; дворно място – имот пл. № 256, участващ в парцели ІІІ-256, 257 и ІV-256 с площ 830 кв.м.; дворно място – имот пл. № 234, участващ в парцел Х-234 с площ 480 кв.м., ведно с построената в имота стопанска сграда /обор с плевня/ със застроена в основите площ 84 кв.м.
Поради това, че имотите са придобити Ч. възмездна сделка по силата на брака, същите са семейна имуществена общност на страните по делото.
Ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо бившата му съпруга, че е придобил и нейната 1/2 ид. ч. от горните имоти по силата на давностно владение, считано от 21.12.2007 г.
С посоченото по-горе бракоразводно решение е прието, че страните са във фактическа раздяла от м. декември 2007 г.
В периода от 21.12.2007 г. до 12.03.2009 г. давност не би могла да тече, тъй като до 12.03.2009 г. страните все още са били съпрузи, т.е. съсобствеността между тях е бездялова. Съгласно разпоредбата на чл. 115 б. 8 от ЗЗД, която съгласно чл. 84 от ЗС се прилага и при придобивната давност, давност между съпрузи не тече. Само при обособените дялове, което настъпва след развода, може да се приеме, че лицето, което упражнява фактическа власт на имота, упражнява фактическата власт по отношение на чуждата 1/2 ид. ч. с намерение за своене. Поради това до 12.03.2009 г. давност в полза на ищеца не би могла да тече, поради което не би могъл да изтече и изискуемият се по чл. 79 ал. 1 от ЗС десет годишен срок. Правната теория приема, че би могла да се приложи придобивна давност по време на фактическа раздяла, при пълно неучастие на единия съпруг и липса на принос по смисъла на чл. 21 ал. 1 от СК, в която хипотеза фактическата раздяла се приравнява с прекратения брак. В настоящия случай процесните имоти вече са придобити по време на брака на друго основание – възмездна сделка, поради което са съсобствени между страните.
Придобивна давност в полза на ищеца не е започнала да тече и поради това, че владението му е установено по насилствен начин. От жалбата до РП – Д. на ответницата и изявленията на ищецът е видно, че ответницата е била изгонена от дома им в с. Любча и ищецът не й позволявал достъп до къщата, в която живеели като семейство.
Тъй като показанията на свидетелите Л. и Р. кореспондират с тези доказателства, както и с постановлението за отказ да се образува наказателно производство на РП – Д., същите следва да се кредитират. Установява се, че след разрива в отношенията между страните ищецът е изгонил ищцата от семейното жилище и не я допускал в него дори за да вземе неща от първа необходимост както за себе си, така и за децата.
Свидетелите Л. и Р. установяват, че след раздялата спрямо ответницата са отправени заплахи от ищеца, което също е възпрепятствало достъпа й до имотите.
В Решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на І г.о. на ВКС се приема, че за да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно; по отношение последния признат на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие.
От ангажираните от ищеца свидетели се установява, че действително само той е ползвал процесните имоти, на жилищната сграда, която е изгоряла напълно и вече не съществува, е извършил сериозни ремонтни дейности, а селскостопанската сграда и незастроените имоти ищецът предоставил за ползване от брат му за селскостопанска дейност. Тъй като обаче не е изтекъл 10 годишния срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС, както и поради установено владение Ч. насилие – изгонване на ответницата от имотите и недопускането й до тях Ч. заплахи /жалбата на ответницата до РП – Д./, ищецът не е могъл да придобие процесните имоти по силата на давностно владение.
Според константната съдебна практика съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на идеалните части на другите съсобственици. Това положение може да се промени, ако отблъсне тяхното владение и доведе до знанието им намерението да свои имота изцяло, съответно да ги уведоми, че отказва да признае правата им. Претендиращият съсобственик трябва да установи не само това, че е ползвал целия имот в законоустановения срок, а и факта, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред другите съсобственици.
В настоящия случай от показанията на свидетелите Д. Л. и Р., а това обстоятелство не се оспорва и от ищецът, ищецът неколкократно Ч. синовете си и конкретно Ч. синът си Д. Л. е отправял искания към ответницата да „подпише документи за имота“, т.е. да прехвърли своята част от процесните имоти на ищеца или на синовете им, а ищецът щял да се разбере с тях. Този факт сочи, че ищецът не е манифестирал спрямо ответницата, че владее нейните идеални части за себе си. Ищецът е настоявал ответницата да прехвърли нейните части на него или на децата им, което сочи, че той я възприемал като съсобственица на процесните имоти. Налага се извода, че ищецът е държател на частта на ответницата и не се установява да е демонстрирал промяна на намерението си от държател на владелец с намерение за своене на имотите.
Освен горното, установява се, че след като жилищната сграда е унищожена от пожар, ищецът започнал изграждането на нейно място на нова жилищна сграда без строителни книжа, на което ответницата се е противопоставила, като е депозирала жалба и строежът е спрян от компетентните органи. Това действие сочи на противопоставяне от нейна страна на ползването на процесните имоти от ищеца.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

С оглед този изход от спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Смолянски окръжен съд


Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 68/28.02.2019 г. по гр. д. № 364/2018 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА С. И. Л., ЕГН *, с. Любча, общ. Доспат, да заплати на С. К. Р., ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.