и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №524/26.11.2018г. по гр.д. №737 /2018г. по описа на районен съд гр.С. е обявена по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ, предявен от ТП на Н. – С., представлявано от директора В. Г. нищожността на трудов договор № 07/05.12.2016 г., сключен между „К. А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. В., общ. М., ул. „К. В.“ № 2 и С. С. Х., ЕГН * от с. В., общ. М., ул. „З.“ № 2, поради противоречие със закона.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№10461/03.12.2018г. от "К. А. ",представляван от К. Ш. А. с.В. общ. М. чрез адв.М. Г. против решение №524/26.11.2018г. по гр.д. №737 /2018г. по описа на районен съд Г.като счита ,че същото е незаконосъобразно и необосновано.Твърди ,че след като правилно е приел, че изложените многобройни доводи на ищеца, в голямата си част, са неоснователни, без каквото и да е правно основание, съдът е открил, че в съдържанието на процесния трудов договор „липсва основен реквизит по чл.66, ал.1, т.5 КТ, тъй като не е посочен размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуск" и „само на това основание" е приел, че „договора е недействителен и следва да бъде обявен за такъв" ,като е приел че този договор е и нищожен Моли съда да обърне внимание ,че този извод на съда е не само незаконосъобразен, но с оглед на конкретно установените обстоятелства и абсурден. Според съда, налице е трудов договор, който отговаря на всички формални изисквания. Страните са договорили място на работа, наименование на длъжността, дата на сключване и начало на неговото изпълнение, продължителност на работния ден и основно месечно възнаграждение. През времетраенето на трудовия договор и двете страни са изпълнили добросъвестно своите задължения - работникът е престирал договорения труд, а работодателя е начислил и изплатил дължимото се възнаграждение и осигуровки.Въпреки това, съдът е счел ,че договора е нищожен и от него не могат да произтекат никакви правни последици .Счита ,че липсата на „реквизита по чл.66, ал.1, т.5 от КТ в трудовия договор не само, че не е основание за обявяване на неговата недействителност/нищожност/, но и най-повърхностния правен анализ налага извода, че в конкретният случай той е сключен напълно в съответствие с действащото законодателство .Моли съда да обърне внимание ,че в т.5-та от договора , страните изрично са предвидили, че „за неуредиците в настоящия трудов договор се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и нормативните документи по прилагането му". В глава VIII, раздел I от Кодекса на труда и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските подробно са уредени размерът на всички видове отпуски и редът за тяхното ползване. В чл.156а КТ изрично е предвидено, че „по- големи размери на отпуските по чл.155 и 156 могат да се уговорят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение". Очевидно е, че след като в договора няма такава клауза, волята на страните е била размерът на основния платен годишен отпуск да е в минималния размер по чл.155, ал.4 от КТ. Счита ,че в конкретният случай, това няма никакво практическо значение, след като трудовия договор е прекратен правомерно само пет дни след неговото сключване. Със или без такава уговорка, при тази продължителност на трудовите взаимоотношения, последиците биха били едни и същи.Моли съда да обърне внимание , че в случая става въпрос за договорни, а не за публично-правни взаимоотношения и съдът, съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, счита ,че е следвало да изследва каква е „общата воля на страните", а не по какъв начин да удовлетвори претенциите на ищеца, въпреки очевидната им неправомерност.Счита ,че законодателят е предвидил законови гаранции, като например възможността страните да отстранят „недостатъка на трудовия договор" /чл.74, ал.б от КТ/. Счита ,че дори съда да приеме ,че не е изпълнено изискването на чл.66, т.5 КТ, на основание чл.74, ал.4 КТ, това евентуално би дало основание за обявяване на недействителност само на тази клауза /което е без никаква практическа стойност / ,а не на целия договор, както е приел съда.Счита ,че от мотивите на обжалваното решение въобще не се разбира защо съдът е прогласил „нищожност" на процесния договор, след като искът е предявен за обявяване на същия за „недействителен", още повече, че посоченото и правното основание на чл.74, ал.1 от КТ.Счита , че в случая съдът е приложил правния институт на недействителността при облигационните сделки, което намира ,че е недопустимо. Нищожният договор, на практика, не съществува за правния мир, докато недействителността в трудовия договор е съвсем относителна, със съвсем различни правни последици. Счита ,че районния съд не е обосновал своите изводи за направените от доверителя му възражения за недопустимост на иска. Счита ,че ищеца няма активна процесуална легитимация, тъй като няма правен интерес , тъй като няма статут на юридическо лице. Счита ,че във връзка с конкретния договор работника, нито се е регистрирал като безработен, нито е получавал някакво обезщетение от ищец.Поради това моли съда да уважи въззивната жалба ,като отмени обжалваното решение и отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.Претендира за разноски.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от ТП на Н. С..
Пред окръжен съд гр.С. жалбоподателят "К. А. " с.В. редовно призован се представлява от адв.М. Г. ,който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Счита ,че в конкретния случай не е налице абсолютна симулация .Моли съда да отмени като незаконосъобразно и необосновано обжалваното решение и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан Претендира разноски.
Въззиваемата С. С. Х. редовно призована ,не се явява.
Въззиваемият ТП на Н. С. редовно призован не изпраща представител =Постъпило е писмено становище от юриск. А. П., която моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено Претендира юриск. възнаграждение.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител в законният срок , с внесена държавна такса ,при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения,аобжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Законосъобразно районен съд гр.С. е приел за неоснователни възраженията, че ищецът не е легитимиран да предявява иска по чл. 74, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. В случая искът е предявен от Националния осигурителен институт /Н./, чрез съответното териториално поделение – гр. С.. Неоснователни са и възраженията, че териториалното поделение на Н. - гр. С. не е самостоятелен правен субект, както и че няма качеството на контролен орган. Съгласно чл. 33, ал. 2 КСО Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София, чиято структурата и организацията се определят с правилник, а съгласно чл. 33, ал. 5, т. 4 КСО Националният осигурителен институт осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство. С оглед на това не може да се приемат възраженията на жалбоподателите, че Н. не е контролен орган, респективно, че не разполага с процесуална легитимация по предявяването на иск за обявяване недействителността на трудов договор. Страна в процеса е Националният осигурителен институт, действащ чрез съответното териториално поделение, представлявано от директора. Териториалните поделения са част от структурата на Н., те нямат статут на отделни юридически лица, но, по аргумент от чл. 9, ал.1,във вр. с чл. 28,ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, разполагат с процесуална правоспособност по упражняване контролните правомощия на Н.. Искът по чл. 74, ал. 1 КТ вр. с чл. 74, ал. 3 от КТ следва да се предяви от Н., действащ чрез съответното териториално поделение, като постановеното съдебно решение ще формира сила на пресъдено нещо в отношенията между Националния осигурителен институт и ответниците – страни по оспореното трудово правоотношение, имащи качеството задължителни необходими другари. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 491/05.04.2016 г. по В.гр.д. № 451/2016г. на ОС-Пловдив и др./ съгласно която Националният осигурителен институт, чрез съответното териториално поделение е активно легитимиран по предявяването на иск по чл. 74 от КТ, какъвто е случаят.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск ТП на Н. гр.С. против С. С. Х. от с.В. общ.М. и “К. А., с който се иска на основание чл.74,ал.1 КТ обявяване на сключения трудов договор № 07/05.12.2016г. г. между „К. А. с. В., ЕИК: ***, представлявано от К. Ш. А. като работодател и С. С. Х. ,с ЕГН-* като работник, заемащ длъжността „управител на търговски обект“, в храничелен магазин в село В., с договорено месечно възнаграждение от 2 500 лева ,за недействителен. За да уважи предявения иск, Смолянският районен съд е приел, че съдържанието на трудовия договор се урежда от императивните изисквания на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ, като при липса на реквизит от посочената разпоредба, договорът е недействителен. В представения по делото трудов договор липсва основен елемент по чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ - не е уговорен размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски , поради което районният съд е приел ,че договора е недействителен на това основание.Районният съд е приел ,че що се отнася до соченото от ищеца нарушение на чл.66,ал.1т.4 КТ че в договора е записано ,че се сключва за определено време и изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя ,е налице частична недействителност относно записа "определено време " ,тъй като липсвала яснота дали договора е сключен за определен срок -като срочен/чл.68,ал.1т.1 КТ/ или като договор за изпитване / по чл.70,ал.1 КТ/
Районният съд е приел , че са налице косвени доказателства за положен седемдневен труд ,видно от ведомостта за заплати и от справката за актуално състояние на трудовия договор и удостоверението за неговото прекратяване.
В решаващите си мотиви за уважаване на иска, съдът след анализ на приетите по делото доказателства и направеното от работодателя извънсъдебно признание, че трудовият договор е сключен поради противоречие със закона.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд за недействителност на процесния трудов договор, с оглед следните съображения:
Недействителността на трудовите договори е родово понятие, като Кодексът на труда не възприема гражданскоправното деление на недействителността на правните сделки на нищожност и унищожаемост, тъй като в областта на трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовите договори са едни и същи. В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че основанията за недействителност на правните сделки, уредени с разпоредбите на чл. 26 - 33 ЗЗД, следва да намерят субсидиарно приложение и за недействителността на трудовия договор, като това разбиране се основава на договорния характер на трудовото правоотношение и наличието на имуществени елементи на трудовия договор.
В разглежданата хипотеза първоинстанционното съдебно решение се обжалва с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, относно изводите за недействителност на процесния трудов договор. Въззивната инстанция инстанция приема, че релевантните за спора факти са правилно установени от районния съд.
Ответниците се легитимират като страни по трудово правоотношение по трудов договор № 07/05.12.2016г., по силата на който С. С. Х. е заемал длъжността „управител на търговски обект “, в хранителен магазин в С. с договорено месечно възнаграждение от 2 500 лева. Договорът е подписан от работодателя и от работника, но не е подписан от работника,че му е връчен екземпляр от договора.
Със Заповед № 08/14.12.2016г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 14.12.2016г., на основание чл. 71, ал.1 КТ. След прекратяване на трудовото правоотношение, със заявление вх.№ 204-25 /17.01.2017г. работникът С. С. Х. е поискала да и бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. При извършена проверка от ТП на Н. - гр.С. по разходите на държавно обществено осигуряване на работодателя е съставен констативен протокол № КП-5-20-00369620/30.01.2018г. , с който при проверката на разчетно-платежните ведомости е установено, че за лицето С. С. Х. има начислено и изплатено трудово възнаграждение за месец декември 2016г., за седем дни-833,33 лева
Дневният стокооборот на хранителния магазин по книга за дневните финансови отчети е средно от 100 до 120 лева на ден, поради което в протокола от извършената проверка е направен извод, че реално не е възможно да се наемат на работа лица, на които да се плаща подобно трудово възнаграждение. От представена декларация по ЗМДТ за облагане с патентен данък на обекта-хранителен магазин в село В. е видно, че същият е с нетна търговска площ от 40 кв.м.
В писмено обяснение работодателятЕТ "К. А. " е посочил, че лицата, назначени по идентични трудови договори, са идвали при него с уговорката да поработят малко и да отидат на борсата и в тази връзка е упълномощил счетоводителя Н. Д. да назначава и освобождава въпросните работници, за да отидат на борсата.
При така установеното от доказателствата по делото Смолянският окръжен съд намира ,че процесният трудов договор се явява недействителен, като сключен при абсолютна симулация от стана на работника и работодателя, с цел да бъдат придобити осигурителни права и получаване на обезщетение от фондовете на държавното обществено осигуряване, а не с цел действително полагане на труд.Съгласно чл.26,ал.2,изр.1-во ,прредложение 5 ЗЗД , нищожни са привидните договори. Привидна /симулативна/ сделка е тази, при която се извършват насрещни волеизявления от страните и те се обективират в правната действителност, но всъщност страните не желаят настъпването на правните последици от сключената сделка /абсолютна симулация/ или желаят настъпването на други последици, различни от тези по външно обективираната им воля /относителна симулация/, т. е. при привидните договори е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното.
Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за недействителност на трудовото правоотношение, тъй като в трудовия договор не фигурира размерът на платения и/или допълнителния годишен отпуск, са основателни, но те не променят крайните изводи по съществото на спора.. В тази връзка не може да се приеме, че непосочването на размера на платения годишен отпуск представлява съществен реквизит от съдържанието на трудовия договор, че представлява порок, водещ до недействителност. За да е налице валидно трудово правоотношение, е необходимо изразената от страните воля да покрива минималното съдържание на трудовото правоотношение, израз на насрещните права и задължения по този вид договори. При липса на обективирано в трудовия договор изявление за размера на платения годишен отпуск, волята на страните се замества от императивните разпоредби на Кодекса на труда относно минималния размер на платения годишен отпуск, респективно от договорения по-голям размер на отпуска по силата на колективен трудов договор, ако е налице такъв, като няма пречка страните дори след възникване на трудовото правоотношение да постигнат съгласие за размера на отпуска, поради което не може да се приеме, че нарушението на чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ води до недействителност на трудовия договор. Посочената разпоредба не може да се прецени като императивна правна норма за встъпването на страните в трудово правоотношение, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
С обжалваното решение по същество е прието, че трудовият договор е недействителен поради противоречие със закона.Противоречието със закона е най – общото основание за недействителност на правните сделки, като същото е налице при неспазване на предвидената в закона форма за действителност на правните сделки. В случая е спазена писмената форма за действителност, като договорът е подписан от страните. . Следва да се отбележи, че процесното трудово правоотношение е прекратено с писмена заповед на работодателя, т.е. в отношенията между работника и работодателя не е налице спор, че е съществувало трудово правоотношение и работникът е започнал да изпълнява възложената му работа.
Въззивният състав счита, че процесният трудов договор е недействителен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД ,тъй като в случая страните по трудовия договор не са имали намерение да встъпят в облигационна връзка, като договорът е сключен единствено с оглед недобросъвестно получаване на обезщетение за безработица, с оглед на което от правна страна е налице симулация на трудовия договор. Страните по него не са преследвали и не са искали настъпването на типичните за трудовия договор правни последици. Съвкупният анализ на доказателствата по делото категорично сочи на такъв извод, както правилно е приел първоинстанционният съд, макар погрешно да е приел от правна страна, че е налице заобикаляне и противоречие със закона, вместо абсолютна симулация, водеща до нищожност на сделката.
За да приеме, че трудовият договор е привиден, въззивният съд съобразни, че трудовият договор е сключен на 05.12.2016г. г. и е прекратен на 14.12.2016г. г., като действието му е продължило седем работни дни. Договореното месечно възнаграждение от 2 500 лева е завишено за заеманата от работника длъжност – „управител- търговски обект “хранителен магазин в с.В. по договора . Така договореното възнаграждение не съответства по никакъв начин на обществено-икономическите отношения в страната за този период, още по-малко съответства на тези в село В.. Работното място е хранителен магазин, с дневен оборот, съобразно представените по делото доказателства, от порядъка на 100-120 лева на ден, поради което е нелогично и противно на стопанска логика, работодател, реализиращ стопанска дейност в такъв мащаб да може да си позволи изплащането на възнаграждение в подобен размер. Месечният оборот на хранителния магазин, представляващ помещение от 40 кв.м. е приблизително равен на договорената работна заплата. Същата от своя страна е в размер близък до максималния осигурителен доход за страната през 2017г., който е в размер на 2 600 лева. При извършената проверка от органите на Н. е констатирано, че работодателят е сключил не един, а редица подобни трудови договори, с различни лица, всички те продължили относително кратък период от време от 5 до 10 дни, за една и съща или сходна длъжност, с договорено възнаграждение в размер около максималния осигурителен доход. В писмените си обяснения работодателят е направил извънсъдебно признание на неизгоден за ответните страни факт, а именно, че сключването на трудовите договори е било с цел работниците да отидат на „борсата на труда",т.е. да придобият право на обезщетение за безработица. От изложеното в разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че работодателят е развивал дейност, свързана със сключването на привидни трудови договори с договорено възнаграждение в размер на максималния осигурителен доход, с оглед придобиване право на обезщетение за безработица от лица, които не разполагат с необходимия трудов, респективно осигурителен стаж по чл. 54а КСО. Въпросните трудови договори, един от които е и процесният, са недействителни на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. Липсва намерение за полагане на труд, макар от формална страна да е сключен трудов договор. Ето защо съдебното решение, с което е прогласена недействителността на трудовия договор е правилно и законосъобразно.
В случая неправилната правна квалификация не обуславя недопустимост на обжалваното решение, тъй като искът е разгледан на предявените фактически основания, като не може да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск.
С оглед изход на спора, въззиваемият ТП на Н. С. има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 120 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 524/26.11.2018 г. по гр.д. № 737/2018 г. по описа на Смолянски районен съд,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА Едноличния търговец К. Ш. А., с фирма „К. А., ЕИК***, със седалище и адрес на управление С. ул.”К. В.” №2 да заплати на Териториално поделение – гр. С. на Н., с адрес Г. Б."Б." №., сумата от 120/сто и двадесет/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: