за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 -273 ГПК.
С Решение № 48/14.03.2019 г. по Г.дело № 210/2018 г. З.районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Я. Ч. иск против „. - Р. П. - Г.Н., с който се иска съдът да признае за установено, че С. Ч. има вземане спрямо „.-Р. П. в размер на 600 лева с ДДС, представляващи неизплатена сума за месечен абонамент за м. август 2015 г., съгласно сключен Договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г. и главница по фактура № */04.09.2015 г., както и сумата от 25 лв. разноски в заповедното производство за държавна такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.Г.д. № 120/2018 г. по описа на РС – З.; ОСЪЖДА С. Ч. да заплати на „.-Р. П.-Г.Н. направените разноски по делото от 300 лв.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от С. Я. Ч. с искане да бъде отменено, искът му да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Въззиваемият „. - Р. П. – Г.Н. оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание за нея пълномощникът и А.Г. моли решението да бъде потвърдено и да и се присъдят разноски за въззивното производство.
Съдът установява следното:
Ищецът С. Ч. е адвокат от С. адвокатска колегия. Твърди, че между него и ответника „. – Р. П. – Г.Н. е сключен договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г., за срок от 2 години, според който търговецът се задължава да заплаща на Ч. месечен абонамент в размер на 600 лв. с ДДС, дължим до 10-то число на всеки месец. Твърди, че, въпреки направени плащания за абонаментни такси за минали периоди – за м.февруари, март и април 2015 г., ответникът не му е заплатил дължимото за м.август 2015 г. абонаментно възнаграждение от 600 лв. с ДДС, което вземане иска да се признае за съществуващо спрямо ответника. За възнаграждението за м.август Ч. издава фактура № * от 04.09.2015 г., с дата на падежа – 11.09.2015 г. Във фактурата презимето на действаща като Р. П.е записано като „А.“.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че същият договор не и е известен и не го е подписвала, като оспорва неговото съдържание и подпис. Не е получавала приложената фактура № * и не я е подписвала. Сочи, като не е имала потребност от консултации, не е и получавала такива от адвокат Ч. – нито писмени, нито устни.
По настоящото дело е представен такъв договор с дата 25.02.2015 г.. Според записаното в него, „.-Р. А.П.-Г.Н., представлявана от съпруга си Х.И.П., възлага на изпълнителя адвокат С. Ч., а последният приема да извършва в полза на правни консултации, изразяващи се в даване на каквито и да било устни, включително по телефона и/или писмени становища, мнения, съвети, съображения, указания и др., свързани с действащото или отменено законодателство в страната, и т.н. Според чл.ІІ.2, възложителят има право да иска от изпълнителя-консултант ясна и точна консултация или извършване на определено фактическо действие за защита на правата, доброто му име и интереси. Възложителят се задължава да представи на изпълнителя-консултант пълната необходима и искана от последния информация за извършване на съответната работа, консултация или съдействие. Той се задължава още да плаща в срок и редовно уговореното месечно възнаграждение, което е определено на 600 лв. месечно с ДДС, до 10-то число на месеца, за който се дължи, в брой срещу разписка. Според чл.VІ.11, всяка от страните може да прекрати договора с тримесечно предизвестие, изпратено писмено до другата страна.
Към исковата молба са приложени разпечатани четири писма по ел.поща. Ч. първите три – на л.8, 9 и 10, е осъществявана кореспонденция между лицата С. Ч. и Х. П., като ел.адреси, от и на които са пращани писмата, са: „ s*@abv.bg“ и „ h*@abv.bg“. В тези три писма не се съдържат данни, от които да се направи извод, че касаят отношения, произтичащи от процесния договор от 25.02.2015 г.
Последното писмо е изпратено от ел.адрес „s*@abv.bg“ до ел.адрес „p*@abv.bg“ и с него Ч. изпраща фактури с № */04.05.2015 г. и № 57/03.06.2015 г. От самото писмо не става ясно тези фактури за какво се отнасят и дали касаят процесния договор, макар ищецът да твърди, че това са фактури, издадени от него по същия договор за абонамента такса за други месеци. Във въззивното производство е прието като доказателство писмо от ел.поща, от ел.адрес „p*@abv.bg“ до ел.адрес „s*@abv.bg“. С него подателят, записан като „.-Р. П.-Г.Н., изпраща обратно на Ч. фактури с № */04.05.2015 г. и № */03.06.2015 г. и пише, че не ги приема и желае да прекрати договора за обслужване. От справката в Търговския регистър и удостоверението от него на л.74 от делото на РС е видно, че в ТР като ел.адрес на „.-Р. П.-Г.Н. е обявен „p*@abv.bg“. Трите имена на физическото лице, действащо като такъв , са Р. Р* П*.
От заключението по назначената от З.районен съд графическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че в договора подписите за възложителя в оригиналите на двата екземпляра от договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. са положени от Х.И.П.. Няма спор, че за изпълнител договорът е подписан от ищеца С. Ч.. Върху договора липсват печати на съдоговорителите.
Вещото лице по назначената счетоводна експертиза дава заключение, че фактура с №*/04.09.2015 г., издадена от адвокат С. Ч. за месечен абонамент за месец август 2015 г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. на „ Петрополис – Р. П.” Г. Н. на обща стойност от 600 лв. с ДДС не е осчетоводена в счетоводството на ответника по делото. Не е включена също така и в дневника за покупки. Ответният е отразил/включил по данъчни периоди следните фактури: за данъчен период м.февруари под №* в дневника за покупки е включена фактура с № */25.02.2015 г. с пълен данъчен кредит за предоставената услуга от адвокат С. Ч. с данъчна основа 500 лв. и ДДС 100 лв.; в м.март 2015 г. липсват фактури, издадени от адвокат С. Ч., включени в дневника за покупки; за месец април 2015 г. ответникът в съставения дневник на покупки включва две фактури: под № * е включена фактура с № */25.03.2015 г. и под № * - фактура с № */15.04.2015 г., издадени от адвокат С. Ч. за предоставена услуга – правно обслужване по договор. Тези три фактури са осчетоводени по кредита на сметка 401 „Задължения към доставчици” и дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги”. Извършените плащания, съгласно предоставените извлечения от счетоводните регистри, са отразени по кредита на сметка 501 „ Каса в лева” - фактура с */25.02.2015 г., фактури с № */25.03.2015 г. и № */15.04.2015 г., разплатени са със средства от разплащателната сметка на фирмата и са отразени по кредита на сметка 503 „Разплащателни сметка в лева”. Вещото лице сочи също, че за стопанските операции и счетоводните записвания, извършени във връзка с посочените три фактури, са спазени основните принципите и изисквания на ЗСч и НСС. Вещото лице установява, че в счетоводството на „. – Р. П.” има осчетоводени задължения към доставчика на услугата А. С. Ч. общо в размер на 1 800 лв. по фактури с № */25.02.2015 г.; № */25.03.2015 г.и № */15.04.2015 г., същите са платени и са включени в дневниците за покупки. Процесната фактура с № */04.09.2015 г. не намира отражение/ не е осчетоводена/ по сметка 401 „Доставчици в страната” и не е включена в дневника за покупки.
При ищеца същата фактура е осчетоводена по дебита на синтетична сметка 411 „ Клиенти” с аналитичност „. – Р. П.” и кредита на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги”. Записаните стопански операции в счетоводните регистрите са осчетоводени при спазване ЗСч и НСС. Начисленият ДДС е включен в дневника за продажби и е осчетоводен по сметка 4532 „Начислен данък върху добавената стойност на продажбите”. Съгласно предоставените счетоводни извлечения на сметка 411 „Вземания от клиенти” с аналитичност „ Петрополис – Р. П. за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., ищецът по делото е издал, съответно осчетоводил посочените по-горе фактури: № */25.02.2015 г.; № */25.03.2015 г.; № */15.04.2015 г., както и № */04.05.2015 г.; № */03.06.2015г.; № */04.09.2015 г. и № */30.09.2015 г. като вземане от ответника на обща на стойност 4 200 лв. Всяка една издадена фактура е включена в дневника на продажби за съответния данъчен период. Начисленият и платен данък върху добавената стойност е отразен по сметка 4532 „Начислен данък добавена върху добавената стойност на продажбите”. Клиентът „. – Р. П.” Г. Н. е извършил плащане за получената правна услуга по три фактури от издадените, като общо получените средства са 1 800 лв. Получените средства са отразени по дебита на сметка 501 „ Каса в лева” - 600 лв. и сумата в размер на 1 200 лв. по дебита на сметка 503 „ Разплащателна сметка в лева”.
Крайното салдо по сметка 411 „ Вземания от клиенти” с аналитичност „. – Р. П.” е в размер на 2 400 лв., формирано от осчетоводените и неразплатени фактури с № */03.06.2015 г.; № */04.05.2015 г., № */04.09.2015г. и № */30.09.2015 г.; т.е. вземането, което ищецът А. Ч. е осчетоводил от ответника „ Петрополис – Р. П. е осчетоводено по сметка 411 „Вземане от клиенти”, но не е разплатено и възлиза на обща стойност 2 400 лв. Осъществяваното счетоводно отчитане е на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията на ЗСч и НСС.
По делото са разпитани свидетелите В.Ю.З., доведен от ищеца Ч., и Х.И.П., доведен от ответната страна.
Ищцовият свидетел В.З.разказва как преди 2-3 години му се обажда Х. П., съпруг на Р. Р.П. защото търси адвокат, който да защитава фирмените му интереси. Ищецът е приятел на свидетеля, последният му има доверие, затова го препоръчва на П.и завежда последния в офиса на Ч.. З. присъства на техния разговор, на който се разбират за правно обслужване на , но свидетелят не знае дали за „Х.П. или „Х.“. Договарят месечна сума от 600 лева, като свидетелят не помни за колко години е договорът. З. не си спомня детайли като това дали фирмата е била на Х. П.или на негов близък. Тъй като има подписи на някакви документи, свидетелят предполага, че е било договор. Х.П.в дава на С. Ч. пари, но свидетелят не вижда точно колко. Свидетелят З.си спомня, че уговорката е А. Ч. да помага и за дела на Общински съвет - Н., а вероятно плащането ще е от Х.П.. След срещата този свидетел и С. Ч. са присъствали на заседания на Общински съвет - Н..
Свидетелят не знае дали е възникнал спор, но Ч. го уведомява, че човекът, с когото го е запознал, е спрял да плаща. Твърди, че не е запознат дали А. Ч. е оказвал правна помощ на фирмата на П.или изцяло е работил за Общинския съвЕ.
През месец октомври 2018 г., Х.П.търси А. Ч. във връзка с дела срещу фирмата му от С. Ч.. Иска да се види със З.с оглед приключване на делата, като призовава свидетеля да каже на ищеца да оттегли делата, защото не е прав.
Доведеният от ответната страна свидетел Х.П., както се отбеляза, е съпруг на действащата като „.“ Р. Р.П.. С ищеца го запознава неговият приятел-свидетелят В.З., когото П.моли да му намери юрист, защото Община Н., където П. е общински съветник, има нужда от юрист. Тогава председател е О. Б. и именно той натоварва П.да търси юрист. В.З.обяснява на П., че А. С. Ч. има проблеми, добър адвокат е и трябва да му се помогне и затова П.по-късно насочва към Ч., за да ги обслужва, още „Спортния клуб по джудо“ - да го регистрира и РПК „Мир“ в Н., които имат проблеми с общото събрание, заради което мисли, че Ч. е присъствал на едно заседание и е трябвало да уреди регистрацията.
Х. П.се среща с В.З. в С. и той го води в кантората на А. Ч. в бившия „Нов хотел“. На разговора в кантората на Ч. между него и П.присъства и З.. П.обяснява на Ч., че на общината ѝ трябва юрист. Към онзи момент фирмата на съпругата му има шивашка дейност с около 10-на работника. Занимава се и със строителство, което тогава е извън Н., и с тази дейност вече се занимава П.. Сочи, че фирмата на съпругата му практически е нямала нужда от правни съвети. В онзи момент общината няма пари да плаща на адвокат. Адвокат Ч. е трябвало да си върне парите на П., дадени му от последния, когато си ги получи от общината. Свидетелят мисли, че Ч. си е получил вече от общината към 20 000 лева. П. получава от А. Ч. Ч. ЧСИ писмо да си плати данъците на една от фирмите, за да може той пък да си получи парите от общината, т.е., вместо свидетелят да си плати данъците на общината, да ги плати Ч. ЧСИ на Ч.. Свидетелят сочи, че вече ги е бил платил на общината и затова не ги плаща на ЧСИ. Според св.П., по тези дела не фирмата на съпругата му дължи пари на А. Ч., а последният дължи пари на П., които пари П. му е платил и Ч. е трябвало да му ги върне.
Свидетелят разказва как и много други пари отделно е плащал на ищеца за предоставени лично на П. услуги. Обяснява как фирма има жена му, която е ответник по настоящото дело, има една на свое име и една фирма има неговият баща. Свидетелят счита, че фактурата, която е платена в брой, е платена по-късно, а не на първата среща между него и Ч..
В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ищецът сочи, че не е имал срещи и разговори с Р. П.. Подписът за „възложител“ е поставен пред него от Х. П. на 25.02.2015 г. в офиса на адвоката в С. и в присъствието на В. З. Твърди, че е имал устни и писмени консултации по имейл, като консултациите имат връзка с търговската дейност на едноличния търговец. Не е правил промени по договора и няма други договори за правно обслужване от 25.02.2015 г. При Ч. се явява Х. П., а не Р. П. и затова е вписан в договора този израз. Не може да отговори защо липсва печат за „възложител“. Х.П. му казва, че отговаря за тази фирма и има право да я представлява, но ищецът не си спомня дали П.му представя пълномощно или не.
При така установеното фактическо положение се налага извод, че искът за заплащане на 600 лв. по фактура № */04.09.2015 г. за абонаментно възнаграждение за м.август 2015 г. по договор за правно обслужване от 25.02.2015 г. е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение, което следва да се потвърди като краен резултат.
Представеният договор от 25.02.2015 г. за правно обслужване е сключен за възложителя от Х.П., който не е разполагал с представителна власт по отношение на . Не се доказва действията на Х.П.по този договор да са потвърдени от търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ, защото веднага, когато узнава за тях - с получаване на заповедта за изпълнение, търговецът незабавно им се противопоставя, като подава възражение по чл.414 ГПК и по-късно отговора, с който оспорва исковата молба. Това означава, че договорът не обвързва търговеца и той не дължи на ищеца плащане по издадената въз основа на договор процесна фактура. От показанията на свидетелите /на П.-преценени съобразно изискването на чл.172 ГПК/, обсъдени заедно с представените документи, изслушани експертизи и обяснения на страна, липсата на пълномощно от търговеца за Х.П., става ясно, че ответникът изобщо не е упълномощавал Х. П. да сключва подобен договор и Р. П. не знае за сключването му и за действията по изпълнението му, които са плащането на сумите по фактурите, издадени от ищеца за м.февруари, март и април 2015 г. Действително, първата фактура е платена в брой, а сумите по вторите две – от разплащателната сметка на ответника, като трите фактури са съответно осчетоводени от страна на ответника. Липсват обаче доказателства плащането в брой да е направено от Р. П. и то някак да и е станало известно; напротив, от показанията на З. и П. може да се заключи, че първите 600 лв. по фактурата за м.февруари 2015 г. ги плаща Х. П. в брой в кантората на Ч. още при първата им среща. По отношение на останалите две фактури няма данни платежните документи, Ч. които е осъществявано плащането, напр.преводни нареждания и др.под., да носят нейния подпис; не се установява и тя да знае за осчетоводяването на фактурите, тъй като не са представени документи за това, носещи неин подпис, а съпругът и Х.П.признава, че парите по тези фактури са плащани от него, като дори ищецът е трябвало да му ги върне, след като си получи парите от Общинския съвет-Н..
За ел.писмо, изпратено от регистрирания в ТР ел.адрес на „.-Р. П. не може да се заключи, че е изпратено именно от Р. П. тъй като няма белези, идентифициращи по несъмнен начин изпращането му именно от нея или напр., че никой друг не разполага с паролата на същия адрес; още повече, че липсват и други данни за знание у П. за договора и плащанията по него.
В подкрепа на извода, че търговецът не е узнал преди получаване препис от заповедта за изпълнение за извършените от Х. П. действия от нейно име без представителна власт, е и установеното от съвкупния анализ на показанията на ищцовия и ответниковия свидетели сключване на договора не поради действителна нужда на „.-Р. П. да бъде правно обслужвана от адвокат Ч., а с цел ищецът да получава възнаграждение за правни услуги, оказвани всъщност на Общинския съвет-Н. – свидетелят Вл.З. посочва, че уговорката е А.Ч. да помага и за дела на ОбС-Н., а вероятно плащането ще е от Х., като след срещата З.и А.Ч. са присъствали на заседания на ОбС-Н.. П., както се каза по-горе, е натоварен от тогавашния председател на ОбС-Н. О.Б. да намери юрист, който да обслужва съвета, но тогава общината няма пари, за да плаща на адвокат. Ч. е трябвало да върне парите на П., след като си ги получи от общината.
Изводът за липса на потвърждаване от мнимо представлявания търговец по смисъла на чл.301 ТЗ се подкрепя и от това, че не се установява „.-Р. П.-Г.Н. да е имала нужда от такова правно обслужване, което да налага сключване чак на договор за правно обслужване с ищеца за срок от 2 години, Ч. който да и се осигурява непрекъснато ежемесечно абонаментно обслужване при фиксирана месечна цена от 600 лв. с ДДС към 2015 г. и едновременно – да се е задължила по чл.V.9 от договора да плаща отделно, освен абонамента, и допълнително възнаграждение на ищеца за предявяване на искове, както и процесуално представителство по дела, съгласно отделни договори за правна помощ и Наредба № 1/09.07.20004 г. на ВАдвС.
За да отхвърли иска, З.районен съд с обжалваното решение приема, освен, че няма потвърждаване на действията от търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ, още и че договорът от 25.02.2015 г. е нищожен като привиден, относително симулативен, прикриващ договор, сключен всъщност между А.С. Ч. и Общински съвет-Н. за правно обслужване на последния. Това основание обаче не може да послужи за отхвърляне на иска и не следва да се обсъжда, тъй като не е въведено от ответника в отговора на исковата молба, макар да може да се заключи от данните по делото, че действителното положение е било такова.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски от 120 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/14.03.2019 г. по Г.дело № 210/2018 г. на Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА С. Я. Ч., ЕГН *, от Г.С., Б.Б. № 3, .3, офис 3., да заплати на „.-Р. П.-Г.Н., У.П.Д.П. № 8, вх.Б, ЕИК 120058453, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв./сто и двадесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2./ О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО В.Г.Д. № 236/2019г.
на мл. съдия Деян Вътов

Не съм съгласен с мнозинство на членовете на съдебния състав по поставеното решение № 348 от 08.08.2019 г. по в.Г.д.№ 236/2019 г. на ОС-С., с което е потвърдено решение № 48 от 14.03.2019 г. по Г.д. № 210/2018 г. на РС-З. и е отхвърлен предявеният, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено съществуването на вземане, в размер на 600 лева, за месец август 2015 г., представляващо адвокатско възнаграждение по сключения между страните договор за абонаментно правно обслужване от 25.02.2015 г., поради следните съображения:
За да отхвърли иска, първата съдебна инстанция е приела, че сключеният между адвокат С. Ч. и Р. П. в качеството ѝ на едноличен търговец с фирма „. - Р. П. договор за абонаментно правно обслужване е привиден. Подписан е от съпруга на едноличния търговец и с него се е цели адвокат Ч. да предоставя правна помощ, не на едноличния търговец, а на Община Н., като страните са създали фиктивно правно основание за плащане на суми под формата на адвокатско възнаграждение.
Считам, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Същото би следвало да бъде отменено и постановено друго за уважаване на предявения иск.
От приетата в първата съдебна инстанция съдебно-графологична експертиза се установява, че договорът за правно обслужване е подписан от съпруга на едноличния търговец. Налице е правна сделка, сключена без представителна власт, като договорът не би обвързвал търговеца, освен ако не бъде потвърден - изрично или с конклудентни действия, при приложение на презумпцията по чл. 301 ТЗ. В разглежданата хипотеза считам, че е налице изрично потвърждаване на сключения без представителна власт договор. Изводимо заключението на съдебно-счетоводната експертиза, плащания по процесния договор за минал период са осъществени от разплащателна сметка на едноличния търговец, като част от издадените от адвокат Ч. фактури са осчетоводени. Според практиката на Върховната съдебна инстанция, обективирана в редица решения по чл. 290 ГПК - Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 166 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 23 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК и др. - отразяването на фактурата в счетоводството на търговеца, включването ѝ в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В случая издадените по процесния договор фактури за минал период не само са осчетоводени, но и по част от тях е налице плащане. С осчетоводяване и плащане на задълженията по тези фактури е налице изрично потвърждаване на сключения без представителна власт договор за абонаментно правно обслужване. Обстоятелството, че процесната фактура не е осчетоводена е ирелевантно, доколкото става въпрос за периодични плащания въз основа на един и същ договор. Произнасянето на първата инстанция в обратен смисъл влиза в противоречие с материалния закон. В този ред на мисли не споделям и изразеното в мотивната част на въззивното решение, че едноличният търговец е узнал за съществуването на процесния договор, едва в хода на заповедното производството, а като е подал възражение против заповедта изпълнение се е противопоставил. Както бе изтъкнато и по-горе по делото са установени частични плащания по договора, извършени от разплащателната сметка на едноличния търговец. Последното е достатъчно основание да се приеме, че след като е налице плащане по един договор, то страната знае за неговото съществуване, а след като изпълнява поетите задължения, то не се противопоставя, макар договорът да е сключен без представителна власт.
Първоинстанционното и въззивното съдебни решения са постановени и при съществени процесуални нарушения, с оглед преценката на приетия по делото доказателствен материал. Доказването на симулация (абсолютна или относителна) със свидетелски показания е недопустимо - аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК. В случая не е налице нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, за да се приеме допустимост на приетите по делото свидетелски показания. Отделно от това основен свидетел по делото е съпругът на едноличния търговец, подписал процесния договор, имащ качеството на мним представител, чиито действия са потвърдени. Волеизявлението за сключване на договора изхожда от представителя. Ето защо дадените от него свидетелски показания за съдържанието на волеизявлението, следва да се ценят като обяснения на страна, а не като свидетелски показания. Волеизявлението на представителя, било то мним или пък не, представлява волеизявление на представлявания. Ето защо преценката дали е налице порок във волята се осъществява от гледище на лицето, направило изявлението. Процесуалният закон не допуска доказване на симулация, посредством обяснения на лицето, направило изявлението за сключване на симулативната сделка, какъвто е случаят.
Обжалваното решение е и необосновано, тъй като с него по същество е прието, че едно лице (общински съветник) е сключило договор за правно обслужване от името на своята съпруга, но всъщност целта на договора е предоставяне на правно обслужване в полза на общината, в която това лице е общински съветник. Считам, че подобен извод противоречи на правилата на формалната логика. Предмет на сключения договор е правно обслужване, което не може да бъде осъществено без учредена представителна власт от лицето, в полза на което се осъществява обслужването. Няма житейска обосновка сключването на договор за правна помощ от трето лице в полза на община, с обещание правното обслужване да бъде заплатено от общината, когато последната има финансова възможност да стори това.
При това положение подписвам решението с особено мнение.


мл. съдия: