Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 86/17.04.2014 г. по Г. д. № 494/2013 г. Девински районен съд е осъдил „С. П.“ Г. Д. да заплати на Кооперация „Потребителна кооперация „Е. Г. Д. сумата от 1 026 лева, представляваща обезщетение за ползване на обект пивница „С.в.“ в Г. Д. – пропуснати ползи от неполучени наеми за периода от 26.07.2013 г. до 17.10.2013 г., както и 370 лева разноски по делото.
Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ответникът „С. П.“ Г. Д., Ч. пълномощник А. Р. И., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че районният съд не е обсъдил в мотивите си възраженията, направени от ответната страна; не е отговорил защо смята исковата молба за допустима, въпреки направените от ответника възражения.
Твърди се, че исковата претенция е недоказана, като ищецът е следвало да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на забавата от страна на ответника или да установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем и получаване на доходи.
Твърди се също, че от 13.09.2013 г. до 17.10.2013 г. претенцията не следва да бъде насочвана към настоящия ответник, защото не следва от действията или бездействията на държавен орган да бъде търсена и ангажирана отговорността на настоящия ответник. Претендира се разноски за въззивната инстанция.
В срок писмен отговор не е постъпила от другата страна.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му А. Р. И. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му А. Д. К. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Между страните е бил сключен договор от 12.05.20110 г., по силата на който ищцовата кооперация е отдавала под наем на ответника обект пивница „С.в.“.
Поради неплащане на наемната цена ищцовата кооперация е отправила изявление до ответника за едностранно прекратяване на договора и искане същият да освободи наетия имот, връчено с нотариална покана на 17.10.2012 г.
Сочи се, че с влязло в сила решение ответникът е осъден да освободи имота и да изплати дължимите суми за наем и консумативи;въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 17.10.2013 г. от съдебен изпълнител имота е отнет от ответника и предаден на кооперацията. По същество тези обстоятелства не се оспорват от ответника в отговора на исковата молба.
В отговора основно се правят възражения относно нередовността на исковата молба и че в периода от 13.09.2013 г. до 17.10.2013 г. ответникът не следва да отговаря заради бездействието на държавния орган – държавен съдебен изпълнител.
Настоящата инстанция счита, че районният съд се е произнесъл по редовна и допустима искова молба, поради което и обжалваното решение е валидно и допустимо. Както в първоначалната искова молба, така и в молбата за уточнение на същата, са изложени достатъчно и конкретни твърдения, обосноваващи претенция по чл. 236 ал. 2 от ГПК. Достатъчно ясно ищецът е формулирал основанията за предявяване на иска си – ответникът е продължил ползването на обекта, за който договора за наем е прекратен, като това ползване е въпреки изричното противопоставянето на наемодателя.
Видно от депозираните отговори на исковата молба и изявленията на представителя на ответника, ответникът не отрича всъщност както прекратяване на договора, така и ползването на обекта след като ответникът е бил поканен да го освободи, както и след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да предаде владението му на ищеца.
Искът е предявен за периода от 26.07.2013 г. до 17.10.2013 г., за който период ответникът не отрича, че е ползвал процесното помещение. Черпене на права от собствено виновно поведение би могло да се нарече оплакването във въззивната жалба, че за периода от 13.09.2013 г. до 17.10.2013 г. ответникът не дължи обезщетение, тъй като в този период е било налице забавяне на съответните държавни органи /ДСИ/.
Не само че е бил надлежно поканен да освободи имота, но и с влязло в сила решение ответникът е осъден да освободи имота, поради което по никакъв начин не е било необходимо да чака принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител.
Разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД не изисква наемодателят да установи, че за процесния период е имал други кандидати да наемат имота, както и на каква цена тези други лица са желаели да наемат имота.
Както и от съдебно-икономическата експертиза, депозирана пред районния съд, се сочи, размера на обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД се формира на база наемната цена при действието на наемния договор между страните.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд


Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 86/17.04.2014 г. по Г. д. № 494/2013 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА „С. П.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление Г. Д., ул. „Б.“ № **, представлявано от С. А. П., да заплати на Кооперация „Потребителна кооперация „Е., ЕИК *****, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията на чл. 280 ал. 2 от ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.