Постъпила е частна жалба В.№ 3916/30.04.2013 год. от О. С. чрез старши юр.Т. Н.срещу определение № 293/22.04.2013 год. постановено по гр.дело № 302/2013 год. по описа на Смолянски районен съд, с което е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението на Заповед № РД-3158/29.09.2008 год. на Кмета на О. гр.С., тъй като се нарушават обществения интерес и справедливостта. Р. Д.незаконосъобразно е присъединила обект с идентификатор № ***, като е зазидала входната врана от към коридора с тухли и е извършен отвор към собствения апартамент на ищцата. С цитираната по-горе заповед се нарежда на Р. Д. да възстанови първоначалния вид на помещението и да освободи завзетите от нея общи части на жилищен блок. Последен срок за доброволно изпълнение на заповедта е определен 4.03.2013 год. Издадената обезпечителна заповед се явява неотносима и ненужна за търсената правна защита от съда, т.е. дори при евентуално положително решение на правния спор изпълнението на заповедта няма да засегне законни права и интереси на ищцата.
Моли да се отмени допуснатата обезпечителна мярка.
В срок е постъпил писмен отговор В.№ 4355/16.05.2013 год. от Р. Н. Д. чрез А.М. със становище, че същата е неоснователна и моли да се отмени и потвърди определението на Смолянския районен съд. В жалбата не се сочат никакви нарушения на материалния и процесуален закон от страна на съда. Изложените доводи за незаконосъобразно присъединяване на процесния обект и заповед № РД-3158/29.09.2008 год. на кмета на О. гр.С. и неизпълнението й, не са относими към въпроса за законосъоразността на постановеното определение. Единстеното, което следва да се преценя е дали съдът се е съобразил с нормата на чл.391 ал.1 от ГПК. Съдът се е съобразил с т.2 от чл.391 ал.1 от ГПК и е определил парична гаранция в размер на 500 лева, с което изцяло е спазил закона.
Моли да се остави жалбата без уважение и се присъдят разноските.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С определение № 293/22.04.2013 год. по гр.д.№ 302/2013 год. Смолянският районен съд ДОПУСКА обезпечение на предявеният от Р. Н. Д. с ЕГН:* с адрес гр.С.,ул.”. П. №. Б.1. В.Б, А. проитв О. С., представлявана от кмета Николай Мелемов иск по чл.124 от ГПК чe прилежащия към апартамент №40 от жилищен блок КЦ-*. В.Б офис, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение на сабостоятелния обект-за офис не представлява обща част на сградата чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед № РД-3158/29.09.2008г. на Кмета на О. С. до приключване на гр.д.№302/2013г. на СмРС с влязъл в сила съдебен акт - след внасяне от ищцата по сметка на СмРС на парична гаранция в размер на 500 лв.
Възивният съд възприема изцяло мотивите в първоинстанционното решение, че са налице предпоставките на чл.389 от ГПК, иска е процесуално допустим и за ищцата съществува обезпечителна нужда, тъй като при евентуално уважаване на иска за нея ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Обезпечение на иска се допуска чрез налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението "на посочената в исковата молба заповед на кмета на О. гр.С. при условията на чл.391 ал.2 от ГПК - след внасяне на парична гаранция в размер на 500 лева.
Неоснователни са възраженията в частната жалба, че се нарушават обществения ред и справедливостта и че евентуално положително решение за ищцата не би затруднило възстановяването на нормалното състояние. Законът дава възможност да се допуска обезпечение след представяне на определена гаранция от съда, независимо дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, тъй като крайната цел е ищеца да не бъде затруднен при осъществяване на правата си по едно положително за него решение. Случая е мноко комплициран, ако не се допусне обезпечение ищцата трябва да затваря врати в собственото си жилище, за да изолира офиса и впоследствие евентуално отново да ги отваря, което е свързано с много разходи и неудобства. Затова е законосъобразно да се допусне обезпечение до влизане на решението в сила.
Ще следва да бъде осъдена О. гр.С. да заплати направените разноски пред възивния съд в размер на 100.00 лв.А.възнаграждение за А.М..
Поради изложеното съдът

Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 293/22.04.2013 год. по гр.дело № 302/2013 год. по описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА О. гр.С. да заплати на Р. Н. Д. от гр.С. ул.”. П. № 4 Б.14 В."Б" ап.20 разноски за възивната инстанция в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.