И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.422ал.1, във вр. с чл.415 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№110 от 27.01.2015г от Й. Т. Щ. срещу Решение № 4/08.01.2015г. по гр.д. № 259/2014г. по описа на Мадански районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д. Т. К. – ЕГН *, адрес: гр.М., ул.”. бл.9, ап.10, че дължи на Й. Т. Щ. – ЕГН *, адрес: гр.С., ул.”. А. № 4, сумата 600 (шестстотин) лева възнаграждение за изготвяне на касационна жалба ведно с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване срещу Определение по в.ч.гр.д.№ 85/2014 г. на Окръжен съд-С., както и законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за сумата 280 лева като неоснователен и недоказан.Със същото решение са присъдени направените от Й. Щ. разноски в размер на 250 лв.за адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска и са възложени в тежест на ищеца направените от ответника Д. Т. К. разноски в размер на 130 лв.за адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска.
С пространна въззивна жалба Й. Т. Щ. атакува постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за сумата 280 лева,ведно с лихви за забава.Поддържа оплакване за недопустимост на решението в тази част,като се твърди,че е постановено по непредявен иск.Развива се оплакване,че в диспозитива на обжалваното решение не е посочено какво представлява същността на отхвърления иск, но това е посочено в мотивите на решението - стр.3, абз. предпоследен и последен от същото. Така в мотивите на решението е посочено: абз.предпоследен - „ ... Резултатът от техните договаряния са двата договора за правна помощ за сумата 280 лв. и 600 лв., които са приложени и по делото. ... ", абз.последен - „ ... За сумата от 280 лева договорът за правна помощ е подписан от двете страни и в него е отбелязано, че сумата е платена в брой, като по този начин полагайки подпис под този текст,адв.Щ. признава неизгодно за себе си обстоятелство и се,налага извод, че искът в тази му част е неоснователен. ... ". Приемайки, че искът в размер на 280 лева (главница) за сумата по подписания договор за правна защита и съдействие № 5439 от 06.02.2014 г. за 280 лева, и че този договор е подписан от двете страни, съдът е преценил че този иск следва да бъде отхвърлен.
Развива се оплакване, че за сумата от 280 лева по подписания договор за правна защита и съдействие № 5439 от 06.02.2014 г. за изготвяне на въззивна частна жалба няма предявен иск и се правят доводи,че в изложението на исковата молба сумата 280 лева и договорът, в който е вписана (№ 5439 от 06.02.2014 г.), се споменават дотолкова, доколкото следва да се изяснят всички обстоятелства по делото, а именно: че от дадените на ищеца общо 1000 лева 280 лева са отразени в подписан договор за правна защита и съдействие № 5439 от 06.02.2014 г. (като за тази сума не претендира ), а за останалите у нея 720 лева липсва подписан договор поради отказ на ответната страна да го стори и че приспада последната сума от общо определените й от Адвокатска колегия С. за извършената работа 1600 лева и предявява иск само за разликата над 720 лева до 1600 лева, което е равно на сума от 880 лева.Поддържа се също така,че отхвърляйки предявеният иск в частта за 280 лева с мотивите, изложени в постановеното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено или отменено.
Произнасяйки се в частта за останалите 600 лева (главница), първоинстанционният съд се е произнесъл по същността на спора, но само за част от предявения иск. Той се е произнесъл само до размера на сумата, отразена в договора за правна защита и съдействие № 5441 от 27.03.2014 г. за сумата от 600 лева, за който договор се твърди,че не е подписан от Д. К.. За останалата част от претендираната сума за разликата над 600 лева до претендиралия размер по този иск 880 лева (която разлика представлява 280 лева) съдът не се е произнесъл. Поддържа се още,че по предявения иск общо за 880 лева (главница) съдът се е произнесъл само за 600 лева и не се е произнесъл за още 280 лева.
Въпреки, че в двата случая става въпрос за една и съща сума - 280 лева, между същността на иска, по който съдът се е произнесъл и същността на предявения иск има разлика.Твърди се още,че искът по който съдът се е произнесъл за сумата 280 лева е относно дължимата сума по договор за правна защита и съдействие № 5439 от 06.02.2014 г. за 280 лева за изготвяне на въззивна частна жалба по гр.д. № 187 / 2014 г., подписан от двете страни. Такъв иск не е предявен,а главният иск е предявен само относно дължимата сума в размер на 880 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба и молба за уточняване и допълване на исковата молба по гр.д. № 187 / 2013 г. на Районен съд - гр. М. (т.е. за извършена работа по предявяване на иска по посоченото гр.д. на първа инстанция) и за изготвяне на касационна частна жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК срещу определение по в.ч.гр.д. № 85/2014 г. на Окръжен съд - гр.С.. Произнасяйки се в тази част само за 600 лева, съдът не се е произнесъл по останалите 280 лева от общо претендираните 880 лева.
На следващо място се твърди,че съдът следва да се произнесе по предявения иск за разликата над 600 лева до претендираните 880 лева, което се равнява на 280 лева, за които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Развива се оплакване,че неправилното възприемане от съда на същността на иска е довело до необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и необсъждане на мотивите и доводите, изложени в исковата молба и писменото становище.
На следващо място се поддържа оплакване,че при разглеждане на делото в първа инстанция са нарушени съдопроизводствените правила,тъй като се сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.143и чл.146,ал3 ГПК.Поддържа се, че първоинстанционният съд отказва в първото по делото с.з. на 26.11.2014 г. да бъдат събрани писмени доказателства, които имат пряко и съществено значение относно изясняване същността на спора, а именно - да се изиска от Виваком информация за проведените разговори и съдържанието на разменените съобщения (-и), като в мотивите на решението е посочено, че няма свидетелски показания, но това не са единствените доказателствени средства.Твърди още,че за първи път от отговора на исковата молба узнава, че доверителят й по гр.д. № 187 / 2013 г. Д. К. й е заплатил над дадените й (на части, в началото на 2014 г.) 1000 лева още 280 лева по договор за правна защита и съдействие № 5439 от 06.02.2014 г., подписан от двете страни, и още 600 лева по договор за правна защита и съдействие № 5441 от 27.03.2014 г., неподписан от Д. К.. До тогава последният не е твърдял, нито е споменавал дори, че във връзка с гр.д. № 187 / 2013 г. е заплатил суми в размер по-голям от дадените й 1000 лева. Във връзка с това свое становище и убеждение той постоянно я атакува с искането си да му върне дадената от него сума от 1000 лева и никога не е искал да му върне 1280 или 1880 лева, колкото биха били ако е дал в повече над 1000 лева. Тази негова позиция е изразена писмено също и в подаденото възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение по гр.д. № 211 / 2014 г. по описа на Районен съд -гр.М., приложено по делото. Едва с отговора на исковата молба Д. К. за първи път въвежда твърдение пред Щ., че над дадените 1000 лева той е заплатил още 280 и 600 лева по двата приложени по делото договора за правна помощ. Твърди се,че това наложило да иска от съда още в първото открито съдебно заседание по делото на 26.11.2014 г. да събере писмените доказателства от Виваком. На следващо място се поддържа,че ако съдът уважи главният иск за сумата от 280 лева следва да бъде уважен и акцесорният такъв относно дължимите лихви за забава. Последните са претендирани за времето от датата на предявяване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 14.07.2014 г., до окончателното изплащане на суми.
Относно разноските по делото се твърди,че първоинстанционният съд не е посочил каква сума е признал и каква не е признал. Не става ясно дали в присъдените разноски по делото са включени разноските по заповедното производство. Дори ако съдът е имал предвид само разноските по образуваното гр.д. № 259 / 2014 г., то те са определени в занижен размер съобразно постановеното решение.
С въззивната жалба на Д. К. се атакува постановеното решение в частта ,с която е уважен предявеният иск за сумата 600 лева, като се иска съдът да обезсили като процесуално недопустимо решението в тази част и алтернативно да отхвърли предявеният иск. Развива се оплакване, че иск за сума в размер на 600 лева не е предявяван, а е предявен иск за заплащане сума от 880 лева,без да е направено разграничение каква е претенцията за изготвяне исковата молба по гр.д.№187/2013година и претенция за изготвяне касационна жалба.Твърди се, че в петитума на исковата молба не е заявена такава претенция 600 лева с уточнение, че същата се претендира за изготвяне на касационна жалба на основание договор за правна защита и съдействие * от 27.03.2014г и по тази причина първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск. Посочено е също така, че в исковата молба е записано „Така срещу изплатените ми от Д. К. суми на обща стойност 1000 лева стоят задължения от 280 лева по договор за правна помощ №5439 от'06.02.2014г и 1600 лева по решение №5 от 09.06.2014г на АС С.. След компенсация остават задължения в размер на 880 лева, които Д. К. следва да ми заплати." Липсва уточнение кои задължения според ищеца обхваща „компенсацията", като петитума на същата е поискано да бъде осъден К. да заплати на ищеца сума в размер на 880 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба и молба по гр.дело №187/2013г на РС М. и за изготвяне на касационна жалба ведно с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК срещу определение по в.ч.гр.д. №85/2014г на ОС-С..Твърди се,че липсва конкретизация каква сума се претендира за изготвяне на исковата молба и каква е претенцията за изготвяне на касационна жалба, още повече, че претендира сума за изготвяне на касационна жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК срещу определение по в.ч.гр.д. №85/2014г на ОС-С. при положение, че в исковата молба се прави признание, че договорената сума от 600 лева е заплатена, имайки предвид дадената й в началото на 2014г сума от 1000 лева (стр.З, абзац 3-ти от исковата молба) и че това обстоятелство е отразено от нея в договор за правна защита и съдействие №* от 27.03.2014г, където е посочено , че сумата от 600 лева е изплатена в брой.
Твърди се още,че от страна на съда не са изложени мотиви относно това защо след като приема, че сумата 280 лева е платена на ищеца, тъй като от адв.Щ. е положен подпис под текста в договора „ВНЕСЕНА СУМА 280.00(двеста и осемдесет) лева, от които в брой 280.00(двеста и осемдесет) лева", защо не приема на същото основание , че и сумата 600.00(шестотин) лева е платена, след като от адв.Щ. е положен подпис под текста в договор за правна защита и съдействие * от 27.03.2014г „ВНЕСЕНА СУМА 600.00(шестотин) лева от които в брой 600.00(шестотин) лева." След като разписката е подписана от получателя е без значение дали в същата е положен подпис и на платеца.
На следващо място се поддържа,че не са обсъдени и фактическите твърдения на ищцата в исковата молба и конкретно, направеното от нея признание, че е получила договореното възнаграждение в размер на 600 лева за изготвяне на касационна жалба и изложение по допустимост по в.гр.д. №85/2014г на СОС. На стр.З от исковата молба ищеца сочи, че „ Вероятно съдът е приел обстоятелството, че щом сумата е изплатена, то договорът е сключен.Поддържа се още,че между ответника и ищеца по делото са сключени три договора за правна помощ, по които договори Д.К. е платил напълно и в брой договорените суми - за изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред първата инстанция по гр.дело №187/2014г , която е платил напълно и в брой през месец юли 2014г и което обстоятелство се признава от ищеца, за представителство и защита състоящо се в изготвяне на въззивна частна жалба срещу определение №23 от 27.01.2014г по гр.дело №187/2013г на РС М. - 280.00 лева, което обстоятелство (плащането в брой на 06.02.2014г) е отразено в договор за правна защита и съдействие №* от 06.02.2014г и се признава от ищеца по делото,за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение №337/12.03.2014г по в.гр.д.№185/2014г - 600.00 лева. За извършената адвокатска услуга е сключен договор за правна защита и съдействие №* от 27.03.2014г, в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 600.00 лева и същото е платено от К. в брой на ищеца по делото на 27.03.2014г. Представения по делото екземпляр от договор за правна защита и съдействие №* от 27.03.2014г се явява разписка, удостоверяваща плащането. Подобно становище е прието и в съдебната практика - Решение №1902 от 15.06.2010г на РС Пловдив по гр.дело №14238/2009г на РС Пловдив. Съдът приема , че договор за правна помощ, неподписан от „клиент" се явява редовен от външна страна, още повече че в същия е удостоверено че е „внесена сума в размер на 600 (шестотин) лева." От страна на ищеца се признава обстоятелството, че тази сума е получена, но с направено уточнение, че е имала предвид „дадената и в началото на 2014г сума от 1000 лева". По делото е безспорно обстоятелството, че за изготвяне на касационна частна жалба между страните по настоящето дело е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (признава се и от ищеца и от ответника),разликата е само в твърденията за начина на плащане - от страна на ищеца се твърди, че тя я получила сумата , но чрез приспадане от дадената и в началото на 2014г сума в размер на 1000 лева от страна Д.К., докато ответникът твърди, че сумата е изплатена при сключване на договора.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Закона не въвежда изискване за писмена форма на договора. В чл.36, ал.З от Закона за адвокатурата е предвидена възможност при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет да определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет."
В случая за изготвянето на касационна частна жалба до ВКС е безспорно, че е налице сключен договор и че сумата е платена в брой от страна на Д. К.. Същия договор - договор за правна защита и съдействие №* от 27.03.2014г представлява разписка че договореното възнаграждение е в размер на 600.00 лева и същото е платено от К. в брой на ищеца по делото на 27.03.2014г.
При това положение се поддържа,че не е била налице хипотезата на чл.36, ал.З от Закона за адвокатурата за сезиране на Адвокатски съвет С. с искане за определяне на възнаграждение. От представените по делото доказателства е видно, че ищцата не е свела до знанието на адвокатския съвет обстоятелството, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие №* от 27.03.2014г и че тя е получила договорената сума, така както потвърждава и в исковата молба и в писмената си защита и при това положение адвокатски съвет се е произнесъл при непълнота на доказателства, като не е обсъдил въпросния договор за правна помощ. Същият не е описан в приложенията към молбата на ищеца до Адвокатски съвет С. от 28.04.2014г и АС не е бил в състояние да приеме решение, като обсъди и това писмено доказателство.
Предвид на изложеното се поддържа, че ищцата по делото неоснователно е заявила пред Адвокатски съвет гр.С. да и бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.З от Закона за адвокатурата, тъй като разпоредбата на чл.36, ал.З от ЗА урежда случаи при които липсва сключен договор между адвоката и клиента. Настоящия случай, не попада в тази хипотеза. В с.з. ответникът не оспорва авторството и съдържанието на договор за правна защита и съдействие №* от 27.03.2014г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 600 лева и същото е платено от Д.К. в брой на ищеца по делото на 27.03.2014г.
Твърди се още,че освен, че се е произнесъл при непълнота на доказателствата Адвокатски съвет се е произнесъл и свръхпетитум. Видно от представения като доказателство протокол от проведено заседание на 09.06.2014г на АС С. от страна на ищцата е поискано да и бъде определено възнаграждение по реда на чл.36, ал.З от ЗА само за изготвена касационна жалба и изложение по допустимост на касационната жалба-в молбата подадена от ищеца до Адвокатски съвет гр.С. с дата 28.04.2014г е вписан следния петитум: Предвид създалата се ситуация - извършена от мен работа по гр.дело №187/2013г за която нямаме подписани договори за правна помощ с Д. К. (с изключение на един - за изготвяне на въззивна частна жалба с цена 280 лева), като последния не желае да подпишем такъв, а в същото време са ми дадени 1000 лева, а и предвид, че заради създалите се взаимоотношения и независимо от изхода на делата, не желая да се занимавам по-нататък с делата на Д. К., поискано е на основание чл.36 от Закона за адвокатурата Адвокатският съвет да определи възнаграждението за свършената работа по гр.дело №187/201Зг, като прилага копия от исковата молба, молба за уточняване на иска, въззивна частна жалба и касационна частна жалба, които е изготвила по настоящето дело. Видно от посочения по-горе петитум се иска да се определи възнаграждение за свършената работа по гр.дело №187/2013г. АС се произнася по искането и като определя адвокатски хонорар за изготвяне на искова молба по гр.дело №187/2013г на МРС -700 лева. Освен по направеното искане обаче АС се произнася свръх петитум и по в.гр.д.85/2014г на СОС С. като определя възнаграждение в размер на 900 лева за изготвяне на касационна частна жалба.Определеното възнаграждение в размер на 700 лева за изготвяне на искова молба е в разрез с нормата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата съгласно който „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. При наличие на изрично изявление от страна на адв.Щ. до АС, че не желае да се занимава по нататък с делата на Д. К. (гр.дело №187/2013г на МРС към тази дата няма насрочено дата с.з., т.е. по него е изготвена само исковата молба) от страна на АС се определя възнаграждение в размер на 700 лева само за изготвяне на искова молба, при положение, че в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията преди измененията от месец февруари 2014г в чл.7 е определено възнаграждение за защита по гр.дела с интерес от 5000 до 10000 лева - 450 лева +4% за горницата над 5000 лева или за процесуална защита, (а не само изготвяне на искова молба) по гр.дело №187/2013г по описа на РС М. с интерес 6766.87 лева размера на адвокатското възнаграждение е 522 лева. От страна на АС е определено възнаграждение само за изготвяне на искова молба в размер 700 лева, който е по-голям от предвидения в наредбата за процесуално представителство и защита пред първата инстанция и не отговаря на изискването на закона да бъде справедлив и обоснован.
Същото се отнася и до произнасянето по непредявеното искане. В чл.9, ал.1 от Наредба №1 в редакцията преди измененията от месец февруари 2014г за изготвяне на касационна жалба без явяване в с.з. е определено възнаграждение в размер на 3А от възнаграждението по чл.7, т.е. 75% от 522 лева или дължимото възнаграждение е 391,50 лева.Иска въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната част като недопустимо (съдът се е произнесъл по непредявен иск) и да прекратите делото в тази част и алтернативно при приета допустимост се иска да се отмени решението и отхвърли иска в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. Т. Щ. редовно и своевременно призован лично поддържа изцяло жалбата си и оспорва жалбата на Д. К..
В съдебно заседание жалбоподателят К. лично и чрез процесуалния си представител адв.К., поддържа депозираната от него жалба и становище за неоснователност на жалбата на Щ..
Окръжният съд, след като взе в предвид направените в жалбите оплаквания,становището на страните, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,както и направи съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
При разглеждане на делото от фактическа страна е установено следното:
По реда на чл. 410 от ГПК в полза на ищеца по ч. гр. д. № 211/2014г. по описа на РС – М., Й. Т. Щ., за вземанията произтичащи от взето на заседание на адвокатския съвет С.,проведено на 09.06.2014година Решение по т.5 отдневния ред,с което е определен адвокатски хонорар за адвокат Щ., за осъществена от нея правна помощ на лицето Д. Т. К. – за изготвяне на искова молба по гр.д.№187/2013година по описа на МРС 700 лева и и за изготвяне на касационна жалба и изложение недопустимост по в.гр.д.№85/2014година на СОС в размер на 900 лв. и направените разноски за държавна такса в размер на 25 лева, е издадена заповед за изпълнение, срещу Д. Т. К., по която в срока по чл. 414
, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение. Ищецът претендира съдът да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 880 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба и молба по гр.д.№187/2013година на МРС и за изготвяне на касационна жалба,ведно с изложение на основанията за допускане касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК,срещу определение по в.ч.гр.д.№85/2014година по описа на Смолянски окръжен съд и лихви за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът обосновава претенцията си в размер на 880 лева въз основа на възложена от Д. К. и извършена от адв.Щ. работа, като излага пространни съображения,че предвид възникналите с клиента К. разногласия по последни водени от нея дела-изготвяне на искова молба,въз основа на която е образувано гр.д.№187/2013година по описа на МДР ,като впоследствие,в изпълнение на постановено от същия съд и по същото дело определение №204 от 04.10.2013 година адвокат Щ. изготвя уточняваща и допълваща исковата молба.Поддържа също така,че при предявяване на иска и уточнението към него не й е изплатено дължимо възнаграждение за извършената от нея адвокатска работа, поради което се наложило неколкократно да заяви,че ищецът по делото й дължи дължимите суми до първото съдебно заседание по гр.д.№187/2013година, като до насрочване на делото Д. К. й дал на части сумата от 1000 лева,за адвокатска защита пред първата инстанция,(единствения случай,когато й е заплатен адвокатски хонорар преди деня на първото съдебно заседание).Твърди,че районният съд се произнася с определение №23 от 27.01.2014година по гр.д.№187/2013година,с което прекратява делото.Поддържа,че изпратила по автобуса изготвената от нея въззивна частна жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№85/2014година по описа на Смолянски окръжен съд и изготвен и подписан от адв.Щ. договор за правна помощ №5439 от 06.02.2014година,в който е вписала договорена от нея минимална сума 280 лева,имайки предвид,че Д. К. и е заплатил 1000 лева,вписала,че сумата й е платена от клиента,който договор Д. К. е подписал и внесъл заедно с жалбата в съда. Излага доводи,че тъй като окръжният съд е потвърдил определението на районен съд,Д. К. отправил нападки към адвоката,с искане за връщане на дадената от него сума 1000 лева, както и е отказвал да подпише договор за остатъка от сумата 1000 лева,след приспадане платените от него 280 лева,предмет на договор за правна помощ №5439 от 06.02.2014година.Междувременно Д. К. пожелал да обжалват определението на окръжния съд,поради окето е изготвила касационна жалба,с изложение на основаниятаза касаицонон обжалване, и тъй като междувременно предвид водена между страните коренспонденция по телефона чрез СМС и провеждани разговори по телефона и непостигнато съгласие,за да не изпусне сроковете е принудена да оформи договор за правна помощ№5441 от27.03.2014година за 600 лева,в който вписала,че сумата й е изплатена,който договор към момента не е подписан от Д. К..Поради липса на сключени договори с Д. К.,като неин доверител по гр.д.№187/2013година по описа на МСР за изготвяне на искова молба и последваща такава,както и за касационно обжалване се наложило да се обърне към САС,който й е определил възнаграждение в размер на 1600 лева за изготвяне исковата молба по гр.д.№187/2013година МРС и изготвяне на касационна жалба срещу определение по в.ч.гр.д.№85/2014година на СОС-900 лева или твърди,че срещу дадената от Д. К. сума 1000 лева по гр.д.№187/2013година по описа на МРС,стоят задължения от 280 лева по договор за правна помощ №5439 от 06.02.2014година и 1600 лева по Решение №5 от 09.06.2014година на АС С.,като след компенсация остават задължения в размер на 880 лева.
Ответникът депозира отговор по чл.131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на исковете. Излага съображения, че по сключените три договора с ищеца ,от които за изготвяне на искова молба е заплатил 1000 лева през месец юли 2014година,за представителство и защита срещу определение №23 от 27.01.2014година плащането е отразено в договор за правна защита и съдействие 5439 от 06. 02.2014година и за изготвяне частна касационна жалба срещу определение №337 от 12.03.2014година по в.ч.гр.д.№ 185/2014година е изплатено посоченото възнаграждение в размер на 600 лева в брой на 27.03.2014година.Сочи,че неоснователно е поискано и определено възнаграждение от АС гр.С., по чл.36 ал.3 от ЗА,тъй като ,в тази хипотеза се определя възнаграждение при липса на договори, а такива са налице.Твърди,че има произнасяне и свръх петитум, тъй като е поискано АС да определи възнаграждение за изготвяне касационна жалба и изложение на касационните основания, а е определено възнаграждение за изготвяне искова молба в размер на 700 лева.
От фактическа страна при разглеждане делото от районен съд е установено, че на 03.07.2013 г. в Районен съд-М. е постъпила искова молба,депозирана от Д. Т. К. срещу „А.-А.-М.”ЕООД-с.Средногорци, въз основа на която е образувано гражданско дело № 187/2013 г. и по което К. е представляван от адв.Й. Щ.. С Определение № 23/27.01.2014 г. на РС-М. гражданско дело № 187/2013 г. е прекратено. Изготвена и частна жалба срещу това определение от адв.Щ., като по делото е приложен Договор за правна помощ между страните за сумата 280 лв.,подписан от тях,с отбелязване, че вписаната сума е получена в брой. Договорът е с 06.02.2014 г.
Установено е също така,че с Определение № 337/12.03.2014 г. по в.ч.гр.д. № 85/2014 г. Окръжен съд-С. е потвърдил определението на РС-М.. Адвокат Щ. е изготвила касационна частна жалба срещу определението на ОС-С. и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване до ВКС, като е приложила и Договор за правна помощ за сумата 600 лв., в който е отбелязано, че парите са получени в брой, но липсва подпис на клиента. Със свое Определение № 286/19.05.2014 г. състав на ВКС е отменил определението на ОС-С. и потвърденото с него определение на РС-М., и е върнал делото за разглеждане от РС-М..
На заседание на Адвокатски съвет-С., проведено на 09.06.2014 г. за изготвяне на касационна жалба и изложение по допустимост на същата, по нейно искане е определен адвокатски хонорар на Й. Щ. за осъществена от нея правна помощ на Д. К. както следва: за изготвяне на искова молба по гражданско дело № 187/2013 г. на МРС – 700 лв. и за изготвяне на касационна жалба и изложение по допустимост – 900 лв.
По гражданско дело № 187/2013 г. на РС-М. адв.Щ. е подала молба, с която моли Договорът за правна помощ № 5441/27.03.2014 г. за сумата от 600 лв. да се счита за несъществуващ.
Смолянският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд намира жалбите за процесуално допустими – подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество,същите са неоснователни.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Й. Щ. срещу Д. К., за признаване на установено на дължимост на сумата от 880 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба и касационна жалба грд.№ 187/2013 г. на МРС, без явяване в съдебно заседание, определена с решение на Адвокатски съвет- С., взето с протокол № 5 от 09.06.2014 г., на основание чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 9 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да постанови решение си МРС е приел, че ищецът е доказал извършването на действията на правна защита, за които претендира заплащане на адвокатско възнаграждение до размер на сумата 600 лева,възнаграждение за изготвяне касационна жалба и приложенията към нея срещу определение по в.ч.гр.д.№85/2014година по описа на Смолянски окръжен съд, като тези действия са били извършени при липсата на сключен договор за правна защита с ответника. Разпоредбата на чл. 36, ал.3 ЗА предвижда, че при липса на договор, сключен между адвоката и клиента, адвокатският съвет определя възнаграждението съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет, като в разглеждания казус е налице решение на Адвокатски съвет- С. за определяне на дължимото от ответника на ищеца адвокатско възнаграждение, а именно- 700 лв. за производство пред районен съд и 900 лева за касационна жалба и приложенията към нея.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед установените данни по делото, въззивният съд намира, че в случая е приложим специален ред за определяне и изплащането на адвокатското възнаграждение, след като не е бил съставен съответния и надлежен писмен договор за правна помощ. В тази насока постигането на съгласие за представителство по пълномощно пред съд не е обвързано за своята валидност със сключване на договор за правна защита и съдействие, който договор урежда отделно отношение между същите страни- обема на възложената работата и възнаграждение. Договорните отношения между адвоката и неговия клиент имат елементи на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Докато представителството по пълномощие може да бъде безплатно по преценка на страните, то адвокатско възнаграждение се дължи винаги в обема в който е уговорено- арг.чл. 36, ал.1 и ал.4 вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата.
От събраните по делото доказателства се установи, а и не се спори, че Й. Щ. и Д. К. са водили преговори за осъществяване от ищеца на процесуално представителство за ответника К., по заведено дело срещу „Анри Автотранс М.“ ООД, с цена на иска 9 546.87лева, въз основа на която е образувано гр.д.№187/2013година по описа на МРС, производството по което е прекратено и въз основа на частна жалба от 06.02.2014година е образувано въззивно ч.гр.д.№85 от 06.02.2014година по описа на Смолянски окръжен съд,с определение по което дело е потвърдено определението на МРС. Представена е и постъпилата пространна касационна частна жалба от Д. К. срещу постановеното от Смолянски окръжен съд определение, подписана от адв.Щ., ведно с изложение на основанията за допускане касационно обжалване, изхождаща от адв.Щ.,като в приложения към нея договор за правна защита и съдействие №5441 от 27.03.2014година,в който вписана сумата 600 лева срещу договорено възнаграждение и вписано-внесена сума 600 лв. е подписан от адвокат Щ.(за което не се спори по делото) и не е подписан от клиента Д. К.. Следователно по делото пред районен съд и за изготвяне на частната касационна жалба действително не се установява сключен между страните писмен договор за правна помощ и съдействие. Според изричната разпоредба на чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата при липса на договор по искане на адвоката или на клиента възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет, т.е решението на адвокатския съвет се издава, за да замести договора между страните- адвокат и клиент. Определеното по този ред адвокатско възнаграждение създава облигационно задължение, каквото възниква и от договора за правна помощ, а съдът в качеството си на единствения правораздавателен орган в държавата, няма правомощия да определя размера на адвокатското възнаграждение при липсата на договор за процесуално правна помощи и съдействие с оглед предвидения в чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата специален ред. Изцяло в подкрепа на това е и специалната разпоредба на чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 97 от 2012 г. ) от ЗА, която гласи, че за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Ищецът представя, в съответствие с указаната му доказателствена тежест от първостепенния съд, писмени доказателства за размера на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата, в какъвто смисъл е Решение по т.5от заседанието проведено на 09.06.2014година на АС гр.С.,с което по искане на адв.Щ. е определен адвокатски хонорар за осъществена от адв.Щ. правна помощ на Д. Т. К. за изготвяне искова молба по гр.д.№187/2013година по описа на МРС – сумата 700 лева и изготвяне касационна жалба и изложение на основанията за допустимост по в.гр.д.№85/2014година по описа на СОС – сумата 900 лева или общо сумата 1600 лева.
Следователно,след приспадане получената от адв.Щ. сума, в каквато насока има признания от нейна страна, предявеният срещу ответника К. иск се явява основателен и доказан до размер на сумата 600 лева и е неоснователен и недоказан за сумата 280 лева,поради което атакуваното решение е законосъобразно и обосновано постановено.В тази връзка не може да бъде споделено от въззивния състав, релевираното с жалбата на Й. Щ. оплакване,че атакуваното решение в отхвърлителната част за сумата от 280 лева е процесуално недопустимо, като произнесено по непредявен иск.При постановяване на своя съдебен акт съдът е обвързан от фактическите твърдения в исковата молба и релевирания петитум. Предметът на делото е очертан от ищеца с исковата молба, присъждане на определено от адвокатския съвет дължимо възнаграждение на адвокат Щ. за изготвяне на искова молба по гр.д.№187/2013година по описа на МРС и изготвяне на частна касационна жалба и изложенията на основанията за допускане касационно обжалване срещу определение по в.ч.гр.д.№85/2014година по описа на Смолянски окръжен съд, с каквото искане е сезирана и Смолянска адвокатска колегия и е определен дължимия хонорар на адв.Щ., с цитираното по-горе решение на основание чл.36ал.3 от ЗА.Не може да бъде споделено и оплакването,че отбелязването в подписаният от страните договор за правна помощ №5439 от 06.02.2014година плащане на сумата от 280 лева,надлежно оформен от страните,визира платената от Д. К. сума в размер на 1000 лева, поради което е и дължима в това производство.Касае се за надлежно оформен договор между страните и няма основания, предвид доказателствата ангажирани от ищцата,чиято е доказателствената тежест по установителния иск да се приеме,че посочването в договора за правна помощ плащане на сумата 280 лева е предвид платената на адв.Щ. сума от 1000лв.
Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя Д. К. за недопустимост на решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата 600 лева, както и оплакването,че такъв иск не е предявяван. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗЗД, която гласи, че доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено и след като в конкретния случай от доказателствата по делото събрани и проверени и пред двете съдебни инстанции се установи, че възнаграждение по гр.д.№187/2013 година по описа на МРС и за изготвяне на частна касационна жалба срещу определението на Смолянски окръжен съд не е било уговаряно между адв.Щ. и Д. К., Адвокатската колегия е определила дължимо възнаграждение,което след приспадане дадената от Д. К. сума,за която адв.Щ. прави признания,остава дължима присъдената с атакуваното съдебно решение.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя К.,че съгласно представения договор за правна защита и съдействие, има извършено от негова страна плащане.Факта,че е налице едностранно оформяне на договор за правна защита и съдействие №5441 от 27.03.2014година не обосновава и извод за договорен адвокатски хонорар, още повече за извършено плащане визираната в него сума,след като липсва подпис на клиент.В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на Д. К., че е било уговаряно и съответно от негова страна изплатено конкретно възнаграждение между тези страни, поради което не се дължи такова. Дори да се приеме, че е налице уговарянето на такова възнаграждение, то този факт категорично остана недоказан пред съответните съдебни инстанции, поради което изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.
Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Основателно е оплакването в жалбата на Й. Щ., че направените от нея разноски пред първата инстанция са занижени и не е ясно дали са присъдени разноските в заповедното производство. Разрешението е дадено със задължителното за съдилищата ТР№4/2013година от 18.06.2014година,т.12,поради което с оглед изхода на спора съдът следва да присъди направените разноски съразмерно уважената част на установителния иск,като се редуцират и разноските направени в заповедното производство,съобразно уважената част от установителния иск.С оглед изхода на делото на ищеца се дължат направените разноски пред първата инстанция и в заповедното производство в размер на сумата 293.18 лева, а не както е приел районен съд – сумата 250 лева.Ще следва поради изложеното да бъде присъдена още сумата 43.18 лева направени разноски пред районен съд и в заповедното производство съразмерно уважената част от иска, както и във връзка частична основателност на жалбата на Й. Щ. пред настоящия съд следва да се присъдят по съразмерност направените разноски пред въззивния съд в размер на сумата 4.24 лева или общо следва да се присъди сумата 47.42лева.
Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4 от 08.01.2015,постановено по гр.д.№ 259/2014година по описа на Мадански районен съд, като правилно и законосъобразно постановено.

ОСЪЖДА Д. Т. К. да заплати на Й. Т. Щ. направените разноски пред районен съд сумата 43.18 лева (четиридесет и три лева и осемнадесет ст.)и пред въззивния съд съразмерно уважената част –сума в размер на 4.24(четири лева и лева и двадесети четири стотинки) или общо сумата 47.42(четиридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: