2
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.269 от ГПК във връзка с чл.341 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1002 от 04.07.2019г. на МАУСС' Е. гp. П., е ЕИК 830166352, със седалище и адрес ла управление: Г. П., У. ..К.” №8Ь . 4. представлявало от В. С. Д. е ЕГН *, депозирана Ч. пълномщник А. И. Г., срещу Решение № 155/ 11.06.2019година, постановено по Г.д. № 96/2019 г. по описа на Районен съд Д., с което е отхвърлен предявеният от „. Е., ЕИК: 830166352, със седалище и адрес на управление: Г. П., район Ю. У. К.№ 8Б, .4, представлявано от В. С. Д. с ЕГН * против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „.-Д.“, ЕИК: *278, със седалище и адрес на управление Г. Д., „Ловен дом“, представлявано от директора Н. Л. Я. иск за съдебна делба на поземлен имот кадастрален № 20465.504.250, с площ от 2439 кв.м., с административен адрес Г.Д., У. О. № 18, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, при съседи на имота: имоти № 20465.502.331, 20465.504.5100, 20465.504.860 и 20465.504.251, образуващ УПИ IV, кв. 63 по ПУП на Г. Д., при квоти: 208 кв. м. от УПИ за „. Е. Г. Д. и 2231 кв.м. от УПИ за Териториално поделение "Държавно ловно стопанство „. – Д., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно решение на районен съд изцяло, като се излагат пространни оплаквания за недопустимост, алтернативно като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Иска се окръжният съд да отмени като недопустимо атакуваното решение или алтернативно да го отмени като необосновано и незаконосъобразно, като вместо него да постанови съдебен акт,с който да допусне съдебна делба на имот кадастрален №20465.504.250 по кадастралната карта на Г. Д.. Претендират се и направените разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Териториално поделение Държавно ловно стопанство „. представлявано от Н. Я., с който се поддържа неоснователност на жалбата и се предлага окръжният съд да потвърди атакуваното съдебно решение.
В съдебно заседание жалбоподателят МАУСС' Е. редовно и своевременно призован се представлява от А.И. Г., който поддържа изцяло въззивната жалба.
Въззиваемият ТП „Държавно ловно стопанство „.-Д.“ редовно и своевременно призован се представлява от А.С. Н., която поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Смолянският окръжен съд, след като взе в предвид оплакванията в жалбата, провери правилността на атакуваното решение,обсъди доказателствата и съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
В исковата молба ищецът излага твърдения,че по силата на Акт за държавна собственост № 2271/31.08.2004г. е собственик на 208 кв. м. от УПИ IV- за държавно лесничейство, кв. 63 по ПУП на Г. Д., понастоящем УПИ IV, кв. 63, по ПУП на Г. Д., представлява имот кадастрален № 20465.504.250 по кадастралния план на Г. Д., одобрен със заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК Г. София, като собственик на останалите 2231 кв. м. от общата площ 2439 кв. м. е ТП „Държавно ловно стопанство „. - Д.“. Твърди, че от скица № 15-205414/05.05.2017г., издадена от СГКК Г. С. е видно, че акта, на който се основава правото им на собственост е Акт за публична държавна собственост №***, том *, peг. № 310/24.03.2014г. издаден от СВ при РС-Д. и доколкото УПИ IV, кв. 63 по ПУП на Г. Д. е с предназначение „за друг обществен комплекс“, в случая не важи изискването на чл. 19 от ЗУТ за урегулиране на поземлени имоти за „жилищно застрояване“ за минимална площ от 300 кв.м. и лице на път – 14 м. и сградата и площта от 208 кв.м. - тяхна собственост може да се отдели като самостоятелен имот и да се обособи от другата част на имот кад. № 20465.504.250, като по този начин се прекрати съсобствеността между страните по делото. Твърди, че през годините е имало многобройни разговори за прекратяване на съсобствеността на този имот и на 25.06.2013г. е постигнато съгласие имота да бъде разделен Ч. обособяването на два имота, като в него погрешно е записан имот кад. № 20465.504.205 вместо съсобствения 20465.504.250 (след справка в КАИС се установява, че имот 20465.504.205 изобщо не съществува в кадастралната карта на Г. Д., а и единствения съсобствен имот между страните по делото е имот кад. № 20465.504.250) като до фактически действия по разделяне не се е стигнало. Твърди още, че с оглед желанието му да прекрати състоянието на съсобственост на 27.04.2017г. е отправена покана до ответника да закупи ако желае земята ведно със сградата построена в нея, но отговор няма и до настоящия момент, което поражда правният му интерес от завеждане на дело за съдебна делба. Поискано е съдът да допусне съдебна делба на описания недвижим имот, при която се отделят и образуват два самостоятелни имота, образуващи отделни УПИ с площи съответно 208 кв. м. за „. Е. Г. Д. и 2231 кв.м. за Териториално поделение "Държавно ловно стопанство „. – Д..
Ответното Д. „Извора- Д.“ оспорва иска и счита, че към момента на преобразуване на държавната фирма в еднолично дружество с държавно участие през 1992 г. имуществото на дружеството е включвало само сградата, но не и част от недвижимия имот, в който същата е построена, поради което не е налице хипотезата на трансформация на собствеността от държавна в частна. Счита, че не е налице и втората възможна законова хипотеза - предаване на част от недвижимия имот заедно със cградата за стопанисване и управление от дружеството с държавно участие, видно от АДС № 692/22.02.1996 г.
За установяване на твърденията на ищеца са ангажирани писмени доказателства - акт за частна държавна собственост № 2271/31.08.2004г., вписан с № 72, т.IV, вх. р. № 921 от 24.09.2004г. в Служба по вписванията при РС – Д., с правно основание чл. 148 от ППЗДС за имот, представляващ общежитие- двуетажна, масивна сграда, построена през 1963 г., със застроена площ- 100 кв.м., бивш собственик на имота: „. Е. Г. Д., № и дата на съставени по - рано актове - АДС № 692/22.02.1996г., при местонахождение на имота : УПИ IV- за държавно лесничейство, кв. 63 по ПУП на Г. Д. и граници - улица, озеленяване и земеделска земя. Имота е включен в капитала на търговско дружество „. ООД Г. Д.. В т.13 на 07.10.2004г. е отразена забележка от инж. С. – ст. експерт в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, че на основание чл.72 от ЗДС в т.3 да се допълни: терен със застроена и незастроена площ от 208 кв. м. Съгласно акт за държавна собственост № **/22.02.1996г., на основание заповед № 3670/11.12.1965г. по утвърдения регулационен план имота –общежитие с площ от 100 кв.м., на два етажа, масивна, построена през 1963 г. е станал държавна собственост и е предоставен за оперативно управление на „. Е. Г. Д..Издадена е скица на поземлен имот № 15-265543/08.06.2017г. от Служба по геодезия, картография и кадастър Г.С. за поземлен имот с идентификатор 20465.504.250 по КККР на Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК София, с площ от 2439 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг обществен обект, комплекс, при посочени съседи.
Съгласно представения акт за държавна собственост № 1899/02.09.2003г., издаден на основание чл. 2 ал.2 т.2 от ЗДС, вид и описание на имота- терен- застроен и незастроен с площ от 2160 кв.м., бивш собственик на имота- Горско стопанство- Д., съсобственици- няма, № и дата на съставени по- рано актове: АДС № 660/23.02.1995г., местонахождение на имота- УПИ IV- за Държавно лесничейство, кв. 63 по ПУП на Г. Д., при граници: изток- поземлен имот № 860, запад- УПИ III- за ветеринарна лечебница, север- река Д. и юг- улица, кв. 63 по ПУП на Г. Д.. Предоставени права върху имота: Държавно лесничейство- Д..
Според Акт за публична държавна собственост № */20.03.2014г. с правно основание чл. 71, ал.1 от ЗДС, чл.2 ал.2 от ЗДС, чл. 103 ал.1 от ППЗДС и Заповед № РД 49-499/16.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните, вид и описание на имота- 2231/2439 идеални части от поземлен имот с идентификатор 20465.504.250, целия с площ 2439 кв.м. по кадастралната карта на Г. Д., представляващ урбанизирана територия, с начин на трайно ползване-за друг обществен обект, комплекс, ведно с построените в имота - сграда с идентификатор 20465.504.250.1 и предназначение- друг вид обществена сграда- триетажна, масивна, със застроена площ 250 кв.м., построена през 2003г.;сграда с идентификатор 20465.504.250.2 и предназначение- складова база, склад- едноетажна, масивна, със застроена площ 213 кв.м.; сграда с идентификатор 20465.504.250.3 и предназначение- складова база, склад- двуетажна, масивна, със застроена площ 51 кв.м.; сграда с идентификатор 20465.504.250.4 и предназначение- промишлена сграда, едноетажна, масивна, със застроена площ 57 кв.м. и сграда с идентификатор 20465.504.250.7 и предназначение - хангар, депо, гараж- едноетажна, масивна, със застроена площ 161 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 20465.504.250 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, идентичен с част от УПИ IV- за държавно лесничейство, кв. 63 по ПУП на Г. Д., бивш собственик на имота- Държавно лесничейство- Д.. Съсобственици - 208/2439 идеални части от терена са собственост на „. ООД Г. Д., съгласно АДС № 2271/31.08.2004 г. Съставени по- рано актове: АДС № 660/23.02.1995г. и АДС № 1899/02.09.2003г. Предоставени права за управление - Министерство на земеделието и храните, Южноцентрално държавно предприятие ДП, ТП „Държавно ловно стопанство-Извора“- Д..
Според удостоверение изх. № 279/10.03.2014г., издадено от Община Д., част от имот с идентификатор 20465.504.250 от кадастралната карта на Г. Д., одобрена със заповед № РД-18-90/18.12.2009г. е идентичен с част от УПИ IV в кв.63 по ПУП на Г. Д., утвърден със Заповед № 362/03.10.2003г. УПИ IV в кв.63 по ПУП на Г. Д., утвърден със Заповед № 362/03.10.2003г. е с площ от 2160 кв.м. С Решение № 10/27.01.2011 г. е одобрено изменение на уличната регулация като се променя и площта на УПИ IV.
С Решение № 2309/28.12.1990г. по ф.д. № 2184/1990 г. по описа на Окръжен съд- С. е постановено да се впише в регистъра за държавни и общински фирми, образуваната с решение № 313/11.12.1990г., приложение № 1 към решение № 313/11.12.1990г. на Министерството на земеделието и хранителната държавна фирма „. Г. Д.. Държавна фирма „. Г. Д. поема съответна част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на Технологичния комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията Г. С. по баланса към 31.10.1991г.
С Решение № 313/11.12.1990г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, на основание чл. 11 ал.3 т.1 б „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и във връзка с чл. 2 ал.1 и параграф 1 от Заключителните разпоредби от Постановление № 110 на МС от 14.11.1990г. е взето решение да се образува фирма „. Г. Д. с държавно имущество, съгласно приложение № 1.
С Решение № 1913/16.09.1992г., постановено по ф.д. № 1484/1992г. по описа на Окръжен съд- С. е постановено да се впише в регистъра за търговски дружества преобразуваната с разпореждане № 15/6.02.1992г. и приложение № 54 на Министерски съвет Държавна фирма „. в Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „. Г. Д.. Към решението е приложено и Приложение № 54 и с Решение № 573/24.04.2000 г. по ф.д. № 352/2000 г. по описа на Окръжен съд- С. е постановено да се впише в съответния търговски регистър по партидата на Е. „. Г. Д. следните промени - преобразуване на „. Е. Г. Д. в дружество с ограничена отговорност с фирма „. ООД, със седалище и адрес на управление: Г. Д. обл. С.. Вписва за съдружник в дружеството – ЗПК „ДЕСПА“ Г. Д., У. З. № 6. Съдружници на „. ООД Г. Д. са: ЗПК „ДЕСПА“ Г. Д. и Република България, представлявана от Министъра на земеделието и горите- В. В. В.. Дружеството ще се представлява и управлява от Л.Ч.К. от с. З..
На 14.03.2000 г. е сключен Договор за покупко-продажба на дялове № РД 50-160 между Република България, представлявана от Министъра на земеделието и горите В. В. оправомощен като орган по чл. 3, ал.1 т.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да сключи сделка за приватизация на „. Е. Г. Д.- като продавач и ЗПК „ДЕСПА“ Г. Д., У. З. № 6, представлявано от Б.Б.Ч. - купувач, с предмет придобиване собствеността върху 70 % от капитала на „. Е. Г. Д., обл. С., представляващи 995 дружествени дяла от капитала на дружеството, всеки от по 10 000 лева, а с договор за продажба на дялове № РД 50-203/2903.2000 г. между Република България, представлявана от Министъра на земеделието и горите, оправомощен като орган по чл. 3, ал.1 т.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да сключи сделка за приватизация на „. Е. Г. Д.- като продавач и ЗПК „ДЕСПА“ Г. Д., и купувач Б.Б.Ч. с предмет 20 % от капитала на „. Е. Г. Д., обл. С., съответстващ на 284 дяла по 10 000 лева всеки от капитала на дружеството.
Съгласно справка-рекапитулация на активите на „. Е. Г. Д. към 30.11.1992 г. дълготрайните материални активи (ДМА) на държавното дружество, правоприемник на държавната фирма, представляват сгради, машини и съоръжения, като сметка 201 - „земя“ не фигурира.Според Таблица за недвижимите дълготрайни материални активи на „. Е. Г. Д. към 31.12.1996г. (Приложение № 12- л.36 по делото) в активите под № 1 фигурира сграда общежитие, това е така и в обяснителната записка от 15.02.1993 г. към протокола за оценка на ДМА на дружеството към 31.12.1992 г. и протокол на комисията по оценка на имуществото на дружеството към 31.12.1992 г.
В справка за обектите на „. Е. Г. Д. (Приложение № 13- л.37-38 по делото), в т.12 е отразено, че общежитието в Д., представляващо двуетажна масивна сграда, застроена площ от 100 кв.м., незастроена площ от 100 кв.м. или обща 200 кв.м. е предоставено с разделителен протокол от Горско стопанство, попада в парцел за групово застрояване.
Според Договор № РД-01-723/12.01.2005г. за приватизационна продажба на 143 дяла, представляващи 10 % от капитала на „. ООД Г. Д. сключен между Агенция за приватизация, с адрес: Г. С.в качеството и с правомощията на оргаан, оторизиран от българската държава със Закона за приватизация и следприватизационен контрол да сключи сделка за приватизация на „. ООД Г. Д., представлявана от А. К.Б.- изпълнителен директор- продавач и Л.Ч.К. – купувач, страните се споразумяват да бъде извършена продажба на 143 дяла, от които 142 дяла на стойност 10 лева всеки един и 1 дял на стойност 12 лева, представляващи 10 % от капитала на „. ООД Г. Д., по реда на чл. 32 ал.2 т.1 от ЗПСК.
Представена е преписка, съдържаща искане изх. № 1172/19.12.2011г. от ДГС- Д. до Областния управител на област С., скица на поземлен имот № 2375/19.05.2010г. за поземлен имот с идентификатор 20465.504.250, скица на сграда № 9370/21.10.2011г. с идентификатор 20465.504.250.1, скица на сграда № 9372/21.10.2011г. с идентификатор 20465.504.250.2, скица на сграда № 9373/21.10.2011г. с идентификатор 20465.504.250.3, скица на сграда № 9374/21.10.2011г. с идентификатор 20465.504.250.4, скица на сграда № 9376/21.10.2011г. с идентификатор 20465.504.250.7, извлечение от сметка 203 от м. 11.2011г., писмо от ТП „ДГС- Д.“ Г. Д. до областния управител на област С., декларация от инж. А.И. от 19.12.2011г., служебна справка за държавен недвижим имот-основно средство, предадено в оперативно управление на ТП „ДГС- Д.“, удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от ДОПК изх. № 740/24.11.2011г.
За да отхвърли иска за съдебна делба районен съд приема, че имотът предмет на съдебна делба не е съсобствен, тъй като не е установено по делото наличие на предпоставките по чл. 17а ЗППДОбП и ищцовото дружество не доказва да е собственик на имот с площ от 208 кв.м., като част от поземлен имот кад. № 20465.504.250, с площ от 2439 кв.м. Изложил е мотиви, че с издадения в полза на ищеца АЧДС № 2271/31.08.2004г. ищцовото дружество не доказва своята материално правна легитимация на собственик на процесния имот.
Обжалваното решение се явява валидно и допустимо, на основание разпоредбата на чл.269 от ГПК. Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково производство, Ч. което се установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността. С оглед особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост върху процесните недвижими имоти, като по отношение на това кои имоти са предмет на делбата не се спори.
Следователно неоснователно и не се споделя от въззивният съд оплакването за процесуална недопустимост на атакуваното решение, обосновано с твърдението, че с атакуваното решение е отречено правото на собственост, без да е сезиран с такъв иск.
По съществото на спора намира същото за правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд споделя мотивите на Девински районен съд и препраща към тях по следните съображения:
Ищецът е предявил иск за съдебна делба в първата фаза- по допускането й. Ищецът твърди,че е матерално активно легитимиран да предяви иска за съдебна делба на основание акт за частна държавна собственост №2271 от 31.08.2004година на 208 кв.м от ПИ с идентификатор №20465.504.250 по КК и КР на Г.Д.,с площ 2439кв.м,с трайно предназначение на територията – урбанизирана,с начин на трайно ползване –за друг вид обществен обект,комплекс,за който е образуван УПИ четвърти за държавно лесничейство,кв.63 по ПУП на Г.Д. и е направено е искане да се обособят и образуват два самостоятелни имота,образуващи отделни УПИ с площи съответно 208 кв.м за ищеца и 2231 кв.м за ответника.
От събраните по делото доказателства се установява,че дружеството ищец е собственик единствено на сграда с идентификатор №20465.504.250 6, построена в имота и не е доказано твърдението,че е собственик и на претендираните 208 кв.м от процесния поземлен имот.Това е така, тъй като от обсъдените по-горе доказателства се установява, че към момента на преобразуване на държавната фирма в еднолично дружество с държавно участие(през 1992година) имуществото на дружеството е включвало само сградата, но не и част от недвижимия имот, в който същата е построена. От представения АДС№692/22.02.1996година не може да се направи извод,че е налице предаване на част от недвижимия имот заедно със сградата за стопанисване. Въпросът за трансформиране правото на собственост върху имущество прeдоставено от държавата е уредено в ПМС№201 от 25.10.1993година и съгласно приетата по късно разпоредба на чл.17а от ЗППДОбП(отм.) е уреден деривативен способ за придобиване право на собственост, в чийто фактически състав се включват следните елементи - наличие право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество; предоставяне на това конкретно имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие; преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество имуществото следва да е заприходено и в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество, при които предпоставки правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество, с което последното обосновава своята материална легитимация на собственик. Посочената разпоредба е относима както за образуваните след влизането й в сила дружества,както и за учредените преди това.
Следователно ищецът не е придобил правото на собственост върху заявените с исковата молба 208 кв.м от процесния имот и поради тази причина в АДС №2271 от 31.08.2004година, както и в предшестващия АДС №6902/22.02.1996година е вписано придобиване само сграда - общежитие. В тази връзка следва да се отбележи,че включването впоследстиве на процесните 208кв.м в активите на дружеството е направено не по установения от закона ред и е без правно основание, тъй като добавяното на 02.10.2004година в графа забележка и терен, застроен и незастроен, с площ 208 кв.м, без да е посочено фактическо и правно основание няма правопораждащо действие, а само констатира правото на собственост придобито по силата на някой от визираните в закона способи. Тези способи обаче не са налице в настоящия случай. Няма данни по делото за предоставяне терена за оперативно управление на ищеца, за да се правят изводи за настъпване трансформация на собствеността. В тази връзка неоснователно е поддържаното от дружеството жалбоподател, че т.нар. „забележка“ представлява волеизявление на компетентен държавен орган относно разпределение на правото на собственост между страните по делото. Посоченото твърдение от една страна, противоречи на принципа, че един АДС, а съответно и всички забележки и добавки в него нямат конститутивно действие. От друга страна моментът, в който държавата е следвало да направи своето волеизявление относно собствеността върху имотите е 1992 г„ когато дружеството е бил преобразувано от държавна фирма в еднолично дружество с държавно участие. Тогава е било определено кое имущество да бъде включено в активите на дружеството или да бъде представено за оперативно управление. Независимо, че до 2005 г. „. Е. е било дружество, което все още е имало и държавно участие в размера на 10 %, с продажбата на тези 10 % обаче е постигнат ефекта на погасяване на собствеността на държавата в капитала на дружеството. Продажбата касае само и единствено капитала на дружеството и кой е неговия собственик и няма отношение към имуществото, което е притежавало дружеството и което имущество не включва процесния имот.
Не без значение е и факта, че процесната забележка не може да има правопораждащо действие, тъй като имотът вече е бил в активите на въззиваемото дружество. През 2003 г. е съставен АДС №1899, в полза на ТП Д. „., с предмет - застроен и незастроен терен с площ от 2 160 кв.м., представляващ УПИ IV - за държавно лесничейство, кв.63 по действащия ПУП на Г.Д. , а съгласно представената скица към отговора на исковата молба в одобрения кадастрален регистър на Г.Д., като собственик е вписано само държавно лесничейство Д.. Ето защо неоснователно е поддържаното в жалбата, че държавата е разпределила правото на собственост между двата правни субекта (ищеца и ответника), като изрично е предоставил в полза на ищеца и право на собственост върху земята. Напротив, видно от АДС №692/22.02.1996 г. и АДС №1899/2003 г. волята на принципала е била да предостави на дружеството ищец само и единствено сградата.
От друга страна, добавянето е станало на основание чл.72 от ЗДС, съгласно която разпоредба в редакцията й към 2004година при промяна на основанието за придобиване недвижимия имот от държавата или при допускане на явна фактическа грешка се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата фактическа грешка. От друга страна е установено по делото, че собствеността върху имот 204465.504.250 е държавна, като през 2003година е съставен АДС 1899 в който е вписан като собственик ТП на Д. „.на терен с площ 2 160 кв.м,представляващи УПИ четири за държавно лесничейство,кв.63 по действащия ПУП на Г.Д., който е и единствения вписан собственик на представената скица.От обсъдените по горе АДС 692 от 22.02.1996година и АДС 1899/2003година е видно,че принципала е предоставил на дружеството ищец единствено и само сградата, не и процесните 208 кв.м, което обстоятелство не е намерило отражение в АДС № 692/1996година.
На следващо място следва да се отбележи,че съгласно даденото разрешение с ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВСК за да се приложи нормата на чл.17а от ЗППДОбП не е необходимо предоставения за стопанисване и управление имот да е заприходен изрично в баланса на дружеството, но е необходимо този имот да е предоставен за стопанисване и управление, което няма данни по делото да е направено нито с акта за преобразуване, нито е отбелязано в съставения по-късно АДС №692/1996 г.Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разделителния протокол към Приложение №13 (лист 37 и 38 по делото), който не бил могъл да намери. Въз основа на този протокол само процесната сграда - общежитите е предоставено на „. Е. и това е отразено в Справка за обектите надружеството – Приложение№13.
Неоснователно е и оплакването, с което се обосновава основателност на жалбата относно разлики в площта.Същите са в резултат от различните измервания на плана. Освен това в АДС 1899/2003 г като собственост на ТП Д. „. е актуван застроен и незастроен с площ от 2 160 кв.м., представляващ УПИ IV - за държавно лесничейство, кв.63 по действащия ПУП на Г.Д., като съгласно представената с исковата молба скица №15-265543/08.06.2017 г., с отразена регулация, процесният имот 20465.504.205 участва в УПИ IV.
Ето защо правилно и в съответствие с доказателствата по делото,които са обсъдени от районен съд е направен законосъобразен и обоснован извод,че липсва съсобственост,поради което е отхвърлен предявеният иск за съдебна делба като неоснователен и недоказан.
Атакуваното решение е законосъобразно и основано на доказателствата по делото обсъдени от арйонен съд иследва да бъде потвърдено.
С оглед резултата на делото ще следва да се възложат в тежест на жалбоподателя направените разноски пред настоящата инстанция от въззиваемия за ползвана адвокатска помощ в размер на 1000лева, които са своевременно поискани и надлежно документирани.
На основание гореизложеното Смолянският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №155/11.06.2019година,постановено по Г.д.№96/2019година по описа на Девински районен съд,като законосъобразно постановено
ОСЪЖДА „. Е., ЕИК: 830166352, със седалище и адрес на управление: Г. П., район Ю. У. К.№ 8Б, .4, представлявано от В. С. Д. с ЕГН * да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „.-Д.“, ЕИК: *278, със седалище и адрес на управление: Г. Д., „Ловен дом“, представлявано от директора Н. Л. Я. сумата от 1000.00 лева (хиляда лева| разноски за ползвана адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: