за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 190/09.05.2019 г. по Г. д. № 710/2018 г. Смолянският районен съд отхвърля предявените искове от К. М. Е. по чл.441 от ГПК във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ и чл.45 от ЗЗД срещу ответника Т. С. В., в качество му на ЧСИ № 918, с Р. на действие Окръжен съд-С. за заплащане на обезщетение за вреди вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 248/2017 г. по описа му, както следва: сумата в размер на 1 718, 06 лева, представляваща възложени и събрани разноски от К. М. Е. с постановление за разноски на ответника ЧСИ Т. В. от 21.09.2017 г. по изпълнително дело № 248/2017г., мораторни лихви в размер на 81,60 лева върху главницата от 1 718, 06 лева, считано от влизане в сила на Решение № 556 от 21.12.2017 г. на ОС С. по в.Г.дело № 460/2017г. до 10.06.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 1718, 06 лева, считано от предявяване на исковата молба 12.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени искове на К. М. Е. и за други суми, както и исковете на М. М. А. за същите суми; ищците са осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 1230,00 лева /; като решението е постановено при участието на „. – О. З. Е. като третото лице - помагач на ответника Т. С. В..
Това решение в частта за сумата от 1 718, 06 лева разноски, по изп. д. № 248/2017 г., мораторна лихва в размер на 81, 60 лева и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба, се обжалва пред Смолянския окръжен съд от ищеца К. М. Е., Ч. пълномощник адв. Иван Г., с оплаквания, че е неправилно. Жалбоподателят иска отмяна в тези части и уважаване на исковете му за посочените суми, като му се присъдят и разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Е., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му А. Г. поддържа жалбата.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Т. С. В., в качеството на ЧСИ № 918 с Р. на действие ОС – С. Ч. пълномощника му адв. Св. Н.. С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание въззиваемият Т. В. не се явява, редовно призован. За него пълномощникът адв.Св. Н. продължава да оспорва въззивната жалба.
Третото лице-помагач на ответника и настоящ въззиваем „. З. Е.-Г.С. също дава отговор по чл.263, ал.1 ГПК, като оспорва въззивнана жалба на К. Е. и предлага решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемият „. З. Е.-Г.С., редовно призован, не изпраща представител.
Съдът установява следното:
Решението в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. С оглед оплакванията на жалбоподателя, въззивният съд съобразява следното:
Твърди се във въззивната жалба, че от районния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е прието като доказателство по делото, макар да е депозирано извън седемдневния срок, поради което Е. не е имал възможност да се запознае с нея.
Заключението по допълнителната ССчЕ е представено в съда на 27.03.2019 г. с вх.№ 2861. Съдебното заседание, на което е изслушано вещото лице Й. К. по това заключение, на което ищецът и настоящ жалбоподател К. Е. не се е явил, нито пък неговият пълномощник А. Г., е проведено на 03.04.2019 г. и тогава е прието като доказателство. Действително, до датата на заседанието не е изтекъл предвиденият в чл.199 ГПК срок. Затова вещото лице Й. К. е призована и изслушана от въззивния съд, като по този начин е осъществена възможността на жалбоподателя да зададе въпросите си към нея, след като е имал достатъчно време да се запознае със заключението. Пълномощникът на ищеца Е. предложи да се приеме то като доказателство. По този начин допуснатото процесуално нарушение е поправено и интересът на жалбоподателя Е. е защитен от това гледище.
Неснователно се явява оплакването в жалбата, че било без правно значение дали сумата от 1 718,06 лв. разноски по отмененото от съда постановление на ЧСИ В. е наредена от него и получена от "Юробанк България" , като Е. се опитвал да ангажира отговорността на ЧСИ за негови действия, в резултат на които имуществото му е намаляло с 1 718,06 лв., а същевременно това на ЧСИ се е увеличило, на отпаднало основание, тъй като ЧСИ я е получил и се е обогатил с нея, независимо, че постановлението е отменено. Според жалбоподателя, ЧСИ има възможност, ако бъде осъден от Е., да търси плащането на сумата от банката, която му е възложила работата, но това са отношения, които не касаят жалбоподателя, за когото има значение само да си получи обратно сумата от 1 718,06 лв., събрана на отпаднало основание.
За жалбоподателя може да няма значение на какво основание ще си получи обратно сумата от 1 718, 06 лв., лихвата за забава върху тях в размер на 81, 60 лева и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, но имуществената отговорност на ЧСИ по реда на чл.74 ЗЧСИ може да бъде ангажирана само ако е налице предвидената в същата разпоредба предпоставка - вредите да са причинени от ЧСИ неправомерно при изпълнение на неговата дейност, каквато неправомерност в случая липсва.
Сумата от 1 718,06 лв. е приета с постановление от 21.09.2017 г. от ЧСИ като разноски, направени от взискателя "Юробанк България" -Г.С., взискател по изп.дело № 247/2018 г. на същия ЧСИ. Тя е събрана от сметките на К. Е. в "Банка ДСК" Е. и "Инвестбанк" , от които сметки са изтеглени съответно 16 395,65 лв. и 16 367,56 лв., като в сбора от тази сума влизат разноските от 1 718,06 лв. Тези разноски, заедно с още 13 298,92 лв. по изп.лист, по който е образувано изп.дело, е преведена от сметката на ЧСИ по сметка на банката-взискател с пл.нареждане с референция от 17.10.2017 г.
Постановлението от 21.09.2017 г., въз основа на което на 17.10.2017 г. са преведени по сметка на банката-взискател приетите с него разноски от 1 718,06 лв., е отменено с решение № 556/21.12.2017 г. по В.Г.№ 460/2017 г. на Смолянския окръжен съд, в сила от същата дата 21.12.2017 г. Отмяната на постановлението обаче е резултат от жалба, подадена не от К. Е. и М. Анжерова, а от кредитополучателя "Вальор-77" ЕООД-Г.З.. К. Е. е научил за постановлението с получаване поканата за доброволно изпълнение и не го е обжалвал в законовия срок, изтекъл на 04.10.2017 г. Преводът в полза на взискателя е около две седмици след това, а отмяната от съда - около два месеца след превода. На 30.10.2017 г. от ЧСИ с разпореждане дори е приключено производството по изп.дело поради изплащане на дълга. Постановлението е отменено изцяло по съображения, че тези разноски касаят всички длъжници и би следвало ясно, точно и конкретно да бъдат посочени както в съобразителната част на обжалваното постановление така и в неговия диспозитив поотделно, а не като глобална сума; както и че с определение от 11.12.2017 г. по Г.дело В.Г.дело № 436/2017 г. Смолянският окръжен съд е отменил по реда на чл.419 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение по ч.Г.дело № 229/2017 г. по отношение на К. Е. и М. А. и е обезсилен спрямо тях издаденият въз основа на отмененото разпореждане изп.лист от 24.07.2017 г., въз основа на който е образувано изп.дело № 248/2017 г. на ЧСИ В.. Споделя се от настоящия състав и изложеният от СмРС довод, застъпен в посоченото решение на ВКС в обжалвания акт, че с решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. Относно обстоятелства от значение за отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ сила на пресъдено нещо не се формира, правоустановителното действие на решението не се изразява в установена противоправност на обжалваното съдебно-изпълнително действие, ако то бъде отменено. Сила на пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител би могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на нарушението. Противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жалбата, чиито последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид, че проявата на тези конститутивни последици спрямо по- нататъшното развитие на изпълнителния процес изключват противоправността.
Т.е., към момента на превеждане на сумата от 1 817, 06 лв. от ЧСИ по сметка на банката-взискател, постановлението за тези разноски е било в сила по отношение на К. Е. и М. А., тъй като не са го обжалвали в срока до 04.10.2017 г. и отмяната на постановлението от съда не означава установяване със сила на пресъдено противоправност на така обжалваното съдебно-изпълнително действие. Това води до извод, че ЧСИ е действал правомерно при превода на тази сума в полза на взискателя, т.е., за същата сума не може да бъде ангажирана отговорността му по чл.74 ЗЧСИ по отношение на жалбоподателя Е..
Наред с това, от удостоверение № 684/01.02.2019 г. по изп.дело № 449/2018 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 791 Т. В.-Н., действаща в района на СГС, става ясно, че К. Е. се е снабдил с обратен изпълнителен лист по ч.Г.дело № 229/2017 г. на РС-З., за събиране от "Юробанк България" -Г.С. на платените в нейна полза по изп.дело на ЧСИ В. с № 248/2017 г. О. 16 432,38 лв. От тях на Е. са платени 2 631,70 лв., за които вещото лице по допълнителната ССчЕ сочи, че включват и исковата сума от 1 718,06 лв., но при даденото пред въззивния съд обяснение в крайна сметка заключава, че не може да каже точно кои суми са погасени с преведените 2 631,70 лв., изписала е част от кои суми са, но не може да каже конкретно дали са от постановлението за разноски или за НАП или за паричното вземане на ЧСИ, защото не може да даде приоритет на някой от тях. Това изп.дело на ЧСИ Водиченска е спряно въз основа на определение на СмОС по В.Г.дело № 324/2018 г., което е постановено като обезпечение на иска на банката до размер на 13 800,68 лв. срещу Е. Ч. спиране на изпълнението. Останали са по спряното дело неплатени тези 13 800,68 лв. Независимо дали в преведената вече сума от 2 631,70 лв. се включваг 1 718,06 лв. по отмененото постановление или тя попада в остатъка, по отношение на който засега изп.дело е спряно, Е. може да събере сумите от "Юробанк България" било Ч. обратен изп.лист, след като с влязло в сила решение се отхвърли искът на банката по чл.442 , ал.1 ГПК на съответно основание, позволяващо издаването на такъв лист, или в друго производство, но не може да търси същата сума от ЧСИ, тъй като той не се обогатил с нея неоснователно и събирането и не е в резултат на неправомерно действие на същи ЧСИ. След като е неоснователен искът за главницата, правилно е отхвърлен и акцесорният за мораторната лихва от 81,60 лв., както и искането за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия В. разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/09.05.2019 г. по Г.дело № 710/2018 г. на Смолянския районен съд в обжалваните части, с които са отхвърлени исковете на К. М. Е. за осъждане на ответника Т. С. В., в качество му на ЧСИ № 918, с Р. на действие Окръжен съд-С. да му заплати обезщетение за вреди, вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 248/2017 г. по описа му, както следва: сумата в размер на 1 718,06 лева, представляваща възложени и събрани разноски от К. М. Е. с постановление за разноски на ответника ЧСИ Т. В. от 21.09.2017 г. по изпълнително дело № 248/2017г., мораторни лихви в размер на 81,60 лева върху главницата от 1 718, 06 лева, считано от влизане в сила на Решение № 556 от 21.12.2017 г. на ОС С. по в.Г.дело № 460/2017 г. до 10.06.2018 г., и законната лихва върху главницата от 1718,06 лева, считано от предявяване на исковата молба на 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. М. Е., ЕГН *, от Г.З., У.Б. № 18, да заплати на Т. С. В., ЕГН *, Частен съдебен изпълнител с рег.№ 918, действащ в района на Смолянския окръжен съд, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.