за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 94/04.06.2018 г. по Г.дело № 42/2018 г. Девинският районен съд ОСЪЖДА ТП „. Г. С.- М.-с.М. да заплати на „Е. Ф. Г.“ Е.-Г.С. сумата от 15 235 лева обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от задържана без основание гаранция за изпълнение на договор № 396/28.04.2017 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, ведно със законна лихва върху главницата от 15 325 лева, считано от задържането й - 19.10.2017 г. до окончателното и изплащане, както и 1 609,40 лв.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ТП „. Г. С. М.-с.М. с искане да бъде отменено, искът срещу стопанството да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя процесуалният представител поддържа възизвната жалба.
Въззиваемият "Е. Ф. Г." Е.-Г.С. с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и претендира за разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание за това дружество пълномощникът настоява решението да бъде потвърдено.
Съдът установява следното:
Решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от първата инстанция мотиви на осн.чл.272 ГПК.
В допълнение, с оглед направените в жалбата оплаквания, въззивният съд съобразява следното:
Договорът между страните с № 396 е сключен на 28.04.2017 г., като срокът за изпълнението му е 30.09.2018 г. В чл.12.5 от него е предвидено задължение на продавача да осигури на купувача-въззиваемото дружество достъп с подходяща техника, съобразена с теренните условия, за товарене и транспортиране на предадената на склад дървесина. От Горското стопанство се твърди, че данните в кореспонденцията между него и ТП „ДЛС-Т.“ и ЮЦДП-С. доказват как то е изпълнило задължението си по чл.12.5 да осигури споменатия достъп. Тези писма обаче не доказват изпълнението на посоченото задължение.
Още преди сключването на договора с ищеца – на 25.04.2017 г. ответникът получава писмото на л.50 от делото на РС от ТП „ДЛС-Тракия“-с.Стряма, с което последното му изпраща за спазване заповеди, издадени още предходната 2016 г. от кметовете на Община П. и Община Р., с които се въвежда ограничение за движение на тежкотоварни камиони по пътищата от Г.П. до м.“К.“ и от Г.П. до с.С., м.В.-с.Ч. На 02.05.2017 г., т.е., след сключване на договора с ищеца, ответникът му изпраща тези заповеди и го уведомява, че са наложени с тях ограничения за движението на тежкотоварни автомобили по тези пътища - л.29-31.
На 05.06.2017 г. ответникът получава от ТП „ДЛС-Т.“-с.С.второ писмо, от което се разбира, че изпратилото писмото ДЛС не предвижда пари за ремонтиране на временния горски път м.“Б. б.“ – м.“В.“, стопанисван от ДЛС-Т., защото той се експлоатира интензивно от ползватели към ДГС-М., като силно е влошено състоянието му, въпреки извършения преди малко повече от две години ремонт от ДЛС. Затова ДЛС иска от ответното Г. стопанство да вземе мерки да не се допусне необратимо разваляне на горския път, като се извършат съвместни действия между стопанствата и транспортиращото дървесина по пътя „Б. Х.“ Е., по инициатива на ответника. Вижда се от следващите документи, че е осъществена среща на 20.06.2017 г. между представители на трите заинтересовани страни. В резултат на нея е издадена заповед от 21.06.2017 г. от Д. на ответното ДГС за съставяне комисия, тя изпълнява задачата, като отразява резултатите в протокол от 21.06.2017 г. - л.55-56, според който следва да се извършат изкопи в посочени обеми във видове почви. Директорът на ответното ДГС изпраща на Д. на ЮЦДП-С. изготвена в тази връзка количествено-стойностна сметка за ремонта на пътя „Б. Б.-В.“. Освен друго, в това писмо е удостоверено от Д. на ДГС, че към онзи момент е неосъществимо траспортирането на дървесината, добивана от отдели 10 а, 10 б, 12 р, землище на с.О.; както и че при извършения оглед съвместно от представители на двете стопанства е установено, че, поради падналите обилни валежи, на много места се е образувало заблатяване и натрупване на кални маси. С писмото всъщност се иска разрешение от ЮЦДП ДГС-М. да извърши ремонта на пътя, макар той да е стопанисван от ТП „ДЛС-Т.“, като бъде одобрена от ЮЦДП-С. представената КСС за ремонта на пътя. В отговор ЮЦДП-С. изпраща писмо на 22.06.2017 г. до ответното ДГС/л.61/ в което сочи, че не одобрява представената КСС, тъй като пътят, нуждаещ се от ремонт, е на територията на ТП“ДЛС-Т.“, чийто директор трябва да предприеме действия за ремонта на пътя с наличната техника.
След като получава отказа, ответното ДГС иска ДЛС-Тракия да го уведоми какви действия за ремонт на същия път предприема, тъй като в обектите им за добив на дървесина, траспортирана по горния път, има налична такава на временен склад, чието извозване е наложително – писмо от 11.07.2017 г. на л.62. На 17.07.2017 г. директорът на ДЛС отговаря на ответника, че, поради подробно посочени в писмото на л.67 причини, след като ДЛС ремонтира други свои обекти, ще извърши същото на посочения по-горе път, без да сочи срок.
Чак на 29.08.2017 г. ответникът уведомява с писмото на л.32 ищеца, че към онзи момент превозването на дървесина по маршрута „Б. Б.“ – м.“В.“-Г.П., е осъществимо; както и че към същия момент на временен склад в м.“Б.Б.“, отдел 10 б, има налични 982,41 куб.метра дървесина, посочена по видове в таблица в писмото.
На 12.09.2017 г. ищецът отговаря на ответника, че не може да изпълни задължението по договора да извози своевременно наличната дървесина, тъй като тя се е натрупала в огромно количество – 982,41 куб.метра, а продавачът не е осигурил на купувача достъп с подходяща техника, съобразена с теренните условия, за товарене и извозване на дървесината по подробно изложени в писмото основания. Ответникът с писмо от 27.09.2017 г. обяснява на ищеца, освен друго, че за ограничението за движение по единствения път, от общинската пътна мрежа, по който може да се извозва дървесината, тъй като по другия-през с.О.-рудник Ф.-с.М. това е невъзможно, ищецът е известен незабавно след като ДГС получава заповедите.
На 10.10.2017 г. ищецът подава заявление да се прекрати договорът между страните на осн.чл.18.2 – по взаимно съгласие, заради обективна невъзможност да бъде изпълнен, тъй като узнава забраната за движение на тежките камиони едва след сключването на договора. Видно от отговора от 19.10.2017 г. обаче, ответникът уведомява ищеца, че прекратява договора на осн.чл. 18.3 и 19.1 във вр. с чл.14.1 поради отказ на купувача да заплати налична на временен склад дървесина в договорените срокове и да приеме наличната на склад дървесина в договорените срокове. Също така, задържа внесената от купувача гаранция в размер на исковата сума.
Видно е от намиращата се в самия договор таблица – чл.12.1, че е договорено продавачът да предостави на купувача договорените прогнозни количества дървесина по тримесечия и минимални количества, както следва – 450 кубика за второто тримесечие на 2017 г., 900 кубика за трето тримесечие на същата година, 550 кубика за четвъртото тримесечие; и съответни количества по тримесечия за 2018 г. В чл.12.2. е установено задължение на продавача най-напред да уведоми писмено купувача Ч. писмо с обр.разписка, по ел.поща или факс за наличното количество дървесина на склад. Купувачът пък има задължение, освен да извози дървесината, да заплати авансово нейната цена на вноски, но след като получи от продавача уведомление по чл.12.2 – чл.5.1 и .5.2, като от последните две клаузи става ясно, че, след като авансово плати първо 10 % в 5-дн. срок от първото уведомително писмо, следващото плащане на остатъка от цената е в 5-дн. срок от съставянето на приемо-предавателен протокол по чл.14.2, който пък се съставя отново след уведомление от страна на продавача купувачът да осигури в 5-дневен срок от известяването свой представител за приемане на трайните горски пътища и на наличната дървесина на временен склад.
Правилен е изводът в обжалваното решение, че сумата за гаранцията следва да се върне на ищеца, тъй като не са били налице условията на чл.18.3. Наистина, купувачът в крайна сметка отказва да приеме, заплати и превози наличната на временен склад дървесина от 982,41 куб.метра, но това му поведение е резултат от неизпълнение задължението на ответника по чл.12.5., което е довело и до неспазване на договорените срокове. Това е така, защото, най-напред, на ответника е известно ограничението за движение на тежкотоварни камиони още преди сключване на договора – още от 25.04.2017 г., а го довежда до знанието на ищеца след сключването - на 02.05.2018 г. На следващо място, горският път между местностите „Б.Б. и „В.“, бил неизползваем от м.май до края на август 2017 г. заради лошото му състояние, като не е предвидено отпадане отговорността на продавача по чл.12.5, ако например пътят се стопанисва от друго стопанство и между съответните стопанства не е постигнато взаимодействие, заради което пътят да може да се използва. По-нататък, преди 29.08.2017 г. от ответника не е изпращано на ищеца уведомление по чл.12.2, като в тази връзка не е спазен и графикът, установен в чл.12.1, което очевидно натоварва ищеца както финансово, така и като техническо изискване да извози огромното количество дървесина. В резултат, към 29.08.2017 г. се натрупва много голямо количество дървесина, чието извозване става неизгодно за ищеца поради описаното неизпълнение на задължението на ответника. Затова и тя не е заплатена на ответника.
ДГС счита, а това е изразено и в едно от писмата му че, след като ищецът получава на 02.05.2017 г. заповедите за ограничение на движението трябвало 3-дневен срок по реда на чл.15 да уведоми писмено продавача, за да не дължи неустойката в размер на гаранцията. При получаване на заповедите на 02.05.2017 г. все още не е известно на ищеца, а и това става около средата на м.май 2017 г., както може да се заключи от обсъдената кореспонденция и договора от същата дата с „Б. Х.“ Е., че горският път между двете местности е неизползваем заради лошото му състояние. Не може към 07.05.2017 г. да е известно на ищеца и че това положение ще продължи по вина на ответника чак до 29.08.2017 г., към която дата вече се е натрупало горното количество дървесина. Ето защо не е могло към 07.05.2017 г. да се осъществи основанието по чл.15. Наистина, ответникът не носи отговорност за състоянието на пътищата от републиканската и общинската пътна мрежа. След като обаче ограничението за движение по такъв път му е известно още преди сключването на договора, а той то съобщава на ищеца след сключването, и след като не е в състояние да направи горския път използваем до края на м.август 2017 г., не е изпълнил задължението си по чл.12.5.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските във въззивното производство в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/04.06.2018 г. по Г.дело № 42/2018 г- на Девинския районен съд.
ОСЪЖДА Териториално поделение „. Г. С.– М. - с.М., ЕИК *313, да заплати на „Е. Ф. Г.“ Е.-Г.С., ЕИК***, направените във въззивното производство разноски в размер на 1 000 лв./хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците им.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: