За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с В. № 1896/29.09.2015 г., депозирана от Б. О. Б., ЕГН *, с адрес: Г. Н., У. „Н.”, № 4, В. Б, . 4, Ч. А. А. А. от АК-П., със съдебен адрес: Г. П., У. „Хъшовска” № 5, . 3, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 79/24.07.2015 г., издадена по ч.Г.д. № 199/2015 г., по описа на Районен със – Г. Златоград, в частта за разноските, с която съдът е разпоредил да заплати на кредитора разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева. Жалбоподателят счита, че заповедта в тази част е неправилна, като посочва, че размерът на присъдения адвокатски хонорар следва да бъде намален на 630 лева, а ако няма представени доказателства за действителното му заплащане, следва това искане да бъде отхвърлено изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба Б. Ф. М., ЕГН *, е подал Ч. А. И. Д. И., писмен отговор с В. № 2111/26.10.2015 г., по описа на ЗлРС, в който който излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Смолянският окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба с В. № 1896/29.09.2015 г., по описа на ЗлРС, намира, че не са извършени необходимите действия по администриране на частната жалба, като същата е изпратена преждевременно на СмОС.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 79/24.07.2015 г. и разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника Б. О. Б., приложено на л. 20 от заповедното производство. Районният съд е приел възражението за подадено в преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК и с Разпореждане № 647 от 27.10.2015 г. е указал на Б. Ф. М., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата за това държавна такса. Видно от приложения списък на изпратените съобщения, на 28.10.2015 г., на заявителя е изпратено съобщение, ведно с цитираното разпореждане, за което липсват данни за осъществено надлежно връчване. С оглед на това, видно и от датата на постановяване на съдебния акт, срокът за предявяване на иска по чл. 422 ГПК не е изтекъл, към момента на произнасяне на въззивния съд.
Съобразно задължителните за съдилищата указания дадени с т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено Ч. възражение по реда на чл. 414 ГПК и е образувано исково производство по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК, срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Това следва да бъде направено и същата да бъде разгледана от въззивния съд ако в посочения срок не е подадено възражение или в случай на неговото оттегляне.
При подадено възражение следва да се изчака изминаване на едномесечния срок за предявяване на установителен иск. В случай, че бъде образувано исково производство по чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасяне от съда в исковото производство относно разноските, по издаване на заповедта за изпълнение и възраженията направени във връзка с определяне на техния размер. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне.
Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските.
В случай на непредявяване на иска по чл. 422 ГПК в указания от заповедния съд срок, същият сам обезсилва заповедта за изпълнение, включително и в частта за разноските, в който случай също липсва интерес от администриране на частната жалба по чл. 413 ГПК.
С оглед гореизложеното образуваното в.ч.Г.д следва да се прекрати и делото да се върне на ЗлРС, за преценка предявен ли е иск по чл. 422 ГПК в указания от съда срок и администриране на частната жалба с оглед посоченото по-горе или обезсилване на заповедта за изпълнение ако такъв не е предявен.
Така мотивиран Окръжен съд – Г. С.


О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА в.ч.Г.д. № 422/2015 г. на Окръжен съд-Г. С..
ВРЪЩА делото на Златоградски районен съд за изпълнение на указанията, дадени с мотивната част на определението, относно депозираната частна жалба по чл. 413 ГПК, с В. № 1896/29.09.2015 г., по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.