за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С Определение № 682/15.10.2019 г. по Г.дело № 403/2019 г. Смолянският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 7460/29.08.2019 г. на ответника „. Е. Е.-Г.П. за изменение на решение № 352/12.08.2019 г. по Г.дело № 403/2019 г. в частта за разноските.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „. Е. Е.-Г.П. с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските, като присъденото възнаграждение за адвокат бъде намалено поради прекомерност.
От ответника по частната жалба М. Н. Ш. не е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът установява следното:
Определението е правилно.
С посоченото решение № 352/12.08.2019 г. по Г.дело № 403/2019 г. Смолянският районен съд уважава иска на М. Ш., като признава за установено, че той не дължи на ответника „. Е. Е.-Г.П. сумата от 596,52 лв. по описана фактура, представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия за периода 02.08.2017 г. – 31.10.2017 г.; и осъжда ответника да плати на ищеца разноските от 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Платеното от ищеца Ш. на неговия пълномощник възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно. Както е посочено и в атакуваното определение, минималният размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при тази цена на иска от 596,52 лв., би бил 300 лв. Платеният от ищеца го надвишава със 100 лв., но не са налице условията по чл.78, ал.5 ГПК за намаляването му до 300 лв. Това е така, защото делото не се отличава с голяма фактическа сложност, макар да е изслушана техническа експертиза, но правната му сложност, макар да не е много голяма, не позволява намаляване на възнаграждението до минимума по наредбата –пълномощникът на ищеца представя много подробна, аргументирана и конкретна молба-защита по иска и срещу изложените от ответника доводи/л.25-27 от делото на СмРС/, чийто обем не е постигнат с общи изрази. Макар да не се явява лично на двете съдебните заседания, от страна на пълномощника на ищеца е осъществена надлежно защита на неговия клиент, като следва да се отчита не само обемът, но и качеството на процесуалните действия. В случая няма изключително ниска правна и фактическа сложност, за да намери приложение разрешението по посоченото в жалбата определение № 158/05.03.2015 г. по Г.дело № 425/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Няма изискване да се дава разбивка на отделните процесуални действия, за които се претендира възнаграждението, защото преценката дали е прекомерно, трябва да е съвкупна и да отразява не простото количествено измерение на свършената работа. Макар и да има прилика с подобни дела, настоящото не може да се окачестви като еднотипно с утвърдена съдебна практика. Както се посочи, присъденото възнаграждение надвишава минимума само със 100 лв., а не както се поддържа в жалбата – че го надвишава значително. Ето защо е несъстоятелно да се поддържа, че би могло за ответното дружество-електроснабдител чрез плащането им да има натоварване с непосилно тежки разноски, които не отговарят на правната и фактическа сложност на делото, на основните начала на правото, обичая и морала по чл.5 ГПК.
По тези съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 682/15.10.2019 г. по Г.дело № 403/2019 г. на Смолянския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.