Производството е по иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пред. първо ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146ал.1 и ал.5 ЗЗП.
ИЩЦАТА Р. В. К.,ЕГН* с адрес гр.С.,ул.“Евридика“№13,вх.Б,.1,ап.2,твърди в исковата молба,че е кредитополучател по сключен с кредитора „. И Еф Джи Б.АДгр.С. /сегашно наименование „. Б./,договор за потребителски кредит№HL 44072/2.Х.2008год.,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове,в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв.,по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита.Съгласно чл.6ал.1 от договора, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план-Приложение№2 към договора,представляващ неразделна част от него.Съгласно чл.6ал.2пр.1 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата,в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове,като кредитополучателят може да закупи на каса и безкасово от банката швейцарски франкове,нужни за погасяване на кредита.Съгласно чл.23 от договора, кредитополучателят е декларирал,че е запознат и съгласен с обстоятелството,че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,както и превалутирането по чл.21 от договора,може да има за последица,включително в случаите по чл.6ал.2,повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,изразени в лева/евро,като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, и е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,приложими по превалутирания кредит.Начинът на формиране на цената по договора е уреден в чл.3ал.1 от договора,като е уговорено,че за усвоеният кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове,валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.5% пункта.Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%.Според чл.3ал.5изр. 1 от договора, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Съгласно чл.6ал.3 от договора, в случай,че по време на действието на договора,банката промени БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити,размерът на погасителните вноски,определен в ал.1 се променя автоматично,в съответствие с промяната за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето съгласие.А според чл.12ал.1 от договора, банката си запазва правото, по време на действие на договора, да променя Тарифата за условията,лихвите,таксите и комисионните,които „. И Еф Джи Б. прилага при операциите си,както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуално превалутиране по реда на чл.21.Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор за кредит.
Ищцата излага доводи,че този договор е нищожен,тъй като клаузите,които уреждат неговия предмет- чл.6ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 и чл.23 относно валутата на кредита и чл.3ал.1 и ал.5, чл.6ал.3 и чл. 12ал.1 относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по кредита са нищожни,поради неравноправност на основание чл.26ал.1пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146ал.1 и 5 от ЗЗП.Счита договорът за нищожен,поради пълна неяснота и неопределеност на предмета му /валута, размер на главница и лихви/.На следващо място прави възражения за неравноправни и нищожни клаузи-чл.6ал.2,предвиждащ задължение на потребителя в неопределен размер в швейцарски франкове,определяем едностранно от банката към момент след сключване на договора и чл.23, възлагащ върху потребителя целия валутен риск,за който банката не е предоставила информация, и всички неблагоприятни последици от промените в курсовата стойност на швейцарския франк спрямо лева.Оспорва,че и е предоставена сумата на кредита в швейцарски франкове,тъй като банката е отпуснала и кредитополучателят е усвоил единствено сумата от 30 000лв.Договорните клаузи не са съставени на ясен и разбираем език,липсва обективен механизъм за определяне на размера на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове,както и че банката не е предоставила на потребителя цялата относима информация, позволяваща му да вземе решение и да прецени риска,свързан с обменния курс.Направено е възражение и за неравноправност и нищожност на клаузите, уреждащи дължимата възнаградителна лихва чрез едностранна промяна–чл.3ал.5 и чл.12 от договора.Ищцата твърди,че с решение№148 по В. гр.д.№389/2018год. на ОС-С. /представено с уточнение от 9.VІІІ.2019год./ е прогласена нищожността поради неравноправност на клаузите на чл.6ал.1 във връзка с чл.6ал.2 и чл.7ал.1 от договора за кредит.Оспорените в настоящото производство клаузи на чл.1ал. 1 и чл.23,както и на чл.3ал.1 и ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 от договора за кредит са останали неразгледани и няма произнасяне на съда относно тяхната неравноправност и последиците от нея,поради което тези спорни въпроси са в предмета на настоящото дело.В този смисъл е определение№72/11.ІІ.2021год. по ч.т.д.№1235/2020год. на ВКС,според което в настоящото производство съдът следва да се произнесе относно неравноправността на клаузите, които са оспорени и по които съдът не се е произнесъл в предходното производство.Ето защо ищцата моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит№HL 44072/2.Х.2008год.,като и присъди съдебните разноски по делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.Моли при решаване на делото съдът да се съобрази с Решение от 14.ІІІ.2019год. по дело С-118/17 и Решение от 3.Х.2019год. по дело С-2./18 на Съда на ЕС,постановени в хода на настоящото производство и представляващи задължителна тълкувателна практика,пряко приложима към настоящото дело.
ОТВЕТНИКЪТ „. Б.АДгр.С.,ЕИК**,представлявано от изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров и прокуриста Милена Ивайлова Ванева,чрез пълномощника му адвокат М. В.,подава писмен отговор вх.№1476/28.ІІІ.2019год. на исковата молба.Ответникът счита предявеният иск за недопустим,респективно неоснователен.Неоснователно е искането на ищцата за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит,отпуснат в швейцарски франкове,поради нищожността на отделни негови клаузи,защото счита,че договорът може да се изпълнява и без тези клаузи,поради валидността на клаузите относно основния предмет на договора-отпуснатия кредит и неговата цена-дължимите възнаградителни лихви.С решение№1-42-143/20.VІІІ.20215год. по гр.д.№ 26967/2012год. на Софийски районен съд, ГО, 42 с-в, съдът е потвърдил валидността на чл.3ал.1 от процесния договор за потребителски кредит и първоначално уговорената между страните възнаградителна лихва в размер на 6.5%,като е приел,че банката не е имала право след това да увеличава едностранно БЛП.Счита,че потвърждаването на валидността на чл.3ал.1 от процесния договор означава,че е потвърдено наличието на един от елементите от необходимото съдържание на договора за банков кредит-размера и дължимостта на възнаградителната лихва.Поради което ирелевантен по отношение на действителността на целия процесен договор за кредит е въпросът дали са валидни или не клаузите на чл.3ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 от договора.С влезли в сила съдебни решения е прието със сила на присъдено нещо,че процесният договор съдържа валидни клаузи,уреждащи задължителните елементи от кредитното правоотношение,а именно главница,възнаградителна лихва и срок на изплащане.Така,дори и съдът да признае недействителността на клаузите на чл.3ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 от процесния договор за кредит,то този договор остава валиден в останалите си части и следва да се изпълнява от страните по него.Ответникът оспорва истинността на твърдението на ищцата в исковата молба,че в процесния договор е уговорен и отпуснат кредитен лимит в лева,а не в швейцарски франкове.Твърди,че договорът за потребителски кредит от 2.Х.2008год. е отпуснат в чуждестранна валута-швейцарски франкове,а не е кредит,индексиран в чуждестранна валута.Поради което счита за некоректно позоваването от страна на ищцата на преюдициалното заключение на СЕС по дело С-26/13,по което е постановено Решение от 30.ІV.2014год.Следва да се има предвид и задължителната съдебна практика на ВКС-решение№168/29.І.2021год. по т.д.№2184/2019год.на І ТО на ВКС.Претендира за съдебни разноски по делото,съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
С определение№72/11.ІІ.2021год. по ч.т.д.№1235/2020год. на І ТО на ВКС е прието,че предявеният от Р. В. К. срещу „. Б.АДгр.С. иск по чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пр.1 ЗЗД е допустим по отношение на клаузите за възнаградителна лихва и разноските по кредита- чл.3ал.1 и ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 от договора,за преценка обуславят ли недействителност на целия договор,поради което е допуснато касационно обжалване на определение№96/13.ІІІ.2020год. по В.ч.т.д.№96/2020год. на ПАС,като е отменено определение№96/13.ІІІ.2020год. по В.ч.т.д.№96/2020год. на ПАС и делото е върнато на Смолянски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.ВКС е приел,че няма формирана сила на присъдено нещо с оглед всички неравноправни клаузи в процесния договор,доколкото с решение№148/18.ІV.2019год. по гр.д.№389/2018год. на СОС е прогласена нищожността на клаузите на процесния договор касаещи единствено главницата дължима от кредитополучателя,т.е. предявеният иск е процесуално допустим по отношение на клаузите за възнаградителна лихва и разноските по кредита- чл.3ал.1 и ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 от договора,за преценка обуславят ли недействителност на целия договор.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищцата и нейният пълномощник А.Д.Д.,становището на ответника и неговият пълномощник А.М.В.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява по делото,че на 2.Х.2008год. между „. И Еф Джи Б.АДгр.С.,ЕИК** /сегашно наименование „. Б./,в качеството на кредитор и Р. В. К.,ЕГН*,в качеството на кредитополучател,е сключен договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год.,с който Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове,в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв., по курс „купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита,а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит,заедно с дължимите лихви,в сроковете и при условията на договора-чл.1ал.1 от договора.Съгласно чл.1ал.2 от договора, за деня на усвояване на кредита,за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за швейцарския франк на „. И Еф Джи Б.,както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове,страните подписват приложение№1 към договора,представляващо неразделна част от него.Видно от приложение№1/14.Х.2008год. към договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год., датата на усвояване на кредита е 14.Х.2008год., към тази дата приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на „. И Еф Джи Б. към лева е 1.2373, като предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора за кредит, е 24 247 CHF.
Съгласно чл.2ал.1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Р. К. IBAN BG29BPBI*9401.Съгласно чл.2ал.3 от договора, усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове,се превалутира служебно от банката в лева по търговския курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояване на кредита,като се превежда по открита от банката сметка на кредитополучателя в лева.С подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие и упълномощава банката служебно да извършва горните действия /т.е. превалутирането на кредита от швейцарски франкове в български лева/.
Съгласно чл.3ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,валиден за съответния период на начисляване на лихвата,плюс договорна надбавка от 1,5пункта.Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%.Дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита.При просрочие на дължимите погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита,кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,договорена за съответния период на издължаване на кредита,плюс наказателна надбавка от 10пункта.Съгласно чл.3ал.5 от договора, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата,от която той е в сила,чрез обявяването му на видно място в банковите салони.Договорените в договора надбавки не се променят.
С чл.5 от договора страните уговарят краен срок за погасяване на кредита,включително дължимите лихви, 300 месеца,считано от датата на усвояване на кредита-14.Х.2008год.,която дата на усвояване на кредита се удостоверява с подписването на Приложение№1 към договора за кредит,което е неразделна част от него.
Съгласно чл.6ал.1 от договора, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план,представляващ Приложение№2 към договора за кредит,което е неразделна част от него.Погасяването се извършва ежемесечно във валутата,в която кредитът е разрешен и усвоен-швейцарски франкове-чл.6ал.2.В случай,че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихва,кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по блокираната банкова сметка,но има средства в лева или евро по своите сметки в банката,погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове към лева/евро,за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето безусловно съгласие и оправомощава банката.Съгласно чл.6ал.3 от договора, в случай,че по време на действието на настоящия договор,банката промени БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити,размерът на погасителните вноски,определен в ал.1 се променя автоматично,в съответствие с промяната,за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Съгласно чл.12ал.1 от договора,банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,лихвите,таксите и комисионните,които „. И Еф Джи Б. прилага при операциите си,както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.Измененията в Тарифата и/или приложените лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.За промените по предходната алинея,банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата и-чл.12ал.2 от договора.
А съгласно чл.23 от договора, кредитополучателят е декларирал,че е запознат и съгласен с обстоятелството,че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към българския лев или евро,както и превалутирането по чл.21 от договора,може да има за последица,включително в случаите по чл.6ал.2 от договора,повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,изразени в лева/евро,като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,както и че е съгласен да поема всички вреди /включително и пропуснати ползи/,произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,приложими по превалутирания кредит.Декларирал е,че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правни последици от разпоредбите на чл.6ал.2 и чл. чл.21-23 от договора,както и се съгласява с настъпването им.
Ищцата представя като доказателство по делото надлежно заверен препис от нотариална покана рег.№2666/14.VІ.2017год. на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК,с която „. Б.АДгр.С. обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем,на основание чл.18 от договора за потребителски кредит,която нотариална покана е връчена на кредитополучателя Р. К. на 14.VІ.2017год. срещу разписка,информационна брошура от 11.VІ.2007год. на „Пощенска банка“ /впоследствие преименувана в „. И Еф Джи Б.,а понастоящем „. Б./,както и разпечатка от електронната страница на БНБ с изявлението на бившия управител на БНБ Иван Искров пред Асоциацията на търговските банки от 5.ХІІ.2005год.,и разпечатка от електронната страница на МФ на изявлението на Иван Искров на заключителната пресконференция на мисията на МВФ от 26.Х.2005год.,решения по дела на СЕС.
С решение от 9.VІІІ.2019год. по В.гр.д.№ 14227/2017год. на СГС е потвърдено решение№І-42-143/20.VІІІ.2015год. по гр.д.№26967/2012год. на РС-С. в обжалваната му част,с която е осъден ответника „. България”АДгр.С.,ЕИК**да заплати на основание чл.55ал.1пр.1 от ЗЗД на Р. В. К.,ЕГН* сумата от 4 466.65лв.,платена без основание вследствие на едностранно увеличение на лихвения процент за периода от м. август 2008год. до м. март 2012год. по договор за кредит за покупка на недвижим имот№HL33842/20.ІІ.2008год. и сумата от 2 977.40лв., платена без основание вследствие на едностранно увеличение на лихвения процент за периода от м. ноември 2008год. до м. март 2012год. по договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год.,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на предявяване на иска– 15.V.2012год. до окончателното изплащане на вземането.Решението е постановено по предявените от Р. В. К. искове за извършено от банката, в изпълнение на неравноправни клаузи по двата договора за кредит, едностранно увеличаване на размера на дължимите месечни анюитетни вноски, което е породило вземания в полза на ищцата на извъндоговорно основание.Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че в представените договори за банкови кредити липсват клаузи, в които да са уговорени обективни критерии за промяна на базисния лихвен процент,както и че липсва яснота относно методиката и конкретния алгоритъм за начина на формиране на едностранно променливата лихва.Въззивният съд е възприел изложените в атакуваното решение мотиви,като е направил препращане към тях.Решението е влязло в сила.
С решение№148/18.ІV.2019год. по В.гр д.№389/2018год. на Смолянски окръжен съд е отменено решение№ 408/30.VІІ.2018год. по гр.д.№1411/2017год. на РС-С.,в частта,с която е отхвърлен предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК на „. България”АДгр.С.,Е. 0. срещу Р. В. К.,ЕГН* за сумата от 6 828.44 швейцарски франка,като вместо него е прието за установено,че на основание чл.79ал.1 от ЗЗД Р. В. К. дължи на банката сумата от 6 828.44 швейцарски франка,представляващи главница по сключения между страните договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год. и Анекс от 8.VІІІ.2013год.,за периода от 14.Х.2013год. до 9.VІІ.2017год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.В мотивите на решението съдебният състав на окръжния съд е посочил,че възражението за нищожност на сключения договор за банков кредит не може да се приеме за основателно,тъй като не е налице пълна нищожност на договора,защото вземането за главница представлява съществен елемент за този вид сделка и възниква въз основа на напълно действителна договорна клауза,която няма основание да се счита за неравноправна в степен,обуславяща нищожност на целия договор.На следващо място съдът е приел за неравноправни клаузите,уреждащи договарянето на изпълнение в чуждестранна валута и изпълнение чрез директен дебит от сметки в лева и евро на кредитополучателя по курс „продава“ на банката за валутата швейцарски франк- чл.6ал.1,чл.6ал.2 и чл.7ал.1 от договора за кредит.СОС е приел за ирелевантни за предмета на делото, възраженията за неравноправност на клаузите относно дължимата възнаградителна лихва и едностранната и промяна от страна на банката-кредитор,поради което не се е произнесъл с решението по тези възражения,макар да е бил длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорните клаузи в процесния потребителски договор.
Вещото лице по назначената ССчЕ К. И. К. в заключението си твърди,че с договора за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год.,ведно с Приложение№1 към него,“. Б.АДгр.С. предоставя на Р. В. К. потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв. по курс „купува“ на банката в деня на усвояване на кредита.Твърди,че кредитът е усвоен на 14.Х.2008год. по блокирана сметка в швейцарски франкове на Р. В. К. с IBAN:**като сметката е заверена с 24 247 швейцарски франка,с основание-усвояване на кредита,при курс „купува“ на банката 1.2373лв. за швейцарски франк.На 14.Х.2008год. банката купува от сметката на Р. К. 23 882.65швейцарски франка по курс 1.2373лв.,представляващи 29 550лв.Сумата от 29 550лв. постъпва по разплащателна сметка в левове на Р. К. с IBAN: BG64BPBI*59402.Кредитополучателят е имал възможност да ползва и се разпорежда със суми от кредита в лева,след служебното им превалутиране от страна на банката от швейцарски франкове в лева,съгласно раздел ІІ чл.3 от договора.Кредитополучателят не е можел да се разпорежда с оригиналната валута на кредита,докато тя не се превалутира и постъпи по левовата му сметка.След служебното превалутиране на кредита,сумата в швейцарски франкове е останала собственост на „. Б..Всички дължими месечни вноски по кредита, ищцата Р. К. е внасяла на каса в лева,които са били превалутирани по курс „продава“ за швейцарския франк на Банката за съответния ден на внасяне по сметката в швейцарски франкове.Основанието при всяка една операция е било-продажба на валута и това се вижда от представените от Банката на вещото лице извлечения от сметките на Р. К. по процесния договор.Вещото лице твърди,че по договора за потребителски кредит е уговорен лихвен процент в размер на сбора от БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за съответния период плюс договорна надбавка в размер на 1.5%.Действащият БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове към момента на сключване на договора-2.Х.2008год. е 5%,така лихвеният процент за отпуснатия кредит е в размер на 6.5%.Съгласно Методологията за определяне на базисния лихвен процент /БЛП/ на „. И Еф Джи Б.,той се определя като сбор от следните компоненти: Трансферна цена на ресурса- представлява цената на ресурса /в процентно изражение/,на която банката оценява,че би могла да привлича ресурс от депозитари и външни финансирания при равни други условия и се влияе /формира/ от: 1.Пазарните /бенчмаркови/ лихвени мерители-Софибор,Юрибор,Либор.При определяне на БЛП за кредити в швейцарски франкове се следи тримесечния Либор за швейцарски франкове.Това е средно-претеглената срочност на ресурсната база на Банката,привлечена от физически лица и некредитни институции на местния пазар, 2.Рисковата премия, приложима от банката при привличане на финансов ресурс.Същата представлява минимално изискуемата премия,която кредиторите търсят,за да бъдат компенсирани за риска,който поемат.Факторите,които влияят върху нея са оценка та на кредитоспособността на финансовата система,както и ликвидността и достъпът до финансиране като цяло на финансовите пазари, 3.Директните нелихвени разходи на Банката по привлечения ресурс-минималните задължителни резерви /МЗР/,Фонд за гарантиране на влоговете /ФГВБ/ и др.Разходът за МЗР е директен нелихвен разход,който се определя на база на пропуснатата полза от заделените и неинвестирани 10% от средствата,привлечени от депозити на клиенти.Той е в правопропорционална връзка с трансферната цена на ресурса.Вноската във ФГВБ е определена от Закона за гарантиране на влоговете в банките и е 0.50% от депозитната база за предходната година,като се е увеличавала ежегодно в абсолютна сума.И Буферна надбавка,която включва: 1.оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти /това не е обективен критерий според вещото лице/ и 2.абсорбира временните пазарни сътресения в лихвени нива в размер на 0.50% на годишна база.Съгласно Методологията, при промяна на един или повече от изброените компоненти,е било налице основание за актуализация на БЛП.Вещото лице твърди,че за периода от 1.Х.2008год. до 1.Х.2012год. „. Б.АДгр.С. е променяла базовия лихвен процент по кредитите в швейцарски франкове за покупка на жилищни имоти,както следва: от 1.І.2008год. до 6.VІІ.2008год. - 4.50%, от 7.VІІ.2008год. до 9.Х.2008год. - 5.00%, от 10.Х.2008год. до 9.Х.2012год. - 7.20% и от 10.Х.2012год. включително досега-6.95%.Промененият БЛП е прилаган към процесния кредит за периода от 2.Х.2008год. до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-14.VІ.2017год. като база,както следва:от 2.Х.2008год.-4.50%, от 28.VІІ.2008год.-5.00%, от 16.Х.2008год.-6.00% и от 28.Х.2012год.-6.95%.Промяната на БЛП се е извършвала от орган на банката-Комитет по управление на активите и пасивите/КУАП/,който първоначално определя и при необходимост променя БЛП.КУАП взема решение за промяна на БЛП като обсъжда всички компоненти,които рефлектират върху лихвения процент.Но от методиката не е видно какъв е конкретния алгоритъм,по какъв начин би повлияло изменението на всеки компонент върху крайната стойност на БЛП,в каква пропорция при промяна на един компонент може да повлияе върху размера на лихвата,каква е точната формула за промяна на БЛП.Един от петте компонента,който е публично достъпен са пазарните лихвени мерители,но за другите компоненти информацията не е публично достъпна.Общият размер на измененията на трите мерителя на БЛП не е равен на размера на изменението на същия според вещото лице.Банката определя ежедневните търговски курсове /касови и безкасови/,съгласно текущите пазарни условия,информация от „Ройтерс“, „Блумбърг“ и своя търговски интерес,спрямо пазарните условия.Извършеното увеличение на БЛП за кредити в швейцарски франкове с 2.20% е въз основа на увеличението на тримесечния Либор, 5 годишния суоп за България и Гърция.Считано от 10.Х.2008год. стойността на БЛП за кредити в швейцарски франкове е увеличена от 5% на 7.20%.Извършеното намаляване на БЛП за кредити в швейцарски франкове е с 0.25%,въз основа на намалението на тримесечния Либор и 5годишния суоп за България и Гърция,като считано от 9.ІХ.2012год. БЛП за кредити в швейцарски франкове е намалял от 7.20% на 6.95%.Вещото лице е проследило в таблици информацията за движението на курса швейцарски франк/евро и швейцарски франк/лев,считано от 3.І.2005год. до 2.Х.2008год. и от 1.ІХ.2008год. до 31.Х.2008год.Сочи,че в периода от 2005год. до месец октомври 2008год. курсът на швейцарския франк спрямо еврото се движи в рамките на приблизително 9.30%Приблизително до месец октомври 2007год. швейцарския франк се понижава спрямо еврото и лева,а след това започва курс на увеличение.Средносрочните движения /3 до 5 години/ на плаващите валутни курсове в рамките на 10% не са нещо необичайно и се дължат на комбинация от фактори.Сред тях са състоянието на икономиките на страните,използващи разглежданите валути,търговския баланс между тях,разликата в нивата на лихвените проценти,политиката на съответните централни банки,капиталовите потоци между страните и не на последно място динамиката на международните капиталови пазари.Периода от 2005год. до месец октомври 2008год. се характеризира с подем на световната икономика и бум на международните капиталови пазари,което обикновено се свързва с нисък интерес на инвеститорите към валути,считани за ниско рискови и на юрисдикции с ниски лихвени проценти,какъвто е швейцарския франк.В края на 2007год. започват да се проявяват първите признаци на балон на финансовите пазари и предстояща криза,която достига своя апогей през 2008год.Именно и това е периодът,в който започва повишението на курса на швейцарския франк не само спрямо еврото,но и спрямо други валути.Една от причините за това е,че инвеститорите възприемат Швейцария като страна със стабилна финансова система,а швейцарският франк е „валута-убежище“,което съответно води до по-голям интерес към тази валута.Най-ниската стойност на курса швейцарски франк/лев е през декември 2008год.-1.2815,а най-високата стойност е в началото на 2007год. 1.82754.Или има нарастване от 0.5460.Най-нисък е курса на швейцарския франк през ноември 2008год.-1.2655лв.,а най-висок в края на 2016год.-1.8260лв.,или нарастване от 0.5605.Вещото лице твърди,че всяка прогноза за движението на валутните курсове съдържа в себе си голяма доза несигурност,а инвестирането във валути е високо рискова дейност.С разгръщането на финансовата криза в периода към датата на сключване на процесния договор,следва да се очаква повишена волатилност на световните финансови пазари,а това число и на валутите като такива.В този период се увеличава и интереса на инвеститорите към валутите-убежище.Именно затова в този период започва това голямо увеличение на курса на швейцарския франк спрямо еврото и спрямо лева,като е трудно да се прогнозира докога ще продължи това увеличение.
Съдът възприема заключението на вещото лице по ССчЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пред. първо ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146ал.1 и ал.5 ЗЗП-да се признае за установена нищожността на сключения между кредитора „. Б.АДгр.С.,ЕИК** и кредитополучателя Р. В. К.,ЕГН* договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год. в цялост,като последица от нищожност,като неразноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП във връзка с чл.146ал.1 и 5 ЗЗП,на клаузите определящи валутата на кредита- чл.6ал.2 във връзка с чл.1ал.1 и чл.23 и на клаузите относно начина на формиране на възнаградителната лихва и разходите по кредита- чл.3ал.1 и ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 от договора.
Безспорно се установи по делото,че на 2.Х.2008год. между „. И Еф Джи Б.АДгр.С.,ЕИК** /сегашно наименование „. Б./,в качеството на кредитор и Р. В. К.,ЕГН*,в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №HL44072,с който Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове,в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв.,по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „. И Еф Джи Б. в деня на усвояване на кредита.Съгласно чл.1ал.3 от договора, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение№1 към договора,представляващо неразделна част от него,в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „. И Еф Джи Б.,както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Безспорно се установи по делото,че на 14.Х.2008год. между страните е подписано Приложение№1 към договора за потребителски кредит от 2.Х.2008год.,защото на тази дата кредитният лимит в швейцарски франкове е усвоен,като по блокирана банкова сметка в швейцарски франкове на Р. В. К. с IBAN: **са преведени 24 247 швейцарски франка при курс „купува“ на „. И Еф Джи Б. за деня 1.2373лв. за швейцарски франк,с основание на операцията-усвояване на кредит.На същата дата- 14.Х.2008год. от блокираната сметка в швейцарски франкове на Р. В. К., след приспадане от сумата 24 247 швейцарски франка на заплатената такса за управление на кредита в размер на 363.71швейцарски франка, сумата 23 882.65 швейцарски франка е превалутирана служебно от банката по банкова сметка в лева с IBAN: BG64BPBI*9402 на Р. В. К.,като по левовата сметка е постъпила сумата 29 550лв.,при курс 1.2373лв. за швейцарски франк,с основание-покупка на валута /установява се от заключението на ССчЕ/.Безспорно е,че със сумата 29 550лв. са финансирани довършителни СМР в недвижимия имот,закупен от кредитополучателката с кредит по друг договор със същата банка в швейцарски франкове.Или целта,за която е отпуснат кредита в швейцарски франкове, е изпълнена.
Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца,считано от датата на неговото усвояване-14.Х.2008год.,като съгласно чл.3ал.2 от договора дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита-т.е. от 14.Х.2008год..
Съгласно чл.3ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове,валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.5% пункта.Към датата на сключване на договора БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове е 5%, или лихвеният процент по кредита е общо 6.5%.
Съгласно чл.3ал.5 от договора действащия БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата,от която той е в сила,чрез обявяването им на видно място в банковите салони.Договорените в процесния договор за кредит надбавки не се променят.
Съгласно чл.6ал.1 от договора кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски,включващи главница и лихви,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план Приложение№2,което е неразделна част от договора.Погасяването на кредита,съгласно чл.6ал.2, се извършва във валутата,в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове.В случай,че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихви,кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си,но има средства в лева или евро по свои сметки в банката,погасяването на кредита се извършва с тези средства,след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на „. И Еф Джи Б. за швейцарски франк към лева/евро,за което кредитополучателят с подписването на договора е дал неотменимо и безусловно съгласие и е оправомощил Банката.Съгласно чл.6ал.3 от договора, в случай,че по време на действието на настоящия договор,банката промени БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити,размерът на погасителните вноски,определен в ал.1 се променя автоматично,в съответствие с промяната,за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Съгласно чл.12ал.1 банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,лихвите,таксите и комисионните,които „. И Еф Джи Б. прилага при операциите си,както и приложимите лихви по настоящия договор за кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.Измененията в Тарифата и /или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.За промените,съгласно ал.2,банката уведомява кредитополучателя чрез съобщение в банковите салони и на интернет страницата и.
Предвид спецификата на договора за банков кредит, страните по него са: „търговец“ по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП,каквато е банката и „потребител“ по смисъла на §13.1 от ДР на ЗЗП,каквато е ищцата-кредитополучател Р. К..Договорът за банков кредит е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,свързана с дейността на кредитни институции,по смисъла на §13т.12б.“б“ от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Всички банки попадат в приложното поле на понятието „търговец“ по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП,предоставящ „финансова услуга“,свързана с банковата дейност,съобразно легалната дефиниция на §13т.12 от ДР на ЗЗП.По делото не е спорно,че ответникът Р. В. К. е физическо лице,на което съгласно договора е предоставен потребителски кредит за текущи нужди,който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,поради което тя има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.При това тя се ползва от защитата на потребителите,предвидена в разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства,обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор.С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на оспорените договорни клаузи,за да отговори дали нищожността на тези клаузи води до нищожност на целия договор за потребителски кредит,независимо че има произнасяне с влезли в сила съдебни решения по нищожността на клаузите за валутата и валутния риск,както и на клаузите за едностранно изменение на възнаградителната лихва по кредита /решение№І-42-143/20.VІІІ.2015год. по гр.д.№26967/2012год. на РС-С.,потвърдено с решение№5980/9.VІІІ.2019год. по В.гр.д.№14227/2017год. на СГС и решение№148/18.ІV.2019год. по В.гр.д.№389/2018год. на СОС/.В този смисъл се е произнесъл и ВКС с определение№72/11.ІІ.2021год. по ч.т.д.№1235/2020год. на І ТО на ВКС,като е върнал делото на настоящия първоинстанционен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи.Същите,съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП,са нищожни,с изключение на тези,които са индивидуално уговорени,а предвид ал.2 на визирания текст,не са индивидуално договорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при ОУ.С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП,доказателствената тежест е на банката,която трябва да докаже,че спорните клаузи са резултат на индивидуално договаряне с потребителя.Съгласно константната практика на ВКС,една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:1.клаузата да не е индивидуално договорена, 2.да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, 3.да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията,като трябва да е налице съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, 4.да е сключена във вреда на потребителя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира,че спорните клаузи на чл.3ал.5, чл.6ал.1,2 и 3, чл.12ал.1 и 2 и чл.23ал.1 и 2 от договора за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год.,не са индивидуално договорени,доколкото са изготвени предварително от банката-кредитор и ищцата-кредитополучател не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание.Процесният договор за кредит е изготвен от банката,той е типов потребителски банков договор, и презумцията на чл.146ал.4 ЗЗП не е оборена,доколкото кредитополучателят не е имал възможност да изрази становище по съдържанието на процесните клаузи-чл.3ал.5,чл.6ал.1,2 и 3,чл.12ал.1 и 2 и чл.23ал.1 и 2 от договора,и да повлияе върху тях.Обстоятелството,че кредитът е отпуснат по молба на ответника Р. К.,не обуславя противния извод.Още повече,че от обясненията,дадени от ищцата по реда на чл.176ал.1 ГПК в съдебното заседание на 29.ІХ.2021год.,се установява,че тя е поискала кредит в български лева /в каквато валута се нейните доходи/,но банката и е наложила процесния договор за кредит в швейцарски франкове,с довода,че месечните вноски кредитополучателката може да прави в лева,с които закупува швейцарски франкове,а лихвата по този кредит била най-ниска към датата на сключване на договора.На кредитополучателката не е дадена възможност за изрази становище по отделните клаузи на договора,нито да го предоговори след нарастването на курса на швейцарския франк спрямо лева от края на 2008год. и до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-14.VІІ.2017год.,което е довело до увеличаване на размера на месечните анюитенни вноски по кредита,които е трябвало да изплаща.
Клаузата на чл.1т.1 от договора за кредит предвижда,че на кредитополучателя се предоставя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове,в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв.,по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „. И Еф Джи Б. в деня на усвояване на кредита,а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит,ведно с дължимите лихви,в сроковете и условията по договора.Тази клауза съдържа уговорката на страните относно основния предмет на договора.Съдът счита,че клаузата на чл.1ал.1 от договора за кредит е изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП,поради което и доколкото касае основния предмет на договора,тя не следва да се преценява като неравноправна.В този смисъл и по идентичен договор за кредит в швейцарски франкове се е произнесъл ВКС с решение№314/29.VІІ.2019год. по т.д.№1766/2016год. на ІІ ТО на ВКС,решение№295/22.ІІ.2019год. по т.д.№3539/2015год. на ІІ ТО на ВКС,решение№384/29.ІІІ.2019год. по т.д.№2520/2016год. на І ТО на ВКС,решение№294/27.ІІІ.2019год. по т.д.№1599/2017год. на ІІ ТО на ВКС,решение№67/12.ІХ.2019год. по т.д.№1392/2018год. на І ТО на ВКС,което е задължителна съдебна практика съгласно чл.280т.1 ГПК.Съгласно чл.1ал.3 от договора,в деня на усвояване на кредита-14.Х.2008год. е подписано Приложение№1 към договора за кредит,в който е посочен размера на кредита- 24 247 швейцарски франка,при курс „купува“ 1.2373лв. за швейцарски франк на Банката за 14.Х.2008год.,с левова равностойност 30 000лв.Поради което съдът счита за неоснователно възражението на ответника,че „е поела някакъв абстрактен дълг в швейцарски франкове в неуговорен размер“.В договора ясно /в чл.1ал.3/ е посочен начина на определяне на размера на кредита в швейцарски франкове,като Приложение№1/14.Х.2008год. е неразделна част от договора за кредит,с което ищцата-кредитополучател се е съгласила и надлежно подписала.В този смисъл е постановено и решение№148/18.ІV.2019год. по В.гр.д.№389/2018год. на СОС е влязло в сила.
Клаузата на чл.3ал.1 от договора за кредит предвижда,че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове,валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.5% пункта.Към датата на сключване на договора БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове е 5%, или лихвеният процент по кредита е общо 6.5%.С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит,като този размер ясно е посочен и се равнява на 6.5%.Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет /цената/ на договора- възнаградителната лихва,дължима за предоставения кредит,и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП,тя не следва да се преценява като неравноправна клауза.
Клаузата на чл.3ал.5 от договора предвижда,че действащия БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата,от която той е в сила,чрез обявяването им на видно място в банковите салони.А съгласно чл.12ал.1 от договора банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,лихвите,таксите и комисионните,които „. И Еф Джи Б. прилага при операциите си,както и приложимите лихви по настоящия договор за кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.За промените,съгласно ал.2,банката уведомява кредитополучателя чрез съобщение в банковите салони и на интернет страницата и.Тези клаузи съдът счита за неравноправни по смисъла на чл.143т.10 и т.12 ЗЗП.От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП,отчитайки и целта на закона,следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит,предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва,но само ако тя отговаря на следните кумулативни условия:1.обстоятелствата,при чието настъпване може да се измени лихвата,трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ,2.тези обстоятелства следва да са обективни,т.е. да не зависят от волята на кредитора-тяхното определяне или приложение да е поставено под контрола на кредитора,3.методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или в ОУ-чл.144ал.4 ЗЗП,т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата,4.при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидено само повишаване,това води несъмнено до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,съгласно чл.143 ЗЗП.
От заключението на ССчЕ безспорно се установи,че „. Б.АДгр.С. е променяла базовия лихвен процент по кредитите в швейцарски франкове за покупка на жилищни имоти,както следва: от 1.І.2008год. до 6.VІІ.2008год. - 4.50%, от 7.VІІ.2008год. до 9.Х.2008год. - 5.00%, от 10.Х.2008год. до 9.ІХ.2012год. - 7.20% и от 10.ІХ.2012год. включително досега-6.95%,като промяната на БЛП е извършвана от орган на банката-Комитет по управление на активите и пасивите/КУАП/,който първоначално определя и при необходимост променя БЛП.По информация на банката и публикуваната методология, БЛП се образува като сбор от два компонента: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.Измененият БЛП за периода от 2.Х.2008год. до 14.VІ.2017год. е прилаган към кредита,отпуснат на ответницата-кредитополучател се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ.
В конкретния случай,в договора за кредит не се съдържа методика за изменение на лихвата,предвиждаща начин на формиране и изменение на БЛП,нито препратка към методология за определяне на базисни лихвени проценти.Съдържа се препращане към Тарифата за условията,лихвите,таксите и комисионните,които Банката прилага при операциите си,каквато обаче не е представена по делото.Същевременно общите условия и тарифите на търговските банки не представляват общоизвестни,нито служебно известни на съда факти и подлежат на общо доказване от страната,която се позовава на тях-търговецът,който претендира приложение на изключението,уредено в чл.144ал.3т.1 ЗЗП.Съгласно заключението на ССчЕ, БЛП на „. Б.АДгр.С. се формира от два компонента-трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.Трансферната цена на ресурса се формира от 1.пазарните лихвени мерители-Софибор,Юробор,Либор, 2.рискова премия,приложима от банката при привличане на финансов ресурс и 3.директните нелихвени разходи на банката за привличания паричен ресурс-минимални задължителни резерви,фонд за гарантиране влоговете в банките и др.Буферната надбавка включва 1.оценката под форма на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и 2.абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50%годишно.Самата актуализация на БЛП се извършва от орган на Банката-Комитета по управление на активите и пасивите на банката.Т.е. макар компонентите на БЛП да имат сами по себе си обективен характер,изменението на тези компоненти,което е извън волята на банката,не води автоматично до изменение на лихвения процент,а е основание орган на банката да направи преценка дали да извърши такова изменение и по какъв начин.Промяната на стойността на БЛП е предоставена изцяло на преценката на Банката,без да е посочена методика за промяната му,обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл.144ал.2т.1 ЗЗП или в зависимост от външни фактори съгласно чл.144ал.3т.1 ЗЗП,поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими.При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели,не може да се счита,че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,по който банката може едностранно да променя цената на предоставената финансова услуги,поради което не е изпълнено изискването за добросъвестност.В настоящия случай липсва яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно променената лихва.Ето защо тези клаузи за неравноправни по смисъла на чл.143т.10 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл.146ал.1 ЗЗП.
Тези клаузи са неравноправни и на основание чл.143т.12 ЗЗП,съгласно която разпоредба неравноправна клауза е тази,която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената,без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,уговорена при сключване на договора.По делото се установява,че с промяната на БЛП,цената на финансовата услуга,т.е. лихвата която ще се плаща за срока на договора,се завишава многократно.Поради което съдът приема,че е налице значително завишаване на цената по договора в сравнение с цената,уговорена при сключване на договора.Установява се и че за потребителят-кредитополучател не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит,поради което горепосочените клаузи са неравноправни на основание чл.143т.12пр. второ ЗЗП.
Разпоредбата на чл.144ал.3т.1 ЗЗП предвижда,че не са неравноправни тези договорни клаузи,които макар и да осъществяват състава на чл.143т.7,10 и 12 ЗЗП,касаят сделки с ценни книжа,финансови инструменти и други стоки или услуги,чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.В договора липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП,а дори да се приеме,че това са условия стоящи извън волята на търговеца,предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност,за да се приложи изключението на посочената разпоредба,необходимо изискване е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,както и потребителят следва предварително да е получил информация как търговеца/Банката/ може едностранно да променя цената,за да може да реагира по най-уместния начин /решение от 21.ІІІ.2013год. по дело С-92/11 на СЕС/.Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока /решение от 14.VІ.2012год. по дело С-618/10 на СЕС/,като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл.147ал.1 и ал.2 ЗЗП/,поради което настоящия съд намира,че не е налице изключението на чл.144ал.3т.1 ЗЗП.
На следващо място,следва да се приеме,че клауза в сключен в чуждестранна валута договор за кредит,която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута,попада в понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на чл.145ал.2пр. първо ЗЗП.За преценка на клаузите-чл.6ал.2 и чл.23 от договора за кредит,с които е уговорено възлагане риска от промяната на валутния курс на швейцарския франк спрямо местната валута-българския лев,респ. еврото,съдът съобрази,че това са клаузи определящи основните престации по договора.В този смисъл е решение от 20.ІХ.2017год. по дело С-186/2016год. на СЕС.С определение по дело С-119/2017год. СЕС препраща към решението от 20.ІХ.2017год. по дело С-186/2016год. на СЕС относно критериите,които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбата на чл.3§1 и чл.4§2 от Директива 93/13.Посочените разпоредби са транспонирани в чл.145ал.1 и ал.2 ЗЗП,поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС.
Съгласно чл.145ал.2 ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на договора,в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм,за който се отнася съответната клауза,както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,предвиден в други клаузи,така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици /решения от 30.ІV.2014год. по дело C-26/2013год. СЕС,т.75, и решение от 23.ІV.2015год. по дело C-96/2014год. на СЕС,т.50/. Т. е. следва да бъдат преценени всички относими фактически елементи,сред които са публичността и информацията,предоставена от кредитодателя при договаряне на кредит /в този смисъл решение от 26.ІІ.2015год. по дело C-143/2013год.,т.75/.Според т.2 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, чл.4§2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага,че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация,която да им позволява да вземат решения,основани на добра информираност и благоразумие.По този начин, изискването за "ясен и разбираем език" включва яснота и разбираемост на клаузите не само от формална и граматическа гледна точка,но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните,така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици от финансовите му задължения-така и Решение№98/25.VІІ.2017год. по т.д.№535/2016год. на І ТО на ВКС, т.45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год.Финансовата институция следва да предостави като минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на валутата на държавата членка,в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя-т.49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и за възможните промени в обменните курсове и рисковете,свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,по-специално,когато потребителят-кредитополучател не получава доходите си в тази валута-т.50 от Решение на СЕС по дело С-186/16год.,като по този начин даде възможност на средния,относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител,не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута,но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения-т. 51 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год.
В конкретния случай,със спорната клауза на чл.23 от договора за кредит,кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към българския лев или евро,които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,изразени в лева или евро,като в чл.23ал.2 кредитополучателят декларира,че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.Не са ангажирани доказателства на потребителят-кредитополучател да е била предоставена достатъчна информация за рисковете от сключване на договор за кредит във валута,различна от тази,в която получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното конкретно количествено отражение върху вноските му по договора,която да му даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически последици.Не са представени и други доказателства, че на ищцата са били разяснени последиците от разглеждащата норма.Поради това,не може да се приеме,че клаузата на чл.23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин и по тази причина същата подлежи на преценка относно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на разглежданата клауза,следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата-предмет на договора,всички обстоятелства,свързани с неговото сключване към датата на сключването,както и всички останали клаузи на договора или на друг договор,от който той зависи-така чл.145ал.1 ЗЗП.Съгласно горепосочената разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на сключване на договора,като в конкретния случай негативните последици за потребителя възникват в по-късен момент-при изпълнение на договора за кредит.Следва да се отчете обаче изложеното т.54 от Решение на СЕС по дело С-186/16год.,че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор,при отчитане на всички обстоятелства,за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение,тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата на сключване,респ. изпълнение на договора носи елемент на риск.В случай на повишаване в стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди,изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута,респ. евро,нужна за снабдяване с швейцарски франкове,с които да бъдат погасяване вноските по кредита.В същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към лева към деня на сключването и към деня на изпълнението.Действително,на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете страни по договора.В тази насока обаче,както се посочва в т. 56 от Решение на СЕС по дело С-186/2016год.,следва да се отчете експертната компетентност и познания на продавача или доставчика-в случая банката-ищец,относно възможните промени в обменните курсове и рисковете,свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута.Банката,предвид нейната техническа и експертна обезпеченост и принадлежността й към международна група за предоставяне на финансови услуги,има възможност,в много по-голяма степен от отделния потребител,да предвиди движението в стойността на различните валути една спрямо друга.Сключването на договор,с ясно изразен елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист,според съда влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца/Банката/ на потребителя-кредитополучател на очертаната по-горе в мотивите информация,за възможните сериозни неблагоприятни последици,за последните при промяна на стойността на валутата,в която е уговорен кредитът.В подкрепа на този извод,следва да се посочи,че не може да се приеме,че ако ответницата беше информирана за възможността за широкото вариране на стойността на швейцарския франк и за вредите,които тя би могла да понесе вследствие на това,че тя би се съгласила с процесните клаузи /в тази насока т.57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016год. и т.68 и 69 на Решение на СЕС по дело С-415/11год./. По гореизложеното предвид установените рискове и възможни съществени неблагоприятни последици за потребителя от промяната на валутните курсове,съдът намира,че разглежданите клаузи са уговорени във вреда на кредитополучателя и създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,тъй като прехвърлят изцяло валутния риск от промяна на валутата на кредитополучателя.
В т.55 от разяснителната част на Решението по дело С-186/16 СЕС е посочил,че клауза,включена в договорите за кредит,изразени в чуждестранна валута,която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута,в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута,поставя курсовият риск в тежест на потребителя.Ето защо и в диспозитива на определението по дело С-119/2017 на СЕС е постановено,че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.ІV.транспонирани в чл.143,чл.145 и чл.14 се тълкуват в смисъл,че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,така,че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката и за неравноправния характер бъде констатирано,че въпреки изискванията за добросъвестност,тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,произтичащи от договора.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира,че клаузите на чл.23ал.1 и 2 и чл.6ал.2,както и на чл.21ал.2 /при превалутиране на кредита в лева/ от договора са неравноправни и в този смисъл на основание чл.146ал.1 ЗЗП са нищожни,което налага извод,че събрана от банката сума в резултат на курсова разлика на швейцарски франк към лева,различаваща се от номинала към момента на сключване на договора,както и всички събрани въз основа на служебно извършеното превалутиране такси и комисионни, са недължимо платени и подлежат на възстановяване.В случая Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това кредитополучателя,тъй като това представлява обстоятелство,което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.Ето защо клаузата на чл.23 от договора е неравноправна,тъй като не е индивидуално договорена в договора за кредит в чуждестранна валута,последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя,същата не е съставена по прозрачен начин,така,че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора,сключена е в нарушение на принципа на добросъвестност и създава във вреда на потребителите значително неравновесие между правата и задълженията на страните,произтичащи от договора.С тази клауза кредитополучателят е поел целия валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/или евро,които имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,изразени в лева,поради което е неравноправна и на основание чл.146ал.1 ЗЗП-нищожна клауза.
При преценка за последиците от неравноправните клаузи на чл.6ал.2 и чл.23ал.1 и 3, чл.3ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 и 2 от процесния договор за потребителски кредит,съдът се съобразява практиката на СЕС и ВКС,както и разпоредбата на чл.146ал.5 ЗЗП.Съгласно чл.146ал.5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител,не води до неговата нищожност,ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.С посочената разпоредба е транспонирана в националното законодателство разпоредбата на чл.6§1 от Директива 93/13/ЕИО,в която е предвидено,е неравноправните клаузи,съдържащи се в договори между потребители и продавачи или доставчици,не обвързват потребителите,при условията,определени в националното право на държавите-членки,и че договорът продължава да е обвързващ за страните в останалата му част,ако може да продължи да се изпълнява и без неравноправните клаузи.С посочените разпоредби се цели не обявяване на недействителността на целия потребителски договор,съдържащ неравноправни клаузи,а замяна на формалното равновесие,което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите,с действителното равновесие,което може да възстанови равенството между тях,но се прави уточнението,че по принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи.В решение от 14.ІІІ.2019год. по дело С-118/17 на СЕС т.40 и 51, решение от 26.ІІІ.2019год. по дело С-70/17 и С-179/17 на СЕС т.57, решение от 3.Х.2019год. по дело С-2./18 на СЕС т.39 и решение от 15.ІІІ.2012год. по дело С-453/10 на СЕС т.32 е посочено,че ако последното условие е изпълнено, съгласно чл.6§1 от Директива 93/13/ЕИО съответният договор трябва да продължи да действа без друго изменение освен произтичащите от премахването на неравноправните клаузи,доколкото съгласно нормите на вътрешното /националното/ право съществува правна възможност за запазване на договора без неравноправните клаузи,което трябва да се провери,като се приложи обективен подход.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева и поемане на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк за лева само от кредитополучателя-потребител позволява да се възстанови правното и фактическо положение на потребителя,каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.Договорът за потребителски кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл.6ал.2 и чл.23,предвид разпоредбата на чл.430 ТЗ.Съгласно разпоредбата на чл.430ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.При уговорка за предоставяне на потребителски кредит за текущи нужди в равностойността на швейцарски франкове на 30 000лв. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита -14.Х.2008год., и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.6ал.2 и чл.23 от договора,то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута-24 247швейцарски франка,представляващи левовата равностойност на 30 000лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „. И Еф Джи Б. в деня на усвояване на кредита-14.Х.2008год.,който е 1.2373лв.,съгласно чл.1ал.1 и ал.3 от договора,които са действителни и валидни договорни клаузи.Договорът за кредит може да бъде изпълняван и без клаузите на чл.6ал.2 и чл.23,тъй като тяхното премахване не води до изменение на естеството на основния предмет на договора.Съобразно конкретните факти и обстоятелства по делото,съдът счита,че запазването на действието на договора без неравноправните клаузи на чл.6ал.2 и чл.23 не противоречи на интересите на кредитополучателя-потребиТ.
Нищожността на клаузите на чл.3ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 и 2 от договора за потребителски кредит,произтичаща от чл.146ал.1 ЗЗП във връзка с чл.143 ЗЗП,които дават право на банката-кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП,не обуславя също нищожност на целия договор,доколкото са действителни клаузите на чл.3ал.1 от договора-за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „. И Еф Джи Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове,валиден за съответния период на начисляване на лихвата /който към датата на сключване на договора-2.Х.2008год. е 5%/ плюс договорна надбавка от 1.5% пункта,или дължимата годишна лихва по кредита е 6.5%,както и клаузата на чл.6ал.1- кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителния план-приложение№2 към договора,представляващ неразделна част от него.Т.е. цената на договора-дължимата възнаградителна лихва за отпуснатия от банката на кредитополучателя потребителски кредит, е договорена с валидни договорни клаузи,в които лихвата е уговорена в размер,формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на сключване на договора размер в проценти и посочена договорна надбавка.Установяването на неравноправния характер на клаузите за едностранна промяна на БЛП в случая позволява да се възстанови правното и фактическо положение на потребителя,каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.Договорът за потребителски кредит може да се изпълнява и без неравноправните клаузи на чл.3ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 и 2,съгласно изискванията на чл.146ал.5 ЗЗП.Следователно в хипотезата на неравноправност на договорните клаузи,предвиждащи възможност банката да промени едностранно,без постигане на изрична уговорка с кредитополучателя,респективно без да е ясно и разбираемо посочена методиката за изменение на размера на БЛП и алгоритъма по който се променя дължимата възнаградителна лихва и съответната месечна анюитетна вноска,приложимата възнаградителна договорна лихва е в първоначално уговорения размер БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,валиден за съответния период на начисляване на лихвата /5%/ плюс договорна надбавка 1.5% пункта,или годишна лихва по кредита 6.5%.Нищожността на чл.3ал.5, чл.6ал.3 и чл.12ал.1 и 2 от договора,не освобождава кредитополучателя от задължението да заплаща лихва по кредита по първоначално уговорения при сключване на договора размер-6.5%.
По гореизложените съображения съдът счита за неоснователен предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год.,поради нищожност/неравноправност на спорните клаузи в него,касаещи валутата на кредита и прехвърлянето на целия валутен риск върху кредитополучателя и едностранното изменение на възнаградителната лихва и разноските по договора.Съществените елементи и по-важни особености на договора за банков кредит са: 1.обект на договора е отпускане на определена парична сума, 2.паричната сума се отпуска за определен срок, 3.заемателят заплаща уговорената с банката лихва, 4.банковият кредит е целеви заем, 5.Банките–кредитори отдават голямо значение на обезпеченията чрез които се гарантира връщането на кредита.В случая процесният договор съдържа всички изискуеми елементи от необходимото съдържание на договор за банков кредит,съгласно чл.430 ТЗ,по валидни договорени клаузи на договора-размера на отпуснатия потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове е уговорен с валидните разпоредби на чл.1ал.1 и 3 от договора,и приложение№1/14.Х.2008год. към него,валутата /швейцарски франкове/ на главницата по договора за кредит също е договорена с валидните норми на чл.1ал.1 и 3 и чл.6ал.1,размера и дължимостта на възнаградителната лихва /цената на отпуснатия кредит/ е договорена с валидните клаузи на чл.3ал.1 и чл.6ал.1.Клаузата на чл.5ал.1 от договора урежда крайният срок за изпращане на кредита-300месеца,считано от датата на усвояване на кредита.Тази клауза е валидна и не е оспорена от кредитополучателя-ищцата по делото.Не се спори и относно целта на предоставения потребителски кредит-за текущи нужди.
Нищожността на клаузите на чл.3ал.5,чл.6ал.2 и ал.3,чл.12ал.1 и 2 и чл.23ал.1 и 2 от договора, няма за последица нищожност на целия договор за потребителски кредит от 20.ІІ.2008год.,ведно с Приложение№1/14.Х.2008год. към него,защото договорът може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва и разноски по договора,както и прехвърлянето на целия валутен риск върху кредитополучателя.В случая първоначално сключения договор№HL44072/2.Х.2008год.,ведно с Приложение№1/14.Х.2008год. има действие между страните, както относно отпуснатия кредит в размер на 24 247 швейцарски франка,който при курс „купува“ 1.2373лв. за швейцарки франк на Банката,в деня на усвояване на кредита,е в левова равностойност 30 000лв.,така и в частта относно размера на възнаградителната лихва по кредит-6.5% и се погасява в срок от 300месеца,считано от датата на усвояване на кредита.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата да заплати на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 5 093.99лв.,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
На основание гореизложеното и чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пред. първо ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146ал.1 и 5 ЗЗП Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. В. К.,ЕГН* с настоящ и постоянен адрес гр.С.,ул.“Евридика“№13,вх.Б,.1,ап.3 срещу „. Б.АДгр.С.,ЕИК**,представлявано от изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров и прокуриста Милена Ивайлова Ванева установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит№HL44072/2.Х.2008год. в цялост,поради нищожност на договорните клаузи,които уреждат неговия предмет- чл.6ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 и чл.23 относно валутата на кредита и чл.3ал.1 и ал.5, чл.6ал.3 и чл. 12ал.1 относно начина на формиране на лихвите и другите разходи по кредита,които са неравноправни на основание чл.26ал.1пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146ал.1 и 5 от ЗЗП ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!
ОСЪЖДА Р. В. К.,ЕГН* да заплати на „. Б.АДгр.С.,ЕИК** съдебните разноски по делото в размер на 5 093.99лв./пет хиляди деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: