Производството е по чл.405, ал.1 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на В. Е.-Р. П. от З. Д., в която се твърди, че между него и ответника З. ОЗК-Застраховане бил сключен застрахователен договор по имуществена застраховка Каско, полица *700049/25.04.17г., с период на покритие от 26.04.17г. до 25.04.18г. за обект товарен автомобил Волво, модел FM12 380, с рег. №СМ ****, произведен 2003г.
На 11.08.17г. автомобилът бил противозаконно отнет в Г. Божурище. Наказателното производство по досъдебно производство №240/11.08.17г. на РУП-Сливница и прокурорска преписка №827/17г. на РП-Сливница било спряно, поради неразкриване на извършителя.
Ищецът подал уведомление за настъпване на застрахователно събитие на 11.08.18г. и при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № 0020-470-0056/2017г. по посочената по-горе полица за застраховка Каско на товарния автомобил, като всички изискуеми документи по застраховката били представени в срок на застрахователя, с изключение на свидетелство за регистрация на МПС, част втора в оригинал.
С писмо от 28.11.17г. ответникът - застраховател отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Като мотив за отказа в писмото на ответника било посочено, че непредставянето на горното свидетелство за регистрация представлявало неизпълнение и нарушение на глава пета, раздел първи, чл.18, ал.1, т.6.2.2 от общите условия по застраховка Каско на МПС, част от която гласяла, че застрахованият бил длъжен не по-късно от един работен ден, считано от откриване на събитието, да подаде писмено уведомление по образец в офис на застрахователя, като представи пълна и достоверна информация за обстоятелствата, при които същото е настъпило, и да предаде оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото МПС, част I и II, и всички налични комплекти ключове на застрахователя.
Ищецът поддържа, че според постоянната и задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, постановена по аналогични случаи, оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка Каско на МПС, при настъпване на застрахователно събитие кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на застрахователния договор, и като такова не е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Затова и на основание чл.405, ал.1 КЗ моли съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение по посочената по-горе полица от 53 770.00лв., за противозаконно отнетия товарен автомобил Волво, ведно със законната лихва за забавено плащане върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното им плащане, както и законната лихва върху същата претендирана главница от постановяване на отказа за плащане, 28.11.17г. до 09.03.18г., предявяването на исковата молба в съда, в размер на 1389.06лв., както и направените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Поддържа становище, че искът е неоснователен и недоказан.
Признава се факта, че на 11.08.17г. при ответника постъпило уведомление от ищеца за настъпило застрахователно събитие кражба на товарния му автомобил Волво, като в резултат на постъпилото уведомление била образувана преписка по щета №0020-470-0056-2017г. Признава се също, че поради преценка, че е налице нарушение на общите условия, неразделна част от застрахователния договор, било отказано изплащането на застрахователно обезщетение. Ищецът бил уведомен за постановения отказ с писмо, представено с исковата молба.
Поддържа, че представителят на ищеца З.Д. бил представил декларация по преписката по щетата, че имало вероятност т.нар. малък талон, да е останал в откраднатия камион. Според р. II, Общи изключения, чл.5, ал.1, т.15 от общите условия по застраховка Каско на МПС, застрахователят не покривал щети в резултат на незаключено, незатворено МПС; оставен ключ, свидетелство за регистрация на МПС - част I или II в МПС или извън него, без необходимия контрол. Било видно от документите по преписката и исковата молба, че ищецът не представил свидетелство за регистрация, част втора. От това, че оригиналът на регистрационния талон не бил представен на застрахователя, възниквало основателно съмнение за инсценировка на кражбата, която била покрит риск за получаване на застрахователното обезщетение. Тъй като този риск изключвал регистрационният талон да се намира у извършителя на деянието, той би трябвало да се намира у собственика на автомобила, който трябвало да го представи на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. Затова била налице хипотеза на изключен риск, по смисъла на посочения по-горе текст от общите условия, а искът по тези съображения бил неоснователен.
Освен посоченото, била налице и друга хипотеза на изключен риск, по смисъла на р. I, чл. 8, ал. 3, т. 1 от общите условия на договора, а именно, ищецът не е разполагал с имобилайзер /допълнителен имобилайзер/ и/или система за активно проследяване в собственото си МПС, като до монтирането на посочените допълнителни устройства не се покривали събития по рисковете кражба и грабеж. Затова била налице отново хипотезата на изключен риск, по смисъла на чл.17, ал.5 във вр. с чл.6 от общите условия на застрахователния договор, тъй като към датата на твърдяното събитие автомобилът на ищеца не бил снабден с посочените допълнителни сигнално-алармени системи.
На следващо място ответникът твърди, че ищецът бил неизпълнение на едно от задълженията си по договора за застраховка, тъй като бил сключил договор за наем с трето лице от 31.07.17г., без да уведоми ответника в 7-дневен срок от възникване на това обстоятелство, в нарушение на чл.14, ал.2, т.3 и ал.3, от застрахователния договор, и подпише добавък с промените към застрахователната полица. Последното, предвид на чл.14, ал.4 от общите условия, давало възможност на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие да промени условията по договора, като намали застрахователното обезщетение или изцяло да откаже плащането му, което ответникът и направил. Освен това ищецът, с подаване на уведомлението за настъпилото застрахователно събитие, не предал на застрахователя всички налични комплекти ключове от автомобила, съгласно задълженията си по чл.18, ал.1, т.6.2.2 от общите условия на към застрахователния договор, което също било неизпълнение на последния.
Налице били и условията на чл.395, ал.1 във вр. с ал.4 от Кодекса на застраховането, за отказа от изплащане на застрахователно обезщетение. Според посочените текстове, застрахованият бил длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност от причиняване на вреди и да допуска застрахователят да прави проверки, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1, и само ако изрично е предвидил това в договора.
Освен това, налице били основанията на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, да се откаже изплащането на застрахователното обезщетение, тъй като било налице неизпълнение на застрахователния договор от застрахования, което било значително с оглед интереса на застрахователя, било предвидено в закон или в застрахователния договор и довело до възникване на застрахователното събитие. Поради неизпълнение на задълженията на ищеца по застрахователния договор, за ответника възниквало правото да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Била налице груба небрежност от страна на застрахования, тъй като не бил опазил с необходимата дължима грижа ключовете за процесното МПС, което било основна причина за настъпване на вредоносния резултат.
Искът бил завишен по размер. Според чл.386, ал.2 КЗ обезщетението се изплащало в размер на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Към момента на сключване на договор бил съставен талон за оглед от 10.05.17г., в който били констатирани уврежданията на автомобила към момента на сключване на договора, като липсвали данни те да са били отстранени към момента на застрахователното събитие. Затова претендираното обезщетение от 53 770.00лв. било прекомерно завишено и не отговаряло на действително претърпените вреди.
Застрахованият бил длъжен в случай на настъпване на застрахователно събитие да изплати всички останали вноски на застрахователната премия, тъй като бил приел разсроченото им изплащане, а застрахователят следвало да ги получи преди да заплати застрахователното обезщетение, предвид на чл.11, ал.7 от общите условия към застрахователния договор. Тъй като това не било направено, предявява възражение за прихващане на третата и четвъртата вноски с размера на присъденото обезщетение.
Оспорват се и исковете за обезщетение за забава в размера на законните лихви, поради недължимост на вземането по главния иск.
От ищеца в срок е постъпила допълнителна искова молба. Оспорва се възражението, че застрахователят можел да откаже изцяло плащането на застрахователното обезщетение в случаите, когато регистрационен талон бил оставен в откраднато МПС. В тези случаи обезщетението можело да се намали, но не и откаже изцяло плащането му. Възражението за липса на имобилайзер се отнасяло само до леките МПС, но не и до товарните такива, което било признато от служители на застрахователя. Не се оспорва сключването на договор за наем на товарния автомобил, твърди се, че застрахованият не бил предоставил ползването на автомобила, който по време на събитието се ползвало от застрахования, за което се представя трудов договор на водача на автомобила. Възражението за непредаване на всички комплекти ключове също било неоснователно, поддържа се автомобилът бил закупен като употребяван, с един комплект ключове. Искът не бил завишен по размер, предявената претенция била за обезщетение по застрахователна стойност, посочена в застрахователната полица, и отговаряла на действителните претърпени вреди. Били платени и всички дължими вноски по полицата, затова и това възражение било неоснователно.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В него ответникът поддържа всички направени възражения и оспорвания. Доколкото не се оспорвало наличието на наемен договор за товарния автомобил, счита, че това обстоятелство се признава от ищеца.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното заверено копие на свидетелство за регистрация, част І, че ищецът е собственик на товарен автомобил Волво ФМ12380, с рег. №****АТ.
Видно от застрахователна полица №*700049 от 25. 04.2017г. между страните бил сключен договор за застраховка Каско със срок на действие 26.04.2017г. до 25.04.2018г. по отношение на процесния автомобил, с покрити рискове по клауза Каско /застрахователна защита, покриваща частични щети или пълна загуба на МПС/. Съгласно договора, застрахователната премия била в размер на 1 290,47лв., платима разсрочено на четири вноски, а застрахователната сума била в размер на 53 770лв.
Не е спорно и настъпването на застрахователно събитие, кражба на МПС. Представено е удостоверение от МВР РУ- Сливница за образувано ДП № 240/11.08.17г., че автомобилът бил противозаконно отнет. С постановление за спиране, ДП № 240/2017г. било спряно, поради неразкриване на извършителя. /л.13-15/.
Спорни по делото са: 1. дължимостта на застрахователното обезщетение, доколкото били налице нарушения на договора от страна на застрахования, подробно посочени; 2. плащането на всички дължими /и разсрочени/ вноски по застрахователната премия и размера на претърпените вреди.
В тежест на ищеца е възложено доказването на плащанията и размера на вредите. В тежест на ответника е доказването на правоизключващите възражения.
По направеното възражение за прихващане по отношение на неизплатените вноски по застрахователната полица, същите да бъдат приспаднати от размера на обезщетението, доколкото възражението за прихващане не е конкретизирано по размер съдът е обявил, че ще се произнесе след посочване на размера му и с кой иск ответникът претендира да се допусне прихващане.
С писмо от 28.11.17г. /л.16/ ответното дружество е уведомило ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по образувана преписка. Като основание за отказа било посочено нарушение и неизпълнение на застрахован, на глава пета, раздел първи, чл. 18, ал. 1, т.6.2.2 от общите условия по застраховка Каско на МПС. С последващи писма от 28.11.2017г. и 08.12.2019г. ответникът е потвърдил отказа с мотив, че свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ в оригинал, на застрахования обект не било представено, което е в нарушение на глава пета, раздел първи, чл. 18, ал. 1, т.6.2.2 от общите условия по застраховка Каско на МПС.
Относно плащането на всички дължими и разсрочени вноски по застрахователната премия, в съдебно заседание на 11.10.2018г. пълномощникът на ищеца не е оспорил обстоятелството, че не били платени трета и четвърта вноска от застрахователния договор, поради направения категоричен отказ от страна на застрахователя да плати застрахователно обезщетение.
Ищецът не оспорва също, че имал сключен наемен договор от 31.07.17г., но твърдението му е, че в процесния период автомобилът не бил ползван от наемателя. В тази връзка съдът е допуснал свидетел за установяване на обстоятелството в чие владение е бил автомобила в момента на кражбата.
По делото са изслушани показанията на свидетеля З. Б., които съдът приема за достоверни, като съответстващи на останалите събрани доказателства. Същият заявява, че бил назначен в дружеството – ищец като шофьор, че той е управлявал товарния автомобил, включително и към датата на противозаконното му отнемане. Дава подробни обяснения за датите 10.08.2017г. и 11.08.2017г., както и за регистрационен талон, част ІІ.
С допълнителната искова молба е представен и трудов договор № 336/31.07.2017г., сключен между В. Е. и З. Б..
Допусната е по делото авто-техническа и оценъчна експертиза, с вещо лице инж. Х. К., чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. Установява се от последното, че средната пазарна цена на застрахования автомобил към 11.08.2017г. /датата на застрахователното събитие/, определена по сравнителния подход с използване на метода на пазарните аналози е 53 532лв.
Според вещото лице, не може да се приложи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка ГО, тъй като резултатът не би кореспондирал с общите условия /ОУ/ по застраховка Каско на МПС, приети с решение на СД на З. ОЗК-Застраховане, и в тази връзка посочва пазарната цена на застрахования автомобил, към датата на застрахователното събитие, определена по разходния подход, с използване на метод на амортизираната възстановителна стойност – 54 421лева.
Вещото лице посочва още, че в базата данни на официалния вносител на марката Волво за България – Волво Груп България Е., не била открита информация относно броя на ключовете, с които бил произведен самосвал Volvo FM12.
В съдебно заседание от 11.10.18г. съдът е дал възможност на ответника да уточни към кой от исковете иска прихващане. В становище вх.№4486/11.10.2018г. ответникът е направил уточнение по отношение на възражението за прихващане, като е конкретизирал размера му, а именно, че по застрахователната полица не била изплатена застрахователна премия в размер на 645,23лв. / трета и четвърта вноска/, но не е направил уточнение с кой от съединените искове се иска прихващане. Затова възражението не е било прието за съвместно разглеждане с предявените искове.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по реда на посочената разпоредба, следва да се установи наличието на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408 КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В случая е безспорно, а и се установява от представената застрахователна полица от 25.04.2017г. наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка между страните със срок на действие 26.04.2017г. до 25.04.2018г. Процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка Каско, като в графа покрити рискове в застрахователната полица е посочено „пълно Каско“, а съгласно Общи условия по застраховка Каско на МПС (без релсови превозни средства) на ОЗК Застраховане, кражбата е основен покрит риск.
Установено е, че ищецът е изпълнил задължението си да заплати първа и втора разсрочени вноски от застрахователната премия по договора, както и че в срока на действие на този договор е настъпило застрахователно събитие кражба, което е покрит от застрахователя риск.
Установено е още, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, но е получил отказ за изплащане на обезщетение.
В отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, като основание застрахователят е посочил, че към момента на събитието свидетелство за регистрация Част ІІ в оригинал не било представено, което било нарушение и неизпълнение на застрахования съгласно глава пета, раздел І, чл. 18, ал.1, 6.2.2 от общите условия по застраховка Каско на МПС.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че посоченото поведение на застрахования дава основание за освобождаването му от отговорност. Действително в чл. 5, ал. 1, т. 15 от общите условия /ОУ/ е предвидено, че застрахователят не покрива щети при незаключено, незатворено МПС; оставен ключ, свидетелство за регистрация на МПС –част І и/или част ІІ в МПС или извън него, без необходимия контрол. Аналогична възможност е уредена и чл. 395 КЗ, като при настъпило застрахователно събитие е прието, че застрахователят може да откаже плащане, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, и само ако е изрично предвидено в договора, а в случай, че не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят има право само да намали застрахователното обезщетение, съответно на тежестта на неизпълнението – чл. 385, ал. 4 КЗ. Правилото на чл. 395, ал. 4 КЗ не се прилага в случай, че неизпълнението на застрахования не е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно да се определи вида и размера на вредата.
Съдът приема, с оглед изложеното по-горе, че правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение или да намали застрахователното обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само в случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение или да намали неговия размер. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, постановена по КЗ (отм.), актуална и при новия КЗ, която се споделя от съда, в която е прието, че настъпването на обстоятелства, свързани с поведението на застрахования, които са били визирани в застрахователния договор и общите условия към него като изключен застрахователен риск, сами по себе си не са основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а следва да бъде преценено, дали това поведение на застрахования се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, като застрахователят следва да докаже пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, като значително с оглед на неговия интерес / решение №49/29.07.2013г. по т.д. 840/2012г. ВКС, І т.о., решение №207/13.01.2017г. по т.д.3394/2015г. на ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия случай, ответникът при постановяване на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение се е позовал единствено на неизпълнение от страна на застрахования ищец на задълженията му от общите условия към договора за застраховка по глава пета, раздел първи, чл. 18, ал. 1, т. 6.2.2. Действително, ищецът не е изпълнил задълженията си по глава пета, раздел първи, чл. 18, ал. 1, т. 6.2.2. от ОУ. По делото обаче ответникът не е доказал това неизпълнение да е довело до настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е доказал, че поведението на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие – кражба.
По отношение на това, дали оставянето на свидетелството за управление на МПС част І или част ІІ от него представлява съществено неизпълнение е налице практика на ВКС /решение №16/18.07.14г. по т.д. 2230/2013г. ІІт.о./.
По наведеното от ответника възражение за хипотеза на изключен риск по смисъла на р. І, чл. 8, ал. 3, т. 1 от ОУ, а именно, че автомобилът не е разполагал с имобилайзер и/или система за активно проследяване. Чл. 8, ал. 3, т. 1 от ОУ посочва, че застрахователят има право да поиска МПС да бъде снабдено с имобилайзер/допълнителен имобилайзер и/или система за активно проследяване, като това условие задължително се описва в застрахователната полица. Видно от застрахователна полица от 25.04.17г., такова изискване в нея не било посочено, съответно не е налице соченото основание за отказ. Освен посоченото, отказа за заплащане на застрахователно обезщетение застрахователят не е обосновал с неизпълнение на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ОУ.
По възражението на ответника за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 6.2.2 ОУ /да предаде всички налични комплекти ключове на застрахователя/. От приетата по делото авто-техническа и оценъчна експертиза е ясно, че в базата от данни на официалния вносител на марката Волво за България, не била открита информация относно броя на ключовете, с които е произведен самосвал Volvo FM12. Затова и изискването за предаване на повече от един брой ключ е необосновано с фактическото положение. Отделно от това, от свидетелството за регистрация и експертизата може да се направи обоснован извод, че автомобилът, произведен 2003г., през 2016г. не е бил закупен като нов, респ. с всички ключове, дадени от производителя. Затова поставеното в тежест на ответника възражение да установи това нарушение, също е останало недоказано. Основанието за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение също не е мотивирано с нарушение на чл. 18, ал. 1, т.6.2.2 от ОУ.
По отношение на твърдението за неизпълнение на чл. 14, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ОУ, ищецът не оспорва сключването на наемния договор от 31.07.17г. Допуснатият свидетел за установяване на обстоятелството, в чие владение е бил автомобила в момента на кражбата, потвърждава, че няма промяна в ползването на МПС. Товарният автомобил е бил през цялото време до настъпване на застрахователното събитие във владение на застрахования, като автомобила бил управляван именно от шофьора Б.. В тази връзка е и представеният трудов договор.Ключът от автомобила също е бил във водача и от него е представен чрез управителя на застрахователя.
Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ, застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея, в случай, че премията е на разсрочено плащане. По делото няма спор, че са платени от ищеца първа и втора от вноските, при което следва да се приеме, че застрахователният договор е влязъл в сила и е породил присъщите му правни последици, една от които е задължението на застрахователя да обезпечи поетата застрахователна закрила. Вярно е, че съобразно автономията на волята е възможно страните да уговорят клаузи, които при определени условия да освобождават застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче не могат да излизат извън рамките на кумулативно предвидените законови изисквания на чл. 408, ал. 1, т . 3 КЗ – същите да са значителни с оглед интереса на застрахователя, както и неизпълнението да се намира в причинно-следствена връзка с възникването на застрахователното събитие.
Едновременно с това, застрахованият е сключил наемен договор от 31.07.17г. за застрахования автомобил, т.е. след сключване на договора за застраховка, и за него е възникнало задължението да уведоми за това застрахователя и /или да плати допълнителна премия за това обстоятелство, според р. II, чл.5, ал.2, т.5 и чл.14, ал.2, т.3, ал.3 и ал.4 от ОУ, като в противен случай застрахователното събитие попада в случаите на изключен риск, по смисъла на същия текст. След като е подписал в застрахователната полица, че е бил уведомен за това положение в общите условия и не го е изпълнил, той понася и неблагоприятните последици от това неизпълнение. Не може да се обосновава възражението, че независимо от сключването на наемния договор ищецът е останал във владение на застрахования автомобил, защото го управлявал негов служител с трудов договор. На практика държането, а оттам и всички рискове, свързани с него, са преминали върху наемателя, което обяснява и клаузата в общите условия на застрахователния договор. Затова главният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. В този смисъл и решение №224/20.07.15г. по т.д.№4554/13г. на ВКС, I т.о., по чл.290 ГПК. Поради отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърлят и акцесорните искове за забава.
Ответникът е направил разноски 450лв. юрисконсултско възнаграждение 300лв. и депозит за вещо лице 150лв., които ищецът следва да бъде осъден да заплати.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. Р. ул. С.№ 2, П. от управителя З. Д., да се осъди З. ОЗК-Застраховане - С. Е. 121265177, със седалище и адрес на управление Г. С. 1301, район Възраждане, жк Възраждане ,ул. С. С. №7, .5, П. от А. Л. и Р. Д., за му заплати сумата 53 770лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен застраховетелен договор за имуществена застраховка Каско по полица *700049/25.04.17г. с период на покритие от 26.04.17г. до 25.04.18г. за обект товарен автомобил Волво, модел FM12 380, с рег. №СМ ****, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване иска - 09.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1 389.06лв. лихва за забава за периода 28.11.17г. до 09.03.2018г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. Р. ул. С. № 2, да заплати на З. ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ Г. С. Е. 121265177, със седалище и адрес на управление 1301 С. ж.к. В., ул. С. С. №7, . 5, разноски по делото в размер на 450лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :