И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.269 от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК.
С Решение №200 от 16.05.2019година,постановено по Г.д.№1009/2018година по описа на Смолянския районен съд епризнато за установено на основание чл. 422 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на длъжника К. А. А., ЕГН *, постоянен адрес Г. С., У. „П. Х. № 8, че съществува вземането на „. К. Б.” Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление Г. С., ж.к. М., бУ. „Б. № 49, Б. 53 Е, В. В, . 7, представлявано от С. Н. Н., Я. Ян Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. по заповед за изпълнение на парично задължение № 323/12.06.2018 г., издадена по ч.Г.д. № 702/2018 г. на РС С. за сумата от 1 180,14 лв., дължима по договора за потребителски К. № */25.01.2016 г., представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 08.06.2018 г. до окончателното заплащане на задължението, както и са присъдени направените разноски по делото и в заповедното производство.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените в обективно и субективно съединение искове за главницата В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 1 180,14 лв. до пълния предявен размер от 3 133,10 лв., както и иска за договорна възнаградителна лихва в пълен размер от 1 021,30 лв. и иска за възнаграждение за допълнителни услуги в пълен размер от 1 969,86 лв.
Недоволен от така постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение искове, като се излагат пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт, от което се прави извод за незаконосъобразност и необоснованост на решението в атакуваните части. Изразено е несъгласие относно направения от съда фактически извод, че клаузата по закупения пакет от допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на ЗПК. Твърди,че видно от условията на договора и ОУ, които са неразделна част от него, сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита, то е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Обосновава извод,че със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания К., при настъпване на неблагоприятни за него събития няма да изпадне в забава, а ще отложи плащането на определен брой вноски, ще може да си намали размера на определен брой вноски с до 75%, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него и ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Клаузите от общите условия, свързани с пакета от допълнителни услуги уреждат отношенията между страните само в случай, че клиентът е пожелал и сключил споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Твърди още, че потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по кредитния договор, включително закупения пакет от допълнителни услуги. Налице е наличие на съгласие по отношение на размера на главницата и лихвите и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени постановеното от районен съд решение в обжалваната част и се произнесе по същество на спора като уважи изцяло предявените искове. Претендират се и направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 640 лева.
В постъпилия писмен отговор по реда и в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по въззивната жалба К. А., депозиран Ч. адв.Б.М. се поддържа неоснователност на жалбата и се предлага да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят не изпраща представител, но в писмена молба предлага делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа подадената въззивна жалба и излага съображения по същество.
Въззиваемият К. А. редовно и своевременно призован не се явява и се пердставлява от адв.Б. М., който поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд,като провери редовността и допустимостта на въззивната жалба, счита че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК, произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,като по останалите въпроси е обвързан от релевираните в жалбата въззивни основания.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо като пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и прецени събраните доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,намира въззивната жалба неоснователна, при следните съображения:
Районен съд С. е сезиран с иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,вр. чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 25.01.2016 г. между страните е сключен договор за потребителски К. № * за сумата от 4 200 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 259.65 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 48.89 %, годишен лихвен процент 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11%. Общото задължение по кредита е 6231.60 лв. ,възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 3150.00 лв.,размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 131.25 лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 9 381.60 лв., при общ размер на вноска 390.90 лв. и срок на 6-ти ден от месеца.
По желание на кредитополучателя К. А. А. с част от сумата на отпуснатия К. са погасени негови задължения към трети лица ,съответно задължение в размер на 525 лв. към „М. К.“ , задължение в размер на 1055 лв. към „Кредисимо“ , задължение в размер на 370 лв. към „Вива К.“ ООД, задължение в размер на 1055 лв. към „Фератум Б. Е. и задължение в размер на 604 лв. към „Неткредит“ ООД. Твърди се също така, че ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 26.01.2016 г. е превел парична сума в размер на 596 лв. по посочена от длъжника К. А. банкова сметка. По заявление на кредитополучателя е сключен Анекс №1 от 04.07.2016 г. за отлагане на вноска № 4 от Договора за потребителски К. № *. Излагат се твърдения, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 8 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски К. на 14.02.2017 г. е настъпило автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „. К. Б.” Е. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Смолянски районен съд, въз основа на което е образувано ч.Г.дело № 702/2018 г.Длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, което е породило правния интерес на ищеца от подаването на исковата молба.В уточняващата молба от 08.10.2018 г. ищецът е уточнил, че от отпуснатата главница по договора за К. в размер на 4 200 лв. ответникът е платил 1066,90 лв. и е останал непогасен остатък в размер на 3 133,10 лв., по чл. 4 от общите условия към договора за К. ответникът дължи възнаграждение за изтегления К. в общ размер 2 031,60 лв., от които е платил 1 010,30 лв. и е останал непогасен остатък в размер на 1 021,30 лв. Отделно от това се твърди, че по пакета за предоставени допълнителни услуги ответникът дължи общо възнаграждение в размер на 3 150 лв., от които е платил 1 180,14 лв. и е останал непогасен остатък в размер на 1 969,86 лв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди,че е платил сума в размер на 3 392 лв. в периода от 28.01.2016 г. до 02.11.2017 г., а относно начислените от ищеца лихви поддържа противоречие с българското законодателство – ЗКИ, ЗКПУПИ, ЗПК и законодателството на ЕС, тъй като върху остатъка по неплатената главница са начислени ГПР, годишен лихвен процент, лихвен процент на ден. Оспорва иска за лихви в размер на 3 150 лв., както и претенция за сумата от 3 133,10 лв. за неплатената главница. Признава вземането на ищеца за главница в размер на 808 лв. и на лихва за забава в размер на 144,16 лв.
При разглеждане делото от районен съд от фактическа страна е установена възникнала валидна облигационна връзка между „. К. Б. Е. и К. А. А. на 25.01.2016 г., по силата на сключен договор за потребителски К. Профи К. стандарт с пакет от допълнителни услуги Бонус, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя К. в размер на 4 200 лева за срок от 24 месеца, с падеж всяко шесто число на месеца, при падеж на първата месечна вноска -06.03.2017 г., а последната - 06.02.2018 г. Установено е също така усвояване от страна на кредитополучателя предоставените от финансовата институция парични средства Ч. превода на сумата от 596 лв. по сметка на негово име в „Банка ДСК“ ЕАД, Ч. превода на сумата от 525 лв. по сметка на „Микро К.“ в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата от 1 055 лв. по сметка на „Кредисимо“ в „Банка ДСК“ ЕАД; 370 лв. по сметка на „Вива К.“ ООД в „Райфайзенбанк Б. ЕАД; 1 050 лв. по сметка на „Фератум Б. Е. в „Юробанк и еф джи Б. и 604 лв. по сметка на „Неткредит“ ООД в „Банка ДСК“ ЕАД за окончателно погасяване на други кредити на ответника (л. 45-50). Договорени са размер на месечната вноска 259,65 лв.; фиксиран лихвен процент на ден 0,11 %, годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89 % и общо дължима сума по кредита 6 231,60 лв. Договорен е допълнителен пакет услуги за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства при възнаграждение 3 150 лв.. Размерът на вноските за допълнителния пакет е 131,25 лв. месечно, които добавени към месечната вноска по кредита я увеличават на 390,90 лв., а общият размер на сумата за връщане нараства на 9 381,60 лв.
На 04.07.2016 г. е сключен анекс № 1 към договора за отлагане на плащането на вноска № 4, съставен е нов погасителен план, като е запазен ГЛП в размер на 41,17 лв. и е намален ГПР на 45,69 %.Ответникът е извършил забавени плащания в общ размер 3 257,34 лв., с които са погасени част от лихвата, и част от главницата, съгласно извлечението на л. 51.
От представените от ответника вносни бележки, операционни бележки, разписки и финансов бон (л. 67 – 78) е видно,че последният е превел по сметка на ищеца суми в общ размер 3 463,27 лв.
Поради спиране на плащанията остатъкът по кредита в размер на 6 274,26 лв. е обявен за предсрочно изискуем, като от страна на ищеца не се представя доказателство за връчването на уведомителното писмо на ответника. Договорът е прекратен поради неизпълнението му от ответника, считано от 14.02.2017 г.
Поради липсата на последвало плащане ищецът е подал на 08.06.2018 г. заявление по реда на чл. 410 ГПК пред РС С. и по ч.Г.д. № 702/2018 г. на РС С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 323/12.06.2018 г., с която е разпоредено длъжникът К. А. А. да заплати на кредитора „. К. Б.” Е., сумата от 6 124,26 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 172,49 лв. за направените разноски по делото, от които 122,49 лв. за държавна такса за образуване на делото и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение за недължимост на заявените суми е издадено разпореждане на заявителя да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. Разпореждането е връчено на заявителя на 02.08.2018 г., а исковата молба е депозирана на 03.09.2018 г. - понеделник (видно от датата на товарителницата на л. 54 на гърба).
Според заключението по назначената СИЕ кредитополучателят е извършил плащания в общ размер 3 394,50 лв., с които е погасена главница в размер на 1 066,90 лв.; договорна лихва в размер на 1 010,36 лв.; възнаграждение за пакет допълнителни услуги – 1 180,14 лв. и 137,16 лв. лихва за забава. Според т. 2 реда на погасяване е бил главница, лихва, възнаграждение по допълнителния пакет и лихва за забава. Дължимият остатък на лихвата е 3 133,10 лв.; договорна лихва 1 021,30 лв. и възнаграждение за допълнителен пакет – 1 969,86 лв. или общо 6 124,26 лв..
В т. 4 и 7 е даден втори вариант, при който са изключени плащанията по допълнителния пакет, като вещото лице е определило размер на главницата към момент на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 3 133,10 лв., а договорената възнаградителна лихва на 1 021,30 лв. или общо 4 154,40 лв.. В съдебно заседание вещото лице допълва, че при определяне размера на главницата и лихвата в т. 7 от заключението възнаграждението за допълнителния пакет услуги е изключен. По т. 1 от заключението се приема, че с платеното по пакет 1180.14 лв. са погасени главница и част от договорената лихва, то остатъка към 14.02.2017 г. ще бъде 1954 лв. остатък от главница, а лихвата ще бъде изцяло погасена. По т. 6 е определена законната лихва в размер на 820,18 лв. за посочения период и същата е начислена върху главницата 4 200 лв. Лихвата обхваща периода от подписване на договора до 14.02.2017 г. Законната лихва е определена върху сумата 3133.10 лв., а не върху 1954 лв., законната лихва е определена върху остатъка, считано от 14.02.2017 г. до 08.06.2018 г. Годишният лихвен процент към момента на сключване на договора надвишава трикратния размер на законната лихва, приета от МС. Вещото лице констатира,че в самия договор няма правила за определяне на годишния процент на разходите, няма и методология за определянето му.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд е приел,че ищецът е доказал наличието на валидно сключен договор за потребителски К., удостоверяващ постигнатите между страните договорености и наличието на валидно възникнала облигационна връзка между тях, по която ответникът не е изпълнил вмененото задължение по погасяването му, счел е основателно възражението на ответника за недействителност на договорения пакет от допълнителни услуги, обосновал е извод за недължимост на договорените пакет допълнителни услуги, като действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, с които е нарушена императивната разпоредба на чл.10а,ал.2 от ЗПК, поради нищожност. Съобразил е заключението на вещото лице дадено устно в открито съдебно заседание при изслушването му, като е отчел извършените до момента плащания от ответника и приспаднал погасената сума за услугите по допълнителния пакет – сума в размер на 1 180.14лева от определения с експертизата неплатен остатък от договорната лихва и главницата, като приема, че договорната лихва е погасена изцяло, а от главницата остава непогасен остатък в размер на сума 954лева и е уважил иска до този размер, считано от подаване заявлението - 08.06.2018 година до окончателното плащане на главницата.
Въззивната инстанция,извършвайки от своя страна преценка на доказателствата, съотносимо с разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК счита, обжалваното решение правилно постановено и следва да бъде потвърдено.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. В това производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане,а в тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.
По делото следва да се приеме, че въззиваемият представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени Ч. публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случай), което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК. поради което и съгласно разясненията дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискването за обявяване на договора за К. за предсрочно изискуем важи и за него.
В случая обаче макар кредиторът не доказва уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, в хода на процеса – на 06.032018година е настъпила изискуемостта на целия остатък по кредита, обстоятелство съобразено от районен съд с атакуваното решение.
Установено е по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски К. по чл.9 и следващите от ЗПК,както и че ищецът като изправна страна по договора е превел отпуснатия К. в размер на 4 200 лева на ответника по негова сметка и погасил остатъци по други негови кредити към други небанкови институции, поради което ответникът дължи връщане на предоставения му К., ведно с договорената лихва.
Не така стои въпросът досежно уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на месечна вноска 131.25лева(в общ размер 1 969.86лева),която сума добавена към месечната погасителна вноска 259.65 лева я увеличава на 390.90лева, съгласно раздел VI „Параметри” от договора. Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския К.; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, Б.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в общ размер на 1969.86лева, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски К. каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В противоречие на императивното правило на чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане, не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към основния договор за К., макар и обвързано с него, представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В настоящият случай е налице очевидна нееквивалентност на насрещните престации, което води до нищожност на договора. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС (Решение № 1444 от 4.11.1999 г. по Г. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС , Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по Г. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, Решение 119 от 22.03.2011 г. по Г. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС ,Решение № 452 от 25.06.2010 г. по Г. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС ). Според последното от цитираните решения , съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице, когато насрещната престация е практически нулева. В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги се равнява на стойността на отпуснатия К., с който е обвързана, а същевременно услугите, от които се е възползвал ответникът не са от такова естество, че да са свързани с отпускане на допълнителни средства от кредитодателя, нито с някаква стойностно изразена загуба от негова страна Първата услуга, която се сочи, че е използвана - приоритетно разглеждане на искането за К. и изплащане на самия К., се покрива с действие, което така или иначе е дължимо от кредитора- да осъществи преценка за наличие на условията за отпускане на кредита и се различава единствено по срочността си - срочност, която по никакъв начин не оправдава заплащането на цена равна на стойността на кредита. Никъде, дори в определението за тази услуга, не са посочени критерии - времеви или други, които да очертаят кога приоритетността е спазена и в този смисъл клиентите не могат да са наясно дали бързото получаване на отговор на тяхното искане е в следствие на разглеждане на искането им с приоритет или в следствие на разглеждането му както във всяка друга хипотеза, когато подобна услуга не е закупена. Отлагането и намаляването на вноски са другите две услуги, които кредитополучателят е използвал, като единствената последица за кредитодателя от изпълнението на тази услуга, която така или иначе е ограничена в броя вноски, е изместването на падежа на вноските в края на погасителния план, т. е. изместване крайния срок на договора, без обаче от това да следва каквато и да е неблагоприятна последица или загуба за кредитодателя, която да налага овъзмездяване, на каквото клиентът се е съгласил. Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в по-кратки срокове и от предоставянето на бъдещи възможности за същия, от които той се е възползвал, следва да се отчете, че се касае за договор, при който има икономически по-слаба страна. С оглед конкретиката на случая, нееквивалентността между престациите съдът преценява като основание за признаване нищожност на споразумението за допълнителни услуги към договора за К., в следствие на което недължимо се явява възнаграждението по него в размер на 1989,86 лева и установителният иск, предявен от ищеца за тази сума, включена в сумата за главница, е неоснователен.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира че от сумите, с които ищецът „. К. Б. Е. е формирал иска за главница, като изначално недължима поради нищожност на уговорката за нея (съобразно посочените по-горе мотиви ) следва да бъде изключена стойността на пакета от допълнителни услуги, а доколкото договорът за К. е действителен в частта си относно подлежащата на връщане сума по кредита и в частта за уговорената възнаградителна лихва, общата стойност от тези две суми формира действителната стойност на договора, за която вземането е следвало да бъде разсрочено на месечни вноски.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
С оглед предходното, настоящият състав намира, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски К., с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер на 1969.86 лева.
Неоснователно е и оплакването,че липсва яснота относно направения от районен съд извод,че неизплатената главница по договора е в размер на 1954 лева, а с диспозитива на решението е намален размера на главницата до 1180.14 лева. Районен съд се е мотивирал с атакуваното решение като е съобразил заключението на експертизата с направеното доуточнение от вещото лице, устно в открито съдебно заседание и приложеното допълнение(стр.122), поради което правилно, отчитайки недължимостта на цената на пакета допълнителни услуги, след приспадане извършените до момента плащания от длъжника правилно е прието, че договорната лихва е погасена изцяло, а от главницата остава непогасен остатък сума в размер на 1180.14лева.
Предвид гореизложените съображения и установената нищожност на клаузите на договора за К. настоящият състав намира,че претендираното вземане за сумата 1969.86 лв. възнаграждение по пакет от допълнителни услуги е неоснователно поради нищожността на клаузите,свързани неравно-правния им характер при сключване на договора, а въззивната жалба в тази част – неоснователна и атакуваното решение законосъобразно постановено, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се дължат направените от въззиваемия разноски за ползвана адвокатска помощ, които са своевременно поискани, надлежно документирани и е представен списък по чл.80 от ГПК и следва да се възложат в тежест на жалбоподателя – сума в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения ,настоящият състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №200 от 16.05.2019година,постановено по Г.д.№1009/2018година по описа на Районен съд Г. в частта, с която са отхвърлени предявените искове на основание чл. 422 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на длъжника К. А. А., ЕГН *, постоянен адрес Г. С., У. „П. Х. № 8, че съществува вземането на „. К. Б.” Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление Г. С., ж.к. М., бУ. „Б. № 49, Б. 53 Е, В. В, . 7, представлявано от С. Н. Н., Я. Ян Ч., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. по заповед за изпълнение на парично задължение № 323/12.06.2018 г., издадена по ч.Г.д. № 702/2018 г. на РС С. за сумата от 1 180,14 лв., дължима по договора за потребителски К. № */25.01.2016 г., представляваща неплатена главница в ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 1 180,14 лв. до пълния предявен размер от 3 133,10 лв., иска за договорна възнаградителна лихва в пълен размер от 1 021,30 лв. и иска за възнаграждение за допълнителни услуги в пълен размер от 1 969,86 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К. А. А. да заплати на „. К. Б.” Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление Г. С., ж.к. М. направените разноски пред Смолянския окръжен съд за ползвана адвокатска помощ в размер на сумата 300(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: