Решение № 472

към дело: 20195400900014
Дата: 11/27/2019 г.
Председател:Любен Хаджииванов
Членове:
Съдържание

Производството е по чл. 238 и сл. ГПК.
Предявен е иск по чл. 288, във вр. с чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 236 и сл. и чл. 92 от ЗЗД, като се твърди неплащането в срок наемни вноски по прекратени договори за наем, ведно с неустойка върху тях, включени консумативни разходи за посочените в исковата молба периоди, както и невърната стока по сключването на договорите на стойност остатъка от 1509,62 лв. Претендират се по чл. 86 от ЗЗД законните лихви върху дължимите суми от предявяването на иска до окончателното плащане, както и направените съдебни и деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 12.08.2016г., кооперацията В. Н. е сключила с ответника БОКИ-94 Е. С. договор за наем на магазин Супермаркет КООП – 2, ведно с движимите вещи, намиращи се в него, срещу месечен наем от 2 300лв. без ДДС или 2 760лв. с ДДС, според чл. 5, ал. 1 от договора. Според ал. 2 от същия текст, ответникът се задължил да заплаща наемната цена в брой в касата на кооперацията, най късно до 5-то число за предходния месец, за който се отнасял дължимият месечен наем. Според чл.26, ал. 1 от договора при забава на плащане на наемната цена наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0.01% от дължимият наем за всеки ден забава, но не-повече от 1 % общо, като наемодателят не губел правото си на тази неустойка и при разваляне на договора. Твърди се, че ответникът частично е заплащал определеният наем до месец януари 2017г. включително. След това до м. май 2017 г. е заплатил общо сумата от 3 760лв., което не било пълния наем за три месеца. През месец юни 2017 година не е заплатил нищо. През месец юли 2017г. е поискал намаляване на наемната цена. С решение на УС на кооперацията размера на месечния наем бил намален. С анекс от 10.07.2017г. към този договор, подписан от председателя на кооперацията и пълномощника на ответника, дъщеря му Н. К., месечният наем на посочения обект се променя от 2 300лв. без ДДС, съответно 2 760 лв. с ДДС, на 700лв. без ДДС и 840лв. с ДДС, считано от 01.07.2017 година. Според анекса било предвидено новата наемна цена да се заплаща до 20-то число на месеца, за който се отнася дължимият наем. С този анекс се определяла погасителна вноска за старите наемни задължения в размер на 700 лева месечно, която следвало да се заплаща до 30-то число на месеца. Анексът предвиждал още, че при закъсняване на заплащането на месечния наем, както и на погасителната вноска за старите задължения с една седмица, договорът за наем се прекратява от наемодателя без предизвестие. След подписване на анекса, наемателят заплатил определеният нов месечен наем /по 840лв. с ДДС/ за месеците юли, август, септември и октомври 2017 година. След това през месец ноември и декември 2017г. не е заплащал нищо. През м. януари 2018г. е заплатил 840 лева наем за този месец. През м. февруари 2018г. не заплатил нищо, през м. март 2018г. е заплатил 840лв. с ДДС за същия месец. След това преустановил всякакви плащания, а в същото време продължил да ползва наетият имот. Това наложило представляваната кооперация едностранно да развали договора за наем и тъй като въпреки това ответникът не освободил обекта, кооперацията била принудена да предяви пред Районен съд - Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответника, като с влязло в законна сила решение по Г.дело № 84/2018г. по описа на РС- Ч. ответникът бил осъден да предаде ползването върху имота. Предаването на обекта от страна на Борислав Киряков като МОЛ обратно на кооперацията станало на 23.11.2018г., като за целта бил изготвен и подписан инвентаризационен опис. След подписването на първоначалният договор от 12.08.2016 година и анекса към него от 10.07.2017 година до предаването на обекта на 23.11.2018 година, ответникът дължал на кооперацията сумата от 21 200лв. с ДДС неплатен наем, като били приспаднати заплатените суми посочени по-горе за наемни задължения. След подписването на анекса се твърди, че ответникът е заплатил четири пъти по 700 лева стари задължения, които счетоводно били отнесени към партидата му за дължимия наем на магазин Супермаркет 1, или към момента на предявяване на иска ответникът дължал на ищеца сумата от 21 200 лв. наемни задължения, отделно предвидената неустойка по договора в размер на 852.90 лева. Освен това дължал на кооперацията консумативи за вода, неплатени от него за посочените месеци в размер на 174.12 лева.
Твърди се, че с договор за наем от 30.11.2016г. между страните било предоставено ползването на обекта Супермаркет КООП 1, с месечна наемна цена 1 500лв. без ДДС или 1 800лв. с ДДС по чл.5, ал. 1 от договора, като наемателят заплаща на наемодателя наемната цена най- късно до 5-то число на месеца, за който се отнасял дължимият месечен наем. Този договор бил прекратен по взаимно съгласие на 12.04.2017 година. Поради неплащането в срок на дължимите месечни наемни вноски, както относно срока, така и относно размера на наемните вноски, след прекратяване на договора, останали неиздължени към кооперацията сума от 3 020лв. с ДДС, както и неизплатен консуматив за ползвана ел.енергия за сума в размер на 3 454.01лв. с ДДС. Твърди се, че се дължи също така неустойка върху дължимият наем в размер на 252.80 лева. Освен това при подписване на договора за обекта кооперацията предала на ответника стока на стойност 2 217.40лв. В последствие той върнал част от стоката на кооперацията в размер на 707.78лв., която била приспадната с нарочен документ. Останало да дължи на кооперацията сумата от 1 509.62 лв., или общо ответникът дължал на кооперацията сумата от 29 357.75лв. с ДДС за наеми, просрочени задължения и стока. Неустойката за наемите била в размер на 1 105.70лв. за двата магазина. Тези суми били известни на ответника, но до настоящият момент не били издължени, и поради това моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 29 357.75лв. с ДДС за наеми, просрочени задължения и стока, както и неустойка за наемите в размер на 1 105.70 лева за двата магазина, заедно със законната лихва върху главницата от 29 357.75лв. от датата на предявяването на иска до окончателното им плащане, както и да заплати на кооперацията направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано на вписания в Търговския регистър адрес на управление при условията на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ГПК, не е депозирало отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
В първото по делото заседание ответникът не се е явил и не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, като процесуалният представител на ищеца е заявил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение – условия по чл. 238, ал. 1 ГПК.
От приложените в делото разпореждане на съда и съобщение за връчване на препис от исковата молба е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание – условие по чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК.
За основателността на иска по чл. 288, във вр. с чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 236 и сл. и чл. 92 от ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, подкрепящи твърденията му за съществуване на спорното право. Същите обуславят извод за вероятната основателност на исковете, което е и условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, ведно с последиците от това за присъждане и на законната лихва върху главницата. Или установява се наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което искът следва да се уважи по този ред.
Според чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски в размер на 3 218,54лева, от които държавна такса 1 218,54лв. и адвокатски хонорар 2 000лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА БОКИ-94 Е., Е. 200670426, със седалище и адрес на управление Г. С. район Илинден, ул. Кукуш № 1, П. от П. К., да заплати на В. Н., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. Ч. ул. Спартак № 12А, представлявана от председателя Д. К., чрез адв. Б. К. сумата общо от 29 357,75лева с включен ДДС, представляваща сбор от: 21 200лв. с включен ДДС - неизплатени наеми по договор за наем от 12.08.2016 г. и анекс от 10.07.17г. за магазин супермаркет КООП-2; 174,12лв. – консуматив вода за обект магазин супермаркет КООП-2; 3 020лв. с включен ДДС - неизплатени наеми по договор за наем от 30.11.2016г. за обект магазин супермаркет КООП-1; 3 454,01лв. – консуматив ел.енергия за обект магазин супермаркет КООП-1; 1 509,62лв.- предадена на ответника стока от кооперацията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА БОКИ-94 Е., Е. 200670426, със седалище и адрес на управление Г. С. район Илинден, ул. Кукуш № 1, П. от П. К., да заплати на В. Н., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. Ч. ул. Спартак № 12А, представлявана от председателя Д. Кр., чрез адв. Б.К. сумата общо от 1 105,70лв., представляваща сбор от : 852,90лв. - неустойка за забава при плащане на наемна цена по договор за наем от 12.08.2016г и анекс от 10.07.17г. за магазин супермаркет КООП-2 /чл.26/1// и 252,80лв. - неустойка за забава при плащане на наемна цена по договор за наем от 30.11.2016г. за обект магазин супермаркет КООП-1 /чл.25/1/.
ОСЪЖДА БОКИ-94 Е., Е. 200670426, със седалище и адрес на управление Г. С. район Илинден, ул. Кукуш № 1, П. от П. К., да заплати на В. Н., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. Ч. ул. Спартак № 12А, представлявана от председателя Д. Кр., чрез адв. Борис Къдрински разноски в размер на 3 218,54лева, от които държавна такса 1 218,54лв. и адвокатски хонорар 2 000лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :