Производството е по иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ Д. Г. Ч.,ЕГН* от Г.Г. Д.,ул.“.№9,твърди в исковата молба,че през месец април 2015год. се запознал с К. Л. С. от Г.Д. чрез негов приятел Р. С. Г. от с.Г.,Б.о..Р. Г. му споделил,че е давал пари на заем на К. С. и съпругата му Е. С.,гарантирани със записи на заповед,с цел да подкрепи приятелски бизнеса му с дървен материал.Дейността си К. С. осъществявал чрез “С.-97-К. С.Г.Д..Двамата обещали да върнат парите навреме и преди настъпване на падежите,но това не станало,въпреки многократните покани от страна на Р. Г..Те обяснявали,че бизнесът им е в криза,времената били трудни,щели да върнат парите без да е необходимо да им се предявяват записите на заповед с настъпването на падежа/срока.Така изминали годините,но парите не били върнати.Слез запознанството им през 2015год.,К. С. помолил ищеца да му помогне с пари,тъй като се отваряли пазари за производство на палетни елементи и щял да спечели достатъчно,за да върне всичките си дългове.Ищецът му обяснил,че има спестени пари за жилище,но може да му помогне за една година,като държи да се гарантира със запис на заповед,която да е с реквизити на реално предявена след падежа.Ищецът твърди,че на 10.V.2015год. дал на К. С. 34 000лева,като за целта му предоставил изготвен с необходимите реквизити,по негови указания за суми и срок,формуляр на запис на заповед,който бил подписан от К. С. собственоръчно.Ответникът не се обадил близо година,нито му отговарял по телефона,което силно обезпокоило ищеца.След настъпването на падежа,за него бил налице правния интерес да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Въз основа на представената запис на заповед,издадена на 10.V.2015год.,ДРС е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №74/17.V.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год.,с която разпоредил длъжникът »С.-97-К. С.»Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С. да заплати на кредитора Д. Г. Ч.,ЕГН* от Г.Г. Д.,ул.»Т.»№9 сумата 34 000лв.-главница,дължима по запис на заповед,издаден на 10.V.2015год.,с падеж 12.V.2016год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.V.2016год. до окончателното изплащане на вземането.Издаден му е и изпълнителен лист за вземането на 17.V.2016год.На 1.VІІ.2016год. на ищеца е връчено разпореждане№410/24.VІ.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на ДРС,с което му се указва,че в едномесечен срок от получаване на съобщението,следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу »С.-97-К. С.»Г.Д.представляван от К. Л. С.,като са му указани и законовите последици от неизпълнение на разпореждането на съда.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането си срещу ответника.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да приеме за установено,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-13.V.2016год. съществува вземане на Д. Г. Ч.,ЕГН* от “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С.,представляващо сумата 34 000лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 13.V.2016год. до окончателното изплащане на вземането,като му се присъдят и съдебните разноски по водене на делото.
ОТВЕТНИКЪТ “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С. не подава отговор на исковата молба в срока по чл.131ал.1 ГПК.В съдебно заседание ответникът оспорва предявения иск за разликата от 4 000лв. до 34 000лв..Твърди,че сумата 32 000лева му е дадена от Р. Г..Д. Ч. го намерил и го накарал да подпише запис на заповед за сумата 4 000лева,като му заявил,че от сумата 32 000лв.,дадена от Р. Г.,4 000лева е дал той.Ответникът е категоричен,че е подписал запис на заповед за сумата 4 000лева,но като отишъл в ДРС видял същата запис на заповед,подправена на 34 000лева.Ответникът заявява,че му е представена запис на заповед,в която той само е изписал името си,като обещател,данните си от паспорта и се е подписал собственоръчно.Било оставено празно място след напечатаното „безусловно,неотменно и без протест обещавам да платя“,като някой друг е изписал „Д. Г. Ч. от Г.Г. Д.,обл. Б. сумата 34 000лева,цифром и словом“.Но той е подписал запис на заповед за сумата от 4 000лева,а не за 34 000лева,като това се вижда съвсем ясно на записа на заповед,че е подправена сумата цифром и словом чрез добавяне на 30 000лева.Ответникът признава,че дължи на Д. Г. Ч. само сумата от 4 000лева.
С определение№273/21.ІХ.2016год. по Г.д.№228/2016год. Девинският районен съд е прекратил производството по делото на основание чл.118ал.1 и 2 ГПК във връзка с чл.104т.4 ГПК,поради родова неподсъдност на делото пред районен съд,с оглед цената на предявения иск и го е изпратил на Смолянски окръжен съд за разглеждане като първа инстанция.Определението е влязло в сила,като необжалвано.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца,становището по предявения иск на ответника,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на СГЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява,че запис на заповед без протест е издадена от К. Л. С.,ЕГН* от Г.Д.ул.“. М.№8,представител на “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,със седалище и адрес на управление Г.Д.ул.“. М.№8,в качеството на издател на запис на заповед,с която безусловно,неотменно и без протест обещава да плати на Д. Г. Ч. от Г.Г. Д.,обл. Б. сумата от 34 000лева/изписана цифром и словом/,при следните реквизити на ценната книга:падеж 12.V.2016год.Обещателят К. Л. С. следва да плати горепосочената сума в срок до 12.V.2016год..Място на плащане е Г.Г. Д.,ул.“.№9,т.е. задължението е носимо,а не търсимо.Записът на заповед е издадена на 10.V.2015год. в Г.Д..Посочено е,че в случай на неплащане на горепосочената сума поемателят има право да се снабди с изпълнителен лист без да е необходима изрична покана за извършване на доброволното плащане.Издателят няма право на протест и отговаря неограничено с имуществото си в случай на неплащане на горепосочената сума.Поставен е собственоръчен подпис на издателя-обещател.Посочено е,че записът на заповед е издадена на основание чл.535-538 ТЗ в два еднообразни екземпляра-един за издателя и един за поемателя.К. Л. С. е удостоверил,че настоящата запис на заповед му е предявена от Д. Г. Ч. за сумата 34 000лева за изпълнение на 13.V.2016год.След което К. Л. С. е поставил собственоръчно подписа си и е изписал трите си имена.Въз основа на записа на заповед от 10.V.2015год. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №74/17.V.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на ДРС и изпълнителен лист,с които длъжникът “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С. е осъден да заплати на Д. Г. Ч.,ЕГН* от Г.Г. Д.,ул.“.№9 сумата 34 000лв.-главница,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 14.V.2016год. до изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК длъжникът “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С. е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение№74/17.V.2016год. и изпълнителен лист от 17.V.2017год. по ч.Г.д.№151/2016год. на ДРС,в което твърди,че дължи на Д. Г. Ч.,ЕГН* сумата от 4 000лв.,че записът на заповед е подправен,а парите е взел като физическо лице,като данните за фирмата му да дописвани след това.С разпореждане№410/24.VІ.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на ДРС е дадено указание на заявителя Д. Г. Ч.,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С..Разпореждането е връчено на заявителя на 1.VІІ.2016год.,а на 25.VІІ.2016год. е предявен искът по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането на Д. Г. Ч.,ЕГН* срещу длъжника “С.-97-К. С.,Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С..
По делото е разпитан свидетелят П. В. М. от Г.Г. Д..Той твърди,че е попълнил ръкописно реквизитите на записа на заповед,издадена на 10.V.2015год. от К. Л. С..Тези реквизити,с по-синьото и по-твърдия почерк,са попълнени от него.Твърди,че имената и данните на обещателя,както и сумата,цифром и словом,по начина,по който К. С. и Д. Ч. му заявили,той попълнил в Г.Д.в един автомобил,в центъра на града.Познава Д. Ч. от 25-30години,като твърди,че не е лихвар.Самият свидетел бил учител 10години,а сега работи като юрист в една енергийна компания.Служител е на „Напоителни системи“ Г.Г. Д. и е помагал на много приятели.Формулярът на записа на заповед/печатния формуляр/ е съставен от него,за събиране на дългове за „Напоителни системи“.Свидетелят познава и лицето Р. Г.,който е бивш военен и има собствен бизнес.Узнал,че Р. Г. е давал пари на заем на К. С.,като двамата се познавали от доста години.К. С. е виждал 3-4пъти,на кафе в Г.Д..Д. Ч. се обърнал към него за помощ,за да защити правата си,тъй като знаел,че свидетелят е юрист.Показал му една запис на заповед,която не е с крайните реквизити,и която мисли,че я приложили някъде към делото.Свидетелят обяснил на Д. Ч. и К. С.,че е много важно да се спазят реквизитите на записа на заповед,за да не се опорочи документа.К. С. отвърнал,че е правил такъв запис.Свидетелят имал в колата си формуляр,с печатния текст на запис на заповед,като той попълнил реквизитите на двамата-обещател и поемател.Убеден е,че попълнил всичко,по тяхно искане,като вписал сумата.
Вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза Р. Г.-специалист в областта на документните изследвания в „Научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР-Смолян в заключението си твърди,че категорично К. Л. С. е изписал ръкописния текст „К. Л. С. в края на записа на заповед-обект на експертизата и е положил двата подписа върху този запис на заповед.Друго лице е изписало ръкописния текст след печатния „безусловно,неотменно и без протест“ започващ с „Д. Г. Ч.“ и завършващ с 34 000/тридесет и четири хиляди/лева“,“плати посочената…“,“дванадесети май две хиляди и шестнадесета“,“Заповед ми бе предявена от“ започващ с „Д. Г. Ч.“ и завършващ с „две хиляди и шестнадесета година“.За този ръкописен текст не може да се определи от тези или други лица е изписан,поради дублиране на щрихите от текста,при което се заличават индивидуализиращи признаци и несъпоставимост между сравняваните думи-поради ограничен буквен и цифров обем.Техническото изследване на записа на заповед е извършено с помощта на видеоспектрални компаратори „VSC-40 HD“,намиращ се в сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР-Пловдив и с „VSC-4“,намиращ се в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР-Смолян,в условията на облъчване на щрихите химикална паста с лъчи от НЧ спектър с различна дължина на вълната.За изготвянето на фотоалбума е използвал цифров фотоапарат „Nikon Coolpix P5100“ и персонален компютър с програма за фотообработка „FastStone Image Viewer 4.8“.В средата на записа на заповед,след печатния текст „сумата от“ е изписан ръкописен текст със съдържание „34 000/тридесет и четири хиляди/ лева“.Визуалното изследване на този текст установило,че щрихите в него са дублирани.След проведеното техническо изследване е установено,че е извършена техническа подправка,изразяваща се в дописване на ръкописен текст/буквен и цифров/.Първоначалното съдържание на текста е „4 000/четири хиляди/ лева“,а в последствие,чрез дописване с друга химикална паста,текстът е подправен така,че да се чете „34 000/тридесет и четири хиляди/ лева“.На снимки№7 и 8 се вижда извършената подправка на текста.
Съдът възприема заключението на вещото лице по СГЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл.422ал.1 ГПК,за установяване съществуването на вземането на Д. Г. Ч.,ЕГН* от “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С. по запис на заповед,издадена на 10.V.2015год.,с падеж 12.V.2016год. за сумата 34 000лв.,предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №74/17.V.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на Девински районен съд,издадена въз основа на тази запис на заповед,ведно със законните лихви върху главницата 34 000лв.,считано от 14.V.2016год. до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният от ищеца Д. Г. Ч.,ЕГН* установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е процесуално допустим,тъй като е подаден в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК,след като длъжникът К. Л. С.,ЕГН*,представляващ “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК*** е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №74/17.V.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на ДРС.Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна,съществуването на вземането си,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417т.9 ГПК/решение№138/25.VІ.2010год. по т.д.№927/2009год. ІІт.о. на ВКС-постановено по реда на чл.290 ГПК/.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба,безспорно се установява,че ищецът Д. Г. Ч. е предявил иска по чл.422ал.1 ГПК,за да установи вземането си в размер на 34 000лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 14.V.2016год. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение№74/17.V.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на ДРС.А заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на документ по чл.417т.9 ГПК-запис на заповед,издадена от К. Л. С.,ЕГН*,представляващ “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК*** на 10.V.2015год.,с която безусловно се задължава да плати на кредитора на ценната книга Д. Г. Ч. на падежа 12.V.2016год. на записа на заповед сумата 34 000лв. без протест.Исковата молба определя пределите на търсената съдебна защита.Предявяването на иска по чл.422ал.1 ГПК е процесуално действие,съставляващо част от проведеното заповедно производство,тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по чл.422ал.1 ГПК ищецът-кредитор следва да установи съществуването на факта,от който произтича вземането му-в случая запис на заповед от 10.V.2015год. за сумата 34 000лв.,с падеж 12.V.2016год.,както и наличието на законоустановените реквизити в тяхната кумулативна наличност,а длъжникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането,които могат да бъдат-за нищожност,за унищожаемост или относителна недействителност на сделката,от която произтича изпълняемото право.Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника срещу формата и/или съдържанието на клаузи от документа,които освобождават от отговорност,на извършено плащане или на недействителност на материализирано в документа волеизявление.Наред с това длъжникът може да противопостави и всякакви други възражения.Предметът на доказване по установителния иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство.
Ответникът-длъжник К. Л. С.,представляващ “С.-97-К. С.Г.Д. оспорва предявения иск за разликата от 4 000лв. до 34 000лв.,като твърди,че е подписал запис на заповед за 4 000лв.,която впоследствие е подправена за сумата 34 000лева.Признава,че дължи на Д. Г. Ч. само 4 000лв.,но категорично оспорва да е получил още 30 000лв.,като не е подписвал запис на заповед за сумата 34 000лв..Признава,че собственоръчно е подписал записа на заповед и е изписал името си на края на документа.Но останалият ръкописен текст,в този бланков запис на заповед,е изписан от друго лице,а не от него,като дължимата сума е подправена и не отговаря на договорената с поемателя сума от 4 000лв.Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск за разликата от 4 000лв. до 34 000лв.,като неоснователен и недоказан.
Записът на заповед има двойствено битие-на ценна книга и на правна сделка.В качеството си на ценна книга,записът на заповед е частен диспозитивен документ,конститутивна,търговска и налична ценна книга на заповед,която инкорпорира волеизявлението на издателя/чието обещание е да плати парична сума на поемателя/,акцесорните на ценната книга сделки/джиро,авал и пр./ и произтичащите от тях права/преки и регресни менителнични права/ по такъв начин,че упражняването и прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа.Титулярът на ценната книга притежава две категории права:1.вещни права върху материалния носител/собственост или залог/-права върху книгата и 2.акцесорни на тях облигационни права-преки и регресни права по книгата.Записът на заповед,освен като ценна книга,може да се разглежда и като сделка-върху материалния носител са записани волеизявления,насочени към пораждане на права и задължения върху равнопоставени субекти.
Записът на заповед е абстрактна,едностранна и формална правна сделка,по силата на която едно лице,наречено издател,обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице/поемател/ или на лице,посочено в заповедта от поемателя.Записът на заповед е абстрактна сделка,при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,поради което не е условие за действителност на ефекта.В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя.За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма,като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.Това са:1.наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика,на който е написан,2.безусловно обещание да се плати определена сума пари,3.падеж,4.място на плащането,5.името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати,6.дата и място на издаването и 7.подпис на издателя.Процесният запис на заповед съдържа всички предписани от закона реквизити по чл.535 ТЗ,обуславящи неговата действителност.
Между страните по делото не е спорно,че в документа/запис на заповед/ името и данните на издателя,данните на поемателя,дължимата сума,дата и място на издаване,падежа,място на плащане,не са попълнени от издателя,който само е положил саморъчния си подпис под документа и е изписал трите си имена К. Л. С. в края на записа на заповед /видно е на снимка№3 от фотоалбума към заключението на СГЕ/.Разпитаният свидетел П. В.М.-приятел на ищеца Д. Ч./поемател по записа на заповед/,твърди,че той е попълнил ръкописния текст в записа на заповед относно името и данните на издателя,името и данните на поемателя,сумата,дата и място на издаване,падежа,място на плащане.Останалият текст е печатен и е създаден от свидетеля П. М.,като бланков запис на заповед за събиране на дългове от длъжници на „Напоителни системи“ Г.Г. Д.,където свидетелят работи като юрист.Или по делото безспорно се установи,че длъжникът К. С.,представляващ “С.-97-К. С.Г.Д. е подписал бланков запис на заповед.Бланков ефект/по чл.464 ТЗ/ е налице,ако при издаването му записът на заповед е непопълнен.Законът не забранява издаването на запис на заповед,в който ръкописният текст е изпълнен от лице,различно от подписалия го издател.Записът на заповед изисква писмена форма за своята действителност,което е обусловено от правната същност на записа на заповед като ценна книга.Начинът,по който е написан текстът на ценната книга е без значение.Само подписът трябва да е саморъчен на издателят.Не е спорно между страните по делото и че процесната запис на заповед е издадена,за да обезпечи паричен заем на заемодателя Д. Ч. спрямо заемополучателя К. С..
Спорният въпрос по делото е относно наличието на менителнични притезания на поемателя срещу издателя,произтичащи от процесната запис на заповед.С оглед разпоредбата на чл.154ал.1 ГПК,на ищеца,в качеството му на приносител/поемател/ на ценната книга,е вменено главното и пълно доказване на наличието на запис на заповед,който отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ за форма и съдържание,право на собственост върху ценната книга и произтичащите от нея акцесорни права.Прекият менителничен иск се доказва по основание и размер със самия менителничен ефект.Ответникът,в качеството му на издател,носи тежестта за главното и пълно доказване на релевираните от него менителнични възражения.
В случая процесният запис на заповед е редовен от външна страна и притежава законоустановените реквизити по чл.535 ТЗ.
Тъй като ответникът не оспорва,че е подписал процесния запис на заповед от 10.V.2015год.,с която безусловно се е задължил да плати на поемателя Д. Ч. определена парична сума,спорно по делото е само подправянето на сумата-дали се дължи 4 000лв. или 34 000лв.,поради извършено подправяне на сумата/цифром и словом/.
Един от задължителните реквизити на записа на заповед,съгласно чл.535т.2 ТЗ е безусловно обещание да се плати определена сума пари.Обещанието за плащане на определена парична сума трябва да съответства на следните изисквания:1.яснота на нареждането/обещанието/,2.безусловност на нареждането/обещанието/ и 3.предмет на нареждането/обещанието-определена парична сума.Яснота на нареждането-в записа на заповед не трябва да фигурират никакви други обещания,освен за плащането на определена парична сума.Обещанието трябва да е безусловно.Недопустимо е то да включва условия по смисъла на чл.25 ЗЗД,резерви,уговорки или други допълнителни волеизявления,предпоставящи,отлагащи или препятстващи плащането.Обуславянето на плащането от действителността или действието на каузалната сделка е пречка за валидността на ценната книга.Предмет на плащането е определена парична сума.Сумата трябва да е точно определена,а не определяема.Сумата следва да бъде указана в съответната валута,която е законно платежно средства.Менителничното право допуска само едно изключение от принципа за определеност на паричната сума в хипотезата на поемане на задължение за лихва.Ако сумата е изписана едновременно с думи и цифри,при различие важи сумата,изписана с думи-чл.460ал.1 ТЗ във връзка с чл.537 ТЗ.Ако са написани повече от една суми с думи и цифри,за менителнична сума се счита най-малката сума-чл.460ал.2 ТЗ.В случая от заключението на СГЕ категорично се установи,че първоначално записът на заповед е издаден за безусловно плащане на сумата 4 000лева.В последствие сумата е подправена,като с думи и цифри е допълнена сумата от 30 000лв. или,че се дължи сумата от 34 000лв.От заключението на СГЕ се потвърждава възражението на ответника,че той се е задължил само за сумата 4 000лв. и за тази сума е подписал запис на заповед,а впоследствие друго лице е подправило записа на заповед и е дописало дължимата сума с 30 000лв.,което противоречи на уговорката между издателя и поемателя на записа на заповед.Констатираното различие обаче се преодолява по аргумент от чл.537 ТЗ с правилото на чл.460ал.2 ТЗ,което изрично регламентира хипотезата при различие на размера на задължението при неколкократно посочване на размера на задължението и в този случай се зачита най-малката сума,т.е. следва да се приеме,че издателят се е задължил да заплати сумата 4 000лв.
Когато длъжникът твърди безпаричност на записа на заповед,следва да конкретизира това твърдение,чрез посочване на обстоятелствата,при които длъжникът е издал ценната книга.В този случай тежестта на доказване е на издателя.Но ако длъжникът установи посочените от него обстоятелства,свързани с причината,поради която е издал ценната книга,тежестта на доказване съществуването на вземането,преминава върху кредитора,който следва да установи фактите,от които произтича неговото вземане,т.е. пораждането на задължението и дължимостта му към завеждане на иска/Решение№38/4.ІV.2013год. по т.д.№1165/2011год. на І ТО на ВКС/.Редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен,ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение,от което произтича вземането по записа на заповед.При въведено от кредитора-поемател по записа на заповед твърдение за наличие на каузално правоотношение,същият следва да докаже съществуването му,а длъжникът-издател следва да докаже абсолютните и релативните възражения срещу менителничния ефект,включително и възраженията за недействителност на каузалното правоотношение/Решение№23/3.ІV.2013год. по т.д.№993/2011год. на І ТО на ВКС/.Т.е. ако длъжникът направи възражения срещу вземането,то тогава поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите,от които вземането произтича,включително каузалното правоотношение.В случая както ищецът-поемател,така и ответникъ-длъжник,твърдят,че процесната запис на заповед е издадена като обезпечение на паричен заем.Ето защо ищецът е длъжен да докаже валидното сключване на договор за заем на 34 000лв.,който е реален договор и за да се сключи валидно,следва да се докаже,че сумата от 34 000лв. реално е предадена на заемополучателя.В случая ищецът не доказа,че е предал реално на ответника заем от 34 000лв.А ответникът признава,че е получил само 4 000лв. в заем,поради което и е подписал запис на заповед,с която се е задължил безусловно да предаде на поемателя сумата от 4 000лв.
Обстоятелството,че К. С. дължи на Д. Ч. само 4 000лв. се установява и от представените от ищеца оригинали на запис на заповед,издадена на 25.ХІ.2009год. в Г.Г. Д.,с която К. Л. С.,ЕГН* от Г.Д.ул.“. М.№8,който като издател,се е задължил да плати на Р. С. Г.,ЕГН* от Г.Г. Д.,ул.“Д.“№18 сумата 29 000лв.,с падеж 25.ІІІ.2010год.,като подписът на издателя е нотариално заверен с рег.№5983/25.ХІ.2009год. на нотариус А. Х.,с рег.№569 по РНК,и на запис на заповед,издадена от Е. Златозарова С.,ЕГН* от Г.Д.ул.“. М.№8,като издател,на 11.VІ.2009год.,издадена в Г.Г. Д.,с която се е задължила за заплати на Р. С. Г.,ЕГН* от Г.Г. Д.,сумата 3 900лв.,с падеж 11.ІХ.2009год.Тези записи на заповед,които не отговарят на изискванията на чл.535 ТЗ,но могат да служат като разписки за предадени парични суми.С тях се установяват обстоятелствата,посочени от ищеца в исковата молба,че първоначално Р. Г. е давал заеми на К. С.,за да подпомага бизнеса му и едва пред пролетта на 2015год. Д. Ч. се запознал с ответника и му дал в заем 4 000лв./съгласно признанието на ответника/.
По гореизложените съображения съдът счита,че предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е основателен и доказан до размер на 4 000лв. и ще следва да се уважи до този размер,като за разликата от 4 000лв. до претендирания размер от 34 000лв. искът ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от иска,в размер на 94.10лв..
Ще следва да се осъди ответникът да заплати по сметката на СОС за вещи лица и свидетели 80лв. допълнителен депозит за изготвяне на СГЕ.
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С.,ЕГН* съществуването на менителнично вземане на Д. Г. Ч.,ЕГН* от Г.Г. Д.,ул.“.№9 в размер на 4 000лв./четири хиляди лева/,произтичащо от запис на заповед,издадена от К. Л. С.,представляващ “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК*** на 10.V.2015год.,в качеството му на издател,с падеж 12.V.2016год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.V.2016год. до окончателното изплащане на вземането,която сума е предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №74/17.V.2016год. по ч.Г.д.№151/2016год. на Девински районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. Ч.,ЕГН* от Г.Г. Делвеч,ул.“.№9 срещу “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С.,ЕГН* иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК за разликата от 4 000лв. до 34 000лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК***,представляван от К. Л. С.,ЕГН* да заплати на Д. Г. Ч.,ЕГН* 94.10лв./деветдесет и четири лева и десет стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “С.-97-К. С.Г.Д.ЕИК*** представляван от К. Л. С.,ЕГН* да заплати по сметката на Смолянски окръжен съд за вещи лица и свидетели 80лв./осемдесет лева/ допълнителен депозит за СГЕ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: